Ясен е на 2 години и страда от рак на меките тъкани (алвеоларен рабдомиосарком) с тумор в лявата орбита. Диагностициран е през лятото на 2020 г., когато след прегледи заради безобиден удар в шкафа вкъщи лекарите откриват тумор с неблагоприятна хистология. 

След всички проведени изследвания и консултации е одобрен от НЗОК за органосъхраняващо лечение в чужбина. Преди по-малко от две седмици семейството му получава формуляра и научава, че спешно трябва да тръгне за Франция. Там в Институт Кюри ще се провежда лечението на Ясен.

В период от 3 месеца на детето ще се прилага химиотерапия и протон терапия. Надеждата е, че окото може да бъде запазено. Заедно с него преди седмица за Париж заминава и майка му.

НЗОК покрива разходите за лечение и транспорт до Франция, както и престоя в хотела, докато Ясен и майка му не са в болницата. Останалите разходи покрай 3-месечния престой в чужда страна остават за семейството. А те включват: хотел, който трябва да остане запазен, докато семейството е в болницата, храна, консумативи, вътрешен транспорт (например едно от изледванията на Ясен не е в Париж и се налага пътуване, което семейството му трябва да заплати), лекарства и др.

Семейството на Ясен има средства само за първите няколко дни. След това Ясен и майка му остават без никакви пари за престоя си във Франция. Затова фондация Майко Мила реши да открие специална набирателна сметка, на която да се събират средства за подкрепа на Ясен и майка му, докато той се лекува. 

Сметката е отворена само за случая на Ясен и ще бъде закрита веднага щом се съберат средствата. 

Необходимата сума по предварителни сметки на семейството е около 12 600 лв. 

Ето това е банковата сметка:
IBAN: BG81FINV91501017545255
основание: за Ясен Начев
Титуляр: Фондация Майко Мила

Благодарим от сърце на всички, които ще помогнат на Ясен и семейството му.

С радост ви съобщаваме, че за по-малко от 48 часа в специалната сметка, отворена от фондация “Майко Мила” за операцията и лечението на 9-месечния Боян, се събраха 147 876 лв. и 93 ст., а по PayPal бяха преведени 4853 евро. Общата сума надвишава необходимите средства за конкретната операция на Боян и семейството му е изключително благодарно за вашата щедрост и добрина.

Сметката вече е закрита, кампанията е преустановена, а всички средства са преведени по сметката на родителите на Боян. По тяхна преценка те ще използват остатъка от сумата за последващи разходи по лечението на детето до пълното му излекуване. Семейството на Боян има желание да дари част от получените средства и за лечение на дете със същия проблем. По тяхна инициатива те направиха и дарение за фондация “Майко Мила” в размер на 10 000 лв., за да може да продължим дейността си и да провеждаме подобни кампании, за да сме полезни на хора в нужда. 

За всеки направен разход по лечението на Боян семейството му се ангажира да предостави на фондация “Майко Мила” необходимите документи за удостоверяване на разходените средства, които ние ще представим на всички вас, за да гарантираме напълно прозрачния дарителски процес.

Благодарим ви от сърце за помощта и великодушието и съвсем официално ви казваме: ГРАЖДАНИ, НЕ НИ ИЗПРАЩАЙТЕ ПОВЕЧЕ ПАРИ! :) Сметката е закрита, а PayPal-ът вече не обслужва кампанията за Боян! Радваме се на щедростта и добрината ви и ще се възползваме от тях в последващи кампании, защото за правене на добро винаги има място.

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ:

СУМАТА ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА БОЯН Е СЪБРАНА. СЕМЕЙСТВОТО БЛАГОДАРИ ОТ СЪРЦЕ НА ВСИЧКИ ОТЗОВАЛИ СЕ. БЛАГОДАРИМ ВИ И НИЕ.

Боян е страхотно 9-месечно бебе, което страда от невробластом. Семейството му разбира за това на профилактичен ехографски преглед на коремни органи – изследване предвидено с направление по Здравна каса. Още тогава лекарят установява огромна формация от клетки от лявата страна, впита плътно в левия бъбрек на детето, както разказват родителите му. Най-вероятната прогноза е невробластом – един от най-редките, най-агресивните и най-непредсказуеми тумори в детска и кърмаческа възраст, обяснява лекарят на Николая и Мартин, майката и бащата на Боян. “Изпрати ни до вратата с думите: „Много съжалявам, тръгвайте за София незабавно“, разказват родителите. 

За тях шокът е огромен, още повече че никой от тях не е предполагал, че нещо може и да не е наред с бебето им, което се храни, наддава и се развива по най-добрия възможен начин до този момент. 

Следва прием в Детска кърмаческа хирургия в Пирогов. След направени изследвания се потвърждава диагнозата – нискодиференциран невробластом с неблагоприятна хистология и размери малко над 7 см в диаметър. Тъй като това е изключително голямо образувание, което е силно впито в околните органи – бъбрек, далак, коремна стена и притиска основни кръвоносни съдове, операция на този етап е невъзможна, обясняват лекарите. Назначават предоперативна химиотерапия, която да намали формацията до размер, подходящ за премахване на тумора.

Боян преминава през предвидените и назначени от онколозите по унифициран протокол курсове химиотерапия. След направената терапия онколозите съветват незабавно премахване на огнището, тъй като, както казват лекарите на родителите на Боян, това е сред най-непредвидимите детски тумори, които само за няколко часа могат да агресират и да се разсеят по цялото тяло. 

Контролният скенер показва добър резултат – туморът е чувствително намален – от 7 на 4 см. Семейството обаче получава отказ за операция от хирургията на този етап и са върнати за още курсове химиотерапия, като има казват, че може да се наложи да се махнат бъбрекът или далакът и че ако има увредени органи от терапията, то това ще е най-малкият проблем. 

Тогава, за да не чакат още месеци с неясен резултат, семейството решава да потърси възможност за операция в чужбина. Следва събиране на цялата документация от тяхна страна, включително вземане на материала от биопсията, и изпращане в няколко независими клиники с молба за становище.

От всички места получават потвърждение, че туморът се е повлиял достатъчно добре от направената химиотерапия и операция е възможна веднага, потвърждавайки им, че може да се извърши без отстраняване на бъбрек и далак.

Офертата, която получават от болницата в Турция, е 34 500 евро – за операция, изследвания и престой. В момента Боян е в болницата в Турция, приет и опериран по спешност. Семейството на Боян, който има и сестричка Никол на 8 години, няма лични средства, за да осигури това лечение, затова се обръщат към всички с молба за помощ. 

Фондация “Майко Мила” взе случая на Боян присъце и реши да помогне, като откри специална дарителска сметка за него:

BG43FINV91501017533717
основание: за бебе Боян
Титуляр: фондация “Майко Мила”

Не се удържат никакви проценти от преведените пари и всички те отиват за лечението на Боян. 

Семейство Деневи благодари на всички, които ще им подадат ръка в този труден момент, за да се оправи малкият Боян. 

За семейството на Димо от P.I.F тази година коледните празници не бяха светли. Люба и двете ѝ дъщери загубиха най-близкия си и най-любим човек, а много от нас загубиха добър приятел и любим музикант.

За да подкрепят Люба и малките Ая и Елиза, близките на Димо създадоха кампания за набиране на дарения. 

Днес с радост обявяваме, че точната сума, събрана с ваша помощ за краткия период на кампанията, е 118 195 лв.

Пълната сума (с изключение на 10 лв. необходими за сметката) вече е преведена на Любомира Стоянова, чиито думи на благодарност публикуваме тук:

Мили приятели, 

Искам да ви благодаря от сърце за цялата подкрепа, която оказвате на мен и на двете ни дъщери с Димо – Ая и Елиза, в този толкова тежък момент. За нас тя значи много, защото на първо време ще можем да се оправяме с ежедневните си битови нужди и училищни необходимости. 

Но също така означава и че това, което Димо цял живот е правил и се е борил да прави по неговия си начин, е забелязано, оценено, обичано и е достигнало до крайната си цел – вашите сърца. Той обичаше да казва, че работи “поет с китара, ощастливител“, но смятам, че той е много повече от това. 

Беше истински благодарен за енергията и вдъхновението, които получава, и че може да ги споделя с вас, хората, за да дарява щастие. Една огромна личност с огромно сърце, което ще остане завинаги вплетено в музиката. Неговата музика. И във всичко друго, до което се е докоснал в нашия живот заедно. 

Ще споделя последно нещо, в което и двамата винаги сме вярвали: „Казвайте на близките ви хора, че ги обичате, изживявайте моментите си с тях пълноценно, загърбете егото си, доколкото е възможно, правете компромиси, помагайте на хора в нужда или просто на приятели, хранете се със здравословна и вкусна храна и намирайте щастие и благодарност във всички малки неща, които имате, защото само те имат значение.

Пазете се и пазете другите. Ние, хората, сме свързани и единственият път към светлината е всеки да направи малка крачка сам, но в една и съща посока. А посоката винаги е вярна, когато е с любов.“

От известно време нашата кауза ОЛЕ МАЛЕ си има нов дом, който вече можем да покажем. Както сами ще видите, нашата къща е великолепна, но имаше нужда от купища ремонти, с които сме се заели от месеци. А сега благодарение на чудесните хора от 1% промяна се опитваме да съберем средства за довършителните дейности, с което Къщата на ОЛЕ МАЛЕ ще е в завършен вид и ще можем дори да ви поканим в нея.

Вижте видеото, за да добиете представа за какво говорим, а ако решите да ни помогнете, може да го направите тук. Благодарим от сърце и на тези, които вече ни дариха вещи за новия ни дом!

На всички пожелаваме здраве и весели празници!

“Новото нормално” ще е постоянното живеене в промяна – така се очертава. И това не е непременно лошо. Особено ако промяната е с цел да се подобри качествено животът ни към по-добро. И когато говорим за гражданско общество, то е точно толкова силно, колкото е най-уязвимият му член. Затова няма как да сме щастливи и проспериращи в среда, в която повечето хора не са или нямат шанс да бъдат.

Сдружения като “1% промяна” се опитват да променят това, създавайки нов модел за подкрепа на каузи, и помагайки там, където е необходим дори един-единствен процент от времето, средствата и уменията на всеки, готов да подаде ръка на някой в нужда.

С Мария Желязова и Ефтим Ефтимов от сдружението си говорим точно за това – за промяната, която се трупа процент след процент добрина и смисъл.

Какво е “1% промяна” и как се роди идеята за платформата?
“1% промяна” е идея, породена от желанието за позитивна промяна, която се превърна в реалност преди повече от 5 години и се трансформира в сдружение в обществена полза. 

Стремим се да обединяваме хората в България чрез прозрачен и вдъхновяващ модел за подкрепа на разнообразни каузи всеки месец и по този начин да подпомогнем създаването на “навика” за даряване. Фокусът ни е осъществяването на каузи, които са извън обсега на големи организации и кампании и в същото време съответстват на сумите, които успяваме да съберем за месец. 

Прозрачността е в основата на всичко, което правим, като всички дарения се оползотворяват за изпълнението на каузите, които подкрепяме. Основно правило ни е да не превеждаме пари, а да купуваме или финансираме продукта или услугата, от която има нужда бенефициентът.

Какъв е екипът ви?
От основаването до момента сме Светла, Ефо, Мария и Мария, а във времето към екипа се присъединиха и Маги, Жоро, Надето и Веси, като всички се развиваме в различни професионални направления. 

Всеки от нас има своите силни качества – например, Светлето и Жоро са нашите нинджи, когато става дума за цифри и бюджети, но като цяло всички участваме и допринасяме за комуникацията, координацията, администрацията, реализацията и проследяването на каузите.  

Как се събрахте и какво ви свързва?
“1% промяна” ни събра. И именно вярата в проекта ни свързва и до днес – с всяка реализирана кауза ставаме все по-уверени, че това, което правим, си заслужава и че същинските резултати са най-големи и смислени, когато се обединим. 

Освен това, носейки близки ценности и разбирания, съвсем естествено е, че ни свързва и приятелство, и дори извън “1% промяна” обичаме да се срещаме и изкарваме време заедно. 

Какъв е моделът, който следвате и как подбирате каузите, които да участват в платформата ви? 
Няколко са основните критерии. Важно е каузите да са разнообразни. В рамките на всеки отделен календарен месец осъществяваме различна: от създаване на библиотека в някое малко населено място до закупуване на апаратура за болници или подобряване базата на домове за възрастни хора или центрове за работа с деца от рискови групи. Или както е в случая с нашата съвместна ноемврийска кауза, в която искаме да помогнем за ремонта на къщата на „Оле Мале“. 

Важно за нас е и каузите ни да са с конкретен резултат, а не част от по-голяма инициатива, както и да са измерими – всяка кауза има предварително изчислен бюджет, който се обсъжда между членовете на сдружението. 

И не на последно място – да са с дългосрочен ефект, за да можем да създадем устойчива, качествена промяна в живота на бенефициентите.

Какво според вас е благотворителност и добротворчество в практическия смисъл на тези думи? Как изглежда доброто като действие?
Да можеш да помогнеш на някого в точния момент по точния начин, без да очакваш нещо в замяна. И, за да доведе до промяна, доброто като действие трябва да бъде непрекъснат акт, осигуряващ устойчивост и „заразителност“ – да мотивира повече хора да обединят усилия, време и ресурси. 

Каква е промяната, която искате да видите в обществото? Коя е промяната, за която смятате, че може да допринесете вие?
Промяната в обществото трябва да е с положителен знак. Това, за което ние искаме да допринесем, е осъзнатостта, че дарителството не е единичен акт и че ако се превърне в навик, тогава ще настъпи и позитивната промяна с дългосрочен ефект. 

Неслучайно и името ни е „1% промяна“, защото вярваме – и вече 5 години го доказваме –, че само с 1% от месечния си доход, времето или идеите си, всеки от нас може да бъде двигател на промяната. 

Чрез нашето сдружение искаме да улесним хората да бъдат добри като създадем предпоставки да даряват малка част от дохода си всеки месец за настоящата кауза, да предлагат такава и/или да се включат в самото ѝ реализиране, ако имат време и ресурс.

Имало ли е момент, в който сте били обезкуражени и сте били напът да се откажете?
Не са малко трудните моменти. Но определено тук ключовата дума за нас е „сдружение“ – през годините много хора и извън екипа ни са се включвали и помагали не само със средства, но и с труд, идеи, дарявали са ни времето си за оперативни дейности. 

Такъв е примерът с нашия сайт, който е разработен изцяло про боно от приятел на сдружението, както и графичният дизайн на нашето лого и т.н. 

Самите ние в екипа също имаме периоди, в които някой от нас е по-ангажиран с други дейности или лични или професионални ангажименти, и тогава останалите се включват, докато колегата отново успее „да се върне в редиците“. 

И, разбира се, чрез съвременните технологични възможности поддържаме активна комуникация в общи разговори, за да успяваме да реализираме стойностни каузи всеки месец. Всичко това, както и хората, които вярват в нас и нашата идея, заедно с тези, на които можем да помогнем за положителната промяна в техния живот, ни дава кураж да не спираме и да не се отказваме. 

Какво ви предстои оттук насетне и какви са плановете ви за платформата и нейното развитие?
Плановете са да продължаваме независимо от обстоятелствата и да се обграждаме и обединяваме с други единомислещи и готини хора, които по свой начин също допринасят за промяната. 

Гледаме с усмивка към предстоящия ни любим месец декември, в който традиционно от създаването на сдружението реализираме каузата „Мисия: Щастлива Коледа за възрастни хора“. След това си пожелаваме една здрава и ползотворна 2021-а с поне 12 изпълнени каузи, като всяка друга година досега.

Когато през 2008-2009 година светът потъна в ужасна финансова рецесия и икономиките не просто буксуваха, а връщаха километража назад със страхотна скорост, се появи една реклама, която ни напомняше, че на китайски йероглифът за "криза" и "възможност" е един и същ. Сега, ние специалисти по китайски не сме и йероглифи много-много не пишем, но е факт, че животът винаги ти показва светлината в дъното на тунела като възможност за измъкване от него.

Настоящата глобална криза отново ни дава възможност. И този път тя влиза рязко, хлопва вратата след себе си, тропа по масата и ни заявява ултимативно, че сега е времето да си спомним какво беше да бъдем човеци, в случай че напоследък не сме имали много време да сме такива. А най-хубавото на човека е, че може да състрадава, да изпитва емпатия и да се държи... как беше думата... човешки. И ако в 21:00 всяка вечер се опитваме да излизаме по прозорци и балкони, за да аплодираме лекарите – хората, които ежеминутно преглъщат страха и умората си, за да се грижат за всички нас, нека през останалото време от деня, дори без аплодисменти, да се стараем да уважаваме работата и на всички останали, които не могат да си останат вкъщи, защото това, което правят, е също толкова важно за нас. Продавачи, касиери, учители, доставчици, фармацевти. И истината е, че няма нужда от аплодисменти – достатъчно е да се държим човешки един с друг и след като този ужас приключи.

С тази молба публикуваме разказа на една дама фармацевт, която всеки ден застава на работното си място, за да ни помогне с лекарства, съвет или успокоение. Тя няма нужда да ѝ ръкопляскаме – едно "Добър ден" и "Благодаря" биха свършили чудесна работа.

Ден 6 от обявеното извънредно положение. Aз съм на работа всеки ден с часове повече, защото работя в аптека и не можем да смогнем. Всички работим извънредно, защото сам човек няма как да се справи. Хората се карат с нас: "Как така нямате маски и спирт?!", "Каква аптека сте?!", "Знаем, че си ги криете за вас, алчни хора сте ей..." Това го чуваме средно между 20 и 40 пъти на ден.

Днес най-накрая дойдоха ръкавици с вътрешна заповед да се дават до 20 броя на човек, за да има за повече хора. И се започна: "Вие за вас си ги криете, нали! Нас кучета ни яли..." Позволих си да попитам една жена на видима пенсионна възраст защо са ѝ толкова много ръкавици, след като може да стои вкъщи. Отговор: "Да си плевя градината!"

Истината е, че за екипите в аптеките няма осигурени безплатни защитни средства. Ако искаш да носиш маска или ръкавици, си ги купуваш сам. Стига да намериш от къде. Днес, след поредния скандал с шефа, ни бяха обещани по една маска за многократна употреба на служител и по един чифт ръкавици на ден. При 10-часов работен ден няма как да не смениш ръкавиците поне 4 пъти. И отново фармацевтите и целият екип ще си плащат, за да се защитят.

За аптеките също няма дезинфекциращи средства, затова всеки ден ние сами си купуваме белина, за да дезинфекцираме пода. Сега ще ми се смеете, но от два дни използваме една силна ракия (тъй като спирт няма) за дезинфекция на повърхности.

А най-гадното е, че няма признателност към фармацевтите, към продавачите в магазините, към касиерите в хипермаркетите. Никой не казва "Браво, хора, че сте на линия, че въртите, сучете, но успявате да намерите животоспасяващо лекарство за хронично болен." На нас не ни ръкопляскат. Нас не ни водят "първа линия". Ние сами трябва да си намерим и маски, и ръкавици. Изморена съм, не толкова от самата работа, а от пълното безхаберие. 

Преди известно време публикувахме текста За какво всъщност протестират педиатрите, написан и подписан от лекарите в единствената специализирана болница по детски болести в страната. Специалистите в СБАЛДБ “Проф. д-р Иван Митев” обясниха причините за справедливия си протест и ни поканиха да застанем рамо до рамо с тях, защото – всички сме съгласни – техните искания са наши искания, понеже са пряко свързани с възможността децата ни да получават бързо и адекватно лечение.

Освен чисто административните неуредици (много меко казано) като лимити, пътеки и крайно унизителни заплати, в Педиатрията имат и други големи проблеми, един от които е базата, където се лекуват децата. Снимките, които публикуваме, са от отделението по нефрология и са само леко загатване за покъртителната мизерия, в която са принудени да работят лекарите, и в която на децата на хемодиализа им се налага да пребивават.

Няма нормални условия за работа и лечение, няма консумативи, няма нищо, дори сапун няма. НЯМА САПУН И ДЕЗИНФЕКТАНТ В БОЛНИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ! За децата няма играчки, лекарите носят от вкъщи, но се крадат. Телевизорите не работят, по стените зеят дупки, мебелировката (каквато е останала) е неспасяема, леглата са в окаяно състояние, щорите, первазите и радиаторите – също.

И всичко това нас чака.
Затова ето тук се събират средства за ремонта на отделението, който вече тече изцяло по инициативата на доброволците и педиатрите. Хора се включват и с доброволен труд и материали. Ако искате да помогнете с нещо конкретно, ако имате идея как да съдействате или държите да проследите как се разходват дарените средства, влезте във фейсбук групата Help детска нефрология Педиатрията.

Работата е там, че това е наша работа. Или както казват разтропаните хора, подели инициативата: ние сме отговорни пред децата си за всичко, което ни се случва, и за всичко, което ще им оставим.

Днес с вас споделяме история за ужасната съдба, наречена рак, с която вече трета година живее една жена и нейната дъщеря, която неуморно прави всичко по силите си, за да спаси живота ѝ. След сблъсъка с безочливи хора, след 3 операции и некомпетентност, те не се отказват да търсят начин да преборят болестта. Това, което ние можем да направим, е да им подадем ръка и да им помогнем да направят още една крачка към изхода от този безкраен лабиринт.

************************

Всичко започна като един обикновен, стандартен, профилактичен преглед при гинеколога. Такъв, който ти, която четеш, трябва да си правиш редовно. 2 пъти годишно поне. Мамолог и гинеколог. Ей така – защото си майка, защото искаш да бъдеш майка, защото обичаш себе си, защото искаш да се грижиш за здравето си.

Майка ми не беше посещавала гинеколог няколко години. За какво ми е, казваше...

Цитонамазката излезе в притеснителната 3Б група. Годината е 2015-а. След известен на брой прехвърляния от кабинети и болници, които ще ви спестя като излишни подробности на фона на цялото чудо, което ни предстоеше.

Акостирахме в Първа АГ София (бившата „Тина Киркова“). След стандартната биопсия, която показа рак на шийката на матката, беше направено и конизацио, при което беше отстранена част от матката. Операция номер 1.

След не повече от месец и още едни лоши резултати, малко пари под масата и повече некомпетентност от страна на тогавашния директор на болницата беше направена Операция номер 2. Отстраняване на матка и яйчници и изрязване на лимфните възли около тази част, както и отстраняването на малка част от влагалището.

Работата е там, че сме в България. Когато потърсиш мнение, становище, някой да ти обясни на достъпен език какво, аджеба, се случва, получаваш дръпнато отношение – от сестри, от лекари, от санитари, от дежурни лекари.

Поведението е такова, сякаш ти правят услуга, предоставяйки ти каквато и да е информация. Искат пари и почерпки. Идва, разбира се, и моментът на свръхсамочувствието от високия пост, което не може да бъде поставено под въпрос. В случая две операции една след друга през не повече от месец, от гинеколог, който не е профилиран в онккология.

Не беше назначена терапия. Единствената заръка беше за редовни профилактични прегледи, на които се взимаше микробиология, което впоследствие се оказа абсолютно неадекватно спрямо конкретния случай.

Годината е 2017-а. Една жена, моята майка, живее втори живот. Излезе лоша цитонамазка, пак 3Б, рецидив. Отидохме в 5-а градска болница в Надежда, която всъщност е т.нар. Онкоболница в София. Условията са като в потресаващ нискобюджетен американски филм на ужасите. Миризма, бедност и потискаща обстановка. Сякаш не им е достатъчно на всички тези хора, които трябва да се борят с тази най-коварна болест, но и отново трябваше да тичам по сестри и лекари с едничката молба някой да ни обърне внимание.

Докторът рече и отсече, че е необходимо отстраняване на влагалище, като очерта сцена от същия този филм на ужасите, в чийто декор се намирахме така или иначе. Памперси до края на живота. Майка ми – тази червенокоса, супер енергична и борбена жена... с памперс?

Потърсих други варианти. Отидохме в Аджъбадем Сити Клиник на Цариградско шосе, където бе направен ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ скенер. Не показаха нищо.

Оттам се отправихме след поредната препоръка към Онкоболницата в Мусагеница. Попаднах на някакъв дивак, който ми ръкомахаше и ми се караше, че се интересувам какво е състоянието на майка ми след поредната биопсия. Пушеше цигари в кабинета си. Пепелникът преливаше. Влязох с разплакани очи, силите ми бяха на ръба, изправена пред поредния откачалник, който ми държи тон, че се опитвам да помогна на собствената ми майка.

Попитах го какво да правим оттук насетне. Той ме изгледа от глава до пети, като отговорът беше: „Няма да коментирам това с една пикла“.

Извиних му се, че всъщност съм на 27 години и съм единствената пикла, с която майка ми разполага.

Взех си майчето подръка с нови сили. Препоръчаха ми болница в Истанбул. За мъките, през които минах да събирам стъкълца и стари изследвания, от всяка една болница в София, в която е лежала майка ми, също няма да изпадам в подробности.

На някои места ми обясняваха как през 2015-а година не е имало компютри.

Слизах по миризливи архиви, пъдиха ме като куче. „Елате след 2 часа, елате утре, елате вдругиден“...

Намерих връзка, посредник за болницата в Истанбул. Преведох всички документи и изследвания от български на английски и турски. Организирах пътуване до там, където след всички тези поредни биопсии, ядрено-магнитни резонанси и прегледи и прочие ни посъветваха да се направи лапороскопска операция с робот.

Много модерна работа. И модерна цифра. 18 хиляди евро, да бъдем по-конкретни.

Отчаях се. Майка ми – безработна, пенсионирана по болест, пенсия 230 лв. Баща ми – охранител в училище за деца в предучилищна възраст, заплата 600 лв.

Не търся съжаление. Но е тъжно, не е смешно. Добре дошли в реалността извън София и заплатите ѝ. Сурова, непрощаваща никому действителност, където хората дебнат намаленията по супермаркетите и се хранят само вкъщи, и нямат социален живот, защото такъв генерално няма в по-малките градове.

И да искаш култура – няма. Има лотарийни билетчета и реклами по телевизията, както и предавания, от които, ако имаш малко късмет – няма да загубиш безценните си и последни мозъчни клетки.

Направих кампания за събиране на средства на разни събития, чрез разни познати хора в София.

Събрах 83 лв.

Родителите ми обикаляха от врата на врата да искат от приятели и роднини помощ. Събрахме 4000 лв. А останалите...

Останалите... се появи един човек, който ще има моята признателност до гроб. Щедрост, която трудно може да бъде събрана и изразена в простички думи. Той доплати остатъка и през безумно горещия август на лятото на 2017-а се върнахме в Истанбул.

Операция номер 3. По повод болницата и отношението няма какво да кажа. Обслужването е петзвездно. Самата операция протече дълго, близо 5 часа не можех да си намеря място и миг спокойствие, но това като че ли е ясно. Всеки човек би треперил така за майчицата си.

Докторът излезе с преводач и трябваше да узная как е мама.

„Всичко е супер, всичко съм махнал! Майка ти ще е добре. Оставил съм ѝ няколко сантиметра влагалище, да може да си прави секс жената, само на 50 години е.....“

Защо не беше консултирано с мен или нея? Сексът ли е по-важен, или да я запазим да остане жива на тази земя, без да трябва през 3 месеца вече 3 години да висим по чакалните, и да я разчекват, и да ни гонят като кучета, и да ни искат пари - и отгоре, и отдолу, и накрая да се връщаме в изходна позиция - оттам, откъдето започнахме... с лоша цитонамазка.

Не беше назначено продължаващо лечение под формата за лъче- или химиотерапия. Беше поредният доктор със самодоволна усмивка, че си е свършил работата.

Парче по парче всеки един от тях махаше по нещо от утробата ѝ и все ме уверяваше, че това е краят.

Сега ще ходим в Плевен, частна болница. След направена стотна биопсия се намери един доктор, който говори внимателно и е взел присърце Хипократовата си клетва. Да мисли за живота и здравето на пациента, а не за оргазмите им.

Предстои отстраняване на влагалище. Операцията ще струва 10,000 лв., от които имаме 5,000, очакваме още 3,000 от вече дадени обещания.

Не ни достигат 2000 лв.

Не знам колко ще струва терапията след това.

Това е една човешка история. Не е напудрена и поръсена със захар отгоре. Доста имена спестих, както и доста подробности, които бяха на пътя ми като пречки, но смятам за излишно да изпадам в тях пред лицето на това поредно изпитание на волята за живот на майка ми.

Никога не съм търсила съжалението на хората около мен, ако ми се е случвало да падна в калта и да се поизцапам. Семейните трагедии също пазя далеч от хорските уши, всеки си има достатъчно собствени проблеми.

За пръв път излизам на светло, за да разкажа на глас и публично своята история. И търся помощ в нечие сърце, за да можем да го преборим това веднъж завинаги.

Та нали на това са крепи целия свят – на подадената с милост ръка.

*****************************

Ако искате да помогнете, ето и данни за сметки, на които можете да преведете средства. Благодарим ви!

IBAN: BG79 CECB 9790 1429 3992 00
BIC: CECBBGSF
Мариана Пелова Кулинска
PayPal: tskulinska@goguide.bg

Училищните настоятелства вече не могат да събират пари от родителите за материали, консумативи, ремонти и за всякакви текущи разходи. Новото правило е в сила с писмо на министъра на образованието, съобщи Нова телевизия.

Обикновено ключовата дума в ситуациите, в които училищните настоятелства искат пари от родителите, е дарение. Когато обаче е поискано, то не е доброволно и не може да се нарече дарение. Затова дни преди началото на учебната година министърът на образованието Красимир Вълчев е изпратил писмо на 11 септември (№9107-221/11.09.2017) до всички директори чрез 28-те регионални управления на образованието, в което казва ясно какви са правилата, кое е позволено и кое нарушава закона.

"Настоятелството би могло единствено да ползва определено от директора помещение за съвещания и други организационни дейности на съвета на настоятелите. Няма правно основание за използването на част от училищния имот от страна на настоятелството за организиране на стопанска дейност", пише министърът, цитиран от OFFNews.

Училищните настоятелства вече не могат да организират платени курсове в сградите на училищата. Тази задача ще имат самите училища. В София те трябва да наемат външни фирми. Притесненията са, че така някои курсове ще станат по-скъпи, а това може да откаже родителите и външните фирми може да искат да наложат свои учители.

Министърът завършва с думите, че всички директори са длъжни да сведат писмото му до знанието на родителите и съвета на настоятелите.