Независимо дали с деца или без, дали сте от София или не, дали вали или грее сълнце (оптимисти сме, знаем), тук ще намерите идеи какво да правите в София през ноември. От Столична община са ви приготвили културни мероприятия, включително исторически тур и изложба, а на закриво може да посетите татрален спектакъл и дори цял фестивал, посветен на дизайна.
От 2 до 14 ноември София ще бъде домакин на първото издание на Фестивал 10.11. – инициатива, посветена на 10 ноември 1989 г. – датата, белязала началото на демократичния преход в България. Фестивалът кани историци, артисти и хора да влязат в откровен разговор за наследството на комунизма – не като тема, която ни разделя, а като общ опит, преживян, разказан или предаден през поколенията.
Чрез турове, изложби, работилници и публични дискусии фестивалът предлага пространство, в което паметта за комунизма се разглежда като част от общата ни култура и граждански опит. Сред акцентите е дискусията за нуждата от музей на историята на комунизма в София (на 10 ноември в Гьоте-институт), в която ще участват Щефан Воле, дългогодишен научен директор на Музея на ГДР в Берлин и Захари Карабашлиев, писател и общественик.
Програмата включва изложбите „Белене: смели истории от първо лице“ (в Нов български университет) и „Асимилация и съпротива на жените мюсюлманки“ (в Столична библиотека), трамвайни и пешеходни исторически турове из града, образователни работилници и концерт на групата CoolDen.
От 6 до 16 ноември може да посетите осмото издание на международния фестивал за дизайн МЕЛБА, който организират от Студио „Комплект“. В продължение на 10 дни мащабната програма на МЕЛБА ще предложи дискусии, изложби, творчески работилници и представяния на различни места в града. Черешката на тортата ще бъде еднодневният Симпозиум МЕЛБА на 8 ноември в Зала 1 на Топлоцентрала с големи имена в областта на графичния дизайн, илюстрацията, продуктовия и мебелен дизайн.
На 5 ноември от 19:30 ч. в „Топлоцентрала“ ви очаква спектакълът „Прах при прахта“ от Харолд Пинтър, продукция на „Театър О3“. В главната роля ще видите актьорите Димитър Касабов и Савина Бързева. Режисьор – Савина Бързева, превод – Галина Томова-Станкева, сценография и костюми – Анна Янакиева, хореография – Семир Алкади, телесна пластика – Велимир Велев, авторска музика на neverdance. На спектакъла са поканени хора от домовете за социални услуги в София.
Още не сме свършили, скрол надолу
До 6 ноември в Галерия на открито на Столичната община в Градската градина може да разгледате изложбата „Васко 55“ – специално издание на проекта Моите будители. Ще разберете повече за живота на цигуларя Васко Василев от 5 до 55 години. Тя е част от специалните събития, с които той отпразнува своя 55-и рожден ден с любимата си българска публика. В изложбата са включени кадри, запечатали емблематични моменти от
детството на музиканта, фотографии от Лондон, Москва, Токио, Валенсия и от негови любими места в България.
Наднормено замърсяване с азотен диоксид в София е измерено и през 2024 г., а тенденцията е дори към по-високи концентрации на замърсителя. Това показват най-новите годишни данни на екологичното сдружение „За Земята“. В над 91% от точките в града, в които организацията проследява нивата на NO₂ (азотен диоксид), средногодишните концентрации са над законовата норма (40 µg/m³), а във всички – над препоръчителните нива според СЗО и новите норми, които предстои да влязат в ЕС.
През 2024 г. е отчетено и замърсяване близо до училища и на ключови точки във и около зоните с ниски емисии в София.
Азотният диоксид е един от основните замърсители, свързан с автомобилния трафик. Източници на азотен диоксид са моторните превозни средства (МПС), топлоелектрическите централи (ТЕЦ), някои промишлени предприятия, дори тютюнопушенето. Именно заради високите му нива в София беше въведена зона в центъра на града, в която през зимата да не могат да влизат коли, при които се отчитат по-високи нива на замърсяване.
Резултатите от общо 36 локации, на които са поставени измервателни тръбички, показват, че средногодишните концентрации на азотен диоксид през 2024 г. в 33 от всички точки е над законовата норма и в порядъци над препоръките на Световната здравна организация (10 µg/m³). В съвпадащите с измервани в предишни периоди локации навсякъде замърсяването за 2024 г. е по-високо от това през 2021 г., а на места е по-високо и от това през 2022 г. Такива локации има на ключови булеварди като „Христо Ботев“, „Ситняково“, „Никола Мушанов“, „Тодор Александров“, което показва, че София диша дори малко повече отровен азотен диоксид, е изводът на „За Земята“.
Девет от точките на измерване са разположени до училища, за да бъдат отчетени нивата на NO₂ в близост до места, където децата прекарват голяма част от времето си. Именно децата са една от най-рисковите групи по отношение на негативните ефекти от мръсния въздух, добавят от организацита. Измерванията показват, че покрай 8 от 9 проследени училища в София нивото на азотен диоксид е над законовата норма.
През 2024 г. въздухът по отношение на азотен диоксид е бил най-мръсен в месеците февруари и ноември. Въпреки леки вариации в сезоните през абсолютно всички месеци от годината стойностите са над 40 µg/m³.
Замърсяването с азотен диоксид от транспорта в София остава над нормата през всеки месец от годината. В същото време основна мярка на Столичната община, зоната с ниски емисии, работи само през три месеца в годината.
Изборът на точките за измерване през 2024 г. е направен и с оглед въвеждането на зона с ниски емисии (ЗНЕ) по отношение на транспорта. Седем точки са разположени в територията на т. нар. малък ринг, толкова се намират и по периферията му. Извън територията на този малък ринг организацията измерва в 22 точки, някои от които попадат във или на ръба на т.нар. голям ринг, който ще влезе в сила през декември 2025 г.
Изводът е, че липсата на сезонност на замърсяването с NO₂ в целия град показва, че решението зоната да работи само 3 месеца в годината няма практическа логика. Ивайло Попов от екип „Въздух“ на „За Земята“ казва:
За да се намалят концентрациите на азотен диоксид в София до нива, които не застрашават сериозно здравето на гражданите, зоните с ниски емисии би трябвало да оперират целогодишно.
Още не сме свършили, скрол надолу
Предложението на организацията е в зоната да бъдат включени среднотоварни, тежкотоварни превозни средства и малки и големи автобуси. Необходими са и по-скорошни ограничения за МПС от категории евро 3 и евро 4 в по-голям териториален обхват от града. „С цел опазване на човешкото здраве предлагаме те да бъдат ограничени най-късно през 2026 г. в малкия ринг, а в големия ринг – през 2027 г. Дългосрочно всички дизелови автомобили до евро 6 следва поетапно да бъдат забранени до 2035 г.“, акцентира Ивайло Попов.
„За Земята“ предлагат и насърчаване на предложения за устойчива и чиста мобилност за всички възрастови групи през всички сезони:
Целия доклад на организацията можете да намерите тук.
Ще има ли София нов подход към детските градини? Как ще се справи с нарастващата миграция и липсата на над 10 000 места в яслите и градините? Кога София ще има детска градина по подхода Реджо Емилия? Как ще се справи с липсата на кадри в сектора? Ще прочетете какво има да ни каже Цветелина Заркин по тези теми, действащ общински съветник в Столичния общински съвет и председател на постоянната комисия по международно сътрудничество и туризъм, европейски програми и проекти в Столичната община.
Столичната община е наясно с предизвикателствата, произтичащи от нарастващата миграция и недостига на места в детските заведения. В съответствие с принципите, заложени във Визия за децата – стратегически документ за дългосрочни цели и принципи за развитие на детските услуги в страната, аз виждам разрешаването на проблема чрез предприемането на няколко мерки.
Първата – насърчаване създаването на родителски кооперативи и други форми на самоорганизирани услуги, които да допълнят съществуващите.
Това би позволило по-гъвкаво и бързо адаптиране към нуждите на различните квартали. Разработване на механизми за сътрудничество с частния сектор и неправителствени организации, които да подпомогнат разширяването на капацитета и разнообразието на предлаганите услуги за деца.
Нужни са повече алтернативни форми на грижа като дневни центрове и почасови услуги, които да отговорят на разнообразните потребности на семействата. За реализирането на тези мерки обаче е необходима промяна в националното законодателство. София – като най-голямата община в страната, където расте всяко четвърто дете – трябва активно да отстоява тези промени. Към момента общината прави възможното – строи нови детски градини, филиали на съществуващи и разкрива нови групи.
Това, по мое мнение, няма обективна възможност да реши проблема устойчиво. Виждаме, че въпреки разкритите нови места през последната година, броят на децата извън системата остава почти същият.
В момента нормативната уредба в България поставя редица административни и финансови бариери пред общините, за да могат да отговорят на нужните на семействата:
Заложили сме интегриране на алтернативни форми на грижа, които да предоставят реален избор на родителите. Например – нормативна рамка, която да улесни създаването и функционирането на един родителски кооператив. Подкрепа за ведомствени детски градини също е ключова стъпка към облекчаване на недостига на места и улесняване на работещите родители. Общината следва да насърчи работодателите чрез административни облекчения, финансови стимули и консултантска подкрепа.
На дневен ред е необходимостта от преосмисляне на традиционните възгледи за детството и признаване на децата като активни участници в обществото. За преодоляване на това, организираме кампании и обучения, които да повишат осведомеността и да насърчат демократичните ценности. Общината оперира в условията на една централизирана система и установена управленска култура на общината като администратор. Необходима е демократизация на образователната система. Липсват установени механизми за участие на родителите и общността в управлението на детските заведения.
В отговор ще предложа тази година да въведем програма за насърчаване на участието на родителите в детските градини. И ще завърша с нещо не по-малко важно oсигуряването на качествени кадри.
Вярвам, че стъпка напред е и установеното партньорство с Община Реджо Емилия и възможността да кандидатстваме за европейско финансиране, за да предложим програми за обучение и професионално развитие, както и стимули за привличане и задържане на кадри.
Припомням, че София и Варна подписаха Меморандум за сътрудничество в сферата на образованието с италианската организация Реджо Чилдрън. Основната цел на инициативата е да се обменят успешни практики в сферата на ранното детско образование на международно ниво.
Обсъждаме как можем пилотно да приложим подхода в София. Надяваме се скоро да имаме конкретни предложения за стартиране на пилотен проект в поне една детска градина. Като в момента проучваме възможностите за финансиране и необходимите промени в учебната среда.
Педагогиката на Реджо Емилия поставя детето в центъра на образователния процес и го насърчава да бъде активно в собственото си учене. Тя развива критично мислене, творчество и социални умения, което я прави изключително подходяща за съвременните образователни предизвикателства.
Подписахме меморандум с представители на този подход, защото вярваме, че той може да обогати съществуващите образователни модели в София и да предложи нови перспективи за развитие на детските градини.
Този тип обучение вече се прилага успешно в редица европейски градове, а адаптацията му в България може да бъде важна стъпка към модернизиране на образованието.
Още не сме свършили, скрол надолу
Столичната община може да работи заедно с МОН по няколко ключови направления:
