Едно от предимствата на пътуванията по света е да научим за обичаите, които правят нашите култури различни. Някои от тези особености могат да бъдат предизвикателство за вас. Други обаче може да ви накарат да се чудите: „Защо не правим такива неща тук?“.
Родителските практики в статията на Huffpost се считат за напълно нормални в страните, от които идват, което често предизвиква шок сред европейци и американци. Но ако желаете леко да промените гледната си точка, тези практики също могат да имат ползи за децата и родителите.
Вероятно сте чували за телевизионната програма „Old Enough“ („Hajimete no Otsukai“), за което сме ви разказвали и ние. Това е риалити, което показва малки деца от Япония, на възраст 2–5 години, да изпълняват задачи от домакинството като например ходене до магазина. Докато шоуто е сензация в Япония от десетилетия, едва тази година то натрупа популярност в САЩ след премиерата си в Netflix.
Както във всяко риалити, има голямо количество режисура, за да се пазят децата както в безопасност, така и в полезрението на камерите. Но шоуто подчертава истинската културна разлика между Япония и САЩ. В Япония не е необичайно да видите деца – може би не толкова малки, колкото тези, представени в шоуто, но все пак на възраст от началното училище – да ползват обществен транспорт или да ходят на училище сами или с други малки деца, демонстрирайки степен на независимост, почти нечувана за деца от друг континент на същата възраст.
Може би това има общо с ниската престъпност в Япония: случаите на убийства с огнестрелно оръжие там са 350 пъти по-малко, отколкото в САЩ. Ако го сравним с България, може би е по-спокойно и откъм пътни инцидентни, което е едно от най-сериозните притеснения за повечето български родителите да пуснат децата си сами където и да е.
В Дания и други скандинавски страни, известни с дългите си зими, е напълно нормално да оставиш бебето да подремва в количка навън, докато ти пиеш кафе в някое заведение.
Наскоро видео в TikTok по темата стана вайръл, оставяйки сума ти хора учудени за датския обичай бебета да спят на открито в количките си пред кафенетата. Съществува културно вярване, че чистият въздух помага на бебетата да спят по-добре и е здравословен за тях, което, предвид това, което научихме през последните няколко години за предаването на вируси в затворени пространства, има резон.
Традиционното китайско приучаване на бебета към гърне включва те да прекарват (част от) дните си без пелени. Понякога започвайки още през първите седмици от живота си, бебетата се държат по голо дупе над тоалетната или гърнето. За да успеят да пишкат, родителите им подсказват със звука пишшш.
Китайските родителите казват, че се научават да разчитат сигналите на бебето, преди да се изходи. Привържениците на практиката твърдят, че са в състояние драстично да намалят броя на използваните пелени, което е плюс както за бюджета им, така и за околната среда.
Децата в предучилищна възраст в детските градини в Реджо Емилия, които са проектирани в едноименния италиански регион след Втората световна война, са насърчавани да учат чрез изследване на света и да следват собствените си интереси. Оттогава образователната философия се е разпространила по целия свят, въпреки че няма официален процес на сертифициране на работа по метода, така че различните градини се вдъхновяват от подхода, както намерят за добре.
Една гледка, която е често срещана в градина в Реджо – и вероятно не на много други места – е деца, които размахват малки чукове, за да удрят пирони, и триони, за да режат дърво, за да изградят свои собствени оригинални творения. „Реджо Емилия насърчава широк набор от дейности, чрез които децата могат да изразяват себе си“, споделя Питър Мурхаус, експерт по образование в ранна детска възраст и дървообработване, за HuffPost.
Примамени от тактическото удовлетворение от работата с дървото и инструментите, децата практикуват и развиват умения за решаване на проблеми, развиват своята креативност, което прави това една от най-ангажиращите и запомнящи се дейности в клас.
Гледката на малко момиченце, което тича на плажа или край басейна, само по долнище на банския си, не е голяма работа за местните жители на места като Испания и Германия (и дори България). Докато сме свикнали да виждаме момчета да си играят във и около водата само по долнище на бански, идеята, че малките момичета не се нуждаят от допълнително покритие, е например напълно чужда на американците.
Но защо настояваме за горнище или цял бански, който усложнява ходенето до тоалетната, за момичетата? Защото това е, което очакваме от възрастните жени? Разбира се, повечето европейци са склонни да се вълнуват много по-малко от голотата като цяло. Също така не е необичайно да видите възрастни жени да се пекат топлес на плажове в Европа.
Трудно ще намерите детско меню в ресторант във Франция. По същия начин няма да намерите отделна маса за деца (с отделни малки прибори за хранене) на специални събития.
Докато, например, много деца в Америка са склонни да прихапват някакви неща цял ден, във Франция децата имат три основни хранения на ден и една лека закуска. Те сядат за вечеря на масата със семействата си и родителите им ползват от „хубавите“ чинии, които много родители са склонни да държат далеч от децата си. Дори училищният обяд обикновено включва четири ястия като децата имат минимум 30 минути за хранене, за да се гарантира, че са хапнали добре.
Карен Льо Бийон, канадка, която се е преместила със семейството си във Франция и е написала книга за опита си, разказва пред BBC, че приучаването на децата да се наслаждават на храната си по този начин ограничава феномена на злоядите деца: „Французите вярват, че вкусът е умение, което може да бъде придобито, и знаят, че децата могат да се научат да ядат и да харесват всякакви видове храна. Вместо да казвате на детето, че даден вид храна е полезна или че трябва да я яде, френският родител е по-вероятно да насърчи детето да я опита, като набляга на това, че е „вкусна“, допълва Бийон.
Не е необичайно да видите семейство да бута количка в центъра на някой италиански град в 20, 21 или дори 22 часа. Италианците вечерят късно и, подобно на французите, често вечерят заедно, цялото семейство. Повечето родители прекарват толкова много време в безпокойство за навиците на съня на децата си, че това успя да породи цяла индустрия от консултанти по сън, които обещават да помогнат в обучението на бебетата и малките деца, за да върнат на родителите съня им нощем.
Разбира се, децата се нуждаят от солидно количество сън. Въпреки че има поне едно проучване, което показва, че децата в Италия спят като цяло по-малко от децата в други страни до 6-годишна възраст, но пък изследователите са установили, че „хигиената на съня“ (рутина и среда, благоприятна за добър сън) на италианските тийнейджъри е значително по-добра, отколкото на американските юноши.
Индивидуалният подход към родителството – всяко семейство да се справя само̀, който е често срещан в Западния свят, е далеч от нормата на много други места, където има по-колективна философия за отглеждането на децата.
В проучване на индийски семейства през десетилетията антропологът Сюзън Сиймор обръща внимание на практиката за децата да се грижат повече хора. Вместо да бъдат гледани цял ден от майката, бебетата в Индия, наблюдавани от Сиймор, се предават от един роднина на друг – включително на по-малки членове на семейството – така че майката да може да се погрижи за другите си задължения.
„Децата в Индия растат в големи домакинства“, казва Сиймор пред HuffPost. Тя ги описва като „роднини, които идват и си отиват“ и „много хора, които да се грижат за тях“.
Знаейки, че този модел съществува и в други части на света, това дава на Сиймор увереността да се върне на работа, когато ражда своите деца в САЩ. Независимо дали оставяте бебето на баби и братовчеди или на градина, или с детегледачки, няма причина да мислите, че ако не стоите постоянно вкъщи с тях, това ще навреди на привързаността или развитието на детето. С други думи, работещите майки трябва да се откажат от чувството за вина, което носят, и да приемат грижите за детето от друг човек като нормални и здравословни за него (основно за детето, но може и за другия човек).
По целия свят гледката на жени, които се грижат за малките деца, е повсеместна. Но в номадското племе ака в Централна Африка антрополозите са наблюдавали, че бащите прекарват 47% от времето си на една ръка разстояние от бебетата си. Ролите в семейството им са взаимозаменяеми и гъвкави. Ака жените също ловуват, докато мъжете готвят, и обратно. Въпреки че лидерските роли в племето са на мъжете, също не е необичайно да видите бебе Ака, което суче за успокоение (не мляко очевидно) от зърното на баща си.
