fbpx

Здравейте, ние сме Красимира и Елисавета от Майко Мила и в следващите така трудни месеци ще търсим вашата подкрепа по всякакъв начин, за да довършим дома на Оле Мале

Ние стоим зад каузата Оле Мале – социално предприятие, създадено през 2016 г., което дава възможност на майки на деца с увреждания да работят и да печелят от труда си, за да бъдат независими и пълноценни личности. 

Инициативата ни стартира с малък коледен базар и за много кратко време се разви до десетки участия в страната и чужбина, организиране на собствени базари, присъствие на вътрешни корпоративни събития. 

Само за две години мащабите на дейността на фондацията многократно надвишиха капацитета на малкото подземно помещения, в което служителите ни работеха и складираха продуктите на майките. Наложи се да потърсим решение на проблема, въпреки че не разполагахме със средства. Разчитахме на помощта на партньорите ни през годините. 

През 2019 г. Софийска столична община и община Лозенец отпуснаха на фондацията техен имот за безвъзмездно ползване. Имота получихме в катастрофално състояние и напълно непригоден за обитаване, но бяхме много щастливи, защото това беше първата реална възможност да имаме собствено място, както и да докажем, че можем да го подобрим в името на каузата ни и на обществения интерес. 

Благодарение на партньорите ни успяхме да внесем елементарни подобрения, абсолютно необходими за съществуването и функционирането на сградата и на каузата, тъй като ние сме напълно зависими от тази сграда – чисто нов покрив, за да спрем постоянните течове, и нови прозорци, както и да ремонтираме втория етаж, който беше с напълно мухлясали стени и пропаднал от течове таван.

Сега ни предстои да оправим последния етаж, за да може сградата да функционира напълно и да се отоплява по-лесно, тъй като последната година доста се намръзнахме там през зимния сезон.

С нас на финалната права са прекрасните хора от „Един Процент Промяна“, които ще ни ударят едно рамо в нашата мисия да дадем живот на един напълно изоставен общински имот, бивш партиен клуб, за който никой никога досега не е полагал никаква грижа.

С тяхна помощ ще го превърнем в прелестно и приветливо място, което изпълнява прекрасна социална функция. Много е важно да отбележим, че всички средства, събрани чрез платформата на "Един Процент Промяна" се разпределят директно към екипа, който ще извършва ремонта.

Надяваме се на вашата помощ и подкрепа, за да възстановим отвътре сградата, така че да може тя да функционира в пълния си капацитет като складово помещение за продуктите на майките на деца с увреждания, помещения, подходящи за доброволчески труд, където всеки може да дойде и да помага на служителите на фондацията, офисна част, която да обслужва администрирането на цялата дейност, помещение за обучения и елементарни санитарни условия.

Моля, помогнете ни да превърнем тази къща в първото по рода си средище за обмяна на опит, споделяне на умения, обучения и идеи между хората, работещи в едно от малкото български социални предприятия с ефективна дейност и реална полза – както за тези, заради които е създадено, така и за реалните потребители на дейността му. Дарете средства в кампанията на „Един Процент Промяна“.

С уважение и благодарност,
Елисавета и Красимира, основатели на Фондация „Майко Мила“

Социалното предприемачество е дейност, която привлича интереса на все повече хора.

Много от социалните предприемачи обаче имат нужда от усъвършенстване на знанията и уменията в една от двете ниши – социалната дейност или бизнеса, или дори и в двете, така че да могат да направят от идеята си работещ и печеливш проект, както и да постигнат желаната социална промяна.

Ако сте от тези, които в момента правят първите стъпки в социалното предприемачество, но искат да получат повече практически умения и в двете сфери – бизнеса и социалната промяна, наострете уши и очи, защото сега имате възможност да получите всичко, което искате, благодарение на Академията за социални предприемачи.

Академия за социални предприемачи 2018 е интензивна обучителна програма за хора, които искат да се развиват в сферата на социалното предприемачество. Тя предлага знания и практически умения за това как се постига значима социална промяна и как се изгражда устойчив бизнес модел – две характеристики, които са неразделна част от стартирането и развитието на социално предприемаческа инициатива.

В Академията ще бъдат селектирани до 40 участници, като процесът на селекция е на два етапа: попълнен формуляр за кандидатстване, чрез който се оценява мотивацията и очакванията за участие в Академията, и индивидуални интервюта с организаторите, на които ще бъдат поканени кандидатите с най-висок резултат според формуляра за кандидатстване.

Пълната такса за участие в третото издание на Академията е 480 лева, а крайният срок за кандидатстване е 15 март. Първото обучение пък е на 30 март.

Ако кандидатствате до 1 март обаче, имате специална възможност да спечелите една от 20 стипендии в размер на 50% (тоест, ще платите такса от 240 лв.), които ще бъдат присъдени на най-добрите кандидати.

Кандидатствайте за 50% стипендия до 1-ви март на www.se-academy.bg!

В рамките на обучението, в модул „Бизнес моделиране“, ще имате шанса да чуете лично Цветелина Тенева – съосновател и главен фасилитатор на The Business Institute – една от водещите български обучителни компании с експертиза в предприемачество, мениджмънт и иновации. Фасилитатор на третия модул - Привличане на подкрепа, ще е проф. Десислава Бошнакова - преподавател по ПР в Нов български университет, собственик на PR агенция, блогър, ревностен почитател на TED и лектор в българските издания на формата. Била е гост лектор в чуждестранни университети в САЩ, Финландия и Гърция, автор е на книгите „PRоговорки“, „Политическите комуникации в мрежата 2.0” и „13 истории за W + 2 бонус“.

Ето и точните дати, на които ще бъдат проведени обученията:

Модул 1: Социална промяна30.03., 31.03., 01.04.
Модул 2: Бизнес модел13.04., 14.04., 15.04.
Модул 3: Привличане на подкрепа20.04., 21.04., 22.04.

Програмата предлага практическо обучение, включващо:

♦ Практически обучителни сесии основани на международни методологии и бизнес инструменти на Reach For Change, Lean LaunchPad (Steve Blank) и Strategyzer и ръководени от обучители на Reach for Change и The Business Institute.

♦ Екипна работа по практически учебни казуси в сферата на социалното предприемачество

♦ Споделяне на опит от доказани професионалисти от социалния и бизнес сектор, които се включват като ментори

♦ Лекции на успешни практици в сферата на социалното предприемачество и нетуъркинг събития за обмяна на опит, идеи и контакти между участниците, ментори, партньори и лектори

Академия за социални предприемачи се организира от Reach for Change България - глобална фондация, основана в Швеция през 2010 г. Тя подкрепя над 100 социални предприемачи в 17 държави на 3 континента.

В България фондацията оперира от 2014 г. когато заедно с Нова Броудкастинг Груп стартира конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА, който тази година бе спечелен от проекта Оле Мале.

До този момент ПРОМЯНАТА е имала четири издания, в рамките на които е помогнала на някои от най-успешните социални предприемачи в България да реализират своите идеи и да разраснат своята дейност.

Академия за социални предприемачи предлага доказаната методология на Reach for Change България, адаптирана в по-съкратена обучителна програма, за да достигне до повече хора.

Припомняме, че Майко Мила!, заедно с The Business Institute, в момента дават и една стипендия по алтернативен MBA на една жена, която иска да получи реални бизнес знания, и да участва в разрешаването на истински казуси на български компании.

Три българки бяха ликвидирани от партньорите си през изминалата година в зловещо доказателство на иначе сухо звучащия факт, че домашното насилие е придобило епидемични размери в държавата ни.

Официалната статистика сочи, че всяка четвърта жена (а вече се говори и за всяка трета) у нас е жертва на домашно насилие, а в тази статистика очите бодат следните няколко случя от изминалата година:

смъртта на Виола (убита от партньора си Стефан Станев, който първо я удрял със стик за голф, след това я душил и накрая я ръгал с три различни ножа, в продължение на 1 час)

смъртта на Елена (застреляна от упор с четири куршума, докато пиела кафе с приятелка в столичния квартал „Лагера“; убиец е съпругът ѝ, с когото е била разделена от 2 години )

смъртта на Катя (причакана на връщане от работа от съпруга си, с когото била разделена от месец, който пред десетки свидетели я удря и я намушква с нож, оставяйки я да умре на улицата)

Към тази смразяваща хронология прибавяме десетките случаи на жени, които са насилвани, бити и дори заливани с киселина (Бела от Велинград, майка на пет деца, която е причакана от съпруга си, с когото са разделени – той я пребива и след това я залива с киселина).

Като всеки друг криминален случай и тези предизвикват широк обществен отзвук (поне за известно време), а парадоксът е, че колкото повече стават, толкова по-видими стават сходствата между всички тях. Ето няколко – почти всички от жертвите вече са подавали (многократни) сигнали в полицията, че партньорът им ги тормози и насилва, а Елена дори е изкарала ограничителна заповед срещу бившия си партньор. Това обаче въобще не му пречи да я доближи посред бял ден и да я застреля с пистолет пред очите на десетки хора.

В Майко Мила! всяка седмица получаваме по някое и друго съобщение от жени, жертви на домашно насилие. Някои от тези разкази вече сме публикували, други тепърва ще пускаме, защото сме наясно, че първата стъпка в борбата с домашното насилие е вдигането на завесата над проблема.

Срамът у жертвата, нежеланието да се признае проблемът от страна на роднини и близки, стигмата “Тя сама си е виновна, кой знае с какво го е предизвикала“ и арогантното отношение от страна на обществото, изразяващо се в „неразбиране“ защо жертвата просто не стане и не си тръгне, както и от страна на близките на жертвата, които много често я пращат обратно при насилника с думите „Той ти е мъж, ще си го търпиш“, не правят нищо друго освен да осигуряват на домашните насилници комфорт и чувство за тотална недосегаемост.

Много често водещата причина жените, жертви на домашно насилие, да стоят при насилника, е фактът, че той е направил живота им тотално зависим – финансово, емоционално, социално.

Често тези жени нямат собствени средства, не работят, в огромен брой от случаите са с малки деца (малко известен факт е, че домашното насилие придобива яростен характер, след като жената забременее).

В Майко Мила! няколко пъти сме получавали съобщения от жени, които ни пишат с отчаяна молба за помощ и преди или малко след като сме успели да им отговорим, те изтриват профилите си във Фейсбук или ни предупреждават, че ще изтрият цялата комуникация от съображения за сигурност – тъй като партньорите им следят какво правят и с кого общуват онлайн.

Водещият въпрос от тези жени е – към кого да се обърна за помощ? Кой може да ме защити?

И отговорът на този въпрос не е много лесен, нито пък изобилства от разнообразни опции.

Българската държава не осигурява убежище за жени, жертви на домашно насилие. Това, което осигурява, е описано в Закона за защита от домашно насилие, и в конкретика включва:

  • задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие (когато жената е викнала полиция вкъщи или е подала жалба в районното) (как се задължава да СЕ ВЪЗДЪРЖА от насилие можем да попитаме трите убити жени)
  • отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
  • забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

Уви, всички тези мерки никак, ама никак не бяха от помощ на Виола, Елена и Катя, а вероятно и на много други жени като тях, чиито партньори са били предупредени от полицията да се въздържат от домашно насилие.

На фона на всичко казано дотук, тези дни в държавата се развихри един безобразно нелеп и нагъл сценарий, скалъпен от шепа хора (ако трябва да сме фактологично издържани - Корнелия Нинова и няколко мъже - Валери Симеонов, Красимир Каракачанов, Божидар Лукарски, Петър Москов, Ангел Джамбазки), във връзка с така наречената Истанбулска конвенция за борба с домашното насилие и насилието над жени.

В желанието си да отместят фокуса от основния проблем - че всяка трета българка е жертва на домашно насилие, и в опит да създадат несъществуваща новина, няколко български политици засилиха по наклона на общественото доверие абсурдната концепция, че този документ отваря врати към навлизането на „трети пол“ и „узаконяването на гей бракове“.

И всичко това – заради употребата на израза „социален пол“, в който те видяха удобна опаковка за внасяне на сексуална паника и смут сред иначе консервативното българско християнско семейство със здрави полови и сексуални устои (свободна перифраза на всичко, което се чу от противниците на Конвенцията).

За да бъде спрян този водевил, е необходимо да се разясни какво Е Истанбулската конвенция, защо е важно България да я подпише и защо подписването ѝ не ни обрича на риск в страната да нахлуят „ирански травестити“ (пак част от нелепите аргументи на противниците на документа).

Като начало – пълното име на конвенцията е Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (подписана е в Истанбул и затова краткото ѝ название е такова). Това е най-пълнообхватната законова рамка, която съществува в момента по отношение на борбата с насилието срещу жени и момичета.

Истанбулската конвенция залага минимални стандарти, които правителствата трябва да покриват и изпълняват в борбата с насилието срещу жени. Когато едно правителство ратифицира Конвенцията, то вече е законово обвързано и задължено да я следва.

Ратифицирането освен това означава дългосрочно национално задължение за борба с насилието срещу жени и създаване на мерки за повишаване на сигурността на жените в страната. Това е прагматичен закон, който не просто стои на хартия, но има и реално изражение – благодарение на него момичетата и жените ще знаят, че имат право да живеят живот, свободен от насилие и страх от насилие.

Някои от страните, които вече са ратифицирали конвенцията, са: Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Дания, Франция, Италия, Малта, Монако, Черна гора, Португалия, Сърбия, Словения, Испания, Швеция и Турция.

Ето какви мерки са заложени в документа:

ПРЕВЕНЦИЯ

редовно провеждане на обществени кампании по проблема за домашното насилие;

обучение на хора, които да работят с жертвите на домашно насилие;

образователни инициативи за равенството между мъжете и жените, половите стереотипи, насилието срещу жени и момичета и ненасилственото разрешаване на конфликти в межуличностните отношения;

стимулиране на медиите и частния сектор да прилагат по-силни политики, напътствия и стандарти за превенция на насилие и уважение към достойството на жените;
създаване на специални програми, в които да бъдат включвани извършителите на домашно насилие и сексуалните насилници;

ЗАЩИТА

Страните, които ратифицират Истанбулската конвенция, трябва да осигурят на жените и момичетата, жертви на насилие, следната защита и подкрепа:

Изграждане на достатъчен брой убежища, осигуряващи безопасно настаняване

Изграждане на достатъчен брой кризисни центрове за жертви на изнасилвания и сексуално насилие, в които да бъде осигурена медицинска и съдебно-медицинска помощ, психологическа помощ и консултиране на жертвите

Задължение за въвеждане на денонощни, национални и безплатни телефонни линии за помощ, в допълнение към специализираните такива (ако има такива)

Осигуряване на достъп на жертвите до услуги, от които имат нужда, като съдебна помощ, психологическо консултиране, финансова помощ, настаняване, образование, обучение и помощ за намиране на работа

НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ

Страните, ратифицирали Истанбулската конвенция, трябва да предприемат мерки за наказателно преследване на извършителите на домашно насилие, като:

дефинират и криминализират различните форми на насилие срещу жени и момичета, включително психологическото и физическото насилие, сексуалното насилие и изнасилванията, следенето, гениталното осакатяване, насилственото встъпване в брак, насилствените аборти и насилствената стерилизация;

взимат мерки за осигуряване на ефективно разследване на всеки сигнал за насилие срещу жени и домашно насилие

гарантират, че културата, традициите, религията, навиците или така наречената „чест“ не са смятани за оправдание и обяснение на случаи на домашно и друг тип насилие срещу жени

Можете и сами да прочетете пълния текст на Конвенцията и е добре да го направите, за да се уверите със собствените си две очи, че никъде в нея не се говори за трети пол, гей бракове и сексуални извращения.

Говори се обаче за някои много по-неприятни неща, които доста българи предпочитат да не излизат на бял свят, а да си стоят там, където винаги са си стоели – на топло и добре заметени под изтупаното (от жената) чердже.

Говори се за „насилие срещу жени“, което е дефинирано като нарушаване на човешките права и форма на дискриминация срещу жени, и което означава всички актове на насилие, базирано на пола, резултатът от които е, или би могло да е, физическа, сексуална, психологическа или икономическа вреда или тормоз срещу жени, включително и заплахите за подобни действия, насилственото лишаване от свобода, независимо дали се случва публично или в домашни условия:

В Конвенцията думата „пол“ означава социално-конструирани роли, поведение, дейности и качества, които определено общество смята за подходящи за мъжете и жените.

Насилието срещу жени, базирано на пол, означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените.

А нали знаете каква е социално-конструираната роля, поведение, дейности и качества на женския пол в България, обяснено на прост език?

Айде, не се правете, че не знаете!

Това е онази роля, в която на жената, по силата на „традициите“, „очакванията“, „навиците“, „християнските устои“, любимото „а пък бабите ни едно време...“ и всякакви други удобни, високопарни и нищонезначещи изрази, ѝ се приписват следните изключителни и абсолютни отговорности, задължения и вярвания от типа на:

готвенето е женска работа
чистенето е женска работа
прането е женска работа
гледането на децата е женска работа
жената е слабият пол (толкова е слаб, че дори нямаме броично изражение, за разлика от мистичния „трети пол“)
„Само жените плачат“
розовото е за момичета
жените са смирени
жените са усмихнати
жените си стоят вкъщи и гледат децата, мъжете ходят на работа и пътуват
шофираш като жена
крякаш като жена
жената трябва да бъде „научена“

и т.н., и т.н.

Много ясно, че когато някоя жена изрази несъгласие социалната ѝ роля да се изчерпва с изпълнението на тези изключителни и абсолютни отговорности, се стига до насилие, облечено в следните следните нефелни обяснения:

не си изчистила
не си изпрала
къде си тръгнала да излизаш??
не си сготвила
кой ще ТИ гледа децата, докато...
аз сега ще те науча!!

и т.н, и т.н.

Всички тези схващания се заформят и поддържат още от ранно детство, благодарение на същото това традиционно, консервативно и богобоязливо общество, което, като отиде в магазина за играчки, купува на малкото момиче мъничък моп, с мъничка кофичка и мъничка метличка, за да се учи от малка да е домакиня, да помага на мама с готвенето и да се грижи за къщата, и да не ѝ знае много устата.

Или ѝ купува мъничка кухничка с множество мънички розови чашчици, за да може от малка да се учи да сервира чайче и кафенце на момченцата, да е добра, усмихната и спретната домакиня, която не се противопоставя и не възразява, защото такава е природата на жената - тиха и смирена.

А след това продължава да ѝ внушава през целия ѝ живот, че нейната роля е да гравитира около тези битови и домакински дейности, за да осигурява - по дефиниция на пола ѝ, разбира се - комфорта и благоденствието на семейството.

Проблемът ще продължи да съществува в същия вид, докато не бъде изваден на бял свят в цялата си уродливост и срещу него не започнат да се прилагат истински мерки – например като тези, посочени в Конвенцията. А понеже всички вече знаем, че превенцията е най-добрата защита – да, това включва И въвеждане на подходящо образование, така че децата да растат със знанието, че:

  • мъжете и жените са равнопоставени
  • когато една жена каже „Не“, това означава „Не“ (а не маскирано и свенливо „Да“)
  • домакинската работа е обща, а не „женска“
  • гледането на децата е обща работа, а не „женска“ (в този смисъл, няма нищо, което една жена прави като майка, което да не може да го прави и мъжът - освен физическото раждане и кърменето. Ако мъжът може да си забърка уиски с кола, вероятно може да забърка и мляко с вода)
  • жените имат право да избират своя партньор, работата си, образованието си и начина си на живот по същия начин, по който имат право да го правят и мъжете;

От векове българската жена е подлагана на тормоз, насилие и всякакви посегателства, базирани именно на стереотипните схващания за нейните отговорности и задължения.

Достатъчно е да влезете под произволна новина за насилие срещу жени и да се зачетете в мненията отдолу – ще ви стане ясно, че проблемът е по-голям, отколкото можете да си представите, и съществува в размери, от които ще ви побият тръпки.

Вчера прочетох следното мнение на мъж:

„Жената е родена за БЕЗУСЛОВНА любов, но при мъжът е точно обратното - когато обича жена, той ѝ поставя условия. Формира я, извайва я, и я подчинява.“

Това изумително по своята наглост изречение олицетворява целия проблем.

В България МНОГО мъже са научени, че жената им е длъжна безусловно заради социално-конструираната, пардон – полова, женска роля. По тази причина те се смятат за овластени да я „подчиняват, извайват и оформят“, ако се наложи – със стик за голф, пистолет или нож.

Това обезличаване и малтретиране на жената е наложително да спре, но то няма да спре, защото мъжете, които бият жените си, ще се плеснат по челото и ще си кажат – айде, стига вече съм я извайвал и оформял, а вместо това да взема да изчистя вкъщи!

Ще спре, когато има национална политика срещу домашното насилие, когато насилниците знаят, че ще бъдат преследвани от закона, когато жертвите знаят, че имат защита от тях и когато на децата им се обяснява в училище и вкъщи, че момичетата и момчетата са равни, както и че момчетата няма специални привилегии и права само защото са момчета, и получаването на отказ няма да увреди честта или половите им органи (по популярното схващане „нали е момченце, да не му стане нещо“).

И докато държавата и възмутени граждани се тресат от ужас заради измислиците как в училище децата ни ще учат за несвойствените полови роли, същите тези деца ще продължат да живеят в домове, в които, съобразно изконните български традиции, бащата бие майката и я праща в кухнята да пържи яйца, вместо да се прави на много умна, да иска да работи или да има личен и самостоятелен социален живот.

Ще живеят в домове, в които майка им довечера ще бъде набита, ритана, малтретирана, а може би и убита, защото не е изпрала, не е изчистила, не е сготвила и, въобще, не се е държала така, както социално-конструираната ѝ роля, пардон – ПОЛ, на жена ѝ отрежда да го прави.

За това е Истанбулската конвенция. За това и нищо друго.

Създадена е, за да се бори със схващането, че социално-конструираната роля на мъжа му дава правото да се държи така с жените, както и с вярването, че това е в реда на нещата. Или, хайде, не съвсем в реда на нещата, ама по-добре да не говорим за това, защото така или иначе винаги си е било така, а и "кой знае какво ще си кажат другите".

Но социално-конструираните роли са изградени върху традиции и тези традиции са устойчиви, издържали са през вековете, и, нали разбирате - няма сега да се пречупят пред някаква си Конвенция, която ще ни задължи да наказваме насилниците, да построим убежища за жени, жертви на насилие, и да им осигурим защита, подкрепа и сигурност, така че да почнат тия жени да си въобразяват, че имат някакви права.

Ето в това е проблемът и ако някой ви каже, че проблемът е, че в тази Конвенция се говори за Трети пол, не му вярвайте. Тя е насочена единствено към проблема с насилието над жените.

А нашият проблем е, че ако подпишем Истанбулската конвенция, ще се наложи да си разбутаме удобния социален конструкт, в който нещата са ясни и прости - жената чисти и пере, а мъжът пие и бие.

Така, както си е било цял живот. И който оцелее - оцелее.

Е, Виола, Елена и Катя не успяха. Но нали всички знаем? Те са си виновни.

И няма да допуснем това да се промени.

Днешният текст в Майко Мила! първоначално може да ви се стори прекалено буквален, но ние препоръчваме да го прочетете пак и да помислите върху следния въпрос: ако законите и правилата в България са написани по начин, внушаващ ни, че майчинството и раждането на дете са РИСК, какво по-различно отношение да очакваме от работодателите, например? Много от тях също гледат на жените в екипа като хора, способни да им създадат РИСКОВИ ситуации поради "опасността" от раждане на деца. Текстът Все някога ще намерим работа е писан точно по тази тема - колко е трудно за една майка, връщаща се от майчинство, да си намери работа. И така, днес публикуваме тази находка, която ни изпрати на имейла наша читателка - жена, чиято професия я е сблъсквала многократно с оценки на риска и създаване на мерки за ограничаването му. Едва ли някога ѝ е хрумвало обаче, че и майчинството попада в тази графа, докато един ден не попаднала в сайта на НОИ...

***************************************

Риск (тълковен речник на българския език) - рискът, риска, мн. рискове, (два) риска, м. Възможна опасност. ПРЕСМЕТНАТ РИСК.

Смята се, че „риск“ произхожда от френската дума risque (появила се през средата на 17 век), пряк наследник на италианската дума risco – опасност и rischiare – натъквам се на опасност, бивам застрашен.

Всъщност, подобно на повечето френски и италиански думи, и тази има дълбоки латински корени - смята се, че произхожда от resicum (което буквално означава „това, което реже, разбива“) и resicu/reseco (отрязвам, отвързвам, давам начало на нещо ЛОШО).

В латинския думата навлиза от древногръцки, като за повече информация относно етимологията на думата може да прочетете в този изключително интересен материал.

Каквито и да са корените обаче, конотацията винаги е една и съща – отклонение в очакваните резултати, потенциална вреда, която би могла да възникне от бъдещо събитие, влизане в разноски и неспособност да се придобие печалба, загуба, животозастрашаване.

Рисковете се отличават с богатство и многообразие – финансови, пазарни, продуктови, производствени, технически, организационни… Самата аз в професионалния си път съм се занимавала с оценка и анализ на риска, разписвала съм мерки за неговото снижаване и управление, чертала съм схеми и графици, критични пътища и прочие.

И в цялата си практика като проектант, мениджър, администратор и проучвател не съм срещала думата риск с положителна конотация.

Рискът винаги се свързва с излагане на опасност и загуби, с възможността за настъпване на непланирани, неблагоприятни събития.

С щети и вреди.

Поставете сега всичко казано до тук в контекста на създаването на деца (особено силно ми горчи диадата „създаване на дете – причиняване на щети и вреди“).

Защо изобщо има нужда от тези сравнения?

Според Националния осигурителен институт… „При настъпване на риска “майчинство” държавното обществено осигуряване предоставя следните обезщетения…“ (дата на последно влизане 16 август 2017).

Нямам намерение да влизам в разискване на възможностите, видовете и размерите на „о-без-ЩЕТЕНИЯ“ при настъпване на РИСКА ОТ МАЙЧИНСТВО. Нито за техните форми и смисъл. Вероятно щях да подмина с усмивка, ако този „риск от майчинство“ не се беше разпространил по всевъзможни други сайтове, калкулатори за майчинство, и прочие полезни и не чак толкова полезни сайтове.

И чийто произход проследих до КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ:
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.)

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Несъмнено една бременност носи своите рискове, но те имат съвсем друго измерение – дали въобще може да настъпи, дали ще протече нормално, дали самото раждане ще протече добре и т.н. Разбира се, ако говорим за малолетни и непълнолетни момичета, самата идея за „детска бременност“ е риск – огромен социален проблем с всичките му социални, поведенчески, административни, юридически и здравни (физически и психологични) последствия… Но когато говорим за 12 месеца осигурителен стаж, то очевидно тази група момичета отпада като възможност.

Остава само неприятният вкус на „осигуряване за този риск“.

Може би именно в това е разковничето – докато се гледа на децата като риск, докато на жените се гледа като на някой, който би донесъл щети на работодателя си в случай, че бъде нает - поради евентуален РИСК да излезе в майчинство, не мисля че можем да говорим за просперитет, за икономическо развитие, за напредък, за социално общество и т.н.

Не мисля, че е възможно да бъдат дори обсъждани мерки за насърчаване на раждаемостта в този контекст. Не мисля, че е възможна каквато и да е промяна, докато терминологията е тотално сгрешена.

Ако не вярвате – проверете антонима на „риск“ - безопасност, сигурност, защита, надеждност.

Ако ви се струва, че това е просто „буквоядство“ – може и да сте прави. Но за съжаление в административния, юридически и проектантския свят метафори няма.

Има само конкретни определения и строги правила и докато сами позволяваме да се използват некоретни думи, не можем да изискваме коректно отношение.

Познавате ли човек с предприемачески дух и силна мотивация, който броди насам-натам и се опитва да внася ПРОМЯНА в живота на децата в България? Или пък може би вие сте един такъв човек и само се щурате и се чудите къде да посеете семето на цялата тази енергия и идеи за промяна?

Ако случаят е такъв, седнете мирно за 5 минути и прочетете това.

За четвърта поредна година фондация Reach for Change България и Нова Броудкастинг Груп търсят под дърво и камък точно този човек.

Да, инициативата ПРОМЯНАТА започна и точно ей сега е моментът да кандидатствате в конкурса.

Това става супер лесно – трябва само да попълните онлайн формуляра тук!

Конкурсът е отворен и за физически лица, а за юридическите лица няма изискване за определен брой години дейност или обем управлявани средства!

Крайният срок за кандидатстване е 18 юли - на пръв поглед има време, но препоръчваме да не оставяте всичко за последния момент.

Разбира се, какво е конкурс без награда – в случая наградният фонд е 60 000 лв!

Eдин абсолютен победител и четирима финалисти в конкурса ще спечелят място в Инкубатора на ПРОМЯНАТА за една година.

Той включва:

Финансова подкрепа: ПРОМЯНАТА ще осигури начален капитал от 30 000 лв. за абсолютния победител и по 15 000 лв. за двамата финалисти с най-много гласове от онлайн гласуването.

Професионални съвети и насоки: Победителят и финалистите ще получат менторство, обучения, консултации и инструменти за стратегическо планиране, измерване на социални ефект и ефективно лидерство.

Достъп до нашата мрежа: ПРОМЯНАТА ще свърже петимата финалисти с корпоративни партньори и глобална общност от социални предприемачи в 18 държави на 3 континента.

Медийно отразяване: Петимата финалисти ще бъдат популяризирани през широката мрежа от медийни канали на Нова Броудкастинг Груп.

Като част от процеса на селекция най-добрите 10 кандидати в конкурса  ще бъдат поканени в Акселератора на ПРОМЯНАТА и ще получат безплатни обучения и индивидуални консултации, чиято пазарна стойност е 2000 лв. на човек!

Акселераторът ще им помогне да развият своя бизнес план, да подобрят цялостно своя проект и планирането на неговия социален ефект. Участниците в него стават част от селектирана общност от изключителни социални предприемачи!

Ето и график на конкурса ПРОМЯНАТА 2017/2018

Изборът на победителя и финалистите в ПРОМЯНАТА 2017/2018 ще приключи през февруари 2018 г. и ще премине през няколко етапа. Етапите на оценка, сроковете и формалните изисквания са подробно описани в Общите условия на конкурса. Ако сте решили да участвате, добре е да ги прочетете внимателно!

За повече информация, вижте тук и тук.

А Майко Мила! съвсем скоро ще започне да ви запознава с някои от най-интересните участници и победители в предишните издания на конкурса – гарантираме ви, че не само ще ви бъде интересно, но и ще ви подейства мотивиращо за вашето собствено участие!

ПРОМЯНАТА е най-голямата социално отговорна инициатива на Нова Броудкастинг Груп, която се осъществява в партньорство с фондация Reach for Change България. Тя цели да подобри трайно живота на децата в България, като открива мотивирани социални предприемачи и им помага да реализират по устойчив начин идеите си за по-доброто и сигурно бъдеще на българските деца.

cross