fbpx

Франция е на крачка от приемане на закон, ограничаващ детските снимки онлайн и правата на родителите, които ги споделят. На пръв прочит звучи като нещо, измислено от Самуил Петканов за Не!Новините. Но всъщност е факт, който адресира колосален проблем. И той е, че родителите въобще не мислят какво се случва със снимките на децата им.

Според френския „Национален център за изчезнали и експлоатирани деца“ половината от всички снимки, циркулиращи из педофилски групи, всъщност са споделени от родители в социалните мрежи.

Новият sharenting закон (комбинация от share – споделяне, и parenting – родителство) обръща внимание точно на този проблем. Според закона родителите следва да носят юридическа отговорност за снимките на децата си. Освен това решението за качване на снимки онлайн трябва да включва и детето „в зависимост от възрастта и зрелостта му“.

Родителите могат да изгубят правата си

В най-екстремните случаи може да се стигне и до ограничаване или отнемане на родителски права. Това ще се случи, ако „разпространението на снимки нарушава достойнството на детето или моралните устои“.

Законът разглежда и случаите на липса на съгласие между родителите за качване на детските снимки. Ако има разногласия, потърпевшият може да се обърне към съдия. Той ще постанови, че е нужно изрично съгласие и на двамата родители за споделяне на снимки онлайн. Неизпълнението на постановлението ще се санкционира.

„Посланието е, че задачата на родителите е да защитават личното пространство на децата си. Ако осредним данните, всяко дете има 1300 снимки в социалните мрежи, преди да навърши 13 години. 1300 снимки още преди да му бъде позволено да има профил в мрежите“, обясни депутатът от партията на Макрон Бруно Студер.

Студер е автор на още два важни закона за защита на децата. Първият задължи производителите на таблети и смартфони да заложат опция родителите да контролират интернет достъпа на децата си. Вторият е за защита на детските звезди в интернет. Според този закон всяко френско дете в YouTube, TikTok или Instagram, което монетизира клиповете си, трябва да получи разрешение от административен орган, подобен на нашата Инспекция по труда. В противен случай родителите му подлежат на глоба до 75 000 евро и пет години затвор. Освен това времето на заснемане на клиповете не може да е в часове, в които детето трябва да е на училище.

Инициативата за sharenting закона е на президентската двойка Еманюел и Бриджит Макрон. Те имат и други проекти, посветени на закрилата на децата онлайн. Сред тях са по-строги правила за верифициране на възрастта в социалните медии и също ограничаване на екранното време за деца.

Повечето момичета и млади жени, които използват социалните медии, са били тормозени, което ги е подтикнало да минат офлайн и ги е оставило по някакъв начин травматизирани, според ново световно изследване, цитирано от The Guardian

Интервюирани са 14 000 момичета и млади жени на възраст от 15 до 25. 

Повече от половина от тях заявяват, че са били следени онлайн, че са им пращани съобщения с неприличен език или снимки и че са тормозени.

Организацията Plan International, по чиято инициатива се провежда изследването, казва, че социалните мрежи са оставили момичетата да се оправят сами с онлайн насилието. 

Интервюираните жени от 22 държави свидетелстват, че не са били взети никакви мерки, когато са докладвали злоупотребите.

“Тези атаки може и да не са физически, но обикновено са заплашителни, безмилостни и ограничаващи свободата на изразяване на момичетата”, казва изпълнителният директор на Plan Анн-Биргит Албректсен.

“Във все по-дигитализиращия се свят, в който живеем, е изключително демотивиращо, когато момичета са принуждавани да напускат онлайн пространствата, като по този начин се вреди на възможността им да бъдат видени, чути и да станат лидери.”

Според данните от изследването 20% от момичетата са били принуждавани да напуснат социалните медии, а други 12% са променили начина, по който ги използват, след като са били жертви на онлайн насилие.

Почти 40% казват, че са били атакувани във Фейсбук, но споделят същите проблеми и за всички други платформи включително Инстаграм, УотсАп, Снапчат, Туитър и ТикТок.

Проучването показва, че много от момичетата са били мишени заради расата или идентичността си.

Повече от една трета от интервюираните, които са насилвани по някакъв начин, или са от етническо малцинство, или (56%) са идентифицират като LGBTQ+.

Атаките се състоели предимно от оскърбителен език, заплахи за сексуално насилие и подигравки относно телата им. В резултат на това една четвърт от участничките в изследването са се чувствали физически застрашени. 

Според доклада на Plan насилниците обикновено заобикалят наказанията, създавайки нови профили.


Редица журналистки от Австралия са обект на сексистки коментари във форум, съществуващ повече от десетилетие и съдържащ огромно количество снимки, откраднати от личните им профили в социалните мрежи, пише The Guardian.

Стотици утвърдени професионалистки в медийната сфера и множество млади репортерки са станали плод на обсъждане и сексистки коментари от потребители на форума. Към техните снимки има и такива на актриси, спортистки и модели от Австралия. Кадрите са взети от личните профили на жените и обикновено включват снимки, на които тренират или са заедно с приятели. Всичко това е придружено с коментари от сорта на "време е да сменят малко ъгъла на заснемане, за да покаже малко повече крака" или "велики цици".

Репортерката на ABC Лили Майерс казва, че е открила свои снимки по бански във форума. Те първоначално са били качени в личния ѝ Инстаграм профил, докато е била на почивка на Хаваите преди 8 години. Според нея форумът не само нарушава правото на неприкосновеност, но и размива границата между личния и професионалния живот на жените.

"Струва ми се, че е малко трудно да не засрамиш сама себе си заради начина, по който си се облякла в даден момент", казва тя. И добавя: "Първата ми мисъл беше: "Не трябваше да качвам снимки от плажа, трябваше да се сетя, че може да се случи нещо такова". После обаче се замислих за съгласието, за това, че жената има право да облича каквото си иска, и за начина, по който се възприема това".

Журналистката Лили Кардис разкрива, че има акаунт, свързан с форума, който е следвал в социалните медии повече от 1000 жени - журналистки, продуцентки, фризьорки и гримьорки. В резултат на откритието ѝ акаунтът е блокиран от близо 100 журналисти, но качването на снимки не спира.

Един от дългогодишните журналисти на Network 10 Антоанет Латуф също е видяла свои снимки във форума, включително и свое Инстаграм стори как тренира в стаята на детето си по време на пандемията. Една от снимките я показва, докато отразява терористичната атака на Мартин Плейс през 2014 г. Но вместо да се дискутират трагичните събития, потребителите коментират само и единствено външния ѝ вид и начина, по който е облечена.

Латуф отбелязва, че този форум е поредният пример как се налага мнението, че външният вид на жената е много по-важен от уменията и интелекта ѝ. "Всичко това отразява виждането за жените през 50-те – жената е за гледане, а не за слушане, и тя трябва да изглежда добре за мъжките погледи."

Форумът има над 81 000 членове, някои от които постват ежечасно в различни версии на сайта от края на 90-те години насам. В началото се качват скрийншоти на жени от телевизията или сканирани страници от списания, но с появата на социалните медии нещата ескалират.

И двете журналистки казват, че знаят за съществуването на форума от години, но едва наскоро са им обърнали внимание за подозрителен акаунт, който според тях качва техните снимки.

Пред Guardian Австралия администраторът на сайта казва, че е от Чехия и че е вторият човек, който движи форума. А това е четвъртото издание на сайта. Бивш модератор на сайта пък споделя пред медията, че във форума са се споделяли голи снимки на актриси и модели, но администраторите отричат категорично подобно нещо.

Същия бивш модератор казва, че в "най-добрите" дни е имало по около 100 000 души онлайн във всеки момент и 20 модератори, контролиращи съдържанието.

Според един от настоящите четирима модератори форумът е създаден, "за да възхвалява австралийските знаменитости". "В сайта има правила. Всякакъв вид разголеност е ограничена възрастово и е сведена до минимум. Не може да контролираш какво поства някой. Хората са там по различни причини."

Във връзка с това Майерс казва: "От юридическа гледна точка тези мъже не са направили нищо лошо. Но морално, очевидно, човек се чувства осквернен." Админът на форума твърди, че "всеки, който е поискал снимките му да бъдат свалени, е получил това. Мисля, че правим достатъчно, за да защитим всеки един."

Според Майерс обаче този сайт е чудесен пример как жените в публичната сфера имат допълнително бреме да вземат свръх мерки, само и само да запазят личната си информация неприкосновена. Няколко нейни колежки са били обект на следене преди време и дори се е стигнало до намесата на полицията.

"Почти всяка жена в сферата на журналистиката е имала история с човек, който не просто я "следва", а направо следи. И понякога това стига твърде далеч."

Латуф е получавала смъртни заплахи и ужасяващи трол атаки във връзка с работата ѝ, вследствие на което прави всичко възможно, за да е сигурна, че нищо от това, което поства няма да се обърне в някакъв момент срещу нея и срещу децата ѝ. "За пореден път се замислям колко внимателни трябва да са жените – и на улицата, и онлайн."

Докато топлото време ни кани навън и някак си си мислим, че връщането към "старото нормално" е неизбежно, повечето учени, социолози и лекари са силно скептични, че това ще се случи скоро. Тоест, вероятно разхлабването на мерките ще продължи, само че до следващата карантина, в която отново ще ни се наложи да живеем. СЗО предпричат втора вълна на заболяването през есента или зимата и изглежда това преживяване действително ще е по-скоро маратон, отколкото спринт.

Саийда Шабаз се опитва да погледне на карантината точно като на маратонско бягане, а не като на нещо, което предстои да свърши всеки момент. Тя споделя, че животът ѝ в първия месец коренно се различава от плановете и представите ѝ какво точно ще прави, докато има "цялото време на света" вкъщи.

Истината е, че разочарованието е голямо, когато си си представял, че ще въртиш баници и кексове, докато преподаваш на децата по всичко, вършейки си работата с левия крак, но се оказва, че едва ставаш от леглото и най-голямото постижение за деня е сресването. Картинката става още "по-приятна", когато към това се добавят постовете на изключително продуктивните ни приятели, които не спират да ни обливат от социалните медии.


Когато започна карантината, имах бая завишени очаквания към себе си. Щях да съм си вкъщи през цялото време! Чудесно! Ще има толкова много време за всички неща!

Теоретично, да, има време. Толкова много време. Първоначално да съм "кралицата на карантината" беше топ цел в списъка ми, а сега основен приоритет е просто да успея да се окопитя достатъчно, за да мина и през този ден. Колкото и да ми се иска да съм онази жена, която се справя велико, изглежда не мога да събера нито енергията, нито куража, които се изискват, за да съм именно нея. И макар че това ме наранява до известна степен, полека-лека се уча, че е в реда на нещата.

Гледам в социалните медии как приятелите ми се справят страхотно. Една приятелка успява да изпече целия хляб на света, да се грижи за децата си и да напише хиляди думи на ден. Други организират засукани учебни занимания за децата си у дома. Трети готвят на поразия все едно са жури в "Мастършеф". Убедена съм, че някой е успял и да превърне двора си в забавно бягане с препятствия, катерушки и всякакви други забавления за децата. Аз не правя нито едно от изброените неща.

Дните ми изглеждат така: храня детето за закуска и после пак си лягам. Минималният ни апартамент е осеян с играчки. Има дни, в които детето ми не си съблича пижамата. Пауър Рейнджърс е саундтракът на сънищата ми. Разбира се, има и добри дни, в които си мисля, че мога да правя някакви неща, но през повечето време търча на автопилот даже повече от обикновено.

"Абсолютно нормално и разбираемо е да се чувствате зле и изгубени по времето на тази първоначална промяна", пише д-р Айша Ахмад в chronicle.com. Повечето от нас са под карантина едва от месец. И въпреки че това изглежда като неприлично много време (естествено, че е!), в по-голямата картинка всъщност е адски малко. В момента никой не знае колко точно ще трае всичко това. Повечето от нас се подготвят за месеци вкъщи. И когато погледнеш по такъв начин, един месец не е толкова много. Да се опитваш просто да оцелееш през този месец е не само нормално, но и здравословно. Това ще е маратон, а не спринт.

Обикновено не изпитвам страх, че пропускам някакви страхотни неща, които се случват на другите. Харесвам си малкото балонче и си съществувам в него доста щастливо. Но тази карантина ме превърна тъкмо в такъв човек. Изведнъж започнах да завиждам на всеки, който не е на броени минути от пълния разпад, както съм аз. Което, разбира се, ме вкарва още по-дълбоко в спиралата на тревожността, че не правя достатъчно с времето си, че не съм достатъчна за хората в живота ми. Все едно съм някаква черупка на нормалното ми Аз, но черупка на личността, която ми се иска да бъда. Цялата ситуация ме кара да съм още по-зла към себе си. И това се превръща в един порочен кръг.

Извън всичко хубаво, което правят, в момента социалните медии са нещо ужасно. Разбира се, че е чудесно да сме във връзка с приятелите си. Но когато виждаш как постоянно постват какво правят, е много лесно да се хванеш на уловката да се сравняваш със своите далеч "по-продуктивни" приятели. Но не е здравословно. Всеки се справя с големите промени по различен начин. Някои хора пекат кексове, докато други се борят да станат от леглото. Всъщност тук няма грешен отговор. Както съветва д-р Ахмад, "игнорирайте всеки, който поства "продуктивно порно" в социалните медии в момента."

Времето ми щеше да е разпределено между четене на книги, свършване на работните задачи на време и грижа за развитието на сина ми. Е, мина месец и почти нищо от това не се случва. Или поне нищо, свързано с личностното израстване. Фокусът ми се разпада. Макар че искам да правя неща като например да прочета нова книга или да си предам задачите преди крайния срок, просто не мога. В постоянна мъгла съм и едва карам ден за ден.

И като се чувствам така, никак не ми е трудно да се хокам. Сърцето ми се къса пред поста на поредния приятел, който е направил перфектен хляб с квас. Отчаяно искам да съм човекът, който си мислех, че ще бъда в началото на всичко това. Да цъфтя, вместо едва да оцелявам. Опитвам се да съм поне малко търпелива към себе си. Знам, че не всяка от нас ще е "кралицата" на карантината, макар и много да ни се иска. Може и да е трудно за преглъщане, но си е напълно в реда на нещата просто да оцелееш и този ден и да го сметнеш за постижение.

Изключително важно е да си дадеш време да минеш през разочарованието и травмата, с която се налага да се справяме всички. Единственият начин да постигнем "карантинните" си цели (или поне да се доближим до тях) е да се отървем от всички предварителни схващания, които имаме за продуктивността. Промяната в съзнанието е ключова за промяната в живота. В момента скърбя за всички неща, които очаквах. Когато човек още си мисли за тези неща, няма как да мине психически към новото нормално.

Но другото важно нещо е истински да почувстваш тази промяна. Лесно е да пробваш и да се преструваш, докато най-накрая го улучиш, когато усещаш, че потъваш. Обаче това не оправя нещата, защото продължаваш да потъваш. Единственият начин да изплуваш е да бъдеш честен със себе си и с останалите. Тъкмо сега трябва да приветстваме автентичните преживявания.

Когато се натъкнете на "продуктивно порно" в социалните медии, което ви кара да се чувствате неадекватно, спомнете си това: много е лесно да споделяш хубавите моменти. Да покажеш невероятната домашно приготвена вечеря, но да скриеш тоновете несгънато пране, което си седи така от три седмици. Вие виждате само мъничък продуктивен слитък от нечий живот, не и по-голямата (а вероятно и доста по-разхвърляна) картина.

Естествено, че искате хората да мислят, че се справяте чудесно – но това в момента изобщо не е важно. Голямата разлика между това да се преструваш на кралица на карантината и действително да бъдеш така идва от възможността да се подготвиш в дългосрочен план.

Засега ще се постарая да спра да се мъмря, задето не се придържам към графика, който сама си зададох. И какво ако не мога да чета точно сега? Скоро ще мога. И вместо да си мечтая да изпека перфектния хляб, може би най-накрая ще го направя. Добре, де, няма, но само защото в момента няма откъде да се намери брашно и мая. Но ще направя зверски добре едни бисквити с шоколадови парченца, за които намерих рецепта.

Днес, утре или следващата седмица – напълно нормално е ако единственото, което успявате да направите, е да станете от леглото и да нахраните всички вкъщи. Ако сте внимателни към себе си, рано или късно ще избухнете.

Перфектни деца на перфектни майки. Малки вундеркиндчета, които четат на 3 години, а на пет умножават и делят, а техните родители не спират да ги изтъкват наляво и надясно - това е темата днес и по нея публикуваме анонимния коментар на една наша читателка, която вижда в тази тенденция нещо нездраво...

***********************

В един ресторант клиент изведнъж паднал на земята в агония. Сервитьорката, паникьосана, се навела над него и викнала:

"Има ли тук лекар?"

От една маса се вдигнала ръка, един човек се изправил и казал:

"Не, но аз съм веган."

Вицът е много популярен и не го разказвам, за да покажа, че съм в крачка с хумореските, а за да кажа, че намирам прилика между героя във вица и перфектните майки на също толкова перфектни деца.

Неминуемо някъде в интернет, без значение под каква статия или статус, вече сте или предстои да попаднете на коментар на майка, която не се е стърпяла да се похвали с детето си. Без значение дали коментарът е по темата или е по-скоро паднал от космоса, не един и два пъти сме били свидетели на нечий майчин зор детето да бъде похвалено с формулировката "мойто е различно".

Тези майки имат деца, които са математически вундеркинд, бъдещи олимпийски звезди и още преди да навършат 3 години, вече четат свободно от учебника по Макроикономика, по който е чел и баща им навремето.

Ако денонощието имаше 25 часа, техните деца щяха да спят 26.

Може другите бебета да са засуквали бавно и на техните майки да им е било трудно понякога да ги държат будни, за да сучат, но бебета на перфектните майки от раждането си САМИ са пропълзели до майчината гръд, хванали са с ръце гърдата и са сукали точното количество и време - както пише в учебниците.

Децата-еднорози, както казват майките им, се хранят с вилица, нож и лъжица още от първия път, когато са ги сложили да се хранят сами на 4-месечна възраст. Те никога не са имали колики, нито са се подсичали.

Тези деца никога, ама никога, по никакъв повод и обстоятелства не са се тръшкали, не се тръшкат и няма да се тръшнат, защото единственият път, когато са плакали, е било тихо, с една-две ненатрапчиви сълзички, без да досаждат на мама с досадните си емоции.

Ако се съмнявате в това, ето истински примери:

Детето е дар от Бога и аз съм благословена с истински ангел никога не е боледувал!“ (под пост за ваксини)

„а пък моето дете явно е "еднорог" (коментар под снимка на бременна приятелка)

„В сина ми дреме математически гений“ (майка на детската площадка, докато гледа 2-годишната си дъщеря и 4-годишния си син на катерушката)

„Оооо, моя вече чете на глас! Ама това е нормално в нашето семейство! И аз на неговата възраст четях...“ (отговор на друга майка на 4-годишно хлапе)

Вероятно сте виждали и подобни видеа на приятели, които просто едва удържат да публикуват клипче на дъщерята, която „свири на пиано като българския Шопен!“ или „Вижте как Илийчо се качва за първи път на сноуборд, Сани Жекова пази се ХАХАХАХА!“

Защо всичко това е адски сбъркано?

Най-вече защото е вредно.

Всичко това превръща родителството и имането на дете в някакъв експериментален проект, в който детето бива култивирано, програмирано за успех и измервано спрямо определени KPI (ключови индикатори за успех). Често това, което се случва със и на детето, е далеч по-вълнуващо за майката, отколкото за малкото човече и тя преекспонира собствените си (несбъднати) амбиции върху поведението му.

Когато родителите се хвалят, това обикновено е отражение на „прекрасните им родителски умения“, а не на естествените способности на детето. Някои родители учат децата си да оценяват себе си по важност единствено спрямо постиженията си, и то измерени според скалата на родителя, а не спрямо това каква личност и какъв характер има самото дете.

Децата са принудени да живеят по начин, който да задоволи очакванията и желанията на родителя, а не да се развива по свой път и да гони свои житейски цели като отделен индивид. С две думи, детето се превръща в една вуду кукла, която си мисли, че е щастлива, само когато мама е щастлива и се похвали във Фейсбук (образно казано).

Хвалбата как детето на 4 години чете най-добре в цялата детска градина щеше да звучи другояче, ако майката в примера по-горе беше осъзнала, че по този начин учи детето, че целта оправдава средствата и че е важен крайният резултат, а не усилието, което детето е вложило и пътя, който е извървяло. Това е адски близко по логика до причината защо учим дроби или висша математика. Едва ли на много от нас се налага да използват всекидневно интеграла ∫dxax+b=1aln(ax+b), където ax е кило чушки, а b - сметката за ток, но смисълът на това да учим математика от детска възраст до края на задължителното си образование е именно, за да развие мозъка и да ни даде уменията да мислим.

Хваленето с понякога нереалистични успехи поставя другите родители и децата им в конкурентна среда на постоянно състезание кой е по-по-най, от което не печели никой. Това създава само допълнителен стрес и нереалистични очаквания както от родители, така и от деца.

Може би тези родители не го съзнават, но карат други родители насила да изграждат фалшив образ на перфектната майка на перфектното детенце в социалните мрежи, което обезличава истинската им индивидуалност... а тя често е по-симпатична с окаляните им колене, рошави коси и сънен смях рано сутрин, когато на път към училище са осъзнали, че е събота.

С постоянното фукане децата се научават, че това е поведението, което трябва да спазват самите те. Родителите трябва да мислят не само за това, което държат да кажат за своите деца в социалните мрежи, а и за това какво ще почувстват другите хора, когато го чуят.

Без значение дали сте майка на дете еднорог или на обикновено простосмъртен хлапак, не забравяйте, че възпитавате и изграждате човек. Не го учете на безпочвена фукня. Научете го на елементарно възпитание и скромност, научете го да бъде оценявано по наистина важни успехи, които го отличават от другите и които е постигнал честно и с труд, а не го използваме като повод да се фукаме какви майки сме.

А дали изобщо е спало това дете, как на 3 години е събирало е умножавало и говори ли вече трети език са неща, които засягат и интересуват само семейството на детето и близкия кръг от роднини и приятели. И никой друг. Всяка от нас е сигурна, че нейното дете е най-най-най, обаче това не е вярно. За другите хора то е „детето на еди коя си, дето не спира да се фука“.

cross