fbpx

Преди няколко дни ви срещнахме с д-р Даниела Данчева и ви обещахме, че ще ви разкажем още малко за страхотните хора, с които се запознахме в протезен център "Алегро". Днес ви показваме Слава и Мартин, които са родители на деца, протезирани в центъра, както и Краси Петрова, която написа книга с главна героиня дете с протеза и направи всички тези прекрасни запознанства възможни.

Когато имаш привилегията да се срещнеш такива хора, светът почва да ти се струва малко по-нормален. Ето ги и тях:

Родителите на Радост (третото дето от ляво надясно) заедно с брат ѝ и сестра ѝ (децата вляво от нея), д-р Данчева, Красимира Петрова, малкият Илиян и баща му (най-вдясно)

“Бъдете искрени с децата си и ги научете да не се сърдят на живота”

Слава Александрова, майка на Радост на 10 години

Радост се роди с вродено увреждане. В началото беше много страшно, защото при раждането се разбра, че тя има дефицит. Не се видя по време на бременността и лекарите, които бяха в болницата тогава, не дадоха информация. Казаха ни, че такова нещо не са виждали и не знаят какво ще се случи с това дете. 

Дните, които прекарахме в болницата, бяха много страшни, защото с баща ѝ бяхме млади и неопитни – на по 23-24 години, и изведнъж ти казват: “Не знаем какво е това, не сме го виждали, оправяйте се’’!

Всъщност Радост се роди без бедрена кост. Казано на прост език - липсва ѝ бедро.

Затова в деня на изписването от родилното отделение веднага отидохме при  детски ортопед, който от вратата ни каза: “Нищо му няма на детето, липсва му половината крак, но то ще бъде пълноценно с една добра протеза. Оттам нататък всичко е във вашите ръце – колко вие ще сте спокойни и как ще го научите да живее”. 

И това беше цялата драма – първите дни в родилното.

Тя прави всеки ден нещо ново. Сама открива света, сама се адаптира. Може би тук не съм ѝ била много полезна като родител, защото тя казва: “Ще карам колело!” И аз отвръщам: “Как така, абсурд!". После пък искаше тротинетка, но няма такава. Излиза пред блока, взема тротинетката на някое дете и след два дена се научи и ми каза: “Ето, виж – аз карам!". Тези неща си ги научава сама.

Ние в семейството я учим коя е тя. От малка сме ѝ казали, че, да, тя е такава и има трудности; че различните хора могат едно, други не го могат. Поставили сме всичко на масата и оттам нататък е въпрос на адаптация. 

Тя си прие всичко. Никога не е имала затруднения.

Дори като тръгна на детска градина или още по-рано – когато започна да излиза с децата пред блока. Разбира се, че среща любопитството на децата – гледат я, по-малките деца идват да я разпитват. Беше ми казала, че не ѝ е приятно, но аз ѝ обърнах внимание, че и тя като види човек с гипс, ме пита “Мамо, защо му е така ръката?”. Обясних ѝ, че любопитството им е нормално, че това е нещо интересно, защото не се вижда човек с протеза всеки ден. И това се превърна в начин на мислене. 

Тя ни учи нас, че можеш да се справиш със света чисто технически, дори да имаш нейния проблем, а ние пък я научихме от бебе как да мисли и да приема обстоятелствата.

Никога не е била толерирана, никога не ѝ е спестявано нищо. Научила се е при любопитство към нея да казва, че се е родила така - без да се сърди, да напада или да се крие. 

Ето, сега завърши 4. клас и си спомням, че периодът, когато трябваше да кандидатства в 1. клас, също беше тежък. Но за мен. Винаги от мен е тръгвало: “Е, не, не, това вече няма как да стане!". Минах през сериозни размисли, дори си мислех да не я записвам на училище, да бъде частна ученичка или да ходи събота и неделя, или вечер, или вкъщи… Семейството ми ме върна на земята и ми каза да не се излагам и да я запиша. А аз исках да ѝ спестя евентуалните подигравки, защото смятах, че децата в тази възраст са жестоки - не за друго, а заради незнанието си. 

Радост на 10 години

Истината е, че не се сблъскахме с подобни проблеми. Въпреки че сме от Люлин и тя е записана в кварталното училище - 56-о. Подчертавам това, за да кажа, че няма нищо специално, което да сме предприели или променили, само защото започва училище. Не се вглъбихме изцяло в нея, най-малкото защото след това имаме още две деца. 

Радост попадна в страхотен клас със страхотни учители. Ходи на физическо, на плуване, а отскоро и на футбол с момчетата, които, между другото, я хвалят колко добре играе. Не ѝ се случи нищо от това, за което се притеснявах. 

За пълноценното ѝ развитие обаче основна роля изигра протезата. 

Дойде момент, в който Радост вече се изправяше и се опитваше да си подлага сама някакви неща под крачето, за да стои права, и видяхме, че е време за протеза. Трябва да вметна, че когато има такъв дефицит в краката, ръцете много се развиват и там идва проблемът, защото започват много да се катерят. Радост непрекъснато висеше от разни места. Качва се, хваща се и висва. Влизаш в стаята, очакваш да я намериш да си играе кротко на пода, а тя виси на шкафа.

В този период ни бяха изпратили от едната болница при други протезисти, които не обърнаха особено внимание на случая. Тогава през наши близки намерихме координатите на
д-р Данчева и център “Алегро”. Вниманието, с което бяхме посрещнати, беше несравнимо. Мисля, че Радост беше първото такова дете за протезния център. Взеха ѝ една-две мерки и точно на първия ѝ рожден ден ѝ дадоха готовата протеза и тя просто тръгна. Точно когато децата прохождат - около годинката.

Истински сме благодарни на д-р Данчева и на целия екип на “Алегро”, защото не е имало нещо, за което да съм се обадила да попитам или да помоля, и да не ми се е помогнало. Вниманието, загрижеността, професионализмът са на топ ниво.

А на хората, които тепърва ще се сблъскат с нещо подобно, бих искала да кажа да бъдат искрени с децата си. Да им обяснят по подходящ начин, че един може едно, друг – друго. Ето, тя например не може да кара кънки, ама то и аз не мога, нищо че имам два крака! 

Другото важно е да ги научат да виждат истински стойностните неща и да не се сърдят на живота. Но това е възможно, когато ние, възрастните, си дадем сметка какво се е случило и помислим трезво дали е толкова страшно. Трябва да съпоставиш добрите и лошите страни и да действаш. Животът те учи как.

“Решение има и вече се учим как да подхождаме към хората с увреждания”

Мартин Ласков, баща на Илиян на 6 години

Илиянчо е вече на 6 и половина и скоро ще ходи на училище. Доста жилаво дете е. Кара колело, тротинетка, вече се опитва и скейтборд.

В началото обаче не знаех, че така ще се развият нещата. Преди да се роди, на ехографа се виждаше, че може да му е криво стъпалото. Оказа се доста често срещано и обикновено се оправя с гипс. Бяхме проучили нещата и предварително се бяхме свързали с доста добри ортопеди. Те бяха в готовност, след като се роди, да им изпратим снимки и да се прецени какво трябва да се направи. Мислехме си, че проблемът е един, но след като се роди, се оказа доста по-сложно. 

При Илиян липсва цялата бедрена кост.

Това е трета степен на състоянието - има по-добри случаи, които могат да се подобрят с операция. Консултирали сме се с един от най-добрите специалисти в света - д-р Пейли от САЩ, който прави такива сложни операции, при които детето пак е с протеза, но може да се сгъва и да я контролира. Той е на мнение, че подобна интервенция при него ще е много сложна. А и операцията е доста скъпа – 360 хил. долара. Засега мислим да изчакаме, а и той се справя доста добре вече. За нас това е супер, защото много се притеснявахме в началото.

Още в болницата ни бяха казали: “Е, това дете защо не го махнахте, то няма да може да ходи, то ще е инвалид…".

Даже не искаха да ни извадят снимки. Снимаха го, като се роди, но не искаха да ни дадат снимките – нямало смисъл, да сме го оставяли… Няма да влизам в подробности за другите ни преживявания по време на бременността, когато ни бяха казали, че е мъртво в утробата. 

За щастие, той ходи и се оправя добре, което на този етап за нас е достатъчно. И това е така благодарение на протезата. 

Към “Алегро” ни насочи лекар от Токуда, при когото ходихме. Тогава протезният център беше в мазето на болницата. Слязохме и те веднага ни посрещнаха. Останахме много доволни. Бяха доста съпричастни.

Илиян тогава беше на няколко месеца и се оказа, че на него всъщност тази протеза му е била жизнено важна, за да може да проходи.

Екипът реагира веднага, взеха размери и направиха всичко. Той още не можеше да ходи, а вече имаше протеза. Пълзеше, опитваше се да се справя на едно краче. И тогава бях на един тридневен семинар, в който правехме различни полезни средства за хора с увреждания. На втория ден жена ми ми прати клип как малкият прохожда.

И оттогава не сме имали кой знае какви проблеми. В началото в детската градина го гледаха скептично. Директорката ни прие много добре, каза, че няма никакви проблеми и че е добре, че искаме детето да се социализира. Но учителките го гледаха малко стреснато, за да не падне, да не се удари. 

Илиян на 6 и половина

Имахме един куриозен случай. Обади ми се учителката притеснена и ми каза, че му се е счупило крачето. Той е скочил отнякъде и му беше паднало самото стъпалце. И аз взех един комплект инструменти и казах на госпожата: "Няма страшно, сега ще дойда да го сменя!". Отидох, оправих му крака за нула време и той си продължи с игрите.

Ще видим как ще са нещата в училище. Ще ходи в държавно училище и се надяваме да няма проблеми. 

Искам да кажа на хората, които минават през нещо подобно в момента: решение има.

В днешния развит свят, който тепърва още ще се развива, със сигурност ще има още повече решения и няма да е толкова голям проблем. Може би светът вече се учи, ние се учим, че трябва да подхождаме по друг начин към хората с увреждания.

А ето я и Красимира Петрова, без която нито една от срещите ни с тези страхотни хора нямаше да може да се осъществи.

“Иска ми се да живеем малко по-бавно, за да забелязваме всеки детайл от живота”

Красимира Петрова, автор на “Фантазия”

Казвам се Краси Петрова, на 35 години, от София. В момента съм по майчинство. Работя в голяма компютърна фирма и реших, че това, което правя цял живот - работа с немски клиенти и трудни задачи, е далеч от мен и имам нужда да направя нещо за душата си, затова ми се искаше да напиша книга. 

Това ми желанието се появи малко след като родих. Може би защото тогава ставаме по-емоционални. Тогава някак се вгледах малко в себе си и в това, в което се случва в обществото. В този период в живота ми влезе и темата с инвалидите през интервю на д-р Данчева по телевизията. 

Книгата ми беше готова, героинята беше момиче, но характеристиките ѝ все още не бяха конкретизирани. Д-р Данчева ме грабна веднага с няколко думи, които каза. “Нещото, което ме прави щастлива, е да съм навън и да ме духа вятърът в лицето, тъй като само там мога да усетя. Вие сте щастливци, че можете да го усетите и по ръцете и краката си." Помня думите ѝ.

Тогава си казах, че в този човек има нещо много чувствително, много нежно и моята героиня ще е точно такава.

Книгата като текст и илюстрации идваше директно в главата ми. Имам изключително развита фантазия – затова книгата се казва “Фантазия”. Затваряйки очи, оставайки на тишина, веднага виждам моменти от нея, записвам си, скицирам нещо. Нямам претенции, че съм невероятен художник, но смятам, че се е получило добре. Текстът е целенасочено простичък и достъпен на езика на децата. 

Действието се развива в четири разказа, които са рамкирани от четирите сезона. Трите разказа са съвсем нормални детски истории. В последния разкривам, че главната героиня е с протеза. Тя е подкрепяща и всеотдайна, без да има мотив, заради който да бъде възприемана за нещо специално. Това, че е с протеза, е просто част от живота ѝ. Всъщност в книгата тя, като инвалид, помага на своите приятели, а не обратното.

Свикнали сме обществото да подава ръка на инвалидите, а смятам, че те доказват многократно, че емоционално и психически им се налага да са много по-силни от нас.

Всъщност техните характери дават сила на всички останали. Така приключва и последният разказ в книгата: всеки е ценен и важен за другите, затова сме общество, а по какъв начин изглеждаме и как е станало, това е част от нашата съдба.

Много исках да представя книгата на д-р Данчева. Обадих ѝ се да ѝ се представя, след като бях готова с всичко. Радвам се, че тя не възприе идеята като налудничава, понеже е малко странно да те търси непознат човек с информация, че пише нещо за теб, без да изисква нищо. Когато ѝ донесох книгата и се запознахме, се потвърдиха впечатленията ми, че тя е изклчючително силен характер.

Това е първата книга от поредицата "Фантазия". Можете да я закупите в следните книжарници: CIELA Books, Helikon, store.bg, АБВ Книжарница, НБУ в ЦЕНТЪРа или с поръчка на Krasi.space@gmail.com

Аз съм с две малки деца вкъщи. Беше ми трудно да се организирам, защото самостоятелното издаване на една книга е свързано с търсене на печатница, материали, предпечатна обработка. Всичко правех, докато децата спят или са на градина. То едното е още бебе, така че си е с мен през цялото време.

Свързах се с читалището на слепите и им казах, че искам да  преведем книгата на брайловата азбука. “Коя сте вие?", “Красимира Петрова". “Добре, донесете ни книга". Изпратих текста и всичко вече е готово. Звъннах на Съюза на глухите и им казах, че искам да запишем разказ с жестов превод, да го предоставим на читалищата в цяла България. После ще намеря субсидии, ще преведа книгата на чужд език и ще я пуснем с чуждоезичен жестомимичен превод. 

Направих всичко това, защото в България никой няма интерес да се захранват тези групи хора с култура.

Просто никой не се сеща, като издаде книга - детска или за възрастни, да изпрати безплатно текстовия файл на глухи и слепи хора, а те да си го обработят самостоятелно. За това не се изисква нито финансова помощ,нито подкрепа, защото по този начин литературата достига до тези групи хора. 

Забелязала съм, че в България, за да помогнем на хората с увреждания, им хвърляме пари.

Давайки им пари, смятаме, че сме помогнали. Но на тях им трябва много повече от това, социализирането е част от този процес. За да се социализираш, трябва да имаш информация, а за да имаш информация, обществото трябва да ти даде ръка, да ти даде информацията, за да я обработиш на разбираем за теб език. Парите се изяждат, изпиват и свършват. И в обществото оставаш сам. 

Иска ми се да мислим малко повече за човешките отношения, да бъдем малко по-чувствителни, уважителни и да живеем малко по-бавно, за да забелязваме всеки детайл от живота.


Благодарим на всички чудесни хора от протезен център „Алегро“ за гостоприемството.

Материалът е създаден съвместно с People of Sofia.
Всички снимки, публикувани в текста, са на Вихрен Георгиев от People of Sofia и не могат да бъдат използвани под никаква форма без разрешението на фотографа.


Към част 1:

Тук нашите приятели от счетоводна къща Fourmate обобщават на какви данъчни облекчения имат право семействата с деца и как да ги получат. Разказват ни и още нещо важно - за финансовото обезщетение за родители на деца в режим на дистанционно обучение, каквито са всички родители на ученици в момента.


COVID МЯРКА ЗА РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА В РЕЖИМ НА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ

В момента почти всички родителите на деца в режим на дистанционно обучение са поставени в ситуация как да съчетаят работата с грижата за децата в режим на дистанционно обучение. Тези, които могат да работят от вкъщи или все още имат неизползвана платена отпуска, или има кой друг да се погрижи за децата им, имат работещ вариант. За останалите обаче, остава единствено вариантът с ползване на неплатена отпуска.

Има една правителствена мярка за момента, която да важи за тези семейства: 

Месечна целева помощ за семейства с деца до 14-годишна възраст при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка

Критерии за отпускане на тази месечната целева помощ са следните

  • детето не посещава училище/детско заведение поради въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
  • детето не е настанено извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
  • двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск или не получава парично обезщетение за временна неработоспособност;
  • двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от определения доходен критерий;
  • двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;
  • двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, не получават обезщетение за бременност и раждане.
  • средномесечният доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения е по-нисък или равен на 150% от минималната работна заплата – т.е. 975 лв. за 2021 г.

Размер на помощта

Размерът на помощта се определя от броя на децата, както и от броя на работните дни, в които децата не посещават училище/детско заведение, както следва:

1. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок над 10 работни дни от месеца:

- за семейства с едно дете размерът на помощта е равен на размера на месечната минимална работна заплата (650 лв. за 2021 г.)
- за семейства с две и повече деца размерът на помощта е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата (975 лв. за 2021 г.).

2. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок от 6 до 10 работни дни от месеца:

- за семейства с едно дете размерът на помощта е 325 лв. за 2021 г.
- за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 487,50 лв. за 2021 г.

3. При въведени ограничения в училище/детското заведение за срок до 5 работни дни от месеца:

- за семейства с едно дете размерът на помощта е 162,50 лв. за 2021 г.
- за семейства с две и повече деца размерът на помощта е 243,75 лв. за 2021 г.

Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които работещият родител ползва неплатен отпуск.

Как се кандидатства за отпускане на помощта

Месечната целева помощ се отпуска въз основа на заявление декларация, подадено в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, към което се прилагат и необходимите документи:

1. Документи за брутните доходи на родителите за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка от:

  • трудови правоотношения и/или приравнени на тях правоотношения;
  • извършване на услуги с личен труд;
  • дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
  • стипендии;
  • други доходи.

2. Служебна бележка от работодател, че работникът/служителят е в неплатен отпуск и не може да извършва дистанционно работа от вкъщи, не може да ползва платен годишен отпуск и не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане.

3. Служебна бележка, удостоверяваща, че детето не посещава училище/ детска ясла/ детска градина/предучилищна група поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка (в случаите, когато тази информация не се предоставя по служебен ред).

4. При необходимост дирекциите "Социално подпомагане" могат да изискват и други документи.

Образецът на заявление декларация за отпускане на месечна целева помощ, както и примерен образец на служебна бележка от работодател, са публикувани на електронната страница на АСП, раздел «Коронавирус COVID-19» - «Инструкция за ползване на електронни административни услуги в условията на извънредно положение» - електронна услуга № 4.

Къде и как се подава заявлението декларация

Заявлението декларация с приложените към него документи се подава в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес:

  • лично, като се прилага лична карта (за справка);
  • чрез лицензиран пощенски оператор, като заявлението декларация следва да е в оригинал;
  • по електронен път чрез Системата за сигурно електронно връчване с квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код на НОИ: https://www.egov.bg/;
  • чрез електронна поща на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес.

Месечната целева помощ се изплаща в срок до края на месеца, следващ месеца, за който е отпусната.

Ако въведената в училището/детското заведение мярка обхваща период от два и повече месеца, семействата, на които е отпусната помощта, следва да представят в дирекция „Социално подпомагане“ удостоверения за доходи всеки месец.

Родителите, освободени от работа, могат да се възползват от полагаемото им се обезщетение за безработица, което им се полага по принцип, а не само по време на пандемия. Това обезщетение за безработица се определя в зависимост от осигурителния им доход и трудовия им стаж. Няма някаква допълнителна COVID мярка тук.

ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ ЗА СЕМЕЙСТВА С ДЕЦА ЗА 2021 Г.

Тази година за първи път в бюджета беше прието по-сериозно данъчно облекчение за семейства с деца. Най-лесно могат да се възползват от това облекчение работещите на трудов договор.

В срок от 30 ноември 2021 г. до 31 декември 2021 г. единственото, което трябва да направят те, е да подадат декларация пред основния си (или единствен) работодател за ползване на данъчно облекчение за деца по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ, че желаят да се възползват от това облекчение. В нея се попълват личните данни на децата.

Така те ще могат да намалят данъчната си основа с 4500 лв. за едно дете, 9000 лв. за две деца и 13500 лв. за три или повече деца. Така върнатата сума ще бъде съответно 450 лв. за едно дете, 900 лв. за две деца и 1350 лв. за три или повече деца. 

В случай че лицето не декларира в този срок тези обстоятелства пред работодателя си, то може да го направи, подавайки годишна данъчна декларация в срок до 30 април 2022 г. Тогава надвнесената сума за данък ще му бъде възстановена по посочена от него банкова сметка в срок от 30 дни след подаване на данъчната декларация.

Начинът за всички останали категории осигурени лица да се възползват от това данъчно облекчение е подаване на годишна данъчна декларация в срок до 30 април 2022 г.

Следва да се има предвид, че данъчно облекчение може да се ползва от всеки, който няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към датата на подаване на годишната данъчна декларация.

Проверка на задълженията към бюджета може да се направи чрез справка в портала за електронни услуги на НАП. Те са достъпни с персонален идентификационен код (ПИК), който може да се получи във всеки офис на приходната агенция.

Облекчението може да се ползва само от един от двамата родители. Освен в случаите когато размерът на данъчното облекчение е по-висок от сумата на годишните данъчни основи. Тогава разликата може да се ползва от другия родител чрез подаване на годишна данъчна декларация.

Детето, за което ще ползвате данъчното облекчение, трябва към 31 декември на данъчната година да:

  • е местно лице на държава-членка на Европейския съюз или на страна от Европейското икономическо пространство;
  • не е навършило пълнолетие (данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие);
  • не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.

За да се възползвате от това данъчно облекчение, следва към 31 декември на данъчната година трябва да сте местно физическо лице, едноличен търговец или чуждестранно физическо лице:

  • родител, който не е лишен от родителски права, а детето не е настанено извън семейството и за него не е учредено попечителство или настойничество;
  • родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
  • настойник или попечител;
  • член на семействата на роднини или близки, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето;
  • приемен родител, когато детето е настанено дългосрочно за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

Към годишната данъчна декларация се прилагат следните документи:

  • Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ.
  • Когато ползвате данъчното облекчение като чуждестранно физическо лице, копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение за деца, както и техния превод на български език, извършен от заклет преводач.

Ако майката е излязла в майчинство през 2021 г., то от данъчно облекчение ще може да се възползва бащата.

ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

Редът за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания е същият. Разликата се изразява само в това, че за отглеждане на дете с 50 на сто или повече вид и степен на увреждане можете да намалите данъчната си основа с 9000лв., съответно върнатата сума ще бъде в размер на 900 лв.

И тук детето, за което ще ползвате данъчното облекчение, трябва към 31 декември на данъчната година да:

  • е местно лице на държава-членка на Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство;
  • към 1 януари на данъчната година детето да не е навършило пълнолетие;
  • не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка;
  • има влязло в сила решение за увреждане на компетентен орган (облекчението се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението).

И тук лицето, което ще ползва данъчното облекчение, трябва към 31 декември на данъчната година да е местно физическо лице, едноличен търговец или чуждестранно физическо лице и да е:

  • родител, който не е лишен от родителски права, а детето не е настанено извън семейството и за него не е учредено попечителство или настойничество;
  • родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод; или
  • настойник или попечител;
  • член на семействата на роднини или близки, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето;
  • приемен родител, когато е детето е настанено дългосрочно за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

И тук към годишната данъчна декларация се прилагат следните документи:

  • Декларация за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания по чл. 22в, ал. 7 от ЗДДФЛ.
  • Когато данъчното облекчение се ползва от чуждестранно физическо лице, копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчно облекчение за деца с увреждания, както и техния превод на български език, извършен от заклет преводач.

ДАНЪЧНО ОБЛЕКЧЕНИЕ ЗА МЛАДИ СЕМЕЙСТВА

Данъчното облекчение за млади семейства позволява намаляване на данъчната основа с лихвите, заплатени по първите 100 хиляди лева от ипотечен кредит за закупуване на жилище. Трябва да отговаряте на следните условия, които да декларирате с годишната си данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ Приложение № 10, която се подава в срок до 30 април на следващата година:

  • договорът за ипотечен кредит е сключен от вас като данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имате сключен граждански брак;
  • поне един от двамата съпрузи да не е навършил 35-годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;
  • ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството ви през данъчната година.

ДРУГИ СЛУЧАИ, В КОИТО МОЖЕ ДА ПОЛЗВАТЕ ДАНЪЧНИ ОБЛЕКЧЕНИЯ:

  • При намалена работоспособност (с валидно ТЕЛК решение със степен на инвалидност над 50%);
  • При заплатени суми за доброволно осигуряване и застраховане;
  • При заплатени суми за Осигурителен стаж при пенсиониране;
  • При направени дарения в полза на лечебни и учебни заведения, домове за сираци, БЧК и пр.;
  • При направени безкасови плащания в размер на или над 80% от доходите;
  • За подобрения и/или ремонт на недвижим жилищен имот.

Защо не? Правят го в Камбоджа и ни се струва, че при нас ще лепне СТРАШНО добре.

Всеки, пътувал в Камбоджа, знае, че там плашилата са навсякъде, пишат Vice.

Наричат се Тинг Монг и се слагат пред къщите, за да пазят дома и семейството от болести и кофти карма.

Най-разпространени са в селските региони, където хората все още са по-свързани с традиционните вярвания.

Покрай традицията за поставяне на плашила може да се забележи и едно добронамерено междусъседско съревнование – кой ще изскочи с най-стилно плашило.

Откакто започна пандемията, се твърди, че в Камбоджа има още повече плашила.

Представяме си как това се случва и тук и цели блокове с по 14 входа в"Младост" и ж.к. "Гоце Делчев" се надпреварват със съседите си кой ще спретне по-фешън дизайн на входното плашило.

Сега, ние не знаем дали се дължи на плашилата, но попадаме на официална информация, че в Камбоджа има потвърдени общо 276 случая, 274 от които оздравели и нито един потвърден смъртен случай (данните са на СЗО).

снимка: Greg Mo

Тинг Монг са плашила, които приличат много повече на хора, отколкото плашилата в другите страни по света.

И това е съвсем търсен ефект, за да може злите духове да бъдат заблудени, че мястото, пред което седи на пост конкретният Тинг Монг, е пазено сериозно.

Нещо като лепенка за СОТ, само че с плашило

През годините плашилата са един от символите на камбоджанската култура, креативност и хумор.

снимка: Greg Mo

Някои са с маски на Спайдърмен, други държат автомати, а трети са с медицински предпазни маски – нова мода сред плашилата.

снимка: Greg Mo

Колкото е по-голямо плашилото, толкова по-страшно е и, съответно върши повече работа.

снимка: Greg Mo

Фотографът Грег Мо е заснел над 300 плашила в провинция Сием Реп и в предградията на Пном Пен от началото на пандемията досега.

Собствениците на плашилата ги пооправяли и нагласявали в по-специални и "страшни" пози специално за снимката.

снимка: Greg Mo

Горното ни го казват симпатягите от WeCare – организация, родена в битката, която водим повечето от нас, за запазване на някаква нормалност в новата обстановка. WeCare е прекрасна кауза, която подпомага с ежемесечни пакети, осигурени от благотворители, млади семейства с деца, загубили доходите си по време на извънредното положение.

Тяхната идея се оформи и направо разцъфна по време на българското издание на хакатона "Да хакнем кризата в България". Те минаха през първия етап на състезанието за добри идеи, помагащи в трудни ситуации, но не попаднаха сред финалистите. И въпреки всичко, впрегнаха усилия и триумфираха на следващия етап, т. нар. Demo Day на 11 и 12 април.

Сега действат с пълна пара и пращат пакети из цялата страна. Какво е WeCare и как точно помага – говорим си със Силяна Божилова, организатор на отбора и инициативата.


Бихте ли ни представили отбора, който стои зад инициативата WeCare?
– WeCare е плод на хакатона “Да хакнем кризата! / Hack the crisis @Bulgaria”. Казваме се WeCare, защото нас наистина ни е грижа.

Ние самите сме родители и знаем колко трудна е ситуацията за много семейства сега. В продължение на няколко седмици дефинирахме посоката си, знаейки, че силно желаем да помогнем на младите семейства с деца, останали без доходи покрай COVID-19 и затварянето на множество бизнеси.

Ние сме Силяна – организатор – поради липса на друга дума, "основател" звучи малко помпозно, Динко – web developer, Петя – адвокат, Силвия – дизайнер и Деси – финанси.

Какви проблеми решава WeCare и как помага?
– Нашата мисия е да осигурим продукти от първа необходимост, за да облекчим домакинствата в идните месеци, докато се възстановим от кризата. Идеята не е да изхранваме тези семейства, а да им позволим да изместят фокуса си от “Как да сложа днес храна на масата” към “Какво мога да направя АЗ, за да имам работа утре”. 

За по-малко от 72 часа имаме събрани над 800 заявки от цялата страна, като даваме възможност да се избира между 4 вида пакети: "Храна", "За дома", "За грижовните родители" и "За децата".

Като продължение на тази инициатива, обмисляме варианти да предложим партньорства с онлайн школи за преквалификация и уроци за възрастни и деца.

Защо избрахте да насочите усилията си точно в тази посока - млади семейства с деца? Какви са трудностите в момента пред тях?
– Избрахме тази група хора, защото те сякаш остават леко встрани от всеобщия фокус. В България в момента има множество различни инициативи в помощ на малцинствени групи, пенсионери, социално слаби, сираци, но като че ли родителите, които до вчера са били на работа, а от днес са без доходи, останаха встрани.

Като активен член на обществото, който плаща своите данъци редовно, а и като родител, не искам да си представя какво би минавало през ума ми, ако съм в тази ситуация без ясна перспектива и без трайна алтернатива. Ние имаме амбиция да сме тази алтернатива.

Как подбирате семействата, на които да дарите пакетите, и как става самото получаване на помощта?
– Идентифицирали сме следната група, на която искаме да сме от полза: 

Родители, които са били на работа през последните 12 месеца на едно и също място, от където сега са или съкратени, или в неплатен отпуск (не по-рано от 1 Март), или в майчинство (до 3 г.), или студенти. Допуска се едно от тези четири условия за всеки от родителите.

В семейството трябва да има поне едно дете под 16 години към датата на регистрация. Те трябва да имат документи, с които да докажат подадените данни, за да валидираме заявката, и могат да получават по един пакет по техен избор на месец, докато си стъпят на краката.

Нашата амбиция е да проверяваме тези данни автоматично и усилено работим в тази посока. Бих искала да подчертая, че не предоставяме данните на трети лица и работим изцяло съгласно нашето законодателство в посока GDPR.

Самото получаване на помощта става или лично посредством доброволци, или в офисите на куриерските фирми, с които работим.

Казвате “Ние сме WeCare и нас наистина ни е грижа.” Как става така, че човек наистина може да го е грижа във време, в което всеки се пази и гледа да се изолира?
– За мен е въпрос на възпитание и човечност. Достатъчно е да се запиташ “Ако аз бях в тази ситуация, какво щях да направя?” и “Как мога да помогна?” вместо “Мога ли?”, защото всеки може. 

Клише е, но е много вярно и ние го доказваме: когато има желание, има и начин. 

Иска ми се с всичко, което правим, да дадем пример на нашето общество и поколенията след нас в лицето на моите деца, затова ги взимам с мен да опаковаме пакетите и когато ги доставям. Често ме посрещат родителите с децата си и вярвам, че това е нещо, което ще запомнят, и дано когато дойде техен ред, да върнат жеста на някой друг в нужда, защото никой не е застрахован.

Какво е бъдещето на We Care, след като извънредното положение и пандемията останат в миналото?
– Имаме няколко идеи за развитие, но не ми се иска да слагам каруцата пред коня. Нека първо се справим с това не малко предизвикателство и времето ще покаже с какво ще трябва да се борим след това. 

Не трябва да го мислим от ега, нуждата ще се появи сама, защото ситуацията е ужасно динамична и не ми се иска да пропуснем нещо важно, заради предварително зададен фокус.

Десетки семейства от Флорида могат да си отдъхнат покрай празниците, благодарение на един ветеран, чийто несгоди в миналото го вдъхновяват да направи нещо добро за другите, пише Good News Network.

Когато Майкъл Езмънд получил сметката си за отопление този декември, си спомнил как през 80-те години едва свързвам двата края. Тъй като не можел да си плати сметките на време, компанията доставчик на газ спряла подаването към дома му в “една от най-студените зими в историята на Флорида”, както сам казва Езмънд. През цялата зима той бил без отопление, а температурите никак не билк високи.

За щастие днед Езмънд не е така финансово затруднен като едно време. Притежава малък бизнес за басейни и спа съоръжения в Гълф Брийз, Флорида.

И когато се приготвял са плати сметката си за газ, се почувствал вдъхновен да сподели благосъстоянието си с други хора, борещи се със същите финансови затруднения като него отпреди време.

Обадил се в местната компания доставчик на услуги и казал, че иска да плати сметкитв на всички домакинства, които са в риск да остант без газ и електричество. Сметката била 4600 долара за 36 семейства.

Езмънд се надява, че доброто му дело не просто ще стопли хората в затруднение по празниците, но и ще вдъхнови други собственици на малки бизнеси да помагат в общността си.

Снимка: WEAR-TV

Нашият отпочинал автор Ангелин Балсамаджиев е тук в отговор на няколко въпроса, които обикновено възникват, когато 10 български семейства връхлетят накуп гръцките плажове.


В цветно каренце за статус във Facebook българка пише:
„Защо, хиляди българи лежат по турски и гръцки плажове и се оплакват от нещетата в България?“

Избягвам да коментирам нелепата запетайка и отговарям:
„Защото повечето българи пишат нЕщетата…“
После се замислям и си казвам, че съм много дребнав и заядлив, а съм си обещал да не съм. Да, но след това се сетих, че мога да напиша още един текст за „скапаните гърци“.

Пак им отидохме, бяхме повече от последния път. Около 10 многодетни семейства (четиридесет и седем души) – в първия миг им заприличаме на хиляди евро, във втория им се прииска да сме
двойка от Германия.

Естествено, че сме шумни, естествено, че приличаме на Свидетели на Йехова, защото се движим хомогенно като малка армия, но това те не счетоха за проблем, ние им намерихме проблемите.

„Защо са толкова малки апартаментите?“, ами, защото ги видяхме в сайта и решихме, че за тази цена са ок.

„Защо е толкова скъпо в ресторанта им и няма барбекю?“, ами, защото разчитат на поръчки в ресторанта, тъй като цените за спане са им ниски и… го видяхме в сайта.

„Защо им е толкова тясна ивицата и шезлонгите им са толкова наблизо?“, ами, защото на Вурвуру ивицата е тясна, но по това време заливът е по-топъл от всички, понеже е плитък и е на завет. Това го знаем, без да влизаме в САЙТА.

„Защо ни взеха здравето и започнаха да косят от 9:00 до 17:00, без да прекъснат между 14:00 и 16:00?“, ами, защото тримата градинари, които косят тези 5 декара, са уговорени за четвъртък, за да ни е хубаво и окосено. Още повече, че дори и в България няма такъв закон. Повечето си мислим, че има, но той е бивш, а сега е само морален. От друга страна, спящите деца си лягаха след 14:30 и откарваха до 17:30 - представяте ли си, как тези с тримерите стоят и чакат господарите от севера да се събудят?!

„Защо не можем „кротко“ да си пием на плажа, след като мине 22:00?“, ами, защото от 10 години ни правят проблеми, където и да отидем. Там не обичат така! Скапани гърци!

Хотелът го държеше грък, женен за българка. Тя довела сестра си, а тя се омъжила за най-добрия му приятел. Снахите от България работеха на бийч бара от осем сутринта до седем вечерта, а в паузите плевяха бурените около чадърите и метяха плочниците.

Привечер нахлуваха в ресторанта и ни угаждаха на капризите до към един през нощта, докато шефовете бяха в кухнята. После девойките посядаха при нас за минутка и с усмивка си лягаха заедно с мъжете си. И така всеки ден.

По-голямата каза, че сезонът при тях е до края на септември, защото после почвали с маслините. Имали 35 декара. Тя се включвала плътно в работата и много си мечтаела за зимните месеци, в които си почивали, докато правят обновления в хотела.

И да се върна към апелиращата по-горе: „Докато ти се къпеш не с пояс, а с Ешерихия коли, обслужват те сезонни дилетантки от типа "завърших гимназията и ши побачкам по морието" и ти готвят финландска скумрия край плажа на Лозенец, по-добре стани предателка и иди да ги побъркаш тези скапани гърци. И мързеливите византийци също.“


Още от Ангелин Балсамаджиев:

С едно дете или 5 - животът е долу-горе еднакво забавен и горчив. Ако сте направили избора да имате едно дете, не позволявайте на други родители да ви казват, че всъщност природата ви копнее за повече деца, пише Келси Даун, на която ѝ е омръзнало да я питат няма ли да ражда още...


Когато бях достатъчно голяма, за да отговарям на въпроса колко деца искам да имам НЯКОЙ ДЕН, винаги съм отговаряла в мащаб: между четири и шест, казвах. Възрастните повдигаха вежди, чувайки тези цифри. Как така тийнейджърката мисли за шест деца?

Влечеше ме идеята как ще си оставам вкъщи и ще отмятам майчински и домакински работи, пишейки най-добре продаваните романи, разбира се. Но когато осъзнах колко много обичам работата си, това откритие дойде с необходимото преосмисляне на плановете ми. И мащабът ми се сви до две или три деца.

Тогава забременях и минах през 9-те месеца сравнително лесно - минимално сутрешно гадене, никакви усложнения, само отекли глезени и киселини.

Не обичах обаче да съм бременна. Със сигурност не заобичах и раждането. А първите няколко месеца след раждането? Да, определено не искам да минавам отново през тази забъркана от безсъние, тревожност и депресия мъгла.

Така желанието ми за деца отново се сви. САМО ДО ЕДНО!

Сега съм майка на сияещо, щуро, любопитно момиченце. Когато с мъжа ми я гледаме как щъка, определено единият от нас ще каже: "Почти разбирам защо хората се решават на второ и трето и така нататък." Но другият ще допълни: "Почти , но не съвсем."

Шегата настрана - разбирам импулса. Копняла съм за онези тихи мигове, в които малкото бебе заспива в скута ми. Но също така копнея за дните преди бебето и за много други моменти, които са в миналото. И знам, че за моето семейство, възможности и обстоятелства едно дете е правилният избор.

Ето защо настръхвам, когато ми се наложи да се обяснявам на хора, които не разбират избора ми да имам само едно дете. Споделям само малка част от нещата, от които ми е писнало:

-- "О, ще промените решението си...“

Не само това "О" и думите след него ме притесняват. "О" е придружено с едно такова особено накланяне на главата и снизходителна усмивка. Признавам си, че не можем да знаем нищо със 100 процента сигурност и да, вероятно световната историята показва, че хората винаги променят мнението си за това колко деца да имат. Но аз ви казвам моята истина, сега. "Ама, какво стана с момичето, което искаше пълна къща с деца?" Това стана: въпросното момиче не беше раждало и не беше сменяло четири пелени за два часа. Сега, бих казала, съм по-информирана от всякога.

-- „Няма ли дъщеря ви да страда, че е самичка, че си няма братец, ни сестрица?“

За това определено изпитвам вина, така че, моля, спрете да мятате сол с шепи в раната! Въпреки че аз имам прекрасна връзка с братята и сестра си (и техните половинки), познавам повече семейства, засегнати от болезнени роднински проблеми и неразбирателства. Няма гаранция, че моето дете ще бъде по-щастливо с брат или сестра. Освен това тя има много приятели и братовчеди (всички живеят наблизо).

-- “Кой ще ѝ помага да се грижи за теб, когато остарееш?”

Сериозно ли?! Не искам да се размножавам с изричната цел да имам гледачи в последните дни от живота си. Не, не искам дъщеря ми да се чувства обременена от грижата за родителите си! Това не може да е причина да се създаде още един живот. Мисля, че по-важно е да се гарантира на детето, че не е длъжно да ни се посвещава, когато... ами изкукаме.

-- "Е, не искате ли и едно МОМЧЕ?"

Първо, много грубо. Второ, изобщо не съм съгласна с предпоставката, че биологичният пол, с който сте родени, предопределя дали искате да ритате топка в калта или да шиете мини жилетки на една кука за кукли. Трябва да насърчаваме децата си да преследват всичко, което ги интересува. И, всъщност, каква е гаранцията, че ще имам момче втория път? Аха, ясно, да продължа да забременявам, докато момчето изскочи. Не, благодаря.

Обичам дъщеря си и засега тя е единственото дете, което искам да имам. Уважавам всички семейства, които се чувстват способни да обгрижват и възпитават още деца. Вярвам, че внимателно са обмислили това решение. Аз също имам нужда да се убедя, че това е правилно (извън горните 4 "причини" да увеличиш потомството си).


Източник: WorkingMother

Още:

През изминалата седмица вниманието на милионите потребители на социалните мрежи бе привлечено от най-харизматичния лидер в света.

Снимка на министър-председателя на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, заедно с 6-седмичното ѝ бебе и партньорът ѝ Кларк Гейфорд (с когото нямат брак) бе една от най-споделяните и обсипвана с положителни коментари публикации във Facebook.

37-годишната Джасинда Ардърн е най-младата жена, заела поста министър-председател в света и изобщо най-младият премиер в историята на Нова Зеландия, когато поема поста през 2017 г.

Тя е третият премиер жена в Нова Зеландия (първата държава в света, дала право на жените да гласуват през 1893 г.) и вторият действащ премиер в света, родила по време на мандата си (след министър-председателя на Пакистан Беназир Бхуто).

Вайръл майчинството на Джасинда Ардърн започна още когато тя обяви бременността си в Instagram, заяви, че ще роди в обществена болница, а междувременно призова коренните жители на Нова Зеландия да ѝ дадат предложения за име на бебето.

Новозеландският премиер нарече дъщеря си Неве Те Ароха, като „Те Ароха“ означава „Любовта“ на маорски език.

Светът обърна особено внимание и на облеклото на Ардърн по време на срещата ѝ с английската кралица. Въпреки че е Пакеха (терминът за европейците в Нова Зеландия), Джасинда Ардърн се появи с традиционна Маори наметка. По този повод официални представители на коренното население в страната заявиха, че "емпатията на премиера подобрява отношенията между Пакеха и Маори по-бързо, отколкото това се е случвало във всеки друг момент в историята на Нова Зеландия".

За разлика от повечето хладки и отегчени лидери-милионери, Джасинда Ардърн винаги е лъчезарна и искрена, когато общува с избирателите си - и не изневери на стила си, когато се обърна към тях малко след раждането на Неве Те Ароха на 21 юни.

Майката премиер се появи във Facebook видео, в което едновременно представи дъщеря си и обяви големия пакет реформи, насочен към новозеландските семейства.

Тя направи това, седейки на дивана вкъщи, прегърнала завитото си в одеяло бебе.

„Ето го постоянното ми състояние в момента – или кърменето, или това“, казва Ардърн, поглеждайки към спящата си дъщеря.

Основна част от нейната домашна видео изява бе посветена на реформата, обещана по време на предизборната кампания на лейбъристите, чието правителство Ардърн ръководи. Целта на реформата е да направи Нова Зеландия "най-добрата страна в света за отглеждане на деца", както и да измъкне от бедността 64 000 деца до 2020 г.

Във видеото Ардърн казва, че тази реформа е успехът, с който най-много се гордее като премиер досега. Тя увеличава платения родителски отпуск от 18 на 22 седмици, като той ще достигне до 26 седмици от юли 2020 г. Родителите на бебета, родени на или след 1 юли 2018 г., ще получават 60 долара седмично през първата година на детето, а някои семейства ще могат да получават тази сума, докато детето достигне 3-годишна възраст. Пакетът, чийто общ размер е 5 млрд. долара, дава допълнителни 700 долара на семействата за разходи за отопление през зимата.

Джасинда Ардърн след избирането за премиер през 2017 г.

Видеото на Ардърн след завръщането ѝ вкъщи получи повече от 3 000 окуражителни коментара в стил "Вие поставяте нови критерии за поведението на премиер!" В края му тя дори отговаря на въпроси на потребителите в реално време, обръщайки се към тях с имената им. Ето какво казва на дама, загрижена за отпадналия ѝ външен вид:

„Карън, наистина ви благодаря. Очаквах някой да ми каже, че изглеждам уморена. Уверявам ви, че не съм чак толкова зле, просто наистина не нося грим и вероятно затова имам повече видими торбички под очите от обикновено. Но ние се справяме страхотно, наистина страхотно."

Множественото число включва и таткото Кларк Гейфорд, който след края на 6-седмичния отпуск по майчинство на Джасинда Ардърн намира за логично временно да напусне работата си като водещ на телевизионно шоу за риболов - и да поеме основните грижи за бебето.

Можете да видите официалната премиера на семейството тук.

Здравейте, ние сме Елисавета и Красимира от Майко Мила! и искаме да разтръбим новината, че остават само две седмици до 15 септември! И тъй като шило в торба не седи, ние пак сме измислили нещо – естествено, свързано с първия учебен ден.

Този път искаме да направим нещо за децата, при това за едни определени деца.

Децата в приемни семейства.

Накратко. Понеже идеята да се продават черно-бели учебници за тези, които нямат възможност да си позволят цветни, никак не ни харесва, се свързахме с Ozone.bg, които винаги са ни партнирали за всяка щуротия, която ни хрумне, и ги помолихме да се включат в една страхотна акция:

да отделят процент от приходите си, а след това със събраните средства да се закупят най-цветните учебници на света, най-шарените химикалки, най-ярките бои, най-сините пластилини, най-жълтите моливи, а към тях - куп искрящи играчки, игри и помагала за училище, които ще са толкова красиви и цветни, че ще се забелязват от поне сто километра!
И да ги дадат на тези, които не могат да си ги позволят. С наша помощ.

Първият човек, който веднага се включи, е Елисавета, която тази година ще има първокласничка. Така моята първокласничка, която ще има розова чанта, избрана от нея, много тетрадки на Елза и Ана, несесер на сини и оранжеви точки и водни бои – 24 цвята (всичките шарени!), ще помогне на едно дете да получи същите страхотни цветни неща.

И сега ви призоваваме – включете се и вие в акцията ни! Купете всичко необходимо за новата учебна година от Ozone.bg, а пък те ще отделят процент от приходите си и ще напълнят шарените ученически чанти на 47 деца от приемни семейства във Враца, Ловеч и Видин.

На тях им е трудно да обзаведат децата с нужните аксесоари за новата учебна година, но с ваша помощ малчуганите ще отидат на училище с настроение и с чанти, пълни с цветни моливи, шарени помагала и тетрадки с картинки.

И с радост от нещо толкова малко и просто, но важно за всяко дете – животът му да е цветен.

Знаем, че сред вас има много, които ще се включат в призива ни. Благодарим ви от сърце!

Пожелаваме ви цветен, весел и хубав 15 септември!

Всичко необходимо за новата учебна година, можете да купите тук

Един от най-големите уроци, които съм научила като родител*, е, че човек не може да планира всичко. Преди да стана майка си мислех, че ще имам две, може би три деца, и че ще разпределя ражданията точно през три години, за да съм приключила с бременеенето и ражданията до 33-та година – възраст, която ми се стори подходяща за тази цел.

Заради това изчетох всички възможни книги за родителстване, говорех с приятелите ми, които имаха деца, и прерових целия интернет за всичко, свързано с децата.

После станах майка и открих, че нищо от тази подготовка всъщност няма значение. Родителстването, както се оказа, налага да се учим в движение и параболата на научаване е адски крива.

Открих също и че не знам какво искам или кога го искам, което всъщност беше добре: след като едва преживях коликите на първото ми новородено бебе, само 21 месеца по-късно (изненада!) родих второто си дете.

Решението ни по-късно да имаме трето, а след това - и четвърто дете, бяха дълго дебатирани. Ако някой ми беше казал преди да имам деца, че ще се окажа с четири, щях да му кажа, че се е побъркал. И все пак, ето ни днес с четири деца. Не съм имала за цел лично да заселвам планетата, просто така се получи в моето семейство.

Била съм в позицията да решавам дали искам или не още едно бебе – това значи още един подрастващ, един тийнейджър и един ЧОВЕК с всичките му хубави черти и недостатъци и нужди, който завинаги ще е част от живота ти, което, знам от опит, може да е емоционално и психически изтощително.

Обаче ако приемем, че нямате някаква медицинска причина или сериозни финансови затруднения, които биха направили решението за „още едно“ неразумно, ето цели пет причини защо е добра идея да имате още едно дете:

Вече сте задобряла в това. Бебе 1 и 2 малко ни озориха и невинаги вървеше гладко, но виж, с бебе 3 и 4 нещата вече вървяха по мед и масло. Веднъж щом децата станат на възраст за училище, осъзнаваш колко лесно е да задоволиш бебешките нужди. Това, което казват за големите деца и големите грижи наистина е вярно. И все пак, понякога, когато се боря със сложността на навигацията в социалните мрежи, с подрастващия пубертет или изпитвам трудностите на социалната йерархия в четвърти клас, съм много щастлива, че имам възможност да се сгуша с 1-годишното да четем някоя бебешка книжка. Относителната простота на потребностите на бебетата може да се приеме като спасителна лодка за обрулената майчина душа.

Бебетата са миниатюрни посланици на добра воля. С последното си бебе се удивлявах как непознати бяха привлечени от нея само, защото е бебе. Оказва се, че повечето хора обичат (щастливи, неплачещи) бебета. Другите ми три деца обожават бебето. Тя е единственото нещо, за което всички винаги са съгласни и всъщност помага на цялата динамика в семейството. Възхищението на момчетата за сестричката им ги обединява, когато нищо друго не помага. Трудно е да се ядосвате, когато в стаята има бебе, което прави неустоимо очарователни неща и те наблюдава с големи, любопитни очи.

Бебетата разсейват от мрачни мисли. Ако не вярвате, заведете малко дете на лунапарк. Ще видите усмивка като на Жокера по лицето на детето, докато се люлее или язди пластмасов кон. И още нещо. За бебетата и малките деца всичко е изненада. Техният ентусиазъм и истинска радост да откриват света променя всеки от нас.

Последното бебе ще ви напомни, че всичките ви невероятно пораснали деца също някога са били бебета. Децата ми редовно ме наритват - не буквално, но фигуративно - и ме оставят емоционално и психически изчерпана. Когато лежа будна нощем и не мога да заспя, защото се измъчвам как съм постъпила като родител този ден, никога този яд не е насочен към бебето или причинен от него. Когато поведението на децата ме кара да ги погледна с мисълта: "Кой си ти и какво си направил с детето ми?!", бебето ми напомня какви са били само преди няколко години. Успявам да намеря последна резерва търпение, последни капки здрав разум, докато гледам сладкото ѝ личице, и си спомням времето, когато и големите са имали пухкави, кръгли бузки и са се побирали в скута ми, и когато повечето им проблеми е можело да бъдат решени с дрямка. Аз съм по-добра майка на големите ми деца, защото съм майка и на бебето.

Бебето може да ви научи на едно-две неща. Когато вече сте извървели пътя на родителството, може да станете горделива и наперена. Може да си мислите, че знаете какво да очаквате. Най-доброто нещо за бебетата #2, 3, и особено 4 според мен е това, което са ме научили за родителството (което никога нямаше да науча от първородното сама).
Научих, че някои бебета спят много добре в началото (а след това може би не толкова добре), че някои деца са лесни за приучаване на гърне, а други, пресвета майко, никак, ама никак не са.

При нас последното бебе беше първото и единствено момиченце и това, което тя научи всички ни, е как една сестра променя братята си.

Убедена съм, че да имат сестра е променило начина, по който някой ден ще се отнасят към жените в живота си - и как ще се отнасят към другите хора като цяло.

Момчетата ми стават малко по-прощаващи, малко по-търпеливи, малко по-нежни отпреди да се роди тя.

Аз също никога не съм очаквала, че да имат по-малка сестричка ще донесе толкова много радост на другите деца. Но когато хванах един от моите близнаци, седнал в детската стая, с малката си сестричка в скута му, да ѝ чете всяка бебешка книга и да ѝ пее песнички от Замръзналото кралство, вече знаех, че сме направили нещо добро, като сме създали още едно дете в семейството с други деца.

Разбирам напълно семействата, които се отказват предварително. Повече бебета означават и повече пари, повече пространство, повече лишаване от сън и повече товар за тялото и организма ви. Това означава повече задължения, повече стрес и повече рискове. Никой не разбира това по-добре от майка на много деца.

Въпреки това, често се хващам как сред хаоса, раздразнението, бъркотията и сметките, гледам миниатюрния шеф на семейството ми с чувство на благодарност, че скочихме в дълбокото и получихме нея за награда. Така че, ако сте на ръба и се чудите да скочите ли, както някога и аз се чудех, аз съм тук, за да ви кажа - може да е наистина невероятно. Може да е повече от страхотно.

*Превод със съкращения на публикацията на Allison Slater Tate

cross