„Писма за 8 март“ е специален проект на Майко Мила и на dm България, в който ви провокираме да напишете писмо до по-младото си аз или до своето дете. А ние ще наградим най-добрите. Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 6 март включително. Победителите ще обявим на 8 март. Наградите от dm България са страхотни – четири сета с козметика и вкусни изненади. Предвидили сме и поощрителни награди – книги от Майко Мила.
Нина Иванова участва в конкурса ни с писмо до няколко нейни по-млади версии. Запазили сме оригиналната подредба на изреченията, в която всяко е на нов ред.
мое все така наивно,
все още много плахо,
нищо неподозиращо дете на 10 години.
Прегръщам те силно и трия сълзите ти.
Не вярвай на обидите, не вярвай на нападките.
Ти си много повече от думите, които чуваш,
ти си в пъти повече от пророчествата на другите.
Никога не спирай да пееш, никога не спирай да мечтаеш.
Главата винаги високо дръж.
Обичай себе си.
На първо място поставяй себе си.
Ще бъдеш предавана, лъгана, използвана от най-близки хора.
Затова бъди добра най-вече със себе си.
Ти си красива, талантлива, упорита, умна и прекрасна малка дама.
Вярвай в това и в нищо друго!
Обичам те!
Прегръщам те!
Аз съм твоята опора завинаги!
Вече по-уверена, усетила първи любовни трепети, разочарования.
Не се притеснявай, любовта има много лица и измерения.
Със сигурност ще срещнеш много интересни и в пъти по-качествени хора в живота си.
Фокусирай се върху училището, както и правиш.
Пеенето също е твоя стихия, добра си в това.
Огледай се и виж кой се радва на успехите ти.
Който не се радва, няма място в сърцето ти.
Пази се от завистта.
Тя ще се проявява винаги, щом веднъж се е зародила в някого.
Колкото по-рано отсееш приятелите, толкова по-малко ще страдаш.
Наслаждавай се на наградите, заслужаваш ги!
Трябваше бързо да пуснеш мечтите си.
Да се вкопчиш в сиво ежедневие.
Да се бориш за оцеляване.
От светлините на сцената попадна буквално в клоака.
Но ти се справяш, даже си чудесна, работлива, всеотдайна, упорита. Браво!
Забравяш нещо важно – да обичаш себе си.
Никой не ти го е обяснил.
Никой не те е напътствал.
Ела да те прегърна, мое прекрасно момиче!
Не се предавай никога!
Да, трудно е, знам, но ти ще се справиш с всяко предизвикателство, винаги.
Често бъркаме грижата за себе си с глезенето и опитите да избягаме от реалността, която сме съградили. С това ли наистина се изчерпват опитите ни дългосрочно да се чувстваме добре? Днес споделяме с вас гледната точка на Бриана Уийст за самоусъвършенстването и грижата за себе си и ви напомняме, че това не се изчерпва със спа процедурите и шоколадовата торта.
----
Да се грижим за себе си често е непривлекателно.
Това е да направим таблица с дълговете си, да си наложим сутрешна рутина, да си сготвим здравословно и не просто да бягаме от проблемите.
Често това е най-грозното нещо, което трябва да направим – като потта по време на тренировка, да кажем на токсичен приятел, че повече не искаме да се виждаме, да си намерим втора работа, за да имаме спестовна сметка. Да се примирим със себе си, за да не сме непрекъснато изтощени от това да се опитваме да бъдем всичко през цялото време и след това да трябва да умишлено да си взимаме почивки от живота, за да вършим основни неща, като да си вземем вана с масла, да прочетем модно списание и да изключим телефона си за деня.
Светът, в който грижата за себе си е толкова популярна тема, е болен свят. Тя не трябва да бъде нещо, до което прибягваме, защото сме толкова изчерпани, че се нуждаем от някакво помирение с нашия собствен безпощаден вътрешен натиск.
Истинската грижа за себе си не е вана със соли и шоколадова торта, а да направим избора да построим живот, от който не е нужно редовно да бягаме.
И в този случай често се налага да правим това, което най-малко искаме.
Често означава да погледнем неуспехите и разочарованията право в очите и да променим стратегията си. Грижата за себе си не се изразява в задоволяването на непосредствените желания. А в способността да се освободим от нещо, да го пуснем. Да изберем ново. Да се примирим, че ще разочароваме някого. Да правим жертви за другите. Да живеем по начин, по който другите не живеят, за да бъде животът ни такъв, какъвто за тях не може да бъде.
Това ни позволява да бъдем нормални. Обикновени. Стандартни. Понякога означава кухнята да е мръсна, да решим, че плоският корем не ни е крайна цел в живота и да не се придържаме към фалшивите си приятели. Да решим колко от безпокойство ни произтича от това, че не осъществяваме латентния си потенциал и колко – от начина, по който са ни научили да мислим още преди да знаем какво точно се случва.
Актът на грижа за себе си се е превърнал в още нещо, в което се очаква да бъдем добри. Използва ли правилния филтър за поста си в Инстаграм на безупречната си закуска? Свещите, които току-що запали в Снапчат, от биологично излята соя ли са произведени или са онези фабрични гадости? И как можем да спрем неизбежния ход да се превърне нещо толкова просто, колкото самоусъвършенстването, в нещо, което да бъде купено и продадено? Това са всички неща, с които се боря, докато си поръчвам пица в анцуг, докато се успокоявам, че правя нещо добро за себе си.
Ако редовно се отдаваме на консуматорския порив да се погрижим за себе си, значи сме се отдалечили от съществената част, която няма общо с това „да се поглезим“ и много общо с това да се самовъзпитаваме и да работим за дългосрочното си благосъстояние.
Трябва да спрем да използваме трескавия си безразсъден живот като оправдание за саботажа над себе си под формата на алкохол и отлагане. Да се научим как да спрем да се опитваме да се „поправим“ и да започнем да се опитваме да се грижим за себе си... и може би да открием, че грижовността ще достигне и много от проблемите, които се опитваме да решим на първо място.
Това означава да бъдем героите на живота си, а не жертвите. Да преосмислим това, което имаме, докато един ден животът ни не е нещо, заради което се нуждаем от терапия, за да се възстановим. Да не избираме живота, в който изглеждаме добре пред живота, в който се чувстваме добре. Да пратим по дяволите някои цели, за да можем да се съсредоточим върху други. Да сме честни, дори да не ни харесват всички. Да посрещнем своите собствени нужди, за да не сме угрижени и зависими от други хора.
Да се грижиш за себе си означава да се превърнеш в човека, който знаеш, че искаш и трябва да бъдеш. Някой, който знае, че солните вани и шоколадовата торта са начин да се наслаждаваш на живота – не да избягаш от него.
