fbpx

Илона Нешкова – акушерка в акушерски кабинет "Зебра", ни разказва за онова "непоискано добро" – епизиотомията. Тази процедура се смята за стандартна практика по време на естествено раждане на много места у нас. По света, оказва се, не е точно така. Но в България липсва ясна статистика, с която да стане ясно каква е честотата на извършване на процедурата. Затова ни е интересно дали по време на вашето естествено раждане ви е направена епизиотомия. Може да отговорите на страницата на Майко Мила! във фейсбук. А преди това – ето какво казва професионалистът за епизиотомията.


Тези дни бях на акушерско събитие, където гостите – акушерки от Великобритания – бяха поканени да споделят колко често използват/са използвали епизиотомия в практиката си. Ким, акушерка от 16 години, каза, че е правила всичко на всичко 2 епизиотомии и въпреки това не е виждала разкъсвания от 3-та и 4-та степен. След нея Трейси, акушерка от 29 години, сподели, че е правила 9 епизиотомии, а големите разкъсвания, които е виждала, се броят на пръстите на едната ѝ ръка. Накрая се включи Шийна – тяхната колега с най-дълъг и доста различен от тях опит. Шийна е практикувала във времето, когато епизиотомията е била препоръчителна за първораждащите жени и е правена рутинно на всяка пациентка, която ражда първото си дете.

Това е практика, която дълго време е била препоръчителна в родилните домове по цял свят, но с времето редица научни изследвания са доказали, че рутинната епизиотомия не просто с нищо не подобрява резултатите от раждането, но и може да се окаже вредна в дългосрочен план за здравето на жената. 

Какво представлява епизиотомията? 

Епизиотомията е хирургически разрез на перинеума, целящ да разшири входа на влагалището. Прави се с ножица или скалпел по време на контракция, в периода на прорязването на главата на бебето.  За пръв път е препоръчана за рутинна употреба от Джоузеф ДеЛий през 1920 г. на събрание на Дружеството на акушер-гинеколозите в Чикаго, САЩ. Сред описаните от ДеЛий ползи били скъсяването на втори период на раждането (периода с напъните), намаляване на кръвозагубата, предпазване на тазовото дъно, превенция на пролапса на матката и намаляване на краткосрочните и дългосрочните рискове за бебетата.

След така описаните ползи, много лекари останали силно заинтригувани, а епизиотомията бързо станала част от рутината в обгрижването на раждащите жени. Сред предполагаемите ползи били добавени и по-лесното възстановяване на тъканите, сравнено със спонтанните разкъсвания, по-малко болка за жените в периода след раждането и намаляването на броя на големите (3-та и 4-та степен) разкъсвания. За бебето се смятало, че епизиотомията е превенция на асфиксията, травмите на черепа, мозъчните кръвоизливи и изоставането в растежа, както и намаляването на случаите на раменна дистокия.  

В последвалите вече почти 100 години обаче, наблюденията и научните изследвания върху тази практика са доказали, че всички предполагаеми ползи за жените и бебетата са много неясни и несигурни. В днешно време рутинното използване на епизиотомия категорично не се препоръчва и то е заменено с политика на селективна/рестриктивна епизиотомия, като кога да бъде приложена е оставено на преценката на лекаря/акушерката. Последното, разбира се, е много проблематично и честотата на използването на епизиотомия варира в много големи амплитуди както между държавите, така и между отделните болници. В голямо проучване, опиращо се на данните от Euro Peristat от 2010 г., става ясно, че тези разлики са наистина драстични, като най-висок, над 60%, е делът на епизиотомията в Кипър (75%), Португалия (72.9%), Румъния (68.2%) и Полша (67.5%), а най-нисък, под 10%, в Дания (4.9%), Швеция (6.6%) и Исландия (8.4%). 

През 2018 г. Световната здравна организация (СЗО) издаде обновеното си ръководство „Грижи по време на раждане за позитивно преживяване“, в което епизиотомията е обявена за непрепоръчителна и е написано: „Не се препоръчва рутинното или свободното използване на епизиотомия при жени, които са започнали спонтанно вагинално раждане.“ Редица големи професионални организации се придържат към този подход към приложението ѝ. The National Institute for Health and Care Excellence (NICE) в Обединеното кралство в последното си ръководство за грижи по време на раждане пише: “Не прилагайте рутинна епизиотомия по време на спонтанно вагинално раждане.” Американският съюз на акушер-гинеколозите също е категоричен: “Препоръчва се рестриктивно приложение на епизиотомия, вместо рутинно” и окуражават употребата на топли компреси в периода на напъните за намаляване на травмите на перинеума.

Остава да се изяснят ситуациите, при които рестриктивната употреба на епизиотомията е оправдана, което, разбира се, е въпрос на допълнителни изследвания и анализи. Например, на повечето места инструменталното раждане е една от тези ситуации, но все повече лекари се опитват да я избягват дори и при такива условия. 

Къде е България? 

За всеобщо съжаление събирането на данни не е силната ни страна, когато става въпрос за здравеопазване и по-конкретно родилна грижа. Липсата на официална статистика прави коментара ми върху нашата ситуация невъзможен. Въпреки това, на базата на личния ми опит и всекидневното общуване с раждали жени бих могла да предположа, че положението ни клони по-скоро към споменатите по-горе страни от Южна и Източна Европа, отколкото към скандинавските държави.

Спокойно мога да кажа, че честата употреба на епизиотомията, заедно с насаждания у жените ужас от потенциални големи разкъсвания по време на нормално раждане, са сред водещите причини процентът на цезаровото сечение в България да достигне 45% и да продължава да расте

След призива си за стикери по колите БРЕМЕННА ЗАД ВОЛАНА, Антоанета Енчева продължава темата за безопасността още по-епично. Призовавайки управителите на големите супермаркети да предпазят клиентите си от урагана с РДП (родители с деца на пазар). Ето защо:


Както е казал народът, човек и добре да живее, рано или късно му се налага да отиде до близкия супермаркет за продоволствия от първа необходимост.

Това за мен не беше никакъв проблем, докато не се появи на бял свят отрочето Ива, позната с кодовото име Иви Светкавицата, чието кратко описание звучи така: бръм, бръм, бръм – фиууу. (Още в родилна зала започна да се опитва да се измъкне от леглото, а по-късно лазенето протече на бърза скорост, т.е – тичаше, докато лазеше, и, съвсем естествено, проходи много рано - и то пак с тичане.)

В момента Иви Светкавицата е на година и 3 месеца и се появява и изчезва за секунди… Луда работа.

И така - хладилникът е празен, време е за пазар. Започва подготовка в стил „Рамбо се готви за война”. Въоръжени сме с любими играчки, списък с необходимото за пазаруване и голямо търпение. Мацваме по една черна линия под очите за маскировка, връзваме лента на главата, че да не вземе някой да ни познае, и зареждаме пълнителите.

Пред супермаркета стоим мълчаливо няколко секунди в колата и след това, с боен вик „Атакаааа”, пазаруването започва.

Иви стои мирно максимум 3,45 секунди в пазарската количка. Естествено, ПРАВА, хванала се за страниците и заела поза на начинаещ сърфист, докато някой от нас се опитва да се движи максимално бързо между появилите се на пътя препятствия (да, разбирай добри хора, пазаруващи кротко в магазина).

Чувството е като да си участник в Бързи и яростни, но с таратайка тип трабант, без хидравлика и без добро сцепление на гумите, насред пешеходна зона. Къде крак прегазен, къде челен сблъсък с количка, къде ударен щендер. Сигурно оставяме доста синини по краката и задните части на клетите купувачи, тези добри хора, които силици нямат да отговарят на моето сконфузено „извинете”.

По пътя успяваме, като опитни баскетболисти, да хвърлим нещо в количката, просто ей така, защото ни е било по път. Времето ни е доста ограничено, преди Светкавицата да загуби интерес и да започне великото мрънкане.

Няма списък, няма мисъл, няма изгодно. Просто забиваш продукти в количката като Леброн Джеймс поредния си кош!

От тези нахвърлени нещица, половината ще бъдат наръфани, смачкани и олигавени, докато стигнем до вкъщи. Най-зле е с киселите млека – капачките им получават по два зъба и са готови още в хипермаркета за пиене. В количката обикновено се хвърля и нещо за примамка, подходящо за гризане, за да спасим каквото можем. Например, шоколад с по-здрава обвивка, който след това изгребваме с лъжичка от опаковката. Все едно багер е минал през него. Няколко пъти.

Многократното „Ъ”, „Ъ”, „Ъ” ми подсказва какво Светкавицата иска да хвърля в количката. Ако не го получи веднага, се чува писък. ОНЗИ писък, който казва „ще викам, ще рева и ще се тръшкам и ако ще спец части да се намесят, няма да ти помогнат”.

Звуците пък, които издава, докато прелитаме покрай щанда за животинска храна, наподобяват рев на тигър, маймуна и слон, затворени в обща клетка. Все едно тичаме през бойно поле, прескачаме окопите, заобикаляме мините (разбирай добри хора, пазаруващи кротко в магазина) и галопираме към крайната цел – касата!

Там нещата се влошават. Движим се твърде бавно!

Светкавицата може да стои в покой не повече от 17 секунди и половина. Единият от нас мята каквото хване от количката върху лентата, а другият се опитва да удържи Светкавицата да не разпилее всичко, което успее да докопа.

За "смешните" физиономии, които се налага да правим, няма да разказвам, нито за изумените погледи на другите купувачи, докато наблюдават нашето фиаско. Все едно жонгльор, клоун и акробат са събрани в една личност, която прави картофено пюре във въздуха, мятайки картофи, масло и мляко едновременно!

Обикновено на касата се явяваме с няколко разпечатани опаковки и задължително с нещо, захапано здраво в устата. Касиерката ме гледа въпросително, но аз съм непоклатима, а погледът ми казва „Ако искаш да го маркираш, сама го дръпни от устата ѝ, аз няма да рискувам! Не съм готова за ОНЗИ писък!”

В повечето случаи захапаното нещо се маркира, докато аз провесвам напред към касата отрочето. Жената успява, с повечко късмет, да намери бар кода върху надъвканото и олигавено нещо.

В лошите случаи касиерката е ухапана и по ръцете ѝ тече лига...

Ако все пак някой не е успял да придобие представа за събитието поради моите непретенциозни писателски умения, моля да изгледа бойните сцени в който и да е военен филм в стил Тънка червена линия.

След битката се прибираме изтощени в къщи и започваме да правим равносметка на понесените щети: изтекли млека, разкъсани опаковки и забравени продукти...

Наскоро споделих с една съседка за преживяванията ни, а тя, с две деца, ме вкара в техния апокалиптичен филм, в който и двете деца държат да бутат собствени малки колички, а те с мъжа ѝ карат третата, в която мятат продуктите. Лунапарк! Поради невероятните шофьорски способности на децата, все някой щендер е на земята, нещо е разпиляно, някой невинен клиент е покосен по пътя.

Та, мили хора, ако видите движеща се с двеста пазарска количка, от която се чуват странни звуци и след която се сипят разни продоволствия, моля, хвърлете се встрани, залегнете в някой окоп и изчакайте на безопасно място бедните родители да прелетят покрай вас!

А най-добре е за подсигуряване на безопасността на околните хипермаркетите да измислят пазарски колички със светлинна сигнализация. Да се вижда отдалеч, че да знаят добрите пазаруващи хора, че са в голяма опасност и към тях се приближават родители с дете на пазар! Звуковият сигнал си го правим сами.


Още от същото:

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Някои изображения може да бъдат възприети за твърде брутални.

ПРЕДИСТОРИЯ: Да снимаш бременността си, както и самото раждане на бебето, може да не е приоритет номер едно за някои жени. И когато Никол казва на съпруга си Тод Камерън, че целият патос около родилната фотография доста я притеснява, той решил да превърне това в най-смешното изживяване и за двамата.

"Идеята за фотосесията ми хрумна след като наскоро при една гаражна разпродажба намерих модел на Пришълеца“, разказва Тод Камерън за Bored Panda. Съпругата му веднага се съгласява с неговия план, защото и двамата са фенове на Хелоуин и въобще на всичко, което включва костюми, маскиране и „окървавяване“, и намира локацията за снимките.

За заснемането на кадрите с раждането на героя от филма на Спилбърг те се доверяват на фотографката Li Carter, на която ѝ отнема около час, за да увековечи чувството за хумор, с което семейството интерпретира повсеместното драматично документиране на родилния процес.

И, ето го резултатът. Фотоистория за раждането на пришълеца с близо 100 хиляди лайка и над 200 хиляди споделяния. Иначе не е за всеки.

 

Снимки: Li Carter

Таня Делчева ни изпрати този симпатичен разказ за раждането на нейното бебе преди цели 15 години! Не очаквайте нищо сензационно или шокиращо. Просто едно раждане, протекло в малко шеги и закачки, малко болка и едно ненадейно секцио. И накрая се получило едно бебе, което, представете си, приличало на мъжа ѝ!

******************************

8.05.2002. 16:50 h.

Този час на раждане е записан в епикризата от болницата.

Контракциите, а с тях и болките, бяха започнали още по обяд на предния ден. Вече бях постъпила в болницата, тъй като „преносвах“, но си бях отскочила до вкъщи за един душ, понеже живеем на 5 крачки от АГО-то. Та, като усетих контракциите, побързах да се върна в болницата и да си лежа там.

Вечерта си гледам малкото телевизорче в стаята, а на гости на Слави – Горбачов. Изпяха му „День победы“, той се просълзи, аз се развълнувах и като се засилиха ония ми ти контракции... Веднага изтичах да кажа на дежурната сестра, а тя ми вика:

Чудесно, прекрасно, хайде, върви лягай и си почивай сега, и на сутринта, като дойде докторът, ще ти включим една система и ще родиш.

Хубаво. Легнах си и задрямах. Сутринта в 6 часа – хайде в предродилна, тоалет, системи, лежи тука сега. И оттам нататък мога да опиша деня с две думи: миг като вечност.

Много болеше и досега се чудя защо не ми даваха да ставам, въпреки че така не ме болеше толкова. Сестрите обаче само ми обясняваха – Ааааа, не може, ще ти спрат контракциите!

До мен имаше една за задържане и още две раждащи, които викаха като луди. Едната роди набързо, а другата викаше толкова силно, че накрая се обърнах към нея и ѝ казах: Престани и мене ме боли, но искам тишина!

А сестрите се смеят и ѝ викат: Айде, мълчи вече, че Таня иска тишина!

Майка ми (мед. сестра в Детско отделение в същата болница) от време на време ме навестява, а една акушерка ѝ обяснява каква съм била корава. Мама ме утешава, а аз я питам дали толкова много я е боляло, когато е раждала мен. Забравила – било преди трийсет години. Не преди трийсет, отбелязвам, а преди двайсет и шест.

През това време мъжът ми долу на пейката чете роман от Агата Кристи – да се разсейвал. А мен не стига, че ме боли, ами и от прозореца слънцето спряно пече!

По едно време се изсипа цял клас акушерки-стажантки, които ме наобиколиха. Голям интерес! Една ме гали по главата и ме пита състрадателно: Боли ли те, миличка? А аз – а, не! Изобщо!

Болеше като нищо на света, но по някое време задрямвах. И в ранния следобед докторът ми вика: Виж какво, няма да те чакам повече, плодът не тръгва, аз те предупредих, че може да се наложи секцио, хайде.

Не искам.

Няма не искаш, това бебе не може да излезе от това тяло!

Ама аз винаги съм мислела, че имам супер-тяло! А докторът вика - имаш, ама за други работи… Които явно водят до това положение.

Охлелеее, добре, само не казвайте на майка ми. Акушерките ми викат - няма да казваме, обаче докторът отишъл и ѝ казал, а тя станала „бяла като ей тая стена“.

И ако цял ден си мислех, че може да умра, преди операцията вече бях сигурна. Много ме беше страх, анестезиологът над мене ме гледа с едни сини очи, сложил на устата ми онази гумена маска, той ме гледа и аз го гледам и вероятно ме е хипнотизирал.

Като дойдох на себе си, не знаех на кой свят съм - боли, боли, всичко ме боли. Майка ми над мене, а докторът, с облекчение, ми казва: Брей, ти оживя, бе!

След известно време дойде една акушерка с 4-килограмовото ми бебе, изкъпано и повито и ми го мушна до лицето, а аз го помирисах - Боже, колко е бяла и хубава, и копие на мъжа ми. След това докторът дойде и ме пита – Видя ли си бебето? Видях го, викам, изцяло прилича на мъжа ми!

Е, ти какво очакваше, вика той, на комшията ли да прилича!

И ей така, в шеги и закачки, се появи моето бебе.

Миналата седмица ви предизвикахме, като поискахме истинското ви, неподправено, нелустросано мнение по въпроса с родилната и следродилната грижа в България. Един вид „истинските истории за раждането“ на Майко Мила, които да помогнат за създаването на класация Специалистите, на които имам доверие, инициирана от Форума за бременност и детско здраве! И, Слава Богу, вие буквално ни заляхте с имена на лекари, които са увеличили семействата ви и които ще помните с добро!

Оказа се, че добрата родилна грижа и хубав спомен за лекарските грижи по време на бременността, раждането и следродилната грижа не са някакъв еднорог и за този късмет не се налага да трием билетче от някоя лотария: много и всякакви жени ще запазят хубав спомен от раждането, благодарение на определен лекар, който в най-емоционалния период от живота им ги е накарал да се чувстват сигурни и спокойни, отнесъл се е с тях с уважение и се е водил от професионализма и знанията си. За тези майки гинеколози или акушерки не са били просто медицинското лице, което наблюдава бременността и раждането. Те са били партньор, който е съдействал на майката да роди нов човек.

Искаме да споделим с всички спомените, които вие ни споделихте. Спомените за медиците, които са били до вас в този важен период и са се грижели истински и човешки за вас и бебето ви. Защото колкото и време да е минало, шевовете зарастват и децата порастват, но майките ще запомнят лекарските екипи и болниците доживот.

Ето и най-затрогващите думи и моменти от вашите разкази, а пълните текстове са публикувани по-надолу.

Не пропускайте и да се регистрирате БЕЗПЛАТНО за участие във Форума за бременност и детско здраве, който ще се проведе в София на 13 и 14 май!


Майката Красимира Пенева за д-р Сузана Нашар и д-р Виолета Димитрова от СБАЛАГ „Майчин дом“

„...Страхотен професионалист и човек. Далеч е от мисълта, че е на този свят, за да забогатее от раждащи майки. Беше с мен, когато трябва, а когато стана напечено, показа непоколебимост и професионализъм.“

„Суперлативи за работата на д-р Виолета Димитрова (неонатолог) и проявената човечност.“


Майката Милослава Абаджиева за д-р Марта Дончева и акушерка Емилия Казълова  от Акушеро-гинекологична болница Свети Лазар

„...Вдигала си е телефона за всякакви въпроси и в 9 вечерта, а когато водите ми изтекоха в 3 сутринта, си чукнахме среща след час... внимателна и нямам никакви оплаквания..., нито за миг тя или някой от персонала на болницата не са ме притискали да ми включат система или да ми "помагат" по друг механичен начин.“

„предродилна стая с люлки, топла, легло, мек под, баня... Акушерката Емилия Казълова е много търпелива и спокойна...Съобразиха се с желанието ми да не ми правят епизиотомия, да не къпят бебето и ни оставиха гушнати голи поне за час.“

„...имаше акушерки, които ме насърчаваха да кърмя,...нито в един момент не оспориха желанието ми детето да е при мен през цялото време.“


Майката Даниела Томова за д-р Константин Ташков от АГ "Света София"

„...д-р Константин Ташков дойде, за да си свърши работата. През следващите дни идваше да ме наблюдава доста по-често от лекаря на другата родилка в стаята... внимателен, спокоен и човечен. Никога не ме остави с впечатлението, че бърза за нещо друго ... нито един поискан лев "под масата".“


Майката Блага Русева за д-р Христов от МБАЛ НиаМед

„Раждането мина повече от добре... добро и мило отношение... Постоянно имаше акушерка... Наистина бяха страхотни!!!... три акушерки ми помогнаха да отида до родилна зала ... ме окуражаваха и подкрепяха! Моята акушерка беше изключителна ... Родих второто си дете без нито един шев... След раждането донесоха дъщеря ми в стаята... Стаята беше хубава и невероятно чиста!... миеха по няколко пъти на ден... дезинфекцираха дори дръжките на вратите... Всеки ден взимаха бебка за баня... най - добрата козметика... Помагаха ми с кърменето. Всяка вечер докторите идваха на визитация и преглед...“

„...невероятния д-р Христов и всички негови колеги и хора работещи в болница Ниа Мед направиха раждането и престоят ми в болницата незабравими! Създадоха прекрасни спомени в сърцето ми. Беше вълшебно!“

***********************

Майката Десислава Тодорова за акушерски кабинет "Зебра" и акушерката Надежда Стаменова от болница "Надежда

...запознах се с Илона и Йоана от акушерски кабинет "Зебра". Там ми разказаха как делът на раждането с Цезарово сечение се е увеличил и че те помагали на майки, на които било препоръчано да родят с Цезарово сечение, нормално.

... потърсих контакт с Йоана и се разбрахме да мина на консултация в акушерския кабинет и да обсъдим дали мога да родя естествено второто ми дете. Речено-сторено, след няколко дена вече седях при Зебрите и си говорих с Илона.

Разказах ѝ всичко подробно, като подчертах, че искам да раждам в МБАЛ Надежда. Освен че там проследяват бремеността ми, ми трябва болница с добра неонатология, където по възможност да работи др. Маринов, защото бебчо имаше малък кардиологичен проблем....

.... Илона ми препоръча да се обадя на акушерката Надежда Стаменова и да говоря с нея дали едно естествено раждане в моя случай би било възможно. Та, колкото и да ми беше неудобно да звъня ей така на непознати, се свързах с акушерката Стаменова, която откликна много радушно на молбата ми.

Когато тръгнаха контракциите, отидох в болницата ... звъннах на акушерката Стаменова, която беше на смяна, и тя дойде да ме види и окуражи. Приеха ме в 8 часа сутринта, родих нашия прекрасен син в 16.43 ч. Благодарение най-вече на тази страхотна жена – Надежда Стаменова, която повярва в мен и ме подкрепяше през цялото раждане!


Майката Гена Узунова за професор Стоимен Иванов, д-р. Дяволов, доцент Славчев и екип от СБАЛАГ „Майчин дом“

„...бременна с рак на маточната шийка... Всички бяха изключително мили и внимателни. Бяха човеци... Най-добрите лекари, без и най-малък намек за пари... Родих здраво бебе и се възстанових... те са ангели...златни сърца и вълшебни ръце.“

„... има добро, защото съм го срещала и съм се докосвала до него.“


Майката Ани Дора за д-р Радка Божикова от Акушеро-гинекологично отделение - МБАЛ Разлог

„... лекарка, отдадена изцяло на призванието си, в чиито ръце аз и много други майки сме се чувствали и чувстваме в безопасност... влагат сърце и душа в професията си... изцяло спечели доверието и обичта ми. С вниманието, професионализма и любовта, която влага в мисията си... когато имам проблем или просто за профилактичен преглед, се доверявам единствено на нея. И когато реша да имам второ дете, тя ще е лекарят, който ще следи моята бременост и ще го изроди... няма да забравя любовта и удоволетворението на доктор Божикова, когато разказва за малките човечета, дошли на бял свят с нейна помощ.“

„...спасява животи и помага, защото това е призванието ѝ, това е мисията ѝ.“


Пълните разкази:

Майката Красимира Пенева за д-р Сузана Нашар от СБАЛАГ „Майчин дом“

„Към 8-ми месец от бременността си се свързах с д-р Сузана Нашар, защото държах да родя в Майчин дом и по препоръка отидох право при нея. Страхотен професионалист и човек. Далече е от мисълта, че е на този свят, за да забогатее от раждащи майки. Беше с мен, когато трябва, и когато стана напечено, показа непоколебимост и професионализъм. От останалите персони, с които се сблъсках в заветния МД, няма много за хвалене... даже хич...освен д-р Виолета Димитрова - неонатолог. Суперлативи за работата ѝ и проявената човечност. Толкова.“

Майката Милослава Абаджиева за д-р Марта Дончева от Акушеро-гинекологична болница Свети Лазар

„Годината беше 2012/13. Бременността ми проследяваше д-р Марта Дончева, която води и раждането ми. Вдигала си е телефона за всякакви въпроси и в 9 вечерта, а когато водите ми изтекоха в 3 сутринта, си чукнахме среща след час в частния ѝ кабинет да види какво-що.

Тя ми води раждането (в Св. Лазар), беше внимателна и нямам никакви оплаквания, беше раждане, продължило 18 часа, като нито за миг тя или някой от персонала на болницата не са ме притискали да ми включат система или да ми "помагат" по друг механичен начин (с изключение на неонатоложката, чието име не разбрах, която каза, че трябвало да ми направят епизиотомия, защото "нейният пациент" щял да се роди с глава като на извънземно. Добре, че не се обзаложихме - с човешка глава излезе).

Имат предродилна стая с люлки, топла, легло, мек под, баня и там си изкарахме деня. На смяна беше и акушерката Емилия Казълова, която също беше много търпелива и спокойна. Съобразиха се с желанието ми да не ми правят епизиотомия, да не къпят бебето и ни оставиха гушнати голи поне за час. После само ни облякоха и пак ни оставиха :)

По "мое време" в Св. Лазар нямаше много избор на позиция за раждане и родих, легнала по гръб, което не ми беше в Топ 3, но все пак родих. Сега, доколкото знам, там има повече свобода на движението.

За следродилната грижа не мога да кажа, че беше на 100% ниво - имаше акушерки, които ме насърчаваха да кърмя, но имаше и такива, които ми се караха, че детето гладува и ми се молеха да му давам ПОНЕ вода. В момента не знам дали е по същия начин. Но е факт, че нито в един момент не оспориха желанието ми детето да е при мен през цялото време.“

Майката Даниела Томова за д-р Константин Ташков от АГ "Света София"

„Здравейте! Казвам се Даниела. Синът ми се роди през 2011 г. в 1-ва АГ "Света София". Помня ужасните ниски легла с увиснали пружини в т.нар. "ВИП" стаи, които превръщаха всяко ставане и лягане след спешното секцио в 10-минутно мъчение. Помня хаоса, вечно забързаните и сърдити акушерки, липсата на информация и помощ. Помня много неща...

Винаги ще помня и д-р Константин Ташков. Уговорката му за бира с приятели пропадна на онзи седми април преди шест години. Заряза приятелите си и дойде, за да си свърши работата. През следващите дни идваше да ме наблюдава доста по-често от лекаря на другата родилка в стаята. Беше внимателен, спокоен и човечен. Никога не ме остави с впечатлението, че бърза за нещо друго и има не повече от 2 минути за мен. Всичко това получих срещу избран по собствена воля и напълно легално платен избор на екип и нито един поискан лев "под масата". Благодаря му и до днес!“

Майката Блага Русева за д-р Христов от МБАЛ НиаМед

„На 24.09.2015г. станах майка за втори път. След трудното ми първо раждане и напълно липсващите постродилни грижи при първото ми дете през 2009 година, реших втория път да родя в болница Ниа Мед - Стара Загора. Още с първото си дете исках да родя там, но тъй като докторът, който следеше бременността ми, тогава работеше в друга болница, наклониха решението ми в друга посока и се разубедих. Шест години и половина по-късно вече бях категорична, че ще раждам в Ниа Мед и нищо няма да промени решението ми.

Раждането мина повече от добре. През целия родилен процес имаше едно добро и мило отношение. Постоянно имаше акушерка, която да следи тоновете на бебето и да регулира системата. Наистина бяха страхотни!!! Когато дойде моментът за същинското раждане, три акушерки ми помогнаха да отида до родилна зала, като през цялото време ме окуражаваха и подкрепяха! Моята акушерка беше изключителна и от колегите ѝ чух, че е свършила много добра работа!

Родих второто си дете без нито един шев, а съм 150 см. висока и влязох да раждам 45 кг. Бебето беше 2.500. След раждането донесоха дъщеря ми в стаята. Бях избрали да бъдем само двете. Стаята беше хубава и невероятно чиста! Банята беше страхотна и също блестеше от чистота! Санитари миеха по няколко пъти на ден, като дезинфекцираха дори дръжките на вратите. Боклукът се взимаше по 2-3 пъти на ден. Всеки ден взимаха бебка за баня. В тази болница използват най - добрата козметика. Връщаха дъщеря ми ухаеща така, както никога няма да забравя! Помагаха ми с кърменето. Всяка вечер доктори, заедно с д-р Христов (шеф на болницата) идваха на визитация и преглед.

Наистина Ви казвам, невероятният д-р Христов и всички негови колеги и хора, работещи в болница Ниа Мед, направиха раждането и престоят ми в болницата незабравими! Създадоха прекрасни спомени в сърцето ми. Беше вълшебно!

Благодаря от сърце на този изключителен професионалист и ръководител д-р Христов, за огромното постижение да сбъдва мечтите на толкова майки и умението да дарява истинска грижа и спокойствие от , което се нуждае всяка една жена, изминала пътя да стане майка!“

Майката Десислава Тодорова за акушерски кабинет "Зебра" и акушерката Надежда Стаменова от болница "Надежда

Започвам с малко предистория. През далечната 2012, март, родих дъщеря си с цезарово сечение по медицински причини, защото имах миома от външната страна на матката (на краче). Според лекарката, която тогава ме наблюдаваше и изроди, нямах шанс за естествено раждане, защото матката нямала да контрахира правилно. Тогава бях млада и зелена, не толкова информирана, колкото сега и се доверих на лекарката.

Та, роди се дъщеря ми и, честно казано, аз много дълго се възстановявах, раната ме болеше, белегът даже още стои. Заради миомата, през юни 2015, се наложи и операция по отстраняването ѝ – роботизирана миомектомия (с благодарности към др. Янчо Делчев и неговия екип от МБАЛ Доверие). А защо се наложи да се отстрани – защото миомата нарастваше, пък и защото ми казаха, че преди следваща бременност трябва да се махне. Дотук с предисторията.

През април 2016 разбрах, че пак съм бременна, бях много щастлива, защото с мъжа ми много искахме да увеличим семейството ни с още един член – аз много исках момченце, мъжът ми беше съгласен и на още една дъщеря, защото беше разбрал, че по-голяма от обичта на дъщерята няма. Та, бременнех си спокойно, нямах никакви оплаквания.

С лекарката, която ме проследяваше, беше станало дума за раждането още в самото начало и тя беше казала, че няма как да не е секцио пак – „Ти имаш едно секцио, пък и с миомектомията, какво очакваш“ и с това се приключи дискусията.

Вътрешно обаче аз не бях доволна, но в България практиката беше такава. В чужбина не се процедираше така, но това е тема на друг разговор. И след като ви отегчих, е време да започне интересното.

От МАЙКО МИЛА! разбрах за конференцията TEDX Women и на 29 октомври бях на уреченото място. Там, освен че видях на живо Елисавета и Красимира, се запознах и с Илона и Йоана от акушерски кабинет Зебра, които разказаха на драгата публика как делът на раждането с Цезарово сечение се е увеличил и че те помагали на майки, на които било препоръчано да родят с Цезарово сечение, нормално.

Още там потърсих контакт с Йоана и се разбрахме да мина на консултация в акушерския кабинет и да обсъдим дали мога да родя естествено второто ми дете. Речено-сторено, след няколко дена вече седях при Зебрите и си говорих с Илона.

Разказах ѝ всичко подробно, като подчертах, че искам да раждам в МБАЛ Надежда, защото, освен че там проследяват бремеността ми, ми трябва болница с добра неонатология, където по възможност да работи доктор Маринов, защото бебчо имаше малък кардиологичен проблем.

Илона ми препоръча да се обадя на акушерката Надежда Стаменова и да говоря с нея дали едно естествено раждане в моя случай би било възможно. Та, колкото и да ми беше неудобно да звъня ей така на непознати, се свързах с акушерката Стаменова, която откликна много радушно на молбата ми.

Обясни ми, че трябва да се проследят различни фактори, за да се види дали мога да родя естествено. Освен това ми каза няколко пъти, че в моя случай упойки и вливане на окситоцин няма как да се направят, защото искат да следят чувствителността на матката при евентуален проблем като разкъсване. Разбрахме се тя да присъства на следващата ми женска консултация, за да може да ме види и да преценим ситуацията заедно с акушер гинеколога.

Това, за което гледахме на прегледа, беше теглото и предлежанието на бебчето (дали благоприятстват естествено раждане), дебелината на матката при разреза, тонуса на кожата, къде е била миомата и как е отстранена - може и да изпускам нещо важно, но имайки предвид, че не съм медицинско лице, се надявам, че ми е простено.

След прегледа акушерка Надежда Стаменова ми каза, че ще ме подкрепи, ако искам да родя естествено. Отдели ми достатъчно време, за да ме подготви какво ме очаква и ми каза като тръгвам да раждам, да ѝ се обадя, за да може да дойде.

Когато тръгнаха контракциите, не разбрах веднаха, мислех си, че тазът ми се разширява... Но след едно денонощие с болки, реших, че не е лошо все пак да отида до болницата да ме видят. Нямах голямо разкритие, но предвид факта, че имам желанието да родя естествено, ме оставиха в болницата.

Звъннах на акушерката Стаменова, която беше на смяна, и тя дойде да ме види и окуражи. Акушер гинекологът на смяна също ме „окуражи“, казвайки ми, че ако родя естествено и все пак матката се скъса, те щели пак да ме режат, за да зашият матката.

Казах им, че това няма да се случи. Бях много мотивирана, за да докажа на себе си, че мога да родя естествено и да дам най-добрия старт на нашия син. Приеха ме в 8 часа сутринта, родих нашия прекрасен син в 16.43 ч. Благодарение най-вече на тази страхотна жена – Надежда Стаменова, която повярва в мен и ме подкрепяше през цялото раждане.

Много съм благодарна на нея и на екипа в МБАЛ Надежда за всички грижи, които положиха за мен и бебо.

Това е моят разказ за това, че няма невъзможни неща. Преследвайте мечтите си и те ще се случат. Успех!

Майката Гена Узунова за професор Стоимен Иванов, д-р. Дяволов, доцент Славчев и екип от СБАЛАГ „Майчин дом“

„Бях в осмия месец, когато прокървих. Отидохме в спешният кабинет на ,,Майчин дом" и веднага ме взеха в болницата в патология при професор Стоимен Иванов под наблюдение на д-р. Дяволов...

Оказах се бременна с рак на маточната шийка. В прегледите се включи и онко-гинекологът доцент Славчев. Всички бяха изключително мили и внимателни. Бяха човеци. След месец престой и много изследвания, разговори и обяснения ме оперираха. Секцио с кардинална хистеректомия (да не изпадам в подробности за шока и страха) ... Най-добрите лекари, без и най-малък намек за пари. Идваха и в неделя да ме видят как съм. Родих здраво бебе и се възстанових с времето. За мен те са ангели, които имат златни сърца и вълшебни ръце. Докато съм жива, ще съм им благодарна.

Сега съм вече здрава и знам, че има добро. Срещала съм го и и съм се докосвала до него.“

Майката Ани Дора за д-р Радка Божикова от Акушеро-гинекологично отделение - МБАЛ Разлог

„Реших да Ви разкажа за една лекарка, отдадена изцяло на призванието си, в чиито ръце аз и много други майки сме се чувствали и се чувстваме в безопасност. Радка Божикова е от младите специалисти, които влагат сърце и душа в професията си. В днешната действителност, когато всичко е с размити морални граници, да срещнеш лекар, живеещ по законите на Хипократовата клетва, е рядко явление, затова не мога да се сдържа и да не изкажа благодарността и възхищението си от доктор Божикова.

Тя е от младото поколение гинеколози, в момента завеждащ акушеро-гинекологията в МБАЛ град Разлог. Имам спомен, че преди малко повече от около десет години, с постъпването си на работа в отделението, беше лекарят който започна да прави Цезарово сечение на нуждаещите се майки (дотогава, доколкото ми е известно, родилките се транспортираха в Благоевград и други градове, когато се нуждаеха от секцио).

Моята история е обикновена. Два спонтанни аборта, и след лечение в Пловдив, се върнах в родното ми село. Там от приятелка чух много добри отзиви за доктор Божикова.

От този момент нататък, тя изцяло спечели доверието и обичта ми. С вниманието, професионализма и любовта която влага в мисията си, безпроблемно изкарах бремеността си и сега синът ми вече е ученик, а аз продължавам да съм пациент на доктор Божикова.

Показателно може би е това, че от пет години живея и работя в София, но когато имам проблем или просто за профилактичен преглед винаги пътувам до Разлог и се доверявам единствено на нея. И когато реша да имам второ дете, тя ще е лекарят, който ще следи моята бременост и ще го изроди. Човек не трябва да прави компромиси със здравето си, а доверието, което лекарите печелят, е от голямо значение за всеки пациент.

Аз знам, че мога да разчитам на професионализма и човешкото отношение на лекар, който в човека срещу себе си не вижда донор на пари, а живо човешко същество, което се нуждае от помощ. Впечатление ми е направило любовта и удоволетворението на доктор Божикова, когато разказва за малките човечета дошли на бял свят с нейна помощ.

Лекарката е от тихите герои! Тези, които не искат слава, а тихичко и педантично вършат добро, спасяват животи и помагат. Това е призванието ѝ, това е мисията ѝ. Доктор Радка Божикова е от лекарите, които вярват в по-доброто бъдеще и е от хората, които работят за него.“

 

Мили майки на Майко Мила! Днес даваме тон за началото на един голям разговор за раждането - това чудо на природата, което не само осигурява съществуването на човешкия вид, но и е основната причина за съществуването на сайта ни.

Темата за раждането е не само неизчерпаема, но и носи всички нюанси от емоционалния спектър. Освен изключително забавна, тя може да бъде дълбоко драматична и травмираща. Всяка майка носи своята история в себе си и кога със смях, кога със страх и гняв, я предава напред през поколенията или я разменя със своите приятелки, като ценна монета, получена от живота.

За всяка майка раждането е моментът, който е променил живота ѝ. Затова нашият сайт винаги ще обръща огромно внимание на темата за раждането и ще се стремим да участваме във всеки дебат, който коментира родилната грижа у нас.

По тази причина Майко Мила! тази година стана партньор в изготвянето на класацията „СПЕЦИАЛИСТИТЕ, НА КОИТО ИМАМ ДОВЕРИЕ“, организирана от Форум Бременност и детско здраве и сайта Puls.bg.

Класацията се провежда в четири категории: за акушер-гинеколог; за акушерка; за педиатър или неонатолог; за АГ болница или родилно отделение.

Помогнете ни да отличим най-добрите примери в тези четири категории, като ни изпратите и своята лична история. Ако сте имали чудесно проследена бременност, щастливи сте от отношенията ви с лекаря, акушерката, с родилния екип, с педиатъра или пък отношението в болницата е било нещо, за което си струва да разкажете – направете го още сега.

Разкажете ни кой е лекарят, напишете ни коя е болницата. Посочете ги по име и кажете – „тези хора заслужават моето признание, затова искам да ви разкажа за тях“.

Ние, Елисавета и Красимира, също имаме какво да разкажем за нашите лекари и нашите акушерки.

Красимира е раждала единственото си дете в болница "Вита". Ето какво казва и самата тя:

"Родих в нея, тъй като моят лекар израждаше там, и не съжалявам и за момент. Единствената ми забележка си остава отношението към начинаещите кърмачки – малко повече внимание към тях ще е добре дошло. Но по-важно е името на човекът, който се грижеше за мен и бебето в продължение на 9 месеца, по време на раждането и след това. Това е доктор Велислава Хафузова - моят лекар-партньор в бременността и раждането. Уверен, спокоен и човечен професионалист, който нито за секунда не ме остави да тъна в съмнение, страх или незнание. Нещо изключително важно за родилки като мен, наричани по други болници „лигли“. 

Елисавета пък, като един ветеран, е раждала в "Майчин дом" и "Света София", и ето какво иска да ви разкаже за трите раждания.

За Майчин дом и грижата, която получих преди 13 години не иска да говори все още, защото травмите не са отминали, но някой ден ще разкаже. Слава богу, и на трите раждания акушер-гинекологът беше доктор Рени Райчева. Тя изроди и трите ми деца, като последното раждане беше наистина много тежко. Три пъти секцио, по независещи от мен причини, и ето ме - здрава, жива и във форма. Освен това тя е семейният ни акушер-гинеколог във всички смисли - изродила е и мен и трите ми деца. Представете си го това - да извадиш бебе и 30 години по-късно от него да извадиш друго бебе. Чудо!!!!!

Радвам се, че има и две прекрасни жени, които най-сетне поставят акушерката на полагаемото ѝ се водещо място. Това са Йоана Станчена и Илона Нешкова от акушерски кабинет "Зебра". За мен няма никакво съмнение, че те са бъдещето на родилната помощ. Още помня момента, в който притеснена и объркана от нещото, наречено кърмене се обадих на Йоана и тя дотича с Миглена Делчева под ръка, за да ми помогнат да тръгна по пътя на кърменето за пръв път, макар да бях родила трето дете. И досега не мога да намеря думи да им благодаря, защото успях да изживея това, което преди беше най-голямото препятствие в живота ми.

И така! Майко Мила! чака вашето мнение по въпроса с раждането и родилната грижа. Чакаме вашите лични разкази за добрите примери в тези области – искаме истинското ви, неподправено, нелустросано мнение.

А освен това можете да гласувате за любимия си акушер-гинеколог, най-прекрасната акушерка на света, най-разкошната болница и най-забележителното родилно отделение ето тук.

Пращайте ни вашите разкази на имейл maikomilabg@gmail.com, а най-добрите ще публикуваме в Майко Мила! в следващите седмици, защото доброто трябва да бъде разпространявано и подкрепяно.

Човешкото, достойно и уважително отношение на лекаря и акушерката към пациента е признак, че живеем в общество, в което всеки знае правата и отговорностите си, както и цената си, но е наясно и с цената, която ще плати, ако не ги спазва. Това се нарича осъзнато, гражданско общество – онова, което много ни се иска да бъдем, но, уви, все още не сме. За да го постигнем, трябва да работим здраво.

Затова – посочете ни имената на добрите медицински примери в родилната грижа в България.

Родителите имат право да ги знаят.

cross