През 2018 г. Сара Шарп се сблъсква с ужасяваща диагноза - хориокарцином. Това е злокачествено образувание, който лекарите смятат, че се е появило вследствие на първата ѝ бременност, пише Parents.
Първата ѝ мисъл разбира се била да се бори за живота си. Но като майка на 1-годишно дете Сара мислела и за това, че иска то да има брат или сестра, а болестта може би щяла да ѝ отнеме възможността да износи още едно дете.
Тогава нейната сестра близначка Кейти Стоунър направила предложение, което променило живота и на двете. Кейти казала на Сара, че ако се наложи хистеректомия (оперативно премахване на матката), тя би износила нейните деца.
После Сара преминала 7 курса химиотерапия, за да се справи с рака, запазвайки матката си, и изглеждало, че лечението работи. Но още преди първия ѝ преглед след химиотерапията ракът се завърнал.
Тогава вече се наложило да се направи хистеректомия, с която ракът бил премахнат успешно. Но с него и възможността Сара да износи още едно бебе. За щастие сестра ѝ потвърдила сериозносста на намеренията си да износи нейното дете.
И точно това се случва в момента. Сестрите започнали процеса по сурогатство през октомври 2020 г., а до края на годината Кейти вече била бременна с детето на Сара, което всъщност се явява неин племенник.
“Зрънцето беше посято дори още преди да ме диагностицират с рак”, казва Сара Шарп пред Parents, докато обяснява защо е взела подобно решение. “В един момент мислеха, че имам извънматочна бременност и бях на косъм от спешна хистеректомия още тогава. Кейти беше с мен през цялото време и в един момент, сякаш за да разведри положението, каза: “Аз ще ти износя децата”. И после една година след диагнозата ми, лечението и хистеректомията потвърди, че го е казала съвсем сериозно.
Двете сестри не подновили разговора по темата, докато не се убедили, че Сара е в ремисия от година. Убедили се, че са добри кандидати за процедурите, които включвали създаване на ембриони от яйцеклетките на Сара и имплантирането им в утробата на Кейти.
“Кейти знаеше, че обмисляме да ползваме сурогатна майка и ми каза, че се чувства призвана да е нашата и да не търсим друга”, казва Сара. “Мисля, че за нея това решение никога не е било под въпрос. И без колебание тя го прие като мисия и призвание.
Разбира се, че и съпругът ѝ трябваше да е съгласен, както и цялото семейство, защото това си е изцяло семейна история. Това е истинска демонстрация на любов и все още сме абсолютно зашеметени от решителността ѝ и готовността ѝ да направи такъв подарък за нашето семейство.”
Двете сестри имат подкаст – Talk to Me Sister, в който споделят историята си. А тя не е просто красив разказ за любовта между две сестри, защото прави чудеса в разпространението на информацията за хориокарцинома, което е вид гестационно трофобластно заболяване. Според специалистите този вид рак започва в клетките, които нормално се развиват в плацента по време на бременността.
“Хориокарциномът може да възникне следствие на аборт, гроздовидна бременност или нормална бременност. Никога не съм знаела, че човек може да хване рак, защото ражда бебе”, обяснява Сара.
“Когато преминавах през всички преживявания покрай рака, се чувствах доста самотна. Търсех в социалните мрежи някой, който е минал по същия път. Намерих няколко жени от чужбина и няколко тук, които са минали през тази диагноза. Това, че се запознах с тях и видях, че са минали през всичко и са стигнали “от другата страна”, много ми помогна. Затова почувствах, че е необходимо да дам гласност на добрите и лошите моменти.”
Текстът на Стела Георгиева е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки.
Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.
Майка ми е абсолютно ВЕЛИКА – във всяко едно отношение, или поне в моите очи. Тя самата, обаче, много страда, че не е Велика. Нейната баба, на която е кръстена, се е казвала Велика, а майка ми е Величка.
И до ден-днешен тя не успява да разбере доводите на собствената си майка да не ѝ даде това прекрасно име, но поне в моите очи майка ми е тотално, неоспоримо, безкрайно, доказано ВЕЛИКА! Сигурно всички мислят по този начин на своите майки... Обаче моята си го заслужава.
Аз съм доста тегав характер. Да се чете „пълното зло". Единствено и само ВЕЛИКАТА ми майка може деликатно и умело да ми влее малко разум в главата, без да предизвика истерии или каруцарски псувни.
Освен това изтърпя всичките ми буйства в тийнейджърския период, дори един шамар не ми е лепнала. Вместо това винаги е поощрявала моите успехи и винаги, абсолютно навсякъде се е хвалила колко прекрасна дъщеря си е родила.
Майка ми е от типа „Чупи си сама главата, за да разбереш правилния път”. Това явно е много правилна родителска стратегия, или поне за моя чепат темперамент, и нито веднъж не се изказа тъпанарски за безкрайно идиотските ми решения.
В резултат на това израснах сравнително разсъдлив човек, който може сам да се оправя. А това си е ВЕЛИКО – да оставиш едно дете да взема решения и да се намесваш само в краен случай, например при смъртна опасност, може би е най-адекватният родителски подход на света.
Освен това ВЕЛИКАТА ми майка никога не се оплаква. Бачкала е като ненормална с баща ми, за да имам аз всичко. В едни много противоречиви години е развивала частен бизнес и дори не ме е пуснала на градина. Вместо това ме водеше със себе си на работа.
Всъщност тя ме водеше навсякъде със себе си. Имам само един ужасяващ спомен как съм при баба ми, защото родителите ми наистина много спешно трябваше да пътуват до друг град по работа – цялото ми време от този престой аз прекарах на прозореца, за да гледам кога ще се върне мама да ме вземе.
Освен това ВЕЛИКАТА ми майка заедно с ВЕЛИКИЯ ми баща ме включиха в семейния бизнес още на 11 години. Научиха ме на труд, разбрах как се изкарват пари и много по-лесно научих тяхната стойност. Не ме разглезиха до краен предел, макар че имаха такава възможност. Безкрайно съм им благодарна за това!
Майка ми е толкова ВЕЛИКА, че се е оправяла без детска градина, баби, дядовци и други субекти. Освен това се е оправяла без миялна, пералня, сушилня, прахосмукачка робот, фурна с 400 степени, дизайнерски котлон и всякакви други щуротии.
Не е имало Монтесори играчки, пеещи, интерактивни и супер интересни джаджи, за таблети и игри на телефона дори не споменавам.
Имала е леген – оставяла ме е 2 часа да си мисля, че пера. Имала е буркан с копчета – оставяла ме е до безкрай да си ги редя. Чела ми е приказки до посиняване. Будувала е с мен, защото и аз като моята дъщеря съм била някакво дете чудо – караконджул, което може да оцелее с общо 3 часа сън на денонощие. Само че, за разлика от мен, ВЕЛИКАТА ми майка не ми е крещяла, нито пък сега ми натяква какъв урод съм била и не съм я оставяла да спи.
ВЕЛИКАТА ми майка може да успокои всеки – ревящи чужди бебета в самолета, откачени непознати на улицата, супер гневни клиенти и най-вече лудата си дъщеря и още по-лудата си внучка.
ВЕЛИКАТА ми майка е и ВЕЛИКА тъща. Нито веднъж не се е изказала, не се е намесила, не е дала съвет. Да се сърди, че детето ми не е кръстено нито на нея, нито на друг, съвсем не ѝ е присъщо. Мъжът ми истински я боготвори. Нейният мъж – моят феноменален баща, също.
Човекът е на 50+, но физически не може сам да си намери чорапите, да си намаже една филия с лютеница и да се сети къде са му документите/ ключовете за колата/ нахапаната наполовина бисквита.
Затова пък майка ми винаги му е сготвила по няколко манджи на ден, изгладила му е дрехите, прибрала му е нахапаната бисквита и почти винаги може да отговори къде са му документите.
ВЕЛИКАТА ми майка е преминала през много бури в своя живот, включително е победила и рака. Аз съм била малка тогава, може би в 3-4 клас, и дори не съм разбрала, че майка ми е била болна, камо ли че се възстановява от супер тежка операция.
Майка ми не мрънка, не се оплаква, а стиска зъби и кара стремглаво напред! Обикаля света, пие си коктейлите по круизи, купува си уникални дрехи и аксесоари и просто дори непознатите виждат колко е ВЕЛИКА. Просто самата ѝ осанка няма как да остане незабелязана. С други думи, разбрала е смисъла на живота, а какво по-велико от това?!
Ето защо с целия този текст искам да ѝ кажа да спре да страда, че не са я кръстили Велика – тя си е ВЕЛИКА и точка. За мен и завинаги!
Най-голямата ми мечта е някой ден моята дъщеря да се гордее поне наполовина толкова с мен, колкото аз се възхищавам на моята майка! Макар че знам, че не мога да ѝ стъпя и на малкия пръст...
Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.
Това е текст, който влиза рязко, подава ни стол, за да седнем, защото иска да ни каже нещо, след което го рита и ние оставаме мигащи в пространството да се чудим откъде ни е дошло. Авторката пожела да остане анонимна и ние ужаваме това. Важно е единствено какво има да ни каже.
Плача от година. Имам носни кърпи във всички джобове на всички дрехи. Децата ми спряха да забелязват, че плача. Хората в чакалните по болниците спряха да забелязват, че плача.
Шофьорите на таксита дискретно се правят, че не забелязват, че плача. Даже аз спрях да забелязвам, просто машинално бъркам и вадя салфетките от джобовете. Не съм драматична по природа, не ме разбирайте погрешно.
Просто ми е третият край на света.
Край на света номер 1
В такива моменти всичко се случва много бързо. Отиваш на профилактичен преглед, имате рак, операция, бързо, цялата гърда, бързо, водовъртеж от болници, документи и шок, в който не знаеш къде се намираш. В първите няколко дни на всяко събуждане сутрин се молиш нещата да се заличат с магия и да се окаже, че си го сънувал.
После започваш да свикваш. Просто не искаш да ставаш от леглото. Без да искаш, започваш да мислиш за себе си в минало време. Обичах да нося рокли.
Следват операция, ад, химиотерапия, ад, нямам коса, групи във фейсбук, цвекло всеки ден, нямам вежди и мигли, всички стават безкрайно любезни. Всяко отношение се превръща в съжаление.
Мразя от дъното на душата си изрази като „всичко е урок“, ставам агресивна, като ги чуя. Страданието не е урок. Дръжте си уроците. Не ми обяснявайте.
Не ни се давало повече, отколкото можем да понесем? Понасяме всичко, защото нямаме друг избор. Защото искаме да оцелеем някак. От отчаяние, не защото сме силни. Понасяме до дупка.
В такива ситуации приятелите намаляват. Противно на очакванията, повече помагат хора, които не са ни били толкова близки. Нещата не приключват с операция и химиотерапия, при хормонално зависимия рак се налага и химическа кастрация с лекарства. Яйчниците спират да работят. Всички други жени ми се струват преливащи от естроген. Завиждам им за цикъла, завиждам на дъщеря си, която си купува превръзки. Не понасям да слушам за бебета. Ужасно ми е мъчно точно за естрогена ми, понеже той е диригентът на женствеността – на хубавата кожа, на гъстата коса, на либидото. Всеки ден си го искам обратно. Естроген мой, любими мой, враг мой.
Край на света номер 2
Веднага се сещам за сюжета на „Отива една жена при лекаря“ (а мъжът ѝ си хваща любовница). Помня, че погледнах нагоре инстинктивно и казах на нещото там „Какво още искаш от мен?“
Човекът, който плака със сълзи след операцията ми; който ме караше всяка сутрин да му казвам вместо добро утро „няма да умирам“; който казваше, че е дал обет да не свири на китарата си, докато не вляза в ремисия. Човекът, който винаги е бил прекрасен съпруг и баща и с когото винаги сме се обичали, реши, че месец извънбрачен секс е достатъчно основание да ме зареже веднага след химиотерапията ми, защото „осъзнах, че не съм щастлив“.
Ситуацията, разбира се, е пълно клише. Но абсурдността на момента я прави особено жестока. В първите дни просто не ям и не спя (реването се подразбира). Около месец ми е само мъчно за него, липсва ми физически, не осмислям, не мога да повярвам. Даже котката спира да спи при мен, сигурно не може да понесе толкова мъка.
Преравям интернет, за да я намеря, надявам се да е дебела и грозна. После си казвам, че ако е дебела и грозна, никога няма да го зареже. Влизам в Amazon акаунта му и виждам, че не е дебела – поръчва ѝ подаръци с размер S.
Постоянно се люшкам между биполяритета на чистата мъка и адреналина на злобата. Искам да реве и да се влачи, сънувам как го пребивам с бухалка.
И въпреки всичко съм достатъчно уравновесена, за да не му метна китарата през балкона, защото осъзнавам, че е по-добре да я продам. Изпращам му вместо коледна картичка снимка на статуята на Медуза с отрязаната глава на Персей.
Докато децата се самоотглеждат на намазани филии и Фортнайт, аз успявам някак, наред с непрестанния рев, да ходя на работа, да ходя на психотерапия и даже да вляза в сайт за запознанства. Гледам таро четения в YouTube и леко се пристрастявам. Обвинявам съвпада на Сатурн и Плутон, защото все някой трябва да е отговорен. Слушам Адел и не ме е срам да си го призная.
Край на света номер 3
Една приятелка ми казва „Не знам какви магии правиш на мъжа си, но спри, че попиля света!“
Коронавирус. Весело ми е. Претръпнала съм.
Как пък няма да умра от това. Даже по някакъв извратен начин леко се радвам, че сега целия свят го е страх от смъртта, не само мен. We’re in this together, да видите к'во ми е.
Ако оживея и си сложа нови цици, ще се науча да плувам, заклевам се. Дъщеря ми, като ѝ кажа да си даде бележника, понякога ми отговаря „Мамо, важното е да сме живи и здрави!“ С целия хумор, който е наследила от мен, си няма идея колко е права. Само да сме живи (ако може, и здрави).
Още плача – на филми, на реклами, в банята, докато шофирам. Но все по-рядко. Попадам на фейсбук меме: „2019-та обобщено: Но не умря, нали?“
Точно така. Решавам, че напук на всичко наистина няма да умирам още. Защото вече имам коса и защото животът е прекрасен.
"Майчинство без чашка С. И това майчинство е преди всичко извън България, за жалост".
Това написа във Facebook профила си художничката Боряна Росса, която от години работи на световната и местна арт сцена в областта на пърформанса, фотографията, филмовите и дигитални изкуства.
Боряна е майка на дете на 4 и половина години. Снимките, които публикува като част от надигналата се вълна от недоволство срещу кампанията на ДНК "Направи го", са от 2014 г., когато е бременна.
Тогава Боряна вече се е подложила на двойна мастектомия, след като ѝ е поставена диагнозата рак.
Прегледът, при който ѝ откриват рак на гърдата, е свързан с желанието ѝ да забременее, споделя Боряна преди 2 години пред списание EVA. Отлага забременяването с една година.
В следващите години Боряна продължава да включва в изложбите и пърформансите си личната си история с рака на гърдата. През септември 2017 г., в рамките на изложбата си "Обогатен реализъм", тя представи и кадри с ампутираните си гърди. Те показват чувството за хумор, с което художничката се опитва да подходи към строгите идеали за женственост и посланието ѝ към жените, подложили се на мастектомия - да не се комплексират.
По темата:
Двойките се разделят, когато жената се разболее, но не и когато подобна участ сполети мъжа, показват няколко изследвания, за които ни разказва Джералд Синклеър от awarenessact.com.
Наскоро попаднах на проучване от 2015 г., което разкрива нещо доста обезпокоително и, честно казано, шокиращо. Изследването заключва, че процентът на разводите скача, когато съпругата се разболее, но не и когато подобно злощастие сполети съпруга.
Това означава, че на пръв поглед мъжете са много по-склонни на зарежат избраниците си в нужда. Въпросното проучване е едно от няколко, достигнали до този болезнен извод.
Според друго изследване вероятността от развод или раздяла скача 6 пъти, когато жената – в сравнение с мъжа – бъде диагностицирана с рак или множествена склероза. За да стигнат до това заключение, авторите наблюдавали живота на 500 женени/омъжени пациенти, диагностицирани с мозъчен тумор. Около 53% от двойките са разтрогнали брака си.
Учените успели да заключат, че принадлежността към женския пол е неоспорима предпоставка за изоставяне от страна на силната половинка в случай на сериозен здравословен проблем. Резултатите са публикувани в списание Cancer и могат да бъдат описани като сърцераздирателни.
Причините за това са няколко, но е важно да отбележим и че колкото по-дълго двамата съпрузи са били заедно, толкова по-голяма е вероятността бракът им да оцелее през подобно изпитание.
Една от причините е, че жените полагат много по-големи грижи за връзките си, отколкото мъжете, и когато се разболеят, често губят тази възможност. С настъпването на негативни промени мъжете са много по-склонни просто да си тръгнат. Дамите, като по-грижовни и оказващи значителна подкрепа, предпочитат да останат до своя избраник. В живота на мъжете обикновено няма много хора, които да ги познават толкова добре, колкото съпругите им, докато повечето жени са доста близки със своите приятели и роднини.
Това не е оправдание, но ни позволява да надникнем в цялостната концепция. За разлика от дамите, представителите на силния пол нямат естествен уклон към обгрижване и понякога бремето да отглеждат деца и да поддържат домакинството им идва в повече. Като цяло тази тема е доста всеобхватна и съдържа много въпроси, които ще останат без отговор.
Смятам, че когато сме диагностицирани с тежко заболяване, не бива да се тревожим дали най-близкият на сърцето ни човек няма да офейка.
Задължително трябва да помните, че когато се разболее, половинката ви се нуждае от вас, и че ако се чувствате емоционално смазани, е добра идея да потърсите помощ. Напускането на кораба и опитите да продължите напред, без да сте положили усилия, не са правилният път.
Бихте могли да се обградите с близки, които да подкрепят вас и любимия ви човек в този труден период. Не, никой не ви принуждава да стоите, но ако обичате избраника/избраницата си, не ги изоставяйте в нужда.
Още:
Антивакс движението е сред най-големите заплахи за здравето на човечеството през 2019 г., предупреди Световната здравна организация (СЗО). Нежеланието за имунизация или нейното отричане "заплашва да обърне напредъка, постигнат в борбата срещу болести, които могат да бъдат предотвратени", се казва в доклада на организацията.
Предупреждението идва след 30% скок в случаите на заболяване от морбили в света, включително в няколко страни, в които вирусът е бил практически елиминиран, пише британското издание Independent.
"Причините за това покачване са сложни и не всички от тези случаи се дължат на колебливото отношение към ваксините", казва СЗО. "Въпреки това, в някои страни, които са били близо до изкореняването на болестта, тя се възражда."
Случаите на морбили достигнаха рекордно високо ниво в Европа през миналата година, като през първите шест месеца на 2018 г. са заразени повече от 41 000 души.
Недрет Емироглу, директор на Службата за извънредни ситуации в областта на здравеопазването и инфекциозните болести в Регионалния офис на СЗО за Европа, заяви, че "всеки човек, който не е имунизиран, ще остане уязвим, където и да живее, и всяка страна трябва да продължи да настоява за увеличаване на покритието на имунизацията и за затягане на мерките".
През 2017 г. около 110 000 души, главно деца, са починали от болестта, предотвратима от ваксината. Данните са за целия свят. Числото за 2018 г. все още не е ясно, но се смята, че е по-високо.
През ноември най-старият лекар в Англия предупреди, че митовете, разпространявани в социалните мрежи за вредата от ваксинациите, поставят децата в риск.
По този въпрос експерти от организацията констатират още, че към момента ваксините са много ефективни от гледна точка на „резултат-цена“ и предотвратяват от 2 до 3 милиона смъртни случая всяка година.
В началото на всяка година СЗО излиза със списък със заплахи, с които човечеството ще се сблъска почти със сигурност през годината. Целта е информативна и превантивна. Ето и останалите заплахи за здравето ни, които се нареждат на челно място в списъка на СЗО:
-- Замърсеният въздух
9 от всеки 10 души всеки ден дишат замърсен въздух. 7 млн. души умират преждевременно всяка година от болести, свързани със замърсяването на въздуха. След 2030 г. в целия свят ще нараства смъртността, предизвикана от екологични проблеми – числото ще се увеличава с 250 000 души всяка година, отбелязват специалисти на организацията, пише medikforum.ru.
-- Неинфекциозните заболявания
Диабет, рак и сърдечно-съдови болести - това са причините за близо 70% от смъртните случаи в целия свят. 15 млн. души умират преждевременно от тях на възраст между 30 и 69 години. Сред причините за тези заболявания са тютюнопушенето, липсата на физическа активност, злоупотребата с алкохол и вредни храни, както и замърсения въздух.
-- Грип
СЗО смята, че през 2019 г. може да избухне грипна пандемия, която да окаже влияние върху здравето на милиони. В подкрепата на това твърдение говорят данните от постоянния мониторинг на циркулацията на грипния вирус, който организацията провежда в 114 страни. Глобалната защита срещу грипа е толкова силна, колкото здравеопазването на най-слабата държава в света, предупреждава СЗО.
-- Тежките условия на живот
Военните конфликти, сушата, глада, принудителната миграция са реална заплаха за здравето на повече от 1,6 милиарда души (или 22% от населението на света).
-- Противомикробната устойчивост
Резистентността на опасни бактерии към антибиотиците може да ни върне във времената, когато е нямало лекарства за лечение на пневмония, туберкулоза и салмонела. Съпротивляемостта на патогенните микроорганизми към лекарствените препарати расте поради прекомерната употреба на противомикробни медикаменти.
Сред останалите заплахи са вирусите, като според СЗО първостепенно внимание трябва да се обърне на борбата с ебола, зика, нипа, атипичната пневмония и други подобни. Продължава борбата с ХИВ -
последните данни сочат, че процентът на заболели нараства сред хетеросексуалните и почти се изравнява с този на хомосексуалните. Не на последно място - заплаха за здравето на човечеството е и ниското ниво на спешната и доболнична медицинска помощ.
Още по темата:
Деница Николова за бруталните нива на фините прахови частици във въздуха в София и необходимостта от незабавно предприемане на мерки!
Събота, 1 декември 2018 г., беше един от дните с най-замърсен въздух от началото на отоплителния сезон. Нивата на опасните фини прахови частици PM10 (диаметър 10 µm) в кварталите Красна поляна, Западен парк, Разсадник, Факултета и Овча купел стигнаха до над 1000 при максимална допустима норма от 50, а на финия прах PM2.5 (диаметър 2.5 µm), проникващ в алвеолите на белите дробове, надвиши 600 при горна граница от 30!
Цифром и словом, двадесет (20) пъти над допустимото. Въздухът е токсичен. В София и цяла България.
Ако си мислите, че на село въздухът е чист, по-добре не поглеждайте данните от сензорите. Цялата страна е под газова атака. Дишат го децата ни, родителите ни, всички ние. Дори политиците ни няма къде да се скрият от него.
Колкото повече говоря за вредата от пушеците, които дишаме всяка зима, толкова повече си давам сметка за липсата на съзнание за проблема дори и при интелигентни и образовани хора. Фокусът се измества, дали съзнателно или не, върху колите. И макар да съм силен привърженик на поне някакъв контрол над старите, замърсяващи коли, те не са причината за тези високи стойности.
Доказателства:
1) лятото качеството на въздуха е в нормите през почти цялото време и само в отделни дни е леко завишено;
2) нивата на ФПЧ достигат тези внушителни стойности, на които Китай и Индия могат само да завиждат и да цъкат с език, главно вечер, когато трафик няма;
3) отворете прозореца и се уверете, че не мирише на изгорели автомобилни газове, а на пожар.
Причината: горенето на боклуци, пластмаса, гуми, дрехи и дърва и въглища за отопление. Всичко от изброеното (без дървата, като и за тях има определени стандарти) е забранено и абсолютно недопустимо в държавите от Западна Европа. При тяхното горене се отделят токсични вещества, които водят до много и сериозни здравословни проблеми, включително рак, сърдечно-съдови, респираторни и неврологични проблеми.
Нито общините, които са отговорни за околната среда, нито политиците, имат дори и най-малкото намерение да променят нещо. Ако в Германия се измерят подобни стойности на ФПЧ, още на другия ден ще бъде обявено извънредно положение, ще има разговори по телевизията с политици, еколози, граждани и метеоролози, съвети към гражданите и незабавни мерки за премахване на причината.
Малкото деца, които се раждат в България и които имат късмета да оцелеят по нашите улици, които растат и се учат в България, които са бъдещето на страната, биват обгазявани всяка вечер, всяка зима.
Учим ги на един гол патриотизъм, а в същото време ги обричаме на болести и по-къса продължителност на живота. Единственото, което ни остава, е да се молим за малко ветрец, защото от другаде решение няма.
Освен ако сами не си решим проблема. Време е да се събудим и да изискаме правото си на живот и здравословна околна среда, гарантирани от Конституцията на България.
На 11 декември 2018 от 18:00 часа пред Министерството на околната вода и средите, едни от най-засегнатите, жителите на квартал Красна поляна организират протест под наслов „Отоплението с боклуци убива децата ни“. Слагайте маските и идвайте. Нека да ги подкрепим. За себе си и нашите деца.
Геноцид върху софиянци - така на facebook страницата си организацията Спаси София определи убийствено опасния въздух, надвиснал над града.
"Вчера концентрацията на ФПЧ 10 в някои квартали беше до над 25 пъти над пределно допустимата граница. Тази сутрин концентрациите вече са около 900 μg/m3 - около 20 пъти над границата. Излагането на подобни нива на канцерогенно замърсяване значително увеличава риска от рак, респираторни и сърдечно-съдови заболявания, преждевременно раждане, дефекти при раждането, преждевременна смърт и др. Само днес в България, като резултат на замърсяването ще умрат 40 човека, а София остава най-замърсената столица в ЕС."
Ситуацията изисква спешни, категорични и непопулярни мерки, пишат още от Спаси София в призив към столичния кмет Йорданка Фандъкова:
-- Пълна забрана, постоянен контрол и тежки наказания за всички, които горят пластмаса, дрехи, гуми, масла, кабели…
-- Започнете процеса по пълната забрана на отопление с твърдо гориво. Дайте алтернативи: например разширете топлофикационната мрежа и спрете течовете в дружеството!
-- Вместо да унищожавате, започнете да разширявате трамвайната и тролейбусна мрежа като алтернатива за придвижването с личния автомобил.
-- Върнете измервателната станция на Орлов мост и поставете по една във всеки район на София.
-- Оправете модела за ранно предупреждение и прогноза, прикриващ реалното замърсяване. Според същия, София никога не е толкова замърсена, че да започнете да предприемате съществени мерки.
Още по темата:
10 неща, които можем да направим, за да дишаме по-чист въздух
Пий си имуностимуланта и "дишай"
Ракът на гърдата. Не ти се чете за него. На никого не му се чете за рака на гърдата, а и за който и да е рак на този свят. Когато си на 25, на 35, на 45 и животът кипи с всички сили, някак си си сигурна, че ракът няма да е един от проблемите ти, едно от препятствията, през които преминаваш. Въобще не се замисляш.
Минаваш покрай рекламите на жени, сложили ръка пред липсващите си гърди, закачаш розова панделка на профилната си снимка, но всъщност това е едно от нещата, които правиш, без да влагаш сърце. Без да влагаш и капка страх.
Защото всяка една на 8 жени се разболява от този „лош късмет“ и ти, разбира се, си от останалите седем. Не може да не си. А и в момента имаш други проблеми – работа, детска градина, детето пак е болно от отит.
Но уви, щом се появи, ракът става Проблемът. Онова нещо, което идва внезапно и обръща целия ти живот. Изведнъж всички планове се сриват – почивката за ски след няколко месеца. Онова пътуване до Виена с децата. Важните проекти в работата, болките в гърба от седене зад бюрото.
Забравяш за повишението, което си чакала толкова дълго. Радостите от малките победи на децата избледняват и изстиват в студения ужас, че може би се е случило непоправимото и всичко, от което си се оплаквала до вчера, може да свърши, а на теб всъщност изобщо не ти се иска.
Майка ти рано или късно разбира - и си изплаква очите. Децата усещат, че нещо не е наред – мама е болна.
Изведнъж „тръгваш по лекари“. Тази празна фраза, зад която стоят толкова много врати, на които се чука, безброй пъти даване на кръв, изследвания, снимки, връзки, телефонни разговори, очакване, разходи, коридори, самота и гняв.
Абсолютно неразбиране какво се случва с теб, с тялото ти. С партньора ти и любовта ви. Страхът се намества между двама ви, а винаги си мислила, че го познаваш твърде добре. Понякога половинката ти, която досега е била непреклонна в чувствата си, не издържа на болката и те напуска. Понякога остава до края и си му благодарна, че го има.
Понякога той е единственото, което те крепи да продължиш, но при всички случаи, никой не излиза от тази битка без рани.
А раните могат да бъдат много дълбоки и никога да не зараснат дори и да оцелееш, защото шансът да оцелееш е огромен. Даже се считаш за „късметлийката“ сред онкологичните заболявания. Над 90 на сто от жените успяват да се преборят.
Но раните отнемат част от тялото ти, част от душата ти. Можеш да изгубиш гърдата си. Или двете. А заедно с тях и чувството, че си пълноценна жена. Една от онези „нормални“ жени, които си купуват сутиени и се оплакват, че бюстът им тежи. Че им пречи да скачат и да спортуват. Че все не могат да си намерят блуза, която да им стои добре, докато ти слушаш мълчаливо с наведена глава.
Но може и да не оживееш. Може да си изтеглила късата клечка и просто да си в онези девет процента, които след операции и месеци, дори години химиотерапия не успяват „да се справят“.
А истината е, че днес е по-лесно, отколкото някога е било.
Две от сестрите на дядо ми са починали от рак на гърдата в адски болки, защото са се срамували да покажат гърдите си на лекаря. Нямало е кой да им каже какво да направят, нито как да се спасят.
Сега съществува толкова много информация за това как да проверим сами дали нямаме проблем. Просто обхващаме с ръце гърдите си, които са си наши и са част от нас, както са наши лактите, очите и краката ни, и опипваме дали някъде не се е появила неестествена бучица.
Интернет е пълен със страхотни кампании, които ни обясняват как точно да извършим „прегледа“ съвсем сами пред огледалото. Но дори да не се справим, ги има докторите. Хората, които могат да ни прегледат професионално, да използват съвременна апаратура и да ни спасят от мъка и болка.
Хубавото е, че получаваме експертна помощ и от Европейския съюз, който финансира проект, наречен MaXIMA, на стойност почти един милион евро. Благодарение на него Техническият университет във Варна ще допринесе за развитието на редица технологични иновации, спомагащи ранното откриване на рак на гърдата и своевременното му лечение. Като част от проекта е създадена единствената по рода си база данни с 3D туморни модели на ракови образувания, както и софтуерно приложение, което използва тези модели, за да създаде симулационен образ с много по-добро диагностично качество. А това е прекрасна новина.
MaXIMA има потенциала да доведе до спасяването на редица животи – включително и на твоя собствен – чрез иновациите, които предлага в областта. С други думи – науката и институциите са се впрегнали да решат проблема с рака на гърдата и няма нищо лошо и ние да се опитваме да се предпазим.
Не във всички случаи, разбира се, но поне можем да се научим да се грижим за себе си така, както гледаме децата си.
И даже сме длъжни да го направим, защото едно дете може да има хрема и кашлица. Може да има дори висока температура, но те минават и децата порастват и отиват да живеят собствения си живот,
надявайки се, че ние сме достатъчно големи да се погрижим сами за себе си.
Ракът на гърдата е най-често срещаният рак при жените. В пъти по-често срещан, от който и да е друг рак. Благодарение на напредналата медицина, кампаниите за профилактика и постоянното обговаряне на проблема, все повече жени успяват да забележат проблема в начален стадий и да се справят с него.
Надявам се, че ти ще бъдеш онази жена, която ще доживее дълбока старост, без да си срещнала тази болест. Затова, погрижи се за себе си, преглеждай се сама у дома, а ако може, ходи веднъж годишно на преглед, за да имаш време за ски, за забавления и проблеми. Онези малки проблеми, които ни се виждат толкова големи, когато сме здрави.
Това е една история с отворен край, която е пример за това, че когато хората се обединят, могат да постигнат много и наистина да помогнат на някого в беда.
Теодора Маджарова е майка на две деца, която заедно със съпруга си заминава за Бразилия в търсене на алтернативни методи за лечение на тежкото състояние, в което се намира заради раково заболяване.
Оказва се, че „лечението“ е измама, състоянието ѝ се влошава и двамата остават в безизходица далеч от дома. За да бъде транспортирана Теодора, която вече е прикована на легло, е необходима сума, непосилна за семейството.
Те отправят своя зов за помощ и само за броени дни получават подкрепата, от която се нуждаят. За отрицателно време сумата е събрана и те могат да се завърнат у дома. В крайна сметка хората доказват, че няма пречка, която да застане на пътя им, когато се обединят.
Щастливи сме да чуем, че тази ситуация има благоприятен завършек, но Теодора все така се нуждае от лечение и средства, затова споделяме с вас банкова сметка и Paypal, на които можете да я подкрепите. Всичко за състоянието на Теодора и процесът по прибиране и лечение можете да прочетете в групата Да помогнем на Теди.
Банкова сметка в ЛЕВА:
BG74FINV91501015043945
Първа инвестиционна банка
Титуляр: Теодора Маджарова
PayPal: alex.russanov@gmail.com
Днес с вас споделяме история за ужасната съдба, наречена рак, с която вече трета година живее една жена и нейната дъщеря, която неуморно прави всичко по силите си, за да спаси живота ѝ. След сблъсъка с безочливи хора, след 3 операции и некомпетентност, те не се отказват да търсят начин да преборят болестта. Това, което ние можем да направим, е да им подадем ръка и да им помогнем да направят още една крачка към изхода от този безкраен лабиринт.
************************
Всичко започна като един обикновен, стандартен, профилактичен преглед при гинеколога. Такъв, който ти, която четеш, трябва да си правиш редовно. 2 пъти годишно поне. Мамолог и гинеколог. Ей така – защото си майка, защото искаш да бъдеш майка, защото обичаш себе си, защото искаш да се грижиш за здравето си.
Майка ми не беше посещавала гинеколог няколко години. За какво ми е, казваше...
Цитонамазката излезе в притеснителната 3Б група. Годината е 2015-а. След известен на брой прехвърляния от кабинети и болници, които ще ви спестя като излишни подробности на фона на цялото чудо, което ни предстоеше.
Акостирахме в Първа АГ София (бившата „Тина Киркова“). След стандартната биопсия, която показа рак на шийката на матката, беше направено и конизацио, при което беше отстранена част от матката. Операция номер 1.
След не повече от месец и още едни лоши резултати, малко пари под масата и повече некомпетентност от страна на тогавашния директор на болницата беше направена Операция номер 2. Отстраняване на матка и яйчници и изрязване на лимфните възли около тази част, както и отстраняването на малка част от влагалището.
Работата е там, че сме в България. Когато потърсиш мнение, становище, някой да ти обясни на достъпен език какво, аджеба, се случва, получаваш дръпнато отношение – от сестри, от лекари, от санитари, от дежурни лекари.
Поведението е такова, сякаш ти правят услуга, предоставяйки ти каквато и да е информация. Искат пари и почерпки. Идва, разбира се, и моментът на свръхсамочувствието от високия пост, което не може да бъде поставено под въпрос. В случая две операции една след друга през не повече от месец, от гинеколог, който не е профилиран в онккология.
Не беше назначена терапия. Единствената заръка беше за редовни профилактични прегледи, на които се взимаше микробиология, което впоследствие се оказа абсолютно неадекватно спрямо конкретния случай.
Годината е 2017-а. Една жена, моята майка, живее втори живот. Излезе лоша цитонамазка, пак 3Б, рецидив. Отидохме в 5-а градска болница в Надежда, която всъщност е т.нар. Онкоболница в София. Условията са като в потресаващ нискобюджетен американски филм на ужасите. Миризма, бедност и потискаща обстановка. Сякаш не им е достатъчно на всички тези хора, които трябва да се борят с тази най-коварна болест, но и отново трябваше да тичам по сестри и лекари с едничката молба някой да ни обърне внимание.
Докторът рече и отсече, че е необходимо отстраняване на влагалище, като очерта сцена от същия този филм на ужасите, в чийто декор се намирахме така или иначе. Памперси до края на живота. Майка ми – тази червенокоса, супер енергична и борбена жена... с памперс?
Потърсих други варианти. Отидохме в Аджъбадем Сити Клиник на Цариградско шосе, където бе направен ядрено-магнитен резонанс и ПЕТ скенер. Не показаха нищо.
Оттам се отправихме след поредната препоръка към Онкоболницата в Мусагеница. Попаднах на някакъв дивак, който ми ръкомахаше и ми се караше, че се интересувам какво е състоянието на майка ми след поредната биопсия. Пушеше цигари в кабинета си. Пепелникът преливаше. Влязох с разплакани очи, силите ми бяха на ръба, изправена пред поредния откачалник, който ми държи тон, че се опитвам да помогна на собствената ми майка.
Попитах го какво да правим оттук насетне. Той ме изгледа от глава до пети, като отговорът беше: „Няма да коментирам това с една пикла“.
Извиних му се, че всъщност съм на 27 години и съм единствената пикла, с която майка ми разполага.
Взех си майчето подръка с нови сили. Препоръчаха ми болница в Истанбул. За мъките, през които минах да събирам стъкълца и стари изследвания, от всяка една болница в София, в която е лежала майка ми, също няма да изпадам в подробности.
На някои места ми обясняваха как през 2015-а година не е имало компютри.
Слизах по миризливи архиви, пъдиха ме като куче. „Елате след 2 часа, елате утре, елате вдругиден“...
Намерих връзка, посредник за болницата в Истанбул. Преведох всички документи и изследвания от български на английски и турски. Организирах пътуване до там, където след всички тези поредни биопсии, ядрено-магнитни резонанси и прегледи и прочие ни посъветваха да се направи лапороскопска операция с робот.
Много модерна работа. И модерна цифра. 18 хиляди евро, да бъдем по-конкретни.
Отчаях се. Майка ми – безработна, пенсионирана по болест, пенсия 230 лв. Баща ми – охранител в училище за деца в предучилищна възраст, заплата 600 лв.
Не търся съжаление. Но е тъжно, не е смешно. Добре дошли в реалността извън София и заплатите ѝ. Сурова, непрощаваща никому действителност, където хората дебнат намаленията по супермаркетите и се хранят само вкъщи, и нямат социален живот, защото такъв генерално няма в по-малките градове.
И да искаш култура – няма. Има лотарийни билетчета и реклами по телевизията, както и предавания, от които, ако имаш малко късмет – няма да загубиш безценните си и последни мозъчни клетки.
Направих кампания за събиране на средства на разни събития, чрез разни познати хора в София.
Събрах 83 лв.
Родителите ми обикаляха от врата на врата да искат от приятели и роднини помощ. Събрахме 4000 лв. А останалите...
Останалите... се появи един човек, който ще има моята признателност до гроб. Щедрост, която трудно може да бъде събрана и изразена в простички думи. Той доплати остатъка и през безумно горещия август на лятото на 2017-а се върнахме в Истанбул.
Операция номер 3. По повод болницата и отношението няма какво да кажа. Обслужването е петзвездно. Самата операция протече дълго, близо 5 часа не можех да си намеря място и миг спокойствие, но това като че ли е ясно. Всеки човек би треперил така за майчицата си.
Докторът излезе с преводач и трябваше да узная как е мама.
„Всичко е супер, всичко съм махнал! Майка ти ще е добре. Оставил съм ѝ няколко сантиметра влагалище, да може да си прави секс жената, само на 50 години е.....“
Защо не беше консултирано с мен или нея? Сексът ли е по-важен, или да я запазим да остане жива на тази земя, без да трябва през 3 месеца вече 3 години да висим по чакалните, и да я разчекват, и да ни гонят като кучета, и да ни искат пари - и отгоре, и отдолу, и накрая да се връщаме в изходна позиция - оттам, откъдето започнахме... с лоша цитонамазка.
Не беше назначено продължаващо лечение под формата за лъче- или химиотерапия. Беше поредният доктор със самодоволна усмивка, че си е свършил работата.
Парче по парче всеки един от тях махаше по нещо от утробата ѝ и все ме уверяваше, че това е краят.
Сега ще ходим в Плевен, частна болница. След направена стотна биопсия се намери един доктор, който говори внимателно и е взел присърце Хипократовата си клетва. Да мисли за живота и здравето на пациента, а не за оргазмите им.
Предстои отстраняване на влагалище. Операцията ще струва 10,000 лв., от които имаме 5,000, очакваме още 3,000 от вече дадени обещания.
Не ни достигат 2000 лв.
Не знам колко ще струва терапията след това.
Това е една човешка история. Не е напудрена и поръсена със захар отгоре. Доста имена спестих, както и доста подробности, които бяха на пътя ми като пречки, но смятам за излишно да изпадам в тях пред лицето на това поредно изпитание на волята за живот на майка ми.
Никога не съм търсила съжалението на хората около мен, ако ми се е случвало да падна в калта и да се поизцапам. Семейните трагедии също пазя далеч от хорските уши, всеки си има достатъчно собствени проблеми.
За пръв път излизам на светло, за да разкажа на глас и публично своята история. И търся помощ в нечие сърце, за да можем да го преборим това веднъж завинаги.
Та нали на това са крепи целия свят – на подадената с милост ръка.
*****************************
Ако искате да помогнете, ето и данни за сметки, на които можете да преведете средства. Благодарим ви!
IBAN: BG79 CECB 9790 1429 3992 00
BIC: CECBBGSF
Мариана Пелова Кулинска
PayPal: tskulinska@goguide.bg
