Момиче от Аляска е участвало в убийството на най-добрата си приятелка, след като човек с фалшива онлайн самоличност ѝ предлага пари, за да извърши престъплението, предава BBC.
18-годишната Денали Бремър от Анкъридж е обвинена в заговор за убийството на 19-годишната Синтия Хофман, извършено този месец.
Твърди се, че Бремър е изпратила чрез Snapchat видео от убийството на човек от Индиана - 21-годишният Дарин Шилмилър, който ѝ предложил 9 млн. долара за убийството.
Прокурорите заявиха, че случаят трябва да служи като предупреждение за родителите на тийнейджъри.
Според съдебните документи, Бремър е признала убийството на Хофман, извършено на туристическа пътека на 2 юни. Двете са описани в документите като "най-добри приятелки".
Твърди се, че убийството е извършено по поръчка на мъж, с когото Бремър се е срещала онлайн преди месеци. Той твърдял, че е милионер от Канзас, представящ се с фалшивото име "Тайлър".
Следователите твърдят, че са открили доказателства, че Бремър и Шилмилър ("Тайлър") са обсъждали през мобилни телефони план за изнасилване и убийство в Аляска. Момичето твърди, че е привлякло четирима приятели, за да ѝ помогнат в престъплението, като им предложила да им плати големи суми от кървавите пари.
Властите казват, че жертвата Хофман е била заведена с пикап от убийците в туристическата местност Thunderbird Falls в Анкъридж в деня на нейната смърт.
Семейството на Синтия Хофман казва, че тя е имала трудности в обучението. Баща ѝ Тимъти Хофман споделя пред Anchorage Daily News: "Дъщеря ми се довери на тези хора. Дъщеря ми просто искаше да има приятели. Сега трябва да я погреба".
Твърди се, че заподозрените са обвили главата и ръцете на момичето с тиксо и са я застреляли в задната част на главата, след което са избутали тялото ѝ в река, на около 48 км северно от Анкъридж.
16-годишният Кейдън Макинтош е обвинен, че е изстрелял фаталния изстрел с пистолета на Бремър. 19-годишният Кейлъб Лейланд и двама непълнолетни тийнейджъри, които не са назовани, поради възрастта си, също са сред обвиняемите.
Шилмилър, който се намирал на 6 400 км от местопрестъплението в дома си в щата Индиана, е наредил на Бремър жертвата да бъде изнасилена, преди да я убият. Полицията твърди, че няма доказателства, че убитото момиче е било сексуално малтретирано.
Прокурорите твърдят, че Бремър е изпратила видео и снимки на поръчителя Шилмилър в Индиана по време на извършването на убийството. От ФБР заявяват, че текстовите съобщения между двамата показват, че Шилмилър насочва Бремър как трябва да нападне момичето.
Твърди се, че дрехите и личните вещи на жертвата са били унищожени от нападателите.
Бремър също така е обвинена, че е изпратила съобщения на семейството на жертвата след убийството, за да им каже, че тя е била откарана в друг парк в Анкъридж.
От полицията в щата Индиана, разпитали Шилмилър на 9 юни, заявяват, че той е признал, че е подвел Бремър и че е обсъждал с нея втори заговор за убийство. В момента се очаква екстрадицията му в Аляска, за да се изправи срещу обвиненията.
Твърди се също, че той е изнудвал Бремър да насилва сексуално деца, заплашвайки я да разкрие убийството на Хофман, ако тя не се съгласи.
Полицията казва, че по време на разследването са открили в обмена между двамата изображения със сексуално съдържание. Твърди се още, че Бремър е признала, че е заснела видеоклип със сексуално насилие над 8- или 9-годишно момиче, както и на 15-годишно момиче, и ги е изпратила на Шилмилър.
Всеки от обвиняемите е изправен пред затвор до 99 години, ако бъде признат за виновен.
На пресконференция във вторник агентът на ФБР Джефри Питърсън изказа строго предупреждение към други потенциални престъпници.
"Ако чувате гласа ми, не само в Аляска, а навсякъде другаде, и седите в мазето на майка си, планирайки да извършите някакво престъпление с мисълта, че сте в безопасност, защото сте далеч, не сте", каза Питърсън. "Ще ви открием. И ще ви върнем тук, за да се изправите пред правосъдието."
По темата:
Елена Кметова е на гости на Майко Мила!, защото съвсем наскоро е изживяла приключението "вадене на паспорт на бебе". А това, както всички знаем, си е достойно за цирково представление (почти като циркът породени деца). Ако и на вас ви предстои такова нещо, първо прочетете разказа на Елена, за да се подготвите какво ви чака!
Няма забавление, което може да се сравни с издаването на международен паспорт на седемседмично бебе.
Явяват се, значи, в РПУ-то, гише лични документи, по азбучен ред, баща, бебе и майка и чинно се подреждат на опашката за лични документи. Докато бащата забавлява бебето, което е оцъклило поглед в небитието, майката попълва заявлението. За тази цел хвърля боб, зяпа тавана и отговаря на научно-фантастични въпроси от типа
Следва да се отбележи, че издаваният документ за самоличност ще отразява личността на Ева за бъдещите пет години. Предвид това, че недалновидно сме си забравили кристалното кълбо, срамежливо отбелязваме 54 см в графата ръст и продължаваме нататък.
Най-голямото забавление, което свиква целия състав от лелички от гишетата в РПУ-то, е заснемането на бебето. С положителност се установява, че лицето е в невъзможност самостоятелно да седне на столчето. Още повече да впери дързък и интелигентен поглед в обектива.
Налага се негов представител, майката, да кацне върху въпросния стол. И да крепи наследничката си пред апарата. Като по чудо бебето е будно. Но в крепките ми ръце се разлива в доволно количество бузи и брадички, въпреки опитите ми да я закрепя в що-годе вертикална позиция.
На всичкото отгоре върху гореописаното кубе се мъдри отпечатък от ластик на шапката, с което кубето е било предпазено от октомврийския вятър отвън. Напук на цялата орда лелички, които дрънкат с ключове, клатят дървени играчки и пляскат с ръце, бебето насочва цялото си внимание в една наглед напълно безинтересна теракотена плочка на пода. И категорично отказва да погледне към обектива.
Правят се три размазани опита за снимка, лелите охкат и ахкат. Бебето обаче продължава да съзерцава плочката, майката се превива от смях и се вика тежката артилерия – бащата. Бащата поема бебето и се позиционира върху столчето с гордо вдигната глава. Освен това демонстрира исканият дързък и отговорен поглед. Резултатът – след поредния опит за снимка, софтуерът за разпознаване на лица пренебрегва нашата щерка и на мястото за снимка в документите ѝ за самоличност цъфва дръзновения лик на баща ѝ.
В РПУ-то кимат и се съгласяват, че бебето в общи линии наистина прилича на баща си. Брадата и мустаците някак развалят общата визия и се налагат още кадри.
Понеже лицето по правилник не трябва да гледа надолу, бащата решава проблема соломоновски. Той провесва бебето за краката (докато то продължава стоически да гледа подозрителната плочка)
Това е капката, която прелива търпението на лелите в РПУ-то! Те се смиляват и избират възможно най-малко размазаната от всички направени до момента снимки. Стискат си ръцете и се поздравяват с успеха.
Връчват ни талонче с входящ номер и ни оставят да тръпнем до другия вторник. Тогава нашата дъщеря ще разполага със собствен и неприкосновен международен паспорт, па ако ще на снимката да пуска балончета, да гледа плочки и да е с отпечатък от шапка!
И утре дъщеря ми като си погледне паспорта и погледне мен с укор, без капка сарказъм искам да кажа, че не е крива системата, виновни са пощурелите ѝ родители, на които им е щукнало, че седемседмично бебе задължително трябва да се окичи с международен паспорт!
