Взаимоотношенията със съседите са сложна работа. В тази история обаче съседът не е недоволен от силна музика или протекла тръба. Людмила Токин ни разказва на какво е подложена от един от съседите си от август насам. Психическият тормоз включва заплахи, удари по вратата ѝ, звънене по телефона.
От полицията и СОТ ѝ казват, че няма какво да направят, преди да ѝ се случи нещо. Все си мислехме, че е добре да се задействат, за да НЕ ни се случи нещо, но може би бъркаме.
Прочетете историята на Людмила и ако има какво да я посъветвате, направете го, защото неофициалният съвет, който получава от полицаите, е да си продаде апартамента.
Всичко започна през август. Тогава един от моите съседи в кооперацията, в която живея, започна да ме тормози психически. Първоначално се забавляваше да мести изтривалката пред вратата ми нагоре-надолу по етажите. После започна да ме причаква и да ме тормози. А от 16 декември насам
с шутове ако не всеки, то през ден.
Засега вратата издържа. Въпросът е, че аз не знам докога ще издържа, тъй като съм самотна майка, живееща само с дъщеря си.
Подала съм жалби до 1-во РУ-СДВР и до самия началник на управлението, до прокуратурата, до омбудсмана.
Във всички дни от последния месец, когато този човек се опитваше да разбие вратата ми, виках СОТ, както и полиция. На 20 декември ми беше вдигнат скандал, от човек, работещ в СОТ, че не можело да ги разкарвам всеки ден. Същото ми казаха и полицаите.
Щом съм имала подадена жалба,
Да чакам какво!? Да ми се случи нещо? Отговор: “Да, ако не ви се случи нещо, ние няма какво да направим”.
Преди малко имаше нов шут по вратата ми. Натиснах паник бутон към СОТ. Дойдоха, само за да ми вдигнат скандал, че не можело да ги викам просто ей така. След това ми звънна и шефката им, която също ми се накара.
Междувременно, се опитах да поговоря с майка му и да ѝ кажа, че синът ѝ може би има някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и би било добре да се лекува. Тя ми затвори и е побързала да му даде номера ми.
Сега освен че рита по вратата, ми звъни и по телефона. Заплашва ме, забавлява се, гаври се… Един път ми каза, че ще ме изкорми. Друг път ми звънна, за да ми пожелае “Добро утро”…
Ако някой се чуди какво съм му направила – ами нищо! За всички години, в които живея на това място, съм се засичала броени пъти с него по стълбите. И нищо повече. Просто ме е нарочил.
Доколкото знам, не съм единствената потърпевша. Нещо подобно се е случвало преди години и с друга жена от входа. Съседът е чупел врати, прозорци, нападал е.
И от всичко това излиза, че трябва да ми се случи нещо, за да реагира полицията. Въпросът е какво точно може да се случи на една самотна майка и дали няма да е прекалено късно. Макар че вчера полицаите ми казаха, че кой знае какъв смисъл от опитите ми нямало да има – по-добре да си продам апартамента и толкова.
Има ли как да направя още НЕЩО, преди да ми се случи НЕЩО?
Бебешките движения са един от показателите за здравето на бебето, който лесно може да се следи и от самите жени. Както вече писахме в Бременността не е болест, в редица страни специалистите насърчават бъдещите майки да обръщат внимание на това кога и колко е активно бебето им, за да могат да забележат, ако настъпи някаква промяна в обичайното им поведение. Друг начин за това е броенето на ритници за определен времеви интервал.
У нас с този метод ни запознава съвместната кампания на Алианс на българските акушерки /АБА/ и Фондация „Макове за Мери” Как е бебето ти днес?. Неда Атанасова ни гостува, за да ни разкаже малко повече за методо от личен опит. Има няколко причини за това.
Първо, у нас броенето на движенията на бебето все още е подценявано от специалистите, провеждащи женска консултация.
Второ, „в повечето майчински форуми можеш да разбереш как да си направиш домашен адронен колайдер от чушкопек или как правилно да тричаме бебето в морска сол, но почти нищо по тази тема“, твърди нашата авторка.
Трето - голямото преброяване на ритници всъщност е много приятно занимание. Ето защо.
Броенето на детските движения е просто, безплатно и спасява бебета* – супер, особено за държава, където родилните грижи търпят критика. За мен този метод беше много ценен най-вече, защото ми даваше въжделеното спокойствие за бебето.
Оказва се, че следенето на детските движения в третия триместър на бременността води до значимо намаляване на вътреутробната смъртност. Освен това, проследявайки бунтуването на своето бебе, вие се грижите за неговото здраве, спокойни сте за състоянието му и изграждате по-добра интуитивна връзка помежду си.
Бройте движенията всеки ден, за предпочитане по едно и също време.
Настанете се удобно точно когато бебето обичайно е най-активно, и засечете за колко време прави десет движения. За норма се счита до два часа, но обикновено отнема по-кратко време.
Брои се всяко движение - побутване, обръщане, ритане. Важно е какво е нормално за ВАШЕТО бебе. Скоро ще установите, че то има определен модел, който се запазва ден след ден, и прави движенията за приблизително еднакво време.
На практика не ви трябва нищо освен часовник. Но най-удобният начин да следите движенията е мобилно приложение (каквото може да свалите от сайта на Как е бебето ти днес?).
Времето за следене по същество представлява блажена почивка и позволява да се опознавате с бебето – ще забележите как реагира на гласовете ви, на определена музика, на галенето по корема.
На мен не ми беше достатъчно да мързелувам сама, така че прекрасният ми съпруг ми помагаше в тази изморителна дейност. Казвам „помагаше” съвсем буквално – дъщеря ни винаги се раздвижваше, когато той я помоли. Бяха прекрасни, осъзнати, наши си моменти, в които да сме заедно „тримата”.
Подразбира се, че по време на свещеното броене на ритници имате право да бъдете обгрижвана и да ви се носят вкусни неща за ядене и пиене – чаша студен портокалов сок или вода с лед са средство да събудите и стимулирате бебето да се пораздвижи в корема ви. Помага и ако лежите на лявата страна.
Тъй като майката е тази, която прекарва цялото си време със своето бебе и го познава най-добре, тя лесно може да съобщи дали движенията, които извършва, са типични за него, или не; дали е повече, или по-малко активно от обичайното за него. И тази информация не бива да бъде подминавана по време на консултация.
Учудващо е обаче защо този метод – удобен, безвреден и безплатен, е толкова непопулярен в България. Някои лекари не одобряват следенето на движенията, тъй като то причинява на майката „излишни тревоги”.
При мен беше обратното – любимото усещане, когато бебето се движи, неутрализираше смътните страхове дали всичко е наред. Броенето на ритници беше успокоителен инструмент. С него следях как детето расте, подритва бодро майка си и явно се чувства добре, вечер след вечер.
Докато нашата история беше напълно позитивна, понякога възникват поводи за притеснение. И консултация. Например – бебето не се движи както обикновено, а по-вяло. Слушайте интуицията си и не отлагайте прегледа.
Именно броенето е „инструмент”, който може да ви помогне да откриете потенциален проблем и в този смисъл съотношението риск-ползи оправдава известното „затормозяване”, някоя и друга фалшива тревога и повдигнатата вежда на лекаря.
Ако нещо ви притеснява, не мислете „сега дали няма ме помислят за параноичка“, а настоявайте за детайлен преглед. Лекарите и акушерките влагат страшно много в професията си, те също искат най-доброто за бебето и ви разбират. Едва ли ще осъдят загрижеността ви.
А дори и да нямате никакви притеснения и се доверявате на класическата консултация, времето, в което броите ритници, е много специално. Така можете да се фокусирате върху опознаването на бебето и неговия характер. Това време е и чудесна възможност за вашия партньор да изгради лична връзка с детето, което очаквате.
* Броенето на детските движения може да намали риска от интраутеринна смърт на бебето, която засяга една на всеки 125 бременности в България. Това твърдят инициаторите на кампанията Как е бебето ти днес?
