Знаете, че в рубриката „Жените могат всичко“ ни гостуват все смели и прогресивни героини, които нямат граници, така че решихме да завършим годината подобаващо. Елена Митренгова е част от първия български ски и сноуборд фрирайд отбор, който не просто кара вече цяла година, ами и постигна много повече от първоначално заложените успехи на международните извънпистови терени.

За личните и отборни постижения, за уменията и характера, които изисква карането извън пистите, за леко изопачената популярност на този спорт в България и за това можеш ли да си фрирайд майка – едно бързо интервю с прекрасната Елена, след което тази зима ни се вижда няколко нюанса по-бяла и добра!

-- Елена, представете се на нашата аудитория – кога започнахте със ските и, разбира се, как се запалихте по карането извън пистите?

Родена съм в София и съм учила в немска езикова гимназия. Когато избирах университет, в който да следвам, локацията беше водеща и така се озовах в Инсбрук, Австрия. Тази година няколкото месеца, в които ще сме там, ще са свързани главно със състезанията на българския фрирайд отбор и тренировките за тях.

За първи път родителите ми са ме “закопчали” в ски на около 3 годишна възраст – за което ще съм им винаги благодарна!
По фрирайда се запалих на 16 години покрай брат ми. В началото опитите ми бяха свързани с доста падания и заривания в дълбокия сняг, но скоро усетих удоволствието и свободата, които дава този вид каране.

-- Понеже тук сме се събрали майки, които много искаме да отгледаме свободни деца, но в същото време косите ни настръхват от мисълта за някои видове свобода - кажете ни, какви са най-големите митове, свързани с този спорт?

През последните 10 години, фрирайдът в България събира все по-голяма популярност. Правопропорционално, разбира се, и общественият интерес, включително този към инцидентите извън пистите. И това е напълно нормално. Жалкото е, че повечето медии, отразяващи тези теми, търсят сензациите в тях.

Ето как фрирайдът и хората практикуващи този спорт бяха оприличени на “надрусани адреналинковци, които си търсят белята”…

Най-големият мит, който се надяваме скоро да оставим в миналото е, че с извънпистово каране се занимават безразсъдни и безотговорни скиори и сноубордисти.

Разбира се като спорт, който се практикува в неконтролируема среда, рискът винаги е фактор. И ние знаем това. Целият процес и опит, който би ти позволил да караш извън пистите се изгражда с години практика. Ръка за ръка с уменията в карането, върви и една солидна теоретична и практическа подготовка за лавинна безопасност, първа помощ и не на последно място – лавинните уреди винаги са с нас. Благодарение на всичко това, рискът е възможно да бъде преценен и да се поема само когато е в разумни граници. Където има човешки фактор обаче, злополуки винаги ще стават. Но не е нужно спортът да е непременно “екстремен”, за да се случи това.

Ние ценим живота и го живеем правейки нещо, което ни носи усмивки на лицата - вътре в планината и дълбокия сняг!

-- Как станахте професионален фрирайд състезател? Най-важните умения, които изисква този спорт?

Въпреки, че сме част от международни състезания и повечето от нас имат материални спонсори, все още не можем да се наречем “професионални спортисти”, тъй като финансирането си го търсим сами. В момента участваме на световни квалификации (Freeride World Qualifiers), според чието класиране всеки сезон се подбират карачите от всяка категория, които да отидат на вече професионалното Световно първенство (Freeride World Tour).

Както във всеки спорт, за да си сред най-добрите, се изисква на първо място отдаденост и много работа. По-различното в тези състезания е, че голяма роля играе и опитът (правилната преценка) - макар всички участници да се спускат по един и същи склон, всеки сам избира от къде точно да мине и скочи и то без предварително да е карал съответното място.

Също така имаш само един опит, а всяко падане или объркване на линията ти, ти струва старта. Ето защо е много важно да съобразяваш възможностите си спрямо терена и снежната покривка, които всеки път са различни.

За да станеш добър във фрирайда, е много важно и да умееш да разграничаваш разумния от неразумния риск, което ти помага да излизаш извън зоната си на комфорт без да застрашаваш живота си.

За да се поддържаме във форма, освен с кондиционните тренировки преди зимата се занимаваме и с различни летни спортове - най-вече планинско колоездене, катерене и сърф. Когато пък падне снегът, най-добрата тренировка е карането само по себе си.

-- А какъв характер изисква този спорт?

Освен вече споменатите по-горе качества, които са нужни, за да станеш добър в този спорт, трябва да обичаш планината и предизвикателствата.

Друго важно нещо е, че не трябва да си индивидуалист. В планината е важно да можеш да разчиташ на хората, с които караш, защото те биха били тези, които могат да те спасят в ситуация…

-- С кои свои постижения се гордеете най-много досега?

До сега най-големите ми постижения са първо и второ място в 3-звездни състезания (най-ниският ранг са състезанията 1 звезда, а най-високият - 4) в Австрия през изминалата зима, както и няколко спускания на по-технични върхове извън състезанията.

Що се отнася до отбора, още от първия си сезон постигнахме повече отколкото можехме да си представим в началото – качихме се 9 пъти на подиума и имаме 3 първи места в различни категории, както и няколко добри класирания в топ 5! Нашият миналогодишен състезател при младежите пък завърши сезона на 6-о място на световното младежко първенство, което е огромен успех и тази година ще се състезава при мъжете.

Отборът беше основан преди година, с цел да се даде шанс на български фрирайд атлети да се състезават на международни състезания. Досегашните състезатели са Божана Чалъкова (сноуборд жени); Борис Първанов (сноуборд мъже); Валери Пелтеков (ски мъже); Симеон Павлов (ски младежи, а от този сезон ски мъже). Тази година искаме да дадем шанс на трима нови карачи да влязат в отбора, а именно Симона Камберова (ски жени), Ива Павлова (сноуборд младежи) и Борислав Гарибов (ски младежи).

За да имаме възможността да продължим да се състезаваме и да развиваме този спорт в България, търсим финансиране главно от частни спонсори За съжаление те все още не са достатъчни и ето защо подготвяме проект в платформа за събиране на средства (INDIEGOGO). Той трябва да стартира края на декември и малко преди първите стартове. Надяваме се да събуди интерес у повече хора, които виждат смисъл в развитието на тази наша отдавнашна мечта!

-- С какво приятелството между фрирайд състезателки е по-различно от обичайното женско приятелство?

Както всички знаем, женското приятелство е сложен микс. Не бих казала, че в планината то е много по-различно, може би по-чисто от малките и незначителни неща, защото няма време за тях. Специалното е начинът, по който се мотивираме и бутаме една друга към прогрес. Само една жена знае колко мисли преминават в главата на друга. Особено когато сме на състезание и към това е добавено голямо количество стрес!

-- Кога си идвате в България и какво от природните дадености на страната отговаря на вашия спортен характер?

Обикновено се прибираме късна пролет и непосредствено след това повечето от нас се отправят към летните спотове. В България има повече от прекрасни и разнообразни планини за извънпистово каране, но за съжаление повечето курорти все още водят политиката си по-скоро ограничаващо към тази страна на зимните спортове. Грешното разбиране и таргетиране на клиенти “притваря” вратите на тези планини и ограничава потенциала, който България има. В Европа фрирайдът отдавна е част от тяхната зимна култура, което е и най-голямата разлика, която забелязваме когато се връщаме тук!

Освен местата, България има и хора, които имат желанието и таланта да се развиват в тази сфера. Ето защо вярваме, че нашият отбор ще бъде стъпало за развитието на следващите поколения фрирайд скиори и сноубордисти!

-- Разбирате, че точно ние няма как да не ви попитаме как гледате на идеята да ходите по пистите с някое капризно фрирайдърче? Има ли всъщност състезателки, които са майки?

Гледайки много от приятелите ми, станали родители наскоро, мисля че няма по-хубаво нещо от това да можеш да споделяш и показваш на някого, когото обичаш, нещата които обичаш, хаха. Ако пък е много капризно… бабите винаги са опция!

Като спорт, в който опитът и съответно годините играят толкова важна роля, има много професионални фрирайдъри със семейства. В световното първенство в момента има доста бащи състезатели, но майките са по-скоро рядкост. И все пак - в квалификациите на последното състезание миналата зима се запознахме с една руска надежда, която само на 24 години вече имаше малко момиченце и въпреки това успяваше да се явява по състезанията, разбира се с огромна подкрепа от страна на съпруга си! Надяваме се да я видим и този сезон!

-- И за финал – най-якият начин, по който си представяте посрещането на Нова година?

Може би най-хубавото посрещане на Нова Година, за някой, който се занимава с този спорт, е да бъде на ново снежно място. С любими хора.

Допреди няколко години придвижването с лонгборд беше нещо ново и откачено за софийските улици и алеи – потребителите на този транспорт се сблъскваха с всички проблеми на тикащите колички майки (колкото и неправдоподобно да е сравнението). После стана секси, а вече е на ръба да стане клише (в добрия смисъл).

Лонгбордът плъзна и в морските, и в старопрестолните столици на България – ако си дадете сметка за броя на хората, които всекидневно профучават покрай вас върху дъска на четири колелца, ще забележите, че с всеки изминал ден те стават все повече.

Не само деца, тийнейджъри или лоукост скитници, долетели с дъските си от крайбрежната алея на Барселона, карат лонгборд. Правят го все повече ЖЕНИ, включително МАЙКИ. И ако ги попитате (жените) какво пък чак толкова ги кефи в това, ще ви кажат, че овладяването на градски екстремен спорт е като втора бутилка шампанско на тераса с изглед към морето.

Да, за някои дами романтиката си има съвсем стъпило на земята измерение.

Днешната героиня в рубриката ни „Жените могат всичко“ обаче не го кара само здраво стъпила на земята. Преди 16 години Станимира Карадочева се влюбва в сноуборда и постепенно започва да търси пролетни и летни алтернативи на този спорт. Така днес е спец в няколко екстремни дейности по суша, вода и сняг.

Между скъсани връзки, счупен прешлен и още няколко травми (за които не иска да си спомня) Станимира става майка. И успява да предаде страстта си към готините спортове и на почти 4-годишния си син.

Междувременно обучава други жени да карат лонгборд, защото смисълът на екстремните спортове е не само в тръпката. Пробвайте да овладеете нещо, което ви се е струвало недостъпно - и започвате да се справяте с екстремните ситуации в работата и майчинството от воле!

- Станимира, представете се с няколко думи… Или със спортовете, които практикувате!

- Казвам се Станимира, но всички ме познават като Съни. Завършила съм Информатика и Международни Икономически Отношения. Работя в лизингова компания, а в свободното си време карам сноуборд, сърф, уейк, лонгборд. Също така танцувам брейк и обичам планината, където много често карам и маутинбайк.

Основател съм на женското общество за екстремни спортове и активен начин на живот Wildberries и на Longboard Girls Crew Bulgaria.

- Защо е важно една жена да не „къса“ с нещата, които я правят щастлива, дори когато стане майка? Как всъщност съчетавате супер ролите на работеща жена, майка и екстремен инфлуенсър?

- На първия ви въпрос – важно е, за да има хармония в семейството. Истината е, че всичко това се случва с цената на много безсъние и доста енергия. Не си мислете, че спортът е някакво бягство - синът ми е с мен във всеки удобен случай.

На една година направи обиколка с кемпер - повече от 2000 км. Тогава получи и първия си сърф, изработен специално за него с гравирано име на дъската.
На 18 месеца се качи на сноуборд. Всяка седмица прекарва време в планината!

В момента най-много обича да кара колело и сърф (хавайски). Толкова, че дори прави сухи тренировки на баланс борда и сърфа вкъщи. Има си и батут в двора, на който обича да скача.

Дали децата спортуват и колко, зависи и от техните родители. Затова отделям много време, за да насърча детето ми да се движи, да не зацикля пред телевизора и да има интерес да спортува!

- Какви са каузите на сдруженията, зад които стоите – на Wildberries и на Longboard Girls Crew Bulgaria?

- Да покажат, че екстремните спортове са достъпни и за момичетата и жените. Правим много събития и уъркшопи с различни спортове. Освен това участваме и в много инициативи за опазване на околната среда – почистване на плажовете, паркове, планини и други.

Не използваме сламки и пластмасови бутилки, а торбички за многократна употреба. Когато можем, ходим с колело на работа, опитваме се да събираме боклука разделно.

- Какво ще кажете на жените, които искат да са като вас, но не им стиска или смятат, че ще изглеждат нелепо с лонгборд по тротоарите и улиците?

- Не се интересувайте от това какво ще кажат хората, а живейте живота, който искате да живеете! За всички, които искат да опитат – нашето сдружение дава уроци по лонгборд, в Борисовата градина.

- Как ви помага спортът на корпоративния терен, на който работите? Не ви ли отвлича вниманието?

- Аз от много години работя в доста корпоративна среда – първоначално в банковия сектор, а в момента съм Мениджър Корпоративни клиенти в лизингова компания! Смея да твърдя, че спортът много помага и в работата, защото те учи на дисциплина, упоритост, постоянство, енергичност и концентрация!

- Ако имахте възможност, с какво бихте подобрили градската среда, така че всички да се шляем с колелета и лонгборд?

- Да има повече велоалеи, по-хубав асфалт и скейт пул!

- И за финал, няма как да не ви попитаме - кой кара по-разумно – мъжете или жените?

- Ако жените не си гледаха толкова телефоните, докато шофират, щях да кажа "жените". Но, уви…