fbpx

Когато си лидер на САЩ (и куп глобални институции), би трябвало да знаеш тази история:

През 2014 г. джипове на „Ислямска държава“ влизат в село на етно-религиозната група Язиди, намиращо се до границата на Ирак със Сирия. Джихадистите избиват стотици хора. Отвличат момчета, за да ги превърнат в свои войници. Момичетата и оцелелите жени използват за принудителен труд и сексуално робство.

Сред пленените в иракския град Мосул, завладян същата година от бойци на терористичната групировка, е Надя Мурад. Сред избитите са майка ѝ и шестимата ѝ братя.

Язидите, чиято вяра съчетава аспекти от няколко религии, са една от най-уязвимите общности в Ирак. От август 2014 г. те са мишена на ИДИЛ в опита ѝ да „прочисти“ Ирак и съседните държави от неислямски влияния.

Тя успява да избяга от сексуалното робство и миналата година, на 25-годишна възраст, стана вторият най-млад лауреат на Нобеловата награда за мир. Подели си отличието с д-р Денис Муквеге от Демократична република Конго, който лекува жертви на сексуално насилие.

През 2018 каузите на Денис Муквеге и Надя Мурад спечелиха Нобел за мир, защото и двамата „са изложили личната си сигурност на риск чрез храбро противопоставяне на военните престъпления и осигуряването на справедливост за жертвите“,
посочиха от Нобеловия комитет.
Снимка: nobelprize.org

Преди два дни Надя беше сред групата представители на бежанци и активисти за човешки права, които се срещнаха с американския президент Доналд Тръмп в Овалния кабинет.

В Мосул Надя е била подлагана на мъчения и групови изнасилвания, продавана и препродавана на пазарите за роби на джихадистите, принуждавана е да се отрече от религията си. След бягството си се добира до Иракски Кюрдистан, където я настаняват в бежански лагер. После се свързва с организация, която ѝ помага да замине при сестра си в Германия. Там започва активистката си дейност, чиято мисия е кланетата на язиди през 2014 г. да бъдат признати за геноцид. 3000 язиди са в неизвестност, алармира Надя, която е сред едва 28-те оцелели след религиозното преследване.
@NobelPrize/Twitter

Изправена до внушителното кожено кресло, в което седи Тръмп, Надя описва в мъчителни детайли как терористичната групировка е нападнала селото ѝ.

Въпреки че „Ислямска държава“ вече е прогонена от Мосул, язидите не могат да се върнат у дома, заради битките за контрол в района им между иракското и кюрдското правителство, казва още Мурад.

Реакцията на Тръмп на нейната история е най-малкото неловка, за да не кажем ужасяваща.

Когато Мурад казва на Тръмп, че „Ислямска държава“ са убили майка ѝ и шестимата ѝ братя, Тръм се обръща към нея с думите "КЪДЕ СА ТЕ СЕГА?"

Без да се смущава от очевидната липса на интерес, умение да чува и емпатия от страна на Тръмп, Надя повтаря: „Убиха ги“. И допълва, че са хвърлени в масови гробове. „Аз все още водя битка, за да живеем без опасност за живота си. Моля, направете нещо.", казва още Надя на Тръмп.

Целта ѝ е да поиска от него да окаже влияние върху кюрдското и иракското правителство да защитят язидите като религиозно малцинство, за да могат бежанците да се приберат у дома си.

След като получава нещо като уверение, че въпросът ще бъде разгледан, Тръмп кара Надя Мурад да обясни за какво точно е получила Нобелова награда за мир…

-- Това е невероятно - казва той (за наградата). – Поради каква причина ви я дадоха?

В допълнение виждаме как в по-голяма част от времето Тръмп стои с гръб към Надя Мурад, която търпеливо и чистосърдечно разказва историята си над главата му.

"Нека разгледаме това… Ще го направим, нали? Благодаря ви много...", завършва Тръмп с тон, който показва, че кризи като геноцид над малцинствена група и сексуално насилие над жени са последната му грижа.

Цялото видео с „лидерското“ поведение на Тръмп следва:

По темата:

Днес, в XXI век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда. България е на първо място по брой жертви на трафик на глава от населението в Европа, а 13 на всеки 100 000 българи стават жертви на трафика на хора всяка година.

Вече сме писали за трафика на хора и нелегалната търговия с човешки съдби. Той включва набиране, контрол и злоупотреба с телата и/или с труда на мъже, жени и деца. Не забравяйте, че трафикантите на хора дебнат в социални мрежи и зад фалшиви обяви за работа.

За четвърта поредна година, А21 и доброволци от цял свят ще предприемат градски поход в името на свободата на жертвите на трафик на хора.

Майко Мила! се присъединява към поканата им и призовава всички желаещи да се включат в Похода за свобода тази събота, от 11:00 часа, на Моста на влюбените (НДК). Заедно с още 50 държави по цял свят ще вървим от Моста на влюбените до Народния театър в символична подкрепа на тези, които не могат да го направят, за да покажем солидарност и подкрепа към пострадалите от сексуална и трудова експлоатация.

Походът ще завърши в градинката пред Народния театър с концерт на открито с участието на Sofia Gospel Choir, Ангел Ковачев, Славин Славчев и други. Първите 100 участници ги очаква и по една тениска с послание в подкрепа на жертвите на трафик.

Повече информация за събитието може да бъде намерена във Фейсбук събитието.

Днес в Майко Мила! отваряме темата за трафика на хора, защото проблемът освен актуален и болезнен, придобива и чудовищни размери. Едва ли някой някога си е представял, че може да стане жертва на трафиканти на хора - та това звучи направо невероятно! Да, но както се казва - не се заричай, защото не знаеш какво ще ти поднесе животът. Ако смятате, че никога няма да станете жертва на трафиканти на хора, прочетете този текст.

Трафикът на хора представлява нелегална търговия с човешки съдби. Той включва набиране, контрол и злоупотреба с телата и/или с труда на мъже, жени и деца (да, вероятността да станете жертва на трафик на хора, обаждайки се на съмнителна обява за набиране на детегледачки в Англия е ОГРОМНА). Днес, в XXI век хора по цял свят биват продавани и купувани против волята си посредством насилие, измама и принуда.

В темата за трафика на хора ще ни въведе Яна Каролева-Стоянова, която работи в организацията А21 България. Яна ръководи Националната телефонна линия за борба с трафик на хора, която беше създадена през есента на 2015-а година от А21 България.

Линията е денонощна и безплатна и е първата и единствена подобна гореща линия в България.

А21 България е международна неправителствена организация с представителства в 11 държави, сред които САЩ, Тайланд, Гърция, България, Норвегия, Южна Африка, Австралия. Тя се бори с трафика на хора от 2008-а година насам. В България А21 работи от 2012-а година.

Основната мисия на А21 по света и в България е да достига, спасява и възстановява жертвите на трафика на хора. Предотвратяват се случаи на поробване, чрез ангажиране на хората в събития, ученически презентации и образователни програми. Организацията работи в тясно сътрудничество с органи на реда при извършването на акции и нападения, идентифициране на жертви чрез Националната телефонна линия за борба с трафика на хора, внасяне на наказателни дела в съда и представляване на жертвите в съда.

А21 България сътрудничи с български и чуждестранни институции, органи на реда и неправителствени организации за премахване на робството на всички нива. Организацията обучава държавни служители и широк кръг специалисти в сферите на превенция на трафика и идентификация на потенциални жертви. Работи персонално с всеки човек, за който се грижи, осигурявайки му достъп до жилище, медицинска грижа, консултиране, образование, работа и връщане в родната държава, в зависимост от индивидуалните му нужди.

Национална телефонна линия за борба с трафика на хора

+359 800 20 100 | 080020100.bg

Bulgaria National Human Trafficking Resource Line

*******************

Има една често срещана първична реакция, когато повечето хора чуят изречението “Робството все още съществува” - все пак, живеем в 21-ви век и турското робство отдавна е в миналото, както и времената на памуковите плантации. Първа обикновено идва изненадата.

След това, заедно със статистиката, идва и шокът.

По света днес има над 20 000 000 души в робство (двайсет милиона!!).

80 процента от тях са жени и деца. Средната възраст на децата в робство е 12 години.

На всеки 30 секунди един човек попада в робство, а само един процент от всички жертви някога се спасяват.

Днес трафикът на хора или както още е наричан - “съвременното робство”, засяга повече хора от всякога в човешката история. Той е е най-бързо разрастващата се организирана престъпна дейност в света.

Мъже, жени и деца са принуждавани на проституират, да просят, да работят в строителството, на полето или в нечий дом в нечовешки условия, а техните трафиканти печелят средно по 360 милиарда лева годишно.

Малко по-малко от търговията с наркотици и оръжия.

Често жените, жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, са принуждавани да обслужват по 40 клиента на денонощие. Много от тях са с отнети лични документи, заплашвани със смърт, системно пребивани и насилвани за назидание до степен, в която мисълта да потърсиш помощ, за да се спасиш, става все по-далечна.

Насилствените аборти и случаите, в които жените в трафик са принуждавани да продължат да “работят” в напреднала бременност и след това да продадат детето си, са част от тяхното всекидневие.

Често мъжете, жертви на трафик с цел трудова експлоатация, работят тежък физически труд в рамките на дълги, изтощителни смени, живеят в ужасяващи хигиенни условия и не получават дори нещо близко до дължимото за труда си. Много от тях, ако успеят да се измъкнат, се прибират вкъщи при семействата си и отказват помощ, измъчвани от чувство на срам и вина.

Да, всичко това, заедно със световния глад и липсата на равноправие на жените в определени части на света, е ужасяващо, но по какъв начин ни засяга?

България е основен “износител” на жертви на трафик на хора в Европейския съюз и, заедно с Румъния, е с най-голям брой трафикирани хора в Европа.

Българските граждани попадат в трафик на хора без значение от своята етническа принадлежност, възраст, образователен ценз или социален статус.

По данни на Националната комисия за борба с трафика на хора идентифицираните българи, жертви на трафик, са близо 500 на година. На пръв поглед не звучи много, но спомнете си, че само 1 процент от жертвите на трафик някога се спасяват и биват идентифицирани. В тази перспектива нещата започват да изглеждат по друг начин.

Всичко това повдига много въпроси:

Как и защо човек става жертва на трафик?

Жертвите на трафик не си ли го “търсят” сами?

Каква е разликата между трафика на хора и проституцията и има ли жертвата на трафик типичен профил?

Кой и как помага на жертвите на трафик?

В следващите материали по темата ще се опитаме да отговорим на тези и други въпроси, да разсеем някои от митовете и стереотипите, свързани с проблема, както и да разгледаме какви са рисковете от попадане в трафик и какво се прави по въпроса в България и Европа.

А ако междувременно имате конкретни въпроси или опасения във връзка със себе си или свой близък - не се колебайте да се свържете с Яна тук, при нас, или да звъннете на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора на следния номер и адрес в интернет

+359 800 20 100 | 080020100.bg

cross