Warning: Undefined variable $cai in /home/customer/www/maikomila.bg/public_html/wp-content/plugins/oxygen/component-framework/components/classes/code-block.class.php(133) : eval()'d code on line 17
В материала днес говорим с Мария Николова, дългогодишен класен ръководител в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица, по думите ѝ видяла две и двеста. Срещнахме я по време на дискусията към кампанията #УчилищетоКоетоИскаме, която се проведе, за да наблегне на ключовите въпроси в образованието. И решихме да я питаме как е в нейната класна стая.
За мен училището не символизира контрол, ограничения, забрани, нито оценки или изпити. Това е място, към което всяка сутрин децата трябва да тръгват с желание. А когато дойдат ваканциите, да не искат да остават вкъщи. Откакто съм учител, се старая това да бъде факт и го постигам, като обичам всяко дете такова, каквото е. Уважавам личността му в пъти повече, отколкото на който и да било чиновник.
Изслушвам. Поощрявам. Прегръщам. Радвам се. Смея се. Строга съм и в същото време справедлива. Държа на реда, не на подчинението. За мен гласът на разума е много важен.
Понякога се паря, но какво от това?
Затова искам училището да съчетава свободата, отговорността, човечността, ценностите, доверието и реда.
В класната ми стая работят редът и човещината. Това са задължителни условия за добри резултати. Всеки клас е едно общество от малки хора, за които е от съществено значение да осъзнаят, че без ред и правила няма да пораснат отговорни и добри, което за мен е много по-важно от оценките им. Често им давам за пример улицата, като им казвам, че неспазващите правилата за безопасност на движението, предизвикват катастрофи, в които жертви често са онези, които ги спазват.
След ваканция например винаги започвам първия час с разговор как са прекарали почивните си дни.
Не приемам за нормално като първи час в училище децата да имат музика или физкултура. В ранните сутрешни часове организмът не е настроен на тези вълни. Но кой се съобразява с физиологията на детския организъм? Щом одобряват седмична програма за второкласници с шест учебни часа, без в тях да е включена физкултурата, значи нормалността и разумът са се изпарили.
Възпитанието е ценност номер едно за мен. Несериозно и необмислено е изказването на проф. Атанас Семов, че понеже днешното семейство не било в състояние да си възпитава децата, това ще го поеме училището.
Ние отдавна сме поели всякакви функции, затова прегаряме бързо.
Освен това не познавам учител, който само да обучава. Дори едно дете да има затруднения в обучението, доброто му възпитание е фактор за напредък по предмета. Тук е изключително важна и ролята на родителите.
Много е притеснително, когато родителят не вижда проблема, за който му сигнализира учителят. Тогава не може да се очакват положителни резултати. Поколенческите различия също си казват думата. Учителите, които са научени на ред и правила и изискват това, се сблъскват челно с ученици, за които всичко е позволено и безнаказано. Това беше официално разрешено с увеличаване правата на учениците и намаляване правата на учителите. В нашата работа безогледно започнаха да се намесват всякакви хора.
Твърдо не. Стари методи в ново време и с нови хора не дават онзи резултат, който се очаква. Възпитаните деца с осъзнати родители нямат нужда от оценка. Противоположните на тях въобще няма да се впечатлят. Тази оценка ще се отрази ли на нещо в развитието на ученика? Няма да завърши ли? Няма да го вземат на работа ли? На заплатата му ли ще се отрази? На кое по-точно ще се отрази?
За добродетелите говорим в часовете по литература. Те са вплетени в произведенията. Имаме специални теми в часа на класа, в часовете по родинознание. Отделно, ако възникне дадена ситуация, обсъждаме нечие поведение, учим се на емпатия. И това е всеки ден. А религията е застъпена в часовете по история. В начален етап има заложени теми за различията между хората, за отделните етноси, за празниците и обичаите, които често се припокриват, за многообразието.
Още не сме свършили, скрол надолу
Не приемам повече от 30 години да си правил всичко възможно да обезсмислиш нравствените ценности, да изпразниш от съдържание думата „морал“, да допуснеш безнаказаност на всички нива, да размахваш в телевизионни формати уродливото, и изведнъж да се усетиш, че нещата са излезли извън контрол.
Църквата къде беше през цялото време, че сега се е загрижила? Колко поколения израснаха в безпътица и чалга култура? Кои са тези, които очакват учителите да ремонтират прогнилата система, и колко години ще са нужни да се нормализира обществото?
