„Нито един повече“ не е особено впечатляващ лозунг. Но се появи за минути след новината за убийството на Пейо Пеев. Най-често от мъже, които си правят шеги с насилието над жени или със самите жени, и сега искаха да кажат: „Ето, видяхте ли? Какво само бучите, че мъжете тормозят жените си? Убийците му са завършени психопатки.“ Или нещо подобно. Което си е чиста загуба на време и усилия. И размиване на темата. 

Да, има жени, които тормозят мъжете си. Но не са толкова много, колкото в обратния случай. Статистиката казва една на всеки 4 жени и един на всеки 7 мъже. Има разлика, нали?

Но въпросът не е в цифрите. Насилието няма нито пол, нито цвят. То е насилие. И се причинява от хора, които, като махнем отклоненията, просто не са възпитани както трябва. И нямат ценностната система, която да им крещи, че другият човек е неприкосновен. 

Различава ли се случаят на Пейо от този на Евгения? 

Не. Същото е – убийство, за което знае поне един от родителите ти. Без никаква мисъл как, аджеба, ще живеят извършителите след убийството. Без никаква мисъл как ще живеят децата във всеки проклет следващ ден.

Но всъщност има две разлики между случаите на Пейо и Евгения. 

Едната е в безумното решение да не бъдат изнасяни факти и обстоятелства около личния живот на двете обвиняеми (макар че медиите, разбира се, не го спазиха), защото едната била публична личност с 30-годишен дипломатически стаж. Решението е на Софийски градски съд по искане на адвокатите на обвиняемите. Това е тъпа отживелица от времето на соца, когато имаше първа и втора ръка хора. 

Заподозрян си за убийство, обаче, понеже си по-специален, ще има специално отношение, както е било в последните 30 години. А дали това специално отношение не е било „специално отношение“, само че с обратен знак, от различни институции към Пейо по повод родителските права? Може само да се спекулира. Но фактът е, че, ако го нямаше това специално отношение, най-вече свързано с безнаказаност, сега Пейо вероятно щеше да е жив. И двете заподозрени нямаше да са заподозрени.

Но макар да има разлика по отношение на решението на съда за публичността на личния живот на обвиняемите, няма разлика по отношение на чадъра. Защото нали помните – бащата на убиеца на Евгения е бивш полицай и също беше получил различно отношение.

Втората разлика е, че при Пейо има спор за родителски права. 

А това е най-използваният и най-лесният начин да прецакаш децата си. Децата, чиито майки и бащи ги използват като оръжие срещу бившите си партньори. Защото те виждат модел, който е много трудно да променят после. Огледайте се, помислете и отговорете – вие колко наследени модела променихте? 

И понеже хората трудно променят моделите си, трябва да има система, която да не позволява репродуцирането на тези модели. Да не позволява изнудвания тип „няма да ти давам да виждаш децата, защото…“, „можеш да виждаш децата, но не и в компанията на новия/новата“, „не можеш да ги водиш в новата си къща“ или „не можеш да летиш с тях, защото има вируси и е опасно“. И хиляди подобни случки във войната между бившите партньори. 

Както във всяка война, така и в тази, има само губещи.

А още по-безумното е, че понякога дори не става въпрос за бивши партньори. А за хора, които смазват психически тези, с които живеят в момента. Някога са ги обичали, но сега нямат достатъчно смелост и сила да ги оставят на мира. 

Затова: 
Ако сте жертва, потърсете помощ.
Ако сте насилник, потърсете помощ. 
За всички ще е по-добре.