Да, знам, че заглавието звучи малко абсурдно. Но ако отделите няколко минутки, вярвам, че мога да ви убедя да си планирате бой с възглавници с децата още тази вечер! И да спомена изрично – това занимание не е само за татковци или само за момчета. И родителското участие е ключово (не изпращайте децата да се бият сами в другата стая).
За целта на тази статия да кажем, че родителството върви по-леко и всички вкъщи сме по-щастливи, когато имаме:
Хайде сега да разгледаме как борбата с възглавници помага във всички тези посоки.
Малките деца (почти) постоянно са ограничени и принудени да се съобразяват с възрастните около тях. Въпреки че не ходят на работа, и те натрупват различни емоции във всекидневието. Ако ги водим на ясла, детска градина или пък вече са в училище – голяма част от деня са принудени да прекарват с хора, които те не са избрали (както ние на работа). Трябва да се съобразяват с желанията и да следват инструкциите на учителите и да потискат или контролират собствените си импулси (както ние на работа). Сблъскват се с конфликтни ситуации, които невинаги се разрешават както те искат (например – друго дете им взима играчката или пък отказва да играе с тях.)
Вкъщи пак е подобно – и ние имаме изисквания към тях! И през целия ден имат малки моменти на притеснение, разочарование, фрустрация, че нещо не е както искат или някой пак ги прекъсва. А може би и доза страх и тъга, че не са заедно с нас…
Всичко това е част от живота, но е хубаво да помним, че на децата невинаги всичко им е леко. Както на нас ни се иска да изпуснем парата в края (или даже в началото) на деня, подобно е и при тях. И това не е само въпрос на желание, а реална нужда. Всички имаме здравословната нужда да разтоварим стреса и емоциите.
Боят с възглавници комбинира цели три начина – близост с любими хора, физическа активност и смях. И ние, и децата имаме възможността вместо да стискаме зъби, да контролираме поведението, да потискаме импулсите си, най-накрая да разпуснем всичко това. Може да се смеем на глас, да размахваме смело възглавницата (по-долу все пак има насоки за безопасност), даже да освободим някои заплахи като „Ах, дребосък, сега ще видиш какво те чака!“ и „Най-накрая ми падна в ръцете, съкровище, ха-ха-ха!“.
Докато децата се смеят и подскачат на леглото или дивана, мозъкът им отделя ендорфини – хормоните на щастието, които намаляват тревожността, подобряват настроението, намаляват болката и дискомфорта и дори повишават усещането за близост и свързаност.
Ако погледнете пак списъка по-горе, друг основен начин да се освободим от стреса е през сълзите. Затова плачът на фрустрация и безсилие (както е често при тръшкането) е лечебен. Телата ни буквално се освобождават от стрес, когато плачем, защото сълзите съдържат хормона кортизол и самото плачене намалява производството на други хормони на стреса в тялото. И все пак, когато можем да изберем – не е ли по-приятно да прекараме малко време в бой с възглавници, отколкото до детето, докато то плаче сърцераздирателно? Колкото повече възможности за освобождаване от стрес, толкова по-добре.
Децата имат здравословната нужда да усещат собствената си сила. Това е, което им дава способността да превъзмогнат натиска на връстниците, да се противопоставят срещу несправедливост и да отстояват границите си – все хубави неща!
Проблемът е, че често децата мерят и опознават собствената си сила с нас – най-често с думичката „не“. Вместо да навлизаме в борби на волята за обличането на пижами, миенето на зъби и какво ли още не, е далеч по-забавно да отворим арената за бой с възглавници. Особено полезно е не само ние да ги млатим (с мекичка възглавница), а да им дадем шанса и те да ни доминират и победят. И да видят как дори с по-малък размер имат силата да ни повалят. Да не говорим да се качат върху нас, да ни накарат да пискаме и да молим за милост!
С прости думи, когато задоволим нуждата за контрол и надмощие в игра, тя много по-рядко се появява в моментите, когато имаме разумни очаквания за сътрудничество от децата. И като стана въпрос за сътрудничество, децата имат много повече готовност да ни „слушат“ (хайде да приготвим масата за ядене / хайде да съберем играчките / хайде да...), когато имат добро настроение и усещане за свързаност. А след една доза веселба заедно имаме точно такова усещане.
Още не сме свършили, скрол надолу
Да, представям си, че си мислите „Ама дори да харесва на детето, на мен няма да ми хареса!“. Възможно е. Невинаги е приятно да ви хвърлят възглавница в лицето и след минутка да сте с прическа „гръмнал бойлер в тръстика“, но сложете си ръка на сърцето и отговорете: има ли нещо по-приятно от това да чуваме звънкия смях на детето и да виждаме на лицето му абсолютна радост? Вместо стотици левове за играчки (които след това трябва да трупаме някъде), дайте му няколко минутки бой с възглавница и вижте сами ефекта!
За да не превръщам този текст в роман, само ще спомена още няколко ползи.
Ако вече си мислите, че може би не е чак толкова нелепо да пробвате един бой с възглавници, ето накратко няколко мерки за безопасност:
Скромната борба с възглавници не е само източник на смях и радост, а изживяване, което ни сближава с децата. Ако не се получи идеално от първия път, не се отказвайте. Понякога ние, че даже и децата, имаме нужда от няколко опита, за да се свържем с игривостта и удоволствието на боричкането.
