fbpx

Дори и да си минала през едно раждане, невинаги можеш да си напълно сигурна дали това, което усещаш към края на следващата бременност, са знаци за приближаващото раждане, или просто обичайни моменти от живота на бременната.

Това е така, защото ранните сигнали за начало на раждането са неясни, а често и зле интерпретирани: дали тази тъпа болка е сигнал, че бебето заема позиция, или по-скоро е в резултат на снощната вечеря; тази мокра следа на бельото е от изтичащите води или от липсата на контрол над пикочния мехур, защото го е възседнало 3,5-килограмово бебе?

Тук има няколко важни момента и конкретни сигнали, за които да следите, и които може да означават, че раждането наближава. Събрани са и са подготвени от Сандра Гордън, акушерка, Елизабет Стайн и от д-р Лора Райли.

Сигнали, че раждането предстои до дни

Тъкмо когато си мислите, че няма как да станете по-огромна, може да забележите някои от следващите знаци за предстоящото раждане. 

Обърнете внимание, че тези симптоми не се появяват в определен ред и може да изпитате няколко от тях в един и същи ден или в разстояние от няколко дни.

Те сигнализират, че раждането е на хоризонта:

  • засилен вагинален секрет (вероятно кафеникав или розовеещ на цвят);
  • „слизане“ или усещането, че бебето се смъква ниско към тазовата кухина. Теглото на бебето вече не притиска диафрагмата, в резултат на което вече може да дишате по-свободно;
  • лека загуба на тегло;
  • тъпа болка ниско в кръста, която идва и си отива;
  • меки и чести изхождания, придружени със спазми. „Така тялото изчиства червата, за да може матката да контрахира добре“, казва акушерка Рошел Либерман от Бруклин, Ню Йорк. „Възможни са и проблеми с храносмилането и повръщане преди старта на раждането.“
  • усещане за натрупващо се напрежение или спазми в тазовата/ректалната област;
  • изглаждане, изтъняване или разкритие на шийката на матката (преценява се след преглед от лекар);
  • увеличаване на Бракстън-Хикс контракциите или „подготвителните“ контракции, които се чувстват като стягане или втвърдяване на матката; има вероятност да са съпроводени от леки спазми;
  • чувство, че не можете да си намерите място/повишена енергия; както и обратното – отпадналост. Усещането е, че не искате да оставите недовършена работа вкъщи. „Ако чувствате поне малко от инстинкта за „гнездене“, не се преуморявайте“, съветва Барбара Моран, акушерка в Дън Лоринг, Вирджиния. „Ще ви трябва енергия за раждането.“

Сигнали, че раждането започва всеки момент

Ако имате някой от следните симптоми, раждането е съвсем близо.

Изтичане на водите

Сигурно повечето от вас сънуват кошмари как изведнъж раждането започва в асансьора, в офиса или в киното. Но съвсем малка част от жените (според едно проучване те са по-малко от 8%) свидетелстват, че водите им са изтекли непосредствено преди започването на регулярните контракции.

Дори да ви изтекат водите, по-голяма е вероятността да почувствате леко протичане, отколкото силна струя, тъй като главата на бебето пречи на изтичането на прекалено много от амниотичната течност.

„Веднъж щом е спукан околоплодният мехур, значи контракциите са съвсем близо“, казва д-р Карол Грабовски, началник на женското отделение в медицинския център Лонг Бийч Мемориал. При 80% от жените започва спонтанно раждане до 12 часа след изтичането на водите.

А при тези, при които това не се слува, вероятността да се приложи индуцирано раждане е много голяма, тъй като рискът от инфекции се покачва след спукването на околоплодния мехур.

Падане на цервикалната запушалка

По време на бременността шийката на матката е запечатана и затворена със слуз. Това е естественият начин да се предпази бебето от инфекции.

Но с приближаването на раждането започва и разтварянето и изглаждането на шийката на матката, което изтиква тази слуз. Тя може да представлява нещо като топче (оттам и „слузеста тапа/запушалка“) или като течно петно.

Този секрет може да е кафеникав на цвят (заради засъхнала кръв) или розов заради шийката, която продължава да изтънява и да се отваря, предизвиквайки спукването на малки кръвоносни съдове по повърхността ѝ – това оцветява леко слузестата запушалка. 

„Когато забележите нещо подобно, раждането може да е след часове, дни или дори седмици“, казва д-р Грабовски.

Болки в гърба

Ако сте като повечето бременни жени, вероятно гърбът ви боли от месеци. Но когато изведнъж болката се усили, това може да е индикация за т.нар. „гръбни контракции“, което се случва при близо една трета от жените. 

„Обикновено бебето навлиза в родовия канал с лице към гръбнака на майката“, отбелява Кей Джонсън, акушерка от Атланта. „Но понякога бебето захожда с черепа си, опрян в гръбнака на майката, което ѝ причинява постоянна болка. Тя може да се разсее и към корема, но обикновено е концентрирана в гърба.“

На кого и как се оплаквате, когато за пореден път се сблъскате с нещо абсурдно в средата, която съвсем отговорно, възпитано и съвестно обитавате. Във Facebook, на съседите и приятелите, ругаейки вселенската несправедливост наум или крещейки срещу телевизора?? Антония Петрова има готова стратегия, а вие споделяйте пробвали ли сте я и работи ли.


Преди време ми се наложи да отида до пощата в нашия квартал със сина ми, който беше на седем месеца. Оказа се, че не мога току-така да вляза в пощенската станция с количката. Стълбите не са пригодени по никакъв начин за детска или инвалидна количка. Помогна ми човекът от охраната, но какво щеше да стане, ако той не беше услужлив или ако имаше проблеми с кръста?

Реших, че това положение е абсурдно.

Какво си мислите направих след това? Дали се оплаках във Facebook или на съседката?

Седнах и написах един мейл до Български пощи! Попитах ги кога ще сложат край на това абсурдно положение и ще пригодят рампи, както е редно в 21-ви век. След няколко седмици получих отговор: пари за рампи нямало, но щели да сложат релси.

Разочаровах се, че не се намират пари за достъпна среда, но хората си удържаха на думата и вече има релси. Моята количка е прекалено тясна за тях, но се надявам да са полезни на други родители.

Разбира се… една птичка пролет не прави!

Започнах да проучвам защо хората не подават сигнали.

Мит 1: Нищо няма да се промени

Пробвали ли сте? Сигурна съм, че ако 200 родители изпратят мейли, парите за рампи може и да се намерят. Убедена съм, че ако се получат достатъчен брой сигнали, някой някъде ще се размърда. При всички положения мълчанието не помага! Получавам отговор на всички жалби, които пиша. Да, понякога отнема два месеца, но жалбата ми е разгледана и взета предвид.

Мит 2: Отнема прекалено много време

Един мейл или жалба до съответната институция отнема 5 минути. Буквално само за 15 минути на месец можете да промените средата, в която живеете.

Мит 3: Да посочваш проблемите в средата е мрънкане и не е достойно

Мрънкане е, ако го правиш на кафе или по форумите. Да отстояваш гражданска позиция и да изискаш държавата или организация да си свърши работата е достойно и движи света напред. Това е примерът, който искам да оставя на децата си.

Наистина няма нужда всички да подемат големи индивидуални инициативи, да отделят часове за срещи и обсъждания. Обаче има отчайваща нужда от малки интервенции, които показват, че ти пука какво се случва. Има нужда от широка обществена подкрепа за идеи и каузи, с които животът ни се променя към по-добро. Всеки малък принос допринася за промяната!

Ако се чудите откъде да започнете, ето няколко предложения:

-- изберете си една конкретна идея, която инициирате или подкрепяте (например: искам да се ремонтира тази детска площадка или да се изгради нормална тоалетна в този парк; искам шкафчета във всички училища, за да не носи детето тежка раница; искам здравословна храна в детската градина и т.н);

-- подайте сигнал до съответната институция или организация (използвайте техните формуляри или адреси в интернет; ето някои полезни сайтове: call.sofia.bg , kzp.bg , ombudsman.bg, peticiq.com, както и апликации през телефона - Гражданите, HelpBook;

-- подайте сигнал до медиите и дай гласност на инициативата/проблема;

-- подкрепете подписка или създайте своя собствена, след това разпратете информацията на приятели и познати, мобилизирайте повече хора;

-- използвайте мейлинг мобилизация: копирайте текста, който сте изпратили до съответната институция, и го споделете с другите, така че всичките ви съмишленици да могат да го използват по същия начин (посочете им и адресите, на които да го изпратят). Ще им отнеме само две минути да участват, а това ще ги мотивира да ви подкрепят.


Още:

cross