Прекрасната Маша Павлова, майка на три деца, е сред любимите ни автори със страхотни текстове като "Одрал ти е кожата!", "Три за щастие", "Ще мрънкам колкото си искам". Днес ѝ пишем още едно на сметката с великото ѝ наблюдение, че семейството и международното положение са си едно към едно. Кое не е така?


Знаете ли какво е общото между семейството и международната обстановка? – Всичко! Осъзнах го една сутрин, в която със събуждането си дадох сметка, че живея в своеобразен макет, политически симулатор.

Веднага ще обясня. Всичко започва с министерската делегация, която се прокрадва сутрин рано в спалнята с искания за сътрудничество в справянето с кризисната ситуация „Гладни сме“, за която причина е „Няма закуска.“

Аз, в ролята си на механизъм за подпомагане, точно този ден съм с изхарчени ресурси, затова се обръщам към Международната банка за сътрудничество, която спи до мен, с думите: „Хайде ти да станеш!“.

Банките, всички знаем, по принцип не са най-сговорчивите институции, но понякога дори и те склоняват. Така се случи и тази сутрин и кризата бе своевременно овладяна.

Вярвате или не, в семейството действат същите закони, които действат и на международната политическа сцена. Първо, силният има повече глас и обикновено надделява. Допускаме, че аз съм Австралия, а някое от децата – Нова Зеландия. Ако кажа, например „Хайде сега, сортирай си чорапите и ги прибери в чекмеджето, ако обичаш, на мама кивито!“, маорите, колкото и да протестират, гласът на аборигените се чува по-надалеч, все пак, и в крайна сметка ги поставя под своя зависимост. Или пък, ако да речем, Си Дзинпин казва „Измий си зъбите!“, а Тръмп отговаря с „Няма!“, рано или късно, по един или друг начин, чрез дипломация или насила, измити зъби ще има.

Като споменах дипломация, следва да спомена, че средното ни дете винаги играе ролята на упълномощен представител на Организацията на обединените детски стаи и бива използвано например в ситуации от рода „Мамо, може ли да отворим шкафа с бонбони?“ или „Искаме да гледаме още детско.“ Който си го може – може си го.

Друг закон, напълно валиден и в семейството, е „Съединението прави силата“. И ако няколко малки икономики се обединят и извикат хорово „Искаме на разходка!“, те могат да надделеят над силните на деня, които просто да свият рамене, да развеят платна и да насочат корабите си в посока парка.

Сега, допускаме, че няма кризи, всички държави си функционират, всяка си има своите собствени вътрешни проблеми за разрешаване, но на дипломатическата сцена не се случва нищо интересно.

Световната банка е изпънала крака на канапето и изчислява годишния ръст, първата икономическа сила поддържа нивото на стабилност между мръсни и чисти дрехи и тенджери, а малките държави са седнали да работят по инфраструктурите си чрез блокчета лего.

И точно тогава ще се появи някаква Микронезия, например, която е нарисувала зайчета на обратната страна на годишния отчет на Световната банка, след което го е скрила, за да не разберат Великите сили за малкото ѝ прегрешение. Но, както знаете, истината винаги излиза наяве и когато Световната банка се ядоса, от това страдат всички икономики.

Първо, естествено, се организира среща на върха, на която се установява, че въпросният доклад липсва. Тече дискусия известно време, която прераства в дебат, но в крайна сметка страните постигат консенсус и виновникът следва да бъде открит и наказан.

Интерпол и Комисията за защита на личните данни пускат едни директиви с конкретни стъпки към засегнатите страни, като естествено им се казва, че ако документът не бъде открит, субсидиите им ще бъдат спрени, а играчките – конфискувани и освен това никакво детско за седмица. Стагнация на макс!

Естествено, Микронезия мълчи като риба, надявайки се, че нещата ще се разминат от само себе си и прецаква страните от региона, но не щеш ли, докато водещата световна икономика прокарва мерки за справяне с екологичната катастрофа в къщата, злочестият доклад изплува сред острова от боклуци в холовия океан.

Следващите политически срещи не могат да бъдат описани с думи, едно е сигурно – те не се провеждат на високото дипломатическо ниво, на което е свикнало да функционира средното дете.

Каквото и да се случва, важното е да има кръгли маси. Колкото и конфликти да има между държавите членки на един семеен съюз, неравенствата и неправдите бързо биват загърбени, щом първата икономическа сила сложи един ориз по кантонски на масата и дойдат мариачите.

Има ли международни преговори и изслушвания, има и стабилност и разбирателство. Все пак, сита икономика на гладна може и да не вярва, но някак трябва да се съществуват съвместно, нали?

Запознайте се с Нургюл Салимова - в момента тя е най-добрата шахматистка в света при момичетата до 16 години!

Такава официално я прави февруарският ѝ рейтинг от 2405 ЕЛО точки (мярка за силата на играчите, давана от световната шахматна федерация FIDE).

За март рейтингът ѝ във FIDE е 2413 точки. Нургюл напредва, но дали ще се задържи на позицията си, зависи от резултатите на конкурентките ѝ и други изчисления, от които ние не разбираме, но разбираме, че на това момиче му предстои прекрасно бъдеще.

Какво е постигнала дотук: През 2015 г. печели световната титла сред момичетата до 12 години. Преди това, през 2011 г., е европейска шампионка за момичета до 8 години.

Печелила е държавните шампионати във всички възрастови групи - 8, 10, 12, 14, 16 и 18 г. Едно от най-важните ѝ постижения е Държавната титла за жени, като поставя рекорд за най-млада шампионка в историята на българския шахмат (тогава е на 13 години и 9 месеца). Не на последно място са турнирите, в които покрива нормите за "международен майстор за мъже" и "гросмайстор за жени".

Към какво още се е устремила, Нургюл разказва в любимата ни рубрика "Жените могат всичко"!

-- Здравейте, Нургюл, много сме щастливи, че отделяте време за "Майко Мила!". Сигурно хиляда пъти са ви питали, но да ви попитаме и ние – кога и как започнахте с шаха?

Когато бях на 4, баща ми ме запозна с играта, а след това заедно с дядо ми ме научиха и как се играе. В началото играех с баща ми и с дядо ми, приятелите ми и децата около мен не знаеха как се играе. Като започнах да участвам в състезания, се сприятелих с други деца, а после започнахме да играем онлайн.

Като всяко друго дете и аз обичах да си играя с куклите, но шахът винаги е бил на първо място.

-- Кой беше човекът, който разбра, че имате талант? Как влязохте в голямата игра?

Това е човекът, който и сега ми е основен треньор – майсторът на спорта Живко Жеков. Той ме забеляза и ме включи в програма за талантливи деца шахматисти.

Първото ми значимо състезание беше на държавното първенство за момичета до 8 години през 2009 г. Станах шампионка.

-- Как съчетавате през годините шаха и училището - къде учите и какви предмети ви влекат?

Живея в село Крепча (област Търговище), но уча в СУ ,,Васил Левски’’ в град Опака. Любимите ми предмети са История и цивилизации и Английски език. Тъй като участвам в много турнири, пропускам много уроци. Но като се върна в училище, се опитвам да наваксам с материала, като в същото време се опитвам да не изоставам и с шаха.

-- По колко часа тренирате?

Прибирам се към 15:00 часа от училище и веднага започвам да тренирам. Обикновено по 5 часа на ден. Тренировките ми се провеждат по Skype, тъй като треньорите ми са далеч от мен. Работя с Живко Жеков, Вячеслав Тиличеев и Владимир Георгиев. Смятам, че човек за да успее, трябва да има строга дисциплина. Мисля, че аз имам такава.

-- Вероятно за тренировките по шах се изисква пълна концентрация – успявате ли? Вие сте 16-годишно момиче, все някакви други неща трябва да ви се въртят в главата?

По време на тренировки, състезания и партии съм изключително концентрирана. Опитвам се да вникна максимално в играта, а ако случайно усетя, че се разсейвам, веднага започвам да си задавам въпроси свързани с позицията, така както винаги ми казва моят треньор - г-н Жеков.

-- С какво самочувствие се явихте на първото си международно състезание, какви емоции изпитвахте?

Първото ми международно състезание го изиграх като бях на 6. Беше световно първенство за момичета до 8 години. Не отидох с някакви очаквания, просто исках да играя. За съжаление през целия турнир бях изключително притеснена, тъй като не се допускаха родители в залата, а аз бях свикнала винаги да съм с баща ми. Въпреки това се представих добре, спечелих 6 партии и загубих 5.

-- Кое е било най-трудното ви състезание досега?

Всичките състезания са трудни, но може би ми беше най-трудно на световното до 14 г. в Уругвай през 2017 г. Подготвях се над 4 часа за всяка партия, играех толкова и се изморявах много. Също така водех до 10-ия кръг, а това ме напрегна още повече. Въпреки двете загуби на финала, заех престижното пето място.

-- По време на големи международни състезания, сприятелявате ли се с други играчи? Момчетата ревнуват ли успехите на момичетата?

Имам много приятели сред шахматистите - и момчета, и момичета. Поддържаме връзка чрез социалните мрежи.

Относно това дали момчетата са чувствителни към успехите на момичетата - някои, не всички, ха-ха.

По-често играя с момчета и мъже, отколкото с момичета и жени, тъй като те имат по-висок рейтинг и титли.

-- Обяснете ни, понеже сме лаици в шаха, вие какви титли притежавате и през какви етапи и постижения трябва да минете, за да станете „гросмайстор“?

В момента притежавам две титли - FIDE майстор за мъже (FM) и Международен майстор за жени (WIM), като имам две норми за Международен майстор за мъже и две норми за гросмайстор за жени. За да стана гросмайстор за мъже, имам нужда от 3 норми и рейтинг 2500.

-- Силните и слабите страни да си номер едно в света до 16 години?

Силната страна е удовлетворението, а слабата - това, че трябва да се задържиш и да се доказваш непрекъснато и нямаш право на грешки

Всеки месец на първо число излиза актуална ранглиста на FIDE. В нея всяка изиграна партия се отчита. Просто трябва да побеждавам.

-- Какво друго, освен шаха, ви пали, с какво друго бихте се занимавали?

Много ми харесва професията Психолог. Мисля, че съм добра в това да изслушвам хората и да ги успокоявам.

-- Как се забавлявате, когато не тренирате, не учите и не изслушвате другите?

Когато съм свободна, обичам да гледам филми. Любими са ми научнофантастичните. Харесвам и филми на ужасите, въпреки че ме държат в страх в продължение на няколко дни.

-- Кои са хората, които ви подкрепят най-много?

Това са най-близките ми - моето семейство и треньорите ми. Щастлива съм, че винаги усещам тяхната подкрепа.

-- Разкажете ни и за родното си място – какво най-много ви харесва там и какво бихте променили, ако имахте възможност!

Аз живея на село и много обичам природата. Бих асфалтирала улиците.

-- Какво бихте казали на момичетата, които искат да последват вашия път? Какво е най-важно, за да успееш в шаха?

Никога да не се отказват от мечтата си, независимо колко труден е пътя.

-- А вие за какво мечтаете?

В професионален план искам да стана световна шампионка за жени, а в личен – семейството ми да е добре и да бъде до мен.


Източник: Lennart Ootes, St. Louis Chess Club

За да продължи участията си в международни турнири, Нургюл има нужда от финансова подкрепа. Всеки, който желае да помогне на българския талант в шахмата, може да го направи чрез банковата сметка на Шахматен клуб "Бургас 64":

BIC: IORTBGSF
IBAN: BG20IORT73781007152600
Инвестбанк АД
Клон Бургас


Заради иначе скучното дерби Левски-ЦСКА през уикенда и очакваната церемония по връчването на наградите "Оскар", едно много добро постижение остана в периферията на новинарския поток.

Става дума за февруарския рейтинг на българската шахматистка
Нургюл Салимова, който я прави номер едно в света при момичетата до 16 г.

С коефициент 2405 ЕЛО точки (официалната мярка за силата на играчите, давана от световната шахматна федерация FIDE),
тя се нарежда на седма позиция в официалния топ 100 на FIDE за момичета до 21 г.

В топ 100 жени е на 61-ва позиция, като е сред едва 10-те шахматистки в тази класация, родени през новото хилядолетие.

Нургюл е родена през 2003 г. в село Крепча, област Търговище. Още на 4 започва да играе шах, а когато е 5-годишна талантът ѝ е открит от председателя на клуб „Бургас 64“.

През 2011 г. Нургюл печели европейското първенство за момичета до 8 г. в Албена. През 2015 г. взема световна титла в European Union Youth Chess Championship в Порто Карас, Гърция, при момичетата до 12-годишна възраст. Тя също така е републиканска шампионка при жените за 2017 г.

В края на 2018 г. на международен фестивал по шахмат в Задар - Хърватия тя участва в турнира за състезатели с рейтинг над 2200, където се справи блестящо и покри едновременно норма за международен гросмайстор за жени и за международен майстор за мъже.

Титлата "гросмайстор" ще получи при рейтинг от 2500 точки, което ѝ пожелаваме от все сърце!

Източник: Lennart Ootes, St. Louis Chess Club



Както се казва - ако те е страх от отговора, не задавай въпроса!

Когато един от потребителите на Twitter решава да попита общността има ли по-корава мацка от Тейлър Суифт, едва ли е очаквал такава вълна от отговори.

Тейлър Суифт се опитва да избяга от образа си на "невинно момиче, което плаче, докато пише любовни песни" и да се превърне в "безскрупулен тиранин, който седи на златен трон, заобиколен от змии", обаче интернет обществото не се хваща на този номер. И когато потребителят на Туитър с псевдоним @Xnulz публикува клипа на песента на Суифт "Виж какво ме накара да правя", и поиска останалите да разкажат има ли "по-корава кучка от Тейлър Суифт", Туитър общността го заля с неудържима буря от истории за истински силни жени в историята на човечеството.

Вижте сами всички невероятни отговори - търсете ги по хаштага #badderthantaylor.

От решителни политици и активисти до изпълнители и артисти, тези жени са били причина обществото да се променя към по-добро, далеч преди Тейлър Суифт да пусне своя албум "Репутация".

Bored Panda е обобщил някои от най-смешните и вдъхновяващи отговори на предизвикателството. Прочетете, добавете любимите си и кажете дали сте съгласни с тази своеобразна класация.

"Сестрата на баба ми е избягала от концентрационен лагер, след като е била застреляна и оставена да умре в яма, пълна с трупове, и е преживяла остатъка от Втората световна война, като е живяла в кашон от хладилник в едно мазе..."

******************************

"Баба ми е преживяла две световни войни. Няколко седмици преди да умре, гледаше през прозореца и се смееше. Попитах я защо се смее, а тя отговори: "Надживях всички, Хитлер, Сталин, Мусолини. Ще танцувам на гробовете им."

***************************

"Майка ми. Тя отвори кризисни центрове в цялата страна за жертви на домашно насилие и всеки ден се сблъсква с вбесени типове, които бият жени. Тя тежи 45 килограма, но е безстрашна."


***************************

"Франческа Ман, полска балерина, която, докато я извеждат към газовата камера, откраднала оръжието на един от нацистите, застреляла го и повела женски протест, което дало голяма надежда на всички затворници в Аушвиц, които ги чакала смъртна присъда."


***************************

"Моли Крейг, 14-годишно момиче абориген, която е извървяла 25 километра, за да се прибере заедно с малката си сестричка у дома, след като насила е отвлечена от семейството си, след това е отвлечена отново насила и пак изминава същия път."

***************************

"Баба ми се е скрила зад декоративна стена заедно с бебетата си по време на Арменския геноцид, докато турците са избивали всички в селото ú. Откърмила е други осиротели деца, избягала е в САЩ, където е отгледала 6 деца, двe от които са наградени като герои във Втората световна война. Иначе... да, Тейлър Суифт е супер корава."

***************************

"Аз съм тези 66 милиона жени, които са лишени от правото на образование. - Малала Юсафзаи."

***************************

"Хутулун, праправнучка на Чингис хан, която е била страхотен воин и е настоявала всеки мъж, който иска да се ожени за нея, да я победи в борба. Ако той загуби, трябва да ú даде коня си. Притежавала е 10 000 коня..."


***************************

"Майка ми пребори рака 6 пъти в продължение на 20 години с чувство за хумор и винаги по-загрижена за другите около нея. Умря от рак, когато той най-накрая стигна до мозъка ú преди 3 години. Тейлър Суифт е певица с много продуценти....много ви се моля..."

***************************

"Соджурнер Тру, афро-американка, родена робиня, която успява да избяга заедно с новородената си дъщеря през 1826 година и след това успява да изправи на съд бившия си господар, за да поиска и сина си. С което се превръща в първата чернокожа жена, която печели подобно дело срещу бял мъж."

***************************

"Людмила Павличенско, руска снайперистка, която убива над 300 нацисти, в това число и много офицери. Когато посещава САЩ, я питат колко човека е убила, а тя отговора: "Нито един човек, само фашисти." Има песен, посветена на нея. "

cross