fbpx

Когато си правите тест за бременност, ви се иска резултатите да са достоверни, нали така? Хубавото е, че в по-голямата част от случаите резултатът от домашния тест за бременност е точен.

Всъщност проучванията показват, че когато са направени правилно, тези тестове са около 99% верни, но има възможност за фалшиво отрицателни и фалшиво положителни резултати.

Какво представлява фалшиво положителният резултат от теста за бременност?

Фалшиво положителен тест за бременност означава, че резултатът от теста показва, че сте бременна, но всъщност не сте. В повечето случаи това означава, че тестът уж е открил хормона на бременността – човешки хорион гонадотропин (hCG), в урината ви, а в действителност в урината ви няма hCG. Понякога обаче може да има hCG в урината, дори ако не сте (или вече не сте) бременна.

Възможни причини за фалшиво положителен тест за бременност

За да бъде показан фалшиво положителен резултат от теста за бременност или в организма ви има hCG по медицинска причина, различна от бременност, или тестът не е направен правилно.

Обадете се на лекаря си за съвет какво да правите, ако получите положителен резултат, но знаете или подозирате, че не сте бременна. Той може да пожелае да направи кръвна картина, за да провери дали в кръвта ви не се открива hCG, или да препоръча други изследвания, за да изключи други здравословни проблеми.

Грешка при теста

Макар и рядко, домашният тест за бременност, който използвате, може да е грешен. Възможно е тестът да не е бил съхраняван правилно или да е бил повреден от топлина или вода. Възможно е също така да има дефект поради производствен проблем, но и това е рядкост.

По-вероятно е грешката да се дължи на неправилна употреба. Например може да сте изчакали твърде дълго, за да разчетете резултатите, или да сте изтълкували погрешно тестовите ленти, които понякога имат слаби линии. Те се наричат линии на изпарение и могат да се появят дори при отрицателни резултати. Истинските положителни резултати се показват като по-ярки линии.

От личен опит препоръчваме, когато тестът е със слабо видима втора линия, да изчакате ден и да повторите теста.

Ранна загуба на бременност

Друга възможност е да сте имали точен положителен резултат, при който в урината ви е открит hCG, но нивата на hCG да спадат. Това технически не е фалшив положителен резултат. Тестът е открил hCG, защото е имало такъв. Но реално резултатът е фалшив, защото вече може да нямате жизнеспособна бременност.

Това по-ниско ниво на hCG може да е признак за спонтанен аборт или химическа бременност. Химическата бременност се получава, когато ембрионът не се имплантира или не расте. Реално е много ранен спонтанен аборт. Възможно е също така да имате все още hCG в организма си след скорошен аборт.

Извънматочна бременност

Положителен резултат на теста за бременност може да получите и при извънматочна (ектопична) бременност. При извънматочната бременност ембрионът се имплантира извън матката. За съжаление, тези бременности не са жизнеспособни и се налага отстраняване на ембриона, за да се защити здравето на бременната и нейната плодовитост.

Подобно на получаването на положителен резултат от тест при ранна загуба на бременност, положителният резултат при извънматочна бременност не е истински фалшив положителен резултат, тъй като вие сте бременна, но бременността не може да продължи.

Определени медицински състояния

Съществуват различни медицински проблеми, които могат да доведат до фалшиво положителен резултат. Например положителният тест за бременност понякога може да показва моларна бременност. Това е рядко усложнение на бременността, което се характеризира с анормален растеж на клетките на трофобласта, които нормално съставляват плацентата. Това състояние възниква в резултат от неправилно оплождане на яйцеклетката.

Сред другите причини за фалшиво положителен тест са инфекция на пикочните пътища, някои видове рак на яйчниците и бъбречни заболявания.

Определени медикаменти

Има лекарства, които също могат да създадат фалшив положителен резултат на теста за бременност. Сред тях са някои антиконвулсанти, лекарства против тревожност, антихистамини, диуретици, лекарства за химиотерапия, антипсихотици, лекарства за лечение на болестта на Паркинсон и метадон.

Какво да правите, когато получите положителен резултат от теста за бременност?

Ако получите положителен резултат от теста за бременност, винаги е добре да се консултирате с вашия лекар, особено ако смятате, че резултатът може да не е достоверен.
Лекарят може да направи трансвагинален ултразвук, за да потвърди визуално дали сте бременна, или не.

Ако прецени, че има проблем с теста, който сте използвали вкъщи, може да реши да назначи кръвен тест за бременност.

Тези кръвни тестове за бременност могат не само да потвърдят наличието на hCG в кръвта, но и да измерят колко е то.

Обикновено трябва да повторите кръвния тест за бременност няколко дни по-късно, за да се определи дали нивото на hCG се повишава или понижава. Тази поредица от тестове може да даде по-добра представа дали сте имали фалшив положителен резултат от теста за бременност, или той е бил случайност от самия тест.


Източник: Parents.com

47% от учениците на 15-годишна възраст не разбират какво четат. Едва 9% от тях различават факт от мнение. 100% от нас са в ужас от тези данни. Но за да не изпадаме в излишна паника, решихме да потърсим хора, които врят и кипят в образователната сфера, за да ни обяснят какво означават тези резултати. Обърнахме се към сдружение "Образование България 2030" и техния координатор Златка Димитрова за един трезв и конкретен анализ встрани от сензациите.


Освен ако в последните дни не сте били в Пиза с изключен роуминг, сигурно сте чули за резултатите на българските ученици в новото издание на международно сравнително изследване PISA. Те са слаби, дори по-слаби от тези от предишни години. Очаквано, 47-те процента функционална неграмотност се превърнаха в сензация в медийното пространство. Нищо ново и стряскащо – сгрешеният въпрос на матурата предизвика къде-къде по-остра реакция.

Място за спокойствие обаче няма, резултатите от PISA са драматични и не чертаят нищо добро за бъдещето ни. Времето минава и функционално неграмотните поколения отдавна са се влели в икономиката и обществото ни. Тоталното изкривяване на важните теми в образованието обаче от години не позволява системните промени в образованието да се наложат и възприемат. PISA е един от начините да започнем да мислим именно за тези теми. 

Какво всъщност е PISA? Защо е важна? 

PISA е международно сравнително изследване на ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), което се провежда на всеки три години. Тази година в него участват 79 държави и над 600 000 ученици на 15-годишна възраст. Резултатите се базират на извадка от разнообразни по профил училища във всяка страна. За разлика от националните външни оценявания и матурите, PISA тества учениците не толкова за предметни знания (т.е. информация, която може да се назубри), а за умения и готовност да приложат наученото в живота.

Скептиците, на които PISA им е крива, смятат, че тя не успява да измери “силните страни” на нашата образователна система. Може и да е така. Обаче капсулирането в границите на България е безсмислено, при положение че глобалното знание и глобалната икономика са факт и не можем да си позволим нашите млади хора да не са конкурентоспособни в тези условия. Освен ако не мислим, че на интервю за работа в глобална компания, ще ни карат да декламираме Ботев. (Ако бъркаме, моля, изпратете ни видео запис на подобно интервю и ще го публикуваме.)

Какви са последиците от функционалната неграмотност?

Да си функционално неграмотен значи, че не можеш да четеш, смяташ и пишеш на ниво достатъчно, за да се справяш в училище, във всекидневието и в работата си. Ако човек е функционално неграмотен, няма да може да прочете текст, да разбере информацията в него и да я приложи. Функционалната грамотност не е просто процент, с който измерваме (не)успеха на учениците. Хората, които са функционално неграмотни, е по-вероятно: 

  • Да имат по-нестабилно здраве;
  • Да живеят по-кратко;
  • Да са безработни;
  • Да живеят в бедност; 
  • Да извършат престъпление.

И обикновено едното следва от другото.

Какво казва PISA за българските ученици и дали ще ги стигнем китайците?

Резултатите от PISA 2018 представят по-песимистична картина за образованието отпреди 3 години. България се нарежда на последно място в ЕС по функционална грамотност на 15-годишните ученици. 

Функционално неграмотни 15-годишни ученици в България PISA 2015 PISA 2018 
Четене  41,5%  47%
Математика  42% 44,4% 
Природни науки 37,9% 46,6% 

Почти половината от 15-годишните ученици не могат да прочетат и приложат прочетеното в задача от реалния живот. Макар и с малко се увеличава делът на учениците, които не постигат базисна математическа грамотност в училище. Най-драстично се влошават резултатите по природни науки – с почти 10% за последните 3 години. 

PISA може да ни даде и още един важен извод – качественото образование не достига до всички деца и това най-ясно се вижда през дела на т. нар. “устойчиви ученици”. Това са тези деца, които имат най-нисък социо-икономически статус, но постигат високи резултати. За България през 2018 г. той е 7%, почти двойно по-малък от 2015 г. (13,6 %). 

Има още един показател, по който България се отличава от всички държави в изследването. “Пропастта” в резултатите на децата с по-привилегирован произход и на тези от непривилегирован такъв намалява – от 4 години разлика през 2015 г. до 3,5 години през 2018 г. Така например ако децата, родени в бедни семейства продължават да не покриват минималните нива на функционална грамотност, то в същото време децата от по-заможни семейства започват да се представят по-слабо от предишните години. 

Какъв е проблемът? 

Разбира се, не можем да разглеждаме тези резултати като “суха” статистика, извадена от контекст. Зад всички тези данни стоят безброй различни фактори и мотиви. 

Време е да си признаем, че за голяма част от днешните деца и младежи училището вече не е привлекателно и смислено място за учене и развитие. Причината загатнахме горе – от тях все още се изисква да запаметяват и възпроизвеждат уроци с пламенен патос, да стоят мирно и послушно в продължение на часове и да посещават частни уроци поне две години преди “животоопределящи” държавни изпити. Светът вече не изглежда по този начин и е нелогично в училище да важат правила, различни от тези в живота. 

Трябва да признаем, че тези резултати се публикуват на фона на редица важни реформи на Министерството на образованието и науката, които маркират пътя към положителна промяна в образованието. Вече имаме иновативни училища, нови учебни програми, по-високи заплати за учителите, електронни учебници, часове по роботика и предприемачество и повече свобода за учителите при провеждането на уроците. Всичко това обаче явно няма да може да завърти колелото на промяната, ако не се променят нагласите на учителите, че и на родителите. 

Какво можем да направим?

Българското образование трябва да настигне реалностите на 21-ви век, въпреки че в момента изглежда, че иска да направи обратното. Резултатите от PISA показват, че щом става въпрос за реформа на образованието, ние, българите трябва да сме два пъти по-бързи и ефективни от останалите по-напреднали европейски (и не само) държави, ако искаме младите ни хора да са конкурентни на своите връстници по света. Все пак искаме децата ни да бъдат успешно реализирани и активни граждани, нали? Това естествено изисква общи усилия. Ето какво можем да направим:

  • Да осъзнаем, че образованието трябва да развива умения като: критично мислене, работа в екип и дигитална компетентност, а не само знания. Логично е системата да мери именно тях на “изхода”. Това значи промяна на учебните програми, училищната среда и преподаване, но и на националните външни оценявания и матурите.
  • Учителите да развият нагласи, които да им помогнат да подкрепят всяко дете да развие своя потенциал в 21-ви век, като например да учат през целия си живот и да са гъвкави и адаптивни към новите изисквания.
  • Родителите да се вълнуват не от това кое литературно произведение ще отпадне от учебниците, а от това дали училището готви децата им да се справят с живота.
  • Институциите да си признаят, че имат да работят още върху качеството на услуги, процеси и подкрепа за училищните общности; 

Какво трябва да направим ние, родителите, за да помогнем на децата си да вземат максималното от училище? На първо място можем да осъзнаем, че частните уроци невинаги помагат на децата да получат по-добро бъдеще. Най-доброто, което можем да искаме за тях, е училището да им осигури подкрепяща среда, където могат да бъдат активни, да работят в екип, да експериментират, да излизат извън рамките на учебниците и тестовете. 

И последно, има и друг момент: че сигурно не ни пука. Защото можем да прочетем този текст и да го осмислим. Защото нашите деца също могат да го направят (добра работа!). Защото си имаме достатъчно грижи, функционално неграмотните са някъде далеч, причини много. Обаче ако се замислим, резултатите от изборите (например) зависят от всички, независимо дали са функционално грамотни, или не. Пенсиите ни ще зависят от работоспособността на всички деца, които в момента са в училище. В този смисъл няма наши и чужди деца, въпреки че между тях може би има огромна пропаст от знания и възможности. Има смисъл обаче при следващия кух, битов образователен дебат (да речем, черно-бели ли да са учебниците), да се замислим за PISA. Най-добре трезво, без сензации.

Този проект се реализира благодарение на нашия страхотен партньор минерална вода БАНКЯ, който се включи с готовност в инициативата ни, тъй като екипът зад марката също вярва в това, че жените трябва да са силни, за да са щастливи и да живеят пълноценно. БАНКЯ ще бъде до нас през целия период на проекта и ще се грижи за това да сме добре хидратирани по време на тренировки и всякакви спортни активности. Заедно ще ви разкажем много любопитни факти за водата – колко да пием на ден, за какви процеси в тялото ни отговаря , защо е важна за здравето, за красотата и дори за доброто ни настроение.


„ЧОВЕК САМО КОГАТО ЗНАЕ КВО МУ Е, САМО АЗ СИ ЗНАМ КВО МИ Е“ и само Божинката може да разбере какво му е на човек, когато сам се прецаква. Нашите приятели от Live to Lift ни разказват за опита си с хора, които наистина са си губили времето с напразни усилия. Не бъдете като тях, не бъдете Божинката!

Всичко започва с уважителното отношение към тялото и грижата за здравето. В основата на всичко дългосрочно лежат образованието и осъзнаването, иначе наливате от пусто в празно.

Тренирах здраво, храних се по план през 3 часа, ядях предимно пилешко и салати, бях много стриктна и за една година свалих от 95 на 56 кг. От това обаче тялото ми се изтощи, нямах енергия и спрях... Сега пак съм 95.“

Какъв е проблемът?

Така става, когато следваш режим механично. 

Първият проблем е, че механичното следване е ОК само в началото. След това е нужно да разбереш кое работи по-добре, кое по-малко добре, кое не работи въобще и да адаптираш системата по себе си.

Вторият проблем е, че е работила за резултати, но не и за здравето си. По-трудно е да постигаме целите, но е по-лесно да поддържаме постигнатото, когато сме водени от идеята за здраве. Всичко, постигнато извън контекста на здравето, ще бъде загубено след време.

Третият и най-голям проблем е, че за една година нищо не е научила. Вероятно е научила, че като спазва стриктен режим, има резултати. Вероятно, ако го повтори, пак ще има резултати, пак ще се изтощи в един момент и ако пак нищо не е научила, пак ще изгуби всичко постигнато. Т.е. нищо не е научила.

Това не е изолиран случай. Даже е по-скоро правило, отколкото изключение.

За да не направиш същите грешки, е препоръчително да следваш конкретен план само в началото. Наблюдвай какво се случва с тялото ти, кое как ти се отразява и адаптирай по себе си. Каквото и да правиш – прави го в контекста на здравето, наблюдавай, документирай и анализирай, за да се учиш от опита си!

В едно изречение – много внимавай и се учи от опита, адаптирай системите по себе си и се грижи за здравето си!

Ако вече са минали няколко месеца, откак сте тръгнали на някакъв спорт – обикновено в зала, и въпреки това не виждате, повтаряме – НЕ ВИЖДАТЕ желаните резултати, време е да поразсъждавате върху този факт.

Предлагаме да го направим заедно, с помощта на партньорите ни от Live to Lift, защото те са срещали доста такива случаи и имат някакви предположения на какво може да се дължи това.

Може би просто пропускате нещо важно или пък се заблуждавате за друго важно нещо?

Ето кои са най-често срещаните пречки пред постигането на мечтаната фигура, невероятната форма или просто Голямата Промяна:

Проблем 1: Не спите добре или достатъчно

Липсата на качествен сън няма да се лепне на краката или корема ви. Но ако дълго време спите под 6 часа на нощ, е много вероятно да имате по-слаба мотивация и по-ниски нива на енергия. Освен това е също толкова вероятно да разчитате на нещо сладко и повечко кафета, за да си набавите липсващата енергия.

Решение: Опитайте да не пиете кафе след 16:00 часа и да не цъкате на телефона преди и особено след като си легнете

Проблем 2: Ядете прекалено много калории

Не очаквахте да видите това тук, нали? Ако обаче теглото, обиколките и процентът мазнини не пълзят надолу, може би… ами може би просто ядете повечко от необходимото.

За много хора най-големият проблем е подценяването на количеството приети калории, когато излизат да хапнат или пийнат с приятели.

Най-големите трансформации изискват 100% отдаденост не само по време на тренировка, но и в кухнята, и в ресторанта на рождения ден на гаджето, детето, партньора.

Решение: Започнете да си водите хранителен дневник – това ще ви даде ориентир дали калориите от храна и напитки, които приемате, са толкова, колкото си мислите, или изпускате контрола някъде.

Проблем 3: Мрънкате за ситуацията и гените си

Да, това Е ПРОБЛЕМ. Всички сме заети, имаме семейства, работа и много лични ангажименти. Но всички можем да имаме тялото, за което сме мечтали. Мрънкането е извинение, а когато има извинения, няма резултати.

Решение: Просто спрете да мрънкате!

Проблем 4: Не тренирате достатъчно

Опитайте да преброите часовете, в които тренирате – не тези, в които сте мислели да тренирате. Ако от всички 168 часа в седмицата се движите целенасочено само 2 или 3, това е крайно недостатъчно!

Да, можете да постигнете страхотни резултати с тренировки три пъти седмично и движение под някаква форма през останалите дни. Това не е много, стига да сте постоянни и да не се скатавате.

Решение: Дребни неща, като да използвате стълбите и да се разходите до работа, могат да бъдат разликата между това да сваляте и да не сваляте мазнини.

Започнете да броите крачките, които правите през деня (има доста приложения, които ще ви помогнат в тази задача) и постепенно увеличавайте, докато стигнете до 8-10 000 крачки на ден. Ще видите, че не са толкова много!

Проблем 5: Превръщате свободното хранене в свободия

Събота вечер, време да се поглезите с малко джънк и сладолед… и после биричка с пържени картофки… Дали?

Не казваме, че свободните хранения са нещо лошо, дори напротив. Но трябва да сте отговори и към избора на свободно хранене, ако искате да имате резултати. Не го вкарвайте във всекидневието си само защото така сте прочели някъде или защото ви звучи яко да се натъпчете с пица в петък вечер.

Свободното хранене веднъж седмично не е проблем. Тъпченето с джънк на автопилот е.

Решение: Изберете си едно свободно хранене, а не цял свободен уикенд. Може да го съобразите с някакво събитие – ако сте на рожден ден в петък вечер, направете си свободното хранене тогава и спокойно хапнете парче торта. Но не продължавайте с торта за закуска, обяд и вечеря и на следващия ден.

Проблем 6: Доверили сте се на грешния човек

Ако имате нужда от счетоводител или адвокат, ще търсите човек с опит, нали? Това важи и за персоналните треньори, и раздавачите на акъл в интернет и фитнес залата. Те са като професионалистите във всяка друга сфера – не очаквайте по-малко от тях.

За да давате постоянен тренировъчен стимул на тялото си, е добре да следвате една програма 6 до 8 седмици. Ако треньорът, на когото сте се доверили, ви кара да правите едно и също 3 месеца, трябва да смените програмата, треньора или и двете.

Решение: Информирайте се преди да решите на кого да си дадете парите.

Проблем 7: Слагате каруцата пред коня

Чудесно е, че все повече хора обръщат внимание на себе си, искат да са в по-добра форма и да се чувстват по-жизнени. Прекалено често обаче хора, които не са обърнали поглед към най-важното, се фокусират върху маловажните детайли.

Например: Ако не приемате протеин на всяко хранене или не пиете достатъчно вода, няма смисъл да се вайкате дали приемате точно 1876 калории. Ако не тренирате с постоянство и не спите достатъчно, няма смисъл да се чудите с кои нови добавки да напълните шкафа.

Решение: Първо се погрижете за основните неща – да спите добре и по 7-8 часа на нощ, да приемате протеин и зеленчук на всяко хранене, да пиете достатъчно вода и да тренирате здраво, разумно и редовно. Чак след това се притеснявайте за дребните детайли.

Надяваме се в този кратък разбор на потенциалните причини за липса на резултат да намерите това, което ви спъва, и да го поправите. А след няколко седмици ви чакаме да се похвалите с постижения!

Много хора смятат, че режимът трябва задължително да е супер точно изчислен специално за тях! Смятат, че задължително трябва да бъдат изключени дадени храни – я сладкото, я хлябът или пък направо цели хранителни групи, като въглехидрати или мазнини. Или направо и двете - за най-сигурно. Смятат, че трябва да мерят храната на електронна везна или че трябва да поемат точно количество калории и да се хранят в точно определени часове, точен брой пъти на ден, защото иначе….!

И докато във всяко едно от изброените има някакъв резон – то всички тези неща са по-скоро от второстепенно значение, когато става дума за хранителен режим, който да бъде успешен и при това – дългосрочно! За алфата и омегата на успешните хранителни режими – четете нататък какво ни препоръчват партньорите ни от Live to Lift!

Три принципа на дългосрочно успешните режими

В крайна сметка остават три принципа, които са общи за всички хранителни режими, с които някой някога е постигнал дългосрочни резултати. И те са:

  • Здраве
  • Постижимост
  • Резултати

Здраве

Има краткосрочни режими, които малко или много излизат от контекста на здравето. Ако са умно направени – тяхната цел е да прогресираме ударно за кратък период от време, след което да продължим с по-умерен подход.

Нито един режим, ако не е ориентиран към поддържане на здравето в дългосрочен план, не може да бъде успешен, защото дори да постигнем желаните резултати, няма да можем да им се наслаждаваме, ако се чувстваме ужасно и като парцал през цялото време. Т.е. дори да постигнем желаните резултати, е доста вероятно да ги върнем, ако не сме ок здравословно. Ако пък толкова се забатачим, че вземем и умрем, съвсем няма да успеем да се изкефим на постигнатото. (Ако последната точка ви се струва несериозна, това вероятно е така, понеже не сте работили с хора с анорексия.)

Постижимост

"Постижимост" може би не е най-точната дума, но един дългосрочно успешен хранителен режим трябва да е преди всичко постижим, т.е. трябва да е възможен, не трябва да ви бъде прекалено трудно да го следвате редовно и дългосрочно.

Това означава, че ако режимът изисква да мерим всеки грам храна, която вкарваме в устата си, а това ни натоварва много психически – шансът да го спазваме дългосрочно е минимален. Както и ако режимът изисква да се храним по шест пъти на ден, а ние в момента едва успяваме да вкараме три. Същото важи и ако режимът ни изисква да се храним с храни, които са над настоящия ни бюджет, или само с био и домашни продукти, или е прекалено стриктен и т.н.

Дори някой мегаспециалист да е направил най-точният и перфектен режим за вашето тяло, кръвна група и ДНК – ако не успявате да го спазвате – файда никаква.

Резултати

Ако целта ви е просто да бъдете в добро здраве и да можете да спазвате режима си дългосрочно – тази точка може да я пропуснете. Ако обаче имате някакви цели – а повече хора имат – продължете да четете.

Различните хора имат различни цели. Един може да иска да свали мазнини и да започнат да му се забелязват мускулите, друг може просто да иска да не надебелява.

Ако имате конкретни цели и тези цели някак не се случват, първо – проверете, дали са адекватни! Ако не са, откажете се или сменете подхода.

Има няколко неща, които ще ви помогнат да си направите най-подходящ личен режим сами:

  1. поставете си го дългосрочна цел
  2. подходете детективско-изследователски
  3. пробвайте поне 3-4 различни режима за по месец-два-три всеки
  4. наблюдавайте как се отразява на енергията ви, на физическото и на психическото ви здраве
  5. наблюдавайте как се отразяват на спортните ви резултати (ако не спортувате – започнете)
  6. експериментирайте с количествате храна – даден режим с повече или по-малко храна
  7. правете максимум по една промяна наведнъж и наблюдавайте какво се случва
  8. при нужда – направете една или повече консултации със специалист (ако сте добри в наблюдението и само една ще ви бъде достатъчна или дори може да нямате нужда)

Много хора искат да знаят как да се хранят здравословно и си мислят, че знаят как да се хранят "здравословно". Ето няколко съвета за тези от вас, която си нямат никаква представа:

Как да се храня здравословно е въпрос за $1 000 000 лева! Ето отговор за 0 лв:

➨ Съсредоточете се да пълните тумбака предимно с естествени, минимално преработени храни!

➨ Старайте се да имате източник на протеин, пресни зеленчуци и някакъв източник на мазнини на всяко хранене!

➨ Избягвайте транс-мазнините!

➨ Ако се чудите колко въглехидрати да консумирате – съобразете го с това какво е наднорменото ви тегло (ако имате такова), колко мускули имате, колко се движите през деня и колко тежки са тренировките ви.

➨ Ако обичате сладко – хапвайте чат-пат като внимавате да не е по пет пъти на ден.

➨ Ако обичате да пийвате, удряйте по едно чат-пат и също внимавайте с количеството

➨ Ако много обичате тесто, ориз и картофи, е добра идея да ги понамалите поне за известно време.

- яжте повече храни с висока концентрация на незаменими хранителни вещества (витамини, минерали, есенциални амино и мастни киселини);

- яжте по-малко храни, съдържащи вещества, които не влияят много добре на здравето в малки или големи количества (транс мазнини, захар и т.н.);

Успех!

Публикували сме много истории за проблемно зачеване, завършили с щастлив край, но случаят днес е по-различен. Читателка на "Майко Мила" реши да разкаже за своите инвитро опити - като край на терапията, през която е минала, след дългото безуспешно чакане.


Този текст за нераждането отлежава и чака раждане повече от две години. По една или друга причина го почвах няколко пъти, но не успявах да го довърша. Сега наближавам 51. Май е време да разкажа.

Какво е нужно, за да станеш родител? Оказва се – само желание не стига.

Какво се случва, когато едни хора искат, но не могат? Всички знаят – вече все по-често се тръгва по един конкретен път и само онези, вървели по него, знаят какво е усещането.

Знаят още, че пътят е дълъг, понякога краят му не се вижда. Някои не успяват да го видят изобщо. Или не този, за който са мечтали. В края на пътя има два
варианта: единият – щастлив, вторият – опустошени и разпарчетосани души.


Булка и бебе се полагат на всяко момиче

Никога не съм си мечтала да бъда булка или да имам дете. Не ме разбирайте погрешно. Не съм мечтала, защото винаги съм смятала, че това са неща, които няма как да ме пропуснат и няма как да не ми се случат.

Булка и бебе за мен бяха нещата от живота, които се полагат на всяко момичее и които нямаше как баш пък мен да ме прескочат. Рано или късно все щяха да станат. Просто въпрос на време.

Булка бях, макар и не в бяло. За мен нямаше значение в какъв цвят ще се свържа с мъжа, с когото исках да остарея.
Е, не остарях с него. Но и майка не станах. Защото той не поиска дори да опитаме. И избрах да започна отначало и да намеря мъж, който ще има желанието да станем родители.

Мъжът открих, но другото не се получаваше. Накрая се примирих, че така е писано - няма да бъда майка.

Ин витро не беше обсъждано, просто защото нямахме нужните средства. Бях чувала, че трябват много. Докато съдбата не ме срещна с едно от имената в репродуктивната медицина. Помислих си, че това вероятно не е случайно и че трябва да се възползвам от възможността. Поне за една консултация.

След броени дни имах запазен час.
Моята близка, която ме свърза с въпросния лекар, ме предупреди: „Трябва да се въоръжиш с огромно, огромно търпение“. „Оооо, няма проблем, търпение имам колкото искаш“ – отговорих. Без да имам ни най-малка представа за колко огромно търпение всъщност става дума.


„Ми, да започваме“. И почнахме.

По онова време бях на 43. След приличен брой прегледи, консултации и изследвания, лекарят рече: „Ми, да започваме“. Очаквах тези думи. И почнахме.

Смятах, бях убедена, сигурна, вярвах, че ще направя един опит, нещата ще се случат и бам - ще бъда майка. Точка. На пръв поглед проблеми нямах, мъжът до мен – също.

За мен всичко, което предстоеше, беше нещо абсолютно непознато. Не се бях ровила в интернет и по форуми, не знаех нищо за ин витро процедурите. И всичко, което ми се случваше, бе изключително вълнуващо.

Спестявам ви подробностите и само ви казвам, че най-емоционалното нещо за мен, изключвайки самия трансфер, бяха пункциите – изваждането на яйцеклетките.

Както споменах - когато почнеш да ходиш по тези клиники, трябва да се въоръжиш с цялото търпение на света… Не! Трябва да се въоръжиш с цялото вселенско търпение.

Колко часове са ми минали в чакане… И неизбежно се заговаряш с чакащите като теб. И започвате да се питате – това при теб как е, а другото… Когато веднъж попитах една жена на моите години кой опит ѝ е, тя отговори: „Вече не ги броя…“

Това ме стресна. Аз не искам да стигам до опит номер N, където N клони към безкрйност. Няма да издържа. Нито финансово, нито психически.

Желанието да се получи става като наркотик

Но издържаш. Или поне си мислиш, че успяваш. Заради заложеното в теб да бъдеш майка. Желанието да се получи става като наркотик – не можеш без него. Не можеш да си представиш, че ще спреш с опитите, докато не видиш заветните две чертички.

Спомням си с какво нетърпение отивах за пункциите. Спомням си и първия трансфер. И всички останали, всъщност. Спомням си, че имах усещането за невероятна сила в мен, готова да извърши чудеса от храброст. И за убеждението, че бебетата ин витро не са пък чак толкова сложна работа и след някакво време и аз ще си имам едно от тях.

Спомням си и за обаждането по телефона от клиниката, за да ме попитат дали преди трансфера искам среща с психолог. Ма, моля ви се, какъв психолог!? Аз съм толкова силна и смела, че нищо не може да ме събори. За какво ми е психолог, нали отивам да ми се случва нещо хубаво, а психолозите са за случаите, когато попаднеш на дъното на бездънната дупка…

Трансферът мина, дойде време за кръвния тест. Нямам спомен дали правих някакъв друг преди това. В съзнанието ми е останал само откъс от един февруарски ден, когато отидох да проверя за резултата.

Съобщи ми го един от другите лекари, моят отсъстваше. Съобщи ми го на вратата - служебно и отрицателно.

В следващия момент се опомних на улицата. Чувствах се малка, слаба, безпомощна, наранена, а светът – враждебен, голям и много, много студен.

Когато успях малко да се свестя, знаех, че следващ опит няма да има. Но отивайки на контролен преглед, моят лекар ми каза: „Глупости, как ще се отказваш? Продължаваме, аз ще ти помогна.“ И пак се почна, но този път се провалихме още при стимулацията и преди пункциите. Тогава ми предложиха да обмисля вариант с донорска яйцеклетка. Нямаше какво да мисля. Просто продължавахме.

Адът на чакането

След всичко, което бе необходимо да се направи, дойде време за трансфер, а след това и чакането. Ако някой ме попита кое е най-тежкото, ще отговоря именно така – Чакането.

Лекарят, да не забравя да спомена, си удържа на думата и наистина ми помогна.
Когато отидох да плащам, ми казаха, че всичко се поема от клиниката. Само лекарствата си бяха моя грижа. Наистина невероятен жест!

Нямах търпение да чакам кръвен тест. Взех един от аптеката и няколко дни след трансфера го направих. Мина колкото време трябваше. Нищо. Толкова бях разочарована, че хвърлих теста настрани. След малко обаче нещо ме накара да го погледна отново и забелязах втора черта, но съвсем, съвсем бледа, едва се виждаше. Какво ще рече това, по дяволите!? Зарових се в нета и прочетеното там леко ме обнадежди.

Обаче! Трябваше да почакам до кръвния тест. Когато стана време и за него, отидох възможно най-рано сутринта, дадох си от кръвчицата и седнах КАКВО? Да чакам. Мина времето, необходимо да излязат резултатите, отивам аз трепереща да питам, а лекарите (моят пак го нямаше) ми отговориха: „Ооо, сега лаборантите ни са в отпуск, носим пробите в друга лаборатория. Разходи се малко, трябва да почакаш!“ Ма, разбира се, аз много умея да чакам. Обичам да чакам.

Разхождах се, чаках, пак се разхождах. Реших, че вече достатъчно съм го правила и мога да отида за резултати. Ми не, не бяха дошли. Предложиха ми да НЕ ЧАКАМ ТАМ, а да се прибера, те ще ми се обадят по телефона.

Досещайте се какво ми беше през всичкото това време, докато ЧАКАХ.

Е, обадиха ми се. Резултатът беше положителен. Нямаше такава радост. Това се случи в началото на септември. Майка ми след няколко дни имаше рожден ден. Какъв по-хубав подарък от това да ѝ кажа, че ще става баба. Веднага ѝ се обадих. И двете бяхме в еуфория. Мъжът ми също се зарадва, разбира се.

Радостта ни трая само три седмици

Просто един ден прокървих и се простих с опит номер две да стана майка.

Не споменавам много за мъжа до мен, защото е ясно – той ме подкрепяше, разбира се. Но избягвах да го мъкна на всеки преглед и манипулация, освен ако не беше абсолютно наложително да присъства. Първо, защото трябваше да ходи на работа и второ – достатъчно беше изнервящо, че аз ЧАКАМ. Нямаше нужда и той да виси с мен часове. Сама се чувствах по-спокойна, до колкото може да се говори за спокойствие в случая.

Какво последва след опит номер две? Успях да намеря сили, нерви и средства, за да продължа. Както споменах – това е като наркотик – не можеш без него. Толкова искаш да станеш майка, че някак си е немислимо да се откажеш. Всичко, което ти се случва и правиш, е свързано и съобразено с това желание.

Някъде по това време отказах и цигарите. От нещо прочетено по форумите, които по принцип избягвах, се обвиних, че бебе не се получава заради пушенето. След един преглед се прибрах, поплаках си, изпуших последните две цигари и казах стоп.

Та, след втория ми неуспешен опит, последваха трети и четвърти. Идентични. Изследвания, лекарства, трансфери (отново с донорски яйцеклетки), положителни резултати. Но само за няколко седмици.

Последният, четвъртият опит, продължи с една седмица по-дълго. Въпреки това не смеех да се зарадвам. След един преглед лекарят ми каза: „Хайде, следващият път ще дойдеш да чуем тоновете на бебето“. Не ги дочаках. Бебето избра друг път.

Явно има причина, за да не сме родители

Мъжът ми е пестелив откъм изблици на емоции и чувства, но една вечер ми сподели:
„Четох, че бебетата сами избирали родителите си. Толкова ли сме грешни, че никое бебе не ни избира?!“ Нямах какво да му отговоря. Явно има причина, за да не сме родители.

Четвъртият опит беше и последен. Чувствах, че трябва да взема окончателно решение. Една вечер, докато бях под душа, го направих. Плаках дълго, защото осъзнах, че взимайки това решение, пред мен се отваря празнота, огромна като света.

Години наред ежедневието ми, почивките ми, мислите ми бяха подчинени на една цел – дете. Сега тази важна цел трябваше да отпадне. Да не виждаш нищо пред себе си е убийствено. Да нямаш цел – отровно. Но да продължа щеше да бъде също толкова разрушително за мен.

След като се отказах от всякакви опити, в интернет се запознах с една уникална и неповторима жена, с която бързо станахме близки. Тя ми предложи да финансира още един мой опит да стана майка и аз се съгласих. Отново започнахме, от нула. Но за цяла една година не мръднахме и на сантиметър, а бяхме на ниво „изследвания – лекарства, изследвания – лекарства “, осъзнах, че не може да се направи нищо повече и в мен започна да се появява едно усещане, че вече съм просто част от статистиката. Този път наистина сложих край на каквито и да е опити.

Не осинових. Нямах сили

Доста хора ми казваха да не се отказвам и да продължа. Аз обаче предпочетох да спра. Смятам, че майка не се става на всяка цена. Смятам, че ако си със съсипани нерви и болежки по цялото тяло, няма да бъдеш полезен на никого, най-малкото на едно новородено.

Не осинових по същата причина. Времето, минало в опити да стана майка, изяде емоционалното ми и физическото ми здраве.

Когато годините започнат да натежават, би трябвало да се мисли и за бъдещето на детето – родено или осиновено. Така мисля аз. Избрах да продължа само с мъжа си.

Тежко е, когато загубиш смисъла в живота си, но той така или иначе трябва да се живее. Както беше писал тук един господин за опитите на неговото семейство да имат дете,

„Един от най-тежките измерители на бездетието е това да гледаш как твоите приятели и познати забременяват, раждат, а децата им прохождат и проговарят. Тогава започваш да се чудиш дали изпитваш радост или завист, заслужаваш ли изобщо да бъдеш родител, предвид факта, че си способен на подобни противоречиви и недостойни чувства.“

Да обичаш чуждо дете е привилегия, предизвикателство и благословия

Затова е хубаво (за собственото ти оцеляване) да се намери нещо, което да ти дава сили да ставаш сутрин, да се усмихваш, да ходиш на работа, да живееш. Защото щом си се родил, ти имаш някаква роля на тая земя. Трябва да я откриеш и да я изиграеш.

Слава Богу, имам професия, която ми дава възможност да контактувам с деца. Много от тези деца ми позволиха да ги обичам. Незаменимо усещане. Защото собствените се обичат лесно, без усилие – тази обич идва естествено.

Но да обичаш чуждо дете е привилегия, предизвикателство и благословия.


Написах всичко това първо заради себе си – нещо като край на терапията ми, която мина през няколко етапа (включително и работа със специалисти), но все не я усещах като завършена. Не съм сигурна обаче дали желанието да си майка може да изчезне.

Написах това, защото смятам, че във всяка клиника резултатите след ин витро трябва да се съобщават от психолог, независимо дали са положителни или отрицателни. И срещата с психолога не бива, повтарям – НЕ БИВА да се отказва. Колкото и да струва. Защото после струва още по-скъпо.

Написах това, за да кажа на всички, тръгнали по нелекия път на родителството чрез ин витро – нечовешки трудно е. Но не се отказвайте. Дай Боже, всички вие, в началото на пътя, да го извървите лесно, леко и положително, пожелавам ви го от сърце!

Още по темата:

Още 12 деца в Гоце Делчев са със симптоми на морбили. Информацията е на здравното министерство. Te са на възраст от 5 месеца до 9 години и са в благоевградската болница. Резултатите им се очаква да бъдат готови утре в късния следобед.

Потвърдените случаи на болестта до момента са 5. Няма връзка помежду им. Четири от заразените са деца от Благоевградско, петият случай е на 37-годишна жена от София (въпреки че по-рано днес
проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, съобщи за 5 заразени деца
). Общо 145 души са поставени под медицинско наблюдение, защото са били в контакт с болните.

За новите 12 пацинети е разпоредено на управителя на болницата да затвори детското отделение, да не се приемат и да не се изписват нови пациенти, каза на извънреден брифинг в късния следобед днес д-р Радосвета Филипова от дирекция „Политика по промоция на здравето и превенция на болестите“ към Министерство на здравеопазването, цитирана от Дарик.

Пациентите са били по същото време в детското отделение на болницата в града, където е станала и заразата.

Още при първите случаи на морбили РЗИ - Благоевград е разпоредила мерки, които касаят освен издирването на контактните, и издирване от общопрактикуващите лекари на всички неимунизирани лица до 18-годишна възраст, които подлежат на имунизация срещу морбили, тъй като знаете, че първите заболели са именно такива, каза още д-р Филипова.

На този етап не може да се говори за епидемия, а за взрив, обяви тя.

"Призовавам специално тези родители, които са пропуснали имунизацията, а децата им са преминали възрастта, която е по имунизационен календар - 13 месеца и 12 години, да имат предвид, че въпреки че са преминали фиксираната възраст в календара, това е минималната възраст и техните деца продължават да подлежат на имунизация", каза д-р Филипова. По думите ѝ именно те ще бъдат издирени от общопрактикуващите лекари.

По темата:

5-ти юни, седем сутринта. Отваряш очи и първата ти мисъл е "ДАЛИ ПЪК НЕ СА ИЗЛЕЗЛИ РЕЗУЛТАТИТЕ???"

Изпотен, скачаш, набираш кодове с треперещи пръсти и с оцъклен поглед се втренчваш в компютъра.

Не са излезли.

Не са.

Отиваш до прозореца и мъченически се втренчваш в черешата отсреща като герой от шведски филм. Кога ще излязат проклетите резултати?

"Готови са още от първи юни, но са решили да не ги публикуват, за да не се депресират масово децата. Празник е... все пак", ми споделя оня ден под секрет измъчен баща, докато си пием кафето на поредния детски рожден ден.

Споглеждаме се плахо и унило. Празник е, наистина. Никой не иска на първи юни стотици разревани, депресирани тинейджъри, въргалящи се по пода, изпразнили за пръв път запасите от домашна ракия на родителите си, за да се утешат.

Пети юни, десет часа.

Отново проверявам с треперещи ръце. Още няма. Отивам до банята да си наплискам лицето. Поглеждам се в огледалото. Колко много съм остаряла през последните две години. Ситни бръчки на тревога са обрамчили лицето ми. Недостигът на средства, с които да си купя хидратиращи кремове, проличава по изсъхналата ми кожа.

Косата ми е изтъняла, защото нямам маска от поне година. Носът ми е леко клюмнал и съм наддала от некачествената храна, с която цялото семейство трябваше да се задоволи, защото парите ни... отиваха за уроци, нервите ни - за да осъзнаем материала за кандидатстване, а крясъците ни - за да пришпорваме всеки ден умореното, унило добиче, порода седмокласник.

Уроци за кандидатстване след седми клас. Най-висшето изпитание на средното образование.

Две години уроци по български и математика, които нанесоха необратима увреда на психиката ни, докарваха ни до лудост и ни хвърляха в бездната на отчаянието, за да ни запратят по върховете на еуфорията.

За пореден път си се втренчил в класацията на НАЙ-ДОБРИТЕ ГИМНАЗИИ!!! Само преди седмица гледаш репортаж от сватбата на принц Хари и сърцето ти не трепва.

Кого го интересува, по дяволите, че тези ошапкарени, короновани люде са ги пуснали в Бълкингамския дворец? Я да се пробват да влязат в Испанската гимназия, да ги видим!

Но нека не избързваме и се върнем назад в годините, когато нашата отрудена, облъскана от българското образование майка, демек аз, собственоръчно и под формата на 13-годишна девойка, се подготвяше денонощно, за да бъде приета в един от бастионите на българското елитно образование - Френската гимназия - Парлевуфрансе, първо желание.

Още по тези години влизането в елитна гимназия беш вододелът в живота на един млад човек и нашето съществуване на планетата се определяше от три осовни момента - рождество, смърт и кандидатстване след седми клас. Та, сами виждате, че травмата е била положена още в детските ми години и ме мъчи и до днес, като отворена рана от песните на Веселин Маринов.

По това време моя милост не осъзнаваше сложността на ситуацията

и бях толкова разхайтена, че на баща ми му се наложи да зареже работата си в чужбина и да се върне да надзирава изкъсо учебния процес. Не съм сигурна дали щеше да се върне, ако бях загубила крак или ако бях родила близнаци на тази крехка възраст, но в името на родния образователен елит, се впусна с все сила да се раздава.

Бързо-бързо бях записана на две учителки по български и две - по математика, на които ходех всеки божи ден, а през останалото време учех денонощно и ронех сълзи над Йовков, квадратните уравнения, Андрешко и хипотенузите, които безспорно са се пресичали нейде на дъното на каруцата му.

Трябва да призная, че не си спомням момент в живота си, в който да съм учила толкова много. Толкова много.

Баща ми и майка ми изсипаха куп пари, подаряваха се златни пръстени, носеха се кошници и букети за омилостивяване на учителката по математика в училище, за да не ми пише пет за годината и всички заедно учехме - аз, учителките, баща ми с мен до 3 през нощта, а майка ми - в чужбина, заедно с нас, но дистанционно, защото

все някой трябваше да издържа финансово целия този напън.

Накрая за малко да не ме приемат във Френската, а в Испанската, защото по това време Испанската не беше тъй елитна. Но накрая с божията благословия, много сълзи и като клета предпоследна резерва, преминах заветния праг на Девета ФЕГ Алфонс дьо Ламартин, за да бъда осъдена до края на живота си да чувам закачливите фрази
"Вулевукуше авек моа су соар?", "Как ви е оралният френски?" и "Видин Калафат Соншонжмон", придружени с бесен кикот от разни простаци, които хабер си нямаха от Волтер и Монтескьо.

И така се изтърколиха едни ми ти 30 години, в които, нямах съмнение, нещата щяха доста да се променят. В края на краищата, за тия години изпопадаха Берлински стени, хора се метнаха от стратосферата, Илън Мъск изстреля ракета втора употреба до друга галактика и всички имахме смартфони, та НЯМАШЕ НАЧИН нещата да не се променят.

И те се промениха...

Промениха се в това, че

Испанската гимназия задмина Френската в класацията на гимназиите, гръм да ги удари дано!!!!!

Всичко останало си остана същото. Годините уроци, чантите с пари и денонощното учене, на което клетият наследник е подложен. И тъжният факт, че Немската гимназия вечно ще е пред всички нас. За СМГ дори не говорим (между другото забранявам на родители на деца от Немската и СМГ да коментират под този текст и да ни потискат. И без това сме доста депресирани).

Трийсет години по-късно Опълченците на Шипка, Бялата лястовица и всичките ни стари приятели отново са на линия и с поглед, втренчен в нас, ни питат :

"КАКВО СМЕ НИЕ - МЕТАФОРА , КАТЕТ ИЛИ МЕТОНИМИЯ????",

протягайки ръка за още някой лев.

Същото остана и проклятието да си от женски пол, защото всички знаем - момчетата бавно се развиват, затова трябва да им дадем шанс да влязат с далеч по-ниски оценки, а момичетата... те ще се оправят. На кого са му притрябвали момичета с добри оценки в гимназиите? Нали после ще ги пращаме да перат и гладят вкъщи така или иначе.

Тук, все пак, трябва да призная, има някаква проява на здрав разум - СМГ, НПМГ, ТУЕС - всички училища с математически и компютърен профил, са премахнали квотите. На тях не им трябват двойки за размножаване. На тях им трябват най-добрите деца.

Най-умните и най-можещите.

На останалите им остава надеждата, че учениците ще се изпоженят помежду си и ще нароят деца, които също да влязат в тая, същата гимназия. Но коя съм аз да говоря - с бивш и настоящ мъж от Френската. По-добре да замълча.

Но ето, че вече е 15.00 часа и ... заветните резултати излизат. Всичко свърши. Вече знаеш за кои гимназии детето ти има шанс и за кои няма. Доволна си. Доволна си, защото детето ти се раздаде, макар сега да е тъжно, защото е очаквало повече от себе си. Доволна си, защото резултатите му стигат да влезе там, където е мечтало. Точно както ти преди години. И все пак е малко тъжно.

И ще каже някой "Ей, какво значение има? Какво пък толкова вече с това кандидатстване?", а ние всички, давали пари за уроци, плакали с децата си, учили "По жицата" и блъскали се като говеда в оксиморони и синуси, ще кажем:

"Не знаем, но май тези резултати ще определят приятелите на любимото ти дете в следващите пет години. Учителите, които ще помни цял живот. Училището, до което ще иде хиляди пъти и грозната дреха, която ще навлече на абитуриенския си бал.
Пет години смях, сълзи, любов и житейски преживелици. Та, вероятно за това е всичко".

Но най-важното е, че всичко вече свърши. Честито, мили родители на седмокласници! Оттук насетне започва лятото. Прекрасно лято ви желая и не забравяйте да кажете на децата си, че ги обичате. Защото изпитите свършиха и вече всички ще имаме пари за сьомга, диаманти и почивка на Малдивите. Наздраве!

С напредването на технологиите и все по-плътните ни графици, все по-често пазаруваме онлайн. И въпреки че това може да ни спести време и пари, понякога нещата се развиват по съвсем неочакван начин и изведнъж столът, който поръчахме за дневната, се оказва по-подходящ за куклената къща на детето, а онези страхотни боти, за които отиде половината заплата, пристигат във вид на картина.

От Bored Panda ни представят най-смешните несполучливи онлайн покупки, които се разминават с всички очаквания, а вие не се свенете да споделите своя горчив опит от пазаруването от дистанция.


Онлайн пазаруването е страхотно! Удобството и цените са незаменими, а има и цял свят вълнуващи нови търговци, от които може да поръчаме.

Има и някои недостатъци, като основателните притеснения за околната среда, когато от Китай се доставят щипки за коса на стойност 50 цента, особено ако всеки започне да го прави. А семейният смесен магазин на главната улица? Какво се случва с него?

И въпреки това, заради лекотата и добавената тръпка от това, че никога не знаеш какво ще се окаже в пакета, онлайн пазаруването няма равно. Понякога обаче очакванията не се припокриват с реалността. Онази рокля, дето изглеждаше страхотно на размазаната снимка с модела, може да не стои така добре на теб. Онези кецове за 700 долара, които току-що купи? Всъщност са мънички куклени обувчици и току-що те измамиха.

В Bored Panda съставихме списък със забавните случаи, в които онлайн пазаруването е поело в грешна посока, доказателство, че понякога молът или магазинът на ъгъла, са по-добрият вариант.


Поръчах си гоблен за стената от Wish. Когато избирах дизайна, картинките бяха много малки. Днес пристигна и го закачих. Понеже съм сляп като задник, снимах го и си казах, че стената изглежда завършена. Отне ми два часа да го ВИДЯ, защото едва тогава осъзнах, че е направено от МОПСОВЕ.


Поръчах си този потник от Amazon, но ми изпратиха рокля. Погледнато от добрата страна на нещата – поне дупето ми изглежда чудесно в нея.

А иначе - тялото е красиво, когато е свободно.


Калъфка за възглавница с динозавър.


Поръчах възглавница с лика си, за да я подаря на приятелката си, защото заминаваше да учи в университет. Не се получи според очакванията ми.


Продуктите за разкрасяване стават все по-шантави, но тук определено нещо не е наред.


Сестра ми си поръча рокля онлайн.


Видях, че пише 10 долара, и просто го купих.


Приятелка си поръча 50 нюанса сиво от eBay и получи това.


Знаех, че поемам риск, като поръчвам от Wish, но все пак... Не можах да сдържа смеха си, когато одеялото ми най-накрая пристигна.


Онлайн пазаруването не спира с изненадите. Amazon може би трябва да провери размерите на този продукт.


Така става, като си купиш боксова круша за 20 долара от Китай.


Обичам новите си маратонки.


Мой приятел си поръча маратонки от eBay и получи това.


Поръчах си нови обувки онлайн... Добре.


Никога не си купувайте скоростомер от AliExpress.


Съвет на деня – не купувайте трион от eBay.


Тази везна.


Миналата година шефът поръча столове за стаята за почивки. Не получи това, което очакваше.


Приятелка си поръча лопатка за смет от Amazon... Сега търсим метла по мярка.


ТЕЗИ обувки.


Китай ме изгаври. Поръчах от AliExpress тази отляво, но дойде тази отдясно.


Не.


Тази ши*#на чаша.


Поръчах ги по eBay. Вижте какво е натъпкал изпращачът в обувките, за да не се смачкат...


Тениската онлайн и на живо.

cross