След като се запознахме с наскоро публикуваното проучване на платформата за психично здраве “Кожа”, решихме да поговорим със специалист, който да ни разтълкува следния резултат за детското психично здраве и развитие: 

12% от респондентите биха се консултирали с други родители и ако и техните деца имат проблеми, биха спрели да се притесняват; 

18% смятат, че детето им най-вероятно ще “израсте” проблема.

Какво се крие зад тези общо 30%, които предпочитат да пропуснат специализираната помощ, дори и да подозират, че такава се налага, и на какво трябва да обръщаме внимание в някои основни етапи от детството – за това говорим с психоложката Калина Йорданова

– Какво стои зад онези общо 30% от изследването на “Кожа”, които свидетелстват, че родителите биха си спестили специализираната помощ за детето?

– Този резултат е подобен и на близо 30% от запитаните, които при психично-здравен проблем ще потърсят приятел, ще опитат да се справят сами или не знаят какво да направят. Вероятно тук е валиден аргументът, че не гледаме на психичното здраве със същата сериозност като на телесното и затова се оправяме, както можем. 

По отношение на родителите може би има още няколко причини. Едната е, че децата са мислени като израз на надеждата и здравето, на нещо, което ще ни надживее и продължи, а това изключва заболявания и дефицит. 

В този смисъл търсенето на съвет от приятел, а не от специалист, може да бъде отказ от признаването на проблема или поне заключването му в най-близкия кръг. 

На следващо място в нашата култура често имаме доверие повече на познат и приятел, отколкото на институция или непознат, било то и специалист. Тук е възможно да има трудност да се говори за лични проблеми пред друг, защото за много българи то е свързано със срам, страх от неприемане, несправяне и т.н. 

В моя опит съм забелязала и още два факта, свързани с родителите. Често детето е системен въпрос: т.е. неговите симптоми могат да изразяват проблем в родителската двойка или в семейството. Така например, родителска двойка, в която има отчуждение, изневери и напрежение, идва с дете, което ги е притеснило със затвореността си, ниския успех в училище и постоянното си пребиваване в интернет. 

Една хипотеза е, че детето изгражда механизми на избягване на реалността, защото в нея има нещо непоносимо около отношенията между родителите. Справянето обаче означава родителският конфликт да бъде назован, а много родители не са готови за това. 

Те често вярват, че водят детето на поправка и не се нуждаят от терапия. Не на последно място е и това, че детето „ще го израсте“ или „то не разбира“ (ако се касае за травматичен опит). 

Мисля, че зад това се крие вярването, че развитието е универсален процес, който е биологично зададен и не се влияе от средата, както и че тревогите на едно дете са по-малко сериозни от тези на възрастните. 

Детето обаче има по-малка емоционална и когнитивна зрялост да преработва средата, както и по-малко опит като база за съпоставка. Т.е. ако едно дете бъде нагрубено в училище, това може да има интензитета на загуба на работата при възрастния. 

Идеята е не да елиминираме всяка фрустрация отвън, за да расте детето спокойно, защото така то няма шанс да се научи да преработва загубата, а по-скоро да говорим с него за случилото се и как то се е почувствало, какви са правилата и как ние сме се справяли в аналогични моменти.

Много важно е с детето да се говори и то да бъде вземано сериозно, докато в същото време родителите не привнасят от собствените си тревоги в разговора.

– Откъде идва това “ще го израсте”? Какво всъщност “израстваме”?

– Предполагам, че в общия случай става дума за очакване да не се наложи да се сблъскаме с реалността, а решенията да се случат от само себе си. Ако нещо израстваме, това вероятно е метафора на плавното натрупване на опит, в който едно събитие от днес ни напомня на нещо отпреди и по този начин си обясняваме света, а опитът ни придобива свързаност, с което ние придобиваме идентичност. 

Това би означавало, че ако едно осиновено дете има трудности със страха от раздяла в първата си връзка, то е способно да си обясни това с факта, че някога е било изоставено, след това прието и заобичано, но нещо от тревогата от раздяла е останало да работи и в други отношения, които завързва. 

Това прозрение може да помогне ставащото тук и сега да се „разкачи“ от там и тогава, т.е. да се израсне. Тук обаче приемаме, че родителите спокойно и убедени в думите си са изговорили темата за произхода и са помогнали на детето си да разбере какво означава това, т.е. присъствал е един удържащ и създаващ смисъл възрастен, който е помогнал нещо плашещо да се превърне във факт от реалността, с който да се живее спокойно.

– С кого може да се консултира един родител в България, когато иска да свери със специалист как се развива детето му?

– Могат да се обърнат към психолог с опит в работата с деца. Важно е да проверят какво образование и опит има психологът, дали има някаква професионална информация за него, достъпна публично, как се чувстват при първата сесия.

Съществуват и центрове за работа с деца, финансирани от неправителствени организации, но те най-често имат специфична насоченост: аутизъм, домашно насилие и пр. 

Ако става дума за по-тежки състояние, трябва да знаем, че има детско-юношески психиатри и именно те могат да консултират деца. Уви, такива няма във всички градове.

– Доколко у нас е застъпена грижата за детското психично здраве? Има ли някакво проследяване?

– Въпросът за психичното здраве изобщо не е много добре застъпен, което личи в липсата на клинични пътеки по здравна каса за психотерапия. Така е и с детското психично здраве. 

Диагностиката, терапията и проследяването са по-скоро оставени на инициативата на родителите. Тук, разбира се, трябва да кажа, че има училищни психолози и учители, които идентифицират и насочват адекватно деца за терапия, както и педиатри с чувствителност към детското психично развитие. 

Това сякаш зависи основно от качествата на конкретния специалист, а не от общата политика в страната.

– Защо според вас у нас все още липсва доверие за работа със специалисти по детско развитие?

– Може би съществува непознаване на работата на психолога по принцип, откъдето и въпросният скепсис. 

Освен липсата на обществен опит с ходенето на психолог, липсата на достъп на много места и стигмата върху психичното здраве, тук ми хрумва, че клиничната психология, която в Софийския университет например се преподава във факултета по философия, оставя впечатлението за някакво мъгляво поле в хуманитарната област, а това всъщност е клинична дисциплина. 

Дълго време много от преподавателите не само в този университет бяха и все още са с опит в педагогически, философски и други свързани дисциплини, но без такъв в работата с пациенти. 

Това оформя някаква представа за психологията като за твърде субективна, небазирана на доказателства сфера, което не е вярно.

– Можете ли да отбележите няколко чувствителни момента в основните етапи от детството, които е добре да не се пренебрегват от родителите, защото биха могли да доведат до съществени проблеми?

– Когато аз виждам дете за анамнеза или първоначална оценка, това винаги е с родителите. В зависимост от възрастта на детето, то също е питано или наблюдавам действията му, както и интеракцията с мен, кабинета и родителите. 

Аз започвам с въпроси относно периода преди раждането на детето, за да се ориентирам как то е мислено и очаквано в семейството. 

Понякога се оказва, че е родено непосредствено след загуба, че е имало много бързо или много трудно зачеване и т.н. 

Питам за начина, по който са преминали бременността, раждането и периодът веднага след това, за да се ориентирам колко налични са били родителите, за да отговорят на нуждите на детето, дали нещо им се е сторило прекалено (плач, активност) или по-малко (реакция на бебето при повдигане, при кърмене, хранене, заспиване). 

За първите няколко години ме интересува времето на проговаряне, отбиване и прохождане, очния контакт, реакцията към близки и непознати, отношенията с братче/сестриче, ако има такива, употребата на местоимения, когато има реч, начина, по който играе (стереотипно, символно, с какво), храненето и отношението и на двамата родители към горното. 

За времето на детската градина – трудности при тръгване на градина, преживяванията на майката по повод на това, вписването на детето в групата на другарчетата, усвояването на правила и граници, и отново отношението и на двамата родители към това, както и отношенията в двойката.

За училищната възраст много зависи за кой етап говорим, но ако това е пубертетът, можем да очакваме актуализиране на всичко проблемно от детската възраст, което не е било адресирано навреме. 

Много трудно е да се очертаят всички възможности и е добре да се направи поне единична консултация за някаква диагностика.

Нека бъдем честни.

150 кг не се става от днес за утре. Дори цяла една година не е достатъчна на човек, който стартира от 70-80 кг. Искат се доста повече години, доста повече действия в една посока (ядене, джънк, стрес, алкохол и т.н.) и бездействия в друга (движение, сън, спорт, качествена храна).

Кръстът не започва да ни боли от вчера.

Делът на кръстовете, болящи заради спортни контузии, е миниатюрен на фона на всички хора, които ги боли кръстът. Повечето хора дори не ги боли от месец-два-три.

В началото е било скованост, след това лек дискомфорт, след това не толкова лек, стигнало е до лека болка, която след време се увеличила и чак когато е станала постоянна и нетърпима, човекът решава да направи нещо, понеже болката вече оказва негативно влияние на всичко в живота му.

И когато дойде време да потърсим специалист, когато искаме да се “оставим в ръцете на специалист”, какво искаме в действителност? Партньорите ни от Live to Lift имат какво да ни кажат по въпроса.

***************************

Когато кажем на някой специалист “Оставям се в твоите ръце, ще правя каквото кажеш, само искам да сваля…“, всъщност казваме: „Прехвърлям ти 100% отговорността за себе си!“.

Искаме той да реши проблем, който ние сме си създали.

В основата на почти всеки проблем стои фактът, че не обръщаме достатъчно внимание на тялото си и неговите нужди. Когато се “оставяме в ръцете на специалист”, в действителност искаме да продължим да не обръщаме внимание, но да плащаме на човек, който да обръща.

Това значи, че човек иска промяна, но не иска да се промени.

Промяна може да има, само ако човекът промени начина си на мислене и осъзнае, че вместо да прехвърля 100% отговорност на някой друг, състоянието и здравето му е изцяло негова отговорност.

Пътят не е лесен, но е единственият, който ни води към по-добро здраве, кондиция, повече енергия и свободен от болежки живот!

Представете си един средностатистически човек. Ходи на работа, храни се – къде редовно, къде – не. Наваксва с кафе и вафли. Вечер ходи да пийне с приятели, за да „разпусне”, седи до късно на компютъра или гледа сериали. Ляга си след полунощ и сутрин задължително вари кафе. Пие вода от дъжд на вятър и нерядко набляга на подсладените газирани напитки.

Спортът се ограничава до мач с приятели. Доста по-често се „спортува” с Шампионската лига по телевизията, а представата му за здравословно хранене е да ядеш предимно зеленчуци и кълнове.

Всичко, което правим или НЕ с телата си, води до последствия. Гените предопределят към какви дегенеративни състояния сме предразположени, но нашите действия и БЕЗдействия определят кои от тях ще се проявят.

Специалистът, към когото сте се обърнали, може да ви даде препоръки, НО вие ще трябва да ги спазвате. Ще ви помогне да се мотивирате, но вие трябва да превърнете тази мотивация в действия. Ще трябва съзнателно да наблюдавате какво се случва. Няма как с магическа пръчка специалистът да ви преобрази – ще бъде нужно време, усилия и постоянство от ваша страна.

Ако ви е отнело 10 години да стигнете дотук, това няма да се промени за два-три месеца. От вас се иска да работите здраво, да сте постоянни и да наблюдавате осъзнато какво се случва.

Специалистът и парите не могат да компенсират вашите дългосрочни действия и бездействия. Ще трябва да се потрудите. Ще се наложи да следвате препоръки – прилежно и всеки ден.

Ще се наложи да правите „смешни упражнения”, от които много хора са възкликнали „не мога да повярвам, че от това спря да ме боли”, а на вас ще ви изглеждат супер малоумно и безсмислено. 

Разбира се, че ще ви изглеждат така, понеже ако ви изглеждаха по друг начин, то вероятно вие изобщо нямаше да имате проблема, за който са ви предписани.

Ще ви се наложи да направите и определени промени в начина си на живот, в тренировките си и цялостното си отношение към тялото. Да се потрудите. Да свършите неща. Да използвате воля, където е нужно да си наложите нов навик.

Болката и лошата физическа форма са цената, която сме платили за това да имаме кариера, оцеляване и обикновен старомоден мързел. За да спре да ни боли, за да възстановим тялото и здравето си пак ще се наложи да платим цена.

Тази цена не се измерва само в пари, а във времето, което ще инвестираме в себе си, усилия, които ще вложим и работа, която ще свършим.

Готови ли сте да извървите този път?

Успех на всички, стъпили на пътя!

P. S. А ако сега ще избирате треньор, прочетете в статията ни Добрият треньор – Инстаграм звезда или ходеща енциклопедия? какви са качествата и уменията, които правят от треньорите истински професионалисти и ги разграничават от средностатистическия фитнес инструктор!

Днес в рубриката ни „Жените могат всичко“ представяме една жена, която прави... каквото си иска! Тя се зове Ружа Загорска и вече 18 години се занимава с връзки с обществеността и комуникации, изпълнителен директор е на Site Media, ръководи млад екип и истински обича това, с което се занимава. Може и 25 часа на ден да работи, но е щастлива, че има възможност да работи за клиенти и проекти, които харесва и в които истински вярва. Вижте какво разказа тя за себе си и какви съвети дава на тези, които търсят своя път в комуникационния сектор, а и като цяло в живота.

------

Името или както се казваше навремето в чатовете asl, pls.

Ружа. Никога не съм имала нито прякор, нито галено име.

Разкажете на накратко за заниманието си. Какво работите, какво ръководите? През ум не ни минава, че не ръководите нещо.

Ако мога да обобщя – правя каквото си искам! Наистина за мен е много важно да харесвам и да вярвам в това, което правя. Смятам, че това е много важно и за бранша, в който работя – комуникациите. Затова съм изключително щастлива, че имам възможността да работя за клиенти и проекти, които харесвам и в които истински вярвам. Аз съм доста прагматичен човек и винаги искам да имам отговор на въпроса „Защо“, дори и той да е „Просто защото искам“.

Вече близо 18 години се занимавам с връзки с обществеността и комуникации. А в момента ръководя екип от много готини млади хора, които имат страхотен потенциал и вярвам им предстои много успешно бъдеще като ПР специалисти. И, разбира се, се надявам аз да им помогна да се развият максимално добре.

А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо последващото развитие на човека.

Е, и моят случай е такъв! Имам доста дипломи и непрекъснато продължавам да се развивам и да уча, но когато някой ме попита къде съм учила, винаги първо-сигналният отговор е „Аз съм СМГ-ейка!“. Това никога няма да се промени, защото наистина вярвам, че в този период един човек се развива най-много и знам колко много аз съм получила от гимназията. Най-вече, защото ме научи да мисля!

А иначе, аз съм финансист по образование със специализация „Банково дело“. Имам следдипломна квалификация „Маркетинг и комуникации“ и куп други специализации в областта на „Управление на проекти“. А следващото, което искам да уча, е „Управление на иновации“, но не знам кога ще намеря време и за това.

Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки?

Уф, това с лака и фризурите хич не е моето амплоа. Но виж маратонките – да! Денят ми е доста динамичен, но по-скоро в посока на управление и изпълнение на множество различни задачи, отколкото като движение. А за да наваксам с движението сутрин започвам с йога, след което отварям компютъра. Към 9:00 започва да звъни и телефонът и не спира поне до 19:00. Средно на ден провеждам над 40 разговора. А когато не говоря по телефона, в повечето случаи отговарям на имейли. Затова много често определям себе си като оператор на имейл. До същинската ми работа, която се състои в планиране и създаването на комуникационни стратегии, успявам да стигна чак след 19:00 и затварям компютъра в 23:00 най-рано. Това е едно доста опростено описание на моето ежедневие и може би на някой ще му прозвучи скучно, но уверявам ви – никак не е. Има много динамика, много предизвикателства и ти дава възможност да срещнеш уникални хора.

Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея.

Обичам свободата, която имам. Обичам това, че ми дава възможност да развивам дори и най-лудите си идеи. Но най-много обичам хората, с които ме среща. Уникалното в нашата работа е, че всеки ден, непрекъснато общуваш с нови хора. За мен няма наистина нищо по-вълнуващо от това да срещна толкова широка палитра от различни хора, с техните характери, с техните истории и с техните мечти.

Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.

Всеки, който избере да се развива в сферата на комуникациите, трябва да е готов да работи 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината. Трябва бързо да се научи да работи и в движение, и на път, и по време на почивка и да превърне работата в част от ежедневието си. И затова е толкова важно истински да харесваме това, което правим.

Трудно ли е да си жена в някои професии? Подценявали ли са Ви някога? Гледали ли са ви като „женичка“ – с пренебрежение?

Във всяка професия, във всеки бизнес, във всеки проект има трудности. Те са част от играта и без тях няма да има и успехи. Но не бих казала, че трудностите, които съм срещала, са били продиктувани от това, че съм жена. Напротив, смятам, че жените даже по-лесно се справят с трудностите. По-лесно управляват по няколко проекта едновременно, по-ефективно комуникират, по-успешно намират изход при конфликт. Но пък за сметка на това мъжете са по-смели, по-решителни и поемат по-големи рискове. А както знаем, по-големият риск дава шанс за по-големите печалби. Според мен това са причините мъжете да са по-печеливши, а жените по-стабилни.

Случвало ми се е да ме подценяват, но не смятам, че причината за това е бил фактът, че съм жена. Но да те подценяват не е лошо, защото ти дава шанс да изненадаш опонента с много повече от това, което той очаква. А това определено е предимство.

Дайте съвет към момичетата, които сега започват да работят в рекламата и PR – a.

Съветът ми към всички млади хора, които тепърва избират в каква сфера да се развиват, е да стажуват. Не да се стремят и да искат веднага да започнат да работят, а да си отделят време и да направят колкото може повече стажове в различни компании, различни сектори и различни професии. А след това да решат кое най-много им допада и да насочат усилията си в тази посока. Това е безценно и наистина ще ви е много полезно, за да изберете професията, която най-много ви харесва и ще ви кара да очаквате всеки нов ден и всяко ново предизвикателство с нетърпение.

Три качества, които свързвате с успеха.

Мислете! Задавайте въпроси и търсете отговори. Това е пътят към успеха. Не се страхувайте да спрете да се огледате и ако видите, че сте в грешната посока, да се обърнете и да тръгнете в правилната. Дефинирайте ясни и измерими цели, така ще ви е по-лесно да се фокусирате върху тях. И най-важното – никога не правете нещо, ако нямате отговор на въпроса „Защо?“.

На второ място, за да си успешен трябва да не преставаш да учиш. Всеки ден трябва да се развиваш и да не спираш да надграждаш умения си и да усвояваш нови, да обогатяваш знанията си и да придобиваш нови.

И на трето място трябва да можеш да управляваш ефективно времето си. Това е най-критичният ресурс, който не можеш да закупиш или да заемеш от банката. И единственият, който не можеш да си върнеш след изчерпването му.

Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с професионалните предизвикателства.

Спокойствие! За да бъде един човек успешен с работата си, той трябва да намира спокойствие вкъщи. И това не важи само за жените.

И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.

Като типичен представител на зодия Близнаци не бих могла да определя само по един фаворит. Ще се опитам да ги сведа до три. Певци: Стинг, Роби Уилямс, U2; филми: Изкуплението Шоушенк, Феномен, Красив ум; актьори: Джони Деп, Шон Пен, Хю Джакман. А при книгите ми е съвсем трудно, затова ще споделя тримата най-любими автори: Дж. Д. Селинджър, Уилям Уортън, Кърт Вонегът.

Как могат хората да се запознаят с постиженията ви, да ги видят, да ги пипнат?

Всеки, който иска да се запознае с мен и това, което правим, нека да посети нашия сайт или да последва страниците ни във фейсбук: Site Media Bulgaria и The Site. Там ще научи последните новини около други наши клиенти. Там ще намери информация и за нас и нашите награди и постижения. А всеки, който иска лично да се запознае с мен, е нужно да посети някое от събитията в TheSite – нашето офис пространството, което развиваме като Community Center за комуникационната индустрия и където правим регулярни неформални събития и дискусии по актуални теми за сектора. А на младежите, които искат да се занимават с комуникации, препоръчвам да се пробват в нашата стажантска програма. Така ще имат шанс да станат част от нашето наистина вълнуващо ежедневие, наречено работа!

Още една устремена дама се присъединява към нашата рубрика „Жените могат всичко“, където вече ви представихме Гери Турийска, Оля Идва, Мария Милушева, Галина Чернева и Ваня Манова – дейни, стихийни, несломими жени, с които сме щастливи, че по един или друг начин пътищата ни са се пресекли.

Този път насреща е София Коен – майка на дъщеря и син, и единствената жена, член на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България.

Там тя представлява еврейската общност, като неин духовен и обществен водач, и разбира се, това не е единственото, с което се завимава, защото докато търси решения на религиозни и обществени въпроси, намира време да ръководи маркетинг проекти и, също като нас, много обича шоколад.

Тя е силна, смела и активна, и прави всичко по силите си, за да промени нагласите към жените на ръководни, публични и обществени позиции. 

Запознайте се със София, за да разберете как съумява да осъвместява всички тези забележителни дейности.

-----------------------------

Име или, както се казва, представете се накратко!

Казвам се София Коен. Омъжена съм и имам две деца – момиче на 10 и момче на 5. Занимавам се професионално с реклама и маркетинг вече много години, както и с развитие на дейността на еврейската общност в България - откакто се помня.

Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво сте ръководила, защото ние не се съмняваме, че ръководите нещо!

Професионално в момента ръководя няколко маркетинг проекта, а в еврейската общност съм Председател на Религиозната общност и на органа, който я управлява и се нарича Централен Израилтянски Духовен Съвет.

Член съм и на Изпълнителното бюро на светската организация на евреите в България “Шалом” и на Управителния съвет на Националния съвет на религиозните общности в България, в който участват 6-те официални вероизповедания в България – православие, католицизъм, протестантство, ислям, юдаизъм и арменската църка.

Да си религиозен водач наистина е много рядко срещано занятие за жени. Какво всъщност представлява работата, скрита зад тази иначе доста впечатляваща длъжностна характеристика?

Рядко е, да. И в еврейската религия е рядкост жена да бъде начело на духовния съвет на общността, но едновременно с това не противоречи по никакъв начин на законите на юдаизма. При нас жената има важна роля в обществото и в семейството и от нея се очаква да може да направлява морално и духовно, както и да управлява хора и процеси, най-общо казано.

Моята работа е заедно с членовете на Духовния Съвет да съхраняваме традициите и историята на сефарадските евреи в България, и да се грижим за това всеки евреин тук да може да практикува религията си.

Като част от задълженията на Съвета, ние се грижим за действащите Синагоги в София и Пловдив, за еврейските гробища в цялата страна, осигуряваме кашерни хранителни продукти за нуждите на общността (купуваме телета и пилета, които се колят по определен начин, и тн.) и предоставяме религиозни услуги – отбелязване на всички еврейски празници, сватби, Брит Мила (обрязване) погребения, Бар Мицва церемонии (встъпването в пълнолетие) и тн.

Поддържаме връзка с другите религиозни общности в България, както и с еврейските общности по света и се стремим да бъдем градивен фактор в обществото. Вярваме, че като народ, който е познал омразата и геноцида, ние евреите носим отговорност да се борим срещу ксенофобията и дискриминацията в наше време независимо по какъв признак те са предизвикани.

А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.

Завършила съм литература и неформална педагогика в религиозния университет Бар Илан в Израел, където се изучава и юдаизъм като задължителна трета специалност, както и Управление на образованието в Софийския университет.

Никога не съм работила като учителка освен по време на стажовете си, но мисля, че образованието ми даде широк поглед върху живота и света, и ми е полезно и в работата, и в обществената ми дейност.

Разкажете ни за предизвикателствата да бъдете това, което сте, както и за личната Ви нагласа към живота.

Предизвикателствата са все още сериозни за всички жени, заемащи някакви ръководни, обществени, публични позиции. Жената трябва да се държи като жена, но и да “бъде мъж”, за да бъде там. Аз не бях мислила никога преди за това, че има неща, които не мога да правя, защото съм жена.

Възпитавана съм да бъда свободна, смела, активна... и едва когато се кандидатирах за този пост, видях, че в очите на другите първо съм жена, а после всичко друго, което съм.

Това не ме обижда, а просто го констатирам и имам намерението да направя всичко по силите си, да променя нагласите. Между другото, работейки наравно с мъже-лидери, виждам колко полезно е разнообразието и комбинацията между някои различни черти на мъжете и жените.

Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?

Обичам чувството за общност и контактуването с много хора, обичам мъдростта на религията, устойчивата ценностна система, както и това, че не спира да ме изненадва с тълкуванията и интерпретациите на живота. Обичам да доказвам как всичко е въпрос на комуникация и как до едно и също място може да се стигне по много пътища.

Обичам да виждам как нещата се променят за добро. Как хората се задвижват в правилната посока. Това става бавно, но от време на време, ако спреш и спокойно се огледаш около себе си, виждаш колко дълъг път е извървян и, че страшно много си заслужава.

Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.

И доброто, и лошото идва от хората. Страшно ме дразни пасивното критикуване и мрънкане (да, и сред евреите го има, дори има и поговорка “каквато държавата - такива и евреите”).

Масово хората чакат нещо да се поправи. Самите те нищо не правят, но и не дават на друг да прави, защото не го прави точно както трябва според тях.

Също така мразя песимизма от типа “ами за какво да участвам, аз какво ще променя, то никой не ни чува... няма смисъл” или това “ами нека да видим дали други ще отидат, и тогава ще реша дали да се включа..”.

Много се боря с тези неща и съм досадна с моя активизъм, знам. Но не виждам друг начин и затова... продължаваме!

Каква майка сте? Мила и прекрасна или по-строга? Доколкото ви познаваме, добре респектирате деца.

Мисля че ги респектирам, да, защото много ме слушат. Но, ето, сега ги попитах каква майка съм (според мен те могат да преценят най-добре) и те и двамата казаха, че съм мила и прекрасна (оооо, какви сладки деца имам!). Мисля че това е така, защото тайно отказвам да порасна, правя глупотевини и много се забавляваме заедно.

Иначе вътрешно се боря със себе си, за да ги оставя да си бъдат такива, каквито искат, стига да уважават другите хора и да мислят кое е добро и кое - лошо.

Опитвам се да говоря с тях честно, да обяснявам много, да ги уча на каквото знам – да виждат какво правя аз, как разсъждавам и какво ценя в живота, за да могат някакси да изградят своя собствена система от ценности.

Също така и беснея, крещя и им правя скандали за разни работи. Обаче голям късмет е, че всичко много бързо ми минава.

Сега малко по-сериозно. Какво е мнението на вашата религиозна общност по въпроса за Истанбулската конвенция и как гледате на посегателството над жени?

Еврейската общност в България е единствената религиозна общност в страната, която официално се обяви за ратифицирането на Истанбулската конвенция.

Гордеем се с това, че всички членове на Духовния съвет и на Изпълнителното бюро на Шалом бяха единодушни при гласуването и в мнението си, че дискусията в България е грозно политизирана и се използва за междупартийни противопоставяния, а обществото не беше запознато със съдържанието на конвенцията.

Откровено казано, аз дори не смятам, че конвенцията засяга религиозните общности. Тя не въвежда нови понятия, както се твърдеше масово, нито подстрекава към някакъв вреден начин на живот. Тъкмо обратното.

Но когато БПЦ, Главно мюфтийство и други религиозни общности се обявиха против нея, ние се почувствахме длъжни да проговорим, защото в еврейската религия е изключително важно да подкрепиш позиция, която защитава живота и създава превенция на насилие.

Разбрахме, че трябва да изпратим послание към хората в България – да не се поддават на манипулации, да се информират добре и да преценяват с ума и сърцето си.

На какво се опитвате да учите дъщеря си?

Искам да бъде смела, да опитва различни неща и да не се влияе от другите хора. Между другото, тя си е точно такава. Не мога да се начудя как ми се получи такова свястно дете. Много я харесвам. Но не мога да я науча. Някакси виждам, че не става така. Мога само да ѝ покажа.

Има ли предимства в това да си майка, когато опре до работа? Има ли и допълнителни трудности? Изобщо, как майчинството се отразява на жени, заемащи ръководни и отговорни позиции?

Според мен майките имат суперсили, които използват и в работата си. Майката развива проницателност – започва по-добре да разбира какво мисли човекът срещу нея, кога лъже и какво всъщност иска.

Жената майка е и супер практична и оптимизира всеки процес – това е безценно. Също така тя разполага с много материали по всяко време – за рисуване, за чистене, медицински арсенал, храна и напитки, и още много други неща са ѝ винаги под ръка.

Това е полезно. Децата не пречат на жената да работи, ако ѝ се работи. Дори я мотивират според мен.

Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да заемат ръководни позиции с всички произтичащи от това ефекти.

Правете и говорете това, което мислите и искате. Не се съобразявайте с ограниченията. Просто ги подминете. Има много начини. Може да ги взривите, да ги заобиколите, да се промушите под тях, да ги надговорите и т.н.

Уважавайте хората около вас. От всеки човек има какво да се научи. Общувайте и слушайте хората, както жените умеят най-добре. Ще имате голяма полза.

Не се отказвайте от себе си. Продължавайте да се усъвършенствате. Това, че сте пораснала, че сте се изучила, създала сте семейство и деца, напълняла сте... не означава, че всичко е завършено. Опасявам се, че дори и пенсионирането вече не е опция. Ще трябва да работим, докато сме живи, така че – да се опитаме да придобиваме нови знания и да сме в крак с нещата постоянно.

Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно? Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?

Не ми е много удобно да говоря за него пред жени, защото няма други мъже като него и не е много честно. Знам, че сте сложили във въпроса тази част за “реално е невъзможно”, защото го познавате.

Подкрепя ме много – във всичко и всякак. Мисля че той дори не би го нарекъл подкрепа. Просто така той разбира взаимоотношенията между хората.

Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с професионалните предизвикателства?

Важно е да се прави секс често (тук нали не четат деца?), да има поне един в семейството, който да обича да готви, и... много е хубаво, ако някой вкъщи може да пее, да свири на нещо или поне да пуска хубава музика, и да кани другите да танцуват.

И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.

Обичам много музики - и джаз, и хип хоп, и групите ми от 90-те – U2, REM, Oasis, Fugees, Beastie Boys, Snoop Dog, Cypress Hill… истински обичам Ъпсурт... Любимият ми филм трябва да е Love actually, а любимата ми книга е Отнесени от вихъра – прочетох я като много малка и така се влюбих в Скарлет, че вече не мога да имам друга любима книга. Смятам, че никой не е по-красив от Брад Пит на този свят и изобщо не ме интересува вие какво мислите.

Вредни навици?

Ям твърде много шоколад, не спортувам, оглеждам се твърде много в огледалото... харча много неразумно, карам се ужасно често с родителите си за по пет минути, а после все едно че не е било... и т.н. и т.н.

Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят?

Могат да посетят Софийската синагога и да се запознаят с историята на нашата общност и с подвига на българското общество, което не изпраща българските евреи в нацистките лагери на смъртта.

Могат да ни помогнат да говорим за добрите примери на толерантност в историята на България и да се борим, за да спрем безпричинната омраза към различните, която се шири сега.

Аз нямам постижения, имам само каузи.