Покана към онези, които са любопитни да видят любимите си романи на голям екран, отправя фестивалът Синелибри. Тазгодишното 10-то издание започва на 10 октомври и продължава до 3 ноември.
67 филми с десет международни и над 50 национални премиери, галавечери, ретроспективи, кино-литературни срещи, сред които с автора на „Трейнспотинг“ Ървин Уелш, както и с актрисата Мария Бакалова, са част от програмата. И понеже едва ли човек може да огрее навсякъде, ще ви представим нашата селекция от 10-те най-интересни филмови заглавия.
Фантастичната драма на Паоло Сорентино („Великата красота“, „Младост“, „Младият папа“) открива тазгодишното издание в зала 1 на НДК. Действието е ситуирано в Неапол – родният град на режисьора, и проследява житейските перипетии на млада жена от нейното раждане, през тийнейджърството, младостта ѝ и неизбежното остаряване. Филмът е размисъл за хода на времето, наситен с флиртове и запознанства, и изследва начина, по който виждаме хората и местата около себе си.
Продукцията има номинация за „Златна мечка“ на кинофестивала в Кан.
Родената в Монреал сценаристка и режисьорка Дърга Чу-Боуз предлага импресионистичен разказ на романа на Франсоаз Саган, публикуван през 1954 г., когато писателката е едва на 18 години. На почти същата възраст (17 години) е и главната героиня Сесил, тръгнала из Френската Ривиера с овдовелия си баща и поредното му увлечение, което, подобно на другите, изглежда скоро да бъде заменено.
Превърнал се в класика, романът преведен на 22 езика, се счита и за една от първите феминистки книги, изучаваща младежкия копнеж, ревност и сексуално пробуждане. Изследване, чиято времева траектория проследява как погледът към интимните трепети от миналото се актуализира в настоящето.
Филмът на Нора Фингшайд е за травмите от детството и за начините, по които се опитваме да се примирим с тях. През драмите на главната героиня Рона (изиграна от Сърша Ронан), току-що напуснала клиника за наркомани, режисьорката проследява начините, по които ни действа средата, в която сме израснали, и неизбежните последици, които товарят настоящето ни.
Като залага на контраста между истеричния градски живот и тишината на живописни острови, Фингшайд („Извън системата“) превръща тази драматична история по действителен случай в прекрасно и силно въздействащо размишление за възраждащата сила на природата и способността ѝ да лекува.
Премиерата на Outrun е на филмовия фестивал в Сънданс, а взима и наградата на публиката в програма „Панорама“ на Международния филмов фестивал в Берлин.
Гийом Кане и Шарлот Генсбург за първи път застават заедно на екрана в адаптацията по романа „Смъртта на Бел“ от 1951 г. на известния белгийски писател Жорж Сименон, познат с романите си за инспектор Мегре.
Героите са двойка, свикнала с монотонното си съществуване в малък провинциален град. Мирните им дни се преобръщат,к след като дъщеря на техен приятел, отседнала у тях, е намерена мъртва. Съпругът, който по това време е бил вкъщи, става и главен заподозрян.
Режисиран от Беноа Жако, „Бел“ разглежда живота в провинцията, където тайни уж няма, но разликите между това, което човек си мисли, че знае, и реалността, са явни.
Филмът на Кирил Серебренников пристига у нас директно от конкурса в Кан, където е номиниран за „Златна палма“. Разказва скандалната история на съветския поет Едуард Лимонов, който се превръща в скитник в Ню Йорк, сензация във Франция и политически антигерой в Русия.
Сюжетът е по биографичния роман на Еманюел Карер. Действието тръгва от Русия, стига до Америка и се завръща към Европа.
Серебренников разглежда сложната и противоречива личност на героя в забавно контрастното му приемане на гневен бохем, клошар, подстрекател към война, политически затворник, опозиционер на движение срещу Путин.
Анархия, пънк, въодушевление и люто отчаяние преминават през този образ, в който влиза Бен Уишоу, за да създаде мрачно лудия и експресивен Дон Жуан, на когото не му убягва, че „добродетелните мръсници са легион, докато завършените – рядкост“. Лимонов винаги предпочита да застане на страната на бедните и слабите пред това да защитава богатите и силните.
В последно време испанският режисьор Педро Алмодовар размишлява върху болестите и смъртта като в „Болка и величие“ през 2019 г. Но първият англоезичен филм на режисьора – „Съседната стая“, който беше в конкурсната програма на филмовия фестивал във Венеция, навлиза още по-дълбоко в мътните води на емоциите, свързващи ни със смъртта.
Джулиан Мур, Тилда Суинтън и Джон Туртуро са в главните роли, а историята проследява взаимоотношенията на две приятелки, близки в миналото, но загубили връзка помежду си. Пътищата им се срещат при извънредни обстоятелства, а Алмодовар се фокусира върху темите за ценността на приятелството, емпатията и темата за евтаназията.
Тонът в адаптирания роман на Сигрид Нунес е по-скоро мрачен, меланхоличен, а комичните моменти, които съпровождат обикновено филмите на Алмодовар, тук са кът.
Жак Одиар сяда на режисьорския стол на музикалната мелодрама „Емилия Перес“ по романа Écoute на Борис Расон.
Рита Мора е талантлива адвокатка по наказателни дела. Героинята е затънала в работа, която обаче не ѝ носи финансов успех. Ситуацията се променя, когато с нея се свързва босът на картел Манитас. Той ѝ прави щедро предложение, което, колкото и да е притеснително, е трудно да бъде отказано. И ако сложната част уж остава в миналото, се оказва, че свършеното трудно може да бъде забравено.
Замислена като рок опера, криминалната комедия включва в актьорския си състав Зоуи Салдана и Селена Гомес. Филмът на Одиар се движи между няколко жанра, сред които мюзикъл, филм ноар и е с поврати, достойни за теленовела.
Продължаваме музикалната тема с продължението на „Жокера“, чиято маска отново слага Хоакин Финикс. Действието проследява случващото се с героя, затворен в психиатричната болница „Аркам“. Докато очаква присъдата за престъпленията си, Артър Флек среща любовта в лицето на героинята Харли Куин (Лейди Гага). Двамата ще споделят емоционални преживелици из улиците на Готъм.
Режисьорът Тод Филипс отдалечава Артър Флек от вселената на Батман. Превърнат в мюзикъл, филмът се фокусира върху класическия образ на нещастния клоун, неразбран от обществото, но поел ангажимента да го забавлява, каквото и да му коства. Е, този път Жокера е наясно с фалша в живота, но се оказва, че има и съмнително чувство за хумор.
Михаил Лошкин снима екранизация по романа на родения в Киев съветски писател Михаил Булгаков. Филмът струва 17 млн. долара, което го прави една от най-скъпоструващите руски продукции. Книгата е написана между 1928 и 1940 г. и публикувана посмъртно в списание „Москва“ през 60-те години на ХХ век.
Превърнал се в класика, романът остро критикува авторитарното управление по времето на Сталин. Високобюджетната продукция също се приема като дискредитиране на руското управление и открито противопоставяне на войната в Украйна.
Алисия Викандер влиза в образа на лейди Катрин – изключително образована вдовица, която се съгласява да стане шестата съпруга на известния с отвращението си към жените крал Хенри VIII.
Джъд Лоу е безобразно добър в ролята си на лабилния монарх, отстранил или обезглавил предишните си съпруги. Бразилският режисьор Карим Айнуз прави своя англоезичен дебют като отваря вратите към напоената с кръв Англия и ни доближава до двора на Тюдорите, отрупан с интриги и нестихващи подозрения.
„Макар да изобличава перверзните изстъпления, до които води неограничената власт, режисьорът не допуска тази линия да вземе връх в зрелищната историческа драма, адаптация по роман на британската авторка Елизабет Фриментъл“, пишат от Синелибри. Филмът е с номинация за „Златна палма“ в Кан.
