fbpx

Вече сме засягали темата за свекървите и отношенията им със снахите, но, както всички знаем, проблематиката е неизчерпаема и винаги са добре дошли още и още примери. Днешния текст допълва добре картината, обрисувана до момента от текстовете Как да не се превърнем от “мамо“ в „свекървище“ и Как да разпознаем сигурните знаци, че свекървата не ни обича. Оставяме името на авторката ни в тайна, по нейно желание, но сме сигурни, че в този разказ могат да се разпознаят ДОСТА снахи (а може би и свекърви!).

***************************************

Знам, че темата е банална, но нека ви разкажа историята за моята нова МАМА.

Надявам се да разберете, че не целя да засегна никого или пък да мрънкам. Това е опит, който искам да споделя с вас, с малко или повечко хумор. Една от многото истории за неразбирателство между поколенията и „родите“.

Мислех си, че като съм решила да не се женя, няма да има нужда да наричам някого с думата “свекърва”... Да, ама не. Няколко години живеех в град, далеч от родния. След решението с партньора ми да имаме бебе, МАМА незнайно как стана всекидневна тема на разговор и дрязги между нас.

Първо бяха съветите относно протичането на бременността, после дойде уникалната идея да се преместим при нея, за да ни помага с бебето. Последва ремонт, надежди, безумни караници с мъжа ми понеже той заяви, че с МАМА сме се съюзили срещу него.

Наистина, дотогава я чувствах близка и даже няколко пъти се карах със собствената си майка, мислейки че другата е „по- права“. Но мина време, бебето се роди (в родния ми град) и аз хукнах да се връщам при МАМА и да започвам живота си в идилия.

Всичко, естествено, се оказа пълната противоположност на очакваното от мен, даже някои неща ме изненадаха (а не е като да ми липсва фантазия). Няма да изпадам в подробности, само ще вметна как мъжът ми лежи седмици наред на канапето, МАМА му готви, МАМА му вдига чиниите, МАМА взима бебето, друса го, подмята го и не се интересува, че някой там е принуден да гледа нейното бебе, на 30 години, което тя не е възпитала грам, а моите мисли са “Какво ли ще направи с моето?”

Мъжът ми твърдо не пожела да погледне истината в очите и да ми помогне.

МАМА беше превзела моето място по един грешен и много извратен начин. Реших да се помъча да се справя със така създалата се ситуация, повтаряйки си, че аз и само аз съм си виновна. След два умопомрачителни месеца, борейки се с нея и със следродилната депресия, не издържах и сметнах за най-правилно да изясним нещата помежду ни.

Последва мое изнасяне в декемврийски студ с тримесечното ми бебе, 11-годишното куче и каквото успях да събера в колата… Как къде? При моята мама, на 400 километра оттам. Ако сега трябва да го направя, може би бих се замислила - но тогава това беше съвсем логично за мен, за миг не се притесних какво би могло да се случи по път. Все щеше да е по- хубаво от това, което ми се случваше при МАМА.

Мъжът ми се присъедини. Изкарахме празниците далеч от всички лоши мисли и емоции, посрещнахме Нова Година и си пожелахме всичко да е по- хубаво през 2017-та.

Да, ама отново не! МАМА пак присъстваше... дори и само по телефона. Тя умело и с опит майстореше и настройваше сина си, ревеше и се тръшкаше, че не е до внучката си и че е сама. Добре че другият ú син се обвърза, та да има на кого да прехвърли за малко вниманието си.

Дойде и заветният ден, в който мъжът ми беше на път в чужбина и ми каза: “МАМА идва, иска да види малката”.

Задавих се. За миг през главата и сърцето ми минаха милиони мисли и чувства. Втресе ме. Щях да припадна.

Казах си - „Ама как така, как ще съм сама с нея цели ТРИ дни?? Не един, не два… а ТРИ?!?” Мина повече от половин година от последната ни среща, а аз все още усещах парфюма ú... и той ме отвращаваше! Сипах си вино, после второ.. Е, вече идеята ми се струваше по-малко плашеща. Казах на мъжа ми – “СТРАХОТНО, толкова се радвам!!! Какво пък толкова, тъкмо ще види как живеем, ще види как се справям, току-виж съм я смаяла с успеха си като майка”.

Изпих още една чаша и си легнах с блажена усмивка и спокойна като мечка, намерила къде да спи зимен сън.

На другия ден МАМА дойде. Дойде с пълна сила и ми припомни защо не се разбираме.

От първия момент се нахвърли върху вече едногодишното ми бебе, което спеше, и се разцирика „на баба дететооооо, липсваше ли ти бабааа?“ (да вметна, че тя рядко говори,
принципно писука и крещи).

Разбирам, че е била в еуфорично състояние на радост, но все пак... И така, малката се разплака, гледайки я с една изплашена физиономия, защото не е свикнала да ú се крещи, а аз започнах с отчаяните опити за разсейване и успокояване.. но трябваше да прекараме почти час в тази атмосфера, защото и МАМА, и бебето не искаха да спрат да реват.

Накрая не ми остана друго, освен и аз да ревна. Гостуването официално беше започнало.

Ден първи.

След слуховия увод, наситил въздуха и въображението с дъх на умиране, започна игралната част на постановката, в която се разгръща същинският въпрос, натежал в мрака, но останал неизказан до момента: какво ще правим сега???

Е, как какво? Веднага към парка на разходка!! МАМА беше решена да блъска количката по паветата с токчета и сецнат кръст. Блъска тя, блъска и стигнахме до детската площадка. Там малката си има любими люлка и въртележка, които обаче на МАМА ú се сториха много опасни и мръсни, и не пожела да я сложи на тях.

Другите баби, лели и майки я заговаряха и я канеха да заведе малката при другите дребосъци, за да си играят, а тя като опарена, че някой иска контакт с нея, се усмихваше и рязко сменяше посоката. След като ú писна и се поизмори, защото бебето вече е 11 килограма, каза с величествена гордост „На нея ú се спи“ и тръгнахме да обикаляме парка.

Последваха безброй оплаквания колко е мръсен въздухът в София и как ú се вие свят, а аз си мислех как да ú задам въпроса “Защо не си остана у вас тогава??”

След около три часа се прибрахме. Изморени и видимо изнервени. Дъщеря ми, разбира се, не беше спала и минута. Естествено, МАМА не я остави да поспи и вкъщи, ами веднага се хвана да я разнася из апартамента и да коментира вкуса ми за дрехите на малката. Вечерта беше повече от конфузна.

Легнахме си.

Ден втори.

Добро утро, навън вали из ведро, в мен също! МАМА спи до късно, аз правя закуски и се радвам на малкото време, което имам за себе си. Но не задълго. МАМА става. МАМА е събудила и детето. МАМА иска да види какво има за закуска и, естествено, не остава без коментар. “Закуската е тежка.” “Детето много плаче сутрин – защо?”

Защото се плаши, когато някой в къщата пищи от сутринта!

Както и да е, наливам се с кафе и се моля денят да мине като за секунда. Споменах, че навън вали, а всички знаем какво значи това - луд купон с МАМА цял ден сами вкъщи!! След няколко часа и безуспешен опит да изкъпе бебето „както тя си знае“ не издържах и ги заведох в Джъмбо на разходка. Но и там не бил чист въздухът, и миришело на химия. И там ú се вие свят, много е светло и въобще как може навсякъде да е толкова гадно?!? Защо не си стоим вкъщи?

Е как защо... защото има огромен риск да ти се случи нещо лошо, казвам си аз и продължавам да се усмихвам и да вдигам рамене.

Прибираме се. След няколко часа, за да стопи напрежението, моята майка предлага да отидем до кварталната кръчма за вечеря и да хапнем там. МАМА се стъписва, че водим детето по ресторанти, при това късно (18:00 часа ), да яде там, при всички тези хора и.. и .. и ..Аз се правя, че не съм чула и почвам да обличам дъщеря ми. МАМА отказва количката и я мъкне като чувал с токчетата и болния кръст няколко преки.

Сяда. Не иска да си поръчва, но накрая гладът печели. Яде. Оплаква се, че не е кой знае какво. Става и мъкне бебето обратно до нас, след което ляга, понеже вече не си усеща кръста. Аз заспивам по-щастлива от всякога, защото утре е ден ТРИ!!

Ден трети.

Седем сутринта, всички спят, а аз подскачам от кухнята в хола и обратно, правя тържествена закуска... ПОСЛЕДНАТА. След няколко часа мъчението ще е приключило. И часовете минават. И тя си заминава. И всичко остава само спомен. Даже направих снимка. Снимка, която само аз си знам какво значи. Първата раздяла след първото гостуване на МАМА. Не знам дали някога нещо ще ме накара да изпитвам такава радост. Чиста и неподправена. Никога не бих си принтирала нейна снимка, но тази ми е в рамка. И винаги ме кара да се усмихвам.

Ден четвърти.

Събудих се спокойна. Мъжът ми се върна и ме попита: “Как си изкарахте?”

Страхотно, отвърнах аз и показах снимката за доказателство. Толкова се бях ухилила, че той чак ми повярва.

Няма нужда да сте Грег Фокър от „Запознай ме с вашите“, за да усетите колко неловко може да е запознанството със семейството на половинката. Родителите на партньора ви не са прекарали десетилетия в отглеждането ви и не са се научили да оценяват малките ви несъвършенства, които ви правят иначе толкова симпатичен човек. И изведнъж тези напълно непознати хора се превръщат във ваше семейство, за чието сплотяване определено трябва да се положат грижи.

В един идеален свят спечелвате сърцата на всички новопостъпили роднини без да правите компромис с (иначе прекрасната) си същност и всички се разбират чудесно без много зор. Не се притеснявате как ще разпределите семейните обеди по Великден и Коледа, защото и вашето, и семейството на партньора са разбрани и мили хора, и някак естествено се получава да няма ощетени.

Обаче живеем в реалността и такива неща много рядко се случват от само себе си.

Да се интегрирате в чуждо семейство е достатъчно голямо предизвикателство, дори и без да отчитате допълнителните препятствия като телесната миризма на чичо Георги, това, че свекървата искрено вярва, че илюминатите пускат химикали от небето и това, че най-невинното изречение, казано насаме пред леля Любка се превръща в страшна клюка (което, за жалост, научавате по трудния начин).

Как се очаква от вас да се оправяте с тумба откачалници, които каните в живота си, само защото обичате един конкретен от тях?

В името на желанието ни за хармонични и сплотени семейства обобщихме най-често срещания роднински натюрморт и как да се оправяте с него.

Скръндзата

Ако вече пета година все вие плащате сметката в ресторанта, когато излизате със сестрата на половинката си и мъжа ѝ, въпреки, че тя работи в международна компания, а той има собствен бизнес, сигурно сте стигнали до два извода. Първият е, че ужасно много обичате половинката си ВЪПРЕКИ сестрата, а вторият е, че сте ужасно търпелив човек (очевидно и платежоспособен). Хващате се как търсите повод да откажете поредната покана за среща навън, която отново ще приключи за ваша сметка (буквално).

Какво можете да направите?

Променете собственото си поведение, за да промените ситуацията. Наистина е важно да уважавате различията при хората. Поведението, което един би описал като „скръндза“, може за друг да е „спестовно“. И понеже е адски трудно да промените друг възрастен човек, по-полезно и спестяващо нерви е да се опитаме да променим собственото си поведение, стига да имаме нервите и търпението за това. Например да поканим сестрата и мъжа ѝ у дома, вместо да излизаме на ресторант. Опитайте се, ако имате търпението и нямате капка дребнавост, да се фокусирате върху изграждането на конструктивни решения, вместо да виждате всеки недостатък и кусур на въпросната роднина.

Лудата (която наистина е абсолютно ненормална)

В един форум на майки попаднахме на оплакване от една жена, която разказва как свекърва ѝ непрекъснато разправя налудни истории с новия си мъж, от които нараво им увисва ченето. Явно жената сглобява изцяло измислени, протяжно дълги истории на база на дочути откъслечни разговори на други хора. В допълнение към това как разправя, че голямият й син я биел, бабичката не почиства след себе си и оставя локвички с урина в банята в къща.

Какво да направите?

Понякога наистина просто трябва да преустановите контакт с някого. Имайте предвид, че да скъсаш контакта с раздразнителен и агресивен близък е истинско геройство. Когато някой се държи грубо с нас или ни обижда, не става дума до това да се опитаме да не се конфронтираме с тях или да им угаждаме, за да не се ядосват. Става дума за това да направим нарочен избор да спрем да общуваме изобщо с хора, които се държат зле с нас, без значение дали са роднини или не.

Нахалницата (която не спира да си пъха носа в семейството ви)

Чухме за случай, в който свекървата на новоомъжена жена ,ведомила младото семейство, че си е направила резервация в същия хотел, в който ще отседне и младото семейство на за сватбеното си пътешествие. Не разбрахме да е последвала реакция от страна на младоженеца, но се надяваме булката да е предприела действия, за да не се превърне семейството в ходеща древногръцка драма.

Какво можете да направите?

Поставете граници заедно с партньора ви. Всеки трети човек, без значение дали е роднина или не, може да увреди отношенията на една двойка. Отношенията между двамата може да се съсипят тотално, ако единият от двамата силно се влияе от мнението на трети човек, без значение дали става дума за съвет каква кола да си купят или как да си гледат децата.

Ако искате да запазите свещената неприкосновеност на връзката си, вие и партньорът ви трябва да построите защитен вал около семейството си. Когато устоявате на външно влияние като двойка, позицията ви стои много по-сериозно и, вярвайте, роднините, и в частност конкретно една, се научава да се обажда, преди да ви дойде на гости и да ограничи идванията си у вас до разумна бройка.

„Големото добрютру“ (което непрекъснато ви омаловажава и подценява вас и роднините ви)

Няма да открием топлата вода, ако кажем, че има не едно и две семейства, в които жената е смятана за почти втора ръка човек, защото родителите ѝ не са професори или адвокати, или инженери. Намеците и скритите подигравки могат да разбият връзката ви, ако в началото изберете да не стигате до караници и да си затворте очите.

Какво можете да направите?

Отговаряйте на коментарите, но само, когато сте спокойна. От една страна не е продуктивно да игнорирате даден проблем, от друга обаче да го направите, когато сте афектирана, може да има много неприятни последствия. Гневът може и трябва да се използва като инструмент за промяна, но само когато сме спокойни и можем да се овладеем. Дали ще броите до 10, ще се разхождате или ще вземете мента, глог и валериан, изчакайте малко преди да обясните на въпросните персони какви тъпаци са.

Вечният контрол (която се опитва да налага огромната си власт и да доминира върху връзката ви)

„В нашето семейство не говорим/правим/ядем/пишем/ходим и т.н. така. Ще те науча как.“ Да, това е истинска реплика, казана от свекървата на младата булка, за да може жената да знае още отначало какви са правилата в семейството. С такова начало очакваният край е ултиматум кой да дойде в болницата при раждането на първото дете и други подобни неприятни сценарии.

Какво можете да направите?

Избирайте битките си внимателно.  Хората с мания за контрол концентрират вниманието и върху детайлите и са винаги готови да използват всяка възможност за надмощие и демонстрация на авторитет. Ограничете конфронтациите с такъв човек само за наистина важни неща, които имат значение в живота (в това число и примерът кой ще идва и кой - не при раждането на първото дете). Дребните неща не си заслужават караницата. Не забравяйте, че такива хора само упражняват контрол, но не подлежат на такъв. Промяната у тях е много трудна, затова агрументите ви не трябва да са опит за налагане на вашата воля, а нещо като здравословна критика и търсене на консенсус, колкото и чуждоземско да звучи.

Разкажете ни за по-ярките образи в родата на половинката и как се оправяте с тях. Сама ли сте в тази неравна битка или партньорът ви също пада свидна жертва в междуроднинската война? Споделяйте и тагвайте!

*За някои мнения и съвети са ползвани заемки от Proactiveparenting.net.

В моментът, в който видеозона потвърди, че си бременна с момче, започваш да се настройваш да си майка на бъдещ мъж. Част от това да отглеждаш момче значи, че в някакъв момент от ранното си детство то ще ти каже, че иска да се ожени за теб - разбира се, като порасне. Някъде около този съдбовен момент ще осъзнаеш, че някой ден (ама по-късно, след много, много години, нали така, майки на момчета?) ако синът ти е хетеросксуален, друга жена ще е по-занимателна за него от теб. Ти винаги ще си майка му, няма спор в това, просто някой ден - с или без брак, синчето ти ще те превърна в нечия све-кър-ва.

Сега си мислиш как ти няма да си „такава“ свекърва, ти ще си „готино свеки“, ще сте „приятелки със снахата“.

Всъщност интернет е пълен с оплаквания от свекървите – и за да си сигурна, че ти няма да си от „онези“ свекърви, трябва да вземеш мерки отсега, трябва да си обещаеш да направиш каквото е нужно, за да не се превърнеш в „свекървище“.

Задължително е да избягваш да правиш следните неща, които са част от длъжностната характеристика на „свекървището“, описана от стотици злощастни снахи.

Как да разпознаете ако се превръщате в „свекървище“?

Има само една първа дама!

Когато синът ви се обвърже с жена, с която иска да прекара живота си, тя трябва да е на първо място. Още отсега започвайте да се подготвяте за този емоционален процес и се упражнявайте да не съскате и злобеете, когато синът ви предпочете жена си пред вас. Освен това, от чисто еволюционна гледна точка синовете е по-добре да обичат повече жена си, защото тя ще е майка на децата му.

Карате децата да пазят тайни от сина и снахата

Пенсиите трябва да се изплащат срещу уведомление за съгласие, че „родителите на детето/децата определят правилата“. Наскоро четохме как една клета майчица минава през ада, защото свекърва ѝ смята, че „захранвала внуците по неправилния начин и ги съсипала“. Хора може да заживяват на Марс, но у нас все още ще спорим със свекървата дали дадената тайно бисквита на 2-годишното дете е вредна.

Опитвате се да сте арбитър в семейните спорове между снахата и сина

Свекърви, тъщи, изобщо трето лице, което и да е, не знае всички подробности от семейния живот на двойката и затова не трябва да се намесва. Това е като информираното съгласие – можете да спорите за ползите и вредите от аспирина, само ако сте се подписала да участвате в експеримент с аспирин. Отстрани няма как да знаете. Особено ако семейната терапия е базирана на „леля Любка от съседната къща ми каза“ или „той не правеше така вкъщи, ти с какво го провокира“. Ами, „вкъщи“ той е бил ваш син, не мъж. Оставете горкия мъж и горката жена сами да се изпокарат и сдобрят!

Преподреждате дома на сина и снаха си!

ОЧЕВИДНО е, че чашите за кафе трябва да стоят в шкафа над мивката. Всеки идиот знае, че така се подреждат чиниите. Дори и 3-годишно дете ше простре дрехите по друг начин. АМА ТОВА НЕ Е ВАШАТА КУХНЯ, скъпа свекърво, затова къде стоят чашите за кафе не е ваша работа и ваше решение. Доброто намерение да помогнете с къщната работа, като сгънете гащите на сина си и и тръгнете да ги прибирате в чекмеджето, точно до гащите за цикъл, дантелените прашки и сутиена с огромните подплънки, направо си е повод за семеен раздор. Не искате семейството да се разведе, защото сте сгънала прането, ОТНОВО, нали, а, свеки, не искате това, нали????

Купувате бельо на сина си

Освен ако синът ви не е на 9 примерно, нали. Да купувате бельо на 30+-годишният си син е малко извратено. Това са дрехите, които жена му ще съблича понякога и, освен на него, трябва да се харесват и на нея. Дори от идеята как той се съблича, жена му казва, че новите боксерки са много секси, а той отговаря: „Мама ми ги избра и каза да ѝ кажеш какво мисли?“, ни побиват тръпки.

„На мама момчето, той е винаги е прав!“

Това автоматично значи, че снахичката, горкана, винаги греши, не може едно нещо да свърши както трябва, голяма смотла е и очевидно не ѝ стига акълът. В най-лошия случай синът ви ще избере смотаната си, глуповата женичка, и повече няма да го видите - едва ли това искате!

Влизате, без да чукате

Ами да, има и такива свекърви, съдейки по форумите. Дали е баня или спалня, на вратата в чужда къща се чука, госпожо. И у вас да сте, ако делите дом с младото семейство, пак ви препоръчваме да почукате ясно и отчетливо и да се ослушвате за отговор, преди да причините емоционална травма на себе си, сина си и снаха си. Както когато вие сте била дете и ви е било неудобно от идеята да видите вашите родители голи, така и сега - не поставяйте детето си в тази ситуация. Едно-две почуквания спестяват пари за психотерапевт.

Давате непоискани съвети

По тази тема сме писали цяла публикация.

Отбивате се без да се обадите

Имаме една приятелка, която си купи апартамент на същата улица, на която живее синът ѝ. Репликата, която свекървата дочула един път, когато пак се отбила без да се обади, била: „Ето я, пак се довлече.“ Все си мислим, че в първите седем години тази тема с възпитанието обхваща и да попиташ „Удобно ли е (пак) да дойда у вас (без причина и да вися там около 9 часа)?“, но явно някои бивши деца и настоящи свекърви са акселерирали и са пропуснали първите 7.

„Това не се готви така!“

Тази реплика успешно се замества и с „не се прави така“, „не се говори така“, „не се държи бебе така“, „не се храни дете така“, „не се ражда така“ и изобщо „НЕ ТАКА!“ Ако се усетите как ръсите чубрица върху палачинките, които снаха ви току-що е изпържила, хванете някоя вилица и си я забийте сама в окото. Малко неща на този свят са толкова дразнещи и пагубни за човешки род, колкото думите: „Мама готви по-вкусно.“ Световни войни са избухвали и за по-малко.

Очаквате синът ви да се застъпи на ваша страна в караница с жена му

Заради такъв случай според нас е измислена репликата „доливам масло в огъня“. Това е ситуация със 100% загуба, без значение чия страна ще заеме синът ви. Най-добре не се дръжте като нацупена пикла и не очаквайте синът ви да избира между жена си и майка си в спор дали на Созопол комарите са по-големи от тези във Варна.

Сравнявате се непрекъснато с родителите на снаха си

Може доматите на тъща му да са по-горчиви тази година или внуците да боледуват по-често, когато са при другите баба и дядо, но, за Бога, не натяквайте това на сина си и снаха си. Всяко сравнение на социалния ви статус, професията ви, образованието, размерът на имуществото, доходите и т.н. води до горчиво усещане или у сина ви, или у жена му, защото с такова неспирно натякване единият от тях се чувства прецакан да се сроди с такова смотано семейство.

Не знаем защо свекървите се държат така - сигурно и тъщите не им отстъпват. Би трябвало да са по-разумните, по-зрелите и по-мъдрите от възрастта, а не обратното. Вместо това обаче понякога те се държат като нацупени, егоистични, властолюбиви примадони, които се борят за вниманието на сина си и го поставят в неловки ситуации, в които той трябва да се извинява за поведението или думите на майка си.

Не се превръщайте в една от тях. Останете си готина мама, не свекървище.

И запомнете:

Мъже! Сега, когато живеете с жена си, а не с майка си, избирайте внимателно как да постъпите и какво да кажете, когато се окажете в ситуация между майка ви и жена ви. Майка ви е с ограничен достъп до живота ви, жена ви е нон-стоп до вас и може да превърне живота ви в сбъднат кошмар. Помнете: щастливата жена означава спокоен и щастлив дом.

Свекърви! Ясно е, че някаква фльорца се е наместила на вашето изконно първо място на Първа дама в сърцето на малкия ви рицар, но - за Бога! Вземете си куче или котка или дочакайте внуците, върху които да излеете цялата си любов и грижа!

Жени, снахи, майки! Колкото и да ви е трудно да го признаете и асимилирате, но това е пакетна сделка. Това е мъжът, който сте избрали за живота си, той има точно тази си майка и понякога просто трябва да преглътнете, и да си налеете чаша студено вино. Не забравяйте, че той е с вас непрекъснато, докато майка му – не.

Гергана Мицева е днес в Майко Мила, защото седемгодишният ѝ син си е хванал гадже и тя вече започва да се чувства като свекърва! А когато малкият започва да ги сменя като носни кърпички, понякога неочаквано и за самите момичета - някои от тях дори не знаят, че са му гаджета, Гергана разбира, че оттук нататък - все така ще е! Честито!

Дори и в дебелите книги да имаше подробно упътване с точните дати за събития, които една майка трябва да преглътне, не мисля, че бих могла да се подготвя психически за тях.

„На шест години и пет месеца пуснете сина си сам до магазина. На 7г. и 3м. ще установите, че друго дете не харесва вашето. На 7г. и 4м. ще чуете за първи път „Няма пък!“ и „Предпочитам да вечерям сам“. На 8г. и 2м. ще му звъннете по телефона и ще чуете „Сега бързам, мамо, не мога да говоря!“.

На 8г. и 9м. ще чуете за първи път шокиращият за вас сигнал заето. Неприемливо е в този случай да кажете: „Ама как така заето? Нали този телефон аз съм му го купила и аз го плащам? С кого разговаря, който да е по-важен от майка му?“

За момичета извадете по шест до осем месеца от посочените дати.

Дори една такава книга не би могла да ме подготви и за събитията от романтично естество, за които е тази история.

Мия чинии. Всяка моя история започва така, но това е само с цел да се самоизтъкна, а и защото е вярно. Просто миенето на чинии не изисква упражняването на мозъчна дейност, а слуховият ми и говорен апарат са изцяло на разположение на детето и събитията около него.

Та, мия чинии. Синът ми, седемгодишен по това време, подскача нервно из вкъщи и снове от терасата към кухнята и обратно.

"Излизай да играеш!" – чета му мислите аз.

"Е, добре" – снизходително се съгласява той с изражение на дългогодишен покер играч.

Излиза с уговорката да играе на паркинга, без да напуска стандартния периметър на майчински поглед с леко далекогледство. Долу виждам да се розовее момиченцето на съседката.

Съседи отскоро са ни млада жена и двете ѝ деца – момиченца на две и пет години, от ромски произход, спретнати, чисти, и винаги облечени в розово, за да опровергаят момчешките си подстрижки. Благодарение на недискретната вентилация в банята, ми се е налагало многократно да проверявам дали в къщи не се е вмъкнала цяла тумба крадци, но винаги се оказва, че съседката пере детски дрешки, под съпровода на уютна детска глъч и кикотене.

Винаги усмихнати, когато ги срещахме навън, и с неизменните дъвки и близалки, правещи усмивките им още по-лъщящи.

Когато надниквам от терасата, синът ми вече е назначен за “Ти ще си таткото!”, а петгодишната госпожица се разпорежда подобаващо, като всяка по-отракана съпруга.

Тика в ръцете му една розова кукла, а той, типичен мъж, пристъпя неловко от крак на крак, мига на парцали, и чака подробни упътвания за това какво и как да прави с бебето.

Влязла напълно в ролята си на свекърва, ги подслушвам още няколко минути, преди да се върна към чиниите. Нали съм си деликатна, давам им половин час, преди да надникна отново.

Паркингът – празен, децата – изчезнали, а куклата - захвърлена на една пейка.

“Кога се запознаха, кога се взеха, кога изостави майка си заради нея!” -  възмущавам се, чакайки съседката да ми отвори вратата.

"Моят да е при вас?" – стандартен поздрав между съседи.

"А, не. Аз пратих моята до магазина. Дали не е отишъл с нея?" – гледа ме притеснено, докато бърше мокрите си ръце.

Обръщам се, само за да ги видя двамата, ухилени до ушите и омазани до същите със сладко, да се връщат от магазина. Малката ми се усмихва лъчезарно с блестящата си усмивка, мечта на всеки зъболекар.

"Мамо, пък ние сме гаджета" – обявява той гордо, а тя ме гледа предизвикателно, вече иззад гърба му. Местя поглед към него.

"А ти знаеш ли какво е “гадже”?

Не. Но ние сме гаджета. Нали? – поглежда въпросително не нея, а мен.

Обмислям набързо всички варианти и решавам, че съседска снаха, която мога да подкупвам със сладко, е съвсем приемлив вариант. Вярно, че го отвлече, но пък това сигурно е единственият случай, в който похитителят е върнал похитеният на майка му, че му купува и близалка.

Добре. Марш навън, че имам да мия чинии!

Един ден съседите ни неусетно напускат квартирата си и живота ни. И докато аз тъгувам по загубената първа любов на сина ми, той дори не забелязва. Сменя няколко „гаджета“, опитвайки различни тактики – директни комплименти, сближаване с бабата на момичето, съвместни интереси на детската площадка.

Предвид възрастта и съответната незаинтересованост на седемгодишните момиченца, най-успешен се оказва подходът, при който

той има гадже, а то дори не подозира за него.

Засега това устройва всички ни, особено мен. Когато навърши мъжко пълнолетие на 35 години, да прави каквото иска!

А ти, сине мой, когато четеш тези редове през 2042 година, вероятно вече ще си ми довел снаха, която не харесвам. Няма да съм харесала и нито една преди нея. Но се надявам да не си разбрал.

Надявам се и нейната майка да си трае, че не те одобрява. Ако пък сте усетили загрижеността ни, простете ни, моля!

А сега, извинявай, но имам да мия малко чинии.

cross