Спрях да кърмя първото си дете съвсем естествено. Наложи се да пътувам за два дни, когато беше на година и три месеца и като се прибрах, се оказа, че кърменето е вече в миналото.
С второто се случи по съвсем различен начин. На два пъти уж го отбивах, като вторият път синът ми вече беше навършил две години и половина. Оставих го на баща му и заминах за Барселона за пет дни. Върнах се с мисълта, че всичко е приключило, но отказването се оказа по-сложно.
Достатъчно голям, за да говорим по въпроса, реших да се задействам и да сложим точка на този начин на намиране на любов и подкрепа. И в размисли и търсене на варианти минаха още няколко месеца. Примерът, че батко му е вече голям и не се кърми също не помогна.
Хрумна ми да му предложа да броим 10 дни, които са последните с кърмене. Поговорихме си, че след това ще продължа да го гушкам, но не и да имам мляко за него. Така всеки ден след кърмене отбелязвахме дните, които остават. Той гласно приемаше, че след 5, 4, 3… дни вече няма да има кърмене, но след заветния 1 ден синът ми естествено отново ме потърси. Тогава го прегърнах и обясних, че дните с млякото са свършили. Не мина съвсем гладко. Ден-два страдаше, но много се надявам, че гушкането помогна.
Неведнъж чувах и въпроса: „Ама още ли кърмиш?“ Вярвам, че решението колко да кърми една жена и дали изобщо да кърми, е нейно. Понякога отбиването става лесно, но има и моменти, когато не е така.
„В днешно време, когато има алтернатива за храненето на най-малките и тя е достъпна, когато живееш в относителна икономическа стабилност, кърменето не е въпрос на оцеляване, но то продължава да е от фундаментално значение за избора на едно семейство“, коментира психологът и главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи София Кандиларова. Ето какво казва още тя:
Кърменето е биологичната норма и това означава, че кърмата не просто е по-добър вариант от промишлено преработеното мляко, което се опитва да се доближи до нейните качества. Тя е Млякото за човешките бебета с главно М.
Кърмата удовлетворява напълно хранителните им нужди, но не само тях. Освен по-добрите си хранителни качества тя съдържа куп допълнителни и още не напълно изучени съставки, които подпомагат растежа на клетките, борбата с болестотворните агенти и цялостното програмиране на развитието на бебешкия организъм.
Ясно е и че самото кърмене подпомага изграждането на силна емоционална връзка между майката и бебето. Развитието на бебешкия мозък се стимулира допълнително не само поради по-благоприятните хранителни ефекти на кърмата, но и поради различията във взаимодействието между майката и бебето. В резултат на всичко това по научни данни кърмените бебета растат по-здрави, по-интелигентни, емоционално стабилни, уверени и независими хора.
Здравни и психологически ефекти има и върху майчиния организъм. Според науката кърменето намалява рисковете от развитието на следродилна депресия и на някои ракови и сърдечно-съдови заболявания и диабет.
От хранителна гледна точка през цялата първа година кърмачето има нужда от значително количество кърма. През първите 6 месеца изключително и само от нея. През вторите 6 месеца, с придружаващото включване на все повече твърди храни, на фона на които обаче 50% от енергийните нужди е важно да се удовлетворяват от мляко, е най-добре то да е кърма. Световната здравна организация и други световни медицински организации (Американската педиатрична асоциация, Канадското педиатрично общество) препоръчват горната граница на кърменето да е до 2 години и по-нататък, докато майката и бебето желаят.
Кърменето през втората година продължава да допринася за храненето, но много по-ценни са другите му ефекти – подпомагането на все още незрялата имунна система, психологическата подкрепа по пътя на изграждането на все по-самостоятелни механизми за справяне с предизвикателствата в ежедневието на малкото дете – да се успокои, да се приспи, да преодолее емоционален дискомфорт или болка.
Много зависи на какъв етап от развитието си е кърмачето. При малките кърмачета, при които кърменето е основен източник на храна, намаляването на количеството по една или друга причина може да доведе до загуба на интерес да сучат и това да се изтълкува като „готовност за отбиване“.
Обичайно така се случва в периода на захранването, ако новите храни са въведени по-бързо и майката е разредила бързо броя на кърменията. След първата година количеството налична кърма вече не е толкова определящо за интереса на бебето и повечето сучат с желание по 3–4–5 пъти на ден, но при някои бебета още тогава може да се забележи готовност да се справят по-самостоятелно и да не търсят толкова.
Ако бъдат оставени да се отбият естествено, повечето деца обаче придобиват готовност между втората и третата година, при някои и малко повече. Ясният признак е, че те спират толкова да се интересуват от сученето, предпочитат да играят и да изследват света, заспиват самостоятелно и все по-малко се будят и търсят подкрепа да заспят отново.
От една страна, всяко бебе е уникално човешко същество със свой темп на развитие, темперамент и други психологически характеристики. Това оказва влияние върху периода на готовност да се отбие. От друга страна, динамиката в отношенията с майката и нейното поведение също могат да окажат влияние в едната или в другата посока.
Зрялото родителство следва развитието на детето.
През първата година, когато бебето все още се чувства като едно цяло с майката и постепенно се осъзнава като отделно същество, основна задача е да се откликва на нуждите му бързо и по максимално добър начин, за да изгради базисно доверие към света като добро място, където си обичан и има кой да е до теб в труден момент.
През втората година вече е важно да се започне активно да се подпомага способността на детето да отлага посрещането на нуждите си и постепенно да разбира, че другият (мама) е отделен индивид със собствени нужди, за да се изгражда постепенно самостоятелност.
Отношенията с майката са първите значими отношения в живота на малкия човек, върху които той може да експериментира, да учи първите си социални уроци и да развива умения за свързване и самоконтрол, като кърменето е само един от елементите на тези отношения. Ако през първата година кърменето е добре да е на поискване от страна на бебето предвид нивото му на психологична зрялост, през втората майката може да започне да определя къде и кога да се случва то. Плавното и постепенно отбиване е изключително ценен инструмент за подпомагане на психосоциалното развитие на детето.
Във възрастта след година – година и половина детето вече е способно да участва в договаряне, в което параметрите са ясни и разбираеми за него. Ако иска да суче, майката може да каже например: „След като приберем играчките, ще ти дам“. Това първоначално кратко отлагане за една–две минути ще е приемливо за детето особено когато разбира кога ще дойде „неговият“ момент.
Още не сме свършили, скрол надолу
По-нататък интервалите могат да започнат да се увеличават. С порастването и разширяването на способностите на детето да разбира майката може да започне да го подготвя, че предстои гърдите да спрат да дават мляко, защото са „работили много“, „уморили са се“ и „искат вече да си почиват“.
Последни обичайно остават кърменията преди сън, тъй като за повечето бебета приспиването е най-голямото предизвикателство и най-дълго се нуждаят от външна подкрепа за него.
Кърменето за сън е ритуал и той трябва да бъде обогатен с допълнителни действия, за да може в мозъка на бебето да се изградят нови невронни връзки за отпускане и заспиване. Може по време на кърменето да се пее някаква монотонна мелодия и да се гали гръбчето по специфичен начин, за да се включат нови сензорни области и детето да свърже заспиването и с тях. Към ритуала може да се включи четене на книжка, която първо да е преди кърменето, а по-натам след него, за да се раздели заспиването от кърменето.
Постепенно детето свиква с допълнителните действия около заспиването и може кърменето да се прекъсва около унасянето на детето, но другите действия да остават. Важно е да се работи по отпадането на едно кърмене и след постигане на успех да се премине към следващото. След свикване с тях допълнителните действия от ритуала могат да започнат да се изпълняват и от друг член на семейството, а майката да не е в стаята.
Често родителите се притесняват, ако детето трябва да тръгне на детско заведение, а още не е отбито. Повечето от тях с изненада установяват, че детето се държи по съвършено различен начин в яслата, заспива само̀, но като се събере с мама, пак си суче.
Така кърменето може да продължи още известно време. То помага много в периода на адаптация като психологична и имунна подкрепа и е много важно да не се правят сериозни опити за отбиване около постъпването в ясла на детето или друго събитие на промяна.
Кърменето е танц за двама.
При зряло и отговорно родителство, при което то не се използва за задържане на децата по-дълго в бебешкия им период, а се подпомага развитието им, повечето се отбиват самостоятелно дори когато процесът не се насърчава кой знае колко.
Няма вреда от дългото кърмене – науката не е открила негативни ефекти за сметка на много позитивни. Въпреки това понякога желанието или необходимостта може да наложат да не се чака естественият му край, а детето нежно да бъде подпомогнато по споменатите по-горе начини.
София Кандиларова е клиничен и консултативен психолог, главен експерт в Националния център по обществено здраве и анализи. Майчиното и детското здраве е една от нейните работни области в последните години. Преминала е през специализирано обучение за подкрепа в областта на кърменето и от 12 години е доброволен консултант към Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ (НАПК). Член е на управителния съвет на Асоциацията. Води модула за комуникативни и консултативни умения в курсовете на НАПК за медицински специалисти и нови доброволни консултанти по кърмене.
