fbpx

Препатили бащи споделят какво са научили за бременността от личния си опит, но предпочитат да са го знаели предварително. Вижте тези поучителни истории, които намерихме в блога на Greta Cheney, и ги споделете с някой бъдещ татко, та да е подготвен овреме!

Скъпи бъдещи татковци и втори мами, това е за вас.

По-подготвени сте, отколкото си мислите

"Ще сте ужасени, ще се съмнявате във всичко, което правите и ще бъдете съвсем наред. Когато се раждаше първият ни син, жена ми реши да ражда вкъщи. Бях напълно съгласен с това, защото знам, че хората са го правели от векове. Съмнявах се дали сме избрали правилната боя за стените, мебелите, килима, храните, столчетата за кола, застрахователите, достъпността и т.н., и така беше чак до четвъртото ни дете. Всичко ще ви е наред. Знам, че звучи като клише, обаче наистина всичко ще е наред и вие ще сте окей."

Всяка бременност е уникално различна

"По филмите, когато двойката разбере, че жената е бременна, веднага иде сутрешното гадене. Яде фъстъчено масло и кисели краставички, наедрява, изтичат ѝ околоплодните води и след час се ражда бебето. На жена ми не ѝ ставаше лошо сутрин, отказа предложението ми да яде фъстъчено масло и краставички и роди около 24 часа, след като ѝ изтекоха водите. Сега имаме две деца и научих, че всяка бременност е различна, от началото до края. С първото ни дете жена ми държеше да роди без никакви медикаменти. Бързо отхвърлихме това, когато се наложи да я индуцират. Прочете книги, ходете на училище за родители, но пак бъдете готови за неочакваното. Рядко нещата се случват по план."

Има моменти, в които наистина нищо не можете да направите

"Женен съм за силна жена, но знам и че има моменти, в които от мен наистина има нужда. Обаче и по време на двете бременности имаше моменти, в които тя изпитваше дискомфорт или болка, в които аз не можех да помогна. Да съм до нея физически помага, обаче има моменти, в които партньорът ви просто иска да е насаме със себе си. Не го приемайте лично, ако ви помоли да я оставите за малко на спокойствие, може би просто иска сама да се справи с нещо по неин си начин."

Внимавайте какво готвите - и какъв парфюм ползвате

"Когато жена ми беше бременна, открих, че е страшно чувствителна на миризими. Съвета ми е да внимавате с всичко - и  наистина имам предвид всичко - което може да съдържа някакъв аромат. Веднъж кучето ни повърна в спалнята и жена ми се изповръща моментално заради миризмата. Ако на обяд съм ял нещо с чесън или лук, тя го усещаше по дъха ми и ѝ ставаше лошо. Избягвах да готвя или пръчвам храни с къри. Трябваше бързо да прибирам продуктите, като буркани с фъстъчено масло, защото тя усещаше миризмата от другия край на къщата."

Hyperemesis gravidarum не е просто "сутрешно гадене"

"По време на първата си бременност, жена ми страдаше от много сериозно сутрешно гадене. Гинекологът каза, че често се среща и ще премине към 16-тата гестационна седмица. Когато мина тази седмица, повръщането продължи и я диагностицираха с hyperemesis gravidarum. Това е постоянно гадене и повръщане, предизвикано от всякакви дразнители, включително от слюнката. То трябва да бъде незабавно овладяно, защото може да доведе до дехидратция и опасност за майката и за бебето."

Бащинството изисква да се говори за чувства

"Когато жена ми беше бременна, бях фокусиран върху физическите дейности, които някой ден щях да правя с детето. Не съм си и представял емоционалния спектър, през който трябва да мина (например следродилна депресия, заболявания при детето, служебни проблеми). Повечето мъже не обичат да говорят за чувствата си, обаче бащинството изисква да се обсъждат чувства. В противен случай преживяването и спомените може да са доста болезнени и мрачни."

Научете любовния език на партньора си

"Има толкова много моменти по време на бременноста, когато искате да помогнете на жена си и тя иска да ѝ помогнете, обаче не може да ви обясни с думи или дори да ви покаже какво иска. Ако познавате нейния "любовен език" и знаете със сигурност какво можете да правите, когато нямате ясни инструкции, значи имате разковничето. В моя случай, когато жена ми не можеше да ми каже или обясни какво иска, купувах шоколад, сладки, оставях си телефона в другата стая, сядах до нея на дивана и започвах да масажирам гърба ѝ."

Не пренебрегвайте романтиката

"Не бих казал, че съм най-романтичният мъж на света, обаче наистина се стараех да излезем на среща двамата с тогавашното ми гадже, днес съпруга, поне три пъти в месеца. Когато тя забременя, това ми се изплъзна. Знаех, че не може да се наслади на чашата вино след вечеря, както винаги правеше преди, и така някак си аз сам предположих, че може би вече предпочита да поръчаме храна, вместо да излизаме на вечеря. Сега имаме малко дете и осъзнавам колко много време сме можели да оползоворим, когато тя още е била бременна."

Тя е също толкова нервна, колкото и вие

"Помня, че бях супер притеснен, за всичко, когато тя беше бременна. Не мислех, че и един памперс ще мога да сменя, а какво остава да бъда добър баща. Толкова ми олекна, когато се появи първото ни дете, защото се почувствах уверен и някакси нещата си дойдоха на мястото (макар че всичко се разпада, когато не можеш да разбереш защо плаче малкото човече). Иска ми се да споделях и съпреживявах с нея притесненията и да я подкрепях повече, защото тя е била също толкова изплашена и притеснена, ако не и повече.

Неведнъж в Майко Мила! сме давали гласност на противоречиви теми. Това, за което искаме да говорим с вас днес, е една много дълбоко премълчавана истина - съществуването на жени, които съжаляват, че са станали майки.

Възможно е първата ви реакция да е шок и изненада, но препоръчваме да продължите да четете - оказва се, че не една и две майки са изпитвали моменти на съжаление Доказали сме се като трибуна за всякакви чувства, мисли, трудности и преживявания на всички майки. Днес с този текст го правим отново - и ви молим да не съдите.

„Всеки има тайни и, когато бях дете, бях станала експерт в научаването им чрез внимателно подслушване. Скрита зад някой скрин, зад фотьойла или уж заспала наблизо, измислях всякакви стратегически начини да остана наблизо до възрастните, за да чуя тайните им.

Чудите се коя е най-голямата тайна, която жените си споделяха над чаша чай и тънка цигара?

Ако са знаели колко е тежко майчинството, е нямало да станат майки изобщо.

Тази простичка истина разкрива Дивлин Яса в публикацията си The women who regret becoming mothers (Жените, които съжаляват, че са станали майки).

Една след друга майки разказват своите истории на разбити надежди, хронично физическо изтощение и натрупваща се умора, и загубеният живот, който никога няма да си върнат.

Реакциите на читателите към историите са противоречиви – от съпричастност и разбиране до персонализирано отвращение към майките. Когато се сблъскаме с нещо, категорично различно от високите обществени стандарти и също толкова високите ни очаквания, първоначалната реакция е силно емоционална, за да неутрализира шока.

Със сигурност нещо не им е наред на тези майки, шокирано коментират хората, изумени как може някой да поставя под въпрос сиянието и красотата на майчинството.

Неминуемо тези майки са категоризирани като жени с душевен проблем, с някакво ментално разстройство - просто хората не могат да си обяснят по друг начин защо един нормален човек не би бил щастлив с майчинството и би намерил нещо лошо в него.

Очевидно проблемът е в майката, явно страда от следродилна депресия, която по някаква причина продължава вече 9-та година, смятат хората.

Съдим майките и ги класифициаме като негодни, ненормални, лоши, неспособни, а не системата, която ги е докарала дотам да съжаляват, че са станали майки.

Истината, обаче, е малко по-различна. Тези жени не са луди, ненормални, лоши, неспособни и негодни. Те са идеален пример за жертва на измамата колко чудесно е майчинството и каква сбъдната мечта е за всяка жена. Не в тях е проблемът, а в начина, по който третираме майките.

Представете си от раждането си да ви наемат на дадена длъжност.

Дават ви играчки, които пасват на длъжностната характеристика:

малки кукли, за които да се грижите, на които да решите косата, да преобличате и къпете

миниатюрни кухнички и с пластмасови чашки, чинийки и прибори, с които да сервирате храна на куклите си и да си играете на чаено парти

♠ мънички лопатки и метлички, с които да помагате на мама, докато чисти и да замитате вашата миниатюрна кухничка със сресани куклички.

Учебниците в училище ви показват истории и илюстрации на майки с дечица, които се усмихват блажено, сияят от радост и любов, излъчват грижовност, гушнали чистите си, спретнати дечица, освен когато става дума за лошата мащеха, която винаги е зъл герой, който понякога дори се опитва да убие децата.

В гимназията, в часовете по биология, ви учат „да се пазите“ от бременност, т.е., че жените са отговорни за бременността си.

Рекламите по телевизията показват жени, които не са взели хапче след секс и се е наложило да правят аборт.

Чувате израза „жена във фертилна възраст“ и други подобни изрази в контекста на това, че имате определен прозорец от време в живота си, за да го осмислите чрез майчинство, иначе животът ви ще остане празен и неосмислен.

Очевидно от раждането ни се учим, че майчинството е това, което изпълва със смисъл и цел живота на една жена.

Посланието е ясно – жените са насочвани и подтиквани да станат родители още от раждането си и то по начин, по който мъжете не са.

Мъжете, дори и като бебета, не са затрупвани с играчки, които ги поставят в ролята на баща и не им се напомня, че имат кратък период от време, в който да станат родители (само за кратък пример ви напомняме скандализираните реакции, когато Елена Йончева стана майка на „рекордната възраст от 52 години“, за разлика от неутралните, понякога и похвални отзиви за 73-годишния Мик Джагър, който стана баща за осми път).

Да станат бащи за малките момчета и порастващи мъже е представено като важно житейско събитие, което трябва да постигнат, но никога със същата тежест, с която това се насажда на жените.

Подготвяни още от ранна детска възраст да забременеят и да станат майки, днешните жени се сбъскват със суровата истина: обществото ги подготвя да искат майчинството и да бъдат майки, но не желае да им помага да бъдат такива.

Така майчинството, в този му вид, е черешката на торта, направена от дискриминация и премълчаване.

Дискриминацията спрямо бременните жени е толкова широко разпространена, че някои хора я приемат за даденост, за нещо нормално и част от условията на трудовия пазар.

Никой не си дава сметка как намаленото работно време, незаконните опити за съкращение на бременната или подтикването ѝ към доброволно напускане са грубо нарушение не само на трудовото законодателство, но и на човешките ѝ права.

Не една и две компании гледат към служителките в "отпуск" по майчинство като първа цел за съкращения. Ако някоя майка успее да се завърне от майчинство на работния пазар, тя трябва да съумее да плаща разходите по увеличеното си семейство, в повечето случаи - със същата заплата.

Да не говорим, че кариерата и професионалното ѝ развитие се считат за второстепенен приоритет, след това да си гледа детето, тъй като нейното „основно занятие вече е да е майка“.

А всъщност истинската част от майчинството е жената да поеме основно отглеждането на дете и домашната работа. За тази работа не ѝ се плаща, тя не получава уважение, нито бонуси за извънреден труд или по-високи постижения.

Изобщо не са зачетени и фактори, като постоянен физически труд, психологически крах и финансовите трудности, с които майката трябва да се справя у дома, защото от нея се очаква (от близките ѝ или от обществото, или от съседите, или от всички заедно или друг) тя да поддържа дома в подходящ вид и условия на живот за други хора, чиито живот е по-важен от нейния (в това число и детето или децата).

Не само от жените се очаква да го правят – от тях се очаква да обичат този период от живота си. Това е отгоре на факта, че често жените не са подкрепяни, не им е помагано и се чувстват изолирани, ако не се вписват съвсем в обичайната идеална картинка на майката, която в подходящ вид може да присъства на родителска среща в 17:30 часа, да има изрядно подреден и чист уютен дом, да сервира готвена храна за вечеря поне 5 пъти седмично, да поздравява учтиво, децата ѝ да не се тръшкат и да са спретнати, и ученолюбиви, и т.н.

Кой човек не би се почувствал изолиран заради наложени му образ и роля, които не зачитат същността им, а околните го преценяват по това, което прави за другите хора?

Реакцията към жените, които са разочаровани и съжаляват, че са станали майки, веднага прерастват в грижа и безпокойство за децата им, което още веднъж потвърждава неправилния подход да не обръщаме адекватно внимание на причината, караща една жена да напусне работата си.

Това напомня ужасно много за отдавна отречената теория от 50-те години на миналия век за майката-хладилник. Тази отхвърлена теория твърди, че аутизмът се дължи на „действителна липса на майчинска топлина„ и чрез сравнението как „от самото начало децата са изложени на родителска студенина, вманиаченост и механично внимание, насочено само към материалните нужди… Те са оставяни в хладилници, които никога не се размразяват“, се налага изразът „майка-хладилник“ (refrigerator mother), който става популярен през следващите десетилетия.

За съжаление, дълго време никой не отбелязва факта, че и „студените“ родители имат нормално развиващи се деца и много хора все още злоупотребяват с този израз.

А ето и същината на проблема.

Когато една майка ви каже, че съжалява, че е станала майка, тя не ви казва, че съжалява за децата си и че не ги харесва.

Това, което тази майка всъщност ви казва, е, че съжалява и че не харесва работата и длъжността „майчинство“.

Нима не знаете какво е да обичате колегите си, но да не харесвате работата си? Същото е и с майчинството, но разликата е, че на майката не ѝ е разрешено да напусне или да се премести в друг отдел.

Всеки, който изпада в изумление и шок от това, че някоя майка съжалява и е разочарована от майчинството, не слуша какво всъщност казва тя.

Въпросът е какво изисква обществото от жените, които стават майки, а не защо майките не смогват винаги да отговарят на невъзможните стадарти и изисквания на обществото.

Да загубиш дете е нещо, от което едва ли някои наистина се възстановява. Това е най-лошият кошмар на всеки родител и е загуба, която никога не се преживява.

Година, след като губи обичания си 3-годишен син, един баща от Великобритания решава да напише няколко реда за това какво е научил от тази невъобразима загуба.

Запознайте се с Ричард Прингъл и синът му Хюи. Хюи е диагностициран с мозъчно увреждане на много ранна възраст. Макар и сериозно, докторите убеждават бащата Ричард, че състоянието на детето може да се контролира. Въпреки това, обаче, едва на 3-годишна възраст, през лятото на 2006-та, Хюи получава мозъчен кръвоизлив. За жалост, не го преживява.

Година по-късно, все още борейки се да превъзмогне загубата, Ричард Прингъл гъделичка дъщеря си, преди да я сложи да спи в леглото ѝ, и тогава го осенява прозрение. Той решава да напише списък с 10-те най-важни неща, които е научил, след като е загубил малкото си момче.

Превеждаме думите му за вас.

10-те най-важни неща, които научих, откато загубих сина си 

1. Никога не целуваш или обичаш някого прекалено много.
2. Винаги има време. Спрете да правите, каквото правите, и играйте, дори да е само за минута. Нищо друго не е толкова важно, че да не може да почака.
3. Снимайте колкото може повече снимки и правете записи и видеа. Някой ден това може да е всичко, което ще ви остане.
4. Не отделяйте пари, отделяйте време. Мислите, че има значение колко сте похарчили? Няма. Има значение какво правите. Скачайте в локви, ходете на разходки. Плувайте в морето, направете си замък и се забавлявайте. Това е всичко, което те искат. Не помня какво сме купували на Хюи, помня само какво сме правили.
5. Пейте. Пейте песнички заедно. Най-щастливите ми спомени са как Хюи седи на раменете ми или до мен в колата и пеем заедно любимите ни песни. Музиката създава спомени.
6. Наслаждавайте се на простите неща. Приспиването нощем, спането, четенето на приказки. Да вечеряте заедно. Мързеливите недели. Наслаждавайте се на простите моменти. Те ми липсват най-много. Не позволявайте тези специални мигове да подминат незабелязани.
7. Винаги целувайте хората, които обичате, за довиждане, а ако забравите - върнете се и ги целунете. Никога не знаете дали няма да е последния път, когато имате такава възможност.
8. Направете скучните неща забавни. Екскурзии до магазина, пътешествия с колата, такива неща. Правете глупости, разказвайте смешки, смейте се, усмихвайте се и се радвайте един на друг. Това са всекидневни битовизми и домашна работа, само ако се отнасяте към тях по този начин. Животът е твърде кратък, за да не се забавляваме.
9. Водете си дневник. Записвайте всичко, което малкото човече прави и което озарява света ви. Смешните неща, които казва, сладките неща, които прави. Ние започнахме да го правим, едва когато загубихме Хюи. Искаме да запомним всичко. Сега го правим за Хети и ще продължим и за Хени също. Винаги ще запазите тези спомени, записани черно на бяло, и когато остареете, ще можете да се върнете назад и да преживеете отново всеки момент.
10. Ако детето ви е с вас: Да го целувате за лека нощ. Да закусвате заедно. Да го изпратите на училище. Да го пратите в университет. Да го видите да се жени. Значи сте благословени. Никога, дори за миг не забравяйте това. ❤️

Автор Lydia Laceby за Scary Mommy

„На колко е бебето ви?“, пита жена, немного по-възрастна от мен, докато тъпча шоколадови блокчета в количката за пазаруване, две от които ще са ми награда за това, че успях да приспя бебето днес следобед.

„Почти на 3 месеца“, отговарям, докато мигам заради луминесцентната светлина и бързо потърквам очите си, за да проверя дали очите ми са измити, след като се сещам, че не съм се погледнала в огледалото преди да изляза от вкъщи. Отново.

Жената кимна дълбокомислено и каза: „Ах, значи още сте в 100-те дни мрак“ преди дори да коментира колко е сладко бебето.

Сто дни мрак – оттогава се сещам често за това.

Чувала съм с други термини да описват живота с ново бебе. Майка ми ме пита веднъж дали съм се освестила от „мъглата“. Месец по-късно една многословна касиерка, когато откри, че бебето ми е на 4 месеца, заключи:

„Страхотна възраст. Най-накрая се е превърнал в човек.“

И двете по подходящ начин описаха лудостта, която представлява майчинството в първите няколко месеца, но 100 дни мрак е просто идеално и описва перфектно всичко:

♦ Ужасът, че си отговорна да поддържаш живо това малко човешко същество.

♦ В теб бушуват хормони и обхващат всякакви чувства: тревожност, вина, тъга, радост, гордост и гняв – които понякога се сменят за секунди.

 Изтощението от липса на сън, което те кара да се чудите ЗАЩО преди бебето въобще сте се оплаквали от умора?

♦ Сеизмичната промяна в отношенията ви. Истинска история: Преди да редактирам предишното изречение, бях написала: "сеизмичните лайна в отношенията ви". Прекрасен израз за състоянието на връзката ни през първите 100 дни.

Нещата бяха зле. Беше тежко. Да се научиш да общуваш в движение, без да крещиш над крещящото бебе, беше интересно и често мрачно приключение.

♦ Самотата, която те удря по всяко време - не само в 3 часа сутринта, когато бебето реве заради колики.

♦ Безкрайните часове на хранене и гърди, които се опитват да проумеят какво, по дяволите, им се случва.

♦ Скуката, която се прокрадва и е повод за изненада.

♦ Побъркването и лудостта, които ти причиняват разкъсани и препълнени памперси, непрекъснатият плач, невъзможността да се нахраниш, спиш или изкъпеш. Чували сте за това преди да родите, но реалността няма нищо общо с това, което сте си представяли тогава.

♦ Това, че животът ти се е променил неузнаваемо, и трябва да намериш начин да се впишеш обратно в този свят. Ако не можеш дори да вземеш душ или да хапнеш сандвич, как ще успееш да се видиш с приятели, да спортуваш, да прочетеш книга, да станеш следващия Пикасо, или да напишеш свой бестселър? Или да идеш на театър??

Как изобщо оцеляхме през първите месеци с бебе?

Макар че сега всичко е неясен спомен, мисля, че сме изкарали на гориво от бебешки усмивки и гукане, безкрайни кани кафе, гледайки всяка комедия по Netflix, наслаждавайки се на перфектните моменти и чудейки се кога да се скатаем и кога да се намесим.

Извинения, признателност и приемане се носеха между емоционални сривове.

И най-важното, опитвахме се да се смеем.

Искам да знаете, че всички тези неща не изчезват магически на 101-ия ден, така че не започвайте обратно броене. Но клишето е вярно: става по-лесно. Добрите дни започват да надделяват над лошите.

Бебето спира да плаче и започва да се усмихва, а усмивките разтоварят сърцето и го изпълват по начини, които никога не сте си представяли. Терорът намалява, храненето става по-лесно, връзката ви ще започне да се връща на мястото си и ще започнете отново да се чувствате нормално – всъщност едно ново нормално.

А тези мрачни дни ще избледняват от светлината, понякога толкова силна, че се прокрадва неочакваната мисъл: Дали да не пробваме да си направим още едно?


Бременността е естествено състояние, макар някои да я преживяват като болест - обикновено тези, които НЕ са бременни. Затова чувството за хумор е основна важна съставка на тези 9 дълги месеци.

Забавният портал Boredpanda е публикувал най-смешните реплики, изречени от хора по повод нечия бременност.

  • Когато хората виждат големия ми корем и ме поздравяват, най обичам да им отговарям: "За какво?" и да гледам как се спичат.
  • Да се изпишкаш върху клечка и после да я съхраняваш като скъп спомен може да се счита за началото на многото гнусни неща, които ви предстоят да правите като майка.
  • Когато разбрах, че съм бременна, изптах истинско щастие! Без цикъл цели 9 месеца - това наистина си е повод за празнуване!
  • Ако бебето наистина чува вътре в корема всичко, значи е много вероятно първата му дума да е "мам.а му"!
  • Хормони и никакъв алкохол. Заговаряйте ме, но рискът си е ваш!
  • 9 месеца бях бременна с момче. Не трябва ли за този период да ми се плати с 1,78 пъти повече над моята заплата?
  • В сравнение с филмите за раждане, които пускат в училището за бъдещи родители, продукциите на Тарантино изглеждат като продукции на Дисни.
  • Да, държа си внимателно корема отдолу и симулирам болка, само за да ми отстъпи някой място в метрото.
  • Да пишкам или да не пишкам, това не е въпросът! Пишкам!
  • Гадене, подуване, газове, често уриниране, болки в кръста, безсъние, акне, постоянна умора, лицево окосмяване, кървящи венци, болки в гърба...О, ДА, БРЕМЕННОСТТА Е ВЪЛШЕБЕН ПЕРИОД!
  • Аз съм на онзи етап от бременността, в който хората не са сигурни да ми честитят ли или да ми подарят карта за фитнес.
  • Да обявиш пред света, че си бременна, значи да се похвалиш, че си правила необезопасен секс.
  • Първата ехографска снимка на бебето е като туристическа снимка на наклонената кула в Пиза. Всеки има такава и всичките изглеждат еднакво.
  • Не съм близвала алкохол от месеци. Не сияя от бременността. Сиянието е от детокса.
  • "От бремеността е" е извинението ми за всичко, когато не ми се прави нещо.
  • Точността на изчисление на овулацията на приложението на телефона ми съсипа всичкия необезопасен секс, на който мъжът ми се надяваше.
  • Да си бременна през зимата е като да си направиш прическа и после да сложиш шапка.

„Признат грях - половин грях“ - със сигурност това са си повтаряли тези майки, които споделят пред Buzzfeed свои най-лични тайни и грехове. Ето някои от тях, с които ние, от Майко Мила!, сме напълно ОК и дори в някои от тях се припознахме!

******************

Току-що, две години по-късно си купих панталони, с които да заменя тези от бременността. Точно така, носих панталони за бременни две години!

*********************

Когато ходим някъде все още казвам, че Кали е на 2, за да влезе безплатно. Давайте, съдете ме за това, че искам да спестя малко пари.

*******************

Направихме си две снимки с детето, на едната то се усмихва, но на другата АЗ изглеждам по-добре. Публикувах втората.

*******************

Нямам търпение 5-годишното ми дете да стане тийнейджър, само за да мога да го будя възможно най-рано сутрин - за отмъщение.

*******************

Нищо не е по-емоционално разкъсващо от това да чуеш детето да кашля в 1 през нощта. „Какво да направя? Дали просто да не затворя вратата?“

*******************

Мразя да играя на кукли с детето. НЕНАВИЖДАМ просто. Може ли вместо това да отида да мия тоалетната чиния?

*******************

Дадох на детето втора близалка преди лягане, само и само да избегна сглобяването на поредната къща от лего.

*******************

Току-що изхвърлих Барбито на дъщеря ми с вградена песен на Джъстин Бийбър и изобщо не изпитвам и грам вина!

*******************

Когато съм жадна, но много ме мързи, изпивам водата на бебето от шишенцето му.

*******************

Синът ми не вижда нищо странно в това, че му разреждам портокаловия сок с вода, защото ме е виждал да доливам шампанско в моя.

*******************

Не можех да понеса още мрънкане, затова разреших на децата да ядат пържени картофи, зрънчо, кисели краставички и мляко за вечеря.

*******************

Сладоледът ми капна на главата на сина ми и си го облизах.

*******************

Надявам се 4-годишното ми дете да не се научи да разпознава часа още известно време, за да мога да продължа да го лъжа, че трябва да си ляга, когато е 7 вечерта.

*******************

Тъщата гледа децата, за да мога аз уж да изчистя къщата. А вместо това аз съм във Bейсбук. Оппа!

*******************

Понякога пускам прахосмукачката, за да заглуша мрънкането на децата.

*******************

Чувствам лека вина, задето пия газирана напитка от Старбъкс, а на бебето държа да се дава нефилтриран ябълков сок.

*******************

Крия любимия си чипс, за да го ям тайно и да не деля с децата.

*******************

Давам на тригодишната ми дъщеря подсладен сок, преди да я оставя при други хора.

*******************

За малко да си счупя врата, защото стъпих върху играчка трансформър. Хвърлих проклетото нещо надолу по стълбите и ми стана по-добре!

*******************

Понякога се преструвам, че съм по голяма нужда в тоалетната, за да остана малко насаме.

*******************

Понякога лъжа дъщеря ми, че това, което ям, е люто, за да мога поне веднъж да се нахраня сама, без да деля храна с нея.

И понеже така ни тръгна денят - с разказа Помощ, ТО пак се тръшка!!, сега ще продължим темата и ще си поговорим за нещата, които децата ръсят пред околните без да им мигне окото.

Хубавото на това да си дете е, че си невинно същество, което може да каже гласно всичко, което му мине през ума, без никакъв филтър и без притеснения как ще го приемат околните.

Не така стоят нещата, обаче, за родителите. Горките хорица стоят несретни до детенцето си, което току-що ги е изложило пред цяла тълпа хора и им се иска да избягат надалече, в някоя далечна приказна страна, в която няма социални работници, от които да се страхуват, защото детето им говори така.

Намериха се смели душички, които от отчаяние, а и от надежда да не са сами в мъката си, споделиха как децата им са ги изожили на обществено място, а сайтът Upshout ги обедини в класация. Ето някои примери, като ви предупреждаваме, че от някои от тях може да се напикаете от смях!

Съпругът ми взе със себе си 4-годишния ни син на погребението на чичо му. Докато заривали ковчега, синът ни се провикнал с пълно гърло: „Татко, какво има в голямата кутия?“

*********

Когато бях на 6 години, родителите ми ме заведоха на фирмено събитие от работата на татко. Той ме запозна с шефа си и аз му казах, че татко ми е казвал, че е кучи син. Колегите на татко ме черпеха със сладолед цял следобед.

**********

Малкият ми син се беше изпуснал в гащите и много се притесни. За да го успокоя, му казах, че се случва на всички, случвало се е дори и на мама. На другия ден в детската градина той казал на госпожата, че вчера се е наакал в гащите, но нямало проблем, защото майка му казала, че на нея ѝ също се случва непрекъснато.

**********

4-годишният мин син явно е изпитал потребност да каже на всички възрастни хора, които срещне, че ще умрат, защото старите хора умират (както се изрази). На продавачката в магазина каза: „Старите хора умират, а вие не сте млада.“

**********

Когато бях бременна, казахме на малката ни дъщеря, че мама има бебе в корема и че татко го е сложил там. Понеже тя винаги се опитва да ми подражава, отишла в детската градина и разказала на всички, че в корема си имала бебе, което татко ѝ е сложил там.
В магазина, докато пазаруваме, се разминахме с човек с превръзка на окото. Детето изкрещя с пълно гърло: „МАМО, ВИЖ! ПИРАТ!“

**********

Когато спрях цигарите, малката казала на класната си, че се гордее с майка си, защото най-накрая отказала наркотиците...

**********

По време на развода ми един ден пазарувахме с двете ми дъщери. Сложих в количката бутилка вино, а едната ми дъщеря каза на другата: „Мама пак е тъжна.“

**********

3-годишната ми дъщеря, на опашката в магазина: „Мамо, ти защо имаш брада под корема?“

**********

Когато бях бременна с второто ни дете, казахме на по-малкия ни син, че коремът на мама е толкова голям, защото вътре има бебе. Разминавахме се с една по-едра жена и синът ми изведнъж викна: „Мамо, тази леличка има бебе в дупето!“

**********

2-годишната ни дъщеря каза на педиатъра, че „понякога татко дърпа пижамата на мама, а мама му казва „Не“

**********

Синът ми попита един тъмнокож съсед дали е направен от шоколад. Умрях от срам, а съседът реши, че е въпросът е много забавен.

**********

Моя приятелка не можеше да накара дъщеря си да пие вода вместо сок. След страшно много усилия и какви ли не похвати, малката най-накрая започна да пие вода и после казваше на всички, че „пиенето прави мама щастлива.“

**********

Синът на сестра ми, когато видял за първи път забулена мюсюлманка, казал на висок глас: „Мамо, виж – нинджа!“

**********

Когато дъщеря ми беше в първи клас, чаках да си легне, за да гледам криминалния си сериал. В смесена компания дъщеря ми разказваше, че майка ѝ обича да гледа филми за възрастни.

cross