fbpx

Ако за детето няма място в желаната детска градина в района по местоживеене, в София и големите градове за равностойно ще се смята алтернативно място в същия административен район по настоящия адрес на детето, съобщават от МОН.

Това ще бъде възможно с решение на кмета. Ако общината не предложи такова място, държавата ще дължи компенсация. Целта е родителите да не водят децата си в детски градини, отдалечени на десетки километри от дома им. 

Какви са евентуалните промени?

Това предвиждат промени в Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места. Документът е публикуван за обществено обсъждане до 2 септември т.г.

Освен това Министерството на образованието и науката разширява кръга на специалистите, които имат право да се грижат за обучението на децата, останали извън държавните и общински детски градини.

Държавата ще компенсира разходите на родителите за образователни услуги, ако имат договор не само с дипломирани педагози, но и със студенти в последна година от обучението си по педагогически специалности. За такива се смятат „Предучилищна педагогика“, „Предучилищна педагогика и чужд език“ и „Предучилищна и начална училищна педагогика“ от професионално направление „Педагогика“ от област на висшето образование „Педагогика, педагогически науки“.

Промяна и при заявленията

Заявлението за придобиване на право на компенсация ще може да се подава или веднъж годишно до 5 ноември, или до 5-о число всеки месец от декември до юли. Сега се подава само веднъж в началото на учебната година.

Намаляват се документите, необходими за изплащане на компенсациите. Договорът за обучение или за отглеждане и обучение се прилага само към първото искане за изплащане, а за следващите периоди – само ако са настъпили промени.

Съгласно Закона за предучилищно и училищно образование право на компенсация имат родители на деца от тригодишна възраст до постъпването им в първи клас, които не са приети в детска градина за съответната учебна година поради липса на места.

Ако промените в наредбата бъдат приети, повече деца без места в държавните и общински детски градини ще получат компенсации. По този начин няма да се стига до критични ситуации като тази в София от преди няколко месеца. Тогава хиляди деца не бяха приети, но по сега действащите правила родителите им нямат право на компенсации.

Според проучване децата, които растат в райони, където има повече зеленина, имат по-високо ниво на интелигентност и са с по-малък риск от развитие на негативни поведенчески прояви, пише The Guardian.

Анализът на учените е върху повече от 600 деца на възраст 10-15 години и показва, че само 3% повече растения в квартала, в който израстват, може да гарантира IQ над средното. Ефектът се наблюдава и в по-богати, в по-бедни райони.

Вече има достатъчно убедителни доказателства, че зелените пространство подобряват най-различни аспекти от детското когнитивно развитие, но това е първото проучване, което изследва конкретно нивото на интелигентност. Причините за подобно повишаване на резултатите все още не са ясни, но вероятно има връзка с по-ниски нива на стрес, повече игра и социални контакт или с по-тихата среда.

Повечето IQ точки са от огромно значение за децата, които се намират по-близо до долната граница на средните нива на интелигентност, където дори малко повишение прави голяма разлика, казват учените.

"Има все повече и повече доказателства, че зеленината се асоциира с по-добре развити когнитивни функции като памет и способност за задържане на вниманието", казва Тим Наурот, професор по епидемиология на околната среда в университета Хаселт в Белгия, където е проведено изследването.

"С проследяването на IQ-то изследването дава по-стабилно клинично измерение, на което да се стъпи. Струва ми се, че хората, занимаващи се с градоустройство, трябва да обърнат повече внимание на осигуряването на зелени пространства, защото е изключително важно да се създаде оптимална среда, за да може децата да развият пълния си потенциал."

Изследването, публикувано в журнала Plos Medicine, използва сателитни снимки, за да измери нивото на озеленяване в различни квартали, включвайки паркове, градини, улични дървета и друга растителност.

Средният резултат бил IQ 105, но учените открили, че 4% от децата в райони с по-малко зеленина имад под 80 точки, а на местата с повече растителност нямало деца, които да имат по-малко от 80 точки.

Ползите от повече зеленина, които се отчитат в градските райони, не показват разлики в предградията или в селските райони. Наурот предполага, че това се дължи на факта, че там така или иначе има достатъчно зеленина, от която се възползват всички деца, живеещи там.

Измерени са също и поведенчески затруднения като ниско ниво на внимание и агресивност чрез стандартна скала, където средният резултат бил 46. В този случай само 3% повече зеленина показва две точки по-малко по тази скала.

Изследователите са взели под внимание финансовото състояние и нивото на образование на родителите, за да изключат идеята, че семействата, които имат повече възможности, имат и повече достъп до зелени пространства.

Знае се, че по-високите нива на замърсяване на въздуха също пречат на детското развитие, но този фактор също се изключва като обяснение.

Според учените по-ниските нива на шум и стрес и по-големите възможности за физически и социални активности могат по-добре да обяснят по-високите IQ резултати.

Д-р Матю Уайт, специалист по психология на средата в Ексетърския университет във Великобритания, който не е бил част от екипа, също подкрепя качеството на изследването.

"Винаги подхождам предпазливо към термина "интелигентност", защото има проблемна история и неуместни асоциации", казва той. "Но ако не друго, то това изследване може да ни помогне да видим, че интелигентността не е на всяка цена вродена, а може да бъде повлияна от околната среда, и ми се струва, че това схващане е много по-здравословно."

cross