Който отлага кучето, има и заек, и куче. Примерът е следствие от личен опит. Дълго се опъвах на идеята за такъв домашен любимец. Влизайки в магазина за животни с предварителна цел – покупка на папагал и изтъкването на предимствата му, че пернатото притежава ум досущ като на куче, децата моментално ми обърнаха гръб и се насочиха към заекa.
След осем минути вече държим в ръце нова клетка и всичко необходимо за бебе заек с добавка и самия заек. Тръгваме си от магазина с набързо налят опит от съветите на продавачката да не го гушкаме в началото твърде много, за да не умре от страх, какво да яде и какво не, за да оцелее. Породата е повече от царствена: лъвска глава.
Идеята да се казва Страхил съвсем не се приема от младите собственици и новият член на семейството носи име – идейна компилация на двамата му батковци – Гари Гус Гус.
Та, господин Гус има през деня постлано килимче, където доволно да разположи всичко що е изял по-рано. Предпазливо тръгваме към него, да не вземе да му стане нещо страховито, и изчакваме постепенно той да се доближи до нас. Вече в съвсем близки отношения след някой и друг месец идеята за куче отново е на преден план.
Осъзнавайки, че това е било и моята детска мечта, решавам да я изпълня на късна възраст. Но ми беше необходимо време. Най-вече осъзнаване на възможностите ми, че мога аз (а не децата, които обещават, но невинаги изпълняват) да се грижа за него.
Първоначалната идея да идем до приют и да изберем новия член на семейството беше прекъсната от пост на приятел във Facebook с десетина малки кучета, едното от които скоро се озова у дома.
Така година след като Гус е прекрачил прага, у нас влиза и Зак. Всичко бебешко не му е чуждо. Бързо свиква с атмосферата, маха с опашка, играе, хлъзга се по пода, изгражда навици (след оръфан диван, изгризани шкафове и изстъргана боя от стената). И въпреки обещанията на децата, че всеки ден ще го извеждат, разходките с тях стават все по-редки, но съм доволна и на това, че си играят с него и го гушкат подобаващо.
Добре е да сме наясно, че появата на домашния любимец променя динамиката във всекидневието. Важно е и какъв дом обитавате. Ако е къща, естествено и възможностите са много повече. Ситуацията в апартамент е по-сложна и за мнозина това е определящ фактор, който ограничава избора.
Също така е от значение и колко често пътувате и имате ли желание да променяте дестинациите в зависимост от това дали можете да вземете домашния любимец с вас, или имате човек, на когото да поверите грижите за него.
Защото домашните любимци може да са забавни, някои от тях гальовни, но е важно вие колко време им отделяте и какъв ресурс за грижа имате. Домашното животно става член на семейството. Не е за месец-два, не се връща, не се подарява, не се изхвърля.
Освен че учи на отговорност, да не забравяме, че един ден ще се стигне и до момента, в който ще се разделим с него. Със сигурност това е изключително болезнено време, за което също трябва да сме готови.
Има много сладки и интересни домашни любимци, които може би са подходящи за хора с по-запълнен график и/или такива, които често пътуват. Гризачите са подходящи за апартамент. Не изискват твърде много грижа, могат да са доста забавни и в същото време е по-лесно да се намери някой да се грижи за тях, докато сте на път. Такива са хамстерите, зайците, морските свинчета. Те живеят в клетки и имат своите специфични детайли за обгрижване, които всеки ветеринар може да обясни. Важно е да им се извади паспорт и да бъдат ваксинирани в график, който ще обясни лекарят им.
В същата графа – подходящи за пътешественици, влизат и рибките, както и влечугите. Важно условие е мястото, в което се отглеждат. Независимо дали е клетка, или аквариум, потърсете какъв размер е подходящ за питомеца ви, както и къде да бъде разположен.
Папагалите например имат нужда от общуване. Те са доста социални и е хубаво да бъдат пускани да хвърчат из стаята при обезопасени условия. Могат да бъдат изключително забавни, ако ги научите как да стоят на рамото ви, на пръста, може да похапват от ръката ви, но това става само с изградено доверие.
Гризачите пък са нощни животни и ако клетката им е в помещение, в което се спи, бъдете готови за среднощни шумове.
Ако сте решени домашният любимец да е коте или куче, то е добре предварително да намерите човек или хотел, където ще бъдат гледани тези животни при евентуално пътуване без тях. Също така решението за порода, особено при кучетата, е изключително важно.
Емоцията не трябва да е водеща, а изборът следва да е свързан с осъзнаване дали обичате големите разходки, дали искате бойна порода, или северняк (внимавайте да не му се отнемате свободата), или кротък семеен приятел, изпълняващ послушно команди.
Особено ценно би било при толкова животни в беда да се осинови животно от улицата, от приют или от организация, която обгрижва изоставените.
„Идеята да се помогне на такова животно също не трябва да идва само от емоцията, а е важно да е добре пресметнато решение в зависимост с това какво разполагате, какво е семейното ви положение в момента, къде живеете, има ли кой още да участва в грижата и имате ли и друго животно, за което да се грижите.“
Това разказва Десислава Хаджийска, която от седем години доброволства в Общински приют в Горни Богров. Това е най-големият общински приют с 1500 животни. Другите, които са в близост, са в Слатина и в Сеславци.
В момента Деси е осиновител на две кучета, едно от които е възрастно – на 10 г. и е инвалид.
„Не съм имала никакви проблеми нито по отношение на дисциплина, нито на хигиена“, разказва тя. По думите ѝ кучетата са чисти животни и хигиената им е заложена в природата.
Хората, които идват да си осиновят куче в тези приюти, са различни. Някои търсят „марково“– такова, което изглежда по определен начин и наподобява порода. Други са загубили своя домашен любимец и искат друг, който напомня по характер и външен вид на загубеното. Има хора, за които е важно животното да е по-дребничко, тъй като нямат достатъчно пространство у дома.
Някои предпочитат да е женско, защото са чули, че са по-послушни. Има и хора, които гледат да помогнат на животното, което е с най-малък шанс за осиновяване. Така приятелка на Деси си взима най-голямото черно куче, което е щяло да си отиде в приюта.
Работата на доброволеца, освен да разхожда кучетата през уикенда, е и да среща животните с евентуалните им осиновители. Помага да се установи връзка помежду им, за да бъде по-лесно всекидневието им като заживеят заедно.
„Като осиновиш куче първият период е меден месец. Другото съществуващо правило е „3–3–3“ ( три дена – три седмици – три месеца). Това е времето, при което кучето свиква в домашни условия и стопанинът опознава истинския му характер. През този период казваме на бъдещите осиновители да са внимателни по време на разходките. В началото да са по-кратки, срещите с други кучета да са контролирани.“
Safety Harness са вид нагръдници, които имат три точки за закачане на повод. Така, ако кучето се уплаши (все пак е било бездомно и е живяло в лоши условия), няма да може да се измъкне от нагръдника и да избяга.
Трябва да се има предвид, че тези животни са наплашени, тъй като към тях вероятно са се отнасяли лошо, но именно това е най-ценното в осиновяването. Да видиш как се трансформират от стресирани животни в съвсем нормални домашни кучета.
„Просто им трябват любов, внимание и грижа. Променят се много бързо и усещат, че са на правилното място“, добавя Деси.
Хората като нея, които разхождат кучетата от приюта, не са много, а приютите със сигурност имат нужда от повече доброволци. Това може да е още една възможност за намирането на новия член на семейството.
След като си поговорихме с Елина Бого от Италия, която ни разказа от първа ръка какво се случва с живота им под карантина, днес с информация от друга европейска страна се включва Ива Костадинова. Ето как я карат швейцарците.
Решихме да се приберем в София на 6 март. Напуснахме Женева при нормална обстановка, дори предупредих учителките в детската градина на детето, че ще отсъства една седмица. Останахме в София до 13-ти, когато успяхме да хванем "последния" самолет за Женева, преди да затворят България.
Пристигайки отново в Женева, обстановката все още беше неясна, но в понеделник на 16-и започнаха да затварят всичко - училища, детски градини, държавни институции. След още 3 дни затвориха ресторанти и магазини. Някои детски градини обаче работят: в тях са децата на социални работници, доктори, пожарникари, полицаи – хора, които няма как да работят от вкъщи в тази ситуация и са "на първа линия".
В края на миналата седмица започнаха да обикалят полицаи из парковете, за да гонят хора, които си правиха пикници и барбекюта. Принципно разходките не са забранени, но до 5 човека на едно място и с нужната дистанция. В Женева има страшно много паркове и катерушки и не са препълнени. Хората се разхождат покрай реката, в гората и по планините. Доста възрастни хора се разхождат без предпазни мерки. Няма глоби за разхождащите се, стига да спазват нужната дистанция.
Правителството препоръчва на жителите да останат вкъщи, особено болните и хората на 65 или повече години. Някои кантони отидоха по-далеч, като забраниха на възраст над 65 години да напускат домовете си, с изключение на посещенията при лекарите или 2 часа разходка. Федералното бюро на правосъдието обаче заяви, че подобни мерки са в нарушение на националните разпоредби. Сложна работа с толкова много кантони и закони.
В Женева има специални доброволчески организации, които разнасят храна на възрастни, пазаруват вместо тях и т.н. Има специални грижи за бездомни и самотни възрастни хора - отворен е специален център за тях, в който има 130 легла.
В магазините пуска по няколко човека, останалите чакат на опашка през 1 метър. Няма увеличение на цените по магазините, но и тук всеки се презапасява с хранителни продукти и тоалетна хартия в промишлени количества. След всеки клиент в магазина се дизенфекцира пътеката на касата и касиерът си дизенфекцира ръцете с ръкавиците.
На ден в Швейцария се правят над 6000 теста, а аплодисментите за лекарите са традиционни и тук в 21:00 часа. Пациентите могат да разговарят с медицинския персонал на болницата по телефон или видео чрез платформата hug @ home, по този начин осъществяват дистанционни консултации за няколко отделения.
Бизнесът не е затворил на 100%. Много фирми работят и служителите си посещават офисите. Има масова помощ за икономиката. Приоритет е да се гарантира, че служителите продължават да получават заплатите си. Правителството обяви пакет от помощи в размер на 32 милиарда швейцарски франка за подпомагане на икономиката, в допълнение към пакет от 10 милиарда швейцарски франка седмица по-рано. Тези пари са насочени към подпомагане на компаниите да преживеят икономическия спад.
Компаниите, засегнати от кризата, ще могат да отсрочват плащането на вноски за социално осигуряване временно и без лихва. Тези мерки се прилагат и за самостоятелно заети лица, чийто оборот е намалял.
Има и пари за финансиране на налагането на работа в кратки срокове във фирмите, докато други траншове са заделени за заеми и за подкрепа на специфични сектори като управление на събития. Исканията за частична безработица са се увеличили рязко поради пандемията на коронавирус и се очаква да продължат да нарастват. Към 23 март 21 000 компании са подали такова искане. Тази цифра представлява 315 000 работници.
Швейцарското правителство въведе широкомащабни проверки на сухопътните граници с околните Австрия, Франция и Германия, след като преди това беше направила това с Италия. Само граждани и жители на Швейцария, както и тези, които влизат в страната по професионални причини (например с разрешително за работа), или хора, преминаващи транзитно, могат да влязат. Дори чуждестранните партньори на швейцарски граждани, които нямат право на пребиваване в страната, ще бъдат отхвърлени.
На 18 март ограниченията бяха засилени извън вътрешната връзка: пътуващите, пристигащи по въздух от четирите съседни страни, сега също са нежелани, както и хората, идващи от Испания, заедно с тези извън шенгенската зоната.
До 21 март на 16 000 души беше отказано влизане в Швейцария. Засилват се граничните патрули, за да се предотврати незаконното влизане на хора в страната. Частният транспорт през границите е намалял със 77%, но превозът на стоки работи нормално.
След като Самуил Петканов ни представи първите сблъсъци на мъжете с бащинството, днес Ясен Ковачев ще отведе нещата малко по-далече (до Южния парк) и ще ни разкаже какво е да разходиш наследника там. В прекрасен и почти схематичен вид той ще предложи на татковците един изпитан модел на разходка, който включва и пуканки, и сокче, и триколка, и играчки, и въртележка, и патета в езерото, така че всички участници да се приберат щастливи и уморени, и то без ръководството да е фалирало от описаните забавления. Четете, смейте се, но си водете и записки! За постигане на пълен резултат - спазвайте точно указанията!
Некоите съображения са резултат на непредставително проучване, извършено на базата на (горчив) личен опит от периодичните посещения в Южния парк в София, предимно във формат “татко и аз”, а отчасти и в комбинацията “мама, татко и аз”, с централна фигура – момче, гравитиращо около 2-годишна възраст. В тях няма нищо препоръчително, още по-малко задължително. При нас обаче вършат работа.
Много важна е логистичната подготовка преди тръгването, щото това си е една градска екскурзийка от 3 – 4 часа. Като баща препоръчвам по въпроса за облеклото да се обърнете към компетентните власти (наричани от хлапето “мама”). Иначе се стига до неудобни въпроси след парка, примерно: “Защо детето е с тези дрехи?” Стандартният отговор “Амииии, тях видях най-напред” обикновено не умилостивява споменатите компетентни власти, недоволни от това, че светът е видял детето с неподходящ сценичен костюм. А иначе властите с желание избират дрешките за разходката, включително съвместно с желаещия да се разхожда.
Изборът на играчки, които ще разхождате заедно с детето, е важен с оглед товароносимостта ви. Ако то избере един тежък трактор, две топки, самурайски меч и дявол знае още какво, ще трябва да си подготвите някаква количка, с която да придвижвате багажа. Тази количка обаче ще ограничи силно възможностите ви за оперативна намеса при някои резки финтове от страна на отрочето. Затова – една не много голяма топка, една-две малки колички и нещо подобно са подходящи.
Трябва да решите и как ще се придвижвате – изцяло на собствен ход, с колело, което хлапето кара само, или с триколката, дето има дръжка отзад, с която можете да насочвате движението при почти пълната илюзия за хлапето, че то я кара самичко (аз ѝ казвам “триколка със задкулисие”). То цялата държава се управлява като тая триколка, така че угризенията, че карате детето да си мисли как самичко я управлява, са излишни.
Значителните ѝ предимства спрямо кракомобила и другото колело са в това, че от нея хлапето не може да драсне в неизвестна посока, без да ви каже къде отива, а пък ако се умори и бързате, ще можете доста експедитивно да се приберете. При колелото има още един риск – ако хлапето не ще да го кара, ще се наложи да мъкнете този аксесоар почти през цялото време, докато триколката може просто да се бута.
За разните му там води, мокри кърпи и прочее, си знаете по-добре и от мен, затова ще ги пропусна. Ако вече сте на улицата, където изкушенията дебнат на всяка крачка, започвате да опрасквате определения бюджет. Евреите казвали, че това не е проблем, а разход. Като се почне от искания за сладки от местната сладкишница (да, така са написали над вратата), шоколадови яйца и прочее, та чак до входа на парка, ще има “искам” с различна насоченост. Младшият партньор в разходката може да бъде убеден, че има начин “паричките” да се изразходят най-оптимално, с добиването на максимум забавления и неща за хапване срещу разполагаемия паричен ресурс.
Входът на парка е своеобразен капан, организиран, както казва съдружничката ми, “за рекет”. Въртележки и разни поклащащи се съоръжения, които бачкат с левчета (това да не са ви автоматите за билети в адския транспорт, да гълтат и други монети), балони с хелий, колички с педали, които вашето дете още не знае как да завърти, разни приспособления за скачане и... пуканки. Като стана дума за пуканките – специално в Южния парк влизайте откъм ул. “Нишава”, защото близо до “официалния” вход с фонтаните има един вампир, при който най-малката доза пуканки е като двулитрова кофичка и струва 3 лева. Вероятно повечето от нас не са склонни да харчат като държавна администрация за обществени поръчки. Затова офертата си струва само ако сте трима и ще ядете всички.
Откъм “Нишава” има една симпатична баба, която продава по-малки количества пуканки за левче, които стигат идеално за наследника. Лошото е, че бабата не работи всеки ден през седмицата, а вампирът дебне непрестанно. Работещо решение е да се обясни на малкото потребителче, че като не работи бабата, няма откъде да се вземат пуканки. Номерът минава, когато пазарувате сравнително рядко от скъпчията.
Разпределението между останалите атракции става лесно, щом хлапето се убеди колко по-интересно му е да се качва по веднъж на максимум места, вместо по много пъти да прави едно и също, което доскучава. Ако бюджетните разходи решат своеволно да нараснат, имате опцията да споменете, че “патетата чакат да ги видиш в езерото”. Нашият юнак е любител на животните, така че обикновено тръгва с ентусиазъм към езерото. Добре е да ви се намират я солети, я няколко залъка хляб, защото част от забавлението е да почерпим патетата с нещо.
Следващата основна дестинация е любимата на доста деца шарена площадка с настилка от мляна шарена гума, много катерушки, пързалки, криви огледала, въртележка и... една зловеща люлка, с официална табела, че била за деца с увреждания (дрън-дрън). Единствена е и става за всички деца. Е, там малките правят опашка и висят като чичо ви в тийнейджърските му години през соца, когато всяка събота сутрин минаваше в стоене на опашка за “един бял, едно прясно и две кисели”.
Нищо не помага, ако детето реши да стои на опашката. Успокоително е все пак, че сте на чист въздух. Ако можете да го заведете в работен ден, опашката е рехава. В събота и неделя е... ами, като в соца. На въпросната площадка има и една извита пързалка с чудното свойство да наелектризира детето ви, ако то е с подходящи дрехи. Така ще откриете чудесата, които прави статичното електричество с прическите: на слизане от пързалката косата на пързалящия се стърчи равномерно във всички посоки. Както се наелектризира обаче, така се и разелектризира. Ако речете да го снимате с щръкналата коса, то ще застане така, че нищо няма да видите на дисплея на телефона поради греещото слънце и... докато успеете да снимате... косата му спада. Ако го пипнете веднага след ставането от пързалката, ще прескочи срамежлива искра между двамата, но не съм забелязал това да стряска наследника по някакъв начин. Ш-шшшт! Не казвайте на еврочиновниците за това наелектризиране, че или ще затворят пързалката, или ще дойдат да я пръскат с някакъв антистатик!
Наблизо има и фургонче за бири, безалкохолни, сладоледи и други такива неща, но и то не работи всеки ден през седмицата. Ако държите на всяка цена да се борите с обезводняването, срещу входа на “Нишава” има будки, чиито артикули и цени биха задоволили даже един “по-стиснат” бюджет.
Рано или късно наследникът се уморява от търчане, пързаляне и люлеене, така че можете да поемете по обратния път. Няма лошо, ако бюджетът и неговото оперативно управление позволяват да включите още едно влакче или нещо от сорта – младшият партньор в съдружието “разходка в парка” ще получи усещането за съвсем пълна програма.
Когато се върнете у дома след правилен мениджмънт на разходката, вероятно ще се радвате на добър детски апетит (и самочувствие). Ако операцията е проведена сутринта, в повечето случаи ще имате спокойствието на един добър следобеден детски сън. Например - за да напишете нещо подобно на тия некои съображения.
Приятни разходки!