fbpx

Мария Йонова, която е сертифициран консултант по детски сън, днес е в Майко Мила, за да ни каже, че освен бебета, и големите деца не спят. Простреля ни право в сърцето с тази констатация, но ни предложи и съвети, чрез които да се справим с неспящите по-големи деца.


Когато в семейството се роди бебе, след въпроса „На кого прилича?“ приятелите и роднините задават следващия – „Спи ли?“. Сънят на бебето е широко обсъждана тема и това е чудесно, защото никога не е твърде рано да се въведат добри навици за сън. Често обаче в работата ми ме питат дали от един момент нататък не става твърде късно и коя е пределната възраст, в която може да се създадат правилните предпоставки за здравословен сън. Отговорът може да бъде само един – когато има проблем, има и решение. И най-интересното – изследванията показват, че големите деца страдат от проблеми със съня по-често, отколкото предполагаме.

Точно както и при бебетата, и при големите има пряка взаимовръзка с режима на съня, темперамента, емоциите през деня, но и с други фактори, които са специфични за възрастта като например хранителните навици (все по-трудно попадащи под родителския контрол с нарастването на възрастта) и употребата на електронни устройства в близост до времето за лягане. 

Според изследване от 2017 г. (Fuller, C., Lehman, E., Hicks, S., Nivick, M.) има ясна връзка между качеството на съня и употребата на електронни устройства преди лягане. Децата, които използват смартфон преди лягане, в сравнение с тези, които не го правят, са по-склонни да изпитват умора на сутринта. Същото изследване показва връзка между употребата на електронни устройства преди лягане, влошения сън и затлъстяването при децата. 

Освен върху физическото здраве, ползотворния сън при децата оказва влияние и върху поведението, академичните постижения и психичното благоденствие, затова и темата не бива да се „замита под килима“.

Ето кои са основните и всепризнати насоки, които можете да следвате, за да помогнете на детето си да спи по-добре (източник: "A Clinical Guide to Pediatric Sleep" от Джоди Миндел и Джудит Оуенс) by Jodi Mindell and Judith Owens).

Поддържайте предвидим режим с часове за лягане и ставане всеки ден от седмицата. Късното лягане и ставане през уикендите може да разстрои режима на съня за дни напред.

Не допускайте детето да прекарва много време в леглото, без да спи. Дългото излежаване в леглото и други дейности като например играене на игри на телефона в леглото, ще попречи на детето да свързва леглото със съня.

Спалнята на детето трябва да е прохладна, тиха и уютна.

Ако детето ви има навика постоянно да гледа часовника, обърнете часовника в обратната посока.

Времето преди лягане трябва да включва повторяеми рутинни действия, например миене на зъби и четене на приказка.

Преди лягане избягвайте стимулиращи игри и дейности като гледане на телевизия, видео игри, тренировки. Не ги допускайте и по време на нощно събуждане. Препоръчва се в стаята на детето да няма телевизор, видео игри и телефони.

Физическите упражнения през деня често благоприятстват съня часове по-късно.

Техниките за релаксация като бавното коремно дишане или това детето да си представя успокояващи сцени – като например, че се намира на плажа, може да помогнат на детето ви да се отпусне.

Внимавайте с кофеина. Понякога се съдържа в храни и напитки, които децата обичат да консумират (газирани напитки, шоколад).

Ако детето ви дълго време не може да заспи и се върти в леглото, по-добре да стане и да се ангажира в тиха нестимулираща дейност (например четене) и да се върне в леглото малко по-късно. Това ще предотврати асоциирането на леглото с безсъние. Ако детето продължава да е будно след 20-30 минути, нека прекара още 20 минути извън леглото, преди да опита да заспи отново.

Преди лягане не обсъждайте теми, които напрягат и притесняват детето. Децата, които лесно се поддават на напрежение, трябва да се насърчават да споделят преживяното по-рано през деня, а не преди сън.

Децата трябва да си лягат сънени, но будни. Честото заспиване на места различни от леглото формира навици, които после трудно се прекъсват.

Играчки за успокоение и заспиване често са в помощ на деца, които имат нужда да почувстват сигурност, когато родителят не е до тях. Опитайте да предложите на детето кукла, играчка или одеялце, когато гушкате и успокоявате детето – това ще му помогне да свикне с тях.

Когато проверявате детето си нощем, проверката трябва да е кратка и „скучна“. Целта е да уверите детето, че сте наблизо и всичко е наред, но без да го стимулирате за игра и закачки.

Ако на детето никога не му се спи в обичайното време за лягане, можете временно да опитате да отложите часа за лягане с 30-минутни интервали, докато детето покаже, че му се спи, така че да успее да заспи по-бързо, когато вече е в леглото. В следващите вечери започнете постепенно да връщате времето за лягане към обичайния час.

Водете си дневник на съня на детето с времето прекарано в нощен и дневен сън и активности – това ще ви позволи да видите взаимовръзките и да коригирате проблемните области, ако сънят се влоши.

След текстовете за тормоза, който му причиняват Дядо Коледа и Феята на зъбките, и още по-силния Пичове, правете деца!, вече можем да наречем Анегелин Балсамаджиев наш любим редовен автор, който днес взе, че избухна по темата за редовната липса на секс!


Колко често правите секс с половинките си? Остро започнахме, въпросът е деликатен. Отлагам го.

Да се върнем към началото. Има няколко варианта да започнеш връзка и почти всички са свързани със секса.

В първия случай Той е мощен, единствен и основополагащ – разказваш за него на приятелите си. Не, че при останалите не го правиш, но с този се фукаш. Проблемът е, че страстите започват да спихват, а когато си вдигнете гащите, трябва да има какво да си кажете. Някои успяват, но други – не.

Във втория случай сексът започва нормално, нищо особено, но се опознавате, намествате, напасвате, напипвате и нещата потръгват. (Сега, има едни, които никога - нито се напасват, нито се напипват, но тях сега не ги мислим) Та, прави си човек нормален секс, общува достатъчно с половинката си и животът се оказва хубав.

В един момент обаче, общуването започва драстично да надделява. Тогава хората от този вид се стягат и си казват: „Да, ама животът е хубав“.

Третият случай за старт на връзка е свързан с душевно-интелектуалния аспект в отношенията, със същността на другия. Тогава се удивляваш от интелекта, способностите, таланта, в някакъв момент се докосваш и до НЕЩОТО, но това не е водещото. Някои даже и не го откриват веднага.

Има още няколко архетипа при двойките, но колкото и от тях да изредим, все ще опрем до „Синдромът на тихата спалня“. Терминът ми е звучал винаги отвратително. Една спалня, двама души, лягат едновременно, гръб в гръб или единият чете, другият се прави на заспал – двамата мислят едно и също – НЕУДОБНА ТИШИНА!

При хора с настъпил синдром обаче има бъдеще. Все пак, това са повечето двойки.

Сега ще дам няколко много подходящи съвета за тези с угризенията, че са загърбили хамалогията секс:

-- Набелязвате си някой много хубав филм и заспивате на него. Колкото по-хубав е филмът, толкова по-пълноценна и лишена от секс ще бъде връзката ви. В този случай имате страхотно оправдание: „Ами гледах страхотен филм, но заспах!“

-- Ако усетите, че ще останете сами някъде, където навремето бихте правили секс – веднага поканете още хора. Най-добре е единият да се напие много и да си легне преди другия, така спокойствието ви е в кърпа вързано.

-- Ограничете всички възможни подаяния от бабите, които биха гледали децата – това ще ви обрече на свободно време. В този случай, ако някой от двамата отиде да се приготвя в банята, веднага излезте с кучето или кажете, че ви боли корем.

-- Имайте предвид, че любовници не се броят – не е честно. Важното е да си стопроцентов „тих синдромаджия“. Открий неподозирана страст към лова и риболова – клише е, но гледам, че работи. За дамите препоръчвам народни танци и пилатес.

-- Сейте заблуда у приятелите си. Нека всички си мислят, че вие двамата правите повече секс от тях. Това няма да ви помогне, но със сигурност ще напрегне връзката на конкуренцията.

-- В никакъв случай не правете комплименти за външния вид на партньора ви, така той ще остане с впечатление, че искате нещо от него. Изключение правят само моментите, в които сте сред хора – нека предизвикаме още един семеен скандал!

-- Установете си ден за излизане с приятели по женски или съответно по мъжки. Така два дни от тягостната седмица са ви вързани. Остава да се справите с другите пет, но с по-горните съвети ще успеете.

Надявам се този текст да не ви подтикне в грешната посока. Осъзнайте се – през 2019 година сексът вече не е модерен. Майката и бащата в някои държави се наричат Родител 1 и Родител 2, говорим за полово неутрални семейства. Не пречете на децата си, а и на вас самите, да бъдат нищо.

Говори се, че думата либидо ще отпада от речниците. В училищните столове вече вместо чай, ще сервират бром. Порнографските вестници са по антиквариатите, а нормалното порно с мащеха, която учи доведения си син на полезни неща, също ще остане в историята.

Съветвам ви довечера да привикате човека до себе си, плътно до себе си и заедно да го направите за последен път, а от утре вече по новия правилник!

Още:

Много бременна и много ведра, Дора Дамянова ни гостува, за да се похвали със своите постижения в средата на осмия месец - как извършва дейности от първа необходимост и как изобщо се справя и изправя:

-- При 768 посещения на тоалетната, все още не съм се изпуснала, независимо колко пъти малката нинджа ме сритва в мехура. Особено, докато карам.

-- Все още успявам да стана сама от леглото и дивана. Ключът към успеха е да спя на ръба на спалнята. Така, търкулвайки се настрани, коремът ми висва свободно и мога да стъпя с крак на пода. Ставането от дивана е друга история, която включва завъртане и лазене на колене. Засега успешно работи.

-- Обувам се сама. Благодарение на 60-сантиметрова обувалка и предварително леко завързани връзки. Работи само с маратонки. Благодарна съм, че в Пловдив няма зима и ботите стоят извадени само против уроки и кофти време.

-- Не съм убила никого (мъжа ми) и не крещя. Просто мрънкам и ръмжа (ама тихо). На фона на гестационен диабет и липса на читав шоколад (все пак да живеят сладките за диабетици!!!), отчитам това за гигантски ПЛЮС.

-- Благодарение на горното, от кюфте си останах пак кюфте, а не станах татарско такова. На килограми. Визуално е друго! ПЪТ НА ДИРИЖАБЪЛААААА!

-- Имам един брой удобен сутиен, който не ми причинява дискомфорт, който успявам да нося с месеци, благодарение на факта, че пера и суша за общо 2 часа и 43 минути.

-- Кой каза, че телевизията е кофти? Гледайки определени предавания за бременни и пресни родители по една телевизия, дето уж е обучаваща, ама всъщност изобщо не е, осъзнавам, че не съм толкова тъпа, колкото ми се струва. А в първите месеци сякаш мозъкът ми работеше с капацитет от максимум 20%. Та идва доста мотивиращо!

-- Този пост беше написан на телефон, поради внезапната липса на фонетика на лаптопа и отказа на всички фонетики да се държат като такива, а не тъп БДС. Лаптопът оцеля, сгънат правилно, въпреки искреното ми желание да го сгъна на обратно. Оцеля и мъжът ми, който каза “аз ще го оправя” (и не го оправи, щото аз не съм индианец и много добре знам как става, просто в случая очевидно има нещо друго).

-- Един единствен човек ме нарича хормонално чудовище, но той е смотан и нищо не разбира. За всички останали съм очарователна сияеща бременна с походка на пингвин. А те са симпатични!

Този пост отне само три ходения до тоалетна.

Още:

Певицата P!NK вече си е изградила образ на "Готината мама, с която всеки иска да е приятел" заради признанията ѝ за майчинския живот - от всичко за кърменето до това как да си майка се отразява на брака ѝ.

Ето какво споделя в интервю пред The Guardian за съпруга си, Харт:

"Има моменти, в които го поглеждам и виждам в него най-грижовния, последователен и стабилен човек... като скала е. Той е добър мъж. Добър баща е. Той е точно такъв татко, какъвто си мислех, че ще бъде, и много повече.

А има и моменти, в които го поглеждам и си казвам: "Ама никога не съм те харесвала. Не харесвам нищо в теб. Нямаме нищо общо. Не ми харесва нито една от тъпотиите, които ти харесваш. Не искам да те виждам повече."

После минават две седмици и казвам: "Ей, колко хубаво ни върви всичко."

А после минаваш и през моменти, в които не си правила секс от една година.

"Спалнята ни умря ли? Това ли беше? Искам ли го още? Той дали още ме иска?"

Пинк просто си изля душата, както обикновено прави, и майки по целия свят въздъхнаха съпричастно.

За вас не знаем, но има нещо изключително успокояващо в това да видиш една супер известна майка, която има достатъчно пари и ресурси, домашна помощница, личен готвач и фитнес инструктор и, в общи линии - има много повече неща, от това, което ние, обикновените майки имаме, която обаче, също като нас, е прекалено скапана и изтощена, за да прави секс с мъжа си.

Защото точно това е чувството, нали?

В повечето случаи това е усещането да си майка - като че ли всичко, което правите, наистина ВСИЧКО (от това да ядете течен шоколад от буркана, да скролвате в Instagram, да легнете за малко на пода пред детското креватче, защото вместо да приспите тях, вие заспивате), се усеща като по-важно, отколкото да скочите в леглото и да правите... секс.

Всъщност понякога е наистина трудно, защото започвате да изпитвате огромна вина и започвате да се чудите дали нещо не е наред с вас, с брака ви и дали сте единственият човек в света, който просто НЯМА СИЛИ ЗА ТОВА.

Но както се оказва, не сте! Може и да не е минала цяла година без секс, но и да е - едва ли това би било толкова ненормално и странно за една майка с малки деца, нали?

Щом Пинк може да си признае, ние защо да не можем? Да поддържаш искрата жива е трудно, след като се появят децата.

И това, което преди няколко години е било "супер секси" и е палило и двама ви, може днес да не е същото.

Днес сексуалните ви фантазии може да се развихрят, след като партньора ви измие чиниите или ви направи масаж, а не като преди, когато се палехте от най-малкия поглед и се затваряхте за половин ден в спалнята.

И в двете няма нищо лошо.

За много майки ще е полезно да чуят споделената история на други майки, защото всяка връзка минава през такива периоди. С появата на всяко дете партньорите трябва да се преоктриват и да се "учат" наново за бъдат партньори, а междувременно около тях се случват всякакви стресиращи събития. С възрастта живота ни се струва по-труден и по-сложен, обаче децата растат и с всеки изминал ден става по-лесно.

Това, което искаме да ви кажем, родители, е да държите фронта! Да сте на сухо известно време не значи, че ще е завинаги и не значи, че нещо сте се повредили. И ето, Пинк го потвърждава - щом е могла да се отдели от мъжа си и да изкара цяла година без секс, значи не е толкова страшно.

Днес пак повдигаме темата за спането на децата (тя нали ни е от любимите) и докога малките, сладки гадинки, остават да спят в нашата спалня, да ни ръгат със сладките си петички в ребрата и да ни шутират в лицето посред нощ. Някои от вас са много дисциплинирани и са изнесли поколението през две стаи в трета още от раждането, но други не са толкова смели и прибират детето всяка нощ на спалнята. Една от тях е и Мая Цанева, която таи плаха надежда, че някои ден ОТНОВО ще може да си легне като пълноправен човек в леглото и да се наспи. Кога ще настъпи този ден обаче - никой не знае...

*************************

Тези от вас, които четат Майко Мила!, може би си спомнят, че ние сме опитни практици по приспиването на бебета и деца - преди година описах как стават нещата в нашата къща в текста „Приспи Митко“ – игра за напреднали. Това е игра с неравен резултат, почти като тенис мач на Григор Димитров, на крачка от топ 10 на идеалните родители и деца.

Този път ще ви разкажа за нашата битка всеки да си спи в леглото. Ние не сме нито от модерните родители, които вярват в пълното споделяне на съня с децата, нито от строгите традиционалисти, които отделят хлапето в друга стая скоро след раждането (разполагаме с една спалня, а и обичам всичко да ми е под око).

Митко разполага с напълно оборудвано детско креватче от самото си раждане. Леглото е на една прозявка и две полуолюлявания от моята страна на спалнята, така че никой да не се пребие – аз, докато стигна до него, или хлапето да падне от ръцете ми, докато го пренасям нощем при нас.

През първите две години аз или баща му приспивахме сина ни, прегънати на две над кошарата, с дълъг репертоар от съществуващи и измислени песни. Тогава той спеше сам в леглото си поне половината нощ. След това нещо се случи – вероятно ни писна да пеем всяка вечер и баща му (доброто ченге в семейството) реши да ни спести концерта.

Двамата започнаха да си четат приказка за лека нощ, гушнати на спалнята. Много са сладки, наистина….но на малкия хитрец му се услади много да ми краде възглавницата, завивката, въобще МОЯТА половина от леглото. Аз не се предадох и щом той заспеше, всяка вечер го пренасях в креватчето, като така си осигурявах самостоятелен сън поне 2-3 часа, стегнати бицепси, трицепси и болки в кръста.

Хлапето обаче се будеше малко след полунощ с евъргрийна „Искам при вас!“ с бис през 5-минути и аз приключвах концерта, като го пренасях при нас.

Когато Митко стана на 3 години, проведохме първия сериозен разговор по темата с него. Тогава той каза, че иска да е батко и да не спи в бебешка кошара.

„Готово!“, съгласихме се ние и бързо осигурихме детско легло без решетка. Първата вечер синът ни беше много въодушевен. Легна доброволно, заспа в неговото си легло, а ние се поздравихме с два успеха – сглобихме мебелта без сериозни инструкции и наранявания за по-малко от 3 часа и ,“о, да, имаме си спалня!“.

Да, ама не…Засега това е единствената нощ, в която Митко е спал по собствено желание в леглото си. Аз всяка вечер чинно го оправям, но както момчето ни каза:

„Котката да спи там“.

Аз продължавам да упорствам – осигурих му възможност за меко падане от леглото върху напълно ненужните иначе плюшени играчки гиганти и го местя почти всяка нощ, щом заспи на моята половина на спалнята, с моята завивка и възглавница.

Разликата е в това, че си спестявам част от среднощния фитнес, защото хлапето пада, става и се намества самò между нас. Аз имам нова задача – да го опазя да не падне от спалнята, защото тя е идеално легло за едно активно дете – то се върти на 360 градуса на достатъчно широко място за трима, изисква среднощно внимание „гушни ме!“, „искам вода“, оставя ти една пета място, колкото да има откъде да патрулираш. Баща му реши проблема лесно – любовта им с дивана прерасна в здрава брачна връзка.

Аз, нали съм по-скоро дребна, смятам да пробвам скоро детското легло. То е луксозно изпълнение – с анатомичен матрак, топ матрак с мемори пяна и се предполага, че е подходящ и за героинята от приказката за принцесата и граховото зърно. Ще докладвам скоро.

Приятели ме успокояват, че децата им сами са се нанесли в собственото си легло, щом са пораснали – към – 5-6-годишна възраст. Други ме съветват да осигурим братче/сестричка на Митко, за да го изгоним.

Но засега положението е, че се предадохме и всеки спи, който където завари. И ние, и котката. Докога - никой не знае...

Детето току-що е влязло и ви е хванало „на калъп“, както се казва, и вие се чудите какво да му кажете, за да не изтлеждате глупави, а и за да не объркате детето.

Ето какво споделят някои "уличени" родители пред сайта Todayparent.com. Ако не друго, ви помогнат да преживеете този неудобен сценарий с минимални емоционални щети.

"Тръпки ме побиват, когато си спомня за една нощ преди 31 години, когато чух как родителите ми правеха секс. Бях на 9. Не видях нищо, но още помня въздишките и мънкането, които издаваха.

Миналата година моята 8-годишна дъщеря хвана мен и годеника ми в същата ситуация. Една вечер влезе неочаквано в спалнята ни по-рано от обичайното си време за лягане. Годеникът ми изтича веднага в банята, крещейки „Къпя се!“, а на въпроса на дъщеря ми „Какво правите?“, отговорих с първото, което ми хрумна: „Боричкахме се!“

Отговорът явно ѝ се стори достоверен и я удовлетвори. Не и мен – аз бях ужасена. Дали се справих, дали казах правилното нещо? Заведох я в стаята ѝ и четохме приказка. Повече не споменахме този инцидент."

Тайният код за секс

Някои деца на тази възраст са достатъчно зрели, за да знаят, че не трябва да нахлуват в родителската спалня без да чукат. Една майка на четири деца споделя:

„Всеки пък, когато някое от децата почука на вратата на спалнята ни, когато правим секс, отговаряме по един и същи начин и с времето това се е превърнало в нещо като тайния ни код за секс. Всеки път казвахме на децата, че си смятаме данъците.

Майката допълва, че когато децата ѝ пораснат и разберат, че данъчната декларация не се попълва няколко пъти седмично, с мъжа ѝ ще бъдат „абсолютно прецакани“.

Двете деца на друга жена я хващат да прави секс със съпруга ѝ, а паникьосаният герой изтърсва: „Мама и аз си играем на конче-вихрогонче!“

Майката споделя, че най-смешният момент настъпил, когато децата от радост скочили на леглото върху двамата възрастни, за да се включат в играта! За да не се повтори инцидентът, съпругът ѝ сложил ключалки на вратата на спалнята.

Това повдига нов въпрос. Защо повечето родители не си заключват спалнята? Вероятно защото искат децата им да имат достъп до тях и да могат да влизат, когато имат нужда.

Семейните терапевти препоръчват родителите да мислят предварително за личното си пространство и интимните си моменти. Твърде късно е, когато детето е влязло вече. Родителите трябва преди това да са намерили начин да ограничат детето от това да стане свидетел на сексуалния им живот.

След като подобно прекъсване се случило неколкократно в семейството на семейство с четири деца, накрая родителите решили да подходят по нов и директен начин, и да кажат на децата истината. С шеговит тон им съобщили, че мама и татко имат нужда да останат за малко насаме. Повечето пъти децата реагирали с отвращение, както реагират по-голямата част от подрастващите на сексуална тема, но по-важото е, че не влизали повече в спалнята и не притеснявали родителите си.

И така, какво да правите, ако ви се случи и на вас?

Не се правете на ударени, все едно нищо не е станало. Колкото и да е странно, трябва да поговорите за това. Истината е най-добрата реакция, никой не трябва да се срамува от секса. Родителите живеят с идеята, че не са те тези, които трябва да обясняват за секса, а и по принцип се смята, че родителите на малки деца уж не правят секс. Ако детето ви хване, а вие просто се скриете, игнорирате ситуцията и не кажете нищо, сексът се превръща в тайна, а децата не обичат тайните.

Семейни терапевти твърдят, че децата няма непременно да се травмират, ако заварят родителите си да правят секс. Може да са шокирани или дори да им хрумне, че се биете - всъщност, ако не знаят какво се случва, на децата може да им хрумнат всякакви заключения.

Има всякакви начини да им обясните, в зависимост от познанията на детето ви и възрастта му. Повечето деца на около 8-9 години вече имат някакво разбиране или се досещат какво е секс.

Опитайте с реплика като: „Ето затова вратата е затворена. По този начин ние показваме любовта си един към друг, както правят възрастните хора във връзка.“

Не е сигурно, че ще ви разбере, даже може да се отврати. Но поне ще знае истината, което е най-важното. Още истини за секса - в нашия видео подкаст тук.


Преди няколко дни пуснахме анкета в страницата на Майко Мила! във Facebook анкета на хора, които проучват опита на родителите с услугите, предлагани от детегледачки. Под тази публикация читатели коментираха темата от собствен опит и един от тях - Мая Рангелова, след това ни изпрати кратък, но нагледен списък на нещата, които истинската детегледачка НЕ трябва да прави! Защото на всички е ясно, че детегледачката има доста задължения по децата, но и доста неща не ѝ влизат в работата и не следва да бърка в тях, понякога и буквално - като например в хладилника. Както и в гардероба или чекмеджетата! Излизането на по бира с мъжа ви също не е много желателно, а ако я видите да се въргаля в чаршафите ви с оправданието, че е видяла да скача бълха и я гони, да знаете, че нещо категорично не е наред! Авторката ни дебело и изрично подчерта, че описаното в следващите редове НЕ се е случвало в нейното семейство, а жената, на която поверява децата си, е прекрасна. Всичко написано е сбор от чуто, видяно и прочетено в други случаи, с други хора.

*********************

1. Една детегледачка не трябва да мрази децата. Те не са виновни, че тя не си е намерила друга работа, че се развежда/омъжва, че в момента хич не ѝ до техните хленчове и капризи, че ѝ се е сторило, че работата е лесна (колко му е да гледаш едно дете!), че работата не е доходна, а ако е доходна е много изнервяща, че е вече на възраст и т. н. Децата не са виновни!

2. Една детегледачка не трябва да се чувства в чуждия дом като у дома си. Не яде непоканена, не рови в хладилника, не взима храната на децата. Не ляга в чуждите чаршафи, не проверява как домакинята е сгънала прането и не разглежда чужди книги, компютри, пари.

3. Една детегледачка не е приятелка на майката. Детегледачката помни, че това е нейният работодател и колкото и неизбежно да е сближаването (ако и двете са нормални жени), не си позволява фамилиарничене и навлизане в личното пространство. Опазил Бог да си го позволи с таткото!

4. Една детегледачка не познава жаргона, диалектите на българския език и ненормативната лексика (за незавършилите филология – псувни и цинични изрази и думи). Ако чуе такива неща от детето, за което се грижи, обяснява, че тате се е объркал и е казал това без да иска.

5. Една детегледачка не си мисли, че това са нейните деца и може да ги бие, обижда и наказва. Не че и собствените трябва, ама…Максимумът, който може да си разреши, е строго смъмряне – тихо и насаме.

6. Една детегледачка не забравя, че най-компетентният човек по отношение на обгрижване и възпитание на децата е майката. Напомням, че говорим за нормални хора. Не дава непоискани съвети, не разказва как едно време баба ѝ е прала бебешките дрехи на реката и т. н.

7. Една детегледачка не е информационна емисия. Тя не разказва по детски площадки, магазини и пред входа за семейството, в което работи, не обсъжда с кого е видяла бащата и как майката смесва бели и цветни дрехи при пране.

8. Една детегледачка не мисли, че е перфектният педагог. Тя изпълнява изискванията на родителите, чете и се самообразова, за да бъде от полза на децата. Прилага прочетеното с разрешението на майката и не води децата на „фън-шуй“, например.

9. Една детегледачка не се мисли за центъра на детската вселена. Тя поддържа имиджа на родителите пред децата, напомня им, че това са хората, които ги обичат най-много и учи с тях „Мила моя мамо, колко те обичам“.

10. Една детегледачка забравя всичко горенаписано, ако животът и здравето на децата са застрашени от собствените им родители. Напуска и цял живот нощем гледа тавана и гълта хапчета или защитава децата по начин, който ѝ се стори най-удачен.

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.

cross