Ясен е на 2 години и страда от рак на меките тъкани (алвеоларен рабдомиосарком) с тумор в лявата орбита. Диагностициран е през лятото на 2020 г., когато след прегледи заради безобиден удар в шкафа вкъщи лекарите откриват тумор с неблагоприятна хистология. 

След всички проведени изследвания и консултации е одобрен от НЗОК за органосъхраняващо лечение в чужбина. Преди по-малко от две седмици семейството му получава формуляра и научава, че спешно трябва да тръгне за Франция. Там в Институт Кюри ще се провежда лечението на Ясен.

В период от 3 месеца на детето ще се прилага химиотерапия и протон терапия. Надеждата е, че окото може да бъде запазено. Заедно с него преди седмица за Париж заминава и майка му.

НЗОК покрива разходите за лечение и транспорт до Франция, както и престоя в хотела, докато Ясен и майка му не са в болницата. Останалите разходи покрай 3-месечния престой в чужда страна остават за семейството. А те включват: хотел, който трябва да остане запазен, докато семейството е в болницата, храна, консумативи, вътрешен транспорт (например едно от изледванията на Ясен не е в Париж и се налага пътуване, което семейството му трябва да заплати), лекарства и др.

Семейството на Ясен има средства само за първите няколко дни. След това Ясен и майка му остават без никакви пари за престоя си във Франция. Затова фондация Майко Мила реши да открие специална набирателна сметка, на която да се събират средства за подкрепа на Ясен и майка му, докато той се лекува. 

Сметката е отворена само за случая на Ясен и ще бъде закрита веднага щом се съберат средствата. 

Необходимата сума по предварителни сметки на семейството е около 12 600 лв. 

Ето това е банковата сметка:
IBAN: BG81FINV91501017545255
основание: за Ясен Начев
Титуляр: Фондация Майко Мила

Благодарим от сърце на всички, които ще помогнат на Ясен и семейството му.

Майка съм на дете, чийто баща загубихме. На детето беше отпусната месечна пенсия, която аз от 4 години получавам на гише в кварталния пощенски клон. Не особено голяма, защото таткото ни почина млад, с малко трудов стаж. Но добре, че не разчитам на нея, а имам нормална работа, която ни издържа. Месечната заплата пристига по картата ми винаги навреме, на определена дата, без закъснение и без съмнения кога точно (разбира се, от международна фирма).

Пенсията обаче ни е отпусната и често очаквам малката сума да допълни бюджета, защото детето ми е вече ученик, а това са си неговите пари, от баща му, които неизменно държа да използвам само за негови нужди, а те вече не са малко.

Как я получавам? На второто или третото ходене минимум, защото не е ясно, кога ИМА ПАРИ.

Предполага се, че това трябва да е в рамките на работното време на пощенския клон, според график за изплащане, който е изготвен според годината на раждане на пенсионираното лице.

В графика за изплащане на пенсии, чинно закачен на вратата на пощенския клон, няма дата за получаване на пенсия за починал родител. Има дати – от 7-о до 20-о число всеки месец, когато са изредени годините на раждане на всички пенсионери по старост и болест.

Графикът завършва с: родени след 1956 - до края. Възможно е, разбира се, от Български пощи да ми кажат, че за получаване на пенсията на детето, трябва да използвам последната дата 20-и, тъй като и детето, и баща му са родени след 1956 г. Но не е точно така.

Ако 20-и е твоята дата, това нищо не значи. Важното е да уцелиш момента, в който „ИМА ПАРИ“. В интерес на истината, когато тези пари ги има, пощенските служителки не са ми отказвали изплащане, стига да не е през първите няколко дни.

Така или иначе, трябва да ИМА ПАРИ. А има познайте кога – сутрин, когато има и достатъчно пенсионери, които могат да чакат НА ОПАШКА. Пари има и когато излязат сметките за парното, защото тогава много пенсионери от едното гише за пенсии, отиват на другото да си платят съвестно сметката.

Пари обаче няма точно на 7-и и няколкото дни след 7-и – тогава трябва да има за най-възрастните.

Ако до 20-и си ходил 2 или 3 пъти, защото не може да се разкарваш до пощата всеки ден, за Бога, и е НЯМАЛО ПАРИ, чакаш другия месец, защото си изпуснал момента, когато е имало (ПАРИ и ОПАШКА).

Цитирам съвет: „Идвайте след 15-ти, 16-ти, защото, като са ни малко парите, трябва да има за най-старите“.

И така – получаването на пенсия се издига в месечен ритуал по сноване до пощенския клон, за да уцелиш щастливия момент да ИМА ПАРИ или пощенската служителка да се сети, че вече те е връщала поне веднъж и да се смили да задели от този дефицитен ресурс.

На въпроса ми какво да направя, след като не ми е удобна тази система, получавам отговор, че може да си избера друг клон или да ходя в събота. Но защо ми е да си избирам друг клон, след като те са ми най-близкият и като в другия клон системата е абсолютно същата?

И защо ми предлагат да идвам в събота, когато опашката е още по-голяма и парите свършват още по-бързо, вместо като майка, която отглежда сама детето си, работейки, да отида поне в почивните дни в парка.

Защо тези пари не са на разположение ВИНАГИ в работното време на пощите? На всяка дата? Предполагам, за да не се налага в клоновете да се оперира с големи суми – все пак сме стабилна държава…

Българската държава не се интересува, какво може да направи за гражданите си, на които ДЪЛЖИ тези суми. А лесно може да им ги предостави за ползване по един разумен начин. Например на дебитна карта? О, не! Ако детето е под 18 години, повечето български банки отказват да му открият разплащателна сметка, защото нямало лична карта и те нямали право. Можело било да се открие сметка, но не разплащателна, а спестовна, от която детето да тегли след навършване на 18. Или можело, ама майката, за да тегли суми, ѝ трябва съдебно решение. Колко прогресивно!

НО имало митични български банки, които можело да открият сметка. Запитване в 5 банки в квартала опровергава този слух. Обаждам се в НОИ. Надявам се, че след 4 години, може пък нещо да се е променило и искам съвет. Госпожата е много любезна и изчерпателна. Потвърждава, че имало такива банки, просто трябва да открия някоя - за съжаление, тя няма право да ми препоръчва конкретна.

Отново обикалям 3 банкови клона. В два от тях ми предлагат нова услуга за деца навършили 7 години. В една не са изобщо сигурни дали може, но обясняват, че можело да се ПРОБВА с акт за раждане, но трябвало да им донеса решение от НОИ за отпускане на пенсия.

Подозирам, че има такова издадено, след като получаваме пенсия, но, честно казано, не съм особено сигурна къде е, тъй като обстоятелствата около многото документи и уреждането им от този период ми се губи.

Питам защо им е решение от НОИ. Трябвало да имат ОСНОВАНИЕ да открият сметка. Желанието на майката, която отглежда детето, което получава пенсия, явно не е достатъчно основание…

Значи, за да ПРОБВА банката да открие сметка на детето (доста хипотетично ми прозвуча служителката), аз трябва да се разкарам два пъти до НОИ, за да получа документ, който, според мен, никак не касае банката, и би трябвало да може родителят да декларира произхода на сумите и банката да знае откъде ѝ пристигат всеки месец.

Е, не. Скоро детето навършва 7 и ще се възползвам от услугата на една от 2-те прогресивни банки в района, които не ми искат свидетелство за девственост на прабаба ми!

А ако става въпрос за по-малко дете? И населено място, в което има една или николко банки? И на майката ѝ предстои да ходи още 18 години до пощенския клон, често с детето за ръка, да чака на опашка, най-често в работно време (защото те и пощенските служители излизат в почивки – всички едновременно) и накрая да се обяви, че парите за днес свършили… Да дойдем утре по-рано – разбирай сутрин, когато има, какво? – ОПАШКА!

Тази система е абсурдна, унизителна и нечовешка. Не само за възрастните хора, които са си броили стотинките до датата за получаване на пенсии, а после са докретали до пощенския клон на -15 или +35 градуса, за да почакат на опашка и да им кажат, че парите са свършили. Пенсионерите поне имат опция да получават пенсията си по карта от всяка банка. Друг е въпросът срещу какви такси за теглене и обслужване. Доста са тези, които предпочитат да спестят тези суми и да чакат всеки месец пред пощенския клон, по график, сякаш парите са купони за хляб и олио и не може прости финансови операции да са уредени по удобен и евтин начин. Иначе аз съм съгласна да отделям за сметка и теглене, но нямам избор.

Написах това не заради себе си. Ако никой не говори за този проблем, ще има още десетки майки, които се разхождат по пощенски и банкови клонове ежемесечно, в продължение на години, в студ и пек, с деца за ръка, за да пребъде това велико достижение на цивилизацията – ОПАШКАТА в Българските пощи!!!

Нали помните Дарина Рангелова? Помните я, няма как да я забравите. Писала е при нас безброй пъти (всичките - тук), а днес е отново на амбразурата с текст по една наша крайно любима тема на Красимира, а именно - АДМИНИСТРАЦИЯТА. Красимира особено обожава ведомствените бележки, малоумните изисквания и безкрайните опашки пред ГИШЕ, затова прегърна горещо днешния текст на Дарина и само иска да я успокои, че поне не ѝ се е наложило да ходи в митницата, въоръжена с БЕЛЕЖКА. И така, дръжте се, ето какво преживява човек, който се връща за известно време в България и му се налага да тръгне да "оправя документи".

***************************

Колкото и да е приятна ваканцията в България, рано или късно се налага да си имаш работа с някоя администрация. От мен да знаете - чудесен начин за справяне с носталгията, ако имате такава, е да опитате да си свършите някоя административна работа.

Задача номер едно е да оправя документално българското гражданство на дъщеря ми и да извадя паспорт. Какъвто и документ да искаш да си извадиш, трябва да имаш постоянен адрес в България. Това е някакъв оксиморон, защото постоянния ми адрес – логично, е в чужбина.

Е, аз все пак си имам такъв адрес по лична карта, въпреки че той няма нищо общо с истината - апартаментът е продаден и дори от Общината да искат да ми пратят картичка за Коледа, тя няма как да стигне до мен. Така че не знам за чий е този адрес.

Трябвало и телефон. Аз безразборно раздавах телефоните на близки. Интересно, но никъде не ми поискаха имейл, а това е най-сигурният начин да се свържат с мен, ако решат да ме питат как съм.

Та, отивам в Ритуалната зала с всичко преведено и заверено на сто и пет места. Да, в ритуалната зала се пресъставят актове за раждане, но нямаше ритуал. Жалко, щеше да е готино кметицата да ни връчи акта за раждане и да се закълнем в нещо.

Вместо това, служителката ми обясни, че второто име е преведено грешно като презиме, то всъщност е първо (лично). За да разберете какво ви говоря, презимето на дъщеря ми е Дарина, а не Иванова, както трябваше да е, ако бяхме спазили българската традиция. По българския закон обаче презимето може да е само на бащата. Затова детето е с две лични имена и фамилия - без презиме.

Писах имейл на кмета на общината по този въпрос. Няма отговор. Нямам шест месеца на разположение да ги чакам, затова с новия акт за раждане и двете деца отивам да си вадим паспорти.

1-во районно е най-вехтото, тясно, задушно и бавно районно управление. Шегувам се. Сигурна съм, че има сериозна конкуренция!

Организацията е феноменална. Прекарахме три часа там, въпреки че се възползвах от предимството за майки с деца - нещо, което го няма в Канада, но дори и така там не ми се е случвало да вися някъде три часа.

На един от многобройните актове за раждане, пълномощни и каквото там носех съм пропуснала да направя копие. Наложи се да отида с двете деца някъде до отсрещната страна на улицата, за да направя копие - защото никъде там, в районното, няма една скапана машина, на която хората да си снимат документите срещу заплащане.

Както и да е, мисията изпълнена, буквално. Тъй като се налагаше навсякъде да влача децата, Тони всеки път ме питаше „На мисия ли отиваме?”

След това имаше някво писмо от частен съдебен изпълнител за мъжа ми. Обаждам се да питам за какво иде реч - информация по телефона не се давала.

Отивам лично. Според секретарката, пълномощното от мъжа ми, заверено в Консулството в Торонто, „не става”. Поисках това да ми го напише на един лист и да се подпише. Извика юристката. Оказа се, че ставало.

Мисията успешна.

Последната зима сметките за ток на апартамента ни в София са брутални и след като проверката по жалбата ми показа, че всичко е наред, отивам в ЧЕЗ да искам да ми сложат контролен електромер. Тук е мястото да уточня, че където и да ходя, преди това прочитам в съответния сайт какво ще ми е необходимо и си подготвям документите. Ако въобще има такава информация обаче, тя обикновено е непълна, стара или направо грешна. Така си извадих едно удостоверение от общината за 7 лв., което се оказа, че от две години не се използва изобщо.

Та, за ЧЕЗ. Оказа се, че трябва да нося нотариален акт на апартамента – да не би да съм решила да сложа електромер на някой непознат.

Процедурата отнема ТРИ МЕСЕЦА.

Първия месец правят проучване за 98 лв. На въпроса ми какво проучват, отговорът беше - „къде и как ще бъде сложен“. ЕДИН МЕСЕЦ и 98 лева. Ама аз не искам нова инсталация! Искам нов на мястото на стария - все на едно и също място.

Втория месец мислят дали да се съгласят да ти го сложат. Електромера това.

Третия месец не знам, защото спрях да слушам.

Мисията неуспешна.

Сметките за вода не са идвали от месеци и решавам да се регистрирам за електронна фактура. За да стане това, освен всичко друго трябва да въведа номера на фактура от последните 6 месеца. Наложи се да отида лично до офис, за да ми дадат такъв номер. Успях. С ЧЕЗ също успях. Реших и за Топлофикация да го направя. При тези идиоти обаче трябва да отидеш лично в някой офис, да подадеш заявление и след две седмици ще може да се активира.

Мисията полууспешна.

Решавам да си отворя банкова сметка с интернет банкиране, за да мога да си плащам оттук сметки, данъци и каквото там има за плащане. В първата банка ми обясниха, че всяка транзакция се потвърждава чрез смс. Ама аз нямам български номер!

Влизам в друга банка. Няма проблем, купувате си едно устройство за 30 кинта и готово. Поисках да ми го дадат безплатно. Отказаха ми и не им станах клиент.

Влизам в трета банка, където ме увериха, че нямат есемеси, токени и прочее дивотии, и ще си плащам сметките като стой, та гледай. Супер, открих си сметка и накрая ме уведомиха, че трябва да инсталирам някакъв си сертификат на компютъра.

Много бавно казах, че нямам компютър. Ползвам само таблет и телефон.

- Емиии, тогава няма да стане, отсече хубавата кака.

Иначе имало приложение за мобилни устройства, ама първо трябва да се инсталира сертификат на компютър. Освен това дебитната ми карта щяла да стане след 10 дни.

Поисках да ми я пратят на адреса. Чух, че услугата струвала 30 лв. В първия момент помислих, че се шегува.

Сладури.

Естествено, на другия ден си забравих паролата за интернет банкирането. И знаете ли какво се прави? Трябва да отидеш лично в някой офис, за да ти дадат нова срещу 5 лева. Някакъв късмет извадих, че я забравих в България!

А аз иначе имам и компютър, де, ама той е на друг континент. Та като се прибрах, два дни си играх да инсталирам въпросния сертификат. Стана, но от мобилните устройства мога само да гледам, но не и да нареждам преводи. И сега това интернет банкиране мога да го ползвам само и единствено от вкъщи. На път -забрави.

Мисията полуизпълнена.

И понеже вече съм си тук, и имам работещо интернет банкиране, реших да си платя данъците, защото не можах и това да свърша, докато бях в България.

Влизам в сайта на Столична община, за да видя какво дължа. Ама... не може да видиш, защото просто така си си решил. Трябва да имаш ПИН, който можеш да получиш срещу предоставен документ за самоличност във всеки един от отделите местни данъци и такси – който е най-удобен за Вас. Същото и с НАП. Можеш да си правиш каквито си искаш справки, само трябва да отидеш да си вземеш ПИК... лично.

Просто ще си счупя компютъра. Напълно безполезен е, поне за България.