Ива Василева е българка, която живее в Германия, и когато забременява, тя, както всички ние правим, започва да чете разни неща в интернет! И що да види - нито може да пие чай от градински билки, нито пък, сакън, да посяга към ригана! А когато лекарят ѝ предписва сироп против кашлица с БРЪШЛЯН, тя направо изтръпва! Това е разказ, в който почти всяка раждала жена ще се припознае! Приятно четене!
**********************
Едно от първите неща, които всяка бременна жена в Германия научава (след като е усвоила забраните за хранене), е че лекарства по време на бременността не се пият, освен в супер краен случай.
Е, какво толкова, има толкова много билкови препарати, чайчета, куркуми, плюене през рамо и прочие народни лекове, казвам си аз, но решавам все пак да проверя как стоят нещата с естествените лекове, понеже някъде в съответното чекмедже в мозъка си съм складирала неволно една реплика на наскоро родила приятелка, според която джинджифилът можел да причини преждевременни контракции.
След изчитане на няколко истерични поста в местни сайтове през първите месеци на бременността съм ограничила консултациите в интернет до санитарния минимум. Постът, след който взех това радикално решение, беше следният:
“Приятелят ми ми направи торта и я сложи непокрита в хладилника. Там, за съжаление, имаше и неопакован салам - възможно ли е тортата да се е заразила в листерии и съответно и аз, моля за съвет, УЖАСНО съм притеснена, защото вече изядох няколко парчета!!”
Въпреки това, като рационален човек се захващам да я разнищя тази работа с природните лекове и си харесвам няколко правдоподобно изглеждащи сайта. Успокоително е, че има тонове информация и аз ведро започвам да чета всичко по темата.
Първа точка от проучването: билкови чайове. С тях със сигурност няма какво да се сбърка, мисля си аз и с умиление си спомням как с майка ми и баща ми през лятото сме брали стрък по стрък мащерка и жълт кантарион по родопските баири. Но ето я и първата изненада - с билковите чайове трябвало да се внимава много, понеже много от тях можело да предизвикат преждевременни контракции!
Следват списъци на сигурните билки, като се уточнява, че независимо, че са разрешени за бременни, все пак чаят да трябва се ограничи до максимум три големи чаши на ден. Шок и ужас - светогледът ми е сериозно разклатен, вадя тефтера, записвам с големи букви “РАЗРЕШЕНИ БИЛКИ”, за всеки случай си записвам и на телефона, може да съм без тефтер в магазина пред рафта за чай!
Сравнявам списъка си с публикациите в още няколко сайта, също и с книгата, наричана тук “Библията на акушерките”, звъня на приятелка, защото има тук-таме някои противоречия, но данните що-годе се припокриват и, доволна, че съм достигнала до научно обосновано и информирано решение, финализирам списъка в тефтера и на телефона. Така де, все пак съм с виШо, 100 страници магистърска с превод от японски включително съм писала, едни билки няма да ми се опънат!
Втора точка от проучването: ароматерапия. Майка ми дава идеята в грипния сезон да се опитам да се предпазя с ароматерапия - дифузери, гривнички за ръката, медальони с етерични масла, все приятни, уханни решения. Страхотно хрумване, мисля си аз, но след проучването по точка първа си имам едно наум и решавам по същия научен метод да разбера има ли някакви препъникамъни при етеричните масла.
Вече ми светят всякакви червени лампи, че най-вероятно разрешеният списък няма да е от най-дългите. Разбира се, щеше да е твърде декадентско и разгулно, ако просто можеше да се предпазя на воля с което си поискам етерично масло - представям си го като бременния еквивалент на вечер с “House of Cards”, луканка на корем и червено вино. И, ето, предчувствията ми се потвърждават - опасността от преждевременни контракции дебне като петролен разлив във всяко второ шишенце с етерично масло.
Чета, сравнявам, вадя тефтера и телефона, пиша Списъка. Леко съм обезпокоена от разминаващите се мнения по въпроса с евкалиптовото масло, но засега оставям този казус с въпросителен в тефтера, надявайки се да не ми се налага да го нищя из основи.
Точка трета от проучването: подправки. Тъй като се оказва, че над любими мои имуностимуланти/подправки като куркумата и канелата също е надвиснала стигмата на прежевременните контракции, а и вече съм тренирана за поне една лятна олимпиада в дисциплината “Съмнение на 100 и 200 метра плюс пешеходна обиколка на България без кислород, шерпи и бяло саламурено сирене”, проверявам дали няма някоя скрита зла орисница в чудния и полезен свят на подправките. Както се досещате, цялата процедура завършва с нов списък в тефтера и телефона, а риганът временно придобива статут на злосторник.
Точка четвърта: теренно проучване. Въпреки многобройните съвети и опити да се пазя от настинки, досаден софийски вирус ми се лепва коледно-новогодишно. Това е защото не притежавам антивирусни одежди - представям си ги като еквивалент на пчеларските дрехи в комбинация с ароматерапевтичен джедайски меч, примерно (ако някой знае такъв артикул, моля, на лични). Хрема плюс кашлица, айде, няма да ми е за първи път, я.
Връщам се в Мюнхен и се почва една десетдневна епопея от неспане нощем заради запушен нос и кашлица, гаргарене, жабурене, смучене на чесън, дишане на лук, размахване на сребърни остриета против вампири в 2 ч. през нощта и т.н. Добре че приятелят ми спи дълбоко,че да не се прибавя към всичките ми страдания и любимата ми гузна съвест - и без това при всяко по-мощно закашляне през сълзи се извинвам на човечето в мен за причинения трус...
Като отговорен бъдещ родител, отивам на преглед при личния ми лекар, който бодро ми предписва сиропче с извлек от бръшлян. Аз го поглеждам леко строго: “Ама сигурен ли сте, че бръшлянът е разрешен за бременни?”. Не искам да му подкопавам професионалния авторитет, но скорошният онлайн рисърч е оставил трайни следи в мен. “А, защо, протовопоказен ли е?”. След което, за мое изумление, проверява онлайн, в един от сайтовете, които и аз гледам редовно! “Хм, вярно, пише, че въздействието на бръшляна не е достатъчно изследвано при бременни. Е, нищо, аз въпреки това ще ви по предпиша. И правете инхалации с градински чай!”.
Тръгвам си объркана, следваща спирка - аптеката.
Мила аптекарка с вид на отгледала поне два чифта близнаци ми поглежда рецептата “На ваше място не бих си купила този сироп. И градинският чай е противипоказен. Нали знаете, че всъщност НИЩО не можете да взимате. Препоръчвам Ви ударна доза витамин С и чай от лайка”.
А така, дойдохме си на думата! Дружно се съгласяваме, че да си бременна и болна си е тегоба и аз примирено си тръгвам с едната лайка. На път към къщи се сещам как предишната седмица гинеколожката ми е казала, че всички билки са разрешени... Вдигам рамене и влизам в магазина да си купя шоколад - и този път няма да е черен!
Е, след 10-дневния домашен арест, наложен от приятеля ми и приблизителна консумация на морска сол и лайка поне 5 кила под формата на гаргари, инхалации и разтвори за йогинска каничка за нос, съм готова да се върна към светския живот и да пия първото си кафе на незапушен нос (страхотен лукс, между другото!). Казусът с природните лекове обаче си остава частично нерешен, въпреки изчетеното по въпроса…
Това е то, проклятието на общодостъпната информация. Както казва майка ми, клатейки глава след всяка моя констатация защо даден лек или храна не са подходящи “Ех, пък ние едно време как ви раждахме… Никаква информация, никакви ограничения и пак излязохте хора!”.
Боряна Фукумото е в Майко Мила и е малко гневна, защото, докато е бременяла и раждала в Япония, са ѝ казвали да яде тофу, зеленчуци и всякакви хубави храни, и никога не са ѝ предписвали хапчета. А когато се върнала в България и детето вдигнало температура, какво, мислите се случило? Веднага изписали АНТИБИОТИК! Затова Боряна малко се е ядосала и ни е написала кратък разказ за това как се случват нещата в Япония и как - в България. Хубаво е да знаем!
******************
Членувам в няколко бебешки групи във Фейсбук и отделно имах щастието това лято на живо да се срещна с български педиатър. Вследствие на всичко това имам един въпрос:
Кажете ми, хора, защо трябва да се тъпче човек (бременна-бебе- кърмеща майка) с витамини, антибиотици, прахчета, сиропчета и други производни, за щяло и не щяло?
Ще ви отговоря веднага – вероятно за да отиде един педиатър на безплатна екскурзия, спонсорирана от фармацевтичната компания, която обслужва рецептите му.
Лична история по темата.
Номер 1. Япония.
Преди две години, когато разбрах, че съм бременна, освен радостта и вълнението, когато се зачетох в българските форуми, у мен се загнезди мрачно притеснение.
Не съм пила фолиева киселина. О, драма. Всички мами в България пият! И то месеци преди да забременеят!
Чувствах се толкова глупава и безотговорна, вместо да се зарадвам истински и чисто.
Още помня как, със сълзи в очите, отидох в аптеката, попитах аптекарката
и започнах да я пия.
Докато не отидох на първия преглед.
Там супер усмихнати докторка и сестри ми честитиха, дадоха ми картичка, която също ми честити и ми казва кога ми е терминът.
А аз, предчувстваща нахокване, на което ние, българите, сме си свикнали, извадих от чантата шишенцето със сложните йероглифи, и попитах:
Почнах да я пия преди пет дена. Фатално ли е?
Докторката я погледна и каза:
Не е фатално, щом досега си се хранила пълноценно, с много зеленчуци, риба, зърнени и бобови храни. Щом си я купила, пий я до еди-коя-си седмица, но е най-добре да си я набавяш чрез храната.
И ми изброи няколко зелени зеленчуци, които са богати на фолат.
- А нещо друго да пия?
- Не пий нищо специално.
- Колело мога ли да карам?
- Може! Не променяй начина си на живот по никакъв начин!
- А зъбите ми няма ли да опадат, ако не пия калций?
- ??? Храни се пълноценно, това е достатъчно!
- А някакво обезболяващо мога ли да пия (защото четох, че бг мамите масово взимат но шпа)?
Тук ѝ описах степента на болезненост, малко по-силна от при цикъл.
Е, не, отговори тя. За такава болка не се пият хапове.
...
Излязох от кабинета зашеметена. Бяха оборени две мои, загнездени някъде надълбоко, убеждения.
Това да си бременна не било като да си болна! Мога да си живея нормално!
Отидеш ли на доктор - задължително си тръгваш с рецепта и бягаш към аптеката.
Да, ама не.
Лична история номер 2. Пак Япония.
По-нататък, в развитие на бременността ми, българските форуми и натискът от страна на разтревожената ми майка ме подтикнаха да си купя някакви мултивитамини.
За тях следящата ме лекарка директно ми каза:
- Дай ги на мъжа ти да ги пие. Всякаква химия е вредна за бебето.
Отново шаш!
И последна, Номер 3, японска история.
В края на бременността, когато ми пуснаха третия подред кръвен тест, се оказа, че имам нисък хемоглобин.
Е, тук вече ви хванах!, казах си! Давай витамините, че две не виждам!
Да, ама пак не. Отново ми изброиха храни, богати на желязо, и това беше.
Едва ли има нужда да споменавам, че бебето ми също не се е сблъсквало със синтетични витамини, освен витамин К, който са ѝ дали в болницата.
А сега обобщението във въпрос:
Как, аджеба, оцеляват 130 милиона японци без витамини, като при това представляват една от най-дълголетните нации в света?
Ще се усмихнат някои от вас и ще кажат – абе, остави ги тези откачалки. Те са нинджи!
Подобна беше реакцията и на българския ми педиатър, когато това лято имах нещастието да се срещнем по повод вдигане на температура (О,ужас!О,паника!) от бебето ми.
История Номер 4. България.
Безвитаминовото ми бебе вдига температура за първи път през живота си, седмица, след като сме кацнали в България.
Педиатърът преслушва и гледа гърло. Заключава: Лепнали сте летния стомашен вирус! и изписва рецепта:
1. Антибиотик! (после се самоинформирах, че вирус от антибиотик не се влияе)
2. Прахче за успокояване на стомаха.
3. Друго прахче за успокояване на стомаха.
4. Температуро-понижаващо сиропче за температура до 39 градуса.
5. Още едно - за по-висока температура.
Търчим по стара българска традиция в аптеката и оставяме 30-на лева, а аз споделям новините с майките във Фейсбук. Там узнавам за взаимоизключващите се антибиотик-вирус и решавам да не го давам. От това решение разтревожената ми по рождение майка откача и по стара семейна традиция вдигаме скандал.
В крайна сметка съм обвинена, че си правя експерименти с детето и нали затова сме ходили на лекар - за да изпълняваме каквото е казал. Чувам и най-тежката дума на майка ми: "В тази къща аз съм възрастният човек, детето е на моя отговорност!" (не съм непълнолетна, повярвайте ми).
Склоних и дадох от Светия антибиотик, но в двойно по-малка доза от изписаната (да взема и аз някакво решение, като отговорен възрастен).
На другия ден бебето нямаше температура, НО се беше изринало по цялото тяло.
Пак отиваме на педиатър. Сигурно няма да ви учудя, като ви кажа, че тръгна да изписва нещо за мазане, за да се оправи обривът по-лесно, а след това реши да пипне и фонтанелата на тогава едногодишното ми дете.
- Ама тя не се е затворила! Да изпишем витамини!
Тук вече ми дойде до гуша и споделих, че в Япония никакви витамини не дават и аз предпочитам техния начин на "лечение", ако изобщо това да имаш бебе е вид болест, както се оказва в България.
Педиатърът зяпна и с насмешка попита:
- Те там сигурно и ваксини не поставят?
- Е, не, поставят си.
За щастие това беше последната ни среща.
После говорих с моя позната майка, която ми каза:
Ааа, да, и ние се изринахме от същия антибиотик. Те първо него изписват!
Първо-второ... И схема си имало!
Обобщението този път във възклицателно изречение:
Мила широка аудитория на Майко Мила, не всички педиатри мислят истински за здравето на вашите деца! Пожелавам ви да сте много здрави и да не се срещате с тях в близко бъдеще.
