fbpx

ЕТО ГО! ИДВА! Чисто новото издание на One Night Stand – стендъп шоуто, в което седем разкошни, смели и смешни жени ще ви спукат от смях. One Night Stand пълни зали и души вече пета година подред и на нас не ни остава нищо друго, освен да обявим новите участнички и да ви кажем за кой град все още са останали някакви билети. Защото истината е, че откъдето мине One Night Stand, там празна зала не остава.

Тази година редом до Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozzila Erato и Оля Малинова застават Елена Телбис, Мария Шаркова, Симона Дянкова и Александра Богданска, която ще има специално участие в София.

Турнето ще мине през Велико Търново, Варна, Пловдив и Бургас. А на 7 март – традиционно – ще разцепи и зала 1 на НДК, чиито стени всяка година от 2019-та насам чуват как 4000 души се смеят с пълно гърло вечерта преди 8 март.

И понеже сме добри, ви казваме кога и къде можете да гледате One Night Stand 2024, за да няма неразбрали и да не сме после ние виновни.

Турнето започва от Велико Търново, където на 4 март на сцената на МДТ „Константин Кисимов“ ще се качат Елена Телбис, Мария Шаркова и Симона Дянкова заедно с Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozzila Erato и Оля Малинова. Билети можете да купите тук.

На 5 март шоуто е във Варна, но за него НЯМА БИЛЕТИ. СЪЖАЛЯВАМЕ! На 7 март стендъпът се завръща в „родната си“ зала 1 на НДК, където към шестте дами ще се присъедини и Александра Богданска. Билети можете да откриете тук. На самия 8 март ще се гърми в Пловдив. Билетите са тук. После на 9-ти цялото настроение и забавление се изнася към Бургас. Билети можете да откриете тук.

Малко преди да ги завърти едно от най-страхотните приключения в живота им, хванахме на къс пас четирите нови момичета в редиците на стендъп шоуто и им зададохме пет много бързи въпроса, чиито отговори всеки може да си тълкува, както намери за добре. Или за зле – всеки сам си преценя!


Александра Богданска – модел, актриса, инфлуенсър

– Как стана така, че сте част от One Night Stand 2024?

– Вдъхнови ме да участвам идеята, която стои зад шоуто. Силни, умни и успели жени да разказват личните си истории пред хора и чрез тях да предават своето послание.

– Ако трябва да ни разкажете нещо смешно само с емоджита, как би изглеждал този „разказ“?

– На какво се смяхте много напоследък?

– На бисерите, които ежедневно ръси моят 5-годишен син.

– А какво може да ви накара да ви „замръзне усмивката“?

– Жаба.

– Представете си, че имате възможност за one night stand с една историческа фигура – коя ще е тя и за какво ще си „говорите“ цяла вечер?

– Бих попитала Коко Шанел на колко хора в живота си е имала пълно доверие.


Мария Шаркова – адвокат по медицинско право

– Как стана така, че сте част от One Night Stand 2024?

– Последната една година редувам работа с писане на дисертация и когато получих поканата, си казах „Ето, това е страхотен начин да се изложа и на друго поприще!“.

– Ако трябва да ни разкажете нещо смешно само с емоджита, как би изглеждал този „разказ"?

– На какво се смяхте много напоследък?

– На себе си най-вече. 

– А какво може да ви накара да ви „замръзне усмивката"?

– Хора, които се вземат насериозно и прекалено си вярват. Непочтените хора. 

– Представете си, че имате възможност за one night stand с една историческа фигура – коя ще е тя и за какво ще си „говорите“ цяла вечер?

– С Мартин Лутър Кинг – искам да си говорим за смелостта да отстояваш правата на хората дори с цената на живота си, искам да го попитам дали мечтата, която имаше, я вижда сбъдната днес и какви каузи би отстоявал сега. 


Симона Дянкова – Златно момиче на българската художествена гимнастика

– Как стана така, че сте част от One Night Stand 2024?

– Видях възможност да изляза от „комфортната зона“ и да се срещна отново с така любимата ми публика. 

– Ако трябва да ни разкажете нещо смешно само с емоджита, как би изглеждал този „разказ“?

– На какво се смяхте много напоследък?

– На Свети Валентин бях на стендъп шоуто на Оля. Много се смяхме и беше супер готина вечер! Дано и нашето шоу се получи толкова интересно

А какво може да ви накара да ви „замръзне усмивката”? 

– Усмивката ми замръзва, когато се случат събития, които променят целия свят. Например, когато отмениха олимпиадата (Олимпийските игри в Япония от 2020 г., бел. ред.), меко казано ми замръзна усмивката. Замръзва ми усмивката и след всяка новина за нови военни действия в нова точка от света. Усмивката ми замръзва, когато няма мир – и духовен, и световен.  

– Представете си, че имате възможност за one night stand с една историческа фигура – коя ще е тя и за какво ще си „говорите“ цяла вечер?

– Бих се срещнала с Юрий Гагарин – първият човек, полетял в Космоса. Интересно ми е да го попитам как човек приема спокойно това, че след секудни вече може да не е жив. Как човек избира по-голяма кауза от своя живот? Какво е усещането да си първият в нещо още тогава?


Елена Телбис – актриса

– Как стана така, че сте част от One Night Stand 2024?

– Оля ми се обади по тилифона. Започна с „маци“. Казах „да“.

– Ако трябва да ни разкажете нещо смешно само с емоджита, как би изглеждал този „разказ“?

– На какво се смяхте много напоследък?

– На Светлана Янчева. Хапвахме си на пейка пред „Седмочисленици“ и ме пита, най-сериозно, сочейки ми катафалката пред църквата: „Искаш ли да те водя на погребение после?“.

А какво може да ви накара да ви „замръзне усмивката”? 

– Злото. 

– Представете си, че имате възможност за one night stand с една историческа фигура – коя ще е тя и за какво ще си „говорите“ цяла вечер?

– Моцарт. Искам да му пусна едни парчета на Риана. 

Поради огромния зрителски интерес ONE NIGHT STAND Варна вече е с втора дата - 17 август от 21:00. Билетите са в мрежата на ePayGo.


Стендъп спектакълът ONE NIGHT STAND е събитие единствено по рода си, защото се случва един път в годината, точно в навечерието на 8 март, с текстове, специално създадени за тази единствена вечер, и с артистичен състав, който също се обновява всяка година. Всичко, което казахме, е точно така, само дето не важи за Варна. Когато говорим за Варна, животът прави изключение и почва да трепти на други честоти, доловими само близо до морското равнище.

Тези вълни, както и онези най-тривиалните, от морска пяна и водорасли, ще направят възможно събитие, което се случва само веднъж в годината, да се случи отново - този път със специално варненско издание. С други думи, на 16 и 17 август във варненския The Brick Port предстои да се представи женската стендъп вакханалия ONE NIGHT STAND и някой трябва да поеме политическата отговорност, защото тази революция на смеха става абсолютно неуправляема. Пренася без свян и срам зала 1 на НДК на морския бряг и хич и не пита подготвени ли сме за това, или не сме.

Добре, че сме ние да ви кажем: подгответе се, мили хора! Купете си билети за най-голямото стендъп събитие в България, което повече няма да се играе в София в този си вариант, затова мигрира към Варна, а после - знае ли човек - може да кацне и другаде.

Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Ива Тодорова ще акостират на морския бряг с най-новия си материал от 2022 г., с който през март разтресоха от смях зала 1 на НДК с магнитуд много по скалата на Рихтер. Изживейте го това нещо, защото то трудно се описва, после си го приберете във вътрешния джоб на душичките и си го инхалирайте при нужда, и няма да ви трябва ни райски, ни руски газ. 

И понеже ние няма как да опишем това изживяване, прибягваме до обратната връзка от зрителите, присъствали в зала 1 на НДК на 7 март тази година.

Преди да сте се втурнали презглава за билети, има няколко важни неща, които трябва да знаете. Ето ги и тях:

  • събитието не е подходящо за лица под 18 години;
  • заведението няма да приема резервации за вечерта;
  • има ВИП места, които са разпределени в сепарета в клуба и пред сцената;
  • гостите ще бъдат настанявани по реда на пристигането им и място има за всички;  
  • вратите отварят в 19:30, а спектакълът започва в 21:00.

След като знаете всичко това, остава да ви кажем, че билетите се намират в мрежата на ePayGo и са на цена 25 лв. за стандартен билет и 30 лв. за ВИП. На място билетите ще бъдат по 30 лв., но няма гаранция, че изобщо ще има такива.

Гаранция даваме, че ще се забавлявате от сърце, ще ви заболят устите от смях и после ще трябва да си оправяте бръчките, ама това вече няма как да е наш проблем. 

ONE NIGHT STAND е на 16 и 17 август от 20:30 и 21:00 в The Brick Port Варна с билети в мрежата на ePayGo.

Няма да ви поднесем задълбочени анализи на тема "Ние сме едно с природата" и всички живи същества си приличат. Обаче то няма и нужда, защото когато си майка, безпогрешно можеш да разпознаеш собствената си изтерзана (понякога) физиономия във физиономията на друга майка и съвсем независимо от всякакви призиви за единение с природата да установиш, че - да, всички живи същества си приличат, но най си приличат, когато станат родители.

1.

Поглед "майка за първи път", още по-известен като "В какво се забърках?!"

dumpaday.com

2.

Тази прекрасно, но може би малко поизморена дама е майка на 6 кученца, от които очевидно е решила да се скрие във ваната. Предполагаме е избрала това място, защото А) чувала е, че човешките майки също се крият от децата си в банята/тоалетната и е решила, че така е прието; и Б) това е единственото непревземаемо за малките пълзящи кученца място.

imgur.com

3.

Мама има нужда от коктейл. От повече от един вероятно.

cheezburger.com

4.

Как се разпределя толкова челяд по детски градини и училище направо не ни се мисли. Физиономията на майката ни е безкрайно позната. Казва се "ПАКСМЕЗАКЪСНЕЛИ!!!".

imgur.com

Advertisement

5.

Майчината любов е нещо неописуемо. Само тя може да те накара да кърмиш непрестанно 7 деца и да не си ги изяла междувременно.

reddit.com

6.

"Помощ! Някой? Спасете ме! Вземете ме от тук!"

imgur.com

Advertisement

7.

Когато децата ти са навсякъде - по тед, под теб, около теб, най-добре си легни.

imgur.com

8.

Когато си казала "Не блъскай брат си!" около 900 пъти, но те продължават да се блъскат и да си вадят очите.

500px.com

9.

"Защо са толкова много? Всичките ли са мои? Сигурни ли сте?"

imgur.com

10.

Шшшт. Тихо. Рядък случай на спящи деца И едновременно с тях спяща (или поне опитваща се) майка.

animalstacking.soup.io

11.

" – Ъъъ, мамо, къде ми е...?

– На главата ми отгоре!

– Няма го там. Проверих."

flickr.com

12.

"Благодаря ти, човеко, който ги отдели зад преграда!"

imgur.com

13.

"Още колко остава, докато станат на 18?"

tyden.cz

14.

Идилия.

imgur.com

15.

Обич.

koalainfo.com

16.

Всички спят. Някои по особено жесток начин. Happy end!

imgur.com

Лягаме и ставаме с обратно броене до едно от най-чаканите събития в последните две години - стендъп вакханалията с елементи на разсъждение и ужасно много смях ONE NIGHT STAND.

Вече се виждаме на 7 март - спретнати и строени в зала 1 на НДК. Билетите сме си ги купили от Eventim, настроението сме си го донесли сами с ей тия две ръце, а смехът ще е от Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Ива Тодорова с преки включвания на къс пас от Мария Силвестър.

И понеже нямаме търпение вече, само ходим и ги тормозим тези жени да ни разказват разни работи за 7 март, но и за живота въобще. Днес наред е разкошната, стихийна и ужасно смешна Алекс Раева, която има много таланти, но един ѝ е особено силен - този да се смее на себе си.

Вижте я днес в Майко Мила и на сцената на зала 1 на НДК на 7 март в ONE NIGHT STAND.

Алекс, била сте на сцена стотици пъти, за вас тя не е нещо ново. С какво ви е ново обаче такова преживяване като One Night Stand?

Аз съм екипен играч. Обичам партньорството с някого. Това ме улеснява, защото, когато има на кого да подадеш топката и той да ти я върне, играта става по-сигурна, по-лесна. 

One Night Stand ме вади от зоната ми на комфорт, защото тук съм сама... Солов играч, с моите си мисли, с моите си смешки, с моето си сърце. 

И тук е моментът да разбера дали ставам или не! А и това е зала 1 на НДК!!! Била съм на тази сцена, но като беквокалист. Сами разбирате, че нещата са несравними и това по-скоро е едно ново, по-смислено начало за мен.

Как дойде поканата да се включите и обмисляхте ли я, или веднага приехте? 

Трудно казвам “да”. Много мъже ще го потвърдят! Но въпреки вълната от страх, която ме заля, защото ми звънна Оля Малинова, бързо се дадох. На нея, разбирате, няма как да се откаже.

Кое приемате като най-голямо предизвикателство, докато се подготвяте за One Night Stand? 

Най-голямото предизвикателство е да стоя адекватно до жените, с които съм замесена. Като екипен играч знам, че е много по-важно цялостното представяне. То оставя хубавия вкус в устата. 

Имам склонността да се събирам с хора, които са по-добри от мен в конкретна област. С повече опит, с повече знания - хора, които могат да ме научат на нещо, да извадят най-доброто от мен, да ме мотивират. 

Така че в този случай предизвикателството е голямо, тъй като излизам с шест брутални женища и нямам право на провал!

Може ли да ни издадете съвсем малко от това, което ще видим от вас на 7 март в НДК?

Ще говоря за моите психични заболявания. Имам си и ще ги предоставя на аудиторията, като очаквам адекватна медицинска помощ от нейна страна. 

Ще обсъдим кое е по-важно - да сме здрави или здравомислещи? Как може да ти няма нищо, но да си създадеш заболяване, с което да заживееш? Абе, не са добре нещата...

През лятото говорихте за провала в благотворителен стендъп формат, организиран от Три жени на микрофона. Казвате, че това е едно от най-смислените и освобождаващи неща, които са ви се случвали. Защо стендъпът се оказа нещо такова за вас?

Защото, както казах, тук си себе си. И то разголен. Тук си с целия си багаж, интелект, знания, опит. И тъй като аз имам и по-комерсиален, телевизионен образ, балансът между това да си абсолютно себе си и все пак да внимаваш и да си правиш една постоянна автоцензура, е доста труден. 

Тук имам възможността да се проваля, но и големия шанс да оставя нещо след себе си. Нямам предвид, че ще оставя някакви безкрайно смислени следи със сатирата си - не! Искам да оставя усмивка.

В обществото битува схващането, че красивите жени нямат много чувство за хумор. И въобще, чувството за хумор е важен атрибут, но за мъжете. Никой не казва “Много е важно жената да има чувство за хумор…”. А защо всъщност е много важно една жена да има чувство за хумор?

Ами така е устроен светът. Мъжът има чувство за хумор, жената готви мусака. 

Не разделям чувството за хумор на мъжко и женско. Само по себе си то не е константа, а е едно съвпадение на мироглед, интелект, интереси. 

Това, че нещо не ми е смешно, не означава, че човекът срещу мен няма чувство за хумор. Въобще, репликата „Важно е да има чувство за хумор“ е като „Важно е да прави хубав секс“.

От какво ви е спасявало вашето чувство за хумор?

Няма да ви лъжа, хуморът, и по-конкретно самоиронията, е най-големият ми спасител. Просто така винаги обезоръжавам противника, дори това да е самият живот.

Промениха ли се по някакъв начин самоиронията ви и начинът, по който виждате себе си, след като станахте майка?

Да, станах тотално безпардонна към себе си. Няма нещо по тялото и характера ми, с което не бих си направила шега. Не знам защо така се получи? Дали заради хемороидите, дали заради стриите…

На какво се смеете сега? 

Вероятно с годините има натрупвания, които променят чувството за хумор. Опитвала съм се да се сетя за неща, които са ме разсмивали като дете. Дали биха ме разсмяли и днес? И отговора дойде с детето ми.

Така не съм се смяла никога, а виждам, че на хората около мен не им е толкова смешно. Не са добре нещата. Абсолютно съм се вдетинила и съм започнала от време на време да говоря и в множествено число - пишкахме, ачкахме, което ме плаши! 

Но фактът е, че няма по-пречистващ смях от този, споделен с детето ти.

Вродено ли е чувството за хумор, като някакъв талант, или се култивира и развива?

Мисля, че е заложено. Но като всяко нещо трябва да се развива. Трябва да се превърнеш в професионален крадец на ноу-хау. Да умееш да общуваш пълноценно с хората, да се образоваш непрекъснато, да можеш да се надсмиваш над себе си, да си любознателен, наблюдателен, защото парадоксът и абсурдното са навсякъде около нас. Те са семката, от която пониква смешното... Тогава хуморът има шанс да стане смислен. 

А колкото по-добър е един хумор, толкова повече нива на възприемане има той. Това означава, че е достъпен дори за един напълно неподготвен човек. Колкото по-богато и сложно е едно хумористично произведение, толкова по-широка и разнородна е неговата публика. Всеки намира в него нещо лично и го отнася със себе си. 

Как смятате да помогнете на дъщеря си да порасте като един човек със страхотно чувство за хумор?

С ежедневните спектакли, които смятам да ѝ изнасям, докато не стане човек... или не изперка, горкото! 

Няма как да научиш някого на чувство за хумор, ако не го носи. В моя случай мога да ѝ предоставя среда, която да и помогне да се надсмива над себе си и съответно да я направи по-устойчива в живота. 

Много се надявам да овладее смеха във всичките му измерения и той да стане неин вечен партньор, но това зависи изцяло от заложбите ѝ и от усилията, които ще положи. 

Кой е най-смешният, но много верен съвет за майчинството, който сте получавала?

Най-смешно ми беше, когато мъжът ми ми каза два дни, преди да родя, да се насладя на последните си часове сън, защото след това нямало да спя две-три години. 

Голям смях падна, ей. От раждането досега не съм се смяла на тази смешка. Нещо не ми е смешна!


Билети за ONE NIGHT STAND 2022 можете да откриете в мрежата на Eventim, както и на касите на OMV, Orange, Технополис, На тъмно и Office 1 Superstore.

А след това директно се телепортираме на афтър партито в Carusel Club, за да си продължим, както трябва.

Още информация за събитието можете да откриете на страницата на Три жени на микрофона във Фейсбук.

Остава по-малко от месец до ONE NIGHT STAND на 7 март. Събитието, след което през 2020 г. затвориха света и животът тръгна по съвсем друг начин. 

Сега си го вземаме този живот обратно, слагаме си го в джоба заедно с билетите за ONE NIGHT STAND и се запътваме към светлото бъдеще, като преди това минаваме през зала 1 на НДК на 7 март - в навечерието на празника на жените 8 март, за да ги честваме тези жени, да им се посмеем, да СИ СЕ надсмеем и да ни е смешно, смело и освобождаващо. 

В спектакъла тази година участват Красимира Хаджииванова, Letiashtata Kozilla Erato (Елисавета Белобрадова), Оля Малинова, Радосвета Стаменкова, Алекс Раева и Ива Тодорова, а прекрасното свързващо звено ще е магнетичната Мария Силвестър.

Режисурата е на Стоян Радев, сцената е най-голямата възможна, забавлението е абсолютно гарантирано.

Дотогава загряваме по тъча, като ви срещаме с някои от супер жените, които ще видим на сцената на зала 1 в НДК тази година.

Днес с нас е д-р Радосвета Стаменкова - жената, която отговаря за секса на нацията. С други думи - изпълнителният директор Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, с която сме ви срещали и преди и винаги имаме за какво да поговорим.


Д-р Радосвета Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве (БАСП).
БАСП е водеща неправителствена организация в страната и региона, работеща в областта на здравната превенция и информация, обучение, репродуктивното здраве и застъпничеството за каузите на уязвими групи.
Д-р Стаменкова е завършила със златен медал Френската гимназия, а след това Медицински факултет на Медицинска академия – София. Специализирала е в Института за обществени и политически науки на университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд.

Ето че се срещаме отново на терена на Майко Мила 4 години и една пандемия по-късно. Сега обаче поводът е участието ви в One Night Stand на 7 март в зала 1 на НДК. Как дойде поканата и защо я приехте?

Поканата дойде по телефона – Оля ми се обади. Беше напълно изненадващо и неочаквано, а тя снесе информацията стегнато-обстоятелствено. 

Аз си знаех какви сте ги вършили в предишните издания на събитието, фен съм на такива изтрещявания и, изобщо, много харесвам и намирам за смислени формати от стендъп тип. 

Не съм се колебала нито секунда, а веднага и с голямо удоволствие се навих да бъда част от лудницата. За мен е чест, дет' се вика! Благодаря ви!

Извинявайте за въпроса, но за вас, като изпълнителен директор на Българската асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, не е ли малко странно да участвате в нещо, което се казва One Night Stand? Дайте да му се посмеем на този парадокс и кажете дали всъщност не планирате сцената да ви стане любима дългосрочно?

Ма никак не е странно! Няма парадокс въ-об-ще! Ще се опитам да обясня: обожавам сценичните изкуства. 

Покрай обявеното ми участие в One Night Stand моя съученичка ми припомни, че още във Френската на един фестивал поставихме една пиеса по разказ на Илф и Петров - за двама журналисти, които трябва да пишат статия за психиатрична клиника, но попадат в научен институт и не разбират докрай, че са объркали локацията. 

Е, в нашия случай журналистите бяха объркали психиатрията с гимназията ни. Аз, освен че играех другарката по география, бях и нещо като подстрекател и режисьор на фарса. Голям шум се вдигна, щяха да ни намаляват поведението, но любовта към сцената си остана. 

А иначе човек всъщност е на сцена, когато говори пред хора, защото преподава например. Толкова много семинари, тренинги и лекции съм водила, а и в последните години в различни зали и формати от TEDх тип на различни сцени съм се вихрила, засичали сме се неведнъж и с двете Майкомили… Tа се опитвам да се успокоявам, че - ОММММ - на 7 март просто става дума за промяна на мащаба. 

Иначе ще се спека трайно. Абе, да обобщя: страшно много искам да се вземем със сцената дългосрочно, сладка любов е тази, може би най-дългата в живота ми. 

Какво очаквате от спектакъла на 7 март?

Още не знам със сигурност. Всяка сутрин се будя с различно очакване. Напрежението и вълнението нарастват, без майтап. 

Като изключим стреса, очаквам да се забавлявам, да се радвам на това, което ще разкажат другите луди жени, на възможността да се погледна с намигване и да позволя на залата да се посмее с мен на мен самата. 

Също така искам да изляза от балона си, от уюта на калъпа и да пробвам нещо ново - като това да се изтъпаня пред зала 1 на НДК например, без да се подмокря.  

Споменахме по-горе пандемията, то може ли вече, без да се споменава. Можете ли да ни кажете промени ли се работата ви в последните две години? Има ли нови предизвикателства в работата ви с жени и уязвими групи вследствие на пандемията?

Всичко ми се промени, не само работата. Ма то животът на света се промени, нормално е и при мен да има обръщане с главата надолу. Научих много неща по трудния начин, като всички. 

Ако преди обяснявахме на тийнейджърите колко е важно да ползват презервативи, за да се предпазват от венерически болести и нежелана бременност, сега обясняваме на мало и голямо колко е важно да си мият ръцете и как да кихат. И както винаги при криза, най-много страдат най-уязвимите. 

Вследствие на затварянето вкъщи и струпването на различни поколения за дълги периоди на малка квадратура скочиха случаите на семейни конфликти и домашно насилие. Това поникна на благодатната почва на пермисивното отношение към насилието, дето си е семейна работа и обществото много-много не бива да се меси. Естествено от това страдат основно най-беззащитните, жените и децата. 

Пандемията удари лошо и ромите. Масово живеещите извън страната загубиха работата си и се върнаха у нас, като скоро останаха без средства. В много ромски квартали инфраструктурата просто я няма. Няма канализация, водата е на двора, не в къщата, калта и липсата на нормални улици или изобщо на улици пречи на линейки да откликват на сигнали към Спешна помощ... 

Как се бори пандемия в такава реалност само здравните медиатори си знаят. И всичко това е богато наръсено с фалшиви новини, в които хората трудно се ориентират и вземат кофти решения за себе си и околните. 

Какво правим сега: работата на терен винаги е предизвикателство и не може да бъде извършвана дистанционно. Или поне не напълно и не така ефективно. Затова  се ориентирахме към интензива работа на живо през топлите месеци и онлайн и видеоформати през студените, досущ селскостопански труженици, зависещи от милостта на сезоните.    

Кога открихте чувството за хумор като оръжие и кога най-често се улавяте, че го използвате?

Обичам да разсмивам хората. Често ми се случва, като си говоря с някой много сериозен човек, да си кажа: „Хайде сега, Радосвето, да видим дали ще може да се усмихне и на кое изречение ще се засмее”. 

Когато се усмихнат, хората стават други. А като се разсмеят – ехееей! Много, много рядко не ми се получава, но и в това няма нищо лошо – светът е менлив и това му е чарът. 

Освен това животът не е панаирджийска въртележка, ние не сме клоуни и не може всички да се хилим 24/7. Макар че като се земисля сега, не би било зле... 

Хуморът за мен е оръжие срещу грубостта, супер егото, надувките, депресарщината, съвсем по Монти Пайтън. Но той е и мост – конектинг пипъл

Когато се смееш, по-трудно те нараняват, а ако са те наранили, околните не го разбират. Та може би хуморът е и вид защитна реакция. Себеиронията, иронията и сарказмът са най-висшият пилотаж. 

Установено е и от науката, и от практиката, че жанрът вицове, особено такива от рубриката политически, процъфтява в общества, в които има опресии, диктатура, абе нещо гнило в политическата система. Вицовете са като свирката на парния локомотив – освобождават напрежение. Понякога това не стига, та като почнат да се намножават вицовете, скоро се пълнят площадите.

В предишния ни разговор споделихте, че обичате смеха и това да можеш да се надсмееш над себе си и да намериш повод за усмивка почти във всяка ситуация. Как успявате да го направите и защо е важно да “образоваме” децата си и в тази посока?

Отвътре ми иде така, макар че като всички имам своите черни, мрачни мигове. Най-важният урок, който искам да предам и на сина ми, и на други младежи, е да не се вземат сериозно и да знаят че И ТОВА ЩЕ МИНЕ. Независимо дали е хубаво или лошо. 

Може би и с други хора е така, трябва да питам настойчиво, ама на мен като ми разказват история или като чета книга, визуализирам. Все едно някой прожектира филм в главата ми. И като гледам, почвам да му намирам смешни детайли, моменти, страни. Често са смешни през сълзи, но намигане има във всичко. 

Така създава светове и един от менторите ми – Тери Пратчет. Щом той може, кои сме ние, че да не се опитаме?    

Колко е важно чувството за хумор в работа като вашата, която работи предимно с деликатни, интимни теми, наричани тук “срамни”? Защо срамът може да е нещо ужасно смешно и как да свикнем да го виждаме като такъв?

Най-важното е да се смееш С някого, не НА някого, изяснихме го, нали? Да нямаш срама не е добре – никой не ще безсрамни хора, но тук не иде реч за това. Става дума за преодоляване на фалшиви табута с усмивка. 

В любимия ми Хари Потър има едни магически съpдания - богърти. Те тормозят хората, като се преобразяват в най-големия страх на всеки и всяват ужас и паника. 

Начинът да бъдат победени е с магията РИДИКУЛУС - да намeриш магията, която прави най-големия страх смешен. Същото е и със срама. Ридикулус му е майката, вярвайте ми. 

Ако всички ние се върнем години назад до времето, в което сме били тийнейджъри, с умиление ще видим, че повечето от срамовете и страховете ни от това време изглеждат трогателни, наивни, невинни, смешни. 

Понякога начинът да помогнеш на човек да преодолее срама си или страха си е именно този – да го накараш да погледне с полуусмивка на срама. И после като Тодор Живков – „Тази година полуусмивка, догодина – цяла усмивка”. Не мога да повярвам, че завършвам си цитат от Тодор Живков, не е ли смешно!


Билети за ONE NIGHT STAND 2022 можете да откриете в мрежата на Eventim, както и на касите на OMV, Orange, Технополис, На тъмно и Office 1 Superstore.

Още информация за събитието можете да откриете на страницата на Три жени на микрофона във Фейсбук.

Това е просълзяващата история на Марина Георгиева за раждането на първото ѝ дете. Тя ни я сподели в групата ни във Фейсбук "Положението е Майко Мила", а ние и още стотици хора се почупихме от смях на този епичен резил, както го нарича авторката.

Ако и вие искате да ни разкажете за вашето раждане (има се предвид, когато вие сте родили дете, а не когато са родили вас - но може и това, стига да го помните), пишете ни на maikomilabg@gmail.com. Обещаваме ви, че и на вашата забавна излагация ще се посмеем, а ако се налага, и ще съчувстваме.

Ето го сега знаменателното раждане на Магдалена точно преди 15 години.


Боже, раждането на Магдалена беше епичен резил! За да стане ясно, че думата "епичен" е използвана уместно, ще кажа само, че на следващата година, като се появих за раждането на Дара, ме посрещнаха с думите: "Госпожа, нима идвате за второ раждане толкоз скоро?"

Да те разпознаят на Пещерско в родилното година и три месеца по-късно, при положение че на вечер се раждат 7-10 бебета, явно доста си се постарал.

Началото

Та. Него ден петък, жега от сутринта, се помъквам рано да пия кафе с приятелка. Сядам, поръчвам и се почнааааааааа.

Ще раждам, да идва Атанас (мъжът на Марина, бел. ред.)!

Хващаме такси и след час вече съм налична в болницата. Ей тъй, от стола на кафенето се телепортирах направо там.

По принцип съм куражлия и излишни драми няма, но в тоя случай мога да се закълна, че ако се бе наложило да пледирам временна невменяемост, единодушно всички биха се съгласили, че друго не мож' да е.

В мен се всели някакво същество, дето не знае какво прави, ма го прави със Сички Сили, спонсорирани от ужасТ! От вратата стана ясно, че се задава проблем.

Викат ми: "Охоооо, вие сте от ония... Ама я се успокойте малко, всичко ще е наред.

Ко? От "ония"? Че аз съм баш на върха на тая пирамида от жени, дет' не знаеш какво да ги правиш, докат' родят. Тоалети - моалети, легло и хоризонтално.

Ако са правили разбор на поведението ми, със сигурност са осъзнали, че допуснаха стратегическа грешка. Да пльоснеш някаква луда под прозорец, дето слънцето бавно ѝ пече мозъка на 40 градуса, е предпоставка за последвалите събития.

Към момента на моята поява има още 8 жени, които кротко си търпят и чакат ред. Б*х тия контракции... Викам си, тези нещо са се объркали, напънът отвътре предполага да са появи дете първи клас.

Уплаших се, че няма да се справят и скъсах рязко синджира с реалността и добрите обноски. Циркът продължи 10 часа. През това време успях:

Предродилна зала

1. Да сваля панталона на акушерката, да се докопам до парцала, с който бършеше машината до главата ми, и хубаво да си омажа лицето с него, исках да пия и вода от кофата.

2. Да апелирам от високата трибуна на болничното легло за “сдобиванесъссърца, щото вие такива нямате"!

3. Да подстрекая другите потърпевши да викат силно, а не лицемерно да се стискат. Дет' се вика, един път ще раждаш, ще ни изтърпят.

4. Да търся точен размер на ръката на лекаря, щот' ми се видя много голяма и не пасва според стандартите за гинеколожка употреба.

5. Да вия като чакал независимо дали имам, или не, контракции.

6. Да искам среща с ръководството и незабавно закупуване на нови щори.

7. Да питам във всеки свободен от други дейности момент другарките по съдба "Всички живи ли са?" и "Нали няма да умрем" (това на фона на жена, дето небрежно си вееше с някакъв лист).

Родилна зала (същинската част)

1. Успях да се откопча при влизане и да хукна по гол гъз из залата.

2. Като кандисах да се качвам на магарето, държах "Никой да не ме пипа, щот' мъжА ми е отвън". На първото вдигане на крака се отказах и реших, че е време да си ходя. Започнаха преговори.

3. Те победиха, а аз нищо не чувах от инструкциите, щот' НЕ МЛЪКНАХ!

4. Не знам как ставаше така, че всеки път като трябваше да напъвам, всички сили ги хвърлях в концентриран вик от дълбините на Земята – за работа по същество нищо не оставаше.

5. За някакви секунди припаднах, май ме свестиха с шамар.

6. Извикаха подкрепление (разбирайте колеги, дет' да видят това чудо). Такива глупости съм говорила, че отделението се тресеше от смях на фона на мойта битка за живот.

7. Родиха ГООоооооооооооооооооо. Не помня името на лекаря, 'ма е първият мъж родил чрез чуждо тяло, свърши всичката работа.

8. Заподозрях подмяна на бебето. Чаках първолак, показаха ми бебе 2850 г.

9. Кандисах!

Последна фаза (манипулации следродилни)

1. Преговори за заслужена почивка. Не може ли утре да продължим?

2. Рев как от мен нищо не е останало и по-добре да не си правят труда да ШИЯТ "тая съсипия".

3. Използване на краката като лост, за да копна лекаря под мишниците в опит да го вдигна и изхвърля.

4. Край на манипулациите и осъзнаване, че имам бебе.

5. Пълна ахница и прилив на неимоверна гордост от добре свършената работа... от моя страна. Междувременно са излизали сестри да питат "Чийна е таз жена?", има ли някаква вълшебна реплика, дет' да ме свърне и "Казвайте ги тия неща, бе, че водите туй нящо". (Всичко, съпроводено с много смях.)

Атанас е изпушил две кутии цигари, взрян в икона на Христос върху кибрит.

За да стане още по-ясен колосалният размер на това падение, съм длъжна да кажа, че нямам никакво оправдание. Бях качила 9 кг през бременността върху 53 и в чудесна физическа форма. Седмица преди това се чепих върху маса да боядисам тавана.

Нямам в крайна сметка нито един шев РЕАЛЕН (жената, дето си вееше с листа, бе с 30-32 броя). В нито един момент не е имало заплаха за мен или бебето. Раждане по учебник.

Съзирам планувано представление от страна на Всевишния за разтоварване и забава на цял етаж медицински персонал.

На изпроводяк към стаята, седнала на носилката, с високо вдигнати ръце, като Цезар в колесница на почетна обиколка на Колизеума, виках с пълно гърло: "Аз го родих това бебе"! Добре, че не съм решила да го вдигна над главата си като "Цар Лъв". (Атанас: "Ти го роди, браво, душо, ти си герой"! Муахахха и героя!)

Честита да ни е Магдалена!

П.П. Как Атанас ми донесе корсета от сватбата за изписването (а ми забрави гащите!) в комбинация с фру-фру нощница и боти – догодина по същото време. Сега само ще кажа, че от болницата си тръгнахме с Ладата на татко, цялата в слама, защото беше товарил бали за конете, аз с корсет и по гол гъз, Атанас с работни дрехи и Магдалена, която беше олицетворение на Снежанка в някакъв пънк вариант. Щастието бе безмерно.

Преди време ви попитахме как бихте описали майчинството в едно изречение. И вие ни разказахте играта от смях. Защото, да, във всекидневието ни като майки има много сополи, много наакани дупета, много ОБУЙСИЧОРАПИТЕ!!!, но има и адски много любов и тонове, тонове смях.

Тук събрахме някои от забавните коментари (със запазен оригинален правопис и начин на изразяване).

А всички останали може да видите тук:

Стефани Панева
Както преди време ми изпя моя син: "Мила, моя мамо, сладка и ГОРКИЧКА."

Ралица Илиева
Страхотно е да си майка, просто понякога е ужасно    

Mariya Mallieva
Мамооооооо мамоооо мамоооооо (и така поне 10 пъти)

Mirena Todorova
Дъщеря ми: "мен ме обичаш от тук до Луната, Сашо (братчето) - от Луната до тук, а тате - от тук до тоалетната". Майчинството е зор, ама и бащинството не е цвете

Силвия Лечева
"Мамо, готина си и си яка като....спойлер на кола!” Най-висшето признание за 5 годишния ми стаж като мъжка майка... Друго не ме интересува  

Lyubov Krasteva
"А тук има много бутилки, защото мама пие."

Emilia Saikova
Искаше ми се да спя, когато на мен ми се спи, а не когато може!!!!

Vilislava Urdeva
Мамо, ака ли ми се сега?     

Елка Стоянова
Мамо, ти манипулираш тате, защото той винаги те гледа така  

Yulia Asenova
"Милиони пъти съм гледала как мама си отваря вино.." - 16 годишната ми дъщеря след неуспешен опит за отваряне на бутилка  
"Мамо, направи се на мечка" - малката ми дъщеря една сутрин.. 
Обичам ги! 

Теменужка Митева
"Мамооооо, забравила си да си сложиш гърдите!" (размятайки сутиена ми пред гостите) 

Martina Georgieva
Моментът в който, сърцето ти започва да живее извън тялото.

Iliyana Malcheva
Двете ми дъщери - преди 5 години. Едната в първи клас, другата в десети. Водя ги с колата на училище. Малката отзад стои в столчето, спи и се, студено и е, крив и е света! Каката отпред, все още във вихъра на пубертета се заяжда с нея. Нарежда я, че имала една вежда - веждак и т.н... Малката стои, слуша в мълчание и изрича само едно изречение: Една вежда, ама зимата ще ми топли челото! И така вече 21 години майчински стаж в бисери, забава, сълзи, сополи... Любов и смисъл!  

Женя Ширкова
Мамо, къде има най-голям добив на селитра?!?  

Darina Rangelova
Хамалогия с неясен резултат.

Zornitsa Dragneva-Vasileva
Големият, когато беше на 5 г. (сега е на 12 г.): "Мамо, ти си мила като нежна природа. Ухаеш на пеперуди." И малко по-късно, когато ми беше много ядосан "Ти си като ягода. Развалена. На пътя. Смачкана от кола"    

Elena Mihaleva
Гледаме птичките през прозореца.
- Мамо, искам да съм птичка!
- За да можеш да летиш над красотите на света ли?
- Не....за да акам върху колите!   

Ирина Катучева
Като се учеше да се преоблича: "Анцуг-деактивиран!"

Klavdiya Lazarova
"Ужасно хубаво" - понякога със запетая между двете.

Daniela Lyubenova
Мамоооо очите ти... са същите.... същите като на... Господ!

Ивелина Дечкова
"Мамо, мамо, мамо, мамо .... мамооооооо... какво правиииш" и "Скучно ми е да спя"  

Петя Свиленова
Споменът как целувам детско пръстче, с любов и грижа, мислейки си, че се е ударила, а всъщност целунах просто един прясно изваден сопол.

Стас Тонева
Мога с една дума... Даже с две букви мога - Тц!

Roza Petkova
"Мамо, обичам те, обичам и мустаците ти"

Mari Nova
"Мамо, имаш хубав нос, като на вещица е"

Anita Koleva
"Мамо, мамооо....Дръж ми сопола за малко"

Паулина Тихова
Веднъж обяснявам как мама е човек и ми трябва малко почивка, а той (4-годишен) ми каза: "Ти не си човек, а мама!"

Кристалина Петлова
Оче пенцииии! (Още песнииииииии в 7 сутринта, в неделя!)

Силвия Пенева
Никога не съм знаела, че мога да спя с отворени очи. Уж спя, а виждах всяко нейно движение. "Мамо, ти си най-рядка"  

Добрина Михайлова
Мамо, аз такова ям ли?

Кристина Шентова
"Мамо, мамо, мамо, мамо, мамо, МАМО, МАМО, МАМО....къде е...Ъъъ забравих!"

Stanka Zhekova
Мамооо, много си хубава така на опашка и гримирана ,приличаш на Ариана Гранде! И аз се наперих,но за кратко ...Ти си Стариана Гранде,щото си стара!

Петя Манукян
Пускам 7 годишния си син с част от покупките да се качва към вкъщи, а аз взимам другата част и бебето. На вратата го посреща баба му и го пита: " Мама има ли нужда от помощ?" А Той и отговаря най- безцеремонно :"Не, мама има нужда от любов". Нямам идея от къде му е дошло.

Ирина Василева
Дъщеря ми към баща си , който е седнал на масата , яде орехи и не може да схване какво тя му обяснява - "Човек , който яде много орехи, но не му действат"

Нина Ангелова
"Мамо, какво най-много обичаш да пиеш? Вода ли? А..но понякога ставаш татко и пиеш бира!"

Деница Николова
"Влез в очите ми и ще се видиш."

Malinova Olya
"ЗАЩО СИ ПАК ГОЛ?"

Snezhina Vladimirova
Ако повторя още един път...

Нора Димитрова
Остави брат си на мира!

Tanya Nalbantova
Ела, ела, да ти обуя чорапите, кретен, ще те смачкам, любов моя, ангелчее, хайде заспивай, не, не там, добре, хайде, после пак, неее, стой, стой, ела мама да те цунка, стига, стига толкова - майчинството е академия, в която всички трябва да растат.

Evgenia Simeonova Kutzarova
Ти ми обеща.....

Elena Koleva-Angelova
"ПРЪДНАХ! ОБИЧАМ ДА ПЪРДЯ!"

Yana Kisselova-Weckerle
Дребното: Мамо! Мамо! Мамо? Мамооо! Мамааааа!!!МАМААААААА!!!!!...
Аз: КАКВО?!?
То: Обичам те, мамо!  

Yovka Nikolova
Само с едно изречение 
"Шампоана  е мазен.”

Maria Lenkova
Само да оцелее!  


https://www.maikomila.bg/%d1%81%d1%8a%d1%81%d0%b5%d0%b4%d1%8a%d1%82-%d0%bc%d0%b5-%d1%82%d0%be%d1%80%d0%bc%d0%be%d0%b7%d0%b8-%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%86%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b5-%d0%bf%d0%be/

Помним със сълзи на очи (от смях) първата част на най-смешните неща, казвани от български жени по време на раждане.

Но съвсем скоро решихме да ви попитаме във Фейсбук страницата ни "Какво говорехте (крещяхте) по време на раждане?".

Не можем да се стърпим и да не ви споделим някои от коментарите*. Приятно викане! Така, де, четене!

*Запазен е оригиналният правопис.


Denica Atanasova
Всички крещят и/или шептят "не могаааа", и се молят да ги "оставят", всички до една! Още аз докато го крещях нещо странно ми звучеше, затова се заслушах след това в следващите посестрими - до една го повтаряха с различен тон и честота! И втория път беше същото     

Мария Бончева
Бях секцио с пълна упойка. Ама като се събудих, така ги наредих, че питаха мъжа ми как се оправя с мен. 

Mariana Vucova
"Искам упойка" - "Не може моето момиче, имаш голямо разкритие, какво си чакала....." Беше обед, печаха си филийки и гледайки ме си хапваха. след едночасово напъване ми направиха епизиотомия, ама голям звяр бе, прибирал се и дойде доктора и каза: " Ще убием бебето, давайте секцио, викайте анестезиолога" Че като напънах аз, стреснах се и след две минути Дзверо беше навън, а доктора се смееше с глас, че това винаги помагало.

Suzana Angelova
Не съм викала нито майка ми, нито някой друг, но си крещях с контракциите, защото така ми беше по-лесно напъването. На първото раждане имах и лекар, и лекарка ( беше между смените). Докторът ми направи забележка да не крещя - не боляло толкова. Питах го колко пъти е раждал, та знае колко боли. Докторската си умря от смях. Той май ми беше обиден малко после 

Savina Anik Lazarova
На себе си между крясъците: "На ти сега, На! Нали беше много отворена, всичко се търпяло. Болка, какво толкова, упойки не ми трябват. А сега какво - просто си умирам, знам го, аз жива няма да изляза от тук и тва е, приключи се!"

Todorka Demireva
Крещях си нормално нечленоразделно. Само при първото раждане, когато акушерката ми казваше да напъвам по време на контракция, аз ѝ отговарях "Сега не мога, че ме боли, изчакай малко" 

Нера Фелина
Аз не съм крещяла или говорила на други езици, въпреки, че с първото много болеше, но явно съм била под въздействие на шоуто, което спретна родилката на съседното магаре. Беше гласовита като оперна певица и ту виеше като линейка, ту скачаше да обикаля из стаята и едва я озаптяваха. Върха беше като закрещя: Гошоооо, мамка ти да ....бааа, като си правеше кефа, ти беше добре, а сега къде си бе, пръъъч! После се оказа, че горкия Гошо бил отвън заедно с други татковци и го скъсали от майтап. А майката, изненадващо, но се оказа тиха, скромна женица, която не помнеше какво е викала и много се срамуваше...

Elena Alexy
Допуснаха грешката да ми оставят телефона. звънях на мъжа ми през 10 минути да го заплашвам, а както се сещате и попсувах, че той е виновен за всичко, че ся аз страдам, че ме е оставил да се мъча, щото исках да бягам по принцип.... По едно време спря да вдига, но направи грешката да вдигне след час...
-Ма спиш ли бе говедооооо, гадина мръсна спиш а, спиш докато аз се гърча ли бееее..... и стана страшно    

Malinova Olya
Че всичките ми роднини са адвокати (не са) и да ми дават наркотици

Mariya Novakova
"Това повече от 3 часа не мога да го издържа!" Акушерката беше в потрес как съм решила точно 3ч..., тя ми го разказваше впоследствие. Точно 3ч по-късно родих.   

Ваклина Райчева
Със секцио пяхме руски романси със анестезиолога и двамата лекари

Nina Giddens
Ревях и молех мъжа ми да отиде да си вземе пистолета, за да ме застреля. Също так питах акушерките, дали не могат да бръкнат и да извадят бебето, не знам защо им стана смешно, и аз ми викам: “ама сериозно”.

Rada Mitova
Мисля че по едно време виках “искам наркотици!”   

Гинка Златева
Акушерката ми каза да правя каквото ми дойде и аз си крещях на воля ( естествено раждане, без упойка ) . Помня, че преди да ме качат на магарето се молех да ме срежат, а като ме качиха и ми казаха при напън да си натискам към мен краката им казах “ вие нормални ли сте бе !? “ Посмяха се ... после помня само , че извиках “ Идвааа, идваааа “ и почна раждане . Малко след това се разкрещях да не ме пипат, а то никой не ме е пипал, главата се е опитвала да излезе .... Накрая излязох от залата и първите думи към мъжа ми бяха, че ние секс повече няма да правим никога и да си търси любовница  

Анна Симова
С първото им обяснявах колко ми се спи (щото 26 часа не са малко), с второто крещях на акушерката: "Не ме пипай! Усещам, че ме пипаш, казах да не ме пипаш!! Дай да ти видя ръцете".
А с третото водихме диалог с акушерката:
Тя: хайде, маме, напъвай.
Аз: Не сега! Аз вече знам, на серии по три! Сега минаха трите!
Тя: А бе давай, че то почти навън, знайш ти!!  

Tsvety Stapova-Ivanova
По време на второто раждане виках, че се отказвам  
Ама не минА  

Martina Razpopova
Секцио с епидурална. Помня, че казах на анестезиолога: “А бе какво е това, дето ми даде...мнооого е дооброоо.”  

Marina Georgieva
Извиних се на доктора, че му стискам силно ръката над лакътя, а той ми каза, “няма проблем, мен са ме хапали, това не е нищо”

Vasilena Nikolova
След втората доза упойка (първата ме хвана, втората със силните контракции - не), викнах акушерката, че искам още упойка. Тя каза, че докторът е забранил, защото след малко ще се напъва и ражда. И аз извиках “ИСКАМ ДА ПРЕГОВАРЯМ С НЕГО”  

Nadejda Rangelova-Boyadjieva
Аз тъй като раждах секцио, си говорих спокойно с доктора за пържоли, зреене на месо и какъв шев да ми направи - дали да е северняшки бод или нещо друго, щото по едно време почнах да усещам, сякаш бродерия ми правят  

Lora Hadjieva
Секцио със спинална анестезия:
1.Болка-няма;
2.Поведение-адекватно;
3.Разговор с екипа-нормален;
4.Тема на разговора-предстоящата проверка на болницата от Здравната каса.

Anna Branska
С дъщеря ми не помня да съм говорила, мълчах, търпях и родих. С близнаците обаче, които трябваше да са момче и момиче, след като излезе първият господин, вторият се обърна с краката напред и ми беше съобщено, че излиза и вторият момък, аз се противопоставих, че не може така, вече съм избрала имена и ми объркват плановете, хаххаха! Вече са големи момчета, с прекрасни имена, ама за онзи момент успяха да ме ядосат!

Polly Patrick Tetteh
Последното раждане беше нормално/не разбрах на кое точно му викат нормално/, без упойка, на две хапчета кокодамол    . Виках и то на английски. Анестезиологът закъсня с епидуралната. Като дойде почна да ми говори някакви формалности, аз - I don't care, just do it.... Ама трябвало да чакаме 20 мин преди да използват упойката - аз крещейки are you crazy, I don't have such a time.... 20мин по-късно вече бях родила. След като всичко приключи ме питат как съм и аз: ГЛАДНА СЪМ и закуска ми донесоха акушерките  

Iva Manova
Че се отказвам да раждам и че ще опитам друг ден (бебето било почти цялото навън, по думите на мъжа ми).

Darina Garcia
Аз не помня да съм казвала нещо, бях съсредоточена да направя всичко както трябва, но акушерката беше много весела, главата на бебето излиза, мъжът ми е с гола глава и тя:
- О, бебето има коса, не е като баща си!

Десислава Емилиянова
Аз нищо, секцио. Обаче едно момиче вечерта огласяше - Не, не мога, помощ, помощ мили хора ..помогнете...Аз си тръгвам.., край :))))) доктора - това не е лудница :))))) давай :))))

Aleksandra Andonova
Уф, при мен натурално раждане, без грам упойка,но само , като чух момичето до мен как викаше с пълно гърло ( роди бебе 4.200 ) и родих за нула време. Стисках ръката на един полу умрял студент от притеснение, целия потен с изцъклени очи.    

Radina Bouws
Акушерката: Ето, вече се вижда косичката!
Аз: Какъв цвят е?
Тя: Ъъъъ... мокра е, не знам  

Evelina Docheva
При първото крещях като заклещена, че искам да си ходя и няма да раждам, толкова ме беше страх,а при второто, че ще подскачам цял месец после от радост, че ми е олекнало. Без упойка и двата пъти, а и при второто крещях: докторе ще се испусна на леглото, при което той ми отговаря:ама Евелино ма нали за това си на такова легло (с някакъв специален плат който не бях забелязала),изпускай си се спокойно    

Klimentina Benkova
Първото просто си псувах на ум и си виках "божеее, за какво ми беше да правя деца". Второто директно секцио и не съм викала. Но пък благодарих стократно на анестезиолога за вълшебния елексир, които ми даде и заради които бях ухилена до уши, докато ми "порят" корема  

Кристина Шентова
Раждах и двата пъти секцио, но като се притесня много говоря и не чувам добре. Вторият път раждах при приятел на татко. Човекът влиза в операционната, аз съм се сдухала съвсем, бледа, трепереща и той ме пита "Бащата искаш ли да дойде", но реших, че за моя баща пита (нали са приятели) и му викам: "Ааа той си е на вилата, има някакъв проблем с доматите". Всички в залата бяха в шок, че съпругът ми си е при доматите, а не при раждащата му жена  

Kalina Krasteva
Раждам близнаци, секциото е по спешност, децата са недоносени, а аз здраво съм се спекла. Доктора решава да разведри обстановката като се навежда над паравана и закачливо пита: "И сега какво правим, ако са три?". Само се чух как викам с пълно гърло: "ЩЕ СИ ГИ ГЛЕДАШ! Осем месеца ме убеждаваше, че са две!".

Simona Plamenova Rangelova
Когато по време на раждането на второто (син мамин), на предпоследния напън главата му застана в най-широката си част наполовина навън - наполовина вътре, и заедно с нея “вътре” бяха и ръцете на доктора, и на акушерката, а аз крещях “Излизайте оттам всички ВЕДНАГА, да ви е*а майката!!!”

Evelina Mitrova
Секцио със спинална упойка. Сигурно съм била много досадна, щото по едно време АГто каза "Абе Еве, мога ли да те помоля да млъкнеш малко, че ние тук работим".  На второто секцио си мълчах.

Julia Grozdanova
Аз раждах секцио с епидурална. Слушах музика, готини лафове на екипа "Виж се какво ми даваш? "Как да я зашия така?" и започнаха да ме болят зверски гърдите. Анестезиологът ме пита "Искаш ли да те приспя" и аз "А, не! И да си умра без да разбера кой е виновен?"  

Maya Harrigan
Никога не съм си представяла, че ще съм от тези раждащи, които викат. Отказах упойка, но главичката на бебето не беше в оптимална позиция в таза и като дойдоха напъните, ме болеше много. Чух се да викам, просто не можех да се контролирам. Това, което ме впечатли, беше силата и продължителността на стоновете! След 20 години пушене не знам този дроб откъде изкарваше толко въздух.
На следващия ден се чувствах неудобно пред мъжа ми, който беше с мен по време на раждането и го попитах: “Ти сега какво мислиш за мен?” А той ми отговори: “Аа, не се притеснявай. Като бях в армията, се придвижвахме в конвой и един войник стъпи върху мина и беше разкъсан. Червата му висяха от корема и той криво-ляво си ги посъбра. Но той крещеше точно така като тебе... Малко преди да умре.”

Eva Makedonska
По интересното при мен беше, какво ми говореше анестезиолога: Аз: “ще умра, ще повърна в маската умирам, много ме болииии.......” Той: “Не ме излагай сега, моля те, не може да те боли: КОРЕМЪТ ТИ Е ВЕЧЕ РАЗРЯЗАН    

Полина Григорова
Час преди раждането "А то не е страшно, не боли чак толкова, гък няма да кажа, аз имам висок праг на болка". Час по-късно - нещо подобно на дет метъл парче, с цяло гърло и тъкмо когато съобщих , че не мога повече , то реши да излезе  после бях прегракнала 2 дена...заради високия праг на болка….

Galena Qnkova
Псувах, блъсках, накрая казах че умирам (бях сигурна в това) и той взе че се роди 

Юлияна Неделчева
Ще го удуша! Само да излезе и ще го удуша! - аз, по време на второто раждане. Излезе ТЯ, отново ТЯ и акушерката с нея в ръцете - чудесно момиченце! Аз - не може да бъде!!! (Чаках, исках момче). А тя, акушерката - Е, ти ще ми кажеш, че не може! Аз го държа в ръцете си... тя- не можело! ... къде ме върнахге... Сега това същото момиче момче е в девети месец и ще ме дари с внук! След две дъщери и една внучка от голямата ми дъщеря вече е време за едно момченце все пак.

Dani Simeonova
С първото всички майки го отнесоха, всички бащи, мъжа ми и той, как може това говедо да ми причини такова нещо. С второто, по спешност в 8 м, решиха да ме режат, сложиха ми спинална и като се ухилих до ушите и казах, че искам да ми направят корема плосък и без това са ме разпорили, иначе няма да им платя, защото не са си свършили работата. 

Teodora Kostova
Не,не мога повече! Тръгвам си!     (извикаха друг анестезиолог на ме държи,че щях да стана от магарето)  после се извинявах! Ама къде срам ,къде смях..  

Яна Левенова
Бях секцио,но през цялото време питах анестезиолога дали всичко е наред с бебето,той ми отговаряше,че всичко е наред,но аз не млъквах. Накрая май му писна и така ме "успокои",че цял ден бях като в сън  

Polly Troyanova
С първото раждане секцио. И му викам на доктора дай да гледам, махни го този чаршаф. А той ми каза да не им преча да работят и да си трая. Опитвах се са видя нещо през продупчения държавен чаршаф, обаче нищо не стана. Слушах новините в 8 сутринта и се молих да не падна от масата, че беше, страшно ръчкане и клатене.

Vessela Dimitrova
Епидоралът е велик. Не съм викала изобщо, лафчета цял ден с първата. Втората се роди през пролетната ваканция в събота. Всички старши лекари бяха ваканция тази седмица. На анестезиолога му беше първи ден, треперещи ръце, толкова притеснен. Как да викам, успокоявах го. Take your time. Повече от 30 минути докато ме върже. Упойката ми подейства на едната страна на тялото, изтръпна, другата изцяло чувствах болка. Но търпимостта, охках отвреме навреме. И машината за пулса на бебето до мен. По едно време пулса се качва, 10 човека влизат в стаята, бързо се приготвя раждането. Бебето уморено. Липсват щипките и лекарката се обърна да се кара на сестра защо не подготвила всичко както трябва. Аз напъвам и то излезе. Лекарката докато гледа назад. Явно най вече адреналинът помогна.

Polina Masri
Първият път раждах в Швейцария на френски, сега вторият път в Дания, на английски. Само при първото раждане последния напън "О, Господи" на български, което не съм сигурна, че е било така. Иначе си правих майтапи с тях, даже между контракциите се хилихме дали ще го устискам да се роди на 11.11. Не го стисках грам и се роди в 00:18 часа на 11.11.14Второто раждане (преди точно 3 месеца) с предизвикване, малко кофти работа, на български не проговорих с лекарите обаче. Би било интересно на майчин език да раждам, ама не мисля след 2 момчета да пробвам за 3то дете, че още едно мъжко... страх лозе пази.

Магдалена Петрова
Големият ден- преди 2 години. Живеехме в Белгия, по план трябваше да родя нормално, но ме приемат по спешност, започват да извършват нужните процедури и в един момент сестрата ме пита дали ме боли и аз естествено на български "боли, боли, болии" , преведоха и, но в крайна сметка я научих и тя да казва "боли, боли". в крайна сметка се наложи секцио и не можах да я науча на повече български думи.

Etka Violetka
Изкуствено предизвикани контракции (преносвах) и виках “умирам”. После епидурална и 1 час не знам къде съм била, но се събудих права, до акушерката и и говорех “не бе, няма проблем. Следващия път идваш с нас на къмпинг”. После по спешност секцио. Там крещях, че усещам как ме режат а анестезиолога ми каза “ох, момиче ще ти дам визитката на един психиатър” е последното което помня...

И един мъж за финал:

Dimitar Georgiev
В някаква книга преди години четох, че при изтезание на човек, границата на болката е премината, когато той започне да говори на родния си език. А започне ли да вика майка си, вече е прекършен.
Присъствал съм два пъти на раждане, като от нашата и съседни стаи се крещеше Мамо. Не мисля, че нивото на болка може въобще да се осъзнае от друг човек.


Събрахме ужасно смешни снимки на деца от читателите на Майко Мила и решихме да ги споделим с вас, за да не се скъсваме от смях само ние. Какви им ги раждат главите на малките, не е истина...

"Майки, не оставяйте спиралите си без надзор! Wanna-be вокал на Kiss дебне зад ъгъла!"
"С Брити (котката) са комбина отсега, не ми се мисли за по-натам..."
"Ето модата на дъщеря ми..."
"Синът ми е лайно с брадва на Халуин."
"Прави вуду магии на майка си."
"Имам бебе в корема, мамо!" И така три дни селфита. Накрая роди. Сега батко ѝ ѝ е бебето."
"С червилото на мама..."
"Подариха му чадърче за Коледа. Много си го харесваше и 1 седмица спеше с него така!"
"Добрала се до гримовете. Това е работа свършена за 0.0003 сек."
Това е от рубриката "Без коментар".
"Гледахме внучката през уикенда и с дядо ѝ каталясаха от игри..."
"В батута прическата е топ ⬆️."
"И двамата са се обули."
"Шлем срещу коронавирус."
"Току-що рисувахме 🎨."
"Пират."
"Ще гонят коронавируса 😂."
"Без думи..."
"Моя нощница за кърмене, приготвена за даване на бъдеща родилка (торбата е зад тях), боксерките на баща им, техни гащи и несравним аутфит, но супер се забавляваха."
"ОблЯкана."
"Когато оставиш 7-годишният да си избира outfit-а 😬."

Всеки има по един такъв приятел – човек, който знае как да те разсмее, дори когато умираш отвътре. А ако нямате, е време незабавно да се сдобиете с такъв, както съветва и Мери Лемб.


Крия се в колата по време на обедната почивка. Стаята за почивка на служителите е пълна и въобще не съм в настроение да гледам с колегите си картинки на кучета или да си говорим какво ще обядваме. Притеснена съм за едно от децата, защото след пет години в началното училище без никакви кой знае какви инциденти, само за последните две седмици съм била в кабинета на директора два пъти.

И написах на една приятелка: "Имам чувството, че го провалям. Къде бъркам?"

Отговор: "Спри. Обичам те, обади ми се след работа".

Обещах ѝ, че ще звънна. И нямаше как - тръгнаха ми сълзите. Плача на работа. Поне съм в колата. Телефонът ми звънва пак, отново е тя.

"Освен това днес при мен дойде мъж с оплакване от ужасно подут скротум и пенис, който се извивал на една страна... А аз все пак съм кардиолог."

И ето. Вече се смея. Ама се скъсвам от смях, нищо че бузите ми още парят от сълзи. Тази приятелка винаги успява да ме спаси. Има огромна вероятност в кардиологията изобщо да няма такъв човек, но ако има, надявам се да ми прости, че споделям. Но не искам да кажа това.

Мисълта ми е, че приятелката ми знае точно какво да каже, за да ме превърне от ревяща купчина самосъжаление в хилещ се човек само за минута.

Точно този тип приятели те държат над водата, припомняйки ти, че животът има и смешна страна, дори когато нещата изглеждат трудни. Тази приятелка може да смачка момента, в който си най-уплашен - най-тъжен, притеснен и съкрушен, и да го превърна като по чудо в момент, в който се смееш, без да очакваш. Тази приятелка ти напомня, че – да, това, че детето ти е лепнало бележка в училище, на която пише "Харесвам ги тлъсти и сочни", е тотално неуместно, и да, определено трябва да се поговори с него за това, обаче... това все пак е Sir Mix-a-Lot. Трябва ли да се казва нещо повече?

Тя е тази, на която се обаждам от болницата, когато 3-годишният ми син ми реши да глътне пирон. Свалил е някаква картина от стената в стаята си и някак си е успял да напъха пирона в устата си. Все още е доста мистериозно как е успял и защо изобщо е решил да го прави, но когато се появи на стълбите във въпросната вечер, докато аз седях на компютъра, изобщо не му повярвах. Не му вярвах, докато не видях рентгеновата снимка със собствените си очи.

След като отидохме по спешност в детската болница и прекарахме 24 часа под наблюдение, лекарите ни обясниха, че трябва да изчакаме да го изкара или да го доведем незабавно, ако има треска или повръщане, което би означавало, че червата му са перфорирани.

Та тогава казах на приятелката ми: "Много, много ме е страх".

"Всичко ще е наред", увери ме тя, "просто ще имаш много ако по ръцете си..."

"Ако...?"

"О, да, много, буквално. По ръцете ти, навсякъде, но всичко ще е наред."

И аз се разсмях, защото тя знае, че този тип "тоалетен" хумор винаги ми разсмива. Вдишах, издишах и избрах да ѝ повярвам. И тя беше права. Седмица по-късно след като бях обследвала огромно количество детски изпражения, изревах, че не мога повече и мъжът ми пое нещата. "Съкровището" излезе на следващия ден, още при първия му опит. (Все още смятам, че не е честно да обявява победата за своя.)

Това е приятелката, която никога няма да те осъди за който и да е от "провалите" ти. Всъщност искаш да ѝ ги споделяш, защото знаеш, че ще ти помогне да намериш смешната страна на всичко. Може да ѝ изпратиш снимка на много шикозната вечеря, която си успяла да направиш на въглен. Първоначално никак не си доволна от ситуацията. Може и да нямаш текстилни салфетки, но ако имаше, това щеше да е вечерята за тях - толкова специална трябваше да е. И в крайна сметка - пълен провал. Пращаш ѝ снимката.

И тя отговаря: "OMG".

И ето - вече се смееш. Децата питат какво ти става, но ти не можеш да обясниш. Просто има някой, който схваща трагикомедията в цялата ситуация. И изведнъж зърнена закуска за вечеря изобщо не изглежда като края на света.

А понякога този човек, може да е някоя майка във Фейсбук, която почти не познаваш, но успява да ти помогне да видиш нещата от смешната страна. Но ако си истинска късметлийка, имаш такава приятелка в живота си. Тя те обича и подкрепя до края на света и също така може да направи така, че да изкараш кафе през носа си на публично място от смях, дори в момент, когато си си мислела, че никога повече в тоя живот няма да се усмихнеш. (И да, точно толкова драматична персона съм.)

Тя е приятелката, която ти напомня, че макар животът да е доста тегав, също така е ужасно смешен понякога, и винаги е там, за да се увери, че няма да го забравиш.

cross