Текстът е създаден с подкрепата на българската система за електронни плащания ePay.bg.
Здравейте, скъпи приятели на Майко Мила, с които ни срещна 21 век посредством интернета и неговите неведоми пътища и IP адреси! Днес искаме да ви питаме дали си плащате сметките онлайн като едни нормално заети хора, които нямат време да обикалят 100 места и затова ги нацъкват от телефона сутрин, докато се возят в метрото. Или сте от онези наши приятели, които много обичаме, но не успяваме да придумаме, че няма нищо страшно в плащането на сметки онлайн? Или може би имате родители, които нямат нищо против да ви дадат пари на ръка, за да може вие да им платите сметките през вашия еPay.bg или през онлайн банкирането ви, но те самите за нищо на света не са готови да им бъде открит собствен такъв?
За следващия ви спор по темата „Онлайн плащания“ с недоверчивите ви родители или с гореописания приятел ви предлагаме да се въоръжите с кратка, но ясна аргументация, която можете да прочетете в следващите редове. Ето 5 разпространени мита за онлайн плащанията на сметки, които се опитваме да оборим, за да видят повече хора файда от тази дигитална епоха, в която живеем.
А какво сигурно има в този живот?
Много хора се чудят как могат да са сигурни, че парите за данъците и сметките ще отидат по предназначение и няма да им спрат тока например?
Ето как: ако например решите да плащате сметките си през ePay.bg, сумата отива моментално при доставчика на услугата. Платформата има техническа свързаност със самия доставчик – например ЧЕЗ, EVN, Софийска вода, Топлофикация… и още стотици такива. Така на момента те получават информация, че сметката ви е платена. И това става факт дори още преди да са постъпили парите.
След това платформата автоматично превежда сумата към търговеца. Заради тази постоянна техническа свързаност има възможност лесно да се проследява кога, какво, колко е платено и при нужда платецът (т.е. вие) лесно можете да получите цялата информация.
Този мит произтича от опасения относно сигурността на предаването на чувствителна финансова информация по интернет, обяснява ИТ специалистът Ивайло Кушев. Системите за онлайн плащания използват стандартни за индустрията техники за криптиране, за да осигурят предаването на данни. Тези протоколи за криптиране гарантират, че данните, прехвърляни между устройството на потребителя и сървъра, са защитени от прихващане от неоторизирани страни.
Освен това стандартите на индустрията за разплащателни карти (PCI) налагат строги мерки за сигурност за обработка и съхраняване на информация за разплащателни карти, като допълнително укрепват сигурността на онлайн плащанията, добавя Ивайло. Въпреки че могат да възникнат пробиви в сигурността, те обикновено се дължат на уязвимости в конкретни системи или небрежност на потребителите, а не на присъщи недостатъци в технологията за онлайн плащане.
По-скъпо в сравнение с какво? Изобщо има ли нещо евтино в този живот?
Сега, ако имате време да се разхождате, да отидете на каса и да се радвате на приятни разговори с касиерките, които даже са ви станали приятелки, забавлявайте се. Но ако животът ви притиска в пълния смисъл на всяко едно отношение, плащането на 6 различни режийни сметки + купуване на винетка за колата + плащане на данъци в рамките на минута и половина, си е направо безценно преживяване.
Да, в различните онлайн платформи за плащания има различни такси, които са въведени, за да се обезпечи банковата трансакция. На касите в EasyPay например за плащане на сметки такси няма. Но понякога изборът да си останеш вкъщи на дивана, докато плащаш парното, надделява над стотинките, които ще доплатиш за това удоволствие.
Може. Само че се случва изключително рядко. Освен това съвсем спокойно може и да си ги поискаш обратно и банката да ти ги върне, след като установи неправомерни движения по сметката. Нещо, което не може да се случи, ако си изгубите портмонето с цялата заплата в него. В този случай стискате палци за добри хора, които ще ви издирят и ще ви го върнат, а вие и вашата заплата ще влезете в новините със заглавие „Мъж намери пари. Върна ги“.
Шегата настрана. Всички банкови продукти, каквито са и самите банкови карти, с които можете да се регистрирате и да правите плащания, са застраховани от самите банки. Това означава, че има възможност да се направи проверка и да ви бъдат възстановени всички суми, които не са наредени от вас. Освен застраховките, има и редица други стъпки за удостоверяване на самото плащане – с лицево разпознаване, с отпечатък, с код, изпратен като есемес, и всякакви други чудеса на дигиталния свят.
Самите мобилни устройства, през които можете да правите плащания, са оборудвани с функции за сигурност като защитени анклави и надеждни среди за изпълнение, за предотвратяване на неоторизиран достъп до идентификационни данни за плащане, съхранени на устройството, какво обяснява Ивайло Кушев.
Той съветва да се придържаме към най-добрите практики като например активиране на заключените екрани на устройството, своевременно инсталиране на софтуерни актуализации и избягване на подозрителни приложения или връзки, за да се намали рискът от измами или пробиви на данни.
Животът е низ от неочаквани обрати и точно такъв настъпва сега, като ви казваме, че е много по-вероятно да изгубите касова бележка, разписка или фактура на хартия, отколкото нещо, което остава в телефона или компютъра ви. А освен че остава там, то е много по-лесно достъпно във всеки един момент, защото ви е подръка и не се налага да се сещате къде сте го „подредили“.
Освен на себе си, при плащанията на сметки онлайн винаги можете да разчитате и на информацията, съхранявана в платформата, през която плащате, или в банковите ви извлечения.
„Лесно нема“, са казали групово Тукидид и други древни мислители, открили истината за живота векове преди нас.
Ние ще добавим, че един от най-разпространените митове – дори по-разпространен от самите старогръцки митове и легенди – е този, че онлайн плащането е сложно. Всъщност не е и се изисква малко време, за да си направиш първоначалната регистрация в платформата, която ще ползваш. Регистрира се банкова карта, после и абонатните номера на партидите (ако говорим за плащане на сметки) и край. След това са необходими само два клика, за да извършваш редица плащания всеки месец.
Освен това, веднъж въведени в еPay.bg, сметките идват автоматично в приложението веднага щом излязат всеки месец. Това ти дава:
ePay.bg е компания с 25 години опит в дигиталните разплащания в България. На практика предлага плащане на всичко, което дължите или пък много искате да имате – от битови сметки, през данъци и такси, до почивки и мебели за дома. Стремежът на екипа на ePay.bg винаги е бил да създава услуги, които да са търсени, достъпни и разпознаваеми от потребителите. И понеже никой не бива да бъде ограничаван как, къде и по кое време да си плати данъците или да си поръча торта – онлайн може да го направите през ePay.bg или мобилното приложение, но ако сте зажаднели за социални контакти и имате само пари в брой – тогава всички над 3400 каси на EasyPay са вашето място.
Диляна Сакалиева отново е в Майко Мила и пак ѝ се радваме този път с бодри инструкции как да борим инфлацията семейно. Струва ни се, че има много ценни съвети. Четете и се смейте на воля - безплатно е. (Все още.)
Многоуважаеми, карам направо, понеже няма време за губене. Инфлацията расте, очаква се още поскъпване.
Наглостта, с която цените нарастват, ме пришпори да измисля варианти за оцеляване.
Ако до вчера сте си хапвали сладко-сладко шопска салатка, пържолка с гъбки, правена на фурна, демек на ток, пътували сте за удоволствие до съседен или по-далечен град с личен автомобил, то сега е време за промяна.
За да не ви създавам излишна тревожност, ще кажа, че вие пак ще си позволявате неща за душата и пак ще пътувате, но с леки, нежни промени.
Значи, не знам кой и кога ви е излъгал, че е нужно да се храните три пъти на ден с плод или друг дребен скъпоструващ продукт между основните, но от утре просто забравете за старите си навици и вижте своето ново, вталено, изпито и изваяно тяло.
Поздравете го, приветствайте го и му кажете да забрави за пържолата и шопската изгъзица, ако иска да съхрани всичките си органи. Ако пък толкоз не може без домат или чушка, то съветвам да започнете с далака. Без него може да се води пълноценен живот.
Тук съветвам да не прибързвате, а да изчакате килограма на чушките и доматите (не заедно) да стане около 20 лв. Тогава асъл ще дойде най-изгодно да заплатите с далак за една-две салатки. Само за вас. Децата и хляб ядат. Не ги глезете отсега.
Теглете чертата за горивото и пак ще си говорим. Но това е, защото ползвате личен автомобил. А какво стана със служебните, междуградските автобуси, колоезденето, каруците, ходенето пеша?
Ще ме извинявате, ама с личен автомобил до съседно населено място на 15-20 км си е чисто лигавене. Тука задължително пеша, мили мои. Първите няколко пъти ще е трудно, но не е ли всяко ново начало такова?
Минете 100 км с по 10 кила на гръб и ще видите колко по-издръжливи, ненормални хора сте от първия път насам. Аз и семейството ми, като видни баирски люге, също правехме по-кратки преходи. Сега Смолян - Девин ни е като до кварталния магазин. А Смолян - София като загряваща разходка. Признавам, че Смолян - Белград ни се опъна, но просто не се сетихме да използваме някоя алтернатива, например каруца. За другия път ще е това, но вместо кон, ще дърпам аз. Жал ми е за бедното животно, а и едва ли ще издържи.
Така, за храната уточнихме, както и за горивото.
Ето например кабелната, а и като цяло телевизорът, е основен източник на кофти новини, затова в името на доброто психическо здраве, просто спрете интерактивната телевизия.
Фурната, котлоните, климатика, бойлера, пералнята - изберете един уред, бе, хора, само един.
Фурна и котлони - ами тези специално и морално се препокриват, така че ви препоръчвам да махнете и двата.
Климатикът - духа ту топло, ту студено, ту силна струя, ту слаба струя. Много объркан уред. Махате го веднага.
Пералнята - че какво им е на ръцете ви? Да, центрофуга на 1000 оборота трудно ще докарате, но с три кафета и малко чили сос, спокойно ще стигнете до 300 оборота, което е напълно достатъчно, даже щади дрехите.
Остана бойлерът, който мисля заслужава да остане, понеже може да се ползва за доста от услугите, които останалите уреди предлагат. Първо има топла вода за пране и къпане. Къпането е добре да редувате с некъпане на седмична база. Прането също. Врялата вода ще ползвате и за готвене, то ще е по-скоро препарване, но пак е нещо на фона на нищо.
Не купувайте за всеки ден. Купувайте за седмица и излизайте през две. Прането на ръка също удължава живота на дрехите. Виждате какъв сериозен плюс се появи, без дори да го очакваме.
Сигурна съм, че има и още. Обувките не виждам защо пък винаги да са по мярка. Тези над 40 номер, за жени особено, са винаги в намаление. Купувате ги и ги носите, докато не ви порасне кракът. Ето, така си имате обувки за цял живот.
Телефони, таблети и не знам си още какво. Е, айде не всеки член на семейството да си има отделен такъв, а? Ами ползвайте общ. До седмица сте се изтрепали и ето - има за всички.
Горе-долу отразих основните промени, с които може да кажете на инфлацията да си гледа работата.
Сега, като се абстрахирам от горенаписаните глупости, ще добавя, че опростеният начин на живот съвсем не означава лишения. Предложенията и целият материален излишък на съвремието ни прави разглезени и отдалечени от човешката природа, в която, между другото, влиза и свободата да правим избор.
Пожелавам здраве, балансиран живот и много моля да не избудалявате с горните инструкции. Не желая да нося отговорност, ако решите да се къпете през седмица.
Десетки семейства от Флорида могат да си отдъхнат покрай празниците, благодарение на един ветеран, чийто несгоди в миналото го вдъхновяват да направи нещо добро за другите, пише Good News Network.
Когато Майкъл Езмънд получил сметката си за отопление този декември, си спомнил как през 80-те години едва свързвам двата края. Тъй като не можел да си плати сметките на време, компанията доставчик на газ спряла подаването към дома му в “една от най-студените зими в историята на Флорида”, както сам казва Езмънд. През цялата зима той бил без отопление, а температурите никак не билк високи.
За щастие днед Езмънд не е така финансово затруднен като едно време. Притежава малък бизнес за басейни и спа съоръжения в Гълф Брийз, Флорида.
И когато се приготвял са плати сметката си за газ, се почувствал вдъхновен да сподели благосъстоянието си с други хора, борещи се със същите финансови затруднения като него отпреди време.
Обадил се в местната компания доставчик на услуги и казал, че иска да плати сметкитв на всички домакинства, които са в риск да остант без газ и електричество. Сметката била 4600 долара за 36 семейства.
Езмънд се надява, че доброто му дело не просто ще стопли хората в затруднение по празниците, но и ще вдъхнови други собственици на малки бизнеси да помагат в общността си.
Снимка: WEAR-TV
И отново Дарина Рангелова е в Майко Мила!, по наболелия за всички родители проблем - влизането на децата в ясла, колко струва това и защо смятаме, че само тук е зле, а навсякъде другаде - добре. Днес Дарина ще разбие няколко мита за Канада, където много хора смятат, че е много лесно и организирано да отглеждаш малки деца. Ами, не, не е. И е скъпо. МНОГО СКЪПО.
****************************
Много буйствах и се възмущавах на системата за прием в детските ясли и градини в София. И сега ме яд на идиотския лотариен принцип и тъпите критерии, но като ми дойде до главата отново, този път - в Канада, нека ви разкажа как стоят нещата тук.
Както знаете, харесвам образованието в Канада – предучилищните занимания започват от четвъртата година на детето и образованието продължава до 12 клас. И е безплатно.
Какво обаче правят родителите до тази заветна 4-годишна възраст?
Уточнявам, че говоря за Онтарио, в останалите провинции е различно, а Квебек си е направо друга губерния, която все повече ми харесва.
Не мога да повярвам, че една от най-социалните държави в света (в частност Онтарио) има сериозен проблем с отглеждането на децата до 4 годишна възраст.
Да започнем отначало.
Платеното майчинство е 1 година. Плаща се 55% от месечната заплата. Не е много, но е нещо. Наскоро приеха закон майката да реши дали да е 12 или 18 месеца по майчинство, с уловката, че ако избере 18 месеца, ще получава 33% от заплатата си. Което не е особено мотивиращо.
Въпреки това, правителството по този начин се надява доста майки да останат по-дълго време вкъщи и по този начин да се облекчи ОГРОМНАТА липса на места в яслите. Условно ще ги наричам „ясли“, като имам предвид заведения за деца от 15 месеца до 4 години.
„Яслите“ за тази възрастова група са точно три вида и всичките са частни.
Licensed home child care. Една майка е решила да гледа още няколко деца, но има критерии, на които трябва да отговаря домът, има периодични проверки и т.н.
Licensed child care centre. Също трябва да отговаря на определени условия, с квалифициран персонал, обикновено са в бизнес сгради и децата са разделени по възраст.
Unlicensed child care. На нищо не трябва да отговаря, освен децата да не са повече от 5 броя, и да са под 6-годишна възраст. Пускам обява и събирам още три деца, освен моите две. Нито са законни, нито са незаконни. Съответно са и по-евтини от нелицензираните. Притеснителното е, че отвреме-навреме се случват разни инциденти в такива центрове, но то не е изключено и в другите да стане нещо.
И трите вида си решават от каква възраст ще приемат деца, какво ще е работното време и колко ще струва. Тяхна си работа.
Проблемите са два. Няма места в лицензираните. Аз бях чувала за проблема, но не си давах много зор, защото съм решила да си гледам бебето до 2-годишна възраст. Сега е на 15 месеца и реших да проуча въпроса. В нашия град има точно две лицензирани места.
Записах се в листа на чакащите, като изобщо не ми дават гаранция кога ще се освободи място. Вероятно когато някое дете стане на 4 години и са минали всички чакащи преди мен. В Торонто, като се роди дете, хората направо се записват за чакащи.
Ако тук дъщеря ми някога се вреди, ще плащам по $40 на ден. Около $800 на месец, което е супер – за сравнение, в Торонто ще струва около $2000.
За да добиете представа, това е колкото наема ви или месечната вноска за ипотека. В момента в Торонто цената за “ясла” е най-висока в цяла Канада. Не искате да имате две деца в тази възраст!
По тази причина процъфтяват нелицензираните ясли, в които, аз лично, не бих си пуснала детето, освен ако не съм много притисната от обстоятелствата. А много хора са.
Има и тенденция млади семейства да излизат от Торонто и да заживяват в околните градове, пътувайки дълго за и от работа, защото не могат да си позволят да плащат за „ясла“, ако имат две деца. За три изобщо не става дума!
Има и опция за субсидиране (държавно) на работещи родители с ниски доходи, като им се поема част или цялата такса за лицензирана „ясла“. Обаче условието за прага на доходите е толкова нисък, че едно семейство от „средната класа“ не отговаря на критериите и се оправя както може.
Сега стартира някаква програма, която предвижда за 5 години да се открият няколко хиляди места. Проблемът е сериозен и се чудех защо е така.
Може би държавата смята, че като си решил да имаш дете, си преценил, че можеш да го отгледаш. Да, ама не. Както навсякъде по света, най-бедните имат най-много деца.
Наблюденията ми от нашия град са, че в семействата с по пет деца майката не работи. Логично - по-евтино е. И вероятно взима социални помощи.
Поне е сигурно, че тук няма да те оставят да умреш от глад. Има детски надбавки, има разни фондации, които дават храни и дрехи, и какво ли не за децата, включително памперси, но това не е мотивация за образованите хора да имат повече деца, а поддръжка на маргиналните общности да не си уморят децата от глад.
Да добавя, че тук училището свършва в 15 часа. Демек, след като 4-годишното е тръгнало на училище, плащаш някой да го гледа, ако си на работа (има програми към училищата) и така докъм 12-годишна възраст.
Тоест, да речем, че Тина се вреди за „ясла“ и аз започна работа. Тони обаче свършва училище в 15 часа, трябва да плащам и за него да го гледат след училище.
Поне за Теди, най-големия, не трябва да плащам да го гледат, не и в този смисъл. Но трябва да го возя на тренировки, защото още не може да кара сам. Негативът на малкия град е, че нямаме градски транспорт.
И както и в България, така и тук единият родител се превръща в развеждач на децата по някви места.
И кога се предполага да работя? Понеже мъжът ми може да прибира децата инцидентно, тоест няма как да направим график, това е основно мой ангажимент, се замислих как се оправя сам родител с две деца, да речем. Не искам да знам, наистина.
Изводът ми за 17 години и три деца е, че е все по-трудно и по-скъпо да имаш дете.
Навсякъде по света.
