fbpx

Известната британска психотерапевтка Филипа Пери разговаря с Хадли Фрийман от The Guardian по повод последната си книга The Book You Wish Your Parents Had Read (“Книгата, която ви се иска да бяха прочели родителите ви”). 

Ето няколко кратки момента от Пери относно отношенията родители-деца, за които става дума в интервюто и които са сред основните моменти в книгата ѝ, базирана на дългогодишната ѝ работа: 

Децата имат и негативни емоции и това е нормално

Сред основните послания на Пери е това, че родителите трябва да приемат чувствата на децата си, без да се опитват да ги отричат (“Не ставай глупав”) или да ги замазват (“Не плачи, ще ти купя сладолед”).

Според Пери правим това, защото така сме отгледани и копираме онова, което са правили родителите ни. Освен това е болезнено да приемеш, че едно дете може да има и негативни емоции.

“Терапевт съм от много години и като такъв съм разбрала, че повечето родители не са зли копелета. Напротив, те са истински чудесни хора, които нямат правилните инструменти да се справят със ситуациите”, казва Пери. “Хората обичат децата си, но ги третират като задължения, като някакви задачи.”

Родителство в локдаун

“По време на ситуация като локдауна човек много бързо надхвърля лимитите си. Но един родител може да се опита да каже на децата си да поиграят сами за един час, защото той има нужда от време за себе си. Кажеш ли, че е за "тяхно добро”, това е хвърля масло в огъня и става лудница. 

Локдаунът е стресор, а стресорите ни карат да се връщаме към стари модели. Така че в подобна ситуация всеки опит да правим нещата различно – “Няма да съм като родителите ми, ще се отнасям към децата ми като към човешки същества” –, е обречен на провал и накрая крещим “Слез ми от косата! Лошо дете такова!”

Фазата на “залепеното дете”

“Периодът, в който децата имат нужда да са непрекъснато с някой от родителите си, е точно това – период, фаза, нещо временно. Докато работата, приятелите и другите занимания могат да продължат, когато малкият човек няма толкова нужда от нас.

Когато говорим за повече от едно дете в семейството обаче, нещата са по-скоро като в жонгльорски номер. Когато имаме повече от едно дете, е добре да не говорим за братята и сестрите като за “децата”. Нека останат отделни индивиди. Когато бях малка, със сестра ми винаги бяхме “момичетата” или “децата”. Много е важно родителите да имат индивидуална връзка с всяко дете, защото те не са аморфна маса.”


Много е вълнуващо и също толкова объркващо, защото някак излиза, че бъдещите деца, освен че ще са братовчеди, ще са и генетични братя/сестри.

Двете сестри Британи и Бриана, които са еднояйчни близначки, се омъжват за Джош и Джереми, които - изненада - също са еднояйчни близнаци, и съвсем скоро двете двойки обявиха, че чакат бебета заедно, пишат People.

В специален Инстаграм пост те обявиха, че са бременни.

"Изключително сме развълнувани и благодарни, че бременностите ни съвпадат и можем да споделим тази новина с всички вас", пишат двете еднакви семейства, които се женят на двойна сватба през 2018 г., година след като се срещат. Забавното е, че служителите, които ги бракосъчетават, също са еднояйчни близнаци.

Двойките живеят под един покрив и планират да отглеждат децата си заедно.

Двете сестри отдавна са много навътре в близнашката субкултура, като не само се обличат еднакво, но излизат на двойни срещи и смятат себе си за "двете половини на едно цяло". Можем да си представим, че не са имали никакви проблеми, когато са планирали общата си сватба. Подозираме, че е било същото, когато са планирали и зачеването.

"Приказката стана реалност. За нас беше много важно да се омъжим за близнаци", признава Бриана. И добавя, че още от детската градина двете са си представяли обща сватбената церемония с еднояйчни близнаци за съпрузи.

"Знаехме, че шансовете за това са минимални. Звездите трябваше да се подредят по определен начин, за да се сбъднат по определен начин. Успях да се омъжа за човека на мечтите ми и да съм свидетел как сестра ми прави същото", казва Британи.

А колко минимални са били шансовете да забременеят по едно и също време и що звезди са се подредили, за да се случи всичко това по график, дори не можем да си представим.

Когато Ейприл получава контракции, съпругът ѝ Магди Ибрахим спира случайна кола с любезен възрастен шофьор зад волана, който ги откарва бързо до болница „Виктория“ в Блекпул, Англия. Майката обаче започва да ражда още преди да стигнат до родилното отделение, разказва BBC.

Две млади служителки на болницата, които в момента били в почивка, чуват писъците на Ейприл от паркинга и бързо се отправят към семейството. Това са сестра Дохърти, която кара стажа си в болницата, и здравната асистентка Далтън Кънлиф.

Дохърти и Кънлиф с майката и бебето
Източник:
CHLOE DOHERTY

Мъжът на родилката, който е лекар, споделя: „Бях много уплашен… сякаш целия ми медицински опит беше изчезнал... Но сестрите бяха прекрасни."

Екип от четири медицински сестри помагат на Ейприл да роди на паркинга, като към тях бързо се присъединява и акушерка. После майката и бебето са откарани в родилното отделение, където е отрязана пъпната връв.

По-опитната сестра Ронсън казва: „Да участвам в раждане на бебе на паркинг обикновено не е част от практиката ми. Но майката викаше, че главата на бебето излиза … нямаше време да я откараме в родилното - така че трябваше да се погрижим бебето да се роди точно там".

Освен на сестрите, д-р Ибрахим казва, че с жена си много искат да разберат имената на възрастните хора, които са ги докарали до болницата и с които не са успели да се запознаят официлано в суматохата. "Бяха удивителни - изключително любезни и сърдечни. Благодарим ви хора!"

Още по темата:

В битката за родителската обич и внимание между братята и сестрите често се смята, че първото дете е "любимото на мама и тати". Кой смее да спори с правото на първородното дете!?

Обаче има едно ново изследване, според което не първородното, а най-малкото дете е любимото на родителите. 

Учените установяват, че ако по-малкото дете се чувства като любимец на родителите си и те са съгласни и приемат този факт, това укрепва връзката между родител-дете. Ако детето не се смята за любимото на мама и татко, това прави връзката с родителите му по-слаба.

При по-големите деца фактът дали те самите се смятат за любимци на родителите си има по-малко значение за връзката им с мама и татко.

Изследователите смятат, че причината за това се крие в социалното сравнение, при което по-малкото дете се сравнява с по-голямото и отношенията с родителите е просто един от критериите за сравнение.

В действителност учените не отричат, че първородното дете не прави такова сравнение, а по-скоро, че не го прави всекидневно, за разлика от малкото си братче или сестриче. По-малко вероятно е родителят да сравни постъпка или поведението на голямото дете с малкото - докато обратното е по-често и очаквано.

Учените са стигнали до тези заключения, след като са изследвали 300 семейства с по двама тийнейджъри. Родителите и децата са питани различни въпроси, чрез които да се оцени степента на фаворизиране на едното или другото дете. Родителите са питани колко топлина и любов споделят с децата си, докато от тийнейджърите е искано да опишат взаимоотношенията с родителите си.

Изследването е установило, че като цяло децата изпитват повече топлина и обич към майка си, а оттам идват и повечето спорове и конфликти с нея, но пропорцията за промяна в отношението от страна на майката и бащата (от обич към караница) са еднакви и за двамата родители.

Вероятно средното дете се чуди къде се намира в тази картинка и дали (както винаги) не е пренебрегнато?

Учените смятат, че резултатите от изследването ще са идентични при по-големи семейства и че всъщност проучванията ще докажат същото при второ и трето дете. Най-малкото ще се сравнява със следващото (по-голямо) по възраст.

Ако сте родител и се чудите как да се справите с това, учените казват, че да се отнасяте еднакво към всичките си деца не е непременно най-добрият подход.

Изследователите твърдят, че опитите на родителите да се отнасят по еднакъв начин към всяко дете не е от голямо значение, тъй като фаворизирането няма дълготрайни последствия. Според учените, родителите трябва да се отнасят към децата справедливо, а не еднакво, и трябва да ги третират по различен начин, защото те са различни хора, с различни потребности и характер.

Споделете каква е динамиката във вашето семейство и усещате ли ревност за вниманието ви измежду децата?

cross