Цял месец писали, снимали и се веселили. Това е положението в Ladyzone.bg - дамският лайфстайл от медийната група на bTV, който става на цели 12 години.
Когато човек става на 12 е едно - леко си неориентиран в живота, с едния крак в детството, с другия - накъде ти видят очите. Но когато медия празнува 12-и рожден ден, е съвсем друго. При медиите 12 е възраст, в която вече можеш съвсем спокойно да хвърлиш поглед през рамо и да отделиш известно време, за да се порадваш на пожънатите успехи. Същевременно те сърбят ръцете за още от същото и си пълен с идеи за нови проекти, които искаш да реализираш.
В последните 12 години Ladyzone.bg не са спирали да изненадват аудиторията си с качествено съдържание и новини за красота, здраве, мода, изкуство. Не спряха и на рождения си ден, който празнуват вече цял месец с интересни срещи и поздравления. Във фокуса е специалното усещане за жена, което Ladyzone успяват да предадат чрез срещите си с 5 специални дами. Хриси Парова, отдадена на спорта и доказала, че с дисциплина и желание може да се постигне всичко. Биляна Савова – жена със силен дух, преодоляла множествената склероза и помогнала на много хора, чули същата диагноза. Едно от лицата на bTV - Мария Цънцарова, която познава силата на думите. Нели Георгиева – създател на групата в социалните мрежи “(Без)Опасна красота". Вики Терзийска - певица и съосновател на любимата ни “Маргаритка”.
В специалната страница, посветена на рождения ден на медията, можете да видите искрените поздрави на Светослав Иванов, Алена, Александър Кадиев, Петър Бакърджиев, Борислав Лазаров, Прея и Николаос Цитиридис. Освен пожелания всеки от тях ще издаде и какъв е бил на 12 години.
Ladyzone със сигурност има защо да се поздравят през 2022 г. - не само заради рождения си ден. Техният подкаст “Малки разговори” е първият видео подкаст във всички сайтове на медийната група. В него вече има над 70 интервюта с известни личности. Създадоха и още две нови видео рубрики под шапката LADYZONETV - “В чантата на…” и “Твоите 5 в Инстаграм”.
Кажете ни сега вие какви бяхте на 12 години? Ние още не сме станали на толкова. Тъкмо стигаме първите 7, но нямаме против на 12 да се чувстваме и да изглеждаме също толкова добре като Ladyzone. Честит рожден ден!
“Новото нормално” ще е постоянното живеене в промяна – така се очертава. И това не е непременно лошо. Особено ако промяната е с цел да се подобри качествено животът ни към по-добро. И когато говорим за гражданско общество, то е точно толкова силно, колкото е най-уязвимият му член. Затова няма как да сме щастливи и проспериращи в среда, в която повечето хора не са или нямат шанс да бъдат.
Сдружения като “1% промяна” се опитват да променят това, създавайки нов модел за подкрепа на каузи, и помагайки там, където е необходим дори един-единствен процент от времето, средствата и уменията на всеки, готов да подаде ръка на някой в нужда.
С Мария Желязова и Ефтим Ефтимов от сдружението си говорим точно за това – за промяната, която се трупа процент след процент добрина и смисъл.
Какво е “1% промяна” и как се роди идеята за платформата?
“1% промяна” е идея, породена от желанието за позитивна промяна, която се превърна в реалност преди повече от 5 години и се трансформира в сдружение в обществена полза.
Стремим се да обединяваме хората в България чрез прозрачен и вдъхновяващ модел за подкрепа на разнообразни каузи всеки месец и по този начин да подпомогнем създаването на “навика” за даряване. Фокусът ни е осъществяването на каузи, които са извън обсега на големи организации и кампании и в същото време съответстват на сумите, които успяваме да съберем за месец.
Прозрачността е в основата на всичко, което правим, като всички дарения се оползотворяват за изпълнението на каузите, които подкрепяме. Основно правило ни е да не превеждаме пари, а да купуваме или финансираме продукта или услугата, от която има нужда бенефициентът.
Какъв е екипът ви?
От основаването до момента сме Светла, Ефо, Мария и Мария, а във времето към екипа се присъединиха и Маги, Жоро, Надето и Веси, като всички се развиваме в различни професионални направления.
Всеки от нас има своите силни качества – например, Светлето и Жоро са нашите нинджи, когато става дума за цифри и бюджети, но като цяло всички участваме и допринасяме за комуникацията, координацията, администрацията, реализацията и проследяването на каузите.
Как се събрахте и какво ви свързва?
“1% промяна” ни събра. И именно вярата в проекта ни свързва и до днес – с всяка реализирана кауза ставаме все по-уверени, че това, което правим, си заслужава и че същинските резултати са най-големи и смислени, когато се обединим.
Освен това, носейки близки ценности и разбирания, съвсем естествено е, че ни свързва и приятелство, и дори извън “1% промяна” обичаме да се срещаме и изкарваме време заедно.
Какъв е моделът, който следвате и как подбирате каузите, които да участват в платформата ви?
Няколко са основните критерии. Важно е каузите да са разнообразни. В рамките на всеки отделен календарен месец осъществяваме различна: от създаване на библиотека в някое малко населено място до закупуване на апаратура за болници или подобряване базата на домове за възрастни хора или центрове за работа с деца от рискови групи. Или както е в случая с нашата съвместна ноемврийска кауза, в която искаме да помогнем за ремонта на къщата на „Оле Мале“.
Важно за нас е и каузите ни да са с конкретен резултат, а не част от по-голяма инициатива, както и да са измерими – всяка кауза има предварително изчислен бюджет, който се обсъжда между членовете на сдружението.
И не на последно място – да са с дългосрочен ефект, за да можем да създадем устойчива, качествена промяна в живота на бенефициентите.
Какво според вас е благотворителност и добротворчество в практическия смисъл на тези думи? Как изглежда доброто като действие?
Да можеш да помогнеш на някого в точния момент по точния начин, без да очакваш нещо в замяна. И, за да доведе до промяна, доброто като действие трябва да бъде непрекъснат акт, осигуряващ устойчивост и „заразителност“ – да мотивира повече хора да обединят усилия, време и ресурси.
Каква е промяната, която искате да видите в обществото? Коя е промяната, за която смятате, че може да допринесете вие?
Промяната в обществото трябва да е с положителен знак. Това, за което ние искаме да допринесем, е осъзнатостта, че дарителството не е единичен акт и че ако се превърне в навик, тогава ще настъпи и позитивната промяна с дългосрочен ефект.
Неслучайно и името ни е „1% промяна“, защото вярваме – и вече 5 години го доказваме –, че само с 1% от месечния си доход, времето или идеите си, всеки от нас може да бъде двигател на промяната.
Чрез нашето сдружение искаме да улесним хората да бъдат добри като създадем предпоставки да даряват малка част от дохода си всеки месец за настоящата кауза, да предлагат такава и/или да се включат в самото ѝ реализиране, ако имат време и ресурс.
Имало ли е момент, в който сте били обезкуражени и сте били напът да се откажете?
Не са малко трудните моменти. Но определено тук ключовата дума за нас е „сдружение“ – през годините много хора и извън екипа ни са се включвали и помагали не само със средства, но и с труд, идеи, дарявали са ни времето си за оперативни дейности.
Такъв е примерът с нашия сайт, който е разработен изцяло про боно от приятел на сдружението, както и графичният дизайн на нашето лого и т.н.
Самите ние в екипа също имаме периоди, в които някой от нас е по-ангажиран с други дейности или лични или професионални ангажименти, и тогава останалите се включват, докато колегата отново успее „да се върне в редиците“.
И, разбира се, чрез съвременните технологични възможности поддържаме активна комуникация в общи разговори, за да успяваме да реализираме стойностни каузи всеки месец. Всичко това, както и хората, които вярват в нас и нашата идея, заедно с тези, на които можем да помогнем за положителната промяна в техния живот, ни дава кураж да не спираме и да не се отказваме.
Какво ви предстои оттук насетне и какви са плановете ви за платформата и нейното развитие?
Плановете са да продължаваме независимо от обстоятелствата и да се обграждаме и обединяваме с други единомислещи и готини хора, които по свой начин също допринасят за промяната.
Гледаме с усмивка към предстоящия ни любим месец декември, в който традиционно от създаването на сдружението реализираме каузата „Мисия: Щастлива Коледа за възрастни хора“. След това си пожелаваме една здрава и ползотворна 2021-а с поне 12 изпълнени каузи, като всяка друга година досега.
In a galaxy far far away… точно преди една година в интернет пространството, изобилстващо от какво ли не, се отвори една дупчица и от нея като два любопитни, леко стресирани лалугери се показаха Красимира и Елисавета и след месеци сдържано поведение се провикнаха „МАЙКОМИЛА!!“
Всъщност нищо не е започвало преди една година, а много преди това. Всичко започна с Елисавета и нейната първа бременност, която, според Красимира, се е случила в мезозоя. Та, не знам дали 2003-2004 се води мезозой (тя , Красимира, не е от най-образованите исторически), но тогава една вятърничава девойка със секси дупе видя двете черти на теста за бременност и започна нейната родителска одисея.
При всяка първа бременност, доброто възпитание НАЛАГА да се информираш за това, което ти предстои. И така, Елисавета си купи една книга, защото нямаше кого да попита, а и всичките ѝ приятелки дори не си и помисляха да имат деца.
За 70 страници клетата Елисавета разбра две неща – че в никакъв случай не трябва се дава вино на бебето (повторено 723 пъти) и не трябва да го закопчава с безопасна игла (314 пъти).
Книгата беше френска и Елисавета за пръв път се разочарова от френската култура, защото е завършила френската гимназия и просто ѝ стана обидно.
Така, мина се не мина време, и дойде втората бременност. Елисавета вече е грамотна интернетно и влиза смело в разни форуми. Там също успява да прочете 70 страници. Не успява да запомни нищо, често задрямва над вихрещите се спорове и накрая се отказва, защото знае, че това не е място като за нея.
В началото на третата си бременност (защото вие знаете, че Елисавета има безчет деца), отчаяно и самотно си казва "ГОСПОДИИ, НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА НЯМА НИТО ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО ПИШЕ СМЕШНО И ДА НЯМА ДЕТЕ“.
Не може да няма някоя жена на този свят, която може да си изхлузи сандалите, да се опъне на някоя пейка, да си отвори едно розе, а децата ѝ да се търкалят по тревата с еклери в ръка. Освен това да може да пише грамотно, да пуска лафове и повече хора да я харесват (за да може да компенсира това, че Елисавета не е от най-долюбваните). Някое широкоскроено лъчезарно същество, с което да си направим интернет клубче, да си се събираме с други двайсет кукувици и да си кукаме.
Сякаш Господ я чу и всички бясно изпозабременяха в периода 2014-2015 година. Така Елисавета най-сетне има бременни приятелки и щастливо ражда трето отроче.
И изведнъж какво да види!?? Блогърката Красита взела, че родила. Към тоя момент Красимира има репутацията на разкошно, лъчезарно същество, с цяла кохорта фенове.
И как няма да има репутация!!
Докато Елисавета е сменяла памперси, Красимира си е сменяла празната чаша с пълна по баровете. Докато Елисавета е пяла „Мила моя мамо“ и е потропвала с крак в такт с акордеона на тържествата в детската градина, Красимира е пяла с цяло гърло по дискотеките и бясно е танцувала до 5, дори 6 часа сутринта.
И докато едната се е научила да се гримира, другата се е научила да сочи нарисувана чушка и до припадък да обяснява „Чууууууушкаааа“.
Елисавета никак не се колебае, ами направо ѝ пише и ѝ вика „Ела, пиленце при кака“.
Като начало, за проба, решават да участват в създаването на Фейсбук групата „Път за бебешки колички“, в която да излеят гнева си от състоянието на улиците в София и малко по-късно едната казва на другата:
„Аааааа, между другото, искаш ли ние с теб да си направим наш си сайт за майки, в които да не пише НИЩО за пюрета, а да пише колко сме клети, колко са ни подути краката и колко е смешно всичко това.“
И другата какво, мислите, отговаря? Отговаря с „да“, като пред лице по гражданско състояние, и половин година по-късно се пръква и Майко Мила, за да избухне като свръхнова в интернетното пространство за голямо изумление и на двете особи.
И се започна едно писане, едно работене, един голям панаир!!
ЗА ЕДНА ГОДИНА:
1. Имаме сайт с над 3 милиона посетени страници
2. Измислихме и организирахме кампанията „Ако имаш две дрешки", в която събрахме повече от един тон дрехи от цяла България и ги раздадохме на цяла България с нашите си четири ръце, на нашите си 4 крака, и с помощта на няколко прекрасни, невъобразими доброволки, и техните ръце и крака. БЛАГОДАРИМ ВИ!!!!!
3. Измислихме и организирахме ампанията „Търся втора работа“ и създадохме сайта OLEMALE.BG в помощ на родителите на деца с увреждания. Благодарим на всички, които заедно с нас си скъсаха задиците, без извинение, от работа, за да се случи тази страхотна инициатива.
4. Издадохме и компилирахме с ваша помощ и текстове книгата „Да оцелееш като родител“, която разпродаде първия си тираж още на 20-тия ден от излизането и влезе в класацията на най-продаваните книги на редица книжарници, за което можем да благодарим на всички гостуващи автори и на вас, прекрасни наши читатели. Благодарим и на издателите ни от Сиела!
5. Привлякохме около 200 различни автори в сайта ни, наченахме рубрики за професионална помощ, които тепърва ще развиваме и произведохме първото си вино „Майко Мила“.
Не е малко, нали??
Ужасно се гордеем с всичко, което сме направили, но понякога сме толкова изморени, че дори не можем да се зарадваме. И истината е, че понякога не можем да спим от притеснение. Понякога плачем и понякога се ядосваме, и се караме, но съвсем мъничко, защото Красимира е много добричка, а Елисавета е много разсеяна, и дори не могат да се скарат като хората.
Една година по-късно имаме планове за страхотни неща за бъдещето, така че има смисъл да ни следите.
Обещаваме да сме все така забавни, отговорни, да не ви лъжем, дори когато пишем рекламни материали. Да не ви замазваме очите, да не ви пробутваме глупости за семейния живот и дори нямаме намерение да ви казваме, че сме имали време за кола маска. Нямали сме.
Смятаме да приемем всички вас, с вашите странности, да ви харесваме такива, каквито сте, а на тези, които имат нужда от помощ и ни пишат - да помогнем колкото можем.
И се надяваме един ден Майко Мила да се разрасне в конгломерат от дейности, които да излъчват смях, отговорност, да са истински и мъничко да миришат на малиново вино. И торта. И суджук. И патладжан.
Честит рожден ден на нас.
И накрая, след като повторихме осемстотин хиляди пъти, че рождения ни ден е на 13-ти април, решихме да проверим и установихме, че е на 14-ти, но нищо. Една грешка повторена хиляди пъти води до масова заблуда или повече от десет деца. Така че, Майко Мила ще има два рождени дни – един истински и един грешен – като нас двете, дето всичко ни е сгрешено, общо взето.
Наздраве!
P.S. И не забравяйте да дойдете довечера, от 18 часа, в Mall of Sofia, където Красимира и Елисавета ще ПРАВЯТ ТОРТА (това трябва да се види) и ще ви черпят с нея! Ако не ви е страх - идвайте!
ТРИИИИ-ЧЕЕЕЕ-ТИИИИ-РИИИИ!!! ПАДА ЛИСТ ОТ КАЛЕНДАРАААААА!
Дааа, сигурно вече се сещате, че МАЙКО МИЛА! има рожден ден! Не днес, разбира се, а след 1 седмица, но ние вече започваме с празненствата, песните, танците и тъпченето с шоколадови торти!
Поздравяваме ви най-топло и сърдечно с нашия първи рожден ден и ви каним да споделите празника с нас на 13 април, от 18 часа, КЪДЕ? Ще разберете от видеото!
Непременно елате, защото ще е много яко и ще отбележим подобаващо повода - 1 година Майко Мила!, 1 година циркове.
Вие вече ни познавате. Ние сме Майко Мила – онези две кукувици, наречени Красимира и Елисавета, които се стремят да ви забавляват, да ви развличат, да ви натъжават и изобщо – да ви накарат да реагирате. Понякога със смях, понякога с яд и дори понякога известна доза нехаресване.
Сега ще се опитаме отново да ви накараме да реагирате и да се включите активно в нашата кампания "Търся втора работа".
Но всяко нещо по реда си. Нека първо ви разкажем за нея.
Когато се заговори за проблемите около децата с увреждания, тяхната лична история е в центъра на всеки разговор - в Майко Мила сме публикували два изключителни текста по темата - Един протест, който трябва да чуете. Едно място, на което трябва да бъдете., както и Дете със Синдром на Даун? Не е това, което си мислите!
Но до всяко дете и неговата индивидуална съдба стои един човек, който неотклонно бди над него с огромни дози любов, търпение и самоотрицание. Човек, загърбил професионалните си амбиции, личната си свобода и предишния си живот в името на добруването на детето.
Неговата майка.
Всички тези жени - майки на деца с увреждания - заслужават вниманието ви поради ред причини. И нито една от тях не е, че търсят състаданието ви или милостинята ви.
Те искат да осигурят на детето си и на себе си достоен живот, който да не се различава от вашия – свобода на придвижване, умерена финансова сигурност, спокойствие, развитие на личността, успехи в професионален план, мигове на щастие, прекарани с децата.
Но реалността е друга.
Ние, майките на здрави деца, трудно можем да си представим какво емоционалното предизвикателство стои пред майките на деца с увреждане.
Ние, които треперим по цял ден дали детето ни няма да бръкне в контакта или да глътне някоя стотинка, не знаем нищо за живота на жените, които всекидневно спасяват живота на детето си.
Ние, които завистливо наблюдаваме дали съседчето няма да проговори месец преди нашето собствено дете, не знаем какво е да си наясно, че детето ти никога няма да проговори или ще говори толкова малко, че само ти, неговата майка, ще го разбираш.
Уви, нищо не спира до тук. Положението, в което живеят тези майки, не представлява единствено тежестта на вътрешната им борба. Изпитанията им едва сега започват.
Да кажем, че държавата не помага, ще е невярно. Тя пречи, озлобява, смазва, потиска и обезверява.
Но ние, от Майко Мила, вярваме, че ако си помагаме един на друг, ще можем да живеем достойно без всекидневно да се изправяме срещу гибелните механизми на администрацията.
Затова се замислихме - какво е това, което една майка много би искала да има? Разбира се, че независимост. Разбира се, че свобода. Да избира, да почива, да си направи подарък и... да работи.
Уви, когато си майка на дете с увреждане, ти се отказваш от много неща, но не и от стремежа да бъдеш свободен.
Този стремеж искаме да насърчим. Стремежа да научиш друга професия, която да започнеш да упражняваш, защото предишната вече не можеш. Да научиш нещо ново, да направиш нещо ново. Да бъдеш своя нов, по-добър и по-смел „аз“.
Ето на това е посветена нашата кампания „Търся втора работа“. На жените, искащи единствено шанс да работя друга работа, която могат да съобразят със специфичния си план-график за деня.
Затова създадохме сайта „ОлеМале!“, вложихме сърцата си в него и цялата кампания, труда си и труда на десетки други хора.
Това е сайт, от който можете да си купите предмет или дреха, изработени от майка на дете с увреждание. При покупката стойността на продукта отива директно при майката - вие заплащате както стойността му, така и доставката.
Така вие насърчавате свободната инициатива, помагате на тези жени да работят и се сдобивате с нещо прекрасно, изработено от най-добрите и мили ръце на света.
Или можете да дарите пари, които ще бъдат разпределени от нас за курсове за професионална преквалификация на някоя майка, или пък ще закупим материали, с които да помогнем на майките да изработват своите произведения.
Затова, ще се радваме, ако дойдете на сайта или Facebook страницата на ОлеМале!, възкликнете „Оле мале, какви страхотни неща правят тези майки!!“, а после купите подарък на някой свой близък или приятел.
Ние пък през това време ще разкажем на кого трябва да благодарим - това е впечатляващ брой хора, които жертваха време и усилия да ни помогнат.
Започваме с нашите спонсори "Ангелите на Korres" и Fisher-Price, които помогнаха кампанията въобще да се състои. След това - на агенция Noble Graphics, които направиха рекламния клип към кампанията с помощта на страхотния Стефан Иванов - забележителен артист в сферата на дизайна.
Благодарим още на студио Бръмбар, на актрисата от Народния театър Теодора Духовникова, както и на композитора Виктор Стоянов.
На всички вас и на всички други, въвлечени в процеса на създаване и реализиране на тази кампания - благодарим ви от сърце!
Помните ли какво беше преди години? Когато бяхме деца имаше един вид тетрадка, един вид химикалка, един вид молив и два вида гума – единият вид беше скапан, а другият Кохинор. Който имаше Кохинор беше благословен и с право се фукаше. Някои деца имаха химикалки от чужбина, които ние, които нямахме, гледахме със страшна завист. Най-много се котираха химикалките с резервоарче с течност в горната си част, в която плува я космически кораб, я автомобилче.
Учебниците бяха един вид. Примерно – учебник го география за 5-ти клас. Точка. Дават ти го, после го връщаш.
Това време свърши!!! Сега... има всичко. Химикалките само дето не изстрелват спътници в космоса. Помагалата, вървящи към учебниците са около 700 вида. Чантите са безбрежен брой, а към тях има съсипващо разнообразие от химикалки, моливи, пастели, водни бои, темперни бои, бои за рисуване с пръсти, пластилин, гуми и ВСИЧКО генерално се дели на няколко групи:
В това безбрежно, непонятно и плашещо море от артикули, Майко Мила реши да намери някакво облекчение на клетия родител, който трябва да се хвърли във вълните от тетрадки с Джъстин Бийбър и Спондж Боб. Намерихме чудесен партньор в лицето на ozone.bg и го помолихме да съкрати мъките ни поне до известна степен, защото, уви, не съществува начин мъките ни да бъдат изцяло заличени.
И ето какво предлага той за улеснение на нашите читатели:
Та, можете да разгледате всичко с децата си, без да обикаляте, да се блъскате по каси, да побутвате изнервено с пръст детето си и да започвате диалози от типа „Еми, госпожо, бяхме преди вас доста по-рано отколкото ВИЕ сте ни забелязали!!!“
Ние от Майко Мила винаги ще се стараем да бъдем полезни та, възползвайте се, ако ви се стори добра идея.
