fbpx

Интересни неща се случват в нашата страна. Интересни, още мистериозни. Но вие това сигурно много добре го знаете.

Историята, която ще прочетете сега, започва през далечната 1999 г., което ще рече, че вече отдавна е пълнолетна и може да носи отговорност за собствената си абсурдност. 

По-интересното е, че тази абсурдност продължава и до ден-днешен – ноември, 2020 г. (в случай че някой му е изпуснал края и не знае какво става, кога сме и къде сме).

Та, историята е с едно надстрояване, с една Ненка, с едно ДНСК и още с един кош документи от всякакво естество, които летят по казуса през годините.

За нея разказа в своя блог преди дни Дарина Рангелова. А буквално от последните няколко дни същата история се заплита по един изключително чаровен и мистериозен начин.


През 1999 г. мъжът ми Иван надстроява с един етаж кооперацията, в коята живее, и си прави апартамент. Или за да е съвсем точно, за периода от 18 август до 22 ноември е завършен строежът без нито една забележка от съседи или институции

Всичко е с разрешение за строеж, съгласие на съседите, одобрен проект и, въобще, всички необходими документи, изискуеми по онова време.

След като проектът е съгласуван с членовете на Етажната собственост, Иван започва да строи и един от съседите решава, че терасата, която ще се пада над него, ще му държи студено и моли Иван да промени проекта. 

Иван се съгласява (да го бия у главата!). Говори с архитекта на общината, който казва, че това не е проблем и прави терасата в противоположния край. 

Междувременно, поради промяната на местоположението на терасата се променя концепцията на проекта. Поради височината на подпокривното пространство (4,55 м) има възможност да се изгради второ ниво – без стени и врати, като висяща конструкция, което да се ползва като сервизно помещение, без да нарушава заложените РЗП и коти. Което той прави.

Внася екзекутив в общината за промените. Там му вдигат скандал, че емпорето е съществена промяна, не може да си прави своеволия и отказват да подпишат екзекутива. 

След този отказ, с готова документация до Акт 15, последващата процедура по узаконяване на обекта става безмислена и Иван я зарязва. На база Договор за доброволна делба между съкооператорите, което е документ за собственост, му е разрeшено да си открие партиди за ток (непромишлен) и вода и решава да си живее така.

И така си живее, докато не се появява Ненка!

Ненка си купува ателие под апартамента на Иван през 2004 г. и след като завършва 18-месечния си ремонт, започва всичко да ѝ пречи

Ходели хора с токчета у нас (в някакъв момент се появявам с детето си в живота на Иван, не съм присъствала по време на самия строеж и няколко години след това), тропали сме със столове, детето много силно тряскало вратата като излиза за училище, карало ролери в хола, шумни купони и какво ли още не. 

Идваше през ден да ни се кара, накрая си махнахме звънеца заради нея. Много пъти вика полиция, която не установява нарушения. Получихме и нотариална покана да не вдигаме шум!

В някакъв момент заживяхме на друго място и го дадохме под наем на приятел. Същата работа: лепи бележки по вратата, вика полиция. 

После пак отидох да живея там, вече с две деца (Иван беше в Канада и идваше 2-3 пъти годишно) и обвиненията, че вдигаме страшен шум и Ненка не може да си почива, продължиха. 

След това и аз с децата заминахме в Канада, а апартамента дадохме на приятел, за да го отдава под наем чрез Airbnb, и оплакванията от всякакъв характер Ненка започна да отнася към майката и брата на Иван, които живеят в същата кооперация. 

Имаме и куриоз, когато Ненка събужда брата на Иван – Николай, в 1:30 през нощта с оплакването, че в апартамента има купон. Николай взима ключа и се качват двамата, той отваря и ѝ показва, че там няма абсолютно никого! 

Това изобщо не я спира да си мисли, че абсолютно всеки шум идва от нашия апартамент и да се оплаква. В същото време, за всичките десетки неоснователни викания на полиция от Ненка няма никакви санкции за нея. През годините е пускала жалби в общината и където още се сети, включително и в Комисията за защите на потребителите! 

В Комисията за защита на потребителите беше по времето, когато го давахме под наем през Airbnb, а тя беше написала, че имаме хотел и ни треснаха глоба, че нямаме касов апарат. Просто така, дори без да дойдат да видят, щото Ненка казала. Разбира се, обжалвахме и съдът отмени глобата. Но от това не последва нищо за нея. Отново!

След като рзбрахте колко е упорита, може пък да решите да ползвате услугите ѝ. Ненка Иванова – адвокат, член на дисциплинарния съд, медиатор и зам. главен редактор на списание “Общество и право”. 

Така си живеехме  с Ненка, докато тя не разбира, че апартаментът няма Акт 16.

Пуска жалба в общината, че апартаментът е незаконно строителство и трябва да се събори. От общината идват на проверка. Установяват, че има емпоре и няма Акт 16 и трябва да оправим документите. 

Много е смешно, но на предишна проверка от общината не намират отклонения. Да, имаме два документа от общината – един, в който казват, че няма съществени отклонения, и един, в който казват, че има. Мога да ви ги покажа.

Ненка пуска жалби и в НАГ (Направление архитектура и градоустройство) и ДНСК (Дирекция за национален строителен контрол), че апартаментът е незаконен и трябва да се СЪБОРИ. 

В жалбите има очевидни неистини, една от коитo, че са нарушени котите на билото и корниза. 

НАГ правят проверки, ДНСК правят проверки. Искат ни документ, че котите са спазени, нищо че вече има такъв документ, издаден от община Средец през 1999 г. 

Въпреки наличието на този документ, каквото каже Ненка, ние трябва да доказваме, че тя лъже. И го правим. А не трябва ли след като Ненка твърди нещо, тя да го докаже?! 

И НАГ, и ДНСК установяват, че има съществено отклонение от одобрения архитектурен проект и то е… не, не е емпорето, терасата е

През януари 2016 г. РДНСК-Югозападен район издава Заповед за забрана за ползване на апартамента с мотив, че не е въведен в експлоатация по установения ред. Ние обжалвахме в съда с мотива, че апартаментът е построен през 1999 г. и съгласно Наредба 2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите, същата не се прилага за строежи, изградени до 31.03.2001г. и не му е необходимо въвеждане в експлоатация. 

На първа инстанция пада, ДНСК обжалва, и на втора съдът постановява, че “…нормата се интерпретира неправилно от жалбоподателя, в смисъла, че въпросния строеж не подлежи изобщо на въвеждане в експлоатация, като заварен строеж…”, с което оставя в сила заповедта и през лятото на 2016 г. спират тока в апартамента.

Събираме целия наръч документация и го внасяме в НАГ с искане за Разрешение за ползване. НАГ пращат писмо до ДНСК с питане дали “строежът” е в компетенцията на НАГ или на ДНСК, тъй като към момента на строежа не е имало категории. 

ДНСК връщат тотално неясен отговор. И НАГ пак пращат писмо до ДНСК. 

Междувременно аз съм си дошла от Канада в София през лятото (в апартамента без ток, с двете деца) и наивно си мисля, че за тези три месеца процедурата ще приключи. 

Всяка седмица съм на среща или в НАГ, или в ДНСК. В НАГ са любезни, всеки път се виждах с едни и същи служители, четоха, питаха, вникнаха в абсурда и така накрая бяха много добре запознати и само чакаха ДНСК да кажат, че е в компетенцията им, за да започнат да работят по решаването на казуса. Установиха, че не можем да искаме Удостоверение за търпимост, защото такова се издава на незаконни строежи, а ние имаме строителни книжа.

В ДНСК обаче всеки път се срещах с различни служители, които нямаха идея за какво става дума, и всеки път трябваше да обяснявам всичко отначало. Обещават едно, пишат друго, при това без никаква конкретика, и оставят на читателя да се чуди какво е искал да каже авторът, който (авторът) също всеки път е различен. 

Най-накрая след шест месеца коренспонденция е решено да се направи посещение на място за определяне на категорията на строежа, в присъствието на представители на общината, НАГ и ДНСК. Решават, че обекта е 3-та категория и е в компетенцията на ДНСК. През всичкото това време, апартаментът е със Забрана за ползване и няма ток.

Ние изтеглихме документите от НАГ, а НАГ от своя страна изпратиха каквото имат от проверки и прочие на РДНСК. В същото време не можехме да внесем Заявление за въвеждане в експлоатация в ДНСК , защото вече си имахме Забрана за ползване от тях. 

Започна се една коренспонденция, едни разговори… Тъкмо някой разбере казуса, я напусне, я отиде в болничен, я го повишат. Цялата кореспонденция беше, за да разберем, аджеба, какво трябва да направим, за да може апартаментът да се въведе в експлоатация. Нищо повече.

ДНСК искат становище от главния архитект на София Здравко Здравков дали апартаментът/строежът попада в режим на търпимост. Той отговаря, че не попада в режим на търпимост, тъй като “… липсва съгласие на Етажната собственост, взето по установения ред предвид промяната на общата част - фасадата на сградата.” 

През 2019 г. ДНСК издава Заповед за премахване на незаконно строителство, а именно – терасата да се премести от югозападния в северозападния край. Това упражнение по преместване на тераса от едно място на друго и ние, и всички институции знаят, че е нелепо и безсмислено, но такъв е законът – това е съществено отклонение, защото има промяна на фасадата. 

Ние се зарадвахме, защото най-накрая получихме нещо конкретно и макар решението на казуса да е абсурдно, все пак има някакво решение. Ще преместим терасата и подаваме в ДНСК за Удостовврение за въвеждане в експлоатация, нищо че местонахождението на терасата няма никакво значение за здравината или каквото и да е било по кооперацията - освен фасадата. 

Не обжалвахме заповедта, а входирахме заявление, че ще я изпълним. Ние сигурно сме единствените в историята на ДНСК, които се съгласяват с подобна заповед. 

Чакайте, не сме свършили, сипете си още едно.

Ние не обжалвахме, но Ненка – да. Обжалва с мотива, че решението на ДНСК не е правилно, защото ако се премести терасата, това значи, че апартаментът ще се узакони, а според НЕЯ трябва да се премахне целият апартамент. 

И готово. 

Тя иска да се премахне, бе, нищо че има документи, хора са обезщетявани, има подписи, доброволна делба, нотариалент акт. Тя ИСКА. Не знам как си го представя това един ЮРИСТ. 

Освен това поиска експертиза от вещо лице с конкретни въпроси, на които да се отговори. Допуснахме вещото лице в апартамента. 

Той гледал, мерил и си написал експертизата. Най-общо казано, няма никакви нарушения по зададените от нея въпроси. Не само това, човекът ходил в архива на общината и намерил, че е внасян екзекутив с промените и е имало съгласие на Етажната собственост с въпросните промени - промяна на фасадата (същото онова съгласие на съкооператорите, за което главният архитект Здравко Здравков твърди, че не съществува, а то си седи кротко и чинно в деловодството на общината). 

На делото съдията попитал като каква се явява Ненка и тя казала, че представлява кооперацията. Съдията поискал да види подписите на съкооператорите за това и понеже нямало такива, прекратил делото, тъй като Ненка няма правен интерес да оспорва процесната заповед. Завеса.

Вследствие на съдебната експертиза и фактите излезли от нея внесохме искане до главния архитект да преразгледа становище сис. Той отговори, че няма основание.

Внесохме и заявление в РДНСК за преразглеждане и оттегляне на заповедта за премахване на база новите факти намерени от вещото лице. РДНСК отговори, че “…няма основания да преразгледа издадения административен акт.” 

Сега е тихо, Ненка не се е проявявала скоро. Нашето заявление за преразглеждане се базира на експертиза направена от вещо лице и назначена от Административен съд София-град и е приета с влезнало в сила решение на ВАС, което и Здравко Здравков, и РДНСК отказаха да вземат под внимание.

Сега нямаме ток, нямаме и Покана за доброволно изпълнение на заповедта от РДНСК, нито някакви инструкции от тях. 

Ако не бях заминала с децата декември  2014 г. за Канада, през всичкото това време от лятото на 2016 г. досега, трябваше да живеем с тях без ток, защото нямаме друго жилище. 

А на пролет ще започнем да къртим, за да извършим безмисленото действие преместване на тераса от един ъгъл в друг, а факторът Ненка да си пуска жалби, щото вероятно ще е шумно. Еми няма как, терасата е над нея.

И тъкмо човек да си помисли, че нещата са приключили, получих на софийския си адрес писмо от ДНСК, че очевидно съм входирала жалба

Пардон, те са получили блог (по същество жалба) каквото и да значи това. И как се получава блог с входящ номер? Те може и телевизия да получат така (по същество жалба). 

Както и да е, аз нито жалба, нито блог съм входирала. Написала съм една статия. Нямам представа кой и защо е входирал жалба от мое име. Затова изпратих имейл с питане до ДНСК, кой го е направил? 

Следва продължение…


Преди две години момичетата от рекламна агенция Marc изкараха на улиците в Чикаго статисти, които спят или просто стоят безразлично – на фона на слогана „Ако не мога да кажа НЕ, не означава, че казвам ДА“.

Следвайки прозрението, че все още има огромно неразбиране сред младите жени и мъже за това какво значи съгласие за секс, целта на кампанията Know No беше да ги насърчи да осъзнаят, че нито мълчанието, нито флиртът са знак за такова. И че при липса на осъзнато и зряло съгласие и желание от страна на двете страни, осъществяването на акта е насилие.

Малко по-късно избухна скандалът „Уайнстийн“, ударил десетки имена в развлекателната индустрия именно заради хлъзгавата култура по отношение на интимността. Много хора омаловажиха кампанията #Me too, наричайки я преекспонирана холивудска история (с изненадващ за мащабите на проблема* ехиден смях). Това обаче изобщо не е единственият начин, по който цивилизованата част от САЩ се бори срещу измеренията на сексуалното насилие.

Зад медийната популярност на кампании като Know No и #Me too стоят здраво работещи образователни институции срещу сексуалното насилие - като Center for Anti-violence Education (CAE), за който разказва Quartz, а Майко мила! споделя посланията, защото са важни независимо дали възпитаваме синове, или дъщери.

Центърът е създаден още през 70-те, когато 20-годишната тогава Надя Телси преживява случай на сексуално насилие. Това я мотивира да изгради програма за самозащита, която през годините се развива отвъд бойните изкуства. В края на 80-те издава и книгата "Самозащита отвътре навън", в която учи жените как да реагират, когато чувстват, че са в опасност – дори и да изпитват съмнение това насилие ще да е, или не.

Ето защо обучението в CAE, който днес има клонове в почти цялата страна, включва не само физически, но и поредица вербални и емоционални техники, чрез които все повече момичета и жени тренират „неприкосновеност“. Или най-просто – овладяване на най-ефективното „не“, чрез което да спрат привидно „безобидното“ прекрачване на интимните граници.

"Повечето случаи на насилие започват именно като тестване на границите - първоначалният начин, по който насилникът се опитва да се приближи до вас физически не прилича на атака“, отбелязва Сюзън Шорн, председател на борда на директорите на Националната женска федерация по бойни изкуства.

Друг факт, на който стъпва концепцията на обучението в CAE е, че изнасилването и сексуалното насилие най-често се извършват от невъоръжени хора, от хора, които може и да познаваме. Сексуалните насилници по-рядко са маскирани непознати с оръжие. Това може да е причина за липсата на твърда реакция от страна на жената - липса, която насилникът вижда като зелена светлина и прави още една крачка. И още една.

Подавам ти само ръка, не цялото тяло

Един от часовете в CAE е посветен на темата за съгласието за секс. Най-точно определение за „съгласие“ е „разрешение“, казваа 27-годишната инструкторка Изи Финкелщайн, която работи с две 12-годишни момичета. "Ако някой иска да докосне тялото ви, имате право да кажете "да", или да кажете "не". Позволявайки на някого да държи ръката ви, не означава, че сте съгласни на повече от това", обяснява им тя.

"Също така, ако сте се целували с някого в даден момент, това не означава, че сте длъжни да го правите и в бъдеще", допълва 20-годишната инструкторка Бианка Реа.

После менторите играят роли: Финкелщайн хваща ръката на Реа, което тя приема без съпротива. Когато обаче слага ръка на коляното ѝ, Реа демонстрира физическо несъгласие, а после и устно: – Може ли да не докосваш крака ми?

Няма значение, че 12-годишните момичета не са чували за движението #Me too, тъй като те получават ранно образование за признаците на насилие, коментират инструкторките.

В друго упражнение на един статист е възложена задачата непрекъснато да иска молив назаем от студентките, а тяхната задача е да му отказват. Целта на привидно шаблонния и изпълнен с необоснован егоизъм сценарий е да покаже на участниците в класовете по самозащита колко подмолна може да бъде учтивостта.

"Жените изначално са възпитавани да бъдат много любезни – нещо, от което много хора се възползват“, споделя 19-годишната студентка по биология Маделин Лий, която посещава курса. Това упражнение ѝ е помогнало да осъзнае, че решението какво да прави с тялото си, емоционалната си енергия и времето си, е единствено нейно.

Изглеждаш напрегната, защо не се отпуснем...

Да издържат на потенциалния дискомфорт, който биха създали с отказа си, и да правят това без чувство на вина или плаха отбрана: това са ключови емоционални техники, които помагат на жените да избегнат ситуация на насилие.

За да работи върху тяхното овладяване и върху утвърждаването на граници на интимност, CAE включва и инструктори мъже. Те използват станалите известни покрай #Me too реплики, но всъщност класически за всеки потенциален насилник:

- Изглеждаш напрегната, защо не се отпуснем...

- Не знаех, че си такава феминистка…

- Е какво толкова е станало…

Обучавани, че интимността не е въпрос на преговори и дискусия, а на желание и съгласие, жените осъзнават разликата между асертивна (в смисъл на „отстоявам себе си“, но спазваме алитерацията) и агресивна реакция.

"Мислех, че всякакви изявления за моите нужди или желания са признак на агресия", казва Лий Пайва, която също е посещавала класа по самоотбрана в CAE, a днес работи към No Means No WorldwideЗабележителният подход на Кения към превенцията на изнасилванията.

Сега Лий е посланик на идеята за необходимостта от "Висококачествено НЕ": кратко и просто изявление, изречено ясно, но без повишена интонация в края, а с емоционален контрол и проява на увереност. Без извинение, с език на тялото, който съответства на тона.

Клас стани, клас кажи НЕ!

Освен да казват съвършеното НЕ, студентите в CAE се учат да устояват на неловкото мълчание, което следва след него. Мълчание, което принуждава жените да говорят по-дълго, отколкото е необходимо, поради страха да не изглеждат груби.

Практиката в центъра ги учи именно на това да не се опитват да спасяват някого от своето НЕ.

Тренирайки достатъчно неловки ситуации в класната стая, те вече са умствено, физически и емоционално подготвени да реагират автоматично в реалния живот. Запознали са се с чувството да търсят точния тон и да го намират.

Бойното измерение на програмата в CAE включва упражнения за избягване на нежелани прегръдки, както и как да накараш човека срещу себе си да спре, когато усещаш, че буквално се блъска в чувството ти за неприкосновеност.

Тъй като жените често не могат да контролират поведението на мъжете при опит за изнасилване или принуда за нежелан сексуален контакт, програмите за емоционална и физическа самозащита увеличават способността им да откриват и прекъсват това поведение в ранен етап, смятат изследователите, които следят работата на школи като CAE. Рискът от изнасилване е статистически значително по-нисък при жените, които са преминали подобен курс, по-ниски са и изобщо опитите за сексуално насилие върху обучени в самозащита жени.

И въпреки че някои критици твърдят, че фокусът върху самозащитата на жените отвлича вниманието от реалния проблем: токсичният мачизъм и начинът, по който мъжете се чувстват психически и физически привилегировани спрямо жените, създателите на програми против сексуално насилие вярват, че все повече млади жени се нуждаят от вътрешни и външни инструменти за защита. Докато обществото „задълбочено“ работи върху своите културни промени.

*Според данни на Американския център за контрол и превенция на заболяванията от 2011 г., 19% от американските възрастни жени признават, че са били изнасилвани през живота си, като 79% от тях са преживели това преди 25-годишна възраст.

cross