fbpx

Речта е един от най-важните показатели за развитието на детето. Счита се за норма на 3-годишна възраст детето да използва изречения поне с по две думи. В ерата на технологичния прогрес обаче често има деца, които дори на три години не казват много повече от „мама“ и „татко“.

Според изследванията на две години детето е редно да използва около 50 думи.

Защо не проговаря

Бабите може да коментират, че „на една година вече сте разказвали приказки“, а вашето дете мълчи дори на три години. Не им обръщайте особено внимание, но имайте предвид, че съществуват няколко фактора, които могат да причинят забавяне на говора.

Детето, още ненавършило годинка, е седнало пред телевизора, гледа картинките и никой не говори с него. То възприема информацията визуално, но няма диалог. Само вижда и чува, а за да говори, трябва да изслуша и да отговори. Тоест, детето се нуждае от диалог, който не получава.

Понякога е напълно достатъчно да изпратите 3-годишно дете с остра липса на комуникация в семейството в детска градина. В среда от себеподобни много деца се научават да говорят по-бързо, отколкото в компанията на възрастни.

Родителите, които решат да развият речта на тригодишното дете (ако то няма заболявания, които възпрепятстват говора), трябва да се подготвят за бавен и трудоемък процес. Детският психолог или психотерапевт може да е от помощ. Ключът към успеха до голяма степен е в усилията, и то усилията на родителите.

Ако причината за забавянето в развитието на речта е органична (слухови заболявания, неврологични аномалии, патологии на речевия апарат или на речевия център на мозъка), на детето трябва да се осигури адекватно лечение в зависимост от диагнозата. Паралелно с това лекарят ще даде и препоръки за логопед, с който да се работи за развитие на речта.

Ако причината за мълчанието на детето се крие в социални, педагогически или психологически проблеми, трябва също така да премахнете факторите, които му пречат да се изразява речево.

Смята се също така, че момчетата проговарят по-бавно от момичетата.

Съветите на психолога

Обръщайте внимание на детето си като личност, важна, колкото всеки възрастен във вашето семейство. Говорете с него, обсъждайте важни въпроси и такива от ежедневието - какво да сготвите за вечеря, къде да се разходите през уикенда и т.н.

Дори детето отначало да не отговоря нищо, то ще започне да формира полезен навик - да общува. Паралелно с това ще започне развитието на вътрешната реч, по-добро разбиране на пасивната реч.

Възможни причини

Родителят говори вместо него 

Свръхзащитното родителство може да доведе до липса на мотивация за говорене. Ако попитате детето каква ябълка иска - зелена или червена, и след това отговарите вместо него "Червена, защото ти е любима", тогава детето просто няма смисъл да намира думи и да отговаря.

Ако такива ситуации се повтарят редовно, тогава децата изграждат навика да мълчат. Ако тази ситуация напомня на вашата, променете отношението си към детето и го освободете от това обгрижване. Не му правите услуга, като предвиждате исканията му.

Шепотът и мънкането не трябва да се насърчават. Също не използвайте бебешки думи. Те са много по-трудни за произнасяне. Говорете с бебето си като с възрастен. Ще му бъде приятно и полезно.

Стресовите ситуации или проблемите с родителите в семейството имат много силен ефект върху децата. Излишно е да казваме, че те попиват абсолютно всичко като гъба. За някои деца ранната раздяла с майката и тръгването на ясла, може да е стресиращо. За други пък липсата на среда с връстници, може да окаже негативно влияние. Трябва да се следи внимателно какво може да остави сериозен отпечатък върху психиката на децата.

Мълчание поради уплаха

В ранна детска възраст детето може да се уплаши от нещо - от падане или удар, от внезапен, остър звук.

Смесица от шумове

Телевизорът, който работи само като фон, също пречи на възприемането на звуци. Думите се разтварят в някаква какофония от речта на родителите, музиката, специалните ефекти и говора на актьорите. Детето просто не разбира кое какво е от цялата шумотевица.

Мълчание на дете в двуезични семейства

Понякога деца в двуезични семейства може да имат говорни проблеми тъкмо поради наличието на повече от един език. Мама и татко могат да си говорят на два различни езика, те се разбират, но детето не разбира какво става. С малко дете е най-добре, докато проговори, да се говори само на един език.

Други проблеми

Не трябва да се забравяме и наследственият фактор, родовата травма, патологията на развитието на органите. Част от тези факти са трудни за възприемане от родителите, но голяма част от тези първопричини са поправими. Дори децата с увреждане на мозъка до определена степен, могат да започнат да говорят и да станат абсолютно пълноценни хора.

Какво да правим, ако детето не говори

Музика

Може да започнете да му пускате музика. Песни, класическа музика - всичко това има благоприятен ефект върху способността за възприемане на света, звуците, речта.

Описване на всички предмети и дейности

Използвайте всеки час, прекаран с детето си. По пътя към магазина или на разходка опишете и обсъдете с него всичко, което се случва на улицата: минава кола, червена е, голяма е, куче се разхожда - малко, сладко куче... и т.н.

Докато готви, майката може да показва на детето кухненски прибори и да ги назовава на глас (лъжица, тенджера), както и продуктите (ябълка, морков, зеле, ядки).

Ако в семейството има няколко деца, тогава като правило, проблемите с развитието на речта се наблюдават при по-малките. Психолозите вярват, че така може да влияе честото общуване с други деца, тъй като общуването с възрастни все още се счита за оптимално за развитието на речта.

По-малките деца от големи семейства често са твърде "мързеливи", за да говорят както трябва и с колкото думи е нормално.

Задавайте често въпроси на детето си. Дори и да не може да им отговори, продължавайте да питате. Рано или късно ще ви отговори.

Веднага след като детето проходи, говорете с него, произнасяйте абсолютно всичко, което правите. "Ето я лъжицата, взимам я в ръка, гребвам от супата и я поднасям към устата си." Тоест, добре е да произнасяте всичко до най-малката подробност.

Когато говорите с бебето си, опитайте се да го накарате да гледа лицето и устата ви. То ще види как трябва да движи с устните си, как издавате звуци и ще се опита да повтори.

Комуникация с много хора

Комуникацията и обществото са важни за детето. То трябва да общува не само с майката. Добре е да посещава баба и дядо, например - това е хубаво не само за семейството, но и за развитието му.

Ограничете гледането на телевизия

Гледането на телевизия не се препоръчва за дете под година и половина. След тази възраст гледането е добре да не надвишава 15 минути на ден. Така детето ще е по-спокойно и може би ще започне да говори по-скоро. 

Фина моторика

Игрите, развиващи фината моторика са приятен начин да прекарате време с детето, а и развиват определени части на мозъка.

Книгите

Четете книги на детето си по-често. Това не само развива речта, но и паметта.

Преглед при специалист

Ако едно дете не говори на 3-годишна възраст, е добре да посетите лекар, за да се установи причината. Като за тази възраст вече не е достатъчно то само да разбира речта, а трябва да произнася фрази, състоящи се от поне две думи и да формира изречения.

Преглед при невролог няма да навреди. Дори да е само за ваше успокоение. Може да се направи фонограма. Добре е да се консултирате и с логопед. Всичко това ще ви помогне да установите причината за забавянето в развитието на речта. 

Когато оценяват речевите способности на детето си, родителите трябва да вземат предвид не само колко и какво казва в момента, но и да следят динамиката на речта: ако детето говори с определен брой думи както на 2, така и на 3 години и речникът му практически не се увеличава, тогава може да има някакъв проблем.

Ако на 3 години детето изостава от стандартите, но все пак борави с няколко думи, които прогресивно се увеличават, това е добре и се счита за положителен знак. Въпреки че до известна степен изостава от нормата, се вижда, че има положителна динамика в личностното му развитие.

Не е необходимо да сравнявате детето с другите деца. Вашето дете е уникална личност, няма друг човек като него, така че всякакви сравнения са излишни.

Ако започнете да развивате речевите функции на детето, ползвате съветите на специалисти и детето получи лечение, ако такова е необходимо, тогава прогнозата е доста благоприятна. 85-90% от децата напълно наваксват с речта и до 6-7-годишна възраст вече говорят като връстниците си.

Снимка: Matthew Osborn за Unsplash

Едно от нещата, които несъмнено чакаме с голям трепет, е проговарянето на децата. Кои ще са първите им думи? Дали ще е "мама", или "адронен колайдер"? Колко бързо ще започне да говори като голям човек? Колко време ще ни отнеме, за да го накараме да замълчи поне за миг?

Но какво да правим, ако на детето не му се говори с нас и това си е. Да посетим специалист е задължително. Но има и някои техники, които можем да прилагаме вкъщи.

За тях ни разказва Ели Мантовска, която е съосновател, заедно с психолог и логопед, на курса "Сладки думи", помагащ на родителите с техники за стимулиране на проговарянето и общуване с малкото дете.


Може би най-често даваният съвет (дори и от педиатри) на родители с дете на около 2 години, което все още не говори, е „Да изчакаме и да видим“. Причините са много:

  • стандартите за проговаряне са много широки;
  • много деца днес проговарят по-късно, без да има очевидна причина;
  • малцина експерти работят със съвсем малки дец;а
  • в България доскоро нямаше курсове за родители за подпомагане на говора и общуването с малкото дете.

Но какво да правим, ако детето вече е на 2 години и казва едва десетина думи?

Предлагаме ви няколко прости и забавни игри, базирани на академичния и професионален опит на психолог и логопед (общо над 35 години), научни изследвания и опита на над 100 семейства в България, преминали онлайн курса ни, с които да се опитате да съдействате на детето за по-интензивно проговаряне.

Майчински език (реч, насочена към бебето)

Това е езикът, който всички майки по света използват, за да говорят на децата си; онзи език на нежност и радост, който може да разбереш и на китайски. 

Звънливи, високи тонове, изпълнени с емоция. В този момент думите звучат като песен и са чудесен начин детето да разбере как използваме езика, за да предадем емоция. 

Гласните се издължават, думите се преувеличават, говорът става по-бавен, изреченията са по-къси и опростени. Поставя се акцент на определени думи. Това не е говорено по бебешки („ам-ам“, „папкаме“ и т.н.).

Какво казва науката?

Научни изследвания сочат, че този начин на говорене помага на бебетата и малките деца да развият няколко ключови способности:

  • да разграничават между различни звуци;
  • да откриват края и началото на думите в речта;
  • да разпознават конкретни фрази в речта

Изследвания от още 1995 г. сочат дори нещо повече: „майчинският“ изглежда помага и на възрастните. В експеримент с англоезични възрастни, на които са пуснати записи на китайски, се оказва, че участниците могат да различат и научат нови думи по-лесно, когато записът включва реч, насочена към бебета. 

Как да го използвате, за да стимулирате говора и общуването с детето

Използвайте го в ежедневни ситуации. Например може да научите детето да казва „пак“. Играйте на любима игра и със звънлив глас и преувеличена емоция кажете „Хайде отново? Пак?“ и изчакайте. След като повторите още няколко пъти, вероятно детето ще опита да покаже, че иска да играе отново или с жест, или с опит да каже „пак“.

Техниката „Саботаж“

За да поканите детето по неустоим начин да общува с вас, се придържайте към мотото: саботаж на средата, рутината и играта. Например:

  •  за средата: сложете стола за хранене легнал на земята и изчакайте реакцията на детето – то ще забележи и ще иска да ви покаже, че нещо не е наред; 
  • за рутината: дайте на детето купата със супа, но без лъжица и изчакайте реакция; 
  • за играта: подайте му играчката в затворена с капак кутия, която детето не може да отвори само. Изчакайте да поиска помощ.

Функционален речник от разнообразни форми на речта

До втората година около 60% от речника на детето се състои от съществителни имена, защото “учим” детето, като наблягаме предимно на тях. Но да не забравяме и останалите части на речта, за да може то пълноценно да се изразява и да е готово да формира фрази и изречения към втората година. 

Може да използвате предложения от нас функционален речник или да си съставите собствен списък с разнообразни думи, с които да улесните детето в общуването. Това са думи, много по-важни от цветове, форми, числа или букви, които ще имате време по-късно да упражнявате.

Функционалният речник е особено важен, ако детето предстои да тръгне на детско заведение или да го гледа друг човек. С тези думи новият човек ще може по-лесно да разбира и откликва на нуждите на детето.

Как психолозите, педиатрите и логопедите броят думите, които детето казва? 

Нещо важно, което малко родители знаят, и вярваме, че ще ви успокои – всъщност как да броим думите на детето?

Дума е това, което детето използва последователно, с намерение, независимо (не просто като повторение след родителя). 

Това може да са: 

  • думи, приближаващи се по звучене или част от дума ("ноч" вместо “нощ”, “да”, вместо “вода”); 
  • думи, измислени от детето – „ита“ за катерица;
  • жестове, възклицания (“о-о"); 
  • звуци от ежедневието ("бууу" за кола)
  • дума на чужд език, ако детето е в многоезична среда ("я" за “да”); 
  • звуци на животни ("бау" за “куче”). 

Ето защо възклицанията и звуците на животните, които са лесни за произнасяне, могат с времето да се превърнат в срички, които изграждат правилно произнесени думи.

Ели Мантовска ни разказва защо интерактивното четене и аудиокнигите имат изключително добро въздействие върху децата и как им помагат да развият речника си, умението за самостоятелно четене в бъдеще и интереса към книгите.

Ели заедно с Деси Алексиева от книжарница и културен център FOX book café имат опит с интерактивното четене и децата от първо лице – не само като родители, но и като създателки на подкаста "Лисиците четат", който е много полезен особено за моменти като този, когато търсим разнообразяване на дните на децата, останали си вкъщи.


Интерактивното четене oбогатява трайно речника

Може би сте чували за изследването, известно като пропастта от 30 милиона думи, проведено през 1995 г.? То установило, че в по-бедните семейства децата до третата година чуват до 30 милиона думи по-малко от връстниците си. Учените установили, че 86% до 98% от думите, използвани от всяко дете до тригодишна възраст, са заимствани единствено от речниците на техните родители. Те не са от яслата или детската градина.

Бяхме много впечатлени. След размисъл стигнахме до извода – единствен магически инструмент да повишим броя и качеството на думите, които детето чува от нас, е да му четем повече. Така освен речникът на родителя, влияние ще има и „речникът“ на книгите.

А чували ли сте за изследването за пропастта от 1 милион думи? Според проучване, проведено от Университета в Охайо, децата, чиито родители им четат по 5 книжки дневно, разполагат с много по-богат речник, в сравнение с децата, на които не се чете вкъщи. До 5-годишна възраст тази разлика нараства на 1 милион и 400 хиляди думи! С тази разлика се обясняват и разликите в интелектуално и езиково развитие на децата в предучилищна възраст.

Има много съвети как да се чете, така че най-малките да слушат, в текста от Деси Алексиева "11 начина за стимулиране на ранното четене", в който тя споделя от практиката си чудесни хитрини и съвети.

Интерактивното четене подобрява грамотността

Проучване от 2001 г. установява, че 4-годишни деца от семейства с ниски доходи, на които се чете интерактивно, се справят значително по-добре на няколко различни теста за разбиране и за говорене от децата в контролната група.

Друго проучване от 2016 г. на деца от начални училища (57% от тях от семейства с ниски доходи), сочи, че децата след слушане на аудиокниги за 10 седмици са постигнали резултати в подобряването на грамотността си, сравними с тези, които техните връстници постигат за една година. Освен това те са показали и повишена мотивация да четат/да им бъде четено.

Нашият преглед на проучванията в тази област включва също доказателства, че слушането на аудиокниги изисква същите познавателни умения като четенето. То също така подкрепя развитието на умения, които са нужни на децата, за да четат, например усвояване на езика и способността да разбират и запаметяват информация.

Използването на аудиокниги заедно със същата книга на хартиен носител дава възможност на децата да следят думите на страницата с очите си, докато слушат думите, които се четат. Това подпомага децата, които вече четат, но и тези, които правят едва първи стъпки в разпознаването на буквите и сричките.

Интерактивното четене повишава емоционалната интелигентност

Някои от изследванията, които разгледахме, показват, че слушането на човешки глас може да предизвика по-силна емоционална реакция, отколкото четене на писмен разказ или гледане на филм. Това показва, че аудиокнигите имат потенциал да подобрят емоционалната интелигентност на детето.

Когато слушаме с детето, задаваме въпроси и отговаряме заедно, предполагаме какво ще се случи, се задейства магията на споделеното внимание и се подсилва връзката с родителя. Изпробваха го 12-те майки, с които проведохме първоначалното проучване на смисъла от подкаста, както, разбира се, и в нашите семействата, на Деси и моето, и нашите общо 8 деца.

Когато с Деси записваме епизод от подкаста, използваме разнообразна интонация, променяме си гласовете. Задаваме въпроси и изчакваме отговора, сякаш присъстваме в стаята. Още едно предимство на подкаста е, че децата имат възможност да чуят речеви модели и ритми, различни гласове и начини на изразяване. Това може да помогне да обогатят своя собствен начин на говорене и артикулация. С Деси често чуваме дори и най-малките ни деца, които още не четат, да ни имитират с интонация или конкретен начин на говорене, когато разглеждат книгата, която доскоро сме им чели.

Да четем интерактивно повишава интереса на децата към книгите изобщо

Изследване от 2012 г. сред деца, които имат затруднения с четенето, сочи, че аудиокнигите имат положително въздействие върху уменията за четене и подобряват отношение към четенето изобщо.

Четенето може да изглежда скучно за дете, което не обича да стои на едно място, за да слуша пасивно. С подкаста децата ще научат, че четенето може да е забавно и интерактивно. Родителите могат да си „откраднат“ много идеи и да измислят свои собствени начини как да задържат вниманието на своето дете.

Вие познавате детето си най-добре. Може би ние сме пропуснали да споменем за червената кола, нарисувана в книгата? А вие знаете, че в момента колите са важни. Така на вас ще ви хрумнат идеи да поканите детето да се качи в колата или да натисне клаксона, защото точно сега червените коли са му любими. А може би именно с това ще запалите интереса му към още една книга?

Учените от Университета в Калифорния откриват през 2019 г., че независимо дали човек чува думи, или ги чете на страница, се стимулира една и съща част на мозъка. Мозъците на хората, участвали в изследването, възприемат смисъла на думите по идентичен начин, независимо дали те слушат, или четат. Какво повече може да ни убеди в ползата от подкаста.

Четенето интерактивно развива въображението

Проучване, проведено от Journal of Verbal Learning and Verbal Behavior, установява, че мозъкът ни всъщност е по-вероятно да създаде смислени изображения, когато слушаме история, отколкото когато четем сами. Слушането дава по-голяма възможност на зрителните процеси в мозъка да се задействат.

Изследване от 2007 г. установява ползите от интерактивното четене на деца на възраст между 3 и 6 г. Резултатите показват, че техниката постига ефективни резултати. Тя помага на децата още по-дълбоко да вникнат в историята, повишава разбирането и помага на малките деца да оценят книгите.

И не на последно място: подкастът е забавен, звучен и занимателен!

В текста Работещата майка: как да навигираме между ролите на майка и служител дадохме няколко полезни съвета за това как да преборваме всекидневните лудешки графици и умората и как да балансираме между работа, домакинство, и майчинство.

В Аз съм работеща майка, която се опитва да е свръхчовек говорихме откровено за ужаса да бъдеш идеален родител и идеален служител в един едничък живот и как да се научим да бъдем толкова добри, колкото силите ни позволяват. 

Днес пък ще обърнем внимание на професионалното изкривяване на работещите майки, които пренасят служебния си речник в личния и домакински живот. Отново ни гостува духовитата Гергана Миланова (Не ми пипай детето!, Как да оцелеем СЛЕД почивката, 50 нюанса пъпки), която все още не е хуквала за работа по пантофи, но вижте с какъв професионален жаргон се връща (и вилнее) вкъщи!

Професионално изкривяване. Чували ли сте този термин? Смятах, че такова нещо на мен просто няма как да ми се случи. Аз, дето гледам общо три деца (моите две и това на свекървата), толкова да прегрея, че да си вдигна личния телефон с „Гергана Миланова, с какво да помогна“? Няма шанс!

Чувах всякакви смешни истории и смятах, че щом се справям с това да отида на работа с обувки, вместо по пантофи (както се случи на моя приятелка с две деца), и щом не търся шише с мляко за колежката, която се разплака, просто НЯМА шанс да почна да говоря с работни термини в личния живот.

За информация на аудиторията – работя като HR (специалист по човешки ресурси) през по-голямата част от живота си. И се занимавам основно с Подбор на персонал.

Започна се в един слънчев петък, в който, преуморена и изтощена, отворих хладилника, за да извадя продукти за бърза вечеря. Погледът ми попадна върху парче опакована пушена риба. Идея нямам кога сме я купували. Дýша я – не ми мирише. И питам любимия:

„Абе, на тая риба кога ѝ изтича изпитателният срок?“

Знам, че нещо в казаното не е наред, но не мога да възприема кое. Мъжът ми ме гледа неадекватно, сякаш току що е разбрал, че на Марс текат потоци и пълнят езера, и мълчи. Повтарям:

„За рибата, питам, за рибата! Кога ѝ изтича изпитателният срок, дали знаеш?“.

Пак мъгла какво не е наред, но почвам да се нервирам, че не ми отговаря. Накрая прихва да се хили и ми вика:

„Ако ти кажа, ще я назначиш ли на постоянен договор?“

Дни по-късно настойчиво обяснявах на големия си син – който е на уважителните 8 години, че облеклото му (добре, че не казах ДРЕСКОД) не е РЕЛЕВАНТНО на учебната програма за деня. След като вдигнах тона, детето, милото, явно вдяна, че майка му не е наред, но разбра, че искам да си смени дрехите, и послушно си облече тениска вместо ризата.

Да не мислите, че с това приключих? Обаждам се на майка ми и ѝ обяснявам, че нещата, дето ги е пратила, съм ги сортирала по сегменти.

"По какво си ги подредила?"

Аз: "Офф, маме, по сегменти… ъъъ, все тая, подредени са".

Освен това редовно назначавам филии в тостера. Планирам слотове за кол с нашите. И в магазина се рисърчва по стелажите, моля ви се.

Обичам си работата, какво да ви кажа. Наистина я обичам. Моля ви, кажете, че и вие се смахвате покрай вашите професии. Да не съм сама на моя малък, професионално изкривен остров. На който търся релевантни по размер ягоди за тортата на децата. Или се мъча да намеря къде точно се е локализирал и позиционирал вторият чорап от чифта... в някой удобен слот за обедна почивка... през уикенда.

cross