fbpx

Тази година Мистър Свят не ни избяга от полезрението, а напротив - трайно се настани пред очите ни тоз хубав конкурс, пълен само с хубави хора. Буквално. Особено впечатляващо симпатични са във фотосесията, заснета от Дейвид Рио, за която позират всеки по национален костюм. И точно нея ви споделяме приятно развълнувани. Българин с потури няма. Както искате го разбирайте.

1. Египет:

2. Гуам:

3. Мексико:

4. Китай:

5. Куба:

6. Чехия:

7. Корея:

8. Япония:

9. Мианмар:

10. Чили:

11. Индия:

12. Доминиканска република:

13. Нигерия:

14. Южна Африка:

15. Хонконг:

16. Перу:

17. Швеция:

18. Хаити:

19. Пуерто Рико:

20. Бразилия:

21. Лаос:

22. Португалия:

23. Испания:

24. Непал:

25. Шри Ланка:

26. Малайзия:

27. Полша:

28. Индонезия:

29. Филипини:

30. Тайван:

31. Швейцария:

32. Виетнам:

33. Тунис:

34. Того:

35. Тайланд:

36. Северен Кипър:

37. САЩ:

Ние сме това, което ядем. Но как всъщност хранителните ни навици отразяват личността и културата ни? В опит да разберете това, фотографът Грег Сегал пътува по света и снима деца от различни страни, използвайки в сценографията продуктите, с които обикновено се хранят.

Проектът Daily Bread: What Kids Eat Around the World е сниман в продължение на 3 години в 9 държави: САЩ, Индия, Малайзия, Германия, Франция, Италия, Сенегал, Обединените арабски емирства и Бразилия. "Фокусирах се върху децата, защото хранителните навици започват от ранна възраст", казва Грег Сегал пред Bored Panda. Той моли хлапетата да съставят дневник с всичко, което са консумирали в рамките на една седмица, и после включва ястията в снимките. Целта му е да покаже цялата хранителна палитра на едно дете и да провокира родителите да се замислят за режима на своите.

Според него хората не подхождат с достатъчно внимание към това, с което се хранят, защото все по-често не ние сме тези, които приготвяме храната си. Затова в книгата е отделено място на културите, в които е заложено не само готвенето като ценност, но и отглеждането и "улова" на храната от хората.

Кауакани Яуалапити: "Когато сте гладни, просто отивате до реката с мрежата си"

Кауакани Яуалапити, 9 г., е част от племето яуалапити в Бразилия. Живее в национален парк Шингу, резерват в Амазонската низина. Когато се ражда, майка ѝ я изолира от членовете на племето, които не говорят езика арауаки - така Кауакани е първото дете от 1940 г. насам, което e израснало с автентичния език на племето. От баща си тя научава португалски. Обича да чете исторически книги, особено за египтяните. По-голямата част от дните ѝ минават в игра в реката. Помага на домакинството, набавяйки маниока и правейки тапиока от него. Лови риба. На всеки няколко месеца Кауакани пътува до Канарана, където учи компютърни умения, въпреки че никой в селото не притежава компютър; няма електричество или течаща вода. Диетата на Кауакани е много проста: риба, тапиока, плодове и ядки.
„Трябват ми пет минути, за да си уловя вечерята“, казва момичето. „Когато сте гладни, просто отивате на реката с мрежата“. Червената боя на очите и по тялото ѝ е забъркана от семената урукум и я предпазват от зли духове.

Една от тенденциите, които книгата отразява, е, че децата от големите градове в западния свят се хранят по „зловещо подобни начини“, по думите на фотографа, въпреки че имат съвсем различни хобита и интереси.

И обратното – често най-качествените храни се консумират не от най-богатите, а от най-бедните. „В САЩ семействата с ниски доходи са най-големите потребители на нездравословна храна, защото е евтина. Но в Мумбай една пица струва 13 долара - непосилна сума за повечето хора. Така че много семейства там се хранят с достъпни и здравословни продукти като леща и карфиол.“, казва Сегал.

Анчал Сахани, която яде карфиол и колекционира опаковки от шоколад

Анчал Сахани, 10 г., живее в малка тенекиена барака на строителна площадка в предградие на Мумбай, Индия, с родителите си и своите брат и сестра. Баща ѝ изкарва по-малко от 5 долара на ден, които са достатъчни майка ѝ да приготвя бамя, карфиол с къри, леща... Анчал би искала да ходи на училище като други деца и да стане учителка, но е заета с домакинска работа и се грижи за малкия си брат. Когато има време, излиза извън строителната площадка, за да се наслаждава на аромата на жасмин и лотос и да наблюдава как децата от квартала играят крикет и бягат свободно.
Докато се разхожда, събира опаковки от шоколад, които намира по пътя около магазина за хранителни стоки.
Анчал мечтае също майка ѝ да я обича по начина, по който обича братчето ѝ.

Фотографът работи с около 60 деца, 52 от които са включени в книгата, документираща фотопътешествието му. "Започнах да снимам сина си и приятелите му от училище в задния си двор в Алтадена, Калифорния. После реших, че проектът ще има по-голям смисъл, ако се представи разнообразието от хранителни навици на повече места по света. Ако степента на затлъстяване в дадена страна е 25%, имах за цел да отразя това число в моята малка извадка.“

Ето още 7 от прекрасните снимки, включени в книгата на Сегал, представящи деца от всички места, които е посетил.

Мейса обича овесена каша и козе месо, но и хляб със спагети...

Мейса Ндяйе, 11 г., от Дакар, Сенегал, споделя една стая с баща си, майка си и брат си в сърцето на "Parcelles Assainies" - създадена през 70-те години комуна, приютяващи най-бедните жители на сенегалската столица. Мейса живее срещу стадиона и пазара, чиито стотици сергии предлагат всичко - от прясна риба до сватбени рокли. Благочестив мюсюлманин и ученик в ислямско училище, Мейса обича овесена каша и козе месо, от което се старае да консумира по-малко през седмицата. По-често пълни френски хляб със спагети, грах или пържени картофи. Мейса обича футбола и се надява да стане звезда като Меси или Роналдо. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи хубава малка спортна кола. Мечтае майка му и баща му, който е хладилен техник, да могат да емигрират във Франция, за да печелят достатъчно пари.

Розали може да готви леща с наденица. И да я яде

Родителите на Розали Дюран, 10 г., от Ница, Франция, са разведени и тя живее по равно време с всеки от двамата. Това ѝ позволява да е близо както до Средиземно море, така и до френските Алпи. Има здравословна диета (която включва много прясна риба, като сардини), отчасти благодарение на баща си, ресторантьор, който я е научил да прави палачинки, салати и леща с наденица - любимото ѝ ястие. Единствените храни, които не обича, са рататуй, спанак и краставици. Своето чувство за стил, Розали има от майка си, която е моден дизайнер. Иска да бъде интериорен дизайнер, а сега се занимава с тайландски кикбокс, скално катерене, гимнастика и изпълнява магически трикове. Нищо не ѝ липсва, въпреки че би искала да отиде в Лос Анджелис и да види булевард Холивуд. Ако имаше достатъчно пари, щеше да си купи яхта.

Берил, която отглежда спанак на терасата си

Берил О Джин, 8 г., Куала Лумпур, Малайзия, живее в тиха жилищна сграда с родителите си и двамата си братя и учи в близкото училище. Баща ѝ е инженер, а майка ѝ управлява детски център. Нейното любимо ястие са спагети със сос карбонара. Берил отглежда бок чой и спанак на балкона си, не е ѝ позволено да пие газирани напитки и отказва да яде джинджифил. Тя мечтае да бъде мажоретка.

Юсуф - ирландска кръв в Дубай

Юсуф Абдула Ал Мухайри, 9 г, живее в Мирдиф, Дубай, ОАЕ. Майката на Юсуф е ирландка, дошла в Дубай, за да работи като сладкар. Тя се жени за местен мъж, с когото се разделя след раждането на Юсуф. Той обича готвенето на майка си, макар че сам си прави бъркани яйца и препечен хляб. Обича да чете, да рисува, да се катери, да язди коне и да създава научни проекти. Иска да стане пилот или полицай. Ако имаше пари, щеше да купи Ферари. Любимите му герои са Батман и майка му. Иска тя да се омъжи отново и да има братя и сестри.

Райската градина на Ханк

Ханк Сегал, 8 г., Алтадена, Калифорния, живее с майка си, учителка по пеене, и баща си, който е фотограф, близо до подножието на планините Сан Габриел североизточно от Лос Анджелис. Ханк и неговите родители отглеждат чери домати, артишок, тиквички, спанак, нар, грах, розмарин, мащерка, босилек, люти чушки, моркови, малини, дини. Любимите герои на Ханк са Алберт Айнщайн, Теодор Рузвелт и Ейбрахам Линкълн. Ханк иска да бъде инженер в НАСА, когато порасне.

Андреа, който не иска и да чуе за карфиол

Андреа Теста, 9 г., от Катания, Италия, живее в къща с родителите си и 6-годишната си сестра. Баща му е офицер в италианската армия, а майка му е домакиня. Любимото ястие на Андреа е паста карбонара с много бекон. Обича аромата на портокали и череши. Не иска и да чуе за карфиол. Любимият му герой е Робинзон Крузо. Мисли да стане лекар, защото знае, че лекарите изкарват много пари. Иска да си купи безпилотен самолет и малко куче.

Шницел, без гарнитура от броколи, моля!

Джун Гросе, 8 г,, от Хамбург, Германия, обича да се снима, тъй като майка ѝ е моден фотограф. Любимата ѝ храна е шницел. Не понася броколи. Обикновено се чувства заситена след хранене, но много бързо огладнява отново. Мечтае да лети до Луната и обича да чете "Дневниците на вампирите", чудейки се преди да заспи дали вампирите наистина съществуват.

Още:


Пет филма за 9 месеца не стигат, така че след първата кино селекция с бременни супергероини, която вече ви предложихме, следват още няколко шедьовъра, с които да се потопите в многопластовия свят на бременността:

# 6: Babies/Бебета (2010)

Възхитителен и забавен документален филм за живота на четири бебета от четири различни места по света – Монголия, Намибия, Сан Франциско и Токио. Филмът проследява развитието им от раждането до първата им година в 120 минути, по време на които със сигурност ще харесате особено много дяволитото монголско бебе – и не забравяйте колко сте го харесали, ако и вашето се окаже такова!

# 7: Riding In Cars With Boys/ Момчетата на моя живот (2001)

Дрю Баримор е в най-добрата си актьорска форма в тази комедийна драма, в която играе буйната и безпътна тийнейджърка Бевърли, забременяла от добронамерен, но ненапредничав герой. След като той влиза в затвора заради наркотици, Бевърли, която винаги е мечтала да стане писателка, пробва да се запише в колеж, но неочакваните задължения като майка ѝ пречат. Смешен, емоционален, опустошителен – филмът показва приятно отдалечен от геройството женски образ, както и силната връзка между една млада майка и нейния син, чиято реплика „Изглеждаш прекрасно, мамо" просто ще ви стопи сърцето.

#8: Juno/ Джуно (2007)

Рискован избор за онзи период от бременността, когато вече избухвате в плач за най-малкото. Филмът обаче има абсолютно заслужен Оскар (2008) за най-добър оригинален сценарий и още куп награди и номинации, така че всяка пролята сълза си заслужава. Историята е за студентка (Елън Пейдж), която се оказва с непланирана бременност и се впуска в търсене на идеалните осиновители за нероденото си дете.

# 9: Away we go/Сбогом заминаваме (2009)

Прекрасен, небрежен, много благ филм на Сам Мендес за младите и ексцентрични Бърт и Вероника, които се отправят на пътешествие из САЩ в търсене на място, където да отгледат детето си. Последвайте ги и разберете ще намерят ли идеалния дом преди да се роди бебето…

# 10: Junior/Джуниър (1994)

Не може да не сте гледали тази класика с Арнолд Шварценегер и Дани Де Вито, но няма лошо да повторите точно когато оплаквате женската си участ. Учен (Дани) експериментира с тест за оплождане върху свой колега (Арни), в резултат на което той забременява. Тъй като лекарството не успява да получи одобрение, ученият не може да продължи изследването си и е изхвърлен от лабораторията. Това означава, че Дани Де Вито трябва да държи оплодения Арни под око и в пълна тайна, проследявайки една мъжка бременност, пълна с гадене, чудовищен апетит и всичко останало, което ви се иска мъжът ви да изпита, вместо да се чуди какво пак ви има на настроението.

Приятно гледане и не забравяйте и компанията на новото приложение Майко Мила! Бременна съм!, чиято мисия е да ви преведе щастливо и безпрепятствено през бременността.

Повече за апликацията ще разберете, когато я свалите на своя iPhone или Android от съответния Store на телефона ви.

Майко Мила! Бременна съм! обещава да бъде ваш неотлъчен приятел и душеприказчик до края на бременността ви и никога, никога да не ви се сърди, ако в 12 през нощта му признаете, че много ви се яде диня със сладолед!

Мястото отново е площадът пред Министерски съвет, часът: 17:30. Василия Руменова обаче е тук, не само за да ни призове да присъстваме на протеста за свалянето на Валери Симеонов от поста заместник министър-председател, но и да дойдем с децата си! Ето защо!

Ситуацията с Майките на деца с увреждания ме ядосва, отчайва, депресира... Но снощи на протеста чух нещо, което ме накара да плача от възхищение и умиление, нещо което май не ми се беше случвало досега.

Момиченце на около 5 години внезапно се разплака - може би заради свирките и скандиранията или пък заради огромните черни знамена и ядосани хора... Майка му клекна до него и викайки, за да я чува, започна:

"Не, недей да плачеш. Слушай ме, нека ти обясня защо сме тук. Тук сме, защото, маме, и ти можеше да си болна. Аз толкова се радвам, че ти си здрава. Но ако беше болна, нямаше да има кой да ни помогне. За това сме тук. Винаги трябва да помагаме на хората.

Чуваш ли ме? За това сме тук. Някои хора не оздравяват с лекарства. За тях няма кой да се погрижи. Ние имаме такъв късмет, че ти си здрава.

И не се страхувай – на протест не е страшно, на протест е важно! Чуваш ли? Хайде спокойно сега."

Докато изричаше тези думи, детето вече се беше успокоилo. Сега майката ревеше горчиво.

Жената преглътна, целуна детето и продължи да скандира. А наоколо няколко човека стояхме в ступор.

Боже, колко свят и достоен майчин дълг изпълняваше тази жена. Ако детето ѝ щеше да запомни само тези думи от нея, тя може да се гордее, че това дете ще живее за един по-добър свят.

Моля ви, майки и бащи - доведете децата си на протеста довечера!

Научете ги кога трябва да бъдат непримирими! Обяснете им, колко много смисъл има в това да си добър и да помагаш.

Те ще са ви благодарни, светът ще ви е благодарен, а вас ви чакат само поводи за гордост, отглеждайки такива деца.

Моля ви, хора, елате на протеста довечера! Постъпете така, че бъдещите ви деца да се гордеят с вас. Така, че да можете нагледно да им докажете, че доброто го има и то побеждава, когато не сме безразлични, а си помагаме.

Още:

Алиса в страната, в която се гордее със себе си

Айдеее, дойде учебната година и всички се завтекохме да водим децата към училищата с идеята, че тия деца нещо ще научат и от там ще просперират неимоверно към по-добро бъдеще, корпоративни върхове и заплати.

С тях да спокойно ще могат да си позволят две жилища в различни квартали, обслужвани от Топлофикация (така че когато спрат топлата вода за профилактика в единия, вашето просперирало дете да се премести в другия и да му е добре).

Но замисляме ли се за какво са всички тези усилия?

За какво е цялото това ставане рано, приготвяне на здравословни закуски, опънати чорапи, чисти блузи, сресани коси и несесери, изобилстващи от пособия.

За какво са всички тези тежки чанти, пълни с учебници?

За знания, ще кажете вие. Но какви знания?

Какво ви е останало на вас от средното образование, скъпи родители, за което си струват всички тези усилия?

Аз лично се опитах да обобщя всичките си знания, придобити в училище, които прилагам и до днес.

Мисля, че всичко, което съм научила и ползвам, се събира в малка книжка – и тя може да се разбере и наизусти лесно от всяко дете, навършило десет години, в рамките на три дни.

Искам да подчертая, че съм издънка на елитна гимназия, така че не гледайте с пренебрежение на книжката ми, а се запитайте какво, по дяволите, знаете повече от мен:

МАТЕМАТИКА

Calculating Figure It Out GIF - Find & Share on GIPHY

Математиката е наука, която ни помага да си проверим сметката в ресторанта, когато сме няколко семейства и всяко трябва да си сметне собствената част.

Математиката ни учи да си извадим калкулатора на телефона и да съберем колко бири, чаши вино, шницели, пържени картофи и сокове от праскова сме изконсумирали.

Тази сума вадим от сметката и подаваме към следващото семейство. Ако сте били добри по математика, всички отделни суми, събрани на масата, образуват крайния резултат от сметката плюс седем лева отгоре.

Това се нарича Теорема на Майко Мила и се прилага в евро, когато сте в чужбина.

Математиката ни учи още да броим до три. Това е умение, което всеки възрастен човек трябва да притежава, за да заплашва с него децата си „Ако не си оправиш стаята, докато преброя до три, е свършено с теб“.

Calculate Figure It Out GIF by Originals - Find & Share on GIPHY

Най-сложното нещо, за което може да ви послужи математиката, е да схванете как се изчислява ДДС.

Оказва се, че това е препъникамък за много хора и те не мога да схванат как АДЖЕБА се случва това.

Ако можете правилно да смятате ДДС, вие сте постигнали всичко, което ви трябва в математиката и няма накъде да се развивате повече.

БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Bobs Burgers Someone GIF - Find & Share on GIPHY

Българският език се състои от изключително много правила и това често обърква хората.

Затова ние сме свели 10 години безполезности и объркващи насоки в проста система от правила, за да бъдете винаги грамотни:

а) Никога не слагайте накрая на множествено число буквата „й“. Никога. Никога, никога, никога.

Дори да го искате, дори да ви се изпотяват ръцете и да ви се завива свят, никога не пишете конвенциЙ, коалициЙ, ешерихий коли и прочие.

б) Не слагайте никакви запетайки никога. Ако сложите погрешна запетайка ще ви обвинят че не знаете къде се слагат запетайки и ще ви се смеят. Запетайките са подло нещо. Хората ви казват да слагате запетайка винаги пред „че“ обаче това също не е вярно разбирате ли. А ако някой забележи че не слагате запетайки винаги можете да твърдите че сте поет. За пример предходният абзац е без никакви запетайки, видяхте ли, че въобще не забелязахте.

English Teacher Exams GIF - Find & Share on GIPHY

в) За всичко останало, моля, ползвайте спел чек. Това е функция на компютъра ви. Ако пишете през телефон - също.

Понякога се получават неудобни моменти, в които сте искали да кажете на някоя майка, че е досадница, а пък телефонът ви я нарича „докладна“, но по-добре така, отколкото да пишете неграмотно.

ГЕОГРАФИЯ

Space Earth GIF - Find & Share on GIPHY

Географията е наука, която ни помага да разберем къде ни се ходи на почивка. 

Според Географията, съществуват места, обозначени като Великите географски открития. Това са трите ръкава на Халкидики, Сицилия, Лондон, Венеция и Дубровник.

Всяка година милиони смели изследователи си взимат отпуска и със заделените пари заминават да ги откриват наново и наново.

От географията помня, че навсякъде, където ми стъпи кракът, има руди и въглища от най-различно естество, но това ни най-малко не ми е помогнало да се оженя, нито да създам приятелства.

И още отсега предупреждавам дъщерите си, че вероятността някой да ги попита на среща „А на теб кое ти е най-любимото находище на червена руда?“ е абсолютно минимална.

ИСТОРИЯ

Learn Social Studies GIF by Awkward Daytime TV - Find & Share on GIPHY

Ето, това вече е сериозна наука, от която помня страшно много неща. Мисля, че мога съвсем спокойно да разказвам цели три страници цялата история на България, но няма да ви отегчавам.

От историята трябва да знаете и вероятно знаете следните неща:

Първо дошъл хан Аспарух през 681 г. и се установил нейде наоколо. Десет хана по-късно вече имаме царе (и сме на три морета, но за малко).

Това, което трябва да запомните е, че ако владетелят е хан, значи още не сме християни и вероятно купоните са били доста по-разюздани. Ако владетелят е цар, нещата вече са цивилизовани, понатрупали сме имане и имаме писменост.

Добре е да имате любим цар. Моят е Иван Асен II.

Целият този просперитет свършва през 1396 г., когато падаме под турско робство.

В учебен план 500 години минават в приблизително два урока и половина и скачаме на Освобождението.

Тук научавате, че Левски, Раковски и Ботев не са отбори, а революционери.

Освобождението идва и се зареждат една върволица министър-председатели плюс няколко царе плюс две световни войни и страшно много подробности, които действат депресиращо, защото сме на два пъти от страната на губещите и ни взимат всичко, каквото могат – земи и пари, но ни изпращат диктатура, а след нея изведнъж всичко става много неясно и спорно и вече сме толкова объркани, че не сме сигурни в ползите на историята.

Световната история, обаче, не е част от историята, защото научаваме нещо от нея чак когато отидем на екскурзия в Рим или Париж, та ни се струва съвсем логично да е дял от географията.

ЛИТЕРАТУРА

Warren Brown What? GIF by Ovation TV - Find & Share on GIPHY

Литературата е предмет, известен с това, че няма нито един ученик, който да харесва дори една книга от конспекта в рамките на цялото си средно образование.

Всички автори по литература са внимателно подбирани така, че да харесват само на възрастни хора, и чак когато човек стане на 30 и започне да попада на книгите от училище, да открива тяхната красота и изящество.

Tired English GIF by Boomerang Official - Find & Share on GIPHY

Сърцето, умът му и емоционалната му нагласа са вече подготвени за плач и дълбока депресия над „Майце си“.

Всяко прочитане на „На браздата“ „Градушка“ или сборник на Йовков води до страшно отчаяние и отказ от екзистенца.

Затова смятаме, че предметът литература трябва да бъде забавен с двайсет години и преподаван на работното място за по-голям ефект.

БИОЛОГИЯ

Biology Microbiology GIF - Find & Share on GIPHY

Биологията в училище е предмет, който служи за отвличане на вниманието.

Докато учат какво е зелена еуглена (или поне се очаква от тях да го научат), на подрастващите им се случват съвсем реални биологични неща като пубертет, акне, порастване на гърди, първи секс...

Най-неочаквано идва цикълът или окосмяването на най-различни места, но никой не ти обяснява защо. Човек ще рече, че сме зелени еуглени.

ФИЗИКА

Albert Einstein Vintage GIF by US National Archives - Find & Share on GIPHY

Физиката е предмет много близък до магията. Той се опитва да ви обясни защо когато се огледате в лъжица, лицето ви се вижда наобратно, но невинаги.

Има лъжици, в които лицето ви се вижда съвсем нормално, а пък в Матрицата лъжицата даже не съществува и човек наистина се обърква с толкова много лъжици.

По физика научавате неща, които трябва да приемете на доверие, защото нито можете да проверите, нито можете да разберете.

Kато например, че вселената е безкрайна, но едновременно с това се разширява и очевидно става все по-безкрайна от, да речем, миналата година.

Frustrated Anger GIF by Physics Girl - Find & Share on GIPHY

Единственото, което можете да проверите по физика, е, че светлината пътува по-бързо от звука, защото първо виждаме мълнията, а после чуваме гръмотевицата.

То е същото като експеримента, при който първо виждаме, че сладоледът в магазина е свършил, а чак след това чуваме децата как започват да пищят.

ХИМИЯ

Breaking Bad Chemistry GIF - Find & Share on GIPHY

Химията е предмет, касаещ най-скучните неща на планетат.

И тъй като не можахме да открием нито едно интересно нещо по химия, което да си заслужава да споделим с вас, ще ви кажем две неща, които няма да ви кажат в училище:

  1. Всички гримове могат да се махнат с мляко за почистване на грим без трайните червила, които се махат с почистващи средства на мазна основа – олио например.
  2. Бебешките мокри кърпи могат да почистят всичко отвсякъде. Дори перманентни маркери от кадифена рокля. Поради тази причина, гледайте да не ги ползвате върху бебета.

ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО

Art Drawing GIF by tobycooke - Find & Share on GIPHY

Изобразителното изкуство е предмет, който ви преподава най-важните житейски уроци в живота, така че внимавайте много:

Първият урок е, че нямате кой знае какъв талант за каквото и да е и затова стомните и натюрмортите ви се получават толкова грозни.

За целта, като всяко друго нещо в тоя живот, ще трябва да нарисувате поне 170 стомни една след друга, за да се научите да ги правите добре.

Вторият урок е, че хората са лицемери и никой няма да дойде и да ви съкрати мъките като ви каже „Брат, стомната ти е отвратителна. Направи друга“.

Frida Kahlo Art GIF - Find & Share on GIPHY

И третият урок е, че ако майка ви си закачи стомната ви в рамка в хола, това нищо не значи. Освен, че ви обича. Така че – от всички предмети, най-много ви препоръчваме изобразителното изкуство и разбира се

МУЗИКАТА

Dog GIF - Find & Share on GIPHY

Това е единственият предмет, при който учителят може да прави нещо яко – в случая да свири на инструмент.

Карайте го да ви изнася дълги концерти, да ви пее и свири и се възползвайте от добре прекараното време с него.

От мен е това. Един наръчник по средно образование.

И ако е вярно, че образованието е прозорец към света, то този свят не е чак толкова сложно нещо.

Кажете го на децата си и им кажете, че са абсолютно в състояние да го завладеят, независимо какво им казва учителката по география.


Днес отново ни гостува Ивелина Тодорова с нейната гледна точка по темата за отглеждането на деца по света. Вече я познаваме от текстовете Циркът “Породени деца”, Етюд за сутрешна суматоха и Сексуално тефтерче за недоволни партньори.

Днес тя разказва кое е най-важно, когато ти си от България, мъжът до теб – от Франция и сте решили да отгледате отрочетата си в Лондон. И всъщност който и да си, откъдето и да си, където и да се помещаваш.

******

След статията „Какво коства да отгледаш гражданин на света“ се замислих за формирането на принадлежност и за по-особените обстоятелства на моите деца с майка българка и татко французин, живеещи в космополитен Лондон.

Вкъщи всекидневно се общува на 3 езика и всяка година децата летят няколко пъти до родината на 2 от тях, но още не осъзнават напълно късмета да могат да говорят три езика (както и бонуса да знаят страхотни думи като „цапардосах“, „изпльосках“ и „партакеши“ например). Малкото наскоро ми каза, че е наполовина българка, наполовина французойка и наполовина англичанка (очаквам пропорциите да се изменят с времето и знанията по математика), a миналото лято в България едно дете помоли голямото да си говорят на английски, а тя отказа с: „Не. Аз си пазя английския за Англия!“.

Мъжът ми е дете на френски евреин и атеистка. И двамата не сме вярващи и ако някога се налага да се самоопределим, като „християнка“ и „евреин“, то ги асоциираме не с религиозния елемент, а с традиции от детството (боренето с яйца например) и смятаме, че на религиозната принадлежност се придава ненужно много значение. На въпроса „Аз християнка ли съм или еврейка?“ казваме, че по принцип няма нужда да е нито едното, а на „Къде е сега баба?“ – че всеки вярва в различни неща и за някои душата ѝ е на небето, за други ще се роди наново в ново тяло, а за трети – сигурно съвсем друго.

Миналия месец голямото гледаше предаване, в което бяло и чернокожо дете си говореха и чернокожото каза нещо смешно. Когато попитах кое от двете го е казало ми каза „Tова с оранжевото яке“. „С ОРАНЖЕВОТО ЯКЕ“, представете си!!!!! Целунах я по главата и мислено се потупах по рамото. Съвсем не казвам, че има нещо лошо да го опише със „с тъмната кожа“, но щом първо вижда цвета на якето, явно сме успели в намеренията си да виждат отвъд цвета на кожата. В крайна сметка евреите са били гонени и избивани, а на българите често се гледа с пренебрежение в Европа, та ние сме последните да възпитаваме предразсъдъци.

След всичко казано заключавам, че нямам представа как малките им главички обработват разбирането за езици, раса, религия и националност. Но всъщност как човек се идентифицира с определена националност? Да говори езика като ро̀ден? Да е живял дълго в държавата? Къде е прекарал детството си и ходил на училище? Принадлежността на родителите и тяхната решителност да я предадат? Цветът на кожата? Всяко едно от тези поотделно не дава това чувство, но минимум колко трябва да са налице?

При много националности цветът на кожата не би бил определящ и все пак всички бихме повдигнали вежди при съобщаването за бял нигериец или чернокож ирландец. Също едва ли е възможно да се чувстваш отнякъде, ако не владееш езика, но веднъж срещнах един човек, роден в ямайско семейство, но живял целия си живот (20+ години) във Франция. Говореше сравнително лош английски със силен френски акцент, но се възприемаше като ямаец (където официалният език е английски!), въпреки че беше ходил в Ямайка само веднъж. Така отричаше всичко, което Франция му беше дала – дом, образование, единственият език, който владееше перфектно и уникални франзели.

В същото време има толкова примери за обратното: „Родителите ми са индийци, но аз съм британец“. Не допринася ли нищо за самоусещането да израснеш с Боливуд, къри и индийски роднини, пък дори и само във физическите рамки на дома? Вероятно принадлежността е да чувстваш, че (независимо от горните критерии) порядките някъде отговарят най-много на това, което носиш в себе си. А още по-вероятно е да няма правилен отговор.

Статията за гражданите на света цитираше лекцията „Къде е у дома?*, която казва, че „броят на хората, живеещи извън стария модел на нация-държава се увеличава много бързо – 64 млн. за последните 12 години“. Това не са хората, живеещи извън собствените си държави (наброяващи 220 млн.), а тези, нямащи чувство за принадлежност към определена националност и вероятно живели на различни места от малки. Повечето от коментарите под статията бяха за „корените“, доколко са важни и дали пречат на крилете.

64 милиона са хората без корени и тази цифра само ще расте! Независимо колко значение се отдава на корените обаче, за разлика от други тенденции в света (стремглавото развитие на технологиите и задръстването на планетата с пластмаса например), то тази е от малкото, които ще направят света само по-добър – без ограниченията на „НИЕ така“, а пък „ВИЕ иначе“ и с по-малко предразсъдъци.

А колкото до това какви са децата ми... Ами такива, каквито са. Ако останем в Лондон, е логично след време да се чувстват най-вече британци (въпреки мартеничките и миризливия Рокфор в хладилника). Ако отидем другаде – тогава нямам представа, но всъщност няма да има и ни най-малко значение!

* TED talks, „Where is home?“, Pico Iyer, 2013

В един промеждутък от 1977 до 1983 г. се раждат хората, чието детство минава в аналоговия свят и малко преди да станат зрели хора, избухва технологичната революция на ХХ век – дигитализацията. Джори Варни е едно от тези деца на прогреса и разказва коe e XZ поколението - същото, в което попадаме и ние, от Майко Мила!, както и много от читателите ни. Това сме ние, хората, родени в тази 5-годишна дупка, която обаче се оказва по-скоро мост между две ери - аналогова и дигитална. Не пропускайте и текста По какво разбираме, че сме се превърнали в баба си, в който също има доста препратки по "онова" време на нашето детство, а от спомените дори може да ви стане мило и свидно!

--------

Като човек, роден в началото на 80-те години, не съм се идентифицирала с никое поколение. Не съм израснала във времето на технологията, като поколението Y, но бях достатъчно млада, за да се адаптирам към промяната. Прекарвах часове от живота си, играейки The Oregon Trail, и все още мога да използвам iPhone, без да се ядосвам на екрана и без да изпитвам носталгия по по-простите технологии.

Моето поколение беше последното, което израсна без технологии. Бяхме първите, които се впуснаха в онлайн запознанствата, социалните медии и текстовите съобщения, когато бяхме на по 20.

Подавахме си хартиени бележки в гимназията и нямахме мобилни телефони до колежа. Когато най-накрая се сдобиехме с мобилен телефон – и то ако имахме късмет – го използвахме само в краен случай, защото обажданията бяха много скъпи.

Не знаехме какво е селфи. Когато си правехме милион крупни снимки с нашите приятели, трябваше от ръка разстояние да насочим фотоапарата към лицата си, и да се надяваме на най-доброто. Чак две седмици по-късно разбирахме, че половината от тях са размазани, а на другата половина има само чела с вежди. И като казвам един милион, имам предвид 24 кадъра, защото горе-долу толкова снимки можеше да се поберат на една лента.

Нямахме безкрайни източници за гледане на видео и развлечение – имахме телевизор и видео. Разбирахме фразата „бъди добър, превърти касетката отначало“ и гледахме всички наши любими предавания на живо, защото DVD записвачката не съществуваше.

Никога не пропускахме епизод на "Приятели" или "Спешно отделение", дори ако това означаваше да се борим с нашите братя и сестри за контрола над дистанционното.

Когато любимата ни група пускаше нова песен, ние стояхме до радиото, докато тя се появи, с надеждата, че ще натиснем бутона за записване достатъчно бързо, за да хванем интрото. И нямаше по-досадно нещо от това да седиш до радиото един час, за да чуеш накрая как някакъв си DJ дудне върху парчето през първите десет секунди.

„Технологичната революция ни застигна преди да влезем в този светъл период от живота си, в който се появиха децата и вече нямахме време да учим нещо ново“, казва Дан Уудман от университета в Мелбърн. „Тази вълна удари, докато все още можехме избирателно да възприемаме новите технологии.“

Ако сте родени между 1977 и 1983 г., вероятно сте съгласни. Макар този период да е дълъг само седем години, ние сме една кохорта, израснала между две много различни групи – поколението Х и поколението Z.

Ние сме мостът от аналоговия към цифровия свят и по тази причина доцентът по социология Уудман сега ни класифицира като XZ поколение.

„Идеята е, че има междинно, или микропоколение, между групата на поколението Х – които възприемаме като депресираните, разпасани, слушащи гръндж деца, които дойдоха след бейби бумърите – и поколението Y – които се описват като оптимистични, технически грамотни и може би малко по-сигурни и уверени в себе си, отколкото трябва“, казва Уудман.

Ако се чудите какво е XZ поколение и какви хора попадат в него, ето:

♥ Микропоколението, появило се на точката на пресичане между X и Y поколенията

♥ Родени са между 1977 и 1983 (тоест, в периода, в който излиза първата Star Wars трилогия)

♥ Имали са аналогово детство, но са стигнали зряла възраст в дигитален свят (затова помнят телефоните с 2 стотинки и първите джиесеми с размер на кутия за хляб)

♥ Притежават цинизма на X, но оптимизма и енергията на Y поколението.

Е, това е. Предполагаме, че има причина цял живот да не можем да си намеря мястото. Може би сме твърде малобройна група, за да се определим технически за поколение, но определено сме специални.

cross