fbpx

Ако имате чудесни отношения със свекървата си, трябва да се смятате за истински щастливки –  не всички имат подобен късмет. Токсичната свекърва може да ви докара до пълно изтощение и да ви остави да затънете в лепкавата семейна динамика, без да намирате изход. Разбира се, всичко става още по-сложно, когато се появят децата и е по-трудно да избегнете общуването с нея.

Подобно на всяка друга връзка, токсичността невинаги е ясно изразена, особено ако вашата свекърва е овладяла изкуството на фините, пасивно-агресивни подмятания по ваш адрес. А те ви оставят замаяни и дезориентирани да размишлявате часове или дни по-късно.

И така, как да разберете дали майката на партньора ви наистина вреди на емоционалното ви състояние и как да се справите, ако е така? Настанете се удобно, защото терапевтът от Scary Mommy е тук, за да ви помогне.


Кога да развеете червено знаме?

Най-общо казано, има някои гигантски червени флагове, за които да следите, казва д-р Тери Бакоу, когнитивно-поведенчески психолог и автор на книгата "Сбогом, безспокойство: Ръководен дневник за преодоляване на тревогите".

Според Бакоу, пасивно-агресивното поведение е сериозен проблем. Сред примерите, които дава е ако свекървата ви си позволява коментари, с които показва, че смята, че е права за нещо, а вие грешите. (напр.: „Баба сервира здравословни ястия!“). Особено токсично е, ако тя прави тези коментари пред други членове на семейството (т.е. съпруга и децата ви), за да ви компрометира. Същото важи и ако прави тези коментари зад гърба ви и вие разберете за тях от друг член на семейството.

Разбира се, директната критика също е ясен знак, независимо дали е отправена строго или нежно. Бакоу дава пример: „Когато отглеждах Х, никога не му позволявахме да прави У.“ Следва въздишка на отегчение.

Превишаването на правомощията ѝ като се намесва във вашите работи, независимо дали са лични или свързани със семейството, е сериозна болна тема с токсичната свекърва.

„Тя може да се намеси в семейно решение или да се заеме да раздава непоискани съвети“ –  казва Бакоу. „Пример за това е ако промени ваше решение като родител. Може също така да изрази неодобрение за начина, по който се справяте с нещо („Сигурна ли си, че искаш да ѝ дадеш бисквитка?“).

Изобщо не е желателно свекървата ви да се намесва като се прави на по-строга или по-снизходителна към децата ви, отколкото вие самите бихте били. Това е особено тежко, ако се случва във ваше присъствие, защото мълчаливо подценява възпитателните ви методи.

Всички ние сме хора (така че никой от нас не е съвършен!). И все пак Бакоу казва, че всякакви признаци на хистрионни или силни емоции ясно показват, че връзката не е от най-здравите.
Това може да се разбере, ако вашата свекърва проявява емоционална реакция, която не е пропорционална на съответната ситуация, например напълно прекалява с реакциите си като дори избухва или изпада в истерия.

Това може да доведе до борба за власт, ако тя умишлено или подсъзнателно се надява да манипулира резултата в своя полза, особено когато нещо не става по нейния начин. „Други признаци, че се намирате в опасната зона е тя да проявява манипулативно или контролиращо поведение, като например появява се без предупреждение, когато не сте са разбирали, че ще идва. Също и ако прави всичко както тя иска или направо ви игнорира, като подкопава вашата самооценка и ви кара да се чувствате по-нисши.“

Невидимото поведение на змията

Някои свекърви са като змии в тревата, които изплюват отровата на малки дози, така че да се питате дали всичко е „само в главата ви“ или тя наистина е гадна. Бакоу извежда онези комплименти, които всъщност звучат обидно или привидно сладки забележки под формата на непоискан съвет, когато изразява „загриженост“, но всъщност се подиграва с вас и изборите, които правите.

Бакоу изброява още няколко примера: „фино нарушаване на границите, като например изпращане на текстови съобщения, които изразяват неодобрение или осъждане по някакъв начин; предложения за помощ или поемане на отговорност, когато е ясно, че помощта не е необходима; прекаляване с гостоприемството, т.е. оставане за една седмица в дома ви вместо в хотел.“

Интригантстването по ваш адрес пред другите е голям проблем, независимо дали тя бърбори за вас във фризьорския салон или ви превръща в тема на разговор на семейни събирания, когато не сте наблизо. Това е тънък (но подъл) опит да ви накара да изглеждате зле, което според нея на свой ред ще я накара да изглежда по-добре. Напълно класически, несигурен ход на „подло момиче“.
Аналогично, различното поведение, когато съпругът или партньорът ви присъства, е друг властови ход, който показва истинските ѝ мотиви.

„Като цяло е трудно, когато на свекърва ви ѝ липсва самосъзнание. Тя проявява токсично поведение, но изглежда сякаш напълно неосъзнава как действията ѝ влияят“, казва специалистът.

Ефекти на разпространение и последици

„Токсичното поведение на свекървата може със сигурност да навреди на брака или връзката“, казва Бакоу. „То може да доведе до напрежение, конфликти и караници, особено ако партньорът/съпругът ви не вижда проблема и защитава пламенно майка си.“
Нейното лошо поведение „може да навреди и на други взаимоотношения“, добавя тя. „Например на връзката между баба, дядо и внуците. То може да създаде огромен стрес и негодувание за човека, към когото е отправено това поведение“.

Как да се справим?

Ако сте преживели това и все пак сте излезли от другата страна със здрава, стабилна връзка със свекървата си, има начини да общувате с нея, без да я изключвате напълно от живота на децата си.

„Една от възможностите е да се дистанцирате и да намалите ангажиментите (и контактите) с нея, за да запазите здравия си разум“, казва Бакоу. „Например може да общувате с нея само на семейни събирания или да си тръгнете по-рано, ако сте на гости“.
Можете също така да поставите словесни граници като ѝ кажете: „Оценявам предложението ти да гледаш детето, но ние вече сме организирали всичко“ или „Благодаря ти, че се опитваш да помогнеш с детето, но не ми е удобно да те ангажирам“.

Не винаги е лесно да отделите чувствата си към нея от брака си, но можете и трябва да накарате партньора си да се намеси в ситуацията. „Важно е да общувате със съпруга си и да се опитате да се разберете за проблемите и за това как бихте искали да се справите с тях“, казва Бакоу. „Може да е полезно да помолите съпруга си да поговори с майка си, ако на вас не ви е удобно да говорите с нея.“

Преди всичко, казва Бакоу, имайте предвид, че нищо от това не се отнася до вас. „Не е ваша работа да „поправяте“ свекърва си. Напълно вероятно е тя да има дълбоко вкоренени проблеми, които не са свързани с вас, а вероятно ги носи от собственото си детство и възпитание и сега ги проектира“.

Разбира се може да се обърнете и към психотерапевт, който е чудесен вариант в намирането на отдушник. Такъв специалист може да ви съдейства да съсредоточите вниманието си върху семейството ви и да се погрижите за собствените си нужди.

Както веднъж каза един проницателен интернет философ, не се допускат токсични свекърви, а само "Toxic" на Бритни Спиърс.

На всички ни се е случвало да ни подаряват неподходящи, странни и откровено тъпи подаръци. Но е още по-съмнително и дразнещо, когато собствената ти свекърва те дарява систематично с неща, които знае, че не искаш и не харесваш.

Днес ви споделяме една забавна история от Scary Mommy и искрено се надяваме да бъде прочетена от повече настоящи и бъдещи снахи, свекърви, тъщи и зетьове.


Поглеждам през прозореца и виждам как свекърва ми пристига. Бавно излиза от колата си, отива до пасажерската седалка и измъква нещо доста голямо оттам. Излизам пред входа, за да я посрещна, а тя ми връчва тържествено подарък: голямо, избуяло, зелено растение в саксия.

Поредното растение, което ми подарява. Изглежда, че това е новият ѝ любим избор за подарък, когато има някакъв повод. Растението винаги е грижливо обвито в целофан и върху него се мъдри цветна панделка. Новото ми цвете в саксия ще бъде страхотно допълнение към колекцията ми от растения вкъщи, но има един проблем – НЯМАМ ТАКАВА КОЛЕКЦИЯ. Защото покрай децата и всички останали житейски ангажименти, успях да убия 100% от всички цветя, които са ми подарени.

И, заклевам се, тя продължава да ми ги подарява нарочно.

И сега, преди да застанете на страна на съпруга ми и да ме наречете конспиративен теоретик, искам да ме изслушате. Защото ви уверявам, че имам шесто чувство, включително за скритите намерения на свекърва ми.

Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че тя със сигурност знае, че съм убила всичките си растения. Знае го, защото всеки път, когато идва у дома, сканира детайлно помещенията и забелязва всичко, което присъства или пък липсва. Прави коментари за съвсем малки неща като олющена боя по стената или миниатюрно петънце върху дивана.

Помни колко пъти съм използвала сервиза, който ни подари на сватбата, и обръща внимание, когато в дома ни се появи някоя нова мебел. Няма начин да се разхожда из нас и да не забележи, че растенията, които ми е подарила, ги няма.

УБЕДЕНА съм, че изпитва удоволствие, когато се провалям.

Не говоря за големи провали като брака ми или отглеждането на внуците ѝ (все пак не е злодей), а по-скоро за дребни, ежедневни провали като изгоряла празнична вечеря във фурната. Умира си за такива неща! Виждам я как се подсмихва и как ме поглежда с тази усмивчица, докато ми подарява поредното цвете. 

Не знам защо е такава. Престанах да се опитвам да я разбера преди доста години, както ме посъветва терапевтът ми. Той смята, че това поведение е насочено много повече към самата нея и не засяга толкова мен. Хубаво! Но все пак ме дразни. Ще попитате как се справям със ситуацията?

Дори не се опитвам да държа цветята ѝ живи. Безсърдечно е, знам.

Красивите им цветове просто загиват бавно из стаите или на терасата. Но така държа на позицията си. Да, вероятно трябва да се опитвам да се грижа за тях и да ги сложа на подходящо място у дома, а не да ги превръщам в жертвени агнета на нашата тиха война. Но реално ми се иска аз сама да си купя растения, да се грижа за тях перфектно и после да ги размахвам пред очите ѝ като огромен зелен палец. Това наистина ще я подразни.

Обаче едва ли ще прибегна до такава зелена вендета. По-скоро ще продължа да правя същото, което и до момента. Ще се въртим в омагьосания кръг на пасивно-агресивното поведение завинаги. И когато един ден аз съм на нейното място и децата ми са женени, ще се постарая да счупя този порочен кръг. Ще подарявам само изкуствени сукуленти и пари!

Говорили сме си какви са сигурните знаци, че свекървата не ни харесва, затова сега е ред да кажем как изглеждат нещата, ако майката на партньора ни не иска да се отърве от нас завинаги, а напротив – държи се прекрасно. Риса Кърслейк разказва възторжено за своята "втора майка" и макар разказът ѝ да изглежда леко като хвалба, не се фиксирахме върху това, а по-скоро ни накара да се замислим какви ли свекърви ще бъдем някой ден... Май предпочитаме да сме като тази.


Какво ви идва наум като чуете "свекърва"? Мари Бароун (майката на Реймънд от "Всички обичат Реймънд", бел. ред.)? Серсей Ланистър ("Игра на тронове", бел. ред.)? Жената, отгледала мъжа ви, е забавна и приятна, или е властна и взискателна? За мое щастие, моята е от първите. Макар че не се виждам на шопинг пътуване с нея, втората майка в живота ми е направо чудесна. Другите свекърви определено може да научат доста от нея. Ето защо:

Не ни се бърка

Свекърва ми изчака няколко дни, преди да ни посети, след като ме изписаха от болницата с бебето. Настанихме се вкъщи с новородено, започнахме непознатия и често страшен живот на новите родители и трябва да ви кажа, че тези първи няколко дни са ми в мъгла. Когато родителите на мъжа ми дойдоха да ни посетят, седнаха на дивана, взеха внучката си и не прекалиха с нашето гостоприемство. Свекървата ми продължава да се държу по същия начин през последните няколко години, опитвайки се да се фокусира върху това да бъде чудесна баба, а не нещо друго. Отгледала е способен син и имам огромно уважение към нея заради това, че му дава шанс да бъде родител, вместо да му казва какво би трябвало да прави.

Няма време да драматизира

Свекърва ми е отраснала в провинцията и отгледала пет деца. Драмата и преиграването нямат място в живота ѝ. Всъщност, когато влезе в стаята, можеш веднага да почувстваш спокойствието, което излъчва. Интриги, тайни, шушу-мушу: няма време за такива неща. Истината е, че всички сме чували истории за свекъри и тъстове, които постоянно търсят внимание и се намесват в брака на (поне) едно от децата си. Моята свекърва е отгледала своите по такъв начин, че очаква те да се грижат за собствените си семейства, а не за нея.

Не ме критикува

Отношенията ни може и да започнаха малко бурно, но свекърва ми е човек с характер. Знам каква късметлийка съм да имам такъв човек, който ме уважава и като майка на внуците си, и като съпруга на сина си. Обсъжда със съпруга ми всички свои опасения и за 13 години, откакто е в живота ми, веднъж не ми е казала нещо лошо.

Отнася се с всичките си внуци по един и същи начин

Не само че драмата и критикарството нямат място в живота ѝ, но съм ѝ невероятно благодарна и заради факта, че има 10 внуци, към които се отнася по един и същи начин. Никой не е по-специален от другия и дори не съм сигурна дали си дава сметка колко високо оценяват това децата ѝ.

Знае кога да запази мнението си за себе си

Имало е доста случаи, в които свекърва ми е можела да се намеси. Можела е да ни стовари тонове съвети, докато израствахме като семейство. Дори когато минахме през борбата с безплодието, преди да се роди дъщеря ни, нито веднъж не даде непоискан съвет. Дори и да не е разбирала или одобрявала лечението, през което преминахме, не каза нищо освен "Ще се молим за теб!" Със съпруга ми чувствахме подкрепата ѝ, въпреки че не сме говорили много за това. И когато дъщеря ни се роди, тя изслушваше историите ни и не се възмущаваше от това какви родители сме, което, сигурна съм, беше доста по-различно от това, с което е свикнала.

Съпругът ми е човекът, който е днес, благодарение на нея

Може би най-важното нещо е, че свекърва ми е отгледала добър, мил и любящ син. Научила го е как да се отнася с една жена и какво означава да се грижиш за семейство. Първата връзка на дъщеря ми с мъж ще е с баща ѝ и благодарение на доброто възпитание от родителите му, дъщеря ми винаги ще знае, че татко ѝ е един от добрите – точно такъв човек се надявам, че ще доведе вкъщи някой ден.

„Елена е много крива днес, сигурно е в цикъл“. Тези коментари все още са често срещани и не особено полезни. Схващането, че сме толкова подвластни на хормоните си, че изобщо не умеем да контролираме поведението си и си падаме малко луди в определени дни от месеца, - отдавна служи като оправдание на хората, които подценяват жените. Науката обаче не подкрепя тази теория.

И все пак - хормоните наистина играят известна роля в поведението на жените. В интервю за британското издание The Guardian биоложката Марти Хаселтън казва: „Хормоните не ни правят луди, нито пък ирационални. Те ни дават тласък.“

Този тласък може да доведе до доста комични ситуации, както много жени признават. Bored Panda събира най-шантавите случки на "жени под влияние на хормоните", споделени в социалните мрежи:

Опитах се да приготвя омлет. Тотално го оплесках. Плаках истерично и си казах, че не мога да изям тая помия. След 5 минути я изядох. Докато хапвах, по телевизията вървеше реклама за малтретирани магарета, затова пак се разревах. Три години по-късно още финансирам отглеждането на магаре на име Фред.


Веднъж изригнах срещу служител в кол център на банка. Грешката беше тяхна, но аз прекалих. Казах на човека да си завре ипотеката отзад, разкрещях му се няколко пъти и затръшнах телефона. Ревах в продължение на 45 минути. После се обадих на служителя, извиних се и го умолявах да не заличават ипотеката ми. Накрая банката ми се извини с огромен букет цветя и писмо, което гласеше, че понеже разговорът ми със служителя е бил записан, вече го използват при обучението на нови кадри. Явно са пуснали записа по време на съвещание в централния офис в Лондон.


Мъжът ми пръдна толкова мощно, че се разплаках от страх. И понеже той се скъса от смях, аз побеснях и му казах, че искам развод и че трябва да обявим къщата за продан. После плаках, защото щях да остана бездомна. Заради една пръдня…


Бях в напреднала бременност и СЕ НУЖДАЕХ от сирене. Затова отидох в магазина, но друг успя да грабне последното парче, което исках. Хванаха ме лудите и започнах да преследвам крадеца на сирене из магазина. Накрая използвах невниманието му, за да открадна опаковката от количката му, и се засилих към касата колкото ме държаха краката.


Получих тотален нервен срив, защото бях купила грешния размер скариди. В яда си започнах да ги разхвърлям из къщата, подхлъзнах се на една и се проснах на пода. Лежах, оградена от скариди, и плачех.


Съпругът ми се върна от работа и ме завари на пода, ревяща. Бях бременна в 12-ата седмица и вегетарианка. Между хълцанията успях да изрека „Имам… нужда… от… пиле“. Накарах го да ме заведе до KFC и изядох цяла кофа пържени крилца съвсем сама, все още плачейки.


Изрязах пръстите на всички чорапи на бившия, защото ме вбеси.


Малко след като родих втория си син, свекървата се появи вкъщи, за да ме критикува, вместо да помогне. Направи коментар, който сметнах за неуместен, затова ѝ казах да се маха. Докато слизаше по стълбите, аз минах покрай шкафа със съдове за готвене. Хвърлих 3 тигана по нея, преди да се скрие зад завоя, а четвъртият се удари в стената и я последва по коридора. Междувременно я бях настигнала и я ударих по задника с тигана, преди да успее да излезе през входната врата. Това беше най-славният ми момент.



Плаках и започнах да мисля как с половинката ми да си разделим покъщнината, след като се бе държал лошо с мен… в съня ми.


През първия триместър от бременността мъжът ми ми показа смешно клипче на грозно куче. Разплаках се, защото кучето носеше моето име.



Така ме беше ударил предменструалният синдром, че след караница с тогавашния ми приятел хванах автобуса за Хийтроу и се качих на изчакващ полет за Торонто. Когато пристигнах в къщата на леля си в Торонто, разбрах каква драматизираща идиотка съм била.


Веднъж сготвих печено пиле за мъжа си (тогава ми беше само гадже). Поднесох му пилето в хола, върху табла. Дадох му прибори. И той каза, „Вчера ядохме пиле“. Вдигнах таблата и приборите и, без да обеля и дума, хвърлих всичко в кофата.



Бременният ми мозък забрави думата „хладилник“, затова използва „студен шкаф“. Гаджето ми, естествено, се скъса от смях. А аз плаках с часове с мисълта как може да е толкова безчувствен…



Получих нервен срив (и шефът ми ме изпрати у дома), защото KitKat-ът ми се заклещи в автомата.


Разплаках се на работното място, защото не можех да намеря вилица за обяда си. Даже се скарах с шефа си. Накрая седнах нацупена зад бюрото и осъзнах, че съм си поръчала супа и всъщност ми трябва лъжица.

По темата:

Здравствуйте, дорогие женщини! Красимира и Елисавета вернулись из Малдиви, за да пагаворим за една агромна опаснаст - изчезване на наши яйцеклетки и защо трябва да падарим внуче на наша свекърва.

Надявами са да будем палезни и гледайти и след финални надписами!!



Вече сме засягали темата за свекървите и отношенията им със снахите, но, както всички знаем, проблематиката е неизчерпаема и винаги са добре дошли още и още примери. Днешния текст допълва добре картината, обрисувана до момента от текстовете Как да не се превърнем от “мамо“ в „свекървище“ и Как да разпознаем сигурните знаци, че свекървата не ни обича. Оставяме името на авторката ни в тайна, по нейно желание, но сме сигурни, че в този разказ могат да се разпознаят ДОСТА снахи (а може би и свекърви!).

***************************************

Знам, че темата е банална, но нека ви разкажа историята за моята нова МАМА.

Надявам се да разберете, че не целя да засегна никого или пък да мрънкам. Това е опит, който искам да споделя с вас, с малко или повечко хумор. Една от многото истории за неразбирателство между поколенията и „родите“.

Мислех си, че като съм решила да не се женя, няма да има нужда да наричам някого с думата “свекърва”... Да, ама не. Няколко години живеех в град, далеч от родния. След решението с партньора ми да имаме бебе, МАМА незнайно как стана всекидневна тема на разговор и дрязги между нас.

Първо бяха съветите относно протичането на бременността, после дойде уникалната идея да се преместим при нея, за да ни помага с бебето. Последва ремонт, надежди, безумни караници с мъжа ми понеже той заяви, че с МАМА сме се съюзили срещу него.

Наистина, дотогава я чувствах близка и даже няколко пъти се карах със собствената си майка, мислейки че другата е „по- права“. Но мина време, бебето се роди (в родния ми град) и аз хукнах да се връщам при МАМА и да започвам живота си в идилия.

Всичко, естествено, се оказа пълната противоположност на очакваното от мен, даже някои неща ме изненадаха (а не е като да ми липсва фантазия). Няма да изпадам в подробности, само ще вметна как мъжът ми лежи седмици наред на канапето, МАМА му готви, МАМА му вдига чиниите, МАМА взима бебето, друса го, подмята го и не се интересува, че някой там е принуден да гледа нейното бебе, на 30 години, което тя не е възпитала грам, а моите мисли са “Какво ли ще направи с моето?”

Мъжът ми твърдо не пожела да погледне истината в очите и да ми помогне.

МАМА беше превзела моето място по един грешен и много извратен начин. Реших да се помъча да се справя със така създалата се ситуация, повтаряйки си, че аз и само аз съм си виновна. След два умопомрачителни месеца, борейки се с нея и със следродилната депресия, не издържах и сметнах за най-правилно да изясним нещата помежду ни.

Последва мое изнасяне в декемврийски студ с тримесечното ми бебе, 11-годишното куче и каквото успях да събера в колата… Как къде? При моята мама, на 400 километра оттам. Ако сега трябва да го направя, може би бих се замислила - но тогава това беше съвсем логично за мен, за миг не се притесних какво би могло да се случи по път. Все щеше да е по- хубаво от това, което ми се случваше при МАМА.

Мъжът ми се присъедини. Изкарахме празниците далеч от всички лоши мисли и емоции, посрещнахме Нова Година и си пожелахме всичко да е по- хубаво през 2017-та.

Да, ама отново не! МАМА пак присъстваше... дори и само по телефона. Тя умело и с опит майстореше и настройваше сина си, ревеше и се тръшкаше, че не е до внучката си и че е сама. Добре че другият ú син се обвърза, та да има на кого да прехвърли за малко вниманието си.

Дойде и заветният ден, в който мъжът ми беше на път в чужбина и ми каза: “МАМА идва, иска да види малката”.

Задавих се. За миг през главата и сърцето ми минаха милиони мисли и чувства. Втресе ме. Щях да припадна.

Казах си - „Ама как така, как ще съм сама с нея цели ТРИ дни?? Не един, не два… а ТРИ?!?” Мина повече от половин година от последната ни среща, а аз все още усещах парфюма ú... и той ме отвращаваше! Сипах си вино, после второ.. Е, вече идеята ми се струваше по-малко плашеща. Казах на мъжа ми – “СТРАХОТНО, толкова се радвам!!! Какво пък толкова, тъкмо ще види как живеем, ще види как се справям, току-виж съм я смаяла с успеха си като майка”.

Изпих още една чаша и си легнах с блажена усмивка и спокойна като мечка, намерила къде да спи зимен сън.

На другия ден МАМА дойде. Дойде с пълна сила и ми припомни защо не се разбираме.

От първия момент се нахвърли върху вече едногодишното ми бебе, което спеше, и се разцирика „на баба дететооооо, липсваше ли ти бабааа?“ (да вметна, че тя рядко говори,
принципно писука и крещи).

Разбирам, че е била в еуфорично състояние на радост, но все пак... И така, малката се разплака, гледайки я с една изплашена физиономия, защото не е свикнала да ú се крещи, а аз започнах с отчаяните опити за разсейване и успокояване.. но трябваше да прекараме почти час в тази атмосфера, защото и МАМА, и бебето не искаха да спрат да реват.

Накрая не ми остана друго, освен и аз да ревна. Гостуването официално беше започнало.

Ден първи.

След слуховия увод, наситил въздуха и въображението с дъх на умиране, започна игралната част на постановката, в която се разгръща същинският въпрос, натежал в мрака, но останал неизказан до момента: какво ще правим сега???

Е, как какво? Веднага към парка на разходка!! МАМА беше решена да блъска количката по паветата с токчета и сецнат кръст. Блъска тя, блъска и стигнахме до детската площадка. Там малката си има любими люлка и въртележка, които обаче на МАМА ú се сториха много опасни и мръсни, и не пожела да я сложи на тях.

Другите баби, лели и майки я заговаряха и я канеха да заведе малката при другите дребосъци, за да си играят, а тя като опарена, че някой иска контакт с нея, се усмихваше и рязко сменяше посоката. След като ú писна и се поизмори, защото бебето вече е 11 килограма, каза с величествена гордост „На нея ú се спи“ и тръгнахме да обикаляме парка.

Последваха безброй оплаквания колко е мръсен въздухът в София и как ú се вие свят, а аз си мислех как да ú задам въпроса “Защо не си остана у вас тогава??”

След около три часа се прибрахме. Изморени и видимо изнервени. Дъщеря ми, разбира се, не беше спала и минута. Естествено, МАМА не я остави да поспи и вкъщи, ами веднага се хвана да я разнася из апартамента и да коментира вкуса ми за дрехите на малката. Вечерта беше повече от конфузна.

Легнахме си.

Ден втори.

Добро утро, навън вали из ведро, в мен също! МАМА спи до късно, аз правя закуски и се радвам на малкото време, което имам за себе си. Но не задълго. МАМА става. МАМА е събудила и детето. МАМА иска да види какво има за закуска и, естествено, не остава без коментар. “Закуската е тежка.” “Детето много плаче сутрин – защо?”

Защото се плаши, когато някой в къщата пищи от сутринта!

Както и да е, наливам се с кафе и се моля денят да мине като за секунда. Споменах, че навън вали, а всички знаем какво значи това - луд купон с МАМА цял ден сами вкъщи!! След няколко часа и безуспешен опит да изкъпе бебето „както тя си знае“ не издържах и ги заведох в Джъмбо на разходка. Но и там не бил чист въздухът, и миришело на химия. И там ú се вие свят, много е светло и въобще как може навсякъде да е толкова гадно?!? Защо не си стоим вкъщи?

Е как защо... защото има огромен риск да ти се случи нещо лошо, казвам си аз и продължавам да се усмихвам и да вдигам рамене.

Прибираме се. След няколко часа, за да стопи напрежението, моята майка предлага да отидем до кварталната кръчма за вечеря и да хапнем там. МАМА се стъписва, че водим детето по ресторанти, при това късно (18:00 часа ), да яде там, при всички тези хора и.. и .. и ..Аз се правя, че не съм чула и почвам да обличам дъщеря ми. МАМА отказва количката и я мъкне като чувал с токчетата и болния кръст няколко преки.

Сяда. Не иска да си поръчва, но накрая гладът печели. Яде. Оплаква се, че не е кой знае какво. Става и мъкне бебето обратно до нас, след което ляга, понеже вече не си усеща кръста. Аз заспивам по-щастлива от всякога, защото утре е ден ТРИ!!

Ден трети.

Седем сутринта, всички спят, а аз подскачам от кухнята в хола и обратно, правя тържествена закуска... ПОСЛЕДНАТА. След няколко часа мъчението ще е приключило. И часовете минават. И тя си заминава. И всичко остава само спомен. Даже направих снимка. Снимка, която само аз си знам какво значи. Първата раздяла след първото гостуване на МАМА. Не знам дали някога нещо ще ме накара да изпитвам такава радост. Чиста и неподправена. Никога не бих си принтирала нейна снимка, но тази ми е в рамка. И винаги ме кара да се усмихвам.

Ден четвърти.

Събудих се спокойна. Мъжът ми се върна и ме попита: “Как си изкарахте?”

Страхотно, отвърнах аз и показах снимката за доказателство. Толкова се бях ухилила, че той чак ми повярва.

Няма нужда да сте Грег Фокър от „Запознай ме с вашите“, за да усетите колко неловко може да е запознанството със семейството на половинката. Родителите на партньора ви не са прекарали десетилетия в отглеждането ви и не са се научили да оценяват малките ви несъвършенства, които ви правят иначе толкова симпатичен човек. И изведнъж тези напълно непознати хора се превръщат във ваше семейство, за чието сплотяване определено трябва да се положат грижи.

В един идеален свят спечелвате сърцата на всички новопостъпили роднини без да правите компромис с (иначе прекрасната) си същност и всички се разбират чудесно без много зор. Не се притеснявате как ще разпределите семейните обеди по Великден и Коледа, защото и вашето, и семейството на партньора са разбрани и мили хора, и някак естествено се получава да няма ощетени.

Обаче живеем в реалността и такива неща много рядко се случват от само себе си.

Да се интегрирате в чуждо семейство е достатъчно голямо предизвикателство, дори и без да отчитате допълнителните препятствия като телесната миризма на чичо Георги, това, че свекървата искрено вярва, че илюминатите пускат химикали от небето и това, че най-невинното изречение, казано насаме пред леля Любка се превръща в страшна клюка (което, за жалост, научавате по трудния начин).

Как се очаква от вас да се оправяте с тумба откачалници, които каните в живота си, само защото обичате един конкретен от тях?

В името на желанието ни за хармонични и сплотени семейства обобщихме най-често срещания роднински натюрморт и как да се оправяте с него.

Скръндзата

Ако вече пета година все вие плащате сметката в ресторанта, когато излизате със сестрата на половинката си и мъжа ѝ, въпреки, че тя работи в международна компания, а той има собствен бизнес, сигурно сте стигнали до два извода. Първият е, че ужасно много обичате половинката си ВЪПРЕКИ сестрата, а вторият е, че сте ужасно търпелив човек (очевидно и платежоспособен). Хващате се как търсите повод да откажете поредната покана за среща навън, която отново ще приключи за ваша сметка (буквално).

Какво можете да направите?

Променете собственото си поведение, за да промените ситуацията. Наистина е важно да уважавате различията при хората. Поведението, което един би описал като „скръндза“, може за друг да е „спестовно“. И понеже е адски трудно да промените друг възрастен човек, по-полезно и спестяващо нерви е да се опитаме да променим собственото си поведение, стига да имаме нервите и търпението за това. Например да поканим сестрата и мъжа ѝ у дома, вместо да излизаме на ресторант. Опитайте се, ако имате търпението и нямате капка дребнавост, да се фокусирате върху изграждането на конструктивни решения, вместо да виждате всеки недостатък и кусур на въпросната роднина.

Лудата (която наистина е абсолютно ненормална)

В един форум на майки попаднахме на оплакване от една жена, която разказва как свекърва ѝ непрекъснато разправя налудни истории с новия си мъж, от които нараво им увисва ченето. Явно жената сглобява изцяло измислени, протяжно дълги истории на база на дочути откъслечни разговори на други хора. В допълнение към това как разправя, че голямият й син я биел, бабичката не почиства след себе си и оставя локвички с урина в банята в къща.

Какво да направите?

Понякога наистина просто трябва да преустановите контакт с някого. Имайте предвид, че да скъсаш контакта с раздразнителен и агресивен близък е истинско геройство. Когато някой се държи грубо с нас или ни обижда, не става дума до това да се опитаме да не се конфронтираме с тях или да им угаждаме, за да не се ядосват. Става дума за това да направим нарочен избор да спрем да общуваме изобщо с хора, които се държат зле с нас, без значение дали са роднини или не.

Нахалницата (която не спира да си пъха носа в семейството ви)

Чухме за случай, в който свекървата на новоомъжена жена ,ведомила младото семейство, че си е направила резервация в същия хотел, в който ще отседне и младото семейство на за сватбеното си пътешествие. Не разбрахме да е последвала реакция от страна на младоженеца, но се надяваме булката да е предприела действия, за да не се превърне семейството в ходеща древногръцка драма.

Какво можете да направите?

Поставете граници заедно с партньора ви. Всеки трети човек, без значение дали е роднина или не, може да увреди отношенията на една двойка. Отношенията между двамата може да се съсипят тотално, ако единият от двамата силно се влияе от мнението на трети човек, без значение дали става дума за съвет каква кола да си купят или как да си гледат децата.

Ако искате да запазите свещената неприкосновеност на връзката си, вие и партньорът ви трябва да построите защитен вал около семейството си. Когато устоявате на външно влияние като двойка, позицията ви стои много по-сериозно и, вярвайте, роднините, и в частност конкретно една, се научава да се обажда, преди да ви дойде на гости и да ограничи идванията си у вас до разумна бройка.

„Големото добрютру“ (което непрекъснато ви омаловажава и подценява вас и роднините ви)

Няма да открием топлата вода, ако кажем, че има не едно и две семейства, в които жената е смятана за почти втора ръка човек, защото родителите ѝ не са професори или адвокати, или инженери. Намеците и скритите подигравки могат да разбият връзката ви, ако в началото изберете да не стигате до караници и да си затворте очите.

Какво можете да направите?

Отговаряйте на коментарите, но само, когато сте спокойна. От една страна не е продуктивно да игнорирате даден проблем, от друга обаче да го направите, когато сте афектирана, може да има много неприятни последствия. Гневът може и трябва да се използва като инструмент за промяна, но само когато сме спокойни и можем да се овладеем. Дали ще броите до 10, ще се разхождате или ще вземете мента, глог и валериан, изчакайте малко преди да обясните на въпросните персони какви тъпаци са.

Вечният контрол (която се опитва да налага огромната си власт и да доминира върху връзката ви)

„В нашето семейство не говорим/правим/ядем/пишем/ходим и т.н. така. Ще те науча как.“ Да, това е истинска реплика, казана от свекървата на младата булка, за да може жената да знае още отначало какви са правилата в семейството. С такова начало очакваният край е ултиматум кой да дойде в болницата при раждането на първото дете и други подобни неприятни сценарии.

Какво можете да направите?

Избирайте битките си внимателно.  Хората с мания за контрол концентрират вниманието и върху детайлите и са винаги готови да използват всяка възможност за надмощие и демонстрация на авторитет. Ограничете конфронтациите с такъв човек само за наистина важни неща, които имат значение в живота (в това число и примерът кой ще идва и кой - не при раждането на първото дете). Дребните неща не си заслужават караницата. Не забравяйте, че такива хора само упражняват контрол, но не подлежат на такъв. Промяната у тях е много трудна, затова агрументите ви не трябва да са опит за налагане на вашата воля, а нещо като здравословна критика и търсене на консенсус, колкото и чуждоземско да звучи.

Разкажете ни за по-ярките образи в родата на половинката и как се оправяте с тях. Сама ли сте в тази неравна битка или партньорът ви също пада свидна жертва в междуроднинската война? Споделяйте и тагвайте!

*За някои мнения и съвети са ползвани заемки от Proactiveparenting.net.

Възможно е да откачате, но се съмняваме. По-скоро наистина вярваме, че сте забелязали сигнали, че свекървата много не ви долюбва и търсите потвърждение дали това е просто параноя, или наистина тази жена се надява някоя саксия с мушкато да падне отгоре ви, докато се прибирате от работа.

Допускаме, че свекърва ви е злобно, критично същество без усещане за границите на чуждото лично пространство. Най-вероятно ви кара да се чувствате като във вечна отбранителна военна част и усещате как всеки ден плащате лепта за тази битка в отношенията с партньора си.

Може на някой да му е смешно, обаче да знаете, че според едно проучване лошите отношения между съпругата и свекървата могат не само да влошат брака, но и да го разтрогнат.

Психолозите, хората, които са се качвали на Еверест и самите свекърви препоръчват да подходите със съчувствие към свекървата и да се опитате да я разберете. А на първо време да се убедите в това дали наистина ви мрази или просто днес не ѝ е ден, а вие сте параноична истеричка.

Свекървата ви прави двусмислени комплименти

Много ехиден начин да обидиш някого е да му направиш двусмислен комплимент. Може дори да не се усетите, че ви обиждат, не всеки използва ума си по предназначение, а не като хралупа (ЕТО, ВИДЯХТЕ ЛИ!!!!). Обаче когато се усетите, наистина боли.

Измърморва злобничък коментар под носа си

Когато всички са излезли от помещението и сте останали само двете, тя използва възможността да каже нещо злобничко или да направи гаден коментар. Ако не ви харесва, свекървата може и да не каже нещо гадно пред другите роднини, защото според психолога Сюзън Нюмън тя смята, че ѝ отнемате детето. Обаче когато сте насаме, няма да пропусне да ви жегне - иначе пред другите се прави на хрисима.

Изобщо не я интересува какво работите

Без значение дали си седите вкъщи да гледате децата или ръководите собствена интернет компания, работата ви е голяма част от вашата идентичност. В крайна сметка прекарвате по-голямата част от деня на работа. Всеки, на когото му пука за вас, се интересува как си прекарвате деня. И в идеалния свят това би трябвало да интересува и свекървата. АМА УВИ - НЕ.

Свекървата ви подарява неща, с които да „коригира“ нещо във вас

Може да ви купува непрекъснато козметични продути за мазната ви кожа. Може като ви поднася подаръка, да ви спомене за мазните ви разширени пори, които този крем може да оправи. Кажете ѝ, че сте голямо момиче. И наблегнете, че можете сама да решите с какво да си мажете порите, много благодаря!

„Забравя“ да ви включи в семейни събития и дейности

Ууппсс! Не беше нарочно, ще каже тя, а вие ще се чувствате като откачалка. Това е и целта – да ви накара да се чувствате неудобно и нежелана. Семейните сбирки би трябвало да са забавни, а не да ви карат да се чувствате като жертва. Помнете, че истинският нрав на хората си личи по това как решават да постъпят.

Директно ви изключва от семейни събития и дейности

Това е изказаното нежелание да присъствате. Свекърва ви нарочно ви изключва от поканата в семейно събитие или дейност. Това не е просто намек, че не ви харесва, това показва и липса на възпитание и откровена грубост. Може да ви стане по-добре, като прочетете, че според експерти свекърва ви нарочно не ви кани, защото вече вие сте жената, която познава сина ѝ най-добре.

В дома ѝ няма нито една обща снимка на сина ѝ с вас

Освен ако не живеете на село, в някоя гора или пещера по съвсем еко и анти-електричество и съвременен свят, знаете, че всеки пази снимки на всичко някъде в дома си. Ако сте женени, в дома на свекървата неминуемо би трябвало да има поне една фотография на сина ѝ с вас. Дори и да е от сватбата. Много е вероятно и сама да сте ѝ подарили такава след сватбата. Но ако не просто не ви харесва, а откровено ви мрази и в червата си, вместо ваша снимка със сина ѝ може да има негова с бившата. Съжаляваме.

Казва неща, които да ви накарат да се съмнявате в себе си

Едно от най-болезнените неща, които някой може да направи, е да ви накара да се съмнявате в себе си и да подкопае самочувствието ви. Ето някои примери, публикувани от Huffington Post:

Публикува клип с тренировка във Фейсбук, тагва вас и дъщеря си, и пише отдолу: „Вече нямате извинение защо не спортувате.“

Казва ви: „Знам, че отлагаш децата за малко по-късно, обаче вече си остаряла.“ Нямам още дори 35!

Свекърва ми открадна тесте с покани за сватбата ни. Искаше да ги даде на нейни приятели, които ние не искахме да каним. Искахме малка, интимна сватба с най-близките. Не познавахме дори един човек човек от хората, които тя доведе.

Аз: „Не харесвам футболът.“

Свекърва ми: „Ами той е само за интелигентни хора.“

Разказва възторжено за бившите на мъжа ви

Още се съмнявате дали ви мрази? НАИСТИНА ЛИ?! Абсурдно грубо е да разказваш разпалено за бившите на сина си. Също така е и признак, че на мястото на възпитанието, свекървата ви има малка брадвичка, с която да дялка по семейния ви живот. Това е откровена форма на липса на уважение към вас. Най-доброто, което можете да направите, е да не ѝ обръщате внимание. А можете и да ѝ кажете, че блъфира. Нека викне бившата, да ви докаже колко миличка и добричка е била.

Свекървата ви подценява

Особено много боли, когато имате деца и ако го прави пред децата. Не само че гадната свекървичка няма усещане, че нарушава границите на вашето лично пространство, но и осмива решенията и преценката ви.

Омаловажава постиженията ви

„Много се извинявам, но не вярвам, че наистина някога си чела научно списание и си го разбрала!“

Тру стори.

Знаете ли какво е „проекция“? Това е, когато свекърва ви обезценява успехите и постиженията ви, защото някога тя самата никога не е успявала да удовлетвори своите родители и те никога не са били доволни от нея. Помислете върху това. Не вярвайте на думите ѝ и не позволявайте да смачка самочувствието ви.

Обижда или се подиграва с произхода ви

Освен ако не готвите/чистите/раждате/кърмите/работите/говорите/мислите/живеете по абсолютно същия начин, както в нейното семейство, значи сте обект на подигравка и обида, понеже „не правите нещата правилно“. Вие сте семейство с тази жена и както вие сте приели родата на сина ѝ, тя би трябвало също да се сближи, доколкото е възможно, с вашите роднини.

Свекървата се заяжда с вас при всеки удобен случай

Понякога това е маскирано като уж доброжелателното споделяне мъжът ви какво ѝ е споделил тайно за вас, а тя ви го издекламира зад гърба му. Също не е ок.

Ако свекървата ви обиди или се заяжда с вас пред хора, партньорът ви трябва да се намеси. Най-малкото трябва да напомни, че вашето семейство – това между вас и партньора ви – е суверенна и отделна единица. Целта на обществената критика или обиждането на публично място е да ви унижи и омаловажи. Така че както вие сте голямо момиче, което може да се грижи за себе си, така и партньорът ви и свекърва ви трябва да се държат като възрастни хора към вас.

В моментът, в който видеозона потвърди, че си бременна с момче, започваш да се настройваш да си майка на бъдещ мъж. Част от това да отглеждаш момче значи, че в някакъв момент от ранното си детство то ще ти каже, че иска да се ожени за теб - разбира се, като порасне. Някъде около този съдбовен момент ще осъзнаеш, че някой ден (ама по-късно, след много, много години, нали така, майки на момчета?) ако синът ти е хетеросксуален, друга жена ще е по-занимателна за него от теб. Ти винаги ще си майка му, няма спор в това, просто някой ден - с или без брак, синчето ти ще те превърна в нечия све-кър-ва.

Сега си мислиш как ти няма да си „такава“ свекърва, ти ще си „готино свеки“, ще сте „приятелки със снахата“.

Всъщност интернет е пълен с оплаквания от свекървите – и за да си сигурна, че ти няма да си от „онези“ свекърви, трябва да вземеш мерки отсега, трябва да си обещаеш да направиш каквото е нужно, за да не се превърнеш в „свекървище“.

Задължително е да избягваш да правиш следните неща, които са част от длъжностната характеристика на „свекървището“, описана от стотици злощастни снахи.

Как да разпознаете ако се превръщате в „свекървище“?

Има само една първа дама!

Когато синът ви се обвърже с жена, с която иска да прекара живота си, тя трябва да е на първо място. Още отсега започвайте да се подготвяте за този емоционален процес и се упражнявайте да не съскате и злобеете, когато синът ви предпочете жена си пред вас. Освен това, от чисто еволюционна гледна точка синовете е по-добре да обичат повече жена си, защото тя ще е майка на децата му.

Карате децата да пазят тайни от сина и снахата

Пенсиите трябва да се изплащат срещу уведомление за съгласие, че „родителите на детето/децата определят правилата“. Наскоро четохме как една клета майчица минава през ада, защото свекърва ѝ смята, че „захранвала внуците по неправилния начин и ги съсипала“. Хора може да заживяват на Марс, но у нас все още ще спорим със свекървата дали дадената тайно бисквита на 2-годишното дете е вредна.

Опитвате се да сте арбитър в семейните спорове между снахата и сина

Свекърви, тъщи, изобщо трето лице, което и да е, не знае всички подробности от семейния живот на двойката и затова не трябва да се намесва. Това е като информираното съгласие – можете да спорите за ползите и вредите от аспирина, само ако сте се подписала да участвате в експеримент с аспирин. Отстрани няма как да знаете. Особено ако семейната терапия е базирана на „леля Любка от съседната къща ми каза“ или „той не правеше така вкъщи, ти с какво го провокира“. Ами, „вкъщи“ той е бил ваш син, не мъж. Оставете горкия мъж и горката жена сами да се изпокарат и сдобрят!

Преподреждате дома на сина и снаха си!

ОЧЕВИДНО е, че чашите за кафе трябва да стоят в шкафа над мивката. Всеки идиот знае, че така се подреждат чиниите. Дори и 3-годишно дете ше простре дрехите по друг начин. АМА ТОВА НЕ Е ВАШАТА КУХНЯ, скъпа свекърво, затова къде стоят чашите за кафе не е ваша работа и ваше решение. Доброто намерение да помогнете с къщната работа, като сгънете гащите на сина си и и тръгнете да ги прибирате в чекмеджето, точно до гащите за цикъл, дантелените прашки и сутиена с огромните подплънки, направо си е повод за семеен раздор. Не искате семейството да се разведе, защото сте сгънала прането, ОТНОВО, нали, а, свеки, не искате това, нали????

Купувате бельо на сина си

Освен ако синът ви не е на 9 примерно, нали. Да купувате бельо на 30+-годишният си син е малко извратено. Това са дрехите, които жена му ще съблича понякога и, освен на него, трябва да се харесват и на нея. Дори от идеята как той се съблича, жена му казва, че новите боксерки са много секси, а той отговаря: „Мама ми ги избра и каза да ѝ кажеш какво мисли?“, ни побиват тръпки.

„На мама момчето, той е винаги е прав!“

Това автоматично значи, че снахичката, горкана, винаги греши, не може едно нещо да свърши както трябва, голяма смотла е и очевидно не ѝ стига акълът. В най-лошия случай синът ви ще избере смотаната си, глуповата женичка, и повече няма да го видите - едва ли това искате!

Влизате, без да чукате

Ами да, има и такива свекърви, съдейки по форумите. Дали е баня или спалня, на вратата в чужда къща се чука, госпожо. И у вас да сте, ако делите дом с младото семейство, пак ви препоръчваме да почукате ясно и отчетливо и да се ослушвате за отговор, преди да причините емоционална травма на себе си, сина си и снаха си. Както когато вие сте била дете и ви е било неудобно от идеята да видите вашите родители голи, така и сега - не поставяйте детето си в тази ситуация. Едно-две почуквания спестяват пари за психотерапевт.

Давате непоискани съвети

По тази тема сме писали цяла публикация.

Отбивате се без да се обадите

Имаме една приятелка, която си купи апартамент на същата улица, на която живее синът ѝ. Репликата, която свекървата дочула един път, когато пак се отбила без да се обади, била: „Ето я, пак се довлече.“ Все си мислим, че в първите седем години тази тема с възпитанието обхваща и да попиташ „Удобно ли е (пак) да дойда у вас (без причина и да вися там около 9 часа)?“, но явно някои бивши деца и настоящи свекърви са акселерирали и са пропуснали първите 7.

„Това не се готви така!“

Тази реплика успешно се замества и с „не се прави така“, „не се говори така“, „не се държи бебе така“, „не се храни дете така“, „не се ражда така“ и изобщо „НЕ ТАКА!“ Ако се усетите как ръсите чубрица върху палачинките, които снаха ви току-що е изпържила, хванете някоя вилица и си я забийте сама в окото. Малко неща на този свят са толкова дразнещи и пагубни за човешки род, колкото думите: „Мама готви по-вкусно.“ Световни войни са избухвали и за по-малко.

Очаквате синът ви да се застъпи на ваша страна в караница с жена му

Заради такъв случай според нас е измислена репликата „доливам масло в огъня“. Това е ситуация със 100% загуба, без значение чия страна ще заеме синът ви. Най-добре не се дръжте като нацупена пикла и не очаквайте синът ви да избира между жена си и майка си в спор дали на Созопол комарите са по-големи от тези във Варна.

Сравнявате се непрекъснато с родителите на снаха си

Може доматите на тъща му да са по-горчиви тази година или внуците да боледуват по-често, когато са при другите баба и дядо, но, за Бога, не натяквайте това на сина си и снаха си. Всяко сравнение на социалния ви статус, професията ви, образованието, размерът на имуществото, доходите и т.н. води до горчиво усещане или у сина ви, или у жена му, защото с такова неспирно натякване единият от тях се чувства прецакан да се сроди с такова смотано семейство.

Не знаем защо свекървите се държат така - сигурно и тъщите не им отстъпват. Би трябвало да са по-разумните, по-зрелите и по-мъдрите от възрастта, а не обратното. Вместо това обаче понякога те се държат като нацупени, егоистични, властолюбиви примадони, които се борят за вниманието на сина си и го поставят в неловки ситуации, в които той трябва да се извинява за поведението или думите на майка си.

Не се превръщайте в една от тях. Останете си готина мама, не свекървище.

И запомнете:

Мъже! Сега, когато живеете с жена си, а не с майка си, избирайте внимателно как да постъпите и какво да кажете, когато се окажете в ситуация между майка ви и жена ви. Майка ви е с ограничен достъп до живота ви, жена ви е нон-стоп до вас и може да превърне живота ви в сбъднат кошмар. Помнете: щастливата жена означава спокоен и щастлив дом.

Свекърви! Ясно е, че някаква фльорца се е наместила на вашето изконно първо място на Първа дама в сърцето на малкия ви рицар, но - за Бога! Вземете си куче или котка или дочакайте внуците, върху които да излеете цялата си любов и грижа!

Жени, снахи, майки! Колкото и да ви е трудно да го признаете и асимилирате, но това е пакетна сделка. Това е мъжът, който сте избрали за живота си, той има точно тази си майка и понякога просто трябва да преглътнете, и да си налеете чаша студено вино. Не забравяйте, че той е с вас непрекъснато, докато майка му – не.

Много родители са получавали този електронен шамар от Общината, злокобният имейл, от който лъха на предстоящ разговор с началството, дълбочинно гмуркане в интернет за целодневни занимални, обаждане в банката, за да калкулираме дали след частната ясла все още ще можем да си позволим три хранения дневно и изобщо - все непоискани емоции.

След като минат тиковете и гневът от поредния имейл от държавата, която много иска да имаме деца, но забравя, че не ги раждаме навършили 18 години и готови за пазара на труда, сядаме да мислим какво да го правим това дете. За това дете, за което няма място в ясла или детска градина в нашата и близките общини (защото, според Общината, ВИНАГИ има незаети яслени места, но те са в ясла на ооло 248 км от дома ви).

Мислихме, мислихме и ето какво измислихме в помощ на всички майки, като алтернатива на държавната ясла или детска градина. Нито една от алтернативите не включва рушвет, строителство на нова ясла зад блока и вадене на фалшиви документи на детето.

Обикновено яслата е студеният душ, който маркира непреходния момент между „вземи тези няколко месеца/година от работа, да си гледаш бебенцето, да се гушкате и да си гукате“ и „отпуската свърши, девойко, айде, марш обратно на работа“.

Какви са алтернативите?

Връщате се на работа на пълен работен ден. Наемате детегледачка за 50 часа седмично (ще видите, че това е минимум) и уикендите се превръщат в свещено семейно време. Очакваните нерви включват търсене на подходяща детегледачка, срещи с непознати кандидати, изпомпване на кърма в офиса, бързане от и за офиса.

Уговаряте се да работите на непълен работен ден. Тук веднага ви обръщаме внимание, че това ще има незабавно отражение върху финансите ви. От гледна точка на детегледачка, разликата между това да наемете помощ за няколко часа или уж “половин ден” и цената за цял работен ден няма да е толкова огромна в дългосрочен план.

Очакваните нерви включват най-вече стиковане на графика ви между работата и детегледачката, бързането от и за работното място и това, че винаги трябва да имате план Б, в случай, че не можете да се освободите от работа в уречения час. Ще трябва да сте адски стриктна със себе си. Има огромен риск да работите вечер от вкъщи, за да наваксвате в работата – което на практика значи, че ще работите повече за по-малко пари. На теория ще прекарвате повече време с детето, но на практика ... да бъдем реалисти.

Напускате работа и оставате у дома да гледате детето или децата (или вашият партньор го прави). Това е огромно финансово хапче за преглъщане, ако досега сте разчитали на две заплати (както са повечето българско семейство). Всъщност доста хора вземат това решение и се справят, поне за избраното от тях известно време, докато детето или децата тръгнат на детска градина или училище.

Организирате насрещни работни графици с партньора ви. Това е изненадваща и нова идея, за която чухме от приятели в чуждестранни корпорации, която ни се струва интересна. Ако работата ви позволява, разбира се, нагласете работните си графици така, че единият от вас да ходи на работа от 6 сутринта до 14 часа, а другия от 12 на обяд до 8 вечерта.

Това ни се струва най-възможно като алтернатива на стандартния работен ден, като изключваме обичайната обедна почивка. В този случай ще се налага да мислите за детегледачка само за около два часа на обед – ако имате отзивчиви съседи, с които можете да направите такава уговорка, работният ви живот е спасен. Лошото на този вариант е, че ще жертвате времето, което прекарвате с партньора си, и ще се виждате само през уикендите. В дългосрочен план може би това не е най-подходящата алтернатива, ако не сте абсолютно убедени, че връзката ви ще удържи.

Записвате детето или децата в частна ясла. Не сме запознати с ценовата гама на тази услуга извън София, но за територията на София град цената за целодневна занималня (тип ясла) започват от около 400+ лв. месечно (ако заплатите таксата за цяла година наведнъж). Можете да калкулирате дали наемането на детегледачка ще е по-възможно за семейството ви, като ориентировъчно (отново за София), тези услуги за почасово гледане между 8 и 18 часа се заплаща по минимум 4 лева на час, а при плътна заетост за цял месец, от 9 до 17 часа, детегледачката ще ви струва между 450 и 850 лева месечно.

Искате помощ от роднините. Ако успеете да си нагласите работния график така, че в някаква част от седмицата да работите от вкъщи, за останалото време можете да помолите близки или роднини да помогнат с гледането на детето или децата. Това, освен че помага на вас, е ужасно полезно и за децата – социализират се, учат се на различни взаимоотношения, а и определено ви спестява средства (въпреки че дори и да не плащате на час, ще се погрижите за разходите за времето, през което гледат децата ви).

Кооперирате се с колежка или приятелка. Има вариант, при който вие да гледате вашето и на колежка/приятелка детето, след което се разменяте и тя гледа вашето. Има и често срещана схема, при която две майки наемат една детегледачка за двете деца. Удобното е, че двете майки-колежки са с почти еднакво работно време и месторабота, познават се и децата се сприятеляват, което улеснява и майките, и детегледачката. Да не говорим, че финансово е по-изгодно!

Вземате бебето/детето с вас на работа. Тази идея я оставяме по-скоро като въпросителна към майките в България, които наистина имат възможност да вземат бебето или детето си с тях на работа. Има ли ви, къде сте, как изглежда шефът ви, какво работите, как е усещането?

Комуналните ясли и занимални стават все по-популярни. Родителските кооперативи за отглеждане на деца представляват малки кооперативни центрове, в които участват няколко родители, които се обединяват, за да осигуряват на своите деца качествена програма за ранно обучение. Потърсете в Гугъл кооперативно гледане на деца и ще намерите доста такива групи у нас.

Ако работата ви позволява, работете с партньора си от вкъщи. От опит знаем, че комбинацията „работя от вкъщи + гледам дете = 0 свършена работа и 0 отгледано дете“, затова, ако има кой да ви помага през това време, или партньорът ви също да работи от вкъщи, за да разделите работните графици, би било чудесно.

Ако сте двама, можете да разделите грижите по детето на две – преди следобедния сън и след това, за да може всеки от вас да работи на спокойствие в останалата половина.

Плюсът на тази алтернатива е, че спестявате времето, загубено в задръствания, разходите за транспорт и изгубеното семейно общуване.

Минусите са, че по средата на конферентния ви разговор детето може да нахлуе при вас и да се опита да ви сдъвче слушалките, докато мълчаливо се опитвате да му крещите да излезне веднага (както се случи преди няколко месеца с един клет журналист, двете му деца и съпругата му).

Споделете и вашите идеи как да изчислим алгоритъм работещи родители минус държавна ясла и детска градина, но без да хитрувате с баби, тъщи и свекърви.

Извън шегата - наистина жалко е, че родителите на едно или повече човечета, вместо да се радват на увеличеното си семейство и спокойно да гледат в бъдещето, изпитват усещането, че детето или децата им са бреме за държавната система.

cross