Като родител вероятно започваш да се подготвяш за лятната ваканция още в края на зимата. Записване на лагери, планиране на пътувания, чудене как изобщо ще забавляваме децата цели три месеца. За много семейства това е неизбежно: родителите трябва да работят (ако е възможно да работят вкъщи с децата), а летните забавления са равни и на целодневна ангажираност, която не всеки може да си позволи чисто логистично.
В Reddit форума един родител задава въпрос, който си заслужава да си зададем и ние:
Does anyone else kinda let their kids do whatever?
byu/Flahrdah inParenting
„Ваканция е и просто ги оставям да си правят каквото искат през деня, освен ако нямаме планове,“ пише потребител с деца на 5 и 7 години. „Ако сме си у дома цял ден – разрушават къщата, пръскат се с маркуча, изваждат всичките си играчки – не ми пука. Върша си задачите, намесвам се само ако имат нужда от нещо. Към 4–5 следобед започваме да разчистваме и после вечерта е по-спокойна. През деня просто не ме интересува – искат да разпръснат лего навсякъде? Добре. Ще го съберем по-късно. Искат да строят крепости от възглавници? Окей, отивам да полегна тогава. Къщата ми е пълен хаос в момента, но какво от това.“
Разбира се, за някои това звучи като кошмар (поздрави на всички „тип А“ майки). За други – невъзможно с работните им графици. А трети си мечтаят за такава свобода, но се притесняват от осъждане или дали това въобще е добра идея.
„Децата, които играят с малък или никакъв надзор от родител, всъщност развиват независимост, социални умения и увереност“, казва друг потребител в Reddit. „Стига да са в безопасност и да не зяпат таблета цялото лято, изобщо не е зле!“
„В 75% от случаите не ми пука. Останалите 25% са свързани с това да не ходят с мръсни обувки по килима, да си мият ръцете след ядене или когато се приберат отвън, и ако станат прекалено шумни, чак тогава се намесвам“, споделя друг коментиращ. „За щастие, обикновено не се съпротивляват на тези правила.“
„Преди се стресирах за всичко,“ казва още един участник в дискусията. „Дъщеря ми е на 5 и през последните месеци осъзнах, че животът е по-простичък, когато ѝ позволявам сама да се ориентира, стига да не се пробва да се нарани. Вчера направи голяма бъркотия и после каза: „Готова съм за лягане. Утре ще почистя“. И си легнахме.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Независимо дали този подход е подходящ за вас, или не, понякога е достатъчно просто да преосмислите какво действително има значение за вас, вместо да си налагате какво трябва да има значение за вас.
А има ли по-подходящ момент за това от лятната ваканция?
Източник: Scary Mommy
Всички обичаме децата си и имаме най-добри намерения, когато става въпрос за отглеждането им. Но критериите за добро родителство се променят от поколение на поколение. Милениалите (родени между 1980 и 1995 г.) имат стил на родителство, който стъпва на този на техните родители, но си има свой почерк. За три съществени разлики между днешното родителстване и това на нашите родители разказва този текст.
Анкета сред 1000 милениали, проведена от Детска болница „Лури“ в Чикаго, показва, че 88% от респондентите смятат гледат децата си по-различно от своите родители. А 73% вярват, че се справят и по-добре.
Част от обяснението се крие в човешката склонност да смятаме, че по-новото е по-добро, както и че идеите, които са популярни в момента, са по-добри от тези от миналото.
Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е, че едва сравнително наскоро – и в ограничени части на света – родителите имат лукса да сравняват своите методи и въздействието, което те могат да имат върху децата им. При миналите поколения или в наши дни, но други части на света извън развитите страни, както и в по-ниските икономически слоеве, фокусът на родителите често е върху оцеляването.
Няма време много да обмисляте как да помогнете на децата си да процъфтяват. Особено когато не е сигурно дали ще има какво да ядат.
„За баба ми и дядо ми, живели по времето на Голямата депресия през 30-те, фокусът е бил върху печеленето на достатъчно пари, за да може всички да са нахранени, облечени и подслонени“, споделя пред HuffPost Кристен Гиринг, инструкторка за родители в Калифорния. „За някои родители от поколението на милениалите тези неща са осигурени. А това означава, че вече могат да се придвижат нагоре по пирамидата на Маслоу и да започнат да мислят за емоционалното благополучие на детето си.“
74% от анкетираните в проучването казват, че се припознават в т. нар. нежно родителство (gentle parenting). Вероятно сте виждали този термин да обикаля в новините и в социалните мрежи. Няма ясен консенсус относно какво включва (и какво не) този родителски подход, но се описва като признаване на преживяванията и чувствата на децата.
Според детската психоложка Милър Шийвърс нежното родителство „не е психологически термин или термин, който се признава в каквото и да е официално качество“.
„Това, което започна да характеризира с него, е родителски подход, при който се опитваме да бъдем внимателни и да разберем същността на поведението на дете. И по този начин да имаме информирана родителска реакция“, продължава тя.
При нежното родителство се избягват сурови дисциплинарни тактики като пляскане или крещене на наказания. И тук нещата могат да се закучат. Защото страничните наблюдатели (особено бабите и дядовците) може да мислят, че без крещене подходът на родителите няма да има дисциплиниращ ефект. От друга страна, родителите може да мислят, че всяко налагане на граници е встрани от концепцията за „нежно родителство“.
Според експертите и двете гледни точки се базират на недоразумения.
„Често родителите смятат, че не могат да поставят ограничения или правила. Можете да имате „нежен“ подход, но въпреки това да осигурите структура, ограничения и правила за децата си“, казва Шийвърс. Въпреки че двете често се бъркат, нежното родителство не е всепозволяващото родителство (подход, при който родителите оставят децата да правят каквото си искат).
Някои родители обаче завиват към този модел, защото нежното родителство не предлага всички отговори. „То ви дава знание как да подходите към децата си и да се опитате да определите защо се проявява дадено поведение. Но не ви казва какво да направите, за да подобрите ситуациите. Родителите често смятат, че наблюдението и емпатичните изказвания към детето ще променят поведението. Но често това не е достатъчно“, казва Шийвърс.
Още не сме свършили, скрол надолу
„Пример за ситуация на нежно родителство би била, когато се опитвате да говорите по телефона, но детето ви постоянно ви прекъсва, за да привлече вниманието ви.
Възможен отговор от ваша страна към детето:
„Виждам, че много искаш да ми кажеш нещо.“
Това показва на детето, че забелязвате чувствата му. Но по отношение на разрешаването на проблема? Тази част трябва да измислите сами“, допълва Гиринг.
И ни дава възможен сценарий. „Една от възможностите би била да зададете таймер за 10 минути и да кажете, че когато таймерът изтече, ще приключите с телефонното си обаждане и ще сте готови да чуете детето. Разрешителната реакция би била да се подчините на искането на детето и да затворите телефона. Едно от нещата, които често казвам на родителите, е, че можете да поставяте граници и без да се държите гадно“, казва Кристен Гиринг.
За милениалите част от привлекателността на нежното родителство е желанието им да се справят различно и по-добре от собствените си родители.
„Докато откриваме все повече и повече колко важна е привързаността и защо безопасната и любяща среда е толкова ценна, тези от нас, които сме отгледани по старите методи (с фрази като „децата трябва да се виждат, а не да се чуват“ или „бий дупе, за да не биеш дупище“), искаме да сме имали такава среда, докато растем“, казва Гиринг.
Вече знаем повече за човешкия ум, как се развива той и как тези взаимодействия и преживявания в детството ни влияят като възрастни. Това психологическо разбиране е сравнително ново. И не е било общоизвестно на миналите поколения.
„Научихме невероятно много за родителството през последните 40 години – дори думата „родителство“ не се използваше много често до 70-те години“, отбеляза Гиринг.
Милениалните имат лесен достъп до всички тези знания, но всичко си има цена. „От една страна, днешните родители буквално имат цялата информация на света на една ръка разстояние. Колко яко е това? От друга страна... натискът да бъдеш „перфектен“ (каквото и да означава това) е реален и много токсичен“, каза Гиринг.
Все пак голяма част от информацията, която милениалите получават, идва чрез социалните мрежи и има някои истински недостатъци. Първо, налице е сравняването с другите – неизбежно откривайки, че не се справяме.
В спомената по-горе анкета 85% от милениалите казват, че мислят, че социалните мрежи създават нереалистични родителски очаквания. А цели 63% смятат, че са твърде строги към себе си.
„Те изпитват нечуван досега натиск по отношение на технологии и социални мрежи“, казва Гиринг. Трудно е да се изследват нюансите на родителския подход в кратко видео в социалните мрежи. А е лесно за родителите да заключат, че инфлуенсърът върши по-добра работа от тях.
Второ, не всеки т. нар. експерт в социалните мрежи е надежден източник на информация. Това включва родителството или която и да е тема. „Инфлуенсърите не са непременно експерти в областта си“, казва Гиринг. Тя добавя, че „повечето от тези, които са, ще ви кажат предварително, че няма магически бутон.“
В някои крайни случаи има инфлуенсъри, които са признати за виновни за разпространение на дезинформация и причиняване на вреди. Проучването установява и че 23% от анкетираните са получили съвет за родителство от влиятелен човек в социалните мрежи. А 1 на всеки 4 не е проверил достоверността на съвета.
Милениалите са по-информирани и по-отворени към разговори за психичното здраве. Имат по-голям контакт с психологията и детското развитие и са склонни да се чувстват по-удобно в разговор за психичното здраве. Както своето, така и на децата си.
„Родителите от това поколение са по-наясно с психичното здраве, по-отворени са да го обсъждат и да търсят помощ за проблеми, когато е необходимо“, казва Шийвърс.
Все пак Гиринг отбеляза, че голяма част от стигмата около проблемите с психичното здраве е избледняла. Теми, които биха останали неизказани в предишните поколения, сега се обсъждат открито. По отношение на психичното здраве на децата си милениалите са склонни да бъдат по-внимателни.
Проучването установява още, че 80% от родителите вярват, че разговорите за психичното здраве и емоционалното благополучие са много важни. Особено за оформянето на цялостното развитие на детето. 47% казват, че имат дете с тревожност, а 12% имат дете, което в момента е на терапия.
Въпреки че психичните заболявания вече не са така стигматизирани, Гиринг не е сигурна, дали родителите дават на себе си всичко, от което се нуждаят.
Виждам, че майките жертват собственото си психично здраве, за да отговорят на очакванията, които смятат, че другите имат към тях“, казва тя.
„Забелязвам, че това поколение дава и дава, и дава на децата си... И се изморяват. Истинската трагедия е, че когато един родител се измори така, това се отразява и на психичното здраве на детето му. Да се грижиш за себе си означава да се грижиш за детето си! Но тази част от съобщението изглежда не е достигнало до родителите.“
Източник: Huffpost
