Ако в приятелския ви кръг зачестяват двойките с бебета, или пък някоя ваша близка отскоро е майка, или дори ако съвършено случайно се окажете поканени на гости на жена, която наскоро е родила, то сигурно в главата ви кънти въпросът
Да, какво, по дяволите, да подарите на една жена, която не знаете как се чувства и от какво има нужда, особено ако вие самите нямате опит с тази житейска ситуация? Бутилка вино? Билети за концерт? Нови бански?
Шегуваме се, разбира се, изброените неща са чудесни подаръци, но между тях не е най-добрият. Не са и баш най-подходящите за току-що родила жена, освен ако билетите не са за концерт след 6 години.
Ако наистина не знаете нищо за бебетата и току-що родилите жени, е редно първо да се информирате, че когато се появи малкото същество, вече всичко е различно – и обстоятелствата, и хората - донякъде.
Жената, която наскоро е станала майка, е по-сънена, по-уморена и, вероятно - по-крива на моменти версия на себе си. От друга страна, това, че е родила, няма да промени мнението, навиците и интересите ѝ (или поне не отведнъж). Няма от днес за утре да стане веган или да престане да харесва „Приятели“.
По характер, да се надяваме, тя си остава същият човек - просто в живота ѝ се е появил един нов, адски шумен и сладък, изключително важен и доста скъпо струващ човек.
И понеже всички ние сме възпитани и мили приятели, всички искаме да зарадваме младата майка с подарък. И то без значение дали ни е привикала да се оплаче от това, че коремът ѝ не се е събрал с раждането, както е очаквала, или за да ни запознае с малкото човече. Все по някакъв повод тя ще ни покани.
А ние обичаме тази жена – тя ни е приятелка, роднина или близка, а може и да е непозната, която ни е ужасно симпатична. И искаме да я зарадваме с някакъв подарък (най-добрият подарък, ако може).
И ето, виждате ли – дойдохме до въпроса КАКВО ДА ПОДАРЯ НА МЛАДАТА (или не чак толкова) МАЙКА?
Няма да ви мъчим повече - това, според нашия опит, е най-добрият вариант за подарък.
Колкото повече деца, толкова по-голям хаос. Особено ако жената вече има едно дете, вземете ѝ една от онези кутии или кошове, в които да захвърли всички миниатюрни играчки и части, които неминуемо ще покрият пода ѝ и ще се забият в стъпалата ѝ.
Дори и да няма друго дете, този кош така или иначе ще ѝ влезе в употреба съвсем скоро. Няма да минат и няколко месеца, и къщата ѝ ще е обсипана с играчки, в които всички ще се спъват!
Понеже от всяка майка СЕ ОЧАКВА да спи, когато бебето спи, но никой не се съобразява дали Е ДЕН ИЛИ НОЩ, за Бога, а майките не са РОБОТИ С КОПЧЕ ЗА ЗАСПИВАНЕ, подарете ѝ... маска за сън. Иначе става като в тази покъртителна история.
Ако като повечето майки, и тя ще ползва дълъг отпуск по майчинство, значи ще прекарва ужасно много време в пижамата си. Или някаква алтернатива на пижама (тук разбирайте нещо развлачено, широко и меко, което не „обличаш“, а „те прегръща“).
Търсете нещо с по-тъмен цвят (може би не черно, но определено не чисто бяло) или с шарки (т.е., да не е едноцветно). Тази комбинация е рецептата срещу милионите предстоящи петна от какво ли не! Не случайно седалките в общестния транспорт са в подобни десени. Това е най-добрият вариант да не си личи какво им се случва.
Нищо не улеснява всекидневието на една нова майка така, както я улеснява храната, която може да се яде с една ръка!
Помислете за всякаква форма на закуски, снаксове, сладки и соленки, които са хранителни, питателни и полезни (не просто някакъв джънк) и могат да се ядат с една ръка. Защо с една ли? Защото винаги, по всяко време една от ръцете на майката е заета! Ако откриете такива, купете ѝ два-три тона! (добре де, няколко кутии)
Когато си станала майка наскоро, повечето части от тялото болят. Къде от стрес, къде от секцио, къде от зарастващи шевове или нещо друго, а най-вероятно – от комбинация от тези и много други фактори.
Така че, въобще няма да сбъркате, ако подарите на майката малко релакс. Масаж, терапия за лице или целодневно обгрижване в някой спа център. А ако намерите начин да се погрижите и за бебето/бебетата, докато тя е на спа, ето това ще е най-добрият подарък на света.
Да си намери дрехи, които хем щадят следродилното ѝ тяло, хем да глезят суетата ѝ е достатъчно трудно. Но още по-трудно е да се опитва да го направи, докато влачи новороденото си бебе под мишница в някой мол. Спестете ѝ това мъчение, като ѝ подарите красив широк топ или туника, подходяща за комбинация с клин например - за излизане вечер (да, майките също излизат вечер), но достатъчно удобна, за да може да накърми бебето си на спокойствие и същевременно стои добре на все още големия ѝ следродилен корем.
Да чистиш след раждане е най-ужасното нещо на света. Дори в първите седмици, преди бебето да стане достатъчно активно, за да причинява самичко допълнително замърсяване на дома, пак ще има нужда от чистене. Дайте на майката почивка и намерете някой друг да свърши тази работа.
Можете да ѝ подарите ваучер за почистване на дома – потърсете из сайтовете за оферти. В идеалния вариант можете да се комбинирате с други близки и да подарите на семейството професионално почистване на дома.
Кожата след раждане не е като обичайната, с която майката е свикнала отпреди раждането си. А и в повечето случаи заради чисто физиологични трудности (примерно огромен бременен корем) майката не е могла да се грижи за цялото си тяло, както преди да забременее. Подарете ѝ душ-гел за тяло с почистващи частици или анти-целулитен масажен лосион за бедрата, или масажна маска за тяло. (А да, и осигурете кой да се грижи за бебето или бебетата през това време, за да може майката наистина да се изкъпе като хората! Така ще влезе в графата "най-добрият подарък".)
Суитшъртът и пуловерът винаги има с какво да се комбинират. Кеф ти с дънкова пола, широки панталони, права дълга пола, къса рокля и какво ли още не. Най-хубавото е, че и двете са дрехи, които може да носим вкъщи или навън, ако ни стане студено. Подарете ѝ едно от двете или пък и двете, зависи от бюджета ви.
Майчинството си върви ръка за ръка с влачене на чанти напред-назад. В момента, в който една жена роди, иска - не иска, минава от красиви и елегантни чанти на огромна раница. А най-често – и на комбинация от раница и голяма чанта за бебето.
И в тези чанти винаги има какво да се носи, да се прибира, влачи и подрежда. В целия този хаос, когато майката излезе навън с бебето и целия самар, понякога се оказва трудно да стигне лесно до портмонето и личните си документи например. Затова - подарете ѝ малка удобна чантичка или голямо портмоне. Така тя ще знае къде носи пари, банкови карти и лични документи.
Така на едно място ще има подредени всички нейни принадлежности. И те ще са на една ръка разстояние, и ще може дори да ги премести в голямата чанта на бебето. И няма да ѝ се налага да рови в памперсите за банкнота или да си търси личната карта в мокрите кърпички.
Ако майката има дълга коса или дължина, която позволява хващане с ластик или шнола – подарете ѝ нещо такова. Първият урок на майчинството е, че никой няма време за нищо. Затова майките обикновено измиват набързо косата си, сресват я надве-натри с много скубане и я връзват с ластик или шнола, за да не им пречи.
Подарете ѝ практичен подарък – маска за коса, за да не се изтощава в седмиците/месеците, когато тя няма време да ѝ обърне внимание, балсам или някакъв лосион. И всякакви шноли, ластици и диадеми.
Сухият шампоан също е чудесен вариант – понякога наскоро родилите жени наистина нямат време да стигнат до банята за миене на косата... с дни! Това, че е родила, не означава, че се харесва със сплъстена и мръсна коса, така че един сух шампоан може да ѝ върне настроението тогава, когато топлата вода и нормалният шампоан не могат.
Това, разбира се, далеч не са всички възможни идеи за подарък за една наскоро родила жена. Ако се сещате нещо друго или имате личен опит с темата – моля, споделете. Така ще имаме едни по-щастливи и обгрижени майки наоколо!
Днес е поредният четвъртък, в който рубриката ни Жените могат всичко ще ви представи някоя невероятна жена и нейния живот. Избрахме да ви запознаем с Анна Божкова - управител на петзвезден спа хотел в спа столицата на Балканите - Велинград.
Анна има наистина нестандартен начин на живот - живее в разкошен хотел, не пере, не чисти, но, за сметка на това, управлява над 100 души персонал и отговаря за над 300 гости всеки ден. Справя се с невероятни ситуации - от избягали коне до недоволството на клиент, че в хотела няма хеликоптерна площадка.
В един ден може да ѝ се наложи да сервира ястие и да изготви бизнес план. Какво е да си управител на хотел, как се стига до тази позиция, какво ти дава и взима тази професия - всичко това ще разберем днес от Анна. А днес можете да я видите на живо във Велинград, защото тя организира състезание по боядисване на яйца, което ще се бори за влизане в рекордите на Гинес!
***********************************
Представете се - как се казвате и какво ръководите, защото няма съмнение, че ръководите нещо!
Анна Димчева Божкова. От малко повече от година съм комплексен управител на най-новия 5-звезден хотел в СПА столицата на Балканите (наистина!) - Велинград – Arte Spa&Park Hotel.
Разкажете ни как въобще започнахте да се занимавате с хотелски бизнес. Може би тук е моментът да разкриете тайни и срамни истории, свързани с едната половина от Майко Мила! и вашето дългогодишно приятелство.
Няма да стигне едно интервю, за да разкривам тайните на Елисавета. Трябва специално за това да ме поканите.
Преди около 5 години, съвсем случайно, не преувеличавам, един познат на Елисавета ни предложи да управляваме хотел на морето. Мисля че видя в тази наша странна комбинация потенциал, независимо, че никога не бяхме управлявали структура в такъв мащаб.
Не се замислихме нито за миг и веднага прегърнахме идеята. Беше страхотно предизвикателство, което, вярвам, изкара най-доброто от нас. Съвсем естествено всяка се зае с това което може най-добре – аз от самия хотел, Елисавета от дистанция (все пак има десетки деца).
Имаше много безсънни нощи, крещене, изумителни гости и страшно много смях, и спомени. Елисавета, освен че оставяше костилки от череши навсякъде по рецепцията и се натравяше с препарат, когато ѝ се налагаше да е камериерка, някъде по трасето разкри, че писането е това, което завинаги ще е в сърцето ѝ.
Сега идва да пише при мен от време на време.
Кои са най-големите предизвикателства в процеса по ръководене на толкова голям организъм? Клиентите? Техническата поддръжка, администрирането на персонала?
Хотелът е организъм и той, като всеки друг, боледува, уморен е или пък неприемливо щастлив.... та, предизвикателствата да го ръководиш са безкрайни – от „обострени клиенти”, заплашващи с физическа саморазправа (защото примерно не можеш да им предложиш площадка за хеликоптер, на която да паркират любимото си превозно средство) до супер активни или пасивни, уморени, плачещи и викащи колеги.
В общи линии, най-голямото предизвикателство си остават хората, независимо дали са гости или служители... със скърцащи врати или течащи казанчета някак по-лесно се оправям.
Имате ли някоя особено смешна случка, която си спомняте от последните години и която сте склонна да споделите с нас? Винаги се шегуваме, че когато станем стари, Елисавета ще напише книги по разкази от хотела.
Това няма да се случи (въпреки че Елисавета вече е напът да стане стара), защото освен забавна, работата ми е и конфиденциална - затова рядко мога да разкажа нещо от изумителните неща.
Мога да ви разкажа как от рецепцията ме събудиха в 3 през нощта, за да ми кажат, че конете ни от базата са избягали, и след като ги помолих да ги преброят, се оказа, че всички са там.
Или за една дама, която беше подизпълнител на външна фирма, която искаше да ме пита дали облеклото, което е избрала като униформа, е удачно. Беше облякла върху себе си 4 различни екипа, които събличаше един след друг пред мен, а аз не знаех да се смея ли или да съм сериозна и критична към облеклото.
Не съм сигурна дали е смешна и случката, когато един служител ме попита дали днес ще излизаме от офиса или пак ще сме заключени като останалите дни.
Може би една от най-яките шегички, които съм си позволила да направя, е преди години, когато в хотела, в който работех, нямаше ток.
Казах на едни англичани, че сме "еко хотел" и при нас няма електричество.
Те ми отвърнаха, че предишния ден е имало – аз им обясних, че явно не са прочели, когато са правили резервацията, че пускаме тока един път седмично, заедно с водата - за да се изкъпят, и че след малко и тя ще спре.
Посмяхме се.
Доколкото знаем, ще се опитате тази седмица да подобрите рекорда по боядисване на яйца за гостите и жителите на града. Разкажете какви са изискванията на Гинес, за да признае подобен рекорд. Ние си го представяме като нещо страшно сложно!
Изискванията наистина са много и изключително детайлни (точно по американски) - одобряване на всяка стъпка - боята за яйца, как ще бъдат преброени хората, откъде ще влизат, как ще се заснеме самият рекорд, какви ще са яйцата, чашите и лъжичките които ще се използват, нотариуси, доброволци... дори човекът, който ще натисне копчето на хронометъра, трябва да е човек, които знае как се ползва такъв в професионалния си живот. В нашия случай това ще е Тити Папазов.
Накратко, „ВСИЧКО” трябва да е наред.
Истината обаче е, че ние, от екипа, имаме идеята това да е мащабно събитие, което да обедини граждани и гости на града (напоследък се чувствам като гражданин на Spa столицата, даже понякога се обръщам с "уважаеми съграждани").
Твърдо вярвам, че потенциалът на Велинград, като туристическа дестинация, е огромен и заслужава някой да инвестира в изживявания и спомени, свързани с него.
Какво бихте посъветвали младите жени и момичета в случай, че поискат да последват примера Ви и да се борят за такава висока позиция?
Да не го правят... Шегувам се, съветвам ги наистина да са сигурни в решението си, защото то носи много лишения след себе си, но носи и невероятното удовлетворение от доволния гост.
Съветвам ги да са свободни в мислите и решенията си, и да рискуват... да рискуват да предложат нещо нетрадиционно и интересно, нещо запомнящо се. Съветвам ги да приемат работата си като начин на живот! Да инвестират в себе си и служителите си.
Хотелският бизнес е като лабиринт - веднъж влезеш ли, няма излизане. Динамиката, лудницата, бързината, с която човек трябва да взима решения, и скоростта, с която се променя животът в хотела винаги ще ме омагьосват.
И в тази професия поне аз трудно намирам баланса – почти никога, между социален, личен и професионален живот. Не знам защо и как все още приятели и семейство ме понасят. Благодарна съм, че ме оставят безусловно да следвам мечтата си.
Смятате ли, че образованието в България подготвя базово добри специалисти в туристическия бизнес и какви практически умения съветвате младите момичета да придобият, за да им е по-лесно да стартират в този бранш?
И тук (в образователната ни система), както и навсякъде другаде процесът е двустранен. Разбира се, че основите могат и трябва да бъдат поставени в университетските зали, но след това пътят на учене не свършва.
В динамичното време, в което живеем, всеки ден ни поднася нещо ново, учи ни на нещо ново. Да, процесът е изключително динамичен, но ако искаме да сме добри, някак трябва да го настигаме.
И няма длъжностна характеристика – в един ден може да се наложи едновременно да одобриш бизнес план, да поемеш оплакване, да придружиш клиент до болницата, да посрещаш данъчни, да организираш мероприятие, да сервираш... въобще може да се наложи да запълниш всяка дупка, за да може екипът да знае, че може да разчита на теб.
В заключение, както е казал... поетът (примерно) - „Човек се учи докато е жив”.
Какви жертви сте направила в личен план, за да бъдете на мястото, на което сте, и заслужават ли си?
Така зададен въпросът, по скоро никакви.
Кратък обзор: Живея в 5-звезден хотел, в СПА столицата на Балканите, работя на висока позиция, „командвам” средно 126 служители дневно и около 300 гости, имам служебна кола, служебна пералня, и никога не чистя...
Всичко това е кръга на шегата. Разбира се, че съм направила жертви, кой не е? Но, в края на краищата, това е личен избор, и всеки сам мери тежестта му.
Важно е в края на работния ден (често около 03.00ч. през нощта) да си доволен от себе си, и очакваш следващия, за да продължиш – с работата, с борбата, с живота..
Остава ли ви време за някакво хоби. Имате ли нещичко, което обичате да правите в свободното време?
Труден въпрос. Средно свободното ми време (ако мога да се изразя така) варира в диапазона между 12.00 ч.и 12.30 ч., докато обядвам и междувременно играя на посредствена детска игра, която скоро свалих на мобилния си телефон.
Добра съм.
Къде можем да се насладим на перфектната организация, която сте наложила, както и да участваме в рекорда на Гинес, където да боядисваме масово яйца и да прославим страната навред?
Arte Spa&Park Hotel, 07.04.2018г., 11.00ч., на зелените площи около хотела (дано не ни отнесе ураган). Руският сайт за синоптични прогнози, който е станал най-добрия ми приятел в последните дни, е динамичен в прогнозата за Велика събота и малко ме притеснява – ако някой има телефон на Путин, да ми го даде, за да оправи времето.
Всички са повече от добре дошли, очакваме и Вас. Малко заучено звучи, но сме подготвили доста неща – забавна програма, вкусна храна и рекорд за покоряване! Споделете празника си с нас!
Вижте какво, уважаеми родители. Усещате ли миризмата на мандарини и ябълки с канела?
Ако не ви е много запушен носът, трябва да я усещате, защото тя е навсякъде! А щом мирише на мандарини и канела, значи идва Коледа, а щом идва Коледа, значи идват и какво?
ПОДАРЪЦИТЕ!
Тази година обаче ние ви предлагаме нещо скандално: Зарежете тая работа с добрия старец и подаръците, които той носи на най-големите послушковци.
Тази година смятаме да дадем подаръци на най-непослушните от вас.
Историята например познава родители, които по Коледа си зарязват децата на бабите и отиват да карат ски в Алпите или да се плацикат на СПА. Или пък пращат децата да карат ски, а те се завиват вкъщи и спят от Стефановден до Ивановден.
Не може сред вас да няма родители, изяли тайно шоколада на децата или родители, които са прекалили с виното и са объркали своето дете с нечие друго. Убедени сме също така, че дори да не сте престъпили нито едно правило, в душата си тайно мечтаете за Коледа, в която да гледате филми на ужасите и да пиете ром, а не да пеете коледни песни и да се наливате с айрян.
Е, затова тази година Майко Мила! и Ozone.bg стартират акцията Коледата НЕпослушна!
В която очакваме вашите хъката-мъката, срам-несрам грандиозни разкази, спомени или фантастични представи за най-политически некорeктната родителска Коледа.
Въобще, раздайте се, бъдете непослушни и се наградете по случай светлите празници, защото, както е казал любимият ни О.Хенри “Изстрадалото сърце има нужда от трошичка радост поне веднъж годишно”.
Зарадвайте я тая клета душа, а трима от вас ще бъдат допълнително зарадвани от нас!
Напишете ни (в кратък, но за сметка на това - забавен текст) вашата представа най-непослушна Коледа! Развихрете се, дайте воля на мечтите или изровете погребаните срамни моменти от миналото и ни пишете, а ние и Ozone.bg ще наградим трите НАЙ-НЕПОСЛУШНИ автори с чудесни подаръци!
За особено непослушните родители има ТРИ (цифром и словом) КАШОНА, ПЪЛНИ С КНИГИ и то от най-яките, нови-новенички и супер интересни заглавия, за да си обуете топли чорапи, да си сипете една глътка вино и да прекарате цяла Коледа под одеялото, докато децата пълнят постни чушки, мият чинии и украсяват елхата.
Изобщо, представяте ли си какво е това? Кашон с книги!! Най-скандалният подарък за най-мързеливите от вас. Към тях дори ще получите малиново вино, за да не ви хрумне да станете да чистите.
А за най-най-най- непослушния родител имаме какво???
КАКВО?
ПЛЕЙСТЕЙШЪН!
ТАРАРАРАРРТАТАТА!!!!!
Защото какво по-възмутително на този свят от родител, който вместо да бърше прах, да подрежда обувки и да чифтосва чорапи, е седнал, моля ви се, и цъка на плейстейшъна, пее си под нос и пие винце.
Подаръци ще има за палавите от сърце
От вашта Майко Мила! и Озон-беге!
Чакаме вашите измишльотини-премишльотини, тайни спомени и явни недоразумения по Коледа на maikomilabg@gmail.com, а вие очаквайте подаръци!
Хохохохо!
Предимството на това да пътуваш насам-натам лятото, водейки с теб и детето (въпреки че някои хора биха отрекли наличието на каквото и да е предимство в така описаната ситуация) e фактът, че мигновено можеш да разбереш става ли едно място за почивка с деца или не става.
Давам пример:
Място, което става. Детето е малко, но въпреки това може спокойно да го пуснеш на ливада, по която се разхождат фазани с бебетата си, и докато то ги гони и им пищи във фалцет във фазанските уши, ти си пиеш кафето и благо ги наблюдаваш, без да те е страх, че то ще си разбие главата в бордюр на втората минута.
Място, което не става. Стискаш го и не смееш да го пуснеш никъде, защото наоколо обикалят и се хилят зловещо стадо бичи акули, по земята се търкалят счупени бутилки от разредител за боя и навсякъде има адски стръмни стълби, водещи към шосе, по което препускат тирове. (Кой, за Бога, почива на такова място??)
Това лято имах удоволствието за 7 дни да обиколя няколко локации из България, и то в компанията на ТРИ деца, едното от които – моето. Сами разбирате, че с подобно изобилие на малки детски крачета, които търчат наляво и надясно, и нагоре и надолу, имахме възможността мигновено да оценим въпросните места.
И понеже не съм някакъв долен егоист, ще ви разкажа малко за едно от тях, впечатлило ме по няколко направления: удобства за възрастни и деца, хубава храна, чистота.
Може би някои от вас вече са се досетили, че става въпрос за винения и спа комплекс Старосел, намиращ се в едноименното пловдивско село. Озовахме се там след няколко препоръки от близки приятели (и с деца, и без деца, което беше впечатляващо), а също и след еднодневно посещение миналата есен за по един обед на теферич.
Едно от нещата, с което комплексът е масово известен, е страхотно поддържаната тревна площ, по която миналата есен подскачаха кокетни зайци с френски бретони и пухкави уши, както и някакви декоративни кокошки, пауни, фазани и – колкото и да е странно при наличието на толкова пернати - котки.
Това лято зайците отсъстваха (може би, както казва Камен Донев, са били изпратени на семинар в Пампорово), но за сметка на това пауните бяха в абсолютен подем, както и лястовиците, от които имаше към половин милион.
Цялата тази паунска красота – във всякакви възрасти (от бебета до възрастни) се разхожда абсолютно свободно НАВСЯКЪДЕ из територията на комплекса – за неописуема радост на децата, разбира се, които при вида на преминаващо пиле се впускат в бясно лазене и гонене – може и да звучи лигаво, но, повярвайте ми, гледката си струва.
Друг страхотно примамлив елемент са спа услугите, които Старосел предлага, а те не са малко – в цената на нощувката влиза ползването на минералните басейни (външен и вътрешни), включително и детски басейни, както и всякакви сауни, парни бани и прочие глезотии.
Само ще ви спомена, че външният басейн, който работи целогодишно, се намираше точно под стаята ни (тоест, влизането в него отнема около четиринайсет крачки), а сауната предвидливо е забодена точно до басейна. И всичко това – обградено от огромни градини с лозя, под които са разположени шезлонги и шатри с удобни матраци, на които можеш да легнеш и, в случай, че нямаш дете, което шумно преследва фазани сред лозята – да откъртиш в заслужен следобеден сън.
Но дори да не сте сами, удобството да разположиш целия керван под сенчеста шатра и да късаш чепки грозде на детето, е просто неописуемо (за капризните – има и бяло, и тъмно грозде).
Храната също въобще не е за пренебрегване. Мимоходом ще спомена закуските, в които се изядоха стотици мекици с боровинково сладко, както и пържени филийки, печени филийки и омлети, след това само ще докосна с думи нещото, наречено Селска питка с масло и чубрица, от която нашата компания изяде ПОНЕ двеста броя, и ще завърша с разкошните катъци и каните с ароматно червено вино, изпити почти неусетно.
Стаите са чисти и достатъчно големи, с доста български мотиви в тях, с хубави бани и удобни легла. В градината има детска площадка с люлки, пързалка и пясъчник, а комплексът предлага възможността да посетите и своеобразния зоопарк (в който нямахме време да влезем), както и да отидете на винен тур с дегустация. Отделно може да си наемете велосипеди, да си поръчате масаж, всякакви аромотерапии, пилинги и какво ли още не.
Единствената забележка, която мога да направя (и направих на тръгване), е по отношение на парапетите на стълбите, водещи към спа центъра. Ако сте с по-малки деца, имайте едно наум – според мен лесно могат да се проврат през решетките на парапета, който опасва стълбището. Би било успокоително да знаеш, че няма как да минат през тях, но моето впечатление е, че има такава опасност, затова – наглеждайте ги зорко.
Всичко останало е чудесно измислено и осъществено – удобно, чисто, красиво, вкусно и релаксиращо. Идеално за почивка със семейство и деца, а ако случайно можете да командировате детето при бабата и да идете за един уикенд сами – моментално го направете. Сигурна съм, че няма да съжалявате!
И ако се сетите за всичко, което съм описала, докато кротко се плацикате в топлата минерална вода и пиете вино, въобще няма да ви се разсърдя!
