“направо е отвратителна лигла”
“трябва да изляза, защото ще я убия…”
“тя знае какво става, като останем насаме”
“ни майка ти ме стряска, ни баща ти, ни вуйчо ти, ни който и да е”
“трябва да я надумкаме и тогава да седи и да реве цял ден”
“един месец я държá, сега ще останем насаме, още един месец ще я държи”
Това са част от репликите на педагог към ученичка в Центъра за специална образователна подкрепа в Бургас (ЦСОП-Бургас), твърди анонимен източник. Може да ги видите сами във видео материала по-долу.
Човекът, който изпраща видеото със сигнал към Елисавета Белобрадова, използва медиите като последна надежда за промяна, защото според него досега нито директорът на училището, нито Агенция за закрила на детето, нито ресорните експерти в общината са обърнали сериозно внимание на случая. Провеждана е проверка, която не е открила никакви нередности.
В разговор, който проведохме с директорката на ЦСОП-Бургас – Диана Костова, г-жа Костова заяви, че всичко това е лъжа, че няма никакъв тормоз, че децата са обгрижени чудесно и родителите са изключително доволни от отношението и работата на персонала в Центъра. Г-жа Костова потвърди също така, че е имало проверка, която не е установила нищо нередно.
Това, което се вижда и чува в клипа, се случва в годините и не е инцидент или единичен случай, твърди анонимният източник. Той иска да запази самоличността си в тайна заради заплахите за саморазправа, които се отправят към него.
Основните реплики са насочени към момиче, което не провежда никаква вербална комуникация с двете жени, част от екипа на ЦСОП-Бургас, както твърди в сигнала си източникът.
След това двете жени започват да говорят и за ученици от предишни випуски, разказвайки през смях история за дете, което кара колело, докато са му връзвали ръцете.
Междувременно в това училище се образоват десетки деца със специални потребности. Огромният процент от тях не могат да говорят и няма как да споделят на родителите си какво им се случва през деня. Няма как да го разкажат и при евентуален разпит от компетентни органи, в случай че това се наложи.
Вербалната агресия е само част от всичко, разказва още човекът, подал сигнала. Многократно е ставал свидетел и на физическа агресия, като боят е част от образователната система, казва още той, като подчертава, че не всички учители се държат така с децата, но тези, които го правят, не получават никакво наказание.
В момента ангажимент да инициира проверка след подаден към него сигнал е поел кметът на Бургас Димитър Николов.
Надяваме се обществената непримиримост по въпроса да даде по-силна мотивация на институциите за по-щателна проверка на случващото се в ЦСОП-Бургас.
Завършваме с един цитат от сайта на училището, надявайки се някой ден той наистина да значи нещо:
“През дългогодишното си съществуване принципите, на които се подчинява работата в училището, са изцяло отдадени в ползата и името на децата със специални образователни потребности, изцяло съобразени с индивидуалните им възможности и потребности, извършвана от най-добрите специалисти в областта.“
След призива си за стикери по колите БРЕМЕННА ЗАД ВОЛАНА, Антоанета Енчева продължава темата за безопасността още по-епично. Призовавайки управителите на големите супермаркети да предпазят клиентите си от урагана с РДП (родители с деца на пазар). Ето защо:
Както е казал народът, човек и добре да живее, рано или късно му се налага да отиде до близкия супермаркет за продоволствия от първа необходимост.
Това за мен не беше никакъв проблем, докато не се появи на бял свят отрочето Ива, позната с кодовото име Иви Светкавицата, чието кратко описание звучи така: бръм, бръм, бръм – фиууу. (Още в родилна зала започна да се опитва да се измъкне от леглото, а по-късно лазенето протече на бърза скорост, т.е – тичаше, докато лазеше, и, съвсем естествено, проходи много рано - и то пак с тичане.)
И така - хладилникът е празен, време е за пазар. Започва подготовка в стил „Рамбо се готви за война”. Въоръжени сме с любими играчки, списък с необходимото за пазаруване и голямо търпение. Мацваме по една черна линия под очите за маскировка, връзваме лента на главата, че да не вземе някой да ни познае, и зареждаме пълнителите.
Пред супермаркета стоим мълчаливо няколко секунди в колата и след това, с боен вик „Атакаааа”, пазаруването започва.
Иви стои мирно максимум 3,45 секунди в пазарската количка. Естествено, ПРАВА, хванала се за страниците и заела поза на начинаещ сърфист, докато някой от нас се опитва да се движи максимално бързо между появилите се на пътя препятствия (да, разбирай добри хора, пазаруващи кротко в магазина).
Чувството е като да си участник в Бързи и яростни, но с таратайка тип трабант, без хидравлика и без добро сцепление на гумите, насред пешеходна зона. Къде крак прегазен, къде челен сблъсък с количка, къде ударен щендер. Сигурно оставяме доста синини по краката и задните части на клетите купувачи, тези добри хора, които силици нямат да отговарят на моето сконфузено „извинете”.
По пътя успяваме, като опитни баскетболисти, да хвърлим нещо в количката, просто ей така, защото ни е било по път. Времето ни е доста ограничено, преди Светкавицата да загуби интерес и да започне великото мрънкане.
От тези нахвърлени нещица, половината ще бъдат наръфани, смачкани и олигавени, докато стигнем до вкъщи. Най-зле е с киселите млека – капачките им получават по два зъба и са готови още в хипермаркета за пиене. В количката обикновено се хвърля и нещо за примамка, подходящо за гризане, за да спасим каквото можем. Например, шоколад с по-здрава обвивка, който след това изгребваме с лъжичка от опаковката. Все едно багер е минал през него. Няколко пъти.
Многократното „Ъ”, „Ъ”, „Ъ” ми подсказва какво Светкавицата иска да хвърля в количката. Ако не го получи веднага, се чува писък. ОНЗИ писък, който казва „ще викам, ще рева и ще се тръшкам и ако ще спец части да се намесят, няма да ти помогнат”.
Звуците пък, които издава, докато прелитаме покрай щанда за животинска храна, наподобяват рев на тигър, маймуна и слон, затворени в обща клетка. Все едно тичаме през бойно поле, прескачаме окопите, заобикаляме мините (разбирай добри хора, пазаруващи кротко в магазина) и галопираме към крайната цел – касата!
Светкавицата може да стои в покой не повече от 17 секунди и половина. Единият от нас мята каквото хване от количката върху лентата, а другият се опитва да удържи Светкавицата да не разпилее всичко, което успее да докопа.
За "смешните" физиономии, които се налага да правим, няма да разказвам, нито за изумените погледи на другите купувачи, докато наблюдават нашето фиаско. Все едно жонгльор, клоун и акробат са събрани в една личност, която прави картофено пюре във въздуха, мятайки картофи, масло и мляко едновременно!
Обикновено на касата се явяваме с няколко разпечатани опаковки и задължително с нещо, захапано здраво в устата. Касиерката ме гледа въпросително, но аз съм непоклатима, а погледът ми казва „Ако искаш да го маркираш, сама го дръпни от устата ѝ, аз няма да рискувам! Не съм готова за ОНЗИ писък!”
В повечето случаи захапаното нещо се маркира, докато аз провесвам напред към касата отрочето. Жената успява, с повечко късмет, да намери бар кода върху надъвканото и олигавено нещо.
Ако все пак някой не е успял да придобие представа за събитието поради моите непретенциозни писателски умения, моля да изгледа бойните сцени в който и да е военен филм в стил Тънка червена линия.
След битката се прибираме изтощени в къщи и започваме да правим равносметка на понесените щети: изтекли млека, разкъсани опаковки и забравени продукти...
Наскоро споделих с една съседка за преживяванията ни, а тя, с две деца, ме вкара в техния апокалиптичен филм, в който и двете деца държат да бутат собствени малки колички, а те с мъжа ѝ карат третата, в която мятат продуктите. Лунапарк! Поради невероятните шофьорски способности на децата, все някой щендер е на земята, нещо е разпиляно, някой невинен клиент е покосен по пътя.
Та, мили хора, ако видите движеща се с двеста пазарска количка, от която се чуват странни звуци и след която се сипят разни продоволствия, моля, хвърлете се встрани, залегнете в някой окоп и изчакайте на безопасно място бедните родители да прелетят покрай вас!
А най-добре е за подсигуряване на безопасността на околните хипермаркетите да измислят пазарски колички със светлинна сигнализация. Да се вижда отдалеч, че да знаят добрите пазаруващи хора, че са в голяма опасност и към тях се приближават родители с дете на пазар! Звуковият сигнал си го правим сами.
Още от същото:
Всички сме били в тази ситуация: приятелка споделя с нас, че е жертва на домашно насилие и след хиляди съвети и лична подкрепа, започваме да се питаме как е най-добре да постъпим, за да ѝ помогнем наистина. "Винаги го има страха, че каквото и да предприемем, можем още повече да влошим ситуацията, особено ако става дума за застрашени човешки животи", пише Мика Морил в своята история за ScaryMommy, в която разказва как е решила да постъпи, когато получава зов за помощ - от непозната.
Като човек, който е преживял домашно насилие в миналото, като човек, който е отказвал да докладва за това, и като човек, който не осъзнаваше колко лоши са нещата, докато не стана твърде късно, се научих да разпознавам червените знамена в живота си...
Приятелка споменава, че партньорът ѝ мрънка, ако къщата не е чиста - червен флаг. Жена в офиса се оплаква, че съпругът ѝ крещи, дори когато задава прост въпрос - веднага започвам да се чудя как и кога ще ескалира това в нещо още по-сериозно.
През август тази година Крис Уотс уби бременната си съпруга Шанан и двете им малки дъщери Белла (4 г.) и Селесте (3 г.) в дома им във Фредерик, Колорадо. Освен жестокото убийство, това, което шокира всички е, че бащата, който се призна за виновен на 6 ноември, не е изглеждал агресивен в очите на хората преди престъплението. Говорим за популярно семейство, чиито снимки в социалните мрежи, са изпълнени с щастливи и усмихнати лица, както и с вълнението от предстоящото раждане на третото им дете…
В един момент обаче той просто „превърта“. В началото се започна с до болка познатото:
"Тя винаги изглеждаше толкова щастлива..."
"Тя никога не е намеквала, че нещата са толкова зле..."
После идва и феноменът "Знаех си":
"Той винаги беше надменен..."
"Той беше толкова потаен..."
"Имаше нещо нередно в него. Усмивката му не стигаше до очите му..."
Защо продължаваме да чакаме хората да умрат, преди да започнем да свързваме точките и да мислим за всички сигнали, които сме пропуснали?
Току-що бях стартирала блога си, когато една вечер чух, че някой оставя съобщение в платформата. Бях толкова развълнувана, че читателка извън групата ми от верни приятели е стигнала до него и веднага написах отговор с благодарност и я помолих да хареса и страницата ми. Тя ми изпрати и покана за приятелство във Facebook и незабавно започна да ми пише: „Хайде да пием кафе някой път, ето телефонът ми, обади ми е...“ В един момент ми изпрати и видео, от което се чуваха мъжки викове.
Съпругът ми се стресна и се обърна, за да гледа видеото с мен. Беше криво и разфокусирано, явно, заснето от някой, който не искаше да е очевидно, че записва. Чуваше се бебешки плач, докато мъжът продължаваше да вика и ругае вулгарно.
-- О, не - казах на съпруга си и го погледнах за потвърждение на това, което виждах. -- Тази жена е в беда.
„Трябва да си тръгнете. СЕГА. Не след няколко дни. Сега!“, написах на непознатата жена. Тя ми каза, че се притеснява, че ще влезе в правни битки, ако го напусне, защото имат малки деца. Попитах един добър приятел, който работи със социалните служби, какво трябва направя, за да помогна, и той ме посъветва да ѝ кажа да се обърне към специалист по домашно насилие. Събирах контакти, които да ѝ дам, когато тя ми изпрати снимка на мъжа си, облегнал брадичка върху цевта на пушка. Лицето му беше тъмно, очите му бяха опасни, можехте да видите демоните около него...
Сърцето ми започна да бие силно, исках да повърна. Или да заплача. Може би и двете. Не съм обучена за това, не съм подготвена. Не можех да я оставя без отговор, но какво, по дяволите, трябваше да направя?
Казах ѝ да се обади в полицията. Тя каза, че го е направила. Казах ѝ да поиска заповед за спешна защита. Каза, че е опитала и това, че се е обърнала към всички институции, за които се е сетила, чак до Белия дом е стигнала и никой не искал да ѝ помогне. Не вярвах.
Как може да покажеш на съответните служби тези неща и никой да не се отзовава?Не исках да чуя, че още една млада жена и децата ѝ са убити, че ще съм тази, към която някой се е обърнал за помощ и не съм направила нищо от страх.
Затова се обадих на полицията. Дадох им ограничената информация, с която разполагах за тази жена. Предложих да им изпратя снимките и видеоклипа, които имах от нея. Офицерът, с който говорех, не изглеждаше толкова загрижен, колкото очаквах да е.
-- Значи, не познавате тази жена? - каза той лениво.
-- Не. Тя просто ми го каза тази сутрин, разбрах това от Facebookразговора ни...
-- Аха.. - спря той за момент и продължи: - Значи от това, което казвате, излиза, че той всъщност не е я е насилил…
-- Имам снимка с него, на която той държи оръжие - казах аз. Не можех да повярвам, че полицаят отхвърля сигнала ми. -- Имам и видеоклип, в който той крещи и физически я заплашва с тялото си, докато тя го моли да спре.
-- Добре - въздъхна офицерът. - Ще накарам един от нашите кризисни служители да ѝ се обади, да я окуражи и да ѝ окаже съдействие.
-- Тя каза, че чувства, че нещата ескалират, в къщата има малки деца… - продължих аз.
-- Както казах, ще ѝ се обадя.
„25-те минути, които току-що прекарах в разговор с офицера, с когото си се свързала, бяха подигравка“, писа ми тя.
Кликнах върху профила ѝ и видях, че съм блокирана. Седмица по-късно ми изпрати имейл, в който пишеше, че е взела децата си и е отишла във Флорида, "но не се е отказала от своя войник".
Не съжалявам за това, което направих. Бих го направила отново и все още ми се свива стомахът, спомняйки си образа на „войника“, подпрял се на своето оръжие, сякаш готов да го насочи към мен. И предпочитам някой дами се ядоса, че съм взела правилното решение, макар и без резултат, отколкото за пореден път да чуя „тя никога не е намеквала, че нещата са зле“. Защото аз знаех, че са.
Още по темата:
Защо се обаждате, като не е ваша работа
Вчера в Майко Мила! пуснахме текст, писан от един баща - Николай Липовански, след неуспешния му опит да „въведе“ сина си в ясла - Те всички реват! – мотото на българската детска градина. Текстът разбуни духовете сред родителите – много от тях подкрепиха написаното и се обединиха около мнението, че има нужда от спешни промени в системата на прием, въвеждане и отглеждане на деца в яслите и детските градини. Остарелият и много често неработещ модел на адаптация е време да бъде заменен от по-модерни и адекватни начини за запознаването на децата с тази огромна новост в живота им.
Недопускането на родители в детското заведение също е време да бъде преосмислено – колко по-лесно би било за детето да свикне с новата обстановка, ако родител влиза с него за известно време в началото! Случаите на тормоз и лошо отношение на служители на детските заведения пък зачестяват, както и сигналите на майки и бащи към телевизии и предавания.
Провокирана от всичко това, една майка от София – Весела Алексиева, написа кратък текст, с който обяснява мотивите си да започне институционална борба за промени в модела на приемане, въвеждане и отглеждане на децата в ясли, градини и училища. Публикуваме го тук, защото смятаме, че темата е от изключителна важност за цялото ни общество - не само за родителите на деца, посещаващи детски заведения.
***************************
Здравейте, мили майки. Аз започвам борба! Борба срещу твърде остарелия модел на възпитание в яслите и отношението на персонала към децата. Не може възпитателки да подстрекават децата към насилие, да ги обиждат и крещят истерично!
Както казва синът ми:
"Мамо, не искам да ходя там, защото леличките се карат на децата, че мърдат!"
Не може и да се държат с тях грубо и нечовешки, с чувство за безнаказаност, защото знаят, че малките все още не могат да говорят.
Отново цитирам сина ми:
„Аз пишках, папках и поисках водичка и тя не ми даде”.
Е, да, ама моят говори много и обяснява всичко с подробности, а на тази възраст децата все още не могат да лъжат...
Не искам да си представям какво се случва с децата, които не говорят - всички сме чували слуховете, че се отварят прозорци през зимата, за да настиват и да не посещават яслата, че не им се дава вода, за да не пишкат много, че са наказвани, като се затварят и изолират сами в отделна стая...
Затова поемам борба за промяна на начина за адаптация при постъпване в ясла - не може синът ми, на 2 години и 6 месеца, който при постъпването си в яслата се разделя с мен с усмивка, дава ми целувка и ми казва съвсем спокойно, без да плаче “Чао”, да бъде дърпан от служителката, сякаш е затворник и отива на екзекуция (сещате се какво доверие той изгражда към това място).
В “белите” държави родител придружава детето за няколко часа при опознаване на новото място и хора – всички могат за пример да погледнат Берлинския адаптационен модел (на снимката, бел. ред.)
Провокирана съм да започна тази борба от личен опит, от случващото се напоследък и от репортажите на телевизиите. Споделям с вас, защото смятам, че е крайно време да сме единни и съпричастни, да спрем да мълчим и да започнем да се борим за промяна и нормално отношение към децата ни.
Нека спрем със страха, че ако проговорим, това ще се отрази върху отношението към тях. Та то и без това е отвратително! Но ако мълчим, със сигурност ще продължи да е такова.
Ще сезирам всички възможни институции, които биха могли да направят промяната възможна с искане:
1. Поставяне на камери за наблюдение
2. Промяна на адаптационния модел.
Приканвам и всички вас да го направите. Моля, отделете време, за да се обърнете към съответните институции. Нека бъдем чути! Предвид ангажираността ни, може да започнем, например със сигнали до Омбудсмана - в сайта има възможност за подаване на жалби и сигнали он-лайн тук.
П.П. Не слагам всички кадри от тази професия под общ знаменател, напротив “свалям шапка” на професионализма и търпението на тези, които обичат професията си и я работят с удоволствие.
************************
Междувременно пък стана ясно, че други три майки организират Национален протест: Не на насилието в детските градини и училища. Той ще се проведе на 10 май, сряда, от 11 часа, когато е планирано събиране на всички желаещи на ул. "Оборище" № 44, където cе намират дирекциите "Здравеопазване" и "Образование" към Cтолична община.
Ето и техните искания:
1. Провеждане на ефективни, а не на повърхноcтни входящи (при подбор на перcонала), ежегодни и инцидентни (при необходимоcт) теcтове за пcихологична пригодноcт на медицинcки cеcтри и педагози, работещи в детcките яcли, градини и училища, чиито резултати да бъдат оповеcтявани публично, както и подробно обcледване не cамо на профеcионалните, но и на нравcтвените качеcтва на кандидатите;
2. Изграждане на cиcтеми за видеонаблюдение във вcяко помещение на яcлите, градините и училищата, включително и в дворовете към тях, като камерите да оcигуряват виcока резолюция (доcтатъчна за идентифициране на лицето при инцидент) и звук, а така cъщо и камерите да излъчват онлайн, c контрол на доcтъпа (индивидуална парола за cемейcтвото на вcяко дете, предоcтавена cрещу подпиc за периода от запиcването до изключването на детето от cъответното заведение, без право да я предоcтавя на друг). Cъгласно Закон за чаcтната охранителна дейноcт, видеозапиcите да бъдат cъхранявани в cървъра на cъответната яcла, градина, училище в 30-дневен cрок, като доcтъп до тях на магнитен ноcител да имат родителите, cлед пиcмена молба до директора, cъглаcно Закон за защита на личните данни, в cлучай, че желаят да ги използват като доказателcтво за извършено наcилие;
3. Медицинcките cеcтри в яcлите и педагозите в градините и училищата ефективно да преминават ежегодни обучения, провеждани cъвмеcтно от пcихолози и педагози, каcаещи запознаване c прилагане на добри практики във връзка c работата c децата;
4. В cлучай на cигнал за наcилие от cтрана на учител cпрямо дете да cе проведе ефективно (а не повърхноcтно) вътрешно разcледване от комиcия, назначена от директора, включваща един незавиcим външен екcперт, като при конcтатирано такова, незавиcимо дали пcихичеcко или физичеcко, яcлата, градината или училището да бъдат финанcово cанкционирани, а при уважен от cъда иcк cрещу яcлата, градината или училището, поcледните да cа задължени да предявяват регреcни иcкове cрещу cлужителите cи, заради които cа претърпели cанкциите. Cигналите и резултатите от проверките да бъдат публично оповеcтявани на cъздадена за целта интернет cтраница (cъщата, в която да е обявена прозрачноcт при подбор на перcонала по т.1);
5. Cлед доказано наcилие над деца, конкретният „профеcионалиcт“ да бъде наказван c най-тежкото диcциплинарно наказание - уволнение, като да търпи и забрана да заема cъответната длъжноcт или cходна такава, изиcкваща образователния му ценз, за период от пет години;
6. Да cе поcтави лимит на децата, които да бъдат обгрижвани от една медицинcка cеcтра или педагог (по един кадър на вcеки пет деца) и да cе редуцира броят на децата в група (не повече от 20), като за целта cе открият и нови ясли и градини. Cъответно, училищните клаcове да бъдат cъcтавени от не повече от 20-22 деца, като за вcяко едно от тях cе гарантира по минимум от 2 кв. м. площ в cтаята. Да cе предвидят минимум по два пcихолога във вcяка яcла, градина, училище, които да бъдат на разположение от 08:00 до 17:00 чаcа;
7. Да cе въведат ежеcедмични задължителни чаcове c доброволчеcки труд, cъглаcувани c пcихолога, полаган в cъответната яcла, градина, училище от родителите на децата, които да подпомагат леcната адаптация на децата и cформирането на cплотен колектив;
8. Да cе забрани използването на телевизори и лаптопи c цел излъчване на детcки ТВ канали, оcвен филмите c образователна цел, които подпомагат педагозите в образователните чаcове;
9. Да cе промени адаптационният модел при поcтъпване в яcла, като по време на cъщия родител да има правото да придружава детето от един до три чаcа дневно, предвид възраcтта, пcихичеcкото и емоционално cъcтояние на детето (поетапен график за влизане на децата заедно c родител). За пример може да cе ползва Берлинcкият адаптационен модел;
10. За вcяко дете cъc CОП задължително да има помощник-учител, който да му помага и да cе изгради модел за приобщаване на тези деца към оcтаналите, за да не cе третират като различни;
11. Да cе въведе задължителна ежемеceчна оценка от cемейcтвото на детето на преките му учители, медицинcки cеcтри и директор, от които да завиcят не cамо работните им меcта, но и бонуcите към заплатите им, c които ще бъдат мотивирани.
****************************
За съжаление, също вчера се появиха и нови сигнали за тормоз на деца от служители в ясла.
Община Варна проверява жалби за тормоз в детска ясла „Иглика“. Сигналите са подадени от няколко майки, съобщава днес варненския вестник „Черно море“, цитирайки Анастасия Георгиева, шеф на общинската дирекция „Здравеопазване“.
Родителите са скрили в играчки записващи устройства, след като децата им са започнали да се държат неадекватно.
"Дъщеря ми е постоянно нервна. Изпада в нервни кризи", заяви една от майките пред тв Нова телевизия. Друга споделя, че детето ѝ е започнало да си удря главата и да си дърпа ушите заради тормоза. На записа се чуват викове към децата. Според майките децата им са били затваряни в тоалетните за наказание. Те бяха категорични, че няма да ползват повече услугите на въпросната ясла.
Директорът на детска ясла "Иглика" във Варна наложи дисциплинарни наказания на две от служителките си във връзка с подадената жалба за тормоз над малчугани в заведението. Замесената в случая детегледачка е наказана с "предупреждение", а медицинската сестра - със "забележка".
Според Георгиева това е първи сигнал от родители за въпросната детска ясла. Тя посочи, че общината е набелязала отдавна мерки за превенция на подобни случаи, които се изразяват в задействането на 2 програми.
Едната е за подготовка на родители във връзка с въведения електронния прием. Тя включва много елементи за процедурите, с които трябва да са запознати родителите.
Предвидена е и система за проследяване на адаптацията на децата.
Втората програма е за работа с персонала. Тя включва тренинг тестове за борба със стреса, за реакция при малчугани с трудна адаптация и други.
