Повече работа за по-малко време. Повече дни за почивка. По-доволни служители. Към това се стреми бизнесът по света, пише Bored Panda, разказвайки за един приятен за служителите на Майкрософт – Япония експеримент.
Той се е провел наскоро и целта му била да тества 4-дневна работна седмица за всички служители. На близо 2300 души били дадени пет свободни петъка, без да им се намаляват заплатите и отпуските. Експериментът се оказал изключително успешен с близо 40% подобрена продуктивност на труда и огромно служителско одобрение (92,1% от хората казали, че харесват по-кратката седмица).
“Работи по-малко време, почивай добре и учи много. Важно е да си в среда, която ти позволява да следваш житейските си цели и да имаш по-голям принос към работата си. Искам служителите ни да помислят и да пробват как може да се постигат същите резултати с 20% по-малко работно време”, казва президентът на Майкрософт – Япония и изпълнителен директор на компанията Такуя Хирано.
5-дневната работна седмица е дълбоко вкоренена в работната култура по целия свят, макар че проучванията доказват отново и отново, че тя не е толкова ефективна, колкото по-кратките работни седмици. В края на 18 в. е било нормално да се работи по 10-16 часа на ден, защото фабриките имали нужда от работна сила денонощно. И това продължило, докато уелският активист и застъпник на по-кратките работни дни Робърт Оуен не издигнал слогъна “8 часа труд, 8 часа свободно време, 8 часа почивка.”
Днес никой не мисли за 8-часовия работен ден в 5-дневната работна седмица – това е новото “нормално”. Но все повече компании и учени започват да преосмислят какво е нормално. През 2018 г. Международната работническа организация излиза с изявление: "Най-добрият опит, който имаме, показва, че намаляването на пълните работни часове може да донесе множество позитиви за служителите, бизнеса и обществото като цяло: по-малко здравословни проблеми, свързани с работното място, и намалени разходи за здравеопазване; повече и по-добри работни места; по-добър баланс между работа и свободно време; по-удовлетворени, мотивирани, продуктивни служители, създаващи по-устойчиви бизнеси.
Освен това по-малкото работно време може да има и съществен принос за създаването на по-зелена икономика, защото колкото по-малко работим, толкова по-малък е карбоновият отпечатък. Така че намаляването на работните дни – и по този начин намаляването на пътуването от вкъщи до работа и обратно – се смята, че има позитивен принос и върху околната среда."
За да се вместят в 4-дневната работна седмица, много срещи в Майкрософт – Япония били съкратени, проведени дистанционно или тотално отменени. Тридневният уикенд дал резултат не само като 39,9% повишена продуктивност, но служителите си почивали с 25,4% по-малко, електричеството било намалено с 23,1% и били принтирани 58,7% по-малко страници. Това означава само едно – дългите уикенди са по-добрият вариант не само за служителите и тяхното благополучие, но и за околната среда, тъй като се използват много по-малко ресурси.
Гергана Янакиева е тук с тъжна равносметка след вече прекратения си трудов договор и с няколко кариерни съвета за жени, намиращи се на професионален кръстопът към края на майчинството си.
Вероятно бих могла да започна това писмо към бившия си вече работодател със следното: “Вие, долни, безскрупулни, неетични и бездушни "хора", съсипахте живота ми. Изхвърлихте ме като мръсно куче на улицата, без много обяснения, без съчувствие, без капка морал, закон или вина, без уважение. А с онази гнусна наглост и недосегаемост в очите.
Нямате никакво уважение и лоялност към служителите си, държите се с тях като с клиентите си. Когато ви устройва какво правят - не обръщате внимание. Когато сгафят или не ви играят по свирката - отвръщате с безпощадността на 300 свирепи, жадни за кръв пирани.
Притежавате, да, притежавате много талантливи и интелигентни професионалисти и най-вече хора, които обаче не можете да оцените, мотивирате или дори поощрите. За това, че ви служат и слугуват денонощно, че ви обгрижват повече от децата и близките си, че дори избират да имат вас пред тях, че ви поставят на пиедестал, че запушват болката и огорчението и незнайно защо - продължават да ви копаят пари.
Бих могла да започна писмото така, но няма. Вместо това, ще започна така:
Съжалявам, че се оставих да стигна до тук. Съжалявам, че точно след като приключи майчинството ми, реших да започна работа при вас. Едно обещание за по-добро и светло бъдеще. Или по-скоро надежда за такова. Съжалявам, че надцених себе си, че надцених и вас.
Съжалявам, че не се отрезвих по-рано къде съм попаднала и не се махнах по-рано.
Съжалявам, че се самозалъгвах и не исках да се откажа дълго време.
Съжалявам, че се притеснявах какво ще си помислят другите. Съжалявам, че работата при вас ми беше адски скучна и неудовлетворяваща, дори и когато се справях перфектно. Съжалявам, че се демотивирах и я вършех само по задължение.
Съжалявам, че не се трогнах от онази дежурна среща-на-4-очи-за-сплашване, от откровените ви лъжи и блъфове, така и останали си неоформени в официален писмен вид. Съжалявам, че това ви разгневи още повече.
Съжалявам, че тихомълком изчакахте и нескопосано подпитахте кога/ако синът ми става на 3 години, за да ме разкарате по-лесно, без досадни усложнения и проверки от институции. Съжалявам, че това стана чак след като изпитателният ми срок беше вече минал.
Съжалявам, че позволих стресът и напрежението да минат през мен… и да останат там за известно време. Съжалявам, че след вас станах 42 килограма, разболях се от един куп болести, а за невидимите такива - дори не ми се мисли.
Нали се сещате - за онези, които не излизат на изследванията, но заради които след години някой може да си отиде ей-така, необяснимо и мистериозно.
Съжалявам, че пренебрегвах семейството си в моментите, в които трябваше да обърна гръб само на вас.
Съжалявам, че трябваше да чуя “ти си страхотен човек”. Съжалявам, че трябваше да изпитам лицемерието и фалшивата загриженост и приятелство, отчаяно съшити с бели конци и преструвки. Съжалявам, че трябваше да слушам изкривена и леко незаконна интерпретация на “опциите ти да си тръгнеш са...1,2,3, ами работодателят просто си решава да те махне”.
Съжалявам, че след опит да се позова на закона и да си защитя правата, вие ми изключихте компютъра в момент на страх и нерационална параноя.
Съжалявам, че трябваше да слушам заплахи като “ти не искаш черен печат в книжката си”, “ти искаш да ти напишем хубава препоръка за следващия работодател”, “ти не искаш лоша репутация”.
Съжалявам, че някои бяха изречени уж от “приятел”. Съжалявам, че ви казах “При евентуално дело, вие можете да загубите много повече от мен.”
Съжалявам, че всички бяхме наясно, че това е вярно, но и че такова дело е обречено на провал от ваша страна. Съжалявам, че до такова дело по-вероятно никога не би се стигнало.
Съжалявам, че в крайна сметка се съгласих и си тръгнах “по взаимно съгласие”.
Съжалявам, че дори и вкопана толкова ниско в земята, пак се опитахте да ме излъжете с 500 лв.
Съжалявам, че се опитахте да не ми изплатите смешна бройка дни платен годишен отпуск и да ме метнете със запетайките на закона. Съжалявам, че не ви се получи. Съжалявам, че после видях леко замръзналата ви и притеснена усмивка, в опит да ме умилостивите да подпиша. Съжалявам, че трябваше да изпитам подобен тип “приятелска близост” от хора, които “много ме харесват като човек”.
Не съжалявам, че си тръгнах.
Научен урок, това е, нали? А за последствията - да му мисля.
Занапред ще се постарая да не оставям някой да ме етикетира и генерализира заради една или друга постъпка. Защото така ще загубя личността си и вярата в себе си. А ако се поддам, ще забравя какво мога и знам – като личност и като професионалист.
Един човек, поставен в определена ситуация, ще се справи по-добре от друг. Абсолютно вярно. Това не значи, че последният е провал, нали?
Това не е поредният хейтърски текст за поредната БГ фирма, която си прави каквото си иска. Затова няма и да кажа името на фирма, нито ще търся някакво възмездие. То не ми е потребно.
Твърде дълго отлагах или по-скоро обмислях какво и как да го кажа. Но в крайна сметка трябваше да го напиша, за да се освободя. Във всякакъв смисъл. Остава ми надеждата да подаря малко тъжна мъдрост на някого.
Накрая искам да кажа няколко думи на всички останали - особено на майките, които са на професионален кръстопът към края на майчинството си. Нямам претенцията тези съвети да са правилни в 100 процента от случаите. Но са изпитани и изстрадани.
-- Ако работодателят, при който сте започнали майчинството си, е точен - по-добре не го сменяйте поне за първите 5-6 или повече месеца, след като се върнете на работа. Не си заслужава да треперите колко болничен ще използвате и дали ще прескочите трапа на изпитателния срок. Защото в България има всякакви работодатели.
-- Ако много искате да напуснете работа след приключване на майчинството си - проучете внимателно новия си работодател. Има много начини. Просто бъдете по-бдителни и критични.
-- Ако вече сте сменили работата си след майчинство, но имате притеснения - проверете какви са правата на майките по КТ (особено на майките на деца до 3-годишна възраст).
-- Бъдете винаги искрени относно майчинството и бъдещите ви отсъствия и болнични на интервюта с потенциални работодатели.
-- Не оставяйте когото и да било да отнеме, замаскира или изопачи правата ви. И като служител, и като майка. Те са там с причина и никой не може да оспорва това.
-- Не се съгласявайте на напускане “по взаимно съгласие”. Ако не ми вярвате - прочетете закона и ще разберете последствията за вас. Това вероятно е най-масовият съвет в подобни случаи - лично на мен беше даден многократно, но за съжаление, така и не го спазих.
-- Ако сте сменили работата си веднага след майчинството и сте доволна - браво, похвалете се. Че си търся работа.
По темата:
"Хората са склонни да наемат хора, които приличат на тях. Аутистите обаче не са като вас, те са като себе си“, казва Стив Силберман, автор на Neurotribes - книга, посветена на еволюцията на аутизма.
"Списъкът с неща, които не бива да правите на интервю, е реално дефиницията на аутизма: Не гледай назад. Гледай работодателя в очите. Продай добре себе си. Всички тези неща са доста трудни за хората с аутизъм“, допълва той.
Това е едно от нещата, които се опитва да промени Грей Беноист, който през 2013 г. стартира една от малкото компании в света, които назначават само и единствено служители с аутизъм, разказва
BBC.
Позната като MindSpark, преди да бъде придобита от германската Auticon, компанията е базирана до плажната ивица на Санта Моника, Калифорния, и служителите ѝ тестват софтуер и оправят бъгове.
Като баща на две деца, Беноист сам знаел колко малко работни места изобщо могат да предложат условия за хора с аутизъм. "Двамата са много способни и умни и заслужават възможност да покажат това“, казва той пред BBC. "Чувствах, че няма друг начин да запълня празнината, освен да взема нещата в свои ръце“. Сега големият му син, който също се казва Грей, работи във финансовия екип на фирмата.
Днес компанията има над 150 служители. "Мисията ни е да дадем възможност на група, която е била лишена от права. Има много сегменти на обществото, чиито потенциал не се използва и хората от аутистичния спектър са едни от тях", каза още Беноист.
Служителите, които приличат само на себе си
Питър нарича работната атмосфера в Auticon „спокойна, но забавна“ и особено много цени факта, че в офиса няма никакъв натиск за социализация. В миналото той работил в „нормални“ офиси, но те не му се сторили нормални за неговите стандарти. „Всичко беше много подвеждащо за разбиране. Провалях се в осъществяването на социални връзки“, казва Питър.
Колегата му Eвън разказва, че работодателите им са „много любезни и проявяват разбиране“. Той споделя, че на предишната си работа седял сам по време на обяд и слушал подкаст. Сега споделя обедните почивки с останалите колеги.
Преди да постъпи в Auticon, Брайън пък не можел да се справи с жестоката конкуренция в технологичния сектор. „Има много напрежение. Човек трябва да се състезава с други хора“, казва той и допълва, че затова работил нискоквалифицирани неща като служител в магазин и автомивка.
Да посрещнеш кандидатите за работа с LEGO
Аутизмът засяга 1 на всеки 100 души, сочат данните на британската организация National Autistic Society, като по-малко от една четвърт от тях реално си намират работа на пълен работен ден, отбелязва BBC. Около 80% от хората с аутизъм остават безработни, въпреки че много от тях са високо образовани и нетърпеливи да работят, допълва американското бизнес списание Fortune.
Много от тях се провалят, защото не могат да преодолеят надигащото се у тях безспокойство. Така дори едно интервю за работа може да се превърне в истински кошмар.
Някои фирми обаче осъзнават, че кандидатите с аутизъм срещат трудности в стандартните интервюта за работа. Затова немската софтуерна компания SAP предлага на кандидатите за работа с аутизъм да построят робот от LEGO, вместо стандартното интервю.
"Ние винаги се концентрираме върху това, какво тези хора не могат да правят, но не се замисляме какво могат да правят много добре", каза още през 2013 г. Ана Витенберг, ръководител на отдел "интеграция" в SAP. "Те не разбират например сарказма и не могат да лъжат. Това променя начина на работа на целия екип".
От SAP посочват, че те не назначават хора с аутизъм, заради „благотворителност“, а защото хората, които мислят различно и имат особени способности повишават качеството на услугите и подобряват финансовите резултати на компанията. За да ги интегрира, SAP си партнира глобално със Specialisterne – лидер във въвличането на хора с аутизъм на работа в технологично-ориентирани фирми.
Свежи таланти
През октомври 2017 г. шест компании - Ford Motor, DXC Technology, EY, Microsoft, JPMorgan Chase и SAP - създадоха кръгла маса, за да споделят най-добрите практики за наемане на хора с аутизъм и работа с тях и за да помогнат на други компании да видят възвръщаемостта на инвестициите в наемането на такива служители.
Те отправиха посланието, че общуването е предизвикателство за хора с разстройство от аутистичния спектър, но те са силно аналитични и ориентирани към детайлите и са способни да се фокусират напълно върху задачите, което ги прави много ценни служители. Извън въпросната кръгла маса, подобни програми имат Google, HP, Salesforce.
„Хората с аутизъм в нашия екип извършват средно 48% до 140% повече работа, отколкото останалите колеги, в зависимост от ролите“, казва Джеймс Махони, изпълнителен директор и ръководител на отдел Autism at Work в JPMorgan Chase, цитиран от Fortune. През последните 3-4 години компанията е наела повече от 70 служители с аутизъм, като позициите, на които са назначавани, стават все по-разнообразни. Най-високото ниво, до което е стигнал засега аутист в компанията, е вицепрезидент.
Най-важното е, че мениджърите в компанията също са обучавани как да работят със служителите от аутистичния спектър – да бъдат буквални в описанията, да дават кратка обратна връзка и да избягват да задават отворени въпроси. "Преди бях много нетърпелив към различните стилове на общуване - казва Махони - но с тази програма се научих да виждам стойността и заслугите на човека, който стои пред мен."
Колко е важно осигуряването на благоприятна работна среда
Заради високото ниво на трегова и проблемите в комуникацията, които често имат хората с аутизъм, в Auticon няма драма служител да работи непрекъснато със слушалки поради висока чувствителност към шумове. Хората в компанията също така могат да изберат да работят в тъмна стая, ако така се чувстват по-комфортно, да не използват обедната си почивка, ако трудно се социализират, както и да комуникират предимно чрез дигитални платформи, вместо вербално.
Ако някой от служителите се претовари, има право да си вземе няколко дни почивка, специално предвидени за подобни случаи на висока тревожност.
"Чувствителността и проблемите на служителите ни са най-важният ни приоритет, ако искаме да работим максимално добре за клиентите си“, казва Грей Беноист.
Точно тук е скрит урок, от който останалите компании трябва да се поучат, казва авторът на Neurotribes Стив Силберман: "Когато намерят място, където получават подкрепа и могат да развиват качествата си, хората с аутизъм стават много отдадени и лоялни. А това спестява пари на фирмите, защото така не се налага да обучават нови служители“.
Служителите в Auticon преминават през 4-седмичен пробен период, за да се определи дали кандидатите са способни за по-дългосрочно наемане. Някои не се справят добре, особено тези, които са притиснати от родителите си да кандидатстват, въпреки че не харесват писането на код.
Важно е да се разбере, че интересите и талантите на аутистите не са непременно свързани с технологиите или математиката. Безброй са.
Не пропускайте:
Още по темата:
Петте етапа, през които минаваш, когато научиш, че детето ти е аутист
Четирима нови служители започнаха работа по програмата за кариерно развитие на хора с увреждания Open Mind на Теленор. С това беше даден старт на четвъртото издание на инициативата, която дава възможност на хора със затруднения да развият своите социални и функционални умения и да повишат конкурентоспособността и квалификацията си чрез работа в компанията.
Новите участници в програмата ще се включат в екипите на дирекциите „Маркетинг“, „Технологии“ и „Хора и култура“. В следващите две години те ще работят по конкретни проекти в Теленор, а компанията ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение.
През този период участниците ще имат възможността да събират опит и да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат увереност за бъдещото си кариерно развитие. След приключването на програмата Теленор оказва подкрепа за по-нататъшната професионална реализация на участниците на трудовия пазар, а някои от тях получават и предложения за работа в компанията.
„Това е четвъртото издание на Open Mind, което е впечатляващо постижение и доказателство, че това е устойчива програма, която носи промяна. Щастлив съм от постигнатите резултати от това, че успява да повиши осведомеността, както на хората в компанията, така и на обществото. Всичко това ни дава увереност, че сме на прав път“, заяви главният изпълнителен директор на Теленор България Джейсън Кинг, който присъства на събитието.
“Надявам се, че все повече компании ще последват примера на Теленор и ще отворят вратите си за хора с различни възможности. За нас е изключителна привилегия, че участвахме в подбора на програмата Open Мind през 2018 и силно вярваме, че доброто взаимодействие между неправителствения сектор и бизнеса ще доведе до много повече възможности за хората с увреждания в България”, каза Йоана Колева от неправителствената организация JAMBA, която помага на хората с различни възможности да се реализират на трудовия пазар.
Програмата за хора с увреждания се провежда всяка година като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор. В рамките на последните три издания към компанията се присъединиха общо 13 участници, които работиха и работят в различни дирекции, сред които „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Човешки ресурси“, „Маркетинг“ и др.
От всички участници до момента, четирима са останали в Теленор България и след като са приключили участието си в програмата.
