fbpx

Речта е един от най-важните показатели за развитието на детето. Счита се за норма на 3-годишна възраст детето да използва изречения поне с по две думи. В ерата на технологичния прогрес обаче често има деца, които дори на три години не казват много повече от „мама“ и „татко“.

Според изследванията на две години детето е редно да използва около 50 думи.

Защо не проговаря

Бабите може да коментират, че „на една година вече сте разказвали приказки“, а вашето дете мълчи дори на три години. Не им обръщайте особено внимание, но имайте предвид, че съществуват няколко фактора, които могат да причинят забавяне на говора.

Детето, още ненавършило годинка, е седнало пред телевизора, гледа картинките и никой не говори с него. То възприема информацията визуално, но няма диалог. Само вижда и чува, а за да говори, трябва да изслуша и да отговори. Тоест, детето се нуждае от диалог, който не получава.

Понякога е напълно достатъчно да изпратите 3-годишно дете с остра липса на комуникация в семейството в детска градина. В среда от себеподобни много деца се научават да говорят по-бързо, отколкото в компанията на възрастни.

Родителите, които решат да развият речта на тригодишното дете (ако то няма заболявания, които възпрепятстват говора), трябва да се подготвят за бавен и трудоемък процес. Детският психолог или психотерапевт може да е от помощ. Ключът към успеха до голяма степен е в усилията, и то усилията на родителите.

Ако причината за забавянето в развитието на речта е органична (слухови заболявания, неврологични аномалии, патологии на речевия апарат или на речевия център на мозъка), на детето трябва да се осигури адекватно лечение в зависимост от диагнозата. Паралелно с това лекарят ще даде и препоръки за логопед, с който да се работи за развитие на речта.

Ако причината за мълчанието на детето се крие в социални, педагогически или психологически проблеми, трябва също така да премахнете факторите, които му пречат да се изразява речево.

Смята се също така, че момчетата проговарят по-бавно от момичетата.

Съветите на психолога

Обръщайте внимание на детето си като личност, важна, колкото всеки възрастен във вашето семейство. Говорете с него, обсъждайте важни въпроси и такива от ежедневието - какво да сготвите за вечеря, къде да се разходите през уикенда и т.н.

Дори детето отначало да не отговоря нищо, то ще започне да формира полезен навик - да общува. Паралелно с това ще започне развитието на вътрешната реч, по-добро разбиране на пасивната реч.

Възможни причини

Родителят говори вместо него 

Свръхзащитното родителство може да доведе до липса на мотивация за говорене. Ако попитате детето каква ябълка иска - зелена или червена, и след това отговарите вместо него "Червена, защото ти е любима", тогава детето просто няма смисъл да намира думи и да отговаря.

Ако такива ситуации се повтарят редовно, тогава децата изграждат навика да мълчат. Ако тази ситуация напомня на вашата, променете отношението си към детето и го освободете от това обгрижване. Не му правите услуга, като предвиждате исканията му.

Шепотът и мънкането не трябва да се насърчават. Също не използвайте бебешки думи. Те са много по-трудни за произнасяне. Говорете с бебето си като с възрастен. Ще му бъде приятно и полезно.

Стресовите ситуации или проблемите с родителите в семейството имат много силен ефект върху децата. Излишно е да казваме, че те попиват абсолютно всичко като гъба. За някои деца ранната раздяла с майката и тръгването на ясла, може да е стресиращо. За други пък липсата на среда с връстници, може да окаже негативно влияние. Трябва да се следи внимателно какво може да остави сериозен отпечатък върху психиката на децата.

Мълчание поради уплаха

В ранна детска възраст детето може да се уплаши от нещо - от падане или удар, от внезапен, остър звук.

Смесица от шумове

Телевизорът, който работи само като фон, също пречи на възприемането на звуци. Думите се разтварят в някаква какофония от речта на родителите, музиката, специалните ефекти и говора на актьорите. Детето просто не разбира кое какво е от цялата шумотевица.

Мълчание на дете в двуезични семейства

Понякога деца в двуезични семейства може да имат говорни проблеми тъкмо поради наличието на повече от един език. Мама и татко могат да си говорят на два различни езика, те се разбират, но детето не разбира какво става. С малко дете е най-добре, докато проговори, да се говори само на един език.

Други проблеми

Не трябва да се забравяме и наследственият фактор, родовата травма, патологията на развитието на органите. Част от тези факти са трудни за възприемане от родителите, но голяма част от тези първопричини са поправими. Дори децата с увреждане на мозъка до определена степен, могат да започнат да говорят и да станат абсолютно пълноценни хора.

Какво да правим, ако детето не говори

Музика

Може да започнете да му пускате музика. Песни, класическа музика - всичко това има благоприятен ефект върху способността за възприемане на света, звуците, речта.

Описване на всички предмети и дейности

Използвайте всеки час, прекаран с детето си. По пътя към магазина или на разходка опишете и обсъдете с него всичко, което се случва на улицата: минава кола, червена е, голяма е, куче се разхожда - малко, сладко куче... и т.н.

Докато готви, майката може да показва на детето кухненски прибори и да ги назовава на глас (лъжица, тенджера), както и продуктите (ябълка, морков, зеле, ядки).

Ако в семейството има няколко деца, тогава като правило, проблемите с развитието на речта се наблюдават при по-малките. Психолозите вярват, че така може да влияе честото общуване с други деца, тъй като общуването с възрастни все още се счита за оптимално за развитието на речта.

По-малките деца от големи семейства често са твърде "мързеливи", за да говорят както трябва и с колкото думи е нормално.

Задавайте често въпроси на детето си. Дори и да не може да им отговори, продължавайте да питате. Рано или късно ще ви отговори.

Веднага след като детето проходи, говорете с него, произнасяйте абсолютно всичко, което правите. "Ето я лъжицата, взимам я в ръка, гребвам от супата и я поднасям към устата си." Тоест, добре е да произнасяте всичко до най-малката подробност.

Когато говорите с бебето си, опитайте се да го накарате да гледа лицето и устата ви. То ще види как трябва да движи с устните си, как издавате звуци и ще се опита да повтори.

Комуникация с много хора

Комуникацията и обществото са важни за детето. То трябва да общува не само с майката. Добре е да посещава баба и дядо, например - това е хубаво не само за семейството, но и за развитието му.

Ограничете гледането на телевизия

Гледането на телевизия не се препоръчва за дете под година и половина. След тази възраст гледането е добре да не надвишава 15 минути на ден. Така детето ще е по-спокойно и може би ще започне да говори по-скоро. 

Фина моторика

Игрите, развиващи фината моторика са приятен начин да прекарате време с детето, а и развиват определени части на мозъка.

Книгите

Четете книги на детето си по-често. Това не само развива речта, но и паметта.

Преглед при специалист

Ако едно дете не говори на 3-годишна възраст, е добре да посетите лекар, за да се установи причината. Като за тази възраст вече не е достатъчно то само да разбира речта, а трябва да произнася фрази, състоящи се от поне две думи и да формира изречения.

Преглед при невролог няма да навреди. Дори да е само за ваше успокоение. Може да се направи фонограма. Добре е да се консултирате и с логопед. Всичко това ще ви помогне да установите причината за забавянето в развитието на речта. 

Когато оценяват речевите способности на детето си, родителите трябва да вземат предвид не само колко и какво казва в момента, но и да следят динамиката на речта: ако детето говори с определен брой думи както на 2, така и на 3 години и речникът му практически не се увеличава, тогава може да има някакъв проблем.

Ако на 3 години детето изостава от стандартите, но все пак борави с няколко думи, които прогресивно се увеличават, това е добре и се счита за положителен знак. Въпреки че до известна степен изостава от нормата, се вижда, че има положителна динамика в личностното му развитие.

Не е необходимо да сравнявате детето с другите деца. Вашето дете е уникална личност, няма друг човек като него, така че всякакви сравнения са излишни.

Ако започнете да развивате речевите функции на детето, ползвате съветите на специалисти и детето получи лечение, ако такова е необходимо, тогава прогнозата е доста благоприятна. 85-90% от децата напълно наваксват с речта и до 6-7-годишна възраст вече говорят като връстниците си.

Снимка: Matthew Osborn за Unsplash

Едно от нещата, които несъмнено чакаме с голям трепет, е проговарянето на децата. Кои ще са първите им думи? Дали ще е "мама", или "адронен колайдер"? Колко бързо ще започне да говори като голям човек? Колко време ще ни отнеме, за да го накараме да замълчи поне за миг?

Но какво да правим, ако на детето не му се говори с нас и това си е. Да посетим специалист е задължително. Но има и някои техники, които можем да прилагаме вкъщи.

За тях ни разказва Ели Мантовска, която е съосновател, заедно с психолог и логопед, на курса "Сладки думи", помагащ на родителите с техники за стимулиране на проговарянето и общуване с малкото дете.


Може би най-често даваният съвет (дори и от педиатри) на родители с дете на около 2 години, което все още не говори, е „Да изчакаме и да видим“. Причините са много:

  • стандартите за проговаряне са много широки;
  • много деца днес проговарят по-късно, без да има очевидна причина;
  • малцина експерти работят със съвсем малки дец;а
  • в България доскоро нямаше курсове за родители за подпомагане на говора и общуването с малкото дете.

Но какво да правим, ако детето вече е на 2 години и казва едва десетина думи?

Предлагаме ви няколко прости и забавни игри, базирани на академичния и професионален опит на психолог и логопед (общо над 35 години), научни изследвания и опита на над 100 семейства в България, преминали онлайн курса ни, с които да се опитате да съдействате на детето за по-интензивно проговаряне.

Майчински език (реч, насочена към бебето)

Това е езикът, който всички майки по света използват, за да говорят на децата си; онзи език на нежност и радост, който може да разбереш и на китайски. 

Звънливи, високи тонове, изпълнени с емоция. В този момент думите звучат като песен и са чудесен начин детето да разбере как използваме езика, за да предадем емоция. 

Гласните се издължават, думите се преувеличават, говорът става по-бавен, изреченията са по-къси и опростени. Поставя се акцент на определени думи. Това не е говорено по бебешки („ам-ам“, „папкаме“ и т.н.).

Какво казва науката?

Научни изследвания сочат, че този начин на говорене помага на бебетата и малките деца да развият няколко ключови способности:

  • да разграничават между различни звуци;
  • да откриват края и началото на думите в речта;
  • да разпознават конкретни фрази в речта

Изследвания от още 1995 г. сочат дори нещо повече: „майчинският“ изглежда помага и на възрастните. В експеримент с англоезични възрастни, на които са пуснати записи на китайски, се оказва, че участниците могат да различат и научат нови думи по-лесно, когато записът включва реч, насочена към бебета. 

Как да го използвате, за да стимулирате говора и общуването с детето

Използвайте го в ежедневни ситуации. Например може да научите детето да казва „пак“. Играйте на любима игра и със звънлив глас и преувеличена емоция кажете „Хайде отново? Пак?“ и изчакайте. След като повторите още няколко пъти, вероятно детето ще опита да покаже, че иска да играе отново или с жест, или с опит да каже „пак“.

Техниката „Саботаж“

За да поканите детето по неустоим начин да общува с вас, се придържайте към мотото: саботаж на средата, рутината и играта. Например:

  •  за средата: сложете стола за хранене легнал на земята и изчакайте реакцията на детето – то ще забележи и ще иска да ви покаже, че нещо не е наред; 
  • за рутината: дайте на детето купата със супа, но без лъжица и изчакайте реакция; 
  • за играта: подайте му играчката в затворена с капак кутия, която детето не може да отвори само. Изчакайте да поиска помощ.

Функционален речник от разнообразни форми на речта

До втората година около 60% от речника на детето се състои от съществителни имена, защото “учим” детето, като наблягаме предимно на тях. Но да не забравяме и останалите части на речта, за да може то пълноценно да се изразява и да е готово да формира фрази и изречения към втората година. 

Може да използвате предложения от нас функционален речник или да си съставите собствен списък с разнообразни думи, с които да улесните детето в общуването. Това са думи, много по-важни от цветове, форми, числа или букви, които ще имате време по-късно да упражнявате.

Функционалният речник е особено важен, ако детето предстои да тръгне на детско заведение или да го гледа друг човек. С тези думи новият човек ще може по-лесно да разбира и откликва на нуждите на детето.

Как психолозите, педиатрите и логопедите броят думите, които детето казва? 

Нещо важно, което малко родители знаят, и вярваме, че ще ви успокои – всъщност как да броим думите на детето?

Дума е това, което детето използва последователно, с намерение, независимо (не просто като повторение след родителя). 

Това може да са: 

  • думи, приближаващи се по звучене или част от дума ("ноч" вместо “нощ”, “да”, вместо “вода”); 
  • думи, измислени от детето – „ита“ за катерица;
  • жестове, възклицания (“о-о"); 
  • звуци от ежедневието ("бууу" за кола)
  • дума на чужд език, ако детето е в многоезична среда ("я" за “да”); 
  • звуци на животни ("бау" за “куче”). 

Ето защо възклицанията и звуците на животните, които са лесни за произнасяне, могат с времето да се превърнат в срички, които изграждат правилно произнесени думи.

Знаем, че всяко дете е различно и достига до обичайните фази в развитието по различно време. Някои сядат по-бързо, други прохождат по-бавно. Същото е и с говоренето – някои започват да бърборят много рано, докато други предпочитат да не се “хабят” с обяснения от крехка възраст, без това непременно да е свързано със забавяне на речта.

И всичко това е напълно в реда на нещата. Но като родители трябва да следим тези процеси, за да знаем кога всичко върви с темпото на детето и е в нормите за развитие и кога може би има някакви допълнителни причини, поради които има забавяне.

Когато става въпрос за проговаряне, това забавяне може да е свързано с проблеми със слуха, говора или с когнитивни затруднения. Затова е добре, ако имате съмнения, да говорите с педиатъра и да се назначат необходимите срещи със специалисти, както и допълнителни изследвания при нужда.

Какво е обичайното говорно развитие при малките деца?

Както знаем, “нормално” може да бъде твърде широко и индивидуално понятие, но все пак можем да проследим някакви граници.

Около първата годинка децата започват да бърборят и сричкуват, казвайки първите си думи. Повечето до 2-годишна възраст могат да казват около 50 думи, да използват фрази и да правят изречения от по 2-3 думи, пише mom.com, позовавайки се на информация от Американската педиатрична асоциация.

За повечето деца на 3 години е нормално да могат следните неща:

  • да следват прости инструкции от по 2-3 стъпки;
  • да назовават повече познати неща наоколо;
  • да си казват името, възрастта, пола;
  • да могат да бъдат разбирани от непознат човек;
  • да могат да проведат прост разговор с размяна на няколко изречения.

Обичайни симптоми при забавяне на речта

Забавянето на говора може да се дължи на проблеми с възприемането, изразяването или смесица от двете. 

Проблеми с възприемането има, когато детето не разбира речта, а тези с изразяването са в случаите, когато детето не може да се изрази вербално.

Както вече казахме, “нормално” е спектър, но все пак може да се направи мониториране на слуха. Това е в случаите, когато смята, че детето на може да каже достатъчен брой думи за възрастта си.

Понякога лекарите може да не обърнат внимание на притесненията на родителите. Но както ни каза един педиатър преди време, “майките знаят най-добре”. Така че настоявайте, ако смятате, че нещо не е наред с детето ви. От проверка глава не боли.

Какво може да се направи, ако детето има проблеми с проговарянето?

Ако изоставането на детето е съвсем слабо, то всекидневното четене е един от най-лесните начини за развитие на речта му. В допълнение към това може да му показвате различни предмети, да повтаряте как се казват, да го насърчавате да иска нещо, като го назовава с правилните думи.

Посещението при логопед, който да оцени състоянието на детето и да ви предложи занимания, подходящи за него, също е опция. 

Ако се окаже, че са необходими по-сериозни медицински интервенции, логопедът и педиатърът са хората, които могат да ви ориентират към кои специалисти да се обърнете. Впоследствие логопедът може да помогне и за развитието на речта, след като преминат необходимите интервенции.

При всички положения, ако смятате, че е добре да проверите речевото развитие на детето си, не се колебайте да се консултирате. Ранната оценка и превенция често спестяват бъдещи усложнения.

Мразя големите хора да говорят като бебета. Дори когато говорят на собствените си бебета, пише Шона Хендли за mamamia.com.au и пита всички родители от Австралия до Балканския полуостров как приемат мистичния бебешки език, с който много възрастни "говорят" на децата си... 

Животът е пълен с доста страшни предизвикателства, които тестват емоционалното, психическото или физическото ни състояние. И, да, умалителният, бонбонен „бебешки език“, с който много родители говорят на децата си, определено е най-безобидното от тях. Въпреки това, „гукането“, „мяукането“ и припяването от страна на възрастните непрекъснато тестват търпението ми и понякога ме карат да си представям, че извършвам морално грешни и противозаконни действия… 

За щастие, това не се случва толкова често в моето обкръжение, но когато чуя някой да говори по този начин, кръвта ми буквално кипва. И ако не разбирам защо възрастните решават да говорят с бебета си на бебешки език, то да говориш така на по-големи деца е направо кощунство.

Обръщението към детето в трето лице единствено число („я да видим кое непослушниче не си е изпапкало бананчето и оризчетоооо“), удължаването на всяка сричка в думата, тези особени промени във вокалния диапазон и интонацията, опростеният речников запас, с който решаваме да комуникираме с децата – ефектът на всичко това върху мен е като този на драскането с нокти върху черна дъска.

Оказва се обаче, че този стил на говорене има положителен ефект за бебето. Според изследване на австралийски учени гукането на майката и бащата помага на детето да развива речта си
по-успешно в по-късен етап. Освен това бебетата предпочитат подобен начин на общуване пред нормалното говорене и реагират повече на него, защото им звучи по-забавно. (Под гукане учените имат предвид прости, кратки изречения, при които е много важна интонацията, защото през първите шест месеца бебето възприема най-много нея, а не думите).

Добре, радвам се, че има нещо положително в цялото това гукане, но и нормалното говорене - без да се използват умалителни думи – също получава научна подкрепа. Според WebMD, бебетата трябва да чуват как думите звучат в реалния разговор. И начинът, по който комуникираме с тях, трябва да се променя с темпото, с което растат.

Това ме подсеща как една баба говореше с тригодишната си внучка на детска площадка миналата седмица. Сигурна съм, че баба X е имала най-добри намерения, но (без да преувеличавам) тя говореше с внучката си, умалявайки и припявайки всяка една дума в продължение на два часа. Казвам това, защото в същото време детето ѝ отговаряше на далеч по-нормален и зрял език. Ясно е, че е време баба X да промени начина, по който комуникира.

Според холандското изследване, да говорим на децата "обикновено", т.е. никакъв бебешки език в комуникацията с хлапета на възраст между три и шест години, всъщност наистина е полезно за развитието на речта им. Свикването с тези езикови форми е важно, защото това е стилът, на който те ще бъдат изложени в училище и определено ще им помогне да учат по-лесно. Също така е много полезно от гледна точка на произношението - ако детето е изложено само на порой от бебешки думи, то няма да се научи да ги произнася правилно. Така че, моля ви, запазете гукането само за най-малките бебета!

 

Майките може и да се различават по много неща, но по едно си приличат със сигурност и това са фразите, които изричат в момент на яд, на нерви или просто ей така. Всички сме чували, че майка ни ще ни изсипе супата във врата или че трябва да седим на стола "като човек" (а не като кон, да кажеш). Тук сме събрали най-често чуваните изречения, казани от майки към децата им, а и да не забравяме, че Елисавета веднъж ги описа в "Това тук да не е хотел". Един материал, вдъхновен от нея самата, майка ѝ, баба ѝ и всичките ѝ приятелки и роднини.

Когато мама е ядосана:

„Аз те доведох на този свят и аз мога да те отведа!“ Сигурно това е било семейното мото на Семейство Иван Василевичи-Грозни.


„Като се върна, стаята ти да е почистена, или никъде няма да ходиш!“ Вечният ултиматум, кошмарът на всяко дете. Понеже всеки от нас е чакал стаята някак си сама да се почисти, което така и не се случи, сигурно повечето от нас са я „почиствали“, като са подмушвали каквото може да влезе под леглото и зад раклата.


„Като стигнем в магазина, няма да пипаш нищо!“ Това се казва в комбинация с размахан пръст като своеобразен удивителен знак за повече драматизъм.


„Виждаш ли ме да се смея?“ Това е надписът на Преддверието на Ада. Ако тази реплика е казана, вече няма голямо значение какво ще направи или каже детето след това.


„Стига рева, да не ти дам повод да ревеш!“ Това води до двойно повче рев и два пъти по-изнервена майка.


„Ти на кого си мислиш, че говориш?“ Децата от хилядолетия не са успели да отговорят на този въпрос, така че самоличността на смелото човече, дръзнало да се опълчи на майка си, остава неизвестна.


„Значи, или вънка, или вътре! Стига търча из вкъщи! Цялата топлина (ако е зима)/хладен въздух (ако е лято) излязоха навън! Затвори вратата!“ Естествено, че детето ще търчи точно, когато майка му е пуснала климатика.

Когато мама прави закуска и бързаме за детска градина или училище:

„Хайде, бе, детенце, изяж си закуската! Вкусна е! Моля ти се, опитай, много е вкусно! ИЗЯЖ ГО! ЩЕ ГО ИЗЯДЕШ!

...

Вчера нали ти хареса, какъв е проблемът днес?!

...

Ако си изядеш закуската, ще ти купя нова играчка!

...

Ако не изядеш веднага всичко, ще ти взема ВСИЧКИТЕ играчки!


Майка: „Не може да ходиш така облечен на училище!“

Детенце (съблича пижамата на Спайдърмен): „Ама защооооо?“

(кратка пауза)

Майка: „И така не може!“

Детенце (по гащи и чорапи, пъха глава в пелерина на Супермен): „Ееееее!!!!“


Майка: „Нали снощи каза, че нямаш домашно?!?!?!“

Детенце (вдига рамене и лакомо гълта зърнена закуска върху отворена тетрадка):

„Еми, само 4 страници за писане са...“


„Веднага остави таблета! Няма време за таблети!“


„Обуй си обувките!“

„Облечи се!“

„ОБЛИЧАЙ СЕ!“

„О-БУВ-КИ-ТЕ! Веднага!“


Когато мама е направила вечеря след дълъг изморителен ден:

Детето: „Мамо, може ли да ядем МакДоналдс?“

Майката: „Купи си МакДоналдс с твоите джобни.“

Детето: ...

Майката: „Значи ще вечеряме супа и огретен.“


(всяка дума е крясък) „ВЕЧЕРЯТА Е ГОТОВА! Измихте ли си ръцете? Измийте си ръцете! Не сте си измили ръцете! Веднага си измийте ръцете! ВЕД-НА-ГА РЪ-ЦЕ-ТЕ!


„Да, само това има за вечеря.“


„Свали си крака от масата.“


„Не пускай храна на пода!“


„Седни като човек на стола!“


„Не, не може да играем на таблета, докато вечеряме.“


„Какво правиш под масата!?!?!?!“


„Няма как да си преяла! Едва започна да ядеш!“


„Връщай се на масата!“


„Използвай салфетката, не ръкавите! Колко пъти да повтарям!“


„Ако не изядеш салатата, няма да получиш десерт.“


„Ако изплюеш месото, ще те накарам да го изядеш!“

cross