Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
Лятото е твърде горещо, зимата е твърде студена, храната е хладка, а музиката е твърде силна – поводи за мрънкане, колкото искаш. За някои това е работното място, за други – настроението на партньора им или крещящите деца вкъщи. Съгласни сме, че понякога светът изглежда невероятно дразнещо място, където просто никъде не може да се намери тишина и спокойствие. Това, което като че ли помага на много хора в такива случаи, е дългата тирада за собственото им страдание.
Всъщност хленченето е част от човешката природа, както обобщават психолозите Михаел Тил и Аника Лохстрох в книгата Deutschland, einig Jammerland („Германия, страна на хленченето“). По принцип оплакването е просто начин да изразим собственото си недоволство. Германците неведнъж са се сблъсквали с предразсъдъка, че са особено големи мрънкачи. Дали това е вярно или не, не можем да кажем, обаче твърдим, че и българите не им отстъпваме.
Мрънкането е нашият типично български начин да преглъщаме големите промени, да ги „преведем“ на свой език, да ги процедим през зъби, преди да решим дали да ги приемем.
Този текст не е опит да се присмива. Напротив, в него се опитваме да разберем откъде идва българското колебание и какво всъщност стои зад обичайните коментари за еврото, които ще чуваме по тротоарите, на опашките и разбира се, в социалните мрежи. Да видим какви ще бъдат основните поводи за нашенско мрънкане, докато свикваме с единната европейска валута.
Това е първата и най-шумна тревога. Повод за шумно мрънкане! И не е случайно. Още при въвеждането на еврото в Хърватия през 2023 г. медиите заляха мрежата с истории за поскъпнали кафета, закръглени цени и притеснени пенсионери. В България този страх е още по-силен, защото у мнозина спомените за хиперинфлацията от 90-те години са още живи и болезнени.
Но тук е важно да направим разликата: въвеждането на еврото е напълно различен процес от сриването на лева. То не се прави в момент на криза, а точно обратното – в период на стабилност. В страните, които вече преминаха към еврото като Словакия, Литва, Латвия, също имаше опасения за драстично поскъпване. В повечето случаи инфлацията се повиши в рамките на процент-два основно заради т.нар. „психологическо закръгляне“ на цените. Но в рамките на година-две този ефект се изчерпа. А парадоксално у нас може да се получи точно обратното – мнозина да закръглят за по-лесно два лева на… едно евро. Което би създало дефлация, а не инфлация.
Но да, някои неща наистина вероятно ще поскъпнат. Но не заради самото евро, а заради това, че някой ще се възползва от объркването. Ето защо е важно въвеждането да бъде прозрачно, с ясен контрол, с двоен етикет на цените и с механизъм за сигнализиране при злоупотреби.
Тук навлизаме в полето на най-автентичното българско недоверие: отношението към рестото. Усещането, че ще ни „прецакат“ с едни 30 стотинки. Разговорите в магазина ще звучат така: „Ама защо ми връщате двайсет евроцента, аз дадох три евро, а то струва две и седемдесет и пет…“. Но нека сме честни – и сега ресто невинаги получаваме коректно. И дори нямаме предвид само таксиметровите шофьори, за които закръглянето си е в реда на нещата.
С новата валута ще свикнем. Както свикнахме и с новия лев след деноминацията, както свикнахме да плащаме с карта, както свикнахме с всичко останало, когато се налага.
В Словения например броенето на ресто в евро в началото изглеждало като мисия невъзможна. Само че шест месеца по-късно никой не си спомнял вече какво толкова го е притеснявало. Новото става нормално много по-бързо, отколкото си мислим.
„Първо ще ни вземат валутата, после е азбуката, след това религията…“. Да, така каза един протестиращ срещу еврото. Думите му не са чак толкова изненадващи, по-скоро изненадваща е липсата на реакция у журналиста, който го интервюираше. Та нима Германия, Франция, Хърватия останаха без азбука и религия? Нима Гърция започна да ползва латиницата?
Това мрънкане често звучи от екрана на телевизора или в полемика между „експерти“. Става дума за страха, че с въвеждането на еврото губим контрол над националната си парична политика.
Само че забравяме, че от 1997 г. България така или иначе е във валутен борд и на практика вече нямаме самостоятелна монетарна политика. Курсът е фиксиран. Не можем да печатаме пари. Не можем да девалвираме лева, за да стимулираме износа.
С други думи, вече сме отстъпили този контрол, просто още не сме си сложили официалната евро премяна. Когато това се случи, ще имаме място на масата, където се взимат решенията. Не губим суверенитет, а го пренасочваме в по-голям съюз, в който и без това участваме.
Тук мрънкането е съвсем емоционално – числата изглеждат по-малки и това може би ще предизвиква объркване, особено у по-възрастните хора. 500 лева звучи повече от 255 евро, въпреки че стойността е същата.
Но с малко комуникация и време този ефект също ще се изглади. Във всички страни, приели еврото, първите месеци са белязани от подобни усещания – че получаваш „по-малко“, че ти „намаляват“ доходите. В Хърватия дори разпространяваха държавни калкулатори и лепенки за хладилника, за да може всеки да вижда реалния курс и да следи как се преобразуват цените. Може би и ние ще имаме нужда от такива помощни средства, за да направим преминаването по-плавно. А може пък баба ви просто да си ги смята наум по стария начин. Ще се справим.
Още не сме свършили, скрол надолу
Това е дълбокото мрънкане – като огромната скрита част на айсберга, винаги там, дори да не се вижда. Недоверието. Усещането, че каквото и да се случва, някой ще спечели за сметка на друг. Че ще си прецакан! Имаме си точен лаф: „Българинът го е страх да не настине и да не се мине!“. Това не е страх от нещо конкретно, а е обща паника, трупана с години от преходи, кризи, деноминации, хиперинфлации, обеднявания и измамни схеми. И тази паника няма как да изчезне с един закон или с една информационна кампания.
Но може да бъде смекчена с прозрачност, ясна комуникация, примери или контрол. С отчитане на всяка стъпка от процеса. С вежливо обяснение дори на най-абсурдните опасения. И с разбиране, че страхът е рационален в контекста на нашата история, но не е неизлечим.
Ще се мрънка естествено. Ще има вицове, тревоги, недоверие. Ще има и реални затруднения, и спекула. Но после ще свикнем. Така, както свикнахме със сметките онлайн, с QR-кодовете, с IBAN-ите, с е-винетките, дори с това да си плащаме данъците, без да ходим до гише.
Еврото ще мине по същия път (не до гишето, а на свикването). И някой ден, без изобщо да усетим, ще се окажем от другата страна – малко по-спокойни, малко по-свикнали. И може би малко по-свързани с останалите.
„Майко мила, говорим за пари!“ е специална поредица на Майко Мила, в която очевидно си говорим за пари, но и за всичко, което парите могат да ни дадат или да ни отнемат – свобода, време, възможности, сигурност. С други думи, говорим за финансова грамотност и се опитваме да разкажем някои важни и полезни неща за парите и отговорностите, които вървят с тях.
