fbpx

Не е ли екстремно егоистично в нито една събота да не си си вкъщи? Това е малка част от основното чудене на авторката на текста, публикуван в The Telegraph. Всъщност основният ѝ проблем не е, че съпругът ѝ го няма, а че отсъства, за да практикува екстремни спортове, което я кара да замръзва от ужас всеки път, когато той заминава нанякъде.

И тук идва принципният въпрос: трябва ли да забавим темпото след децата, или не бива да спираме с нещата, които ни правят щастливи (дори и да са малко опасни)? Невинаги отговорът е лесен.


Когато приятелките ми се оплакват от разплутите си, залепени за диваните, мъже, чувствам единствено завист. С удоволствие бих била омъжена за човек, който обича да си почива на дивана с чипс в ръка. 

Моят е по-вероятно да бъде открит в тунела на някоя вълна, яхнал сърфа си, или увиснал на някоя заледена планинска стена. Абсолютно обсебен е от екстремни спортове и всеки уикенд му махам за довиждане, чудейки се дали ще се върне жив. В кошмарите ми, ако не лежи мъртъв в някой планински проход, то е поне парализиран за цял живео, с мозъчно увреждане или в кома. 

Винаги изпитвам такова облекчение, когато се прибере невредим, че не успявам да поставя въпроса както подобава. От самото начало знаех, че е изключително спортна и дейна натура. На първата ни среща трябваше да си тръгне по-рано, защото на следващия ден щеше да участва в триатлон. 

Спортът и фитнесът са огромна част от живота му - от планинско колоездене до плуване в открити води и маратони. Когато живеехме заедно в 20-те си години, си мислех, че като поостарае ще забави темпото. Освен това самата аз бях в доста добра форма и ми харесваше да го окуражавам и да участваме с него на бяганията на дълги разстояния.

Но ако щете вярвайте, той засили темпото.

През последните няколко години е прекарал почти всяка събота някъде навън на някакво приключенско предизвикателство, а ако е на пътуване с клуба си по катерене, му е заета и половината неделя. 

Почти пропусна раждането на първия ни син, защото караше колело в планината. 

Мислех си, че при наличието на две малки деца, поне леко ще намали екстремните спортове, но нищо такова не се случва.

Работата му е доста интензивна и важна и по неговите думи това, което му помага да си запази разсъдъка, е излизането в природата и постоянното “самопредизвикване”. В много добра форма е и изглежда 10 години по-млад от мъжете на неговата възраст. Сега говори как иска да напусне напрегнатата си работа и да стане инструктор, за да се занимава с екстремни спортове през цялото време. 

Знам, че това ще го направи щастлив и не искам да попречвам на мечтите му, но това би означавало още повече време без него и още повече тревоги за мен - вместо да изпадам в ужас веднъж седмично, ще ме е страх всекидневно.

Почти всяка събота гледам децата, водя ги при нашите, за да се видят с баба и дядо и за да имам малко помощ. Винаги ми е добре, че ги виждам, но ми се иска да сме като другите семейства - да ходим на разходка или да правим нещо скучно като пазаруване заедно.  

По време на карантината беше чудесно, защото си беше вкъщи много повече. И някак си дадох сметка как би изглеждал един семеен уикенд. Но сега е изключително развълнуван, че пак може да ходи да тича и да скача.

Моите приятели го смятат за егоист, родителите ми също правят подобни саркастични коментари. Но във всяка друго отношение той е перфектен съпруг - съобразителен, мил, помага в домакинството и е чудесен баща. Не искам да съм дуднеща жена, а освен това знам колко много значат тренировките за него. А и съм наясно, че дори да го убедя да си остане вкъщи, той ще си мечтае да е някъде в планината или да кара сърф. 

Но ми се струва, че колкото повече порастват децата, толкова по-трудно ще бъде да го оправдавам. Ще им се иска да знаят защо баща им никога не е вкъщи в събота. Или по-лошо - ще пожелаят да отидат с него. Мога да се справя, ако се тревожа единствено за него. Мисълта, че ще трябва да се тревожа и за тях, е непоносима.

Питала съм го дали мисли за нас, когато се излага на опасност. Отговори ми, че никога не си позволява да си мисли, че няма да е ОК. Но така си мисли всеки алфа мъжкар, докато не спре да е ОК. 

Просто се надявам, че като остарее ще има нужда от по-малко прилив на адреналин. За доброто на всички ни.

Как да екипираме детето за първите му уроци по ски, какво трябва да знаем за условията и цените на курсовете и защо студът не е страшен - днес на тези и други въпроси отговаря любимата ни ски инструкторката Мариана Ахрянова, която кара ски от 40 години, а от над 10 обучава малки и големи любители на зимните спортове.

По образование Мариана е психолог, но последните години се занимава с други неща. Кара ски от съвсем малка, предимно на Витоша и Рила, а от 10 години е ски учител на Витоша. Майка на 12-годишно дете. Обучава деца на възраст от 3 г., а горна възрастова граница за възпитаниците ѝ няма.
В свободното си време обича да кара ски сама.

Зимата не е сезон, който всички обичат, но ако човек има интересно занимание в снега, това бързо може да се промени. Както всички знаем, активностите на открито са полезни и важни за всеки човек и през всеки сезон.

В планината, на въздух и студ, за разлика от затворените помещения в града, вирусите не виреят и децата се каляват. Затова е чудесно, ако успеем да създадем подобни навици у дребосъците, които те да запазят за цял живот. 

Ако родителите сами са скиори или сноубордисти, те ще направят това със сигурност. Тук обаче искам да разкажа някои неща по-скоро на хората, които са скептични. И ще добавя, че познавам доста големи хора, запалили се по зимните спортове покрай децата си.

Затова ще започна с изброяване  нужната екипировка, защото често получаваме подобни въпроси:

Долнище /грейка/ - важно е да е добро, непропускащо вода, защото децата са на снега в голяма част от времето. В най-добрия случай - ново, но, разбира се, не е задължително. Можете  да го тествате предварително, като пуснете детето да се потъркаля час-два в снега в някой парк - ако след това дупето е сухо, значи всичко е наред!

Яке - същите изисквания, не толкова строги, въпреки, че ако се случи да вали мокър сняг, може доста да подгизне.

Ръкавици  - за мен една от най-важните части от екипировката. Задължително скиорски, хубави, непропускащи влага. Ръцете лесно измръзват. Резервни също е добре да има,  те може и да са обикновени, за след ските. 

Термо бельо - не е задължително, но е удобно. Може да бъде заменено с памучно клинче или чорапогащник. Може и без, ако детето не е зиморничаво и ако температурата не е под - 6-7 градуса. Една добра грейка обикновено топли достатъчно. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ повече от един кат под грейката - повярвайте, видели сме чудеса като например анцуг и чорапогащник или дънки. Многото дрехи, освен, че изпотяват, пречат и на движенията. 

Под якето - в по-топлите дни ако има термобельо и якето е добро, е достатъчно. Иначе може да сложите тънък полар или друга удобна блуза. Импровизации много - зависят от якето, от температурата, и, разбира се, от възможностите. В магазините за екипировка биха ви посъветвали компетентно, ако сте тръгнали да купувате всичко наведнъж. 

Чорапи - скиорски или други дълги чорапи. Важно е да са дълги, за да не се смъкват под ръба на обувката: много е неприятно и неудобно. И не повече от един чифт! Виждала съм дете с 6 (шест!) чифта чорапи!

Шапка - зимна, по избор.  За много студено време върши добра работа маска с дупки за очите и за дишане. Можете да намерите такива по магазините за екипировка и на пазара на Юнак. 

Каска - не е задължително, но е добре да свикват да карат с каски, защото на големите писти са  важни. Пък и децата им се радват обикновено. Моят съвет е да я купите след като вече е сигурно, че детето ще продължи да кара.

Шал - НЕ!  Ски не се карат с шал по простата причина, че на влек или лифт може да предизвика големи бели. Така че, още от началото: без шал. Може да бъде заменен с бъфче – цилиндричен шал, който се нанизва през главата.

Очила  -  ако детето има чувствителни очи, е хубаво да носи очила, защото слънцето горе е много силно и се отразява в снега.  Най-добре скиорска маска. 

Крем за лице и балсам за устни - това е  "екипировката" на откритите части. Кремът трябва да е специален зимен, защото летните съдържат много вода, която замръзва в порите. 

Следващия въпрос обикновено е къде да пратим детето да се учи, какви са условията, учителите и т.н. Ще се погрижат ли добре за наследника, ще бъде ли нахранен, преобут, изпишкан, и изобщо -добре обгрижен.

Ски училищата на Витоша са над десет, повечето са идентични като качество на обслужването. Е, има някои разлики, но в общи линии положението е следното:

5-дневен курс в група струва между 260 и 280 лв, като това включва транспорт, обучение, екипировка, застраховка и топъл чай, който децата получават на обяд. Ако отиват организирано от детската градина, то градината им осигурява обяда, в противен случай си го носят сами. Някои ски училища предлагат опционално и храна.

Когато детската градина организира ски училището, персонал от градината се качва с децата и им помага в почивките за хранене, тоалетна и преобуване. В останалите случаи  с това се занимават ски учителите.

Групите обикновено са между 5 и 8 деца с един инструктор.

Това е идеалният вариант, ако искате детето да изкара повече време в планината, но ако искате бързо да напредне, за да карате заедно в някой курорт след това, по-добрият вариант е индивидуалното обучение. Цената му е 30-40 лв. на час или около 100-120 лв. на ден, но резултати се постигат бързо, ако детето е в добра кондиция.

В големите курорти има и т.нар. Детски ски градини, където има специални съоръжения за най-малките и можете да оставите децата да се учат и забавляват някой и друг час, докато карате или се топите в басейна, или пийвате нещо.

Друг въпрос, който често си задават родителите, е коя е подходящата възраст да пратим детето на ски.

По принцип повечето ски училища приемат деца от 3 години нагоре. Хубаво е да се знае, че от 3-годишните рядко може да се очаква да прокарат за 5 дни. В работата си с тях наблягаме на целта да се забавляват и да свикват с екипировката и снега, пък каквото научат е добре дошло. Важното е да се чувстват добре, това е предпоставка за успех нататък.

И в заключение, че ми е много наболял проблем: хора, ски се карат през зимата!

Здравото, хубаво зимно време по нашите планини допуска температури между 0 и -10-15 градуса. В това няма нищо страшно, ако няма ураганен вятър и децата са с подходяща екипировка. Всяка година се случва някой да се уплаши и да не се качи цяла градина, защото прогнозата е апокалиптична. За това, разбира се, вина имат и медиите, които използват прогнозата за времето за сензационни материали. 

Вярвайте, в такова време няма жив вирус горе, а всяко дете, което се оплаче, че му е студено, го прибираме веднага да се стопли. Ски учителите не са като ония „хижари“ на Черни връх. Определено нямаме случай на замръзнало дете. Влиза, стопля се, излиза пак.  Освен това, мнозина пропускат инверсията и не пускат децата горе, когато в София е мъгла и студ. Точно тези дни на Витоша са най-прекрасните. Обикновено тогава няма вятър, температурата е приятна, а слънцето пече.

Ако имате някакви притеснения относно времето, можете да погледнете камерите на Мотен и Витоша ски, които показват в реално време обстановката, температурата и скоростта на вятъра. Следете
какво време го чака детето ви на snow-forecast.

На линия съм за всякакви въпроси по темата!

Желая ви весела, здрава и  снежна зима!


Още:

cross