Как да бъдем чудесни родители? – ако този въпрос можеше да открие отговора си в един средно дебел наръчник с картинки и упътване, по подобие на тези за сглобяване на печка или вентилатор, животът ни щеше да е много лесен. И също така – скучен! Защото наръчниците за вентилатори са най-скучното нещо на света, и никой не би искал да придобие родителските си умения посредством схема за сглобяване от типа:

Здравейте! От днес сте горд притежател на ДЕТЕ. Честито! От тази схема ще научите как да боравите с него и да се радвате дълги години на придобивката си. Следвайте легендата и стъпките.

1. Дете. 2. Легло. 3. Храна. 4. Вода. 

Поставете 1 в 2, но не и преди да сте му дали 3. Не давайте 3, докато 1 е в 2!!! 4 трябва да е със стайна температура. Може да се дава на 1, докато е в 2, но с внимание. 4 не се дава по време на 3!! Ако 1 падне от 2 на главата си, ОБАДЕТЕ СЕ НА ЛЕКАР. 

И така нататък за всички останали аспекти на родителството – ясла, детска градина, кандидатстване за гимназия, пък после университет... Гаджета, дрехи, хормони, пубертет!! Ще са ни необходими тонове схеми и упътвания...

Честно казано, къде-къде по-яко си е да НЕ знаеш какво да правиш като родител и да се сблъскваш с куп предизвикателства всеки ден. Особено когато в тази весела, трогателна, тежка и отговорна задача се включва и Майко Мила! с втора част на наръчника с авторски родителски истории ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ.

Ако вече сте чели първата ни книга, значи ще сте подготвени за това, че и втората идва със солидна доза хумор, всевъзможни смешни ситуации и няколко по-сериозни текста по теми, които са част от всеки родителски живот. 

ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ 2 е книга с 37 истории, писани от Красимира и Елисавета, и още няколко чудесни автори – Аксиния Генчева, Йоана Станчева, Оля Антонова, Александър Миланов, Илиян Любомиров, Ангелин Балсамаджиев, Захари Карабашлиев. Наред с комичната страна на родителството в нея са засегнати и някои доста сериозни теми – хроничната умора, здравето на жените, наказанията, които налагаме на децата и какво отношение трябва да търсят родилките от здравната система и нейните представители – лекари, акушерки, сестри. 

Няколко мъже се включват изключително силно с разказите си за ролята им на другия най-важен човек в живота на детето, редом до майката – бащата, разбира се. Илиян Любомиров е великолепно развълнуван в текста си за очакването на сина си, Ангелин Балсамаджиев ще ви разкаже една история за децата и религията (по истински случай), а Захари Карабашлиев ще ви разходи емоционално между миналото и настоящето, а разказът му така ще ви хване за гърлото, че нищо чудно да намокрите страниците на книгата.

Аксиния Генчева пък ще постави ребром въпроса за майката, която отглежда тримата си синове... сама и ще ви разкаже как се ходи на раждане, когато няма никой с теб да ти държи ръката – или поне да ти качи сака с дрехите до отделението... Йоана Станчева от акушерски кабинет „Зебра“ пък отново ще заговори открито за отношението към родилките и качеството на родилната грижа в България – препоръчваме този текст на всички бременни жени! Оля Антонова разказва колко е важно жените да обръщат внимание на здравето си и как покрай всички прекрасни страни на родителството можеш да си откриеш и една инсулинова резистентност. А за капак Александър Миланов ще ни разясни защо някои от най-популярните методи за наказание на деца са напълно неефективни и контрапродуктивни – и какво друго можем да направим като родители, така че все пак да поставяме на тези деца някакви граници преди да са изяли кабела на телевизора.

И всичко това, естествено, е гарнирано с много смях заради дребните и по-едрите спънки в родителския път – от бременността и раждането, през първите години на детето, първите му въшки и сополи, воденето по детски площадки и естественото желание на някои утрепани от умора майки да идат... в казармата!

ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ 2 е вече в книжарниците на издателство Сиела, които за пореден път се доверяват на нас като партньори в издаването на книги (Да оцелееш като родител 1, Стигнахме ли вече?), както и във всички други големи книжарници, а също и онлайн – в Ciela.com и Ozone.bg.

ПРЕМИЕРАТА на книгата пък е на 22 януари, сряда, от 19 часа, в клуб City Stage. Входът е СВОБОДЕН, всички са добре дошли и колкото повече дойдете, толкова по-весело ще си го направим. 

А, за малко да забравим – ЩЕ ИМА И ИЗНЕНАДА!

Чакаме ви – всички вас, родители, бъдещи такива или просто хора, които искат да се повеселят малко с няколко родителски истории в сряда вечер!

Преди няколко дни Светият синод на Българската православна църква излезе със становище за Националната стратегия за детето, като настоя за реакция на текстовете.

Новата стратегия 2019 - 2030 беше публикувана за обществено обсъждане през януари и предстои да бъде разгледана и гласувана от Министерски съвет.

Част от възраженията в позицията на БПЦ се отнасят до пълната забрана за телесно наказание над деца, като в становището на Светия синод се говори за "допустими вербални или физически средства за корекция на детското поведение".

От БПЦ настояха и да се направят промени в други закони, с които да се забранят абортите, като това според тях би решило демографската криза.

По тези два момента от позицията на БПЦ говори митрополит Антоний в сутрешния блок на NOVA "Здравей, България" след като родителските асоциации излязоха с позиция срещу становището на църквата.

„90% от родителите смятат, че физическото наказание не е ефективна възпитателна мярка“, посочи Мария Брестничка, координатор в „Националната мрежа за децата” относно критиките на Църквата за пълна забрана за физическо и психическо насилие. „Когато стигнем до това защо тогава го използват, получаваме като отговор „Не зная какво друго да направя/ Кипна ми/ Падна ми пердето”. Затова въпросът е какво можем ние да направим, така че родителите да намерят алтернатива на телесното наказание, което спира моментното поведение, с което не сме съгласни, но в никакъв случай не учи детето на поведението, което очакваме от него”, коментира още Брестничка.

От Държавната агенция за закрила на детето отказват засега да коментират позицията на църквата, както и текстовете в Националната стратегия за детето, тъй като те още не са официални, съобщи още NOVA.

По повод възраженията на родителските асоциации, митрополит Антоний каза, че в позицията на църквата не ставало въпрос за насърчаване на насилието, а за правото на възпитание, което принадлежи на родителите. За абортите той каза, че църквата няма как да толерира отнемането на човешки живот, което е право единствено и само на този, който дава човешкия живот – Бог.

Ето част от интервюто с митрополит Антоний, което може да изгледате в оригинал тук:

Водещ: Насърчава ли църквата боя на децата вкъщи?

Митрополит Антоний: Всяка една крайност не е приемлива. Българската православна църква, изхождайки от настоящата Национална стратегия за детето, изказа своите притеснения относно прекалените правомощия, които тази стратегия дава на детето в ущърб на родителите

Водещ: Не е ли смешно това като формулировка – „прекалени правомощия на детето в ущърб на родителите"?

Митрополит Антоний: Като че ли тази стратегия защитава детето, не родителите. Тук не става въпрос, че църквата насърчава шамарите или насилието, а за това, че възпитанието на детето е изконно право на родителите. Всеки един от нас като малък е получавал по един-два шамара и това по никакъв начин не ни е направило агресивни…

Според църквата, възпитанието трябва да става с необходимата любов и грижа към детето. Но изключвайки физическото наказание като цяло, тази стратегия поставя родителите в едни рамки, от които те трябва да не излизат независимо от контекста на всеки индивидуален случай.

Водеща: Относно позицията ви за абортите, взети ли са под внимание всички възможни кризи, свързани със забраната им – голям брой изоставени деца, деца, които живеят под голям риск от бедност и насилие?

Митрополит Антоний: Абортът е грях, отнемане на човешки живот и ние няма как да толерираме това отнемане, което е право единствено и само на този, който дава човешкия живот – Бог. И през 2020 г., и през 2030-а, и през 2040-а абортът ще бъде грях.

Затова трябва да се заложи повече на нравственото и моралното възпитание на младежите, за да се знае, че безразборните отношения водят до нежелателни бременности, а те до – аборти.

Водещ: Едно 17-годишно момиче, ако е забременяло, след като е било изнасилено, какво ще му кажете – „Бог така реши“?

Митрополит Антоний: Това е въпрос, който касае личното решение, но църквата няма как да одобри аборта. Тя го одобрява само в случай, когато има медицински доказани причини, които застрашават живота на майката.

Водещ: Говоря за изнасилено 17-годишно момиче, което иска да направи аборт. Църквата какво му казва? „Мило момиче…“

Митрополит Антоний: Ами, Църквата трябва да работи с него и да му каже, че абортът е убийство. В крайна сметка детето може да е здраво и всичко да е наред. А може пък по този начин (с аборта б. ред.) тя да се лиши от правото си да има деца след това…

Още по темата

Да си родител понякога не е лесно, а и не идва с инструкции и наръчник как да се оправяме, след като се е появило малкото същество. Обикновено основното правило е да гледаме човечето да е живо, нахранено и що-годе чисто.

Ако се чудите има ли и други неща, които трябва да знаете, преди да решите да имате деца, в Туитър има чудесни съвети от препатили родители.

Мразите да имате дори една свободна минута само за себе си?
Значи вие сте родени да бъдете родител!

Току-що открих спагети в решетките на парното – ако някой от вас се е чудел какво е да имаш деца.

Ако не сте от хората, които обичат да се повтарят, вероятно не е за вас това да имате деца.

Ако обичате да се опаковате като за пикник ВСЕКИ ПЪТ, когато излизате от къщи, непременно имайте дете!

Ако не обичате да спите полуизправени на стол 40 минути, докато вече не си усещате кръста, значи не е за вас да имате дете.

Ако не ви се нрави да говорите за обелени корички от зараснали рани и не ви се обяснява защо не можем да си ги събираме, родителството не е за вас.

Ако ви се смятат дроби в 7 сутринта заедно с някой, който се скъсва да реве, значи децата са вашето призвание.

Ако обичате да спите и да имате спокойствие, значи не е за вас да сте родител.

Обичате ли топла храна, горещо кафе и телевизионни програми, по-дълги от 3 минути? Значи родителството не е за вас.

Ако харесвате сандвич със сметана, желе и пуешко, приготвени от 8-годишно дете със съмнителни хигиенни навици, значи може би родителството е вашето призвание.

Ако би ви харесало в една клетка за птици да намерите седем еднакви чифта панталонки, значи да имате деца е вашето нещо.

Ако представата ви за добре прекарано време е да къпете пищящо дете, след което да почистите акото от банята и да повторите всичко отново, вие сте готови за родител.

Ако искате да купувате играчки, чиито опаковки са много по-забавни за получателя от същинския подарък, значи сте готови за родители.

Ако да повтаряте на малко човешко същество да си изяде зърнената закуска в продължение на 45 минути ви звучи забавно, значи майчинството е вашето нещо.

Ако ви радва да се къпете, докато някой неколкократно отваря вратата на банята и пищи, че в майнкрафт има пожар, да знаете, че във вас дреме истински родител.

Ако да настъпите Лего, докато си взимате душ, ви харесва, значи сте готови да имате дете.

Ако любимият ви начин да свършите нещо е в комбинация с някой до вас, който ви задава 100 въпроса за това, което правите в момента, бъдете родител, готови сте!

Сериозно... ако не сте готова да забършете повръщано със златния си официален шал, родителството не е за вас.

Ако ви харесва да чуете една и съща шега за седемстотен път, може би трябва да имате деца.

Обичате ли да гледате филм, който е разделен на 10 части и частите се гледат в рамките на 2 седмици? Ако да, значи родителството е вашето нещо!

Ако би ви харесало някой да ви буди в 5:15 сутрин и на 2 сантиметра от носа ви да ви пита: „А птицечовките бозайници ли са?“, значи сте напълно готов да сте родител.

Ако обичате да ядете и да се къпете със свръхчовешка скорост, без да можете да се насладите на нито едно от двете, може би майчинството е за вас.

Когато в някой момент от живота се сдобиеш с дете, едва ли си мислиш какво ще правиш, когато малкият вързоп стане на 7, грабне си таблета и започне да си прави профили из различни сайтове, да си чати с други деца и да играе на игри, в които акули късат главите на други акули!

Колкото и да е неприятно обаче, такъв момент настъпва и тогава ние, родителите, трябва да сме подготвени (а даже е добре и по-рано да сме подготвени!) за това, което детето ще срещне в интернет. За хората, на които може да попадне, за неподходящото съдържание, което със сигурност ще види и чуе, за опасностите, на които ще бъде подложено.

Трябва ние да сме подготвени, за да можем да подготвим и детето си, да го научим как да разпознава опасностите и рисковете в дигиталното общуване. Да го научим, че интернет е част от нашия живот, но, както и в реалния, ние можем и трябва да се защитаваме и да поставяме граници, отвъд които да не допускаме хора, ситуации и преживявания.

Или казано с три думи - от нас зависи детето да знае какво представлява интернет, какви ползи може да извлече от него и какво го чака там.

И понеже зависи от нас, на 17 март, събота, ви каним на едно страхотно и безплатно събитие, наречено От нас зависи, на което ще обсъдим 10 горещи теми за детската онлайн безопасност!

Но преди да ви ги представим, а и за да се убедите, че има смисъл да дойдете и да научите много и важни неща за тоя ми ти интернет и мястото на децата в него, ние сме ви подготвили един тест! Предлагаме ви първо да го попълните и след това да прочетете какво ви очаква на родителския форум "От нас зависи"!

[form id=8346]

Верните отговори на теста ще научите по време на родителския форум, който е организиран от Теленор, в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Асоциация Родители и "Майко Мила!", и ето и някои от експертите, които ще чуете там:

♦ Георги Апостолов, координатор на Национален център за безопасен интернет, Яна Алексиева, изпълнителен директор на Асоциация Родители и Жюстин Томс, специалист с богат опит по онлайн медии и онлайн маркетинг, които ще преведат родителите през необятните дебри на онлайн пространството и ще им представят възможностите и заплахите, които дигиталното пространство съдържа

♦ д-р Радосвета Стаменкова, която ще ни въведе в темата за ранното сексуално възпитание и как пълноценно да общуваме с децата си

♦ комисар Явор Колев, началник на отдел "Трансгранична организирана престъпност" в ГДБОП, който ще говори за педофилите в интернет и как да предпазим детето от тях

♦ Деян Благоев, който ще покаже достъпни решения за родителски контрол в интернет

♦ влогърът Крис Захариев ще разкаже как създава съдържанието, с което забавлява своите над 55 хиляди млади почитатели в YouTube.

♦ Евелина Павлова, създател на първата младежка платформа "Тийн стейшън", и Екатерина Михайлова от ИТ компания Маджио, ще посветят родителите в тайните на най-необятните забавления - младежкото творчеството и игрите

В програмата има още много интересни лектори и теми, а водещи на събитието ще бъдат Красимира и Елисавета от Майко Мила!, които ще се постараят да направят събитието едновременно полезно и забавно!

Затова - регистрирайте се за присъствие тук, а след това ви чакаме на 17 март, събота, от 9.30 до 16.30, в Sofia Event Center!

Много родители са получавали този електронен шамар от Общината, злокобният имейл, от който лъха на предстоящ разговор с началството, дълбочинно гмуркане в интернет за целодневни занимални, обаждане в банката, за да калкулираме дали след частната ясла все още ще можем да си позволим три хранения дневно и изобщо - все непоискани емоции.

След като минат тиковете и гневът от поредния имейл от държавата, която много иска да имаме деца, но забравя, че не ги раждаме навършили 18 години и готови за пазара на труда, сядаме да мислим какво да го правим това дете. За това дете, за което няма място в ясла или детска градина в нашата и близките общини (защото, според Общината, ВИНАГИ има незаети яслени места, но те са в ясла на ооло 248 км от дома ви).

Мислихме, мислихме и ето какво измислихме в помощ на всички майки, като алтернатива на държавната ясла или детска градина. Нито една от алтернативите не включва рушвет, строителство на нова ясла зад блока и вадене на фалшиви документи на детето.

Обикновено яслата е студеният душ, който маркира непреходния момент между „вземи тези няколко месеца/година от работа, да си гледаш бебенцето, да се гушкате и да си гукате“ и „отпуската свърши, девойко, айде, марш обратно на работа“.

Какви са алтернативите?

Връщате се на работа на пълен работен ден. Наемате детегледачка за 50 часа седмично (ще видите, че това е минимум) и уикендите се превръщат в свещено семейно време. Очакваните нерви включват търсене на подходяща детегледачка, срещи с непознати кандидати, изпомпване на кърма в офиса, бързане от и за офиса.

Уговаряте се да работите на непълен работен ден. Тук веднага ви обръщаме внимание, че това ще има незабавно отражение върху финансите ви. От гледна точка на детегледачка, разликата между това да наемете помощ за няколко часа или уж “половин ден” и цената за цял работен ден няма да е толкова огромна в дългосрочен план.

Очакваните нерви включват най-вече стиковане на графика ви между работата и детегледачката, бързането от и за работното място и това, че винаги трябва да имате план Б, в случай, че не можете да се освободите от работа в уречения час. Ще трябва да сте адски стриктна със себе си. Има огромен риск да работите вечер от вкъщи, за да наваксвате в работата – което на практика значи, че ще работите повече за по-малко пари. На теория ще прекарвате повече време с детето, но на практика ... да бъдем реалисти.

Напускате работа и оставате у дома да гледате детето или децата (или вашият партньор го прави). Това е огромно финансово хапче за преглъщане, ако досега сте разчитали на две заплати (както са повечето българско семейство). Всъщност доста хора вземат това решение и се справят, поне за избраното от тях известно време, докато детето или децата тръгнат на детска градина или училище.

Организирате насрещни работни графици с партньора ви. Това е изненадваща и нова идея, за която чухме от приятели в чуждестранни корпорации, която ни се струва интересна. Ако работата ви позволява, разбира се, нагласете работните си графици така, че единият от вас да ходи на работа от 6 сутринта до 14 часа, а другия от 12 на обяд до 8 вечерта.

Това ни се струва най-възможно като алтернатива на стандартния работен ден, като изключваме обичайната обедна почивка. В този случай ще се налага да мислите за детегледачка само за около два часа на обед – ако имате отзивчиви съседи, с които можете да направите такава уговорка, работният ви живот е спасен. Лошото на този вариант е, че ще жертвате времето, което прекарвате с партньора си, и ще се виждате само през уикендите. В дългосрочен план може би това не е най-подходящата алтернатива, ако не сте абсолютно убедени, че връзката ви ще удържи.

Записвате детето или децата в частна ясла. Не сме запознати с ценовата гама на тази услуга извън София, но за територията на София град цената за целодневна занималня (тип ясла) започват от около 400+ лв. месечно (ако заплатите таксата за цяла година наведнъж). Можете да калкулирате дали наемането на детегледачка ще е по-възможно за семейството ви, като ориентировъчно (отново за София), тези услуги за почасово гледане между 8 и 18 часа се заплаща по минимум 4 лева на час, а при плътна заетост за цял месец, от 9 до 17 часа, детегледачката ще ви струва между 450 и 850 лева месечно.

Искате помощ от роднините. Ако успеете да си нагласите работния график така, че в някаква част от седмицата да работите от вкъщи, за останалото време можете да помолите близки или роднини да помогнат с гледането на детето или децата. Това, освен че помага на вас, е ужасно полезно и за децата – социализират се, учат се на различни взаимоотношения, а и определено ви спестява средства (въпреки че дори и да не плащате на час, ще се погрижите за разходите за времето, през което гледат децата ви).

Кооперирате се с колежка или приятелка. Има вариант, при който вие да гледате вашето и на колежка/приятелка детето, след което се разменяте и тя гледа вашето. Има и често срещана схема, при която две майки наемат една детегледачка за двете деца. Удобното е, че двете майки-колежки са с почти еднакво работно време и месторабота, познават се и децата се сприятеляват, което улеснява и майките, и детегледачката. Да не говорим, че финансово е по-изгодно!

Вземате бебето/детето с вас на работа. Тази идея я оставяме по-скоро като въпросителна към майките в България, които наистина имат възможност да вземат бебето или детето си с тях на работа. Има ли ви, къде сте, как изглежда шефът ви, какво работите, как е усещането?

Комуналните ясли и занимални стават все по-популярни. Родителските кооперативи за отглеждане на деца представляват малки кооперативни центрове, в които участват няколко родители, които се обединяват, за да осигуряват на своите деца качествена програма за ранно обучение. Потърсете в Гугъл кооперативно гледане на деца и ще намерите доста такива групи у нас.

Ако работата ви позволява, работете с партньора си от вкъщи. От опит знаем, че комбинацията „работя от вкъщи + гледам дете = 0 свършена работа и 0 отгледано дете“, затова, ако има кой да ви помага през това време, или партньорът ви също да работи от вкъщи, за да разделите работните графици, би било чудесно.

Ако сте двама, можете да разделите грижите по детето на две – преди следобедния сън и след това, за да може всеки от вас да работи на спокойствие в останалата половина.

Плюсът на тази алтернатива е, че спестявате времето, загубено в задръствания, разходите за транспорт и изгубеното семейно общуване.

Минусите са, че по средата на конферентния ви разговор детето може да нахлуе при вас и да се опита да ви сдъвче слушалките, докато мълчаливо се опитвате да му крещите да излезне веднага (както се случи преди няколко месеца с един клет журналист, двете му деца и съпругата му).

Споделете и вашите идеи как да изчислим алгоритъм работещи родители минус държавна ясла и детска градина, но без да хитрувате с баби, тъщи и свекърви.

Извън шегата - наистина жалко е, че родителите на едно или повече човечета, вместо да се радват на увеличеното си семейство и спокойно да гледат в бъдещето, изпитват усещането, че детето или децата им са бреме за държавната система.