Комуникацията между майките в интернет освен че ни помага да не полудеем, ни държи и в добра спаринг кондиция. Ако вие сте майка и търсите на кого да си го изкарате, пробвайте в социалните мрежи. Ако не знаете как, Александра Попова дава няколко свежи, свежи идеи за бърз достъп до голям интернет скандал за отпускане на душата.
Всеизвестен факт е, че комуникацията между майките в интернет е – да го кажа нежно – нещо средно между откъс от пленарно заседание, на което се обсъждат пенсиите, и сценка от “Мистър и мисис Смит”, докато взривяваха къщата си.
Ако обаче разговорите вървят тихо и кротко и дори има разменени “Благодаря” и “За нищо” със сърчица, няколко са сигурните начини да се скарате скорострелно с околните във виртуалното пространство и да излеете целия насъбран гняв от недоспиването и “Вие защо не кърмите?!”. Това с риск да ви изхвърлят от групата/ Фейсбук/ държавата разбира се, но тези дреболии едва ли са фактор пред радостта да крещите необуздано с натиснат Caps Lock.
Започваме от употребата на множествено число. “Растат НИ зъбки и сме много кисели, вие какво давате” например гарантира понe няколко захапвания в коментар, едното от които задължително ще бъде “А АКАХТЕ ли днес?”.
Нищо не плаши съвременната майка повече от това талантите ѝ да се сведат до сливане в едно цяло с бебето ѝ и пускането на пералня. Освен може би да ѝ свърши виното. Но това последното е сериозно нещо, по-добре не го изричам.
Следва храната или вечното дерби мекиците срещу чията. От едната страна стои еманацията на баба Илийца, отглеждана сред баници и пържени филийки и войнствено защитаваща всичко българско и родно. Тя не понася еко лиготии и смята, че сушито е нещо, на което си просвате прането да съхне.
От другата страна с не по-малко хъс седят спонсорките на био щанда в Billa, които гледат на глутена като на обогатен уран и се хранят предимно със слънчева светлина и водорасли.
Сблъсъкът е поголовен и служи идеално за дните, в които 1-2 баби са се поинтересували защо детето ви е тръшнато по очи на тротоара и реве, а вие си седите нехайно отстрани.
Темата “Да си пускаме или не детето на градина по време на пандемия” ефикасно произвежда поне 7000 коментара и няколко виртуално счупени ребра. Отборите на Мутафчийски и Мангъров се сблъскват челно, за да ни разведат през основните пунктове на този спор.
В синия ъгъл закънтяват фрази от сорта на “Обикновен грип!”, а от червения се отговаря с ударното “Вие толкова ли не искате да прекарате няколко седмици вкъщи с децата си?!?”. Накрая дискусията бива безславно приключена от админ, но не и преди да сте отървали мъжа си от два-три скандала за вечерта.
Следващ в списъка е правописът. “Здравей Те” например е много подходящ начин да започнете разговора. Независимо дали последващият въпрос е къде има останали от дървените детски кухнички на Lidl, или как да се снабдите с незаконно оръжие.
Oтговорите отдолу ще съдържат единствено звънки епитети по адрес на началното ви образование, линкове към буквари и, разбира се, гифове на силно омерзения Раян Рейнолдс.
Този списък няма да е нищо без медицинските теми. Всъщност в Медицинския университет в София сериозно се обмисля вариантът учащите да преминават специализация по диагностика към основните майчински форуми и групи.
Какво са прегледите и слушалките пред един jpeg, смело проснат насред навалица от майки. Впоследствие ставаме свидетели на недостигнати научни трудове, а техен автор може да бъде всеки, някога прочел листовката на аспирин.
Тук бихте могли да нахлуете смело и решително с “Ние не сме лекари, не може ли да си заведете детето на преглед?” и с доволство да се отдадете на това, което ще последва.
Не претендирам списъкът да е пълен, но пък винаги можете да ми се накарате за пропуските. С натиснат Caps Lock.
Преди няколко дни една врата на един дом в италианския град Комо се е треснала с такава ярост и през нея е излязъл един толкова ядосан човек, че дори вечерният час и пропускателните пунктове из цяла Италия не са могли да го спрат… да се разходи 450 км и да се озове от Ломбардия в Марке.
Полицията го е открила в град Фано на адриатическото крайбрежие в 2:00 посред нощ. И макар че според полицаите 48-годишният мъж бродел безцелно, все пак им се сторил напълно с всичкия си.
Той бил измръзнал и изморен, но разказал, че получавал храна от случайни хора по близо едноседмичния си път.
През тази седмица съпругата на господина подала сигнал до полицията, че е изчезнал.
Когато разбрала, че мъжът ѝ е открит на 450 км от Комо, жената шофирала до Фано, за да си го прибере от хотела, където платила 400 евро сметка, както и глобата му, че е нарушил вечерния час от извънредните мерки срещу Covid-19.
Какъв е изводът: по-спокойно със семейните скандали, че понякога голямо чудо става, пък за нищо...
Социалните медии промениха живота ни по много начини - някои за добро, с други неща, обаче, трябва да се внимава. Някои родители не виждат нищо нередно в това да споделят всичко за новороденото си бебе в социалните мрежи, а други са по-предпазливи. Няма правилен и грешен начин, всичко зависи от това, което искат родителите.
Затова е важно да се уважават техните желания, когато говорим за споделяне на снимки на децата им в социалните медии, пише CafeMom. Не е необичайно, че някои родители предпочитат да не постват нищо за децата си - никакви снимки, дори няма обявяване на имената им.
И понеже желанието на едно такова семейство се оказва неуважено от близките им, сега всички роднини са в драма.
Историята споделя анонимна потребителка в платформата Reddit.
“Сестра ми наскоро роди и в момента е в майчинство. Тя и зет ми са малко хипи стил, и като казвам това нямам предвид нищо лошо, просто обичат да са в природата, не ползват социални мрежи, не играят видео игри, даже бяха антиваксъри, но, слава на Бога, вече не са”, разказва жената.
“Двамата много ясно дадоха да се разбере, че не желаят да се качват никакви снимки на дъщеря им в интернет.” И тъкмо по тази причина започва скандалът.
“Не бях изобщо изненадана от това им решение, но майка ми опява за това през цялата бременност на сестра ми. Въпреки това сестра ми не си промени позицията, а зет ми я подкрепи.”
Изглежда границите са били постовени ясно, но се оказва, че не всички роднини смятат, че тези граници трябва да бъдат уважени. “Преди известно време, докато бях на работа, скролвах във Фейсбук и видях, че майка ми е публикувала снимка на племенницата ми. Веднага ѝ писах и ѝ казах да я изтрие. След като тя ме игнорира няколко часа, написах съобщение на сестра ми и ѝ изпратих скрийншоти, защото знаех, че в противен случай няма как да разбере за случилото се. Едва ли е необходимо да казвам, че сестра ми беше бясна.
Когато се прибрах от работа, баща ми ме направи на нищо, защото съм показала неуважение. Казах му, че според мен е неуважително майка ми да публикува снимки, за които няма разрешение.
Сестра ми и мъжът ѝ, разбира се, са на същото мнение, но сега огромно количество роднини ми пишат съобщения, защото не са успели да видят снимката, преди да бъде изтрита.”
Излиза, че целият скандал започва, защото дамата се е погрижила да уважи желанието на сестра си.
“Игнорирах всички, което ядосва майка ми още повече, а аз изобщо не знам какво да кажа, за да са доволни всички.”
По тази причина решава да попита останалите потребители дали е трябвало да си “трае” и дали е постъпила грешно.
Ето как се произнася Reddit общността:
“Със сигурност те са постъпили неуважително и няма да се учудя, ако сестра ти забрани всякакъв достъп до детето. Ако имаш нужда от някакво извинение, кажи им, че има хора, които се възползват от бебешки снимки по най-различни долни причини”, пише един от хората в дискусията.
“Бебето не е нейно, че да публикува снимки. А ако сестра ти е искала разширения състав на семейството ви да види снимките, със сигурност можеше и сама да им ги изпрати”, гласи друг коментар на случката.
“Помогнала си да се спазят желанията на сестра ти”, съгласява се трети потребител. “Кажи на майка ти да излезе от Фейсбук, иначе ще се прости с възможността да има отношения с внучката си.”
“Не би следвало майка ти да отхвърля желанията на сестра ти и съпруга ѝ. По-възрастното поколение използва Фейсбук като някакъв интерактивен фотоалбум, без да се замислят къде отива цялата тази информация и кой може да има достъп до нея. Мен принципно такива неща не ме тревожат особено, но мога да разбера защо някой би искал да се разграничи от поколението, “което споделя всичко”.”
