Малка историйка, разказана ни от Dimitar Georgiev, по-известен като Пътник О'Свиден, автор на някои от най-хубавите текстове, писани от мъже в Майко Мила! За да предотвратим чуденето и въпросите, уточняваме, че действието се развива във Виена.
*********************
"В обедната почивка опашката на каса в Billa граничи с митинг. Петнайсетина ученици с по едно сокче, още толкова строителни работници с по три бири и една земелка.
В някакъв произволен момент настава бясна паника. Опашката прави мексиканска вълна в опитите си да види какво се случва. Припаднало е момче, примерно 14-годишно. Рязко се вадят телефони, поне трима звънят за линейка.
Само възрастна жена и касиерката скачат да помагат, навеждат се над детето, разкопчават му якето и ризата. До тях е клекнало друго момче, явно приятел на припадналия.
Линейката идва след 4 минути, болницата е буквално зад ъгъла. В магазина нахълтват трима от Червения кръст и мятат хлапето на носилка. Единият остава и започва да задава въпроси. Минута по-късно и той изчезва. Чуваме отдалечаващи се сирени и точно преди денят ни да си потече обратно в коловоза, приятелят на припадналия пита възрастната жена
- Кой от близките Ви е починал скоро?
- Дъщеря ми, миналата година. Откъде знаеш? Защо питаш?
- Защото хората верно сме тъпи, отговаря момчето и излиза.
Когато излизам, го виждам на спирката и отивам при него.
- Ще ми кажеш ли какво беше това за тъпите хора?, питам го директно, без да го поздравявам или да се запознаваме.
- Дълго е, казва ми.
- Според таблото имаш осем минути до трамвая.
И той ми казва.
Баба му все повтаряла, че хората сме тъпи същества. Когато веднъж я питал защо така смята, му отговорила, че само трябва да се огледа. Че никой на никого не помага, че живеем в студено и егоистично общество и мислим само за себе си. И че едва когато някакво нещастие ни се стовари на главите, започваме да усещаме колко имаме нужда от хора около нас. И че ставаме добри и подаваме ръка само когато сме преживели нещастие. И затова сме тъпи. Защото може и без нещастието, но ние сериозно държим да го изчакаме.
Благодаря му и се прибирам. По пътя си мисля за най-добрите хора около мен. Звъня на лидера в краткия списък и го питам:
- Кого от близките си загубил скоро?
- Всички, отговаря ми. За няколко години си заминаха всички. Абсолютно сам съм вече. Защо питаш?
- Защото хората верно сме тъпи същества, казвам и затварям.
Затварям.
Да си родител понякога е трудно, а ако случайно не ви е било трудно досега, изчакайте, докато подарят на детето барабанче или движеща се играчка с вградена песничка на китайски! Всяка клета майчица и нещастен татко в такава ситуация има нужда от благородна лъжа, за да опази разума и нервичките си.
Истината ще ви освободи, казват, но, също така, знайте, че ако кажете на детето истината, това ще освободи и духовете в Кутията на Пандора, където са скрити всички досегашни ваши лъжи.
Намерихме в Reddit цяла поредица родителски изповеди за изказани лъжи и заплахи, чакаме да си признаете и вашите!
***************************************
Мили майки, помните ли Най-смешните неща, казвани от жените по време на раждане, които бяхме открили за вас наскоро в чуждестранните интернет дебри? Оказа се, че вие, прекрасни български майки, имате не по-малко забавни спомени, които споделихте с нас в коментари под публикацията.
Тези истории трябва да се увековечават като отделна част от еволюцията на човешкия род и трябва да бъде показвана на всяка жена в детеродна възраст, която е решила да ражда!
Виктория Чапанова Докато бях с 8 см и контракции, оставаха минути до раждането, наднича някакво докторче и ми се хили... Викам му... " Ти какво се хилиш?! Не те познавам, ама адски ме дразниш! За пръв път ли виждаш жена да ражда?" "Ауу, аз съм тука.... (завеждащ някакъв май, нямах нерви да го изслушвам)".... "Ако ще да си и синът на шефа на болницата, разкарай ми се от очите!" Продължава да се хили .... Оказа се, че наистина е синът на шефа! После малко ме беше срам как съм реагирала, ама не беше много професионално да се подиграва на родилните ми болки
Tanya Doncheva А аз по време на ужасните контракции, викам на доктора :"Няма да мърдаш оттук, че много ме боли." И го стискам за ръката, да не хукне нанякъде!
Мария Каролева Аз толкова зор си дадох да си лакирам краката, а тия взеха че ми махнаха лака
Adelina Xarizanova По време на третото раждането ми се схваща кракът. Изведнъж родилните болки ми се сториха песен! Почти се изправих и викам: "Пазете се, ставам!"
А те - "ама къде ставаш, главата излезе??" Аз, крещейки, им обясних, че умирам от болка от схванатия мускул и ставам да го раздвижа!
Докторът (приятел на баща ми): "Миличка, легни си - като родиш три дни ще ти масажирам крачето!" И след минута бебето излезе!
Desislava Todorova Легнала съм за секцио и казвам на анестезиолога - "Абе, по филмите лекарите на музика оперират, давайте да пускаме нещо!". И като се оживи тоя народ, взеха да се чудя какво да пускат, накрая раждах първородния на фона на тримата тенори! Уникално и незабравимо преживяване!!
Бърза Смела Сръчна И на мен ми пуснаха радио - "Everybody hurts"
Десислава Христова Преди да ме срежат моята докторка извика "пускайте музиката!!" и след секунди - Радио 1 Рок. Много беше забавно, дори ми липсват тези моменти ❤
Елена Доксева По време на секциото, което беше със спинална упойка, в стремежа си да се разсейвам, започнах да плямпам вицове и за капак попитах доктора: "Вярно ли е, че гинеколозите се възбуждат от облечени жени????", при което чух анестезиологът отстрани да прошепва: "Тази трябваше да я приспим..."
Elena Georgieva-Ilieva С второто питах дали не може друг път да раждам.
Биляна Узунова Една от жените в предродилна зала твърдеше, че докато не кажеш „Олеле майко” бебето не излиза. Уж никой не го взе насериозно, но след известно време залата се огласи от викове „Олеле майко” от всички страни!
Стефка Ставрева- Дошкова След като вече 10 часа разведрявах с вицове другите 6 раждащи, като ме удари системата, почнах да крещя "Само го изкарай от мен!!". А след това, когато ме шиеха, викам на доктора да ми сложи упойка. Докторът ми казва: "Аз вече сложих", а аз: "Нищо, сложи още една!!!"
Сийка Чолакова На мен пък ми сложиха две по погрешка и двете млади докторчета (единият беше стажант, а другият му показваше как се шие току-що родила жена) се чудеха що си лежа толкова спокойно...
Габриела Илиева Отивам месец преди термина. Те си говорят: "Пригответе я и я карайте към родилното, че ще ражда!". А аз: "Не, няма да раждам! Идвам за друго, терминът ми е след месец. Тръгвам си! Ще дойда сутринта, като се наспя." Те: "Още една луда. Какво спане бе, РАЖДАААШ!..." 5 часа по- късно. Боли, но толкова ми се спи, че заспивам между контракциите. Сменят се екипите. Едните към другите: "Вижте, тя заспива, а бебето излиза. Дръжте я будна". Аз: "Абе, я ме оставете бе, СПИМИСЕЕЕ!"
Pavlina Y. Hristova След раждането, като ми показаха бебето, се изцепих „Ми то много грозно!!"
Velizara Nikolova И аз зараждах по-рано от термина. 20 часа купон, защото моят не го свъртше вече в корема и нададе вой. Спука си мехура и ми изтекоха водите в 12 часа през нощта, като по учебник. Завлякоха ме насила в болницата, та там поне поспах. След една банка окситоцин, разкритие нула. Оня дзвер реши, че всъщност не му се излиза, объркал се бил. Седи си кротко и не мърда. След 3-та банка окситоцин и цялата фармакопея, поне разкритие получих. Айде, започваме раждане, отказаха ми секцио, отказаха и скалпел да ми дадат. Дори отказаха да отида до работата и да си изработя пациентите, записани за деня. Та, дърпай, бутай, някак си се докара човекът до родовия канал и там като магаре на мост - ни напред, ни назад. Тогава единият от докторите изцепи: "Абе, светнете му една лампа на тоя, белким види светлина в края на тунела!" Изкараха го най-сетне, може пък лампата да помогна, и акушерката ми го показва с думите: "Виж какво хубаво бебе!" Моята реакция: "Я марш оттук!"
Lio Lio Тъкмо съм родила и звъня на мъжа ми: "Честито, стана татко! Радвай се, че ти е за последно."
Tsveti Gavrilova Моя снощи вика "Е, то и аз искам 5 деца, ама в тая криза.." , а аз опулена му викам - "Добре, ама от други жени, нали?!"
Gergana Milanova Акушерката ми каза "Стискай за малко, само да ти сложа системата" и аз ѝ креснах "Стискай ти, аз раждам!!"
Татяни То Със система за задържане, със спукани води, аз рева, че бебето излиза месец и половина по-рано. Казвам на акушерката "Викай доктора, бебето излиза!!!". Тя ми обяснява спокойно - "Чакай малко, моето момиче! Има време." Абе, ало! Излизааааа! Тя ме поглежда отдолу и ми почва "Чакай, недей напъва! Да викам доктора!, а аз ѝ казвам: "Как да чакам, бе, лелче?! Аз, ако можех да чакам, нямаше да съм тук!"
Eva Manova Miteva Докато докторът ме зашиваше, извиках fu.k, а той: "Хубава работа, детето току-що се роди и ти започна да говориш глупости пред него..." Страхотен лекар, между другото.
Evgeniq Kondratova Аз така, докато се кача на "магарето", повтарях "Мамка му!Мамка му!" И на изписването сестрите така ме изпратиха "Ай, мамка му, чао!!!"
Marta Blunt С номер едно ходех гола из коридорите на лондонска болница и псувах на три езика. С номер две бях надрусана с кислород и разказвах мръсни вицове (и за мое учудване никой не се смееше!). С номер три помолих акушерката вече да бърка и да вади за ушите!!
Veneta Mateva Докторката: "Поеми въздух и задръж...все едно се гмуркаш и напъни силно!". Аз: "Ама аз не мога да плувам, как да се гмуркам!!!"
Ivon Teofilova Ivenflorist Бисерът от мойто първо раждане го изтърси един специализант. Държи ми ръката, момчето, и съчувствено ми нарежда: „Спокойно, мила, знам, знам как се чувстваш”... Как да му реагираш на този?! Две години след това, като постъпих да раждам второто, ме познаха, още ме помнеха как съм му крещяла „Я марш оттука, че ще ти избия зъбите, беее, ти ли знаеш как се чувствам!!!”
Tsveti Gavrilova Раждам, крещя, викам, а на другото легло родилка съа спинална упойка - лежи и гледа в тавана. През секундите между контракциите ѝ се извинявах ако я плаша, ама....боли. След години се видяхме в един магазин и се смяхме с глас.
Докато раждах пък влезе група стажанти - погледнаха, пребледняха и излязоха.
Petrana P-a Първо раждане, питам доктора: "Колко шева ми направихте?" Той отговаря: "Оо, въобще не ти трябва да знаеш!" Второ раждане, секцио след усложнения, слагат ми упойката. Аз ги питам: "Нали после ще ми донесете телефона, че трябва да обясна на колегите как да пуснат фактура на един клиент?"
Diana Ddg Gigova Явно съм била по-шумна, докато ме водеха към стаята за раждане, и дежурната лекарка ми направи забележка "Ама, моля ви се, по-тихо, тук има жени, които си почиват, какво сте се развикали!". Аз се развиках още по-силно - "Ама каква почивка, да не съм попаднала в санаториум?"
Pavlina Samokovlieva Около 1 ч през нощта е и с мъжа ми сме решили, че е време да тръгваме (второ раждане и повече от час регулярни контракции). Слизаме по стълбите на входа по нощите и аз проверявам пощенската кутия!?!? Да не би случайно някоя сметка да са ни пуснали по нощите!
Още не сме свършили, скрол надолу
Maria Yanakieva Между призивите на акушерката да напъвам сякаш акам, споделих просто "Ама аз никога не съм акала с вдигнати крака". И другият забавен момент - докторът си говореше с анестезиолога и чух само "абе, през оная работа ми е". Тогава срещна моя поглед в стил "НА ТЕБ ли ти е през оная работа??". Абе, забава беше! Както казах накрая - пак ще дойда!
Интернет изобилства от разказани случки за всякакви раждания. Като четем историите на някои майки, направо искаме да им издигнем паметник на еволюцията и да сложим табелка: „ЕТО ТЕЗИ МАЙКИ СА ГАРАНЦИЯТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ РОД“. Или нещо по-кратко, но пак така гръмко.
„Смешно“ може да не е първата дума, която ви идва наум, когато чуете „раждане“ или „родилно“, но раждалите жени знаем от опит, че хаосът и болката могат да накарат (почти) всяка жена да изтърси какви ли не бисери, докато ражда. В сайта Doctorshangout открихме някои от най-смешните реплики, казвани от раждащи майки.
Няма нужда да ви казваме, че чакаме и вашите споделени истории, нали?
******************************
„Първото нещо, което казах, когато лекарите я извадиха, и ми казаха: „Честито! Имате красиво момиченце с гъста черна коса!“, беше: „Това не е моето бебе!!“
„Раждах в домашни условия с помощта на лекар и дула, и между контракциите изведнъж от нищото се присетих да питам съпруга ми дали не е забравил да нахрани кучетата. Всички избухнаха в смях.“
„Когато акушерката ми каза да напъвам, отговорих: „Шегуваш ли се?“
„Тя е много...лигава...“ бяха първие ми думи, когато ми подадоха бебето, а то беше цялото покрито още с верникс.“
„Докато докторът ме зашиваше, ми се стори, че много се бави и го попитах: „Да не плетете плетка там, докторе?“
„Телевизорът беше включен, а раждането ми започна много по-бързо от очакваното. И така в хаоса, преди някой да се усети и да го изключи, по телевизията започна един сериал, точно докато раждах. В някакъв момент от епизода показаха секс сцена и аз се разкрещях: „Изключете го! Изключете проклетото нещо! Сексът е ужасно нещо! Никога повече няма да го правя!“
„В някакъв момент явно съм крещяла от родилните болки, а сестрата ми каза: „Скъпа, по-тихо, ще изплашиш другите майки, ако пищиш така.“ В отговор аз само ѝ креснах: „Така и трябва, да се плашат, страшно си е!“
„Раждах в поза на четири крака и реших, че е много подходящо да съобщя на присъстващите, че така е започнало всичко – в поза на четири крака. Оказа се, че не е било подходящо – майка ми присъстваше също.“
А сега вие кажете какво сте дочули в родилното или от приятелка по време на раждане? Не се срамувайте – хормоните, окситоцинът, емоциите, болката – имате поне дузина причини да обясните защо и най-разумните и възпитани жени приказват всякакви щуротии по време на раждане.
