"Тази година ще пазарувам онлайн, просто не мога да понеса да ме заливат вълшебни Коледни образи на щастливи семейства."
Люси Диксън - майка, която отглежда сама детето си, разказва пред Independent за това, че се е чувствала толкова самотна по Коледа, че нарочно е прекарвала часове в хипермакета с надежда стоките по рафтовете да ú проговорят.
"Мотаейки се между щандовете за трети път тази седмица, влачех се колкото може по-бавно и вяло слагах в количката неща, които не ми трябваха наистина. Защото това, от което наистина имах нужда, го нямаше на рафтовете. Това, от което имах нужда, беше да общувам с друг човек.
Краткият разговор с касиера е пикът на деня ми, въпреки че, без рационално обяснение, го лъжа, че планирам да се видя с приятели по-късно същия ден, понеже ме е срам да призная, дори пред непознат, че нямам никакви приятели.
Може да ви звучи като познатата история на един от хилядите възрастни хора, останали сами по Коледа, за които медиите тръбят по празниците. Но аз не съм стара жена - аз съм 38-годишна самостоятелна и самотна майка на 5-годишно момче и през изминалите пет години всекидневните разходки до магазина са се превърнали в единствената ми социална дейност.
Тази година обаче реших да пазарувам онлайн, защото не мога да понеса образите на щастливи коледни лица наоколо. Това просто налива масло в огъня.
Самотата се оказа най-трудната част от това да съм единствен родител, а чувствата особено силно се обострят по Коледа, когато празниците още повече ми напомнят, че не живея живота, който исках.
Останах сама, когато синът ми беше само на няколко месеца, и за една нощ трябваше да се превърна от половината на семейство, с приятели и социален живот, в самотна единица, която е сам-самичка с бебето по 24 часа на ден, всеки ден.
Терапевти сравняват самотата с глада:
"Точно както тялото ви подсказва, че имате нужда от храна чрез глада, самотата е начинът, по който тялото ви казва, че имате нужда от повече социално общуване."
Колко просто звучи. Но ако сте майка, която гледа сама детето си, аналогията би трябвало да бъде, че пред вас има отрупана маса с храна, до която не можете да стигнете, защото сте заключена в празна стая и просто трябва да игнорирате спазмите от глад.
Може да звучи супер драматично, но ако детето ви спи на горния етаж, вие сте в своеобразен домашен арест, без значение дали сте гладна или не.
Когато станете майка, често губите контакт с приятелите си, а когато сте самостоятелна майка, нещата понякога са по-сложни, защото трябва да се преместите в друг дом, в квартал, където не познавате никого. В моя случай това беше връщане обратно в родния ми град, където не бях живяла от 18-годишна, за да съм близо до мама и татко.
Знам, че съм късметлийка, защото имам страхотна връзка с майка си и тя ми помага много, практически и емоционално, но няма как да играе всички роли в живота ми. Не мога да очаквам от нея да ми е майка, да е родител на детето ми, най-добър приятел и социалния ми кръг.
Самотата е като черна дупка, която те засмуква и е ужасно трудно да се измъкнеш. Това напълно промени начина, по който гледах на себе си. Започнах да вярвам, че не заслужавам приятелствата, които другите, "нормалните" хора, имат.
Толкова много свикнах да съм сама, че когато се случеше да изляза и срещах група приятели, ги гледах като някакви екзотични животни, опитвайки се да си спомня какво е чувството да си част от група.
Да се чувстваш самотен е подвеждащо чувство и няма как да го обясниш на човек, който не го е изпитвал. Другите ме виждат как водя сина си на някакво занятие и не разбират как може да се чувствам самотна, след като съм заобиколена от други деца и родителите им, все едно не забелязват, че говоря само с детето си и нито един възрастен.
Те казват неща като "Ох, как обичам да съм сама!" или "Най-много обичам собствената си компания!", защото не разбират, че да прекараш сам времето си, насаме със себе си, по собствен избор, е съвсем различно нещо.
А и, разбира се, аз не съм сама, през повечето време съм със сина си. Което значи, че самотата ми идва в комплект с огромно чувство на вина.
Как може едновременно да съм късметлийка, защото съм майка на толкова страхотно дете, и все пак да се чувствам тъжна и все нещо да ми липсва?
Не знам как да отговоря на това, понеже той наистина е центъра на вселената ми, но и наистина ме натъжава това, че съм нещастна.
Но по същия начин, както моята майка не може да е всичко за мен, така и синът ми не може.
С времето, докато Джордж пораства, става по-лесно. Например, вече мога да разговарям с него, което значи, че уикендите, пълни с тишина или липса на смислен разговор, са останали в миналото.
Все още се вълнувам, когато служителите в хипермакета ме заговарят. Мисля че част от мен се страхува, че това ще е единствената ми възможност за разговор през деня и ми е трудно да спра. Но след пет дълги години на самота, започвам да създавам нова форма на приятелство, което значи да не прекарвам всеки уикенд сама, в очакване на понеделника, когато отново мога да потъна в работа."
************************************
По темата за самостоятелните родители в Майко Мила! сме писали вече няколко пъти, така че само ще ви припомним текстовете до момента, а ако вие сте такъв родител и искате да ни разкажете нещо по темата - пратете ни текст на имейл maikomilabg@gmail.com
За някои последици от така нареченото “самотно родителство“
На среща с майка, която гледа детето си сама
Най-трудните моменти в това да си самотен родител
Мисли на световноизвестни самотни родители, от които ще ви стане по-добре
Публикуваме този текст днес, оставяйки авторката му анонимна - по нейно желание. Темата вече е позната на читателите Майко Мила! - какво е да отглеждаш децата си сама. Е, днес ще разберем от първа ръка кои са най-плашещите и тревожни моменти, които една майка преживява, гледайки децата си като единствен родител. Ние пожелаваме на авторката ни сили, за да се справя с всичко, което я чака - което пък, сигурни сме, ще е повече хубаво, отколкото лошо!
*************************
Доскоро си мислех, че не съм планирала да бъда самотен родител - никой не планира да е сам в отглеждането на децата си. Но вече осъзнах, че макар да не съм го планирала, точно това се случи. Има не един и два трудни момента в това да си самотен родител, но само някои са истински болезнените и плашещите. „Самотен“ родител всъщност невинаги е вярно – майките с деца рядко са самотни, те са по-скоро сами.
Аз съм сама с двамата ми сина – на 9 години и на 4 месеца. Двете ми деца са причината да се събуждам сутрин и да будувам нощем. Обичам и двамата повече, отколкото съм си мислела, че е възможно. Когато тръгнах по пътя на майчинството - и двата пъти, не си представях, че ще съм сама в това. Никога не съм искала да бъда единствен или самотен родител и затова някои неща от това да съм сама с момчетата са много тъжни и трудни
Не познавам друго по-самотно чувство от това да се тревожа сама за децата си. Нощите, в които будувах до детското креватче и проверявах челцето за температура, или дните, в които се тревожа дали ги възпитавам правилно, дали съм взела правилното решение за конкретна случка или нещо, което единият от двамата е направил.
Тези моменти са адски тягостни и самотни.
В такива моменти ми липсва бившият ми, липсва ми ролята, която му беше отредена в семейството ни спрямо децата. Трудно се понася тежестта да знаеш, че само ти си отговорен за бъдещето на момчетата.
Жизненият път на момчетата е маркиран с успехи и постижения, които остават в спомените им като важните моменти от детството им. От една страна чакам тези моменти с огромно нетърпение заедно с децата, също като всеки друг родител, но от друга - мразя всеки такъв радостен семеен миг, защото го празнувам сама и усещането за самотата в радост е като жило, което те жегва, въпреки смеха и приятните емоции.
Само моят глас похвали 4-месечния ми син, когато за първи път се засмя с глас и изгука, само моите ръце прегърнаха с гордост 9-годишния ми син, който завърши срока с отличен отгоре до долу в бележника.
Само един чифт ръце, моите, ръкопляскаха на рецитала на по-голямото момче в детската градина. Във всеки такъв радостен момент – на първата дума, на първата стъпка, първият път, когато си е обул сам обувките, първият път, когато сам е хванал лъжица... всички тези важни спомени са съпроводени от едно подсъзнателно напомняне за другия човек, който отсъства и който пропуска важните спомени на децата.
Самотните майки могат да ме разберат и без да обяснявам. Това е моментът, в който окончателно рухваш и сълзите потичат. Животът на самотната майка е тежък и труден, и ни помага да си поплачем понякога, за разтуха. Но когато плачеш сама, това само още повече подчертава фактът, че няма никой до теб, който да ти помогне, да те утеши, да забърше сълзите ти. Всеки път, когато някоя самотна майка плаче, тя сама попива сълзите си, осъзнала, че само и единствено от нея зависи да се вземе в ръце и да не се предава, защото просто няма друг избор. Няма кой да я прегърне и да я утеши.
Не обичам да моля за помощ. Един от страховете на самотните майки е, че не сме достатъчни на децата си, че им липсва нещо, което ние не можем да им дадем, и че ги лишаваме от нещо, от което имат нужда. Заради този страх самотните майки се опитваме да се справим сами с всичко, защото само така успяваме да продължаваме да вярваме, че ще се справим с майчинството и живота.
Обаче колкото и да се опитвам да съм силна, понякога просто не мога повече, и когато се случат такива моменти, нямам друг избор, освен да помоля за помощ. Макар част от приятелите ми да са готови и да искат да ми помогнат, да преглътна гордостта си и да призная, че не се справям, е горчив хап за преглъщане.
Няма родител на този свят, на когото да не му се случи поне веднъж да разочарова детето си, но за самотния родител моментът, в който не оправдава очакванията на детето си, е много по-болезнен, отколкото за семействата с двама родители. Дали е заради недостиг на време, пари или просто заради факта, че невинаги успявам да играя ролята и на двамата родители, нищо не боли повече от това да видя тъжното лице на детето си и да знам, че не мога да му дам това, което иска.
Оставям настрана това, че в такива моменти и събития обикновено детето може да научи ценен житейски урок (за смирението, търпението и маловажността на материалните неща например), просто понякога ми се иска да не им се налага да научават житейски уроци, които аз не съм готова да им обясня. Защото като тяхна майка понякога просто искам да ги видя щастливи.
Когато трябва да обясня на детето къде е другият му родител
За мен това е едно от най-най-трудните и тъжни неща като самотна майка – да трябва да обясня ситуация на детето, която дори аз не разбирам. Защо той спря да ни обича с брат ми? Аз ли направих нещо, че той повече не искаше да бъде част от нашето семейство? Не те понася ли? Някога ще си бъдем ли поне приятели?
Не знам, не знам, мило дете, не знам. Не знам как да ти обясня какво друг човек е мислел или чувствал и защо е постъпил така или другояче. Да гледам как детето ми се терзае с въпроси за отсъстващия си втори родител никога не става по-малко болезнено.
Да си самотен родител води до изолация в много отношения. Като начало, самотните родители физически прекарваме голяма част от времето с децата, без партньор, който да сподели поне част от бремето или с когото да проведем смислен разговор, като с възрастен. А на емоционално ниво – непрекъснато и навсякъде виждаме семействата с двама родители, които изглеждат като перфектната двойка.
Ако не се усетим овреме, ще се почувстваме не само самотни, но и нещастни. Има обаче едно нещо, което помага на самотните родители да подсладят горчивината на самотното си родителстване – когато виждат и други самотни родители, които минават през същите преживявания.
На 21 март САЩ отбелязва Националния ден на самотния родител. По този повод изданието Huffington post събра цитати от известни личности, които са (или са били) самотни родители. Разбира се, наличието на няколко бавачки и солидни финансови възможности помагат за предоляване на предизвикателствата пред самотното родителстване, затова от изданието са наблегнали на чувствата, не толкова на материалната част от гледането на деца от един родител.
Надяваме се техните думи да ви напомнят, че дори и да сте самотна майка, определено не сте сама.
Иди Фалко („Семейство Сопрано“, „Сестра Джаки“ и др.): ”Като самотна майка, често се налага да работя до късно или извънредно. Да, това им отнема малко (на децата), но в замяна получават енергична и удовлетворена майка. Това ни помага да извадим най-доброто от нас, а това е, което едно семейство трябва да прави.”
Даян Кийтън: “Любовта на живота ми са децата ми и майка ми. Нямам усещането да се нуждая от мъж.”
Сандра Бълок: „Единственият мъж в живота ми е синът ми и вероятно това няма да се промени... Лягам си с една смешна нощница на гепард, защото това разсмива сина ми. Секси бельото ми отдавна стои заключено в едно чекмедже!“
Мини Драйвър („Добрият Уил Хънтинг“, „Убиец под прицел“ и др.): “Най-голямата любов на живота ми е това дете. Аз съм самотна майка, макар че баща му е страхотен и участва в живота му. Не се чувстам сама. Бебетата привличат любов към себе си. Привличат хора, които ги обичат.”
Дженюъри Джоунс („Момчетата от Медисън авеню“, „Последният човек на Земята“, „Х‑Мен: Първа вълна“, „Психаротерапия“): “Хората ме съжаляват: „О, горкичката самотна майка,“ но аз не искам съжалението им. Мога да правя каквото си искам. Работя, ходя на срещи, имам приятели. Имам време за всичко, за което имах и преди. Просто в живота ми се появи и едно невероятно същество. Семейството и приятелите ми са страхотни и знам, че мога да разчитам на тях, макар че и сама се справям просто чудесно.”
Кейт Уинслет: “Самотните майки преживяват много трудности. Обществото е изключително осъдително към тях. Знам от личен опит. Животът ми е минавал през спадове, за които не съм и подозирала, че ще мина. Дори не ми е хрумвало. Научих какво значи буквално да стискаш зъби и да оцеляваш. Научих го на практика. Няма значение дали имаш пари или не, и дали си известен. Това се отнася за всички майки всъщност. Майките винаги трябва да продължават напред. И те го правят, защото се налага.“
Дж. К. Роулинг: “Искам да кажа на всеки самотен родител, който има чувството, че носи на раменете си непосилния товар на стереотипите и стигмата срещу самотните родители, че най-горда в живота си съм се чувствала от себе си, когато бях самотна майка.”
Реджина Кинг („Джери Макгуайър“, „Мис таен агент 2“, „Обществен враг“): “Мисля, че във всяка професия е трудно да си майка, а особено ако си самотна майка. Трудно е да нямаш партньор, с когото заедно да отгледате детето. Трудно е, но далеч не невъзможно и по-често се усмихваме, отколкото плачем.“
Дениз Ричардс: “Най-хубавият подарък от родител за детето е да му даде време. Самотните майки трябва да осъзнаят, че е окей да отделят и малко време за себе си. Ще си починат и ще бъдат още по-добри майки!”
Чарлийз Терон: “Голямо предизвикателство е, но се справяме. Аз работя, но децата ми са първи приоритет. Няма нищо по-хубаво от звука на малчуган, който изтърсва нещо смешно. Най-много обичам да се будя заедно с децата, да отидем на плажа и да хапнем с приятели.”
Тараджи Хенсън („Империя“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“): “По дяволите, дори и президентът на САЩ – всъщност четирима – са отгледани от самотни майки. Въпреки това, твърде много от нас се борят да пробият през адски дебел пласт мазна, лепкава обществена стигма и предразсъдъци, дори и само за да ни забележат.”
Solange: “Мисля, че е наистина важно всяка майка да намери своя собствен път.”
Мишел Уилямс („Manchester by the Sea“, „Оз: Великият и могъщият“, „Планината Броукбек“): “Намираш начин да се справиш. Продължаваш да се будиш всеки ден. Продължаваш да ставаш от леглото. Понякога е само защото знаеш, че в кухнята има чаша кафе.”
