Дано си давате сметка, че възможните отговори на въпроса “Какъв искаш да станеш, като пораснеш?” вече клонят към безкрайност. Но и да си даваме сметка, пак не е много ясно, защото истината е, че дори не знаем какви може да станат децата ни. Просто на много от професиите на бъдещето още не им е дошъл редът.

Бърз поглед към това толкова вълнуващо и динамично бъдеще предлага онлайн форумът "Умни професии за умно бъдеще”, който ще се проведе на 22 януари (събота) напълно безплатно с начало 10:30 и с предварителна регистрация тук. 

Събитието е организирано от Шнайдер Електрик и включва няколко панела, които ще са интересни на деца и родители от всякакви възрасти (да, и родители от всякакви възрасти). Идеално е и за малки ученици - от 1 до 4 клас, и за гимназисти, които се чудят накъде да поемат.

Първият панел е с модератори Вената и Никича от професионалната инфлуенсърска организация The Pact. Гости ще са Мишо Стефанов от Мини Машини и Иво Бонев от Технократи, а всички заедно ще си говорят за уменията на бъдещето, какво ги мотивира, за какво мечтаят и как си представят един бъдещ инженер. Децата ще имат възможност да участват в анкети, да задават въпроси в чата както и да разсъждават и отговарят на интересни казуси.

Вторият кръг разговори вероятно ще е по-интересен за по-големите деца, защото ще се говори за кариерно развитие. Гости са Ангел Георгиев от платформата за обучения и кариерно ориентиране Знам.бе, Мария Петрова от nPloy, които също знаят как да свържат хората с тяхната професия, консултантът по намиране на таланти в Mercer Стела Юлзари и директорът на завода на Шнайдер Електрик Мария Топчийска. 

Този панел е с начален час 11:30 и ще открехне вратата към най-важното: от какви специалисти и съответно специалности ще имаме нужда в бъдеще и кои ще отпаднат, защото няма да има къде и за какво да се прилагат. 

В третия панел от 13:00 до 14:00 ще се говори за градовете на бъдещето. Какво значи “умна сграда”, как ще изглеждат фабриките на бъдещето, какви ще са градовете ни. Участници ще са основни играчи от отбора на Шнайдер Електрик в България - Мария Топчийска, Калоян Георгиев и Димитър Манков, с модерация от Йонко Чуклев, който е заместник-председател на Управителния съвет на Професионалната асоациация по роботика и автоматизация (PARA).

Последният панел също звучи много интересно и безкрайно подходящо едновременно и за родителите, и за децата. В "Животът е работа или работата е живот?” от 14:00 до 15:00 часа ще се говори за баланса между работа и личен живот, как нашата кариера се отразява на професионалното ориентиране на децата, какво е бърнаут и как никога да не ни се случи наистина и още много полезни и важни неща, за които е време да си говорим все повече.

Участници в дискусията са генералният директор на Шнайдер Електрик Радо Кошков, журналистът Миролюба Бенатова и психологът Младен Владимиров заедно с Анна Цолова като модератор, но и в ролята ѝ на опитен журналист и обучител по публично говорене. 

Последното - с говоренето - е особено важно, когато се явяваме на интервю за работа. Какво да правим и какво да НЕ правим на интервю за работа е една от работилниците към четвъртия панел, за която можете да се запишете във формата за участие във форума. 

Другата работилница е пряко свързана с инженерната работа и как се създава цялостната интеграция на всички системи, за да се постигне и подобри т.нар. Industry 4.0.

Ако искате да прекарате малко полезно време, посветено лично на вас, или пък да споделите тези хем полезни, хем приятни моменти с децата - малки или по-големи, записвайте се и се зареждайте пред компютрите в събота, 22 януари за “Умни професии за умно бъдеще”. Току-виж и ние разберем какви искаме да станем, като пораснем.

Поредният случай на документирано чрез аудио запис насилие в ясла в София вече е факт. Колко още недокументирани има – не смеем и да си помислим. Не смеем да си помислим, най-малкото защото ни хваща срам как стискаме палци да изтеглят на великия жребий децата ни и те да влязат в ясла, а оттам и в детска градина, но не си даваме сметка какво им се случва там всекидневно.

И тук дори не говорим за тоталната липса на плавна и нетравмираща адаптация, която е трън в очите на част от персонала, работещ в детските ясли и градини. Тук говорим за съвсем базово хуманно отношение – да не ги обиждат и да не ги удрят. Дотам сме я докарали.

Инцидентът в 23 СДЯ “Ралица” в София

В последните няколко дни се завъртя аудио запис, от който стават ясни думите, отправяни към децата от хората, грижещи се за тях. Чуват се и удари. Изтеклият запис е с продължителност почти 20 минути и включва различни деца. Тоест, не говорим за инцидентно отношение.

23 СДЯ се намира в Лозенец – един от кварталите в София с най-голям проблем откъм липса на свободни места. Цяло чудо е да приемат детето ти в ясла и в детска градина. И въпреки всичко, в годините често 23 СДЯ не е обичайното първо желание за хората от квартала. 

Мненията варират от деликатното “според мен яслата не е подходяща за по-срамежливи и чувствителни деца” до категоричното “махнете детето си от този ужас”. Както казва и Антонина Кенова в гостуването си в Евроком, където пуснаха в цялост записите, тази ясла от години е с лоша слава в квартала, но родителите не смеят да пуснат писмени жалби до институциите, страхувайки се, че това ще рефлектира върху децата им. 

Какъв е проблемът с яслената грижа?

Основните проблеми са два: размиването на отговорността и липсата на специалисти, които да се грижат педагогически за децата. 

В яслените групи попадат деца от 10 месеца до 3-годишна възраст. За тях по наредба трябва да се грижат медицински сестри и детегледачки. За една яслена група трябва да са най-малко две сестри и две детегледачки и на всеки 60 деца се пада един педагог.

Персоналът в самостоятелните детски ясли се назначава от директора на яслата, който пък се назначава от общината след конкурс, а пък самите ясли са под шапката на Министерство на здравеопазването (МЗ). Яслените групи в детските градини пък са споделена отговорност между МЗ, директора и кмета на района. Сами разбирате, че не е много ясно кой за какво носи отговорност.

Сигурно ви прави впечатление, че Министерство на образованието не фигурира никъде в това забавление. За него децата започват да съществуват, след като излязат от яслата. В нашата държава се смята, че чак тогава те подлежат на някаква педагогическа подготовка. Наличието на такова нещо като ранно детско развитие тотално се пренебрегва. 

Така децата ни се оказват в ситуация, в която в яслата (която е до 3 години!) за тях се грижат медицински специалисти, чийто капацитет често не надвишава възможността им да ги опазят живи и здрави и да изпълнят базовите им физиологични нужди - да се нахранени, да се били на гърне и да са се наспали. И не защото не искат, а защото квалификацията им е друга – да се грижат именно за физиологията.

Тоест, в яслата по наредба има педагог, но грижата за психическото и интелектуално развитие на децата е сведена до минимум. Няма разработена и интегрирана система за ранно детско образование, а педагозите и психолозите са крайно недостатъчни като брой.

Промяната

Тя може да дойде след изменения в Наредба 26, които може да се направят в 14-дневен срок и без парламент. В нея се определя какви специалисти могат да се грижат за децата в детските ясли.

Предложението на Столична община, подкрепено от формални и неформални родителски обединения, е в наредбата да се включи възможност и други специалисти (освен медицински сестри и акушерки) да могат да се грижат за децата като например: педагог, детски учител и/или учител, психолог и други педагогически специалисти изучавали ранно детско развитие.

Аргументите в тази посока са много и не са само заради по-доброто развитие на децата. Основният е, че дори с повишаването на заплатите и многобройните обяви за работа има недостиг на медицински сестри и акушерки в цялата страна. Тези специалисти липсват и в болниците, какво остава за детските ясли. Вследствие на всичко това персоналът, който преимуществено работи с децата в яслите, е на пенсионна или следпенсионна възраст. 

Представяте ли си как се справят две медицински сестри на по 70 години с 23 деца в яслена възраст? Ние не можем да си го представим. Звучи като филм на ужасите – и за медицинските сестри, и за децата.

Отговорът от Министерство на здравеопазването на това предложение е кратък и неясен: много благодарим и ще видим какво може да се направи може би някога.

Спешни мерки

Само че децата нямат време, както пише Антонина Кенова в последното си писмо към МЗ. И ние като родители нямаме време да чакаме да се прецени какво ще се случва с децата ни, защото всекидневната липса на адекватна грижа рефлектира върху психиката и потенциала им за години напред. 

Ето пълния текст на писмото, изпратено към МЗ във връзка с последния случай на насилие в 23 СДЯ в София:

ДО Д-Р СТОЙЧО КАЦАРОВ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

С И Г Н А Л

От АНТОНИНА ГЕОРГИЕВА КЕНОВА

гр. София, ул.

Телефон: 

Относно: Насилие в 23СДЯ РАЛИЦА, гр. София

УВАЖАЕМИ МИНИСТЪР КАЦАРОВ,

След поредните записи, на които се чува психически и физически тормоз над малки деца в детска ясла, НАСТОЯВАМ, като гражданин и майка, този път да бъдат взети необходимите мерки тази практика да се преустанови.

Не, няма да пиша предложения как да стане промяната. Това е Ваша работа- да реформирате грижата в яслена възраст и да промените наредбите в полза на ДЕЦАТА.

Няма как жени на 70+ години, крайно уморени и вече пенсионирани да са единствен възможен избор за работата в ясла, защото Наредба 26 казва, че медицински специалисти се грижели за децата. А такива, знаем, няма и за болниците, какво остава за яслите.

НАСТОЯВАМ за цялостна проверка в 23 СДЯ Ралица, гр. София.

Децата ни все още са приоритет на думи и хартия. Практиката показва друго. Липсата на професионални качества за работа с деца се чува много ясно.

Често пъти в родилното не дават новороденото на майката. В яслата пък ѝ го изтръгват от ръцете, ревящо, още ден първи. Изобщо, грижата за крехката детска психика я няма. Липсва. 

В годините стигнах до извода, че дългите писма, почти никой в администрацията не ги чете, затова и съм кратка. Надявам се, че на малкото думи в това писмо ще отговорите с истински действия. 

Разбирам повече от всеки друг, че имате тежко наследство в министерството, но за децата време няма, трябват спешни реформи. Наредба 26 може да промените без парламент в рамките на 14 дни.

С уважение, 

Антонина Кенова

17.10.2021

Крайно време е Министерство на образованието да спре да вика “пас”, що се отнася до децата до 3 години, и да се задейства за изготвянето на адекватни, съвременни препоръки за ранно детско образование, разписани в нормативни актове, така че да може децата ни не просто да са нахранени и преобути, ами и да получават човешко отношение и педагогическа грижа от най-ранна възраст.

За съжаление, засега всички приказки, че децата са приоритет ги изпращаме в посока към Луната.
Опровергайте ни. 

Завършила е бизнес администрация и магистратура по реклама и бранд мениджмънт. Нищо чудно, че прекарва цели 13 години в рекламната индустрия. Там натрупва изключителен опит в грижата за екипите на компаниите, в които работи, организирайки и развивайки редица образователни формати, вътрешни инициативи и – малко неочаквано, но факт – щастието на служителите. Saatchi&Saatchi виждат таланта ѝ дава на останалите точно това, от което имат нужда, дори още да са го пожелали, и ѝ гласуват доверие като я правят първия Happiness Manager в България. А тя успешно разработва редици формати като Saatchi Circle, Taalks&Taalks, магистратурата “Реклама и бранд мениджмънт”, както и цялата стажантската програма на Publicis Groupe България.

Сега Петя Григорова e директор “Развитие на студенти” в ARC Academy и е част от екипа на академията от създаването ѝ. Основната ѝ мисия е да помага на хората да напипат верния професионален път, по който не просто да тръгнат, а направо да им се лети. Мотивацията зад всичко това е резултатът – по-добри, по-умни, по-успешни хора. 

Преди да “влезем в играта”, много бихме искали да ни разкажете какво значи мениджър Щастие – защото сте била и такъв, и как да се сдобием и ние с Happiness Manager?

Happiness Manager е експерт човешки ресурси с по-специална квалификация. Една от основните ценности, в които вярва е, че щастливите служители са по-ангажирани, мотивирани и ефективни. Голяма част от ангажиментите му са свързани с това да направи преживяването на служителите в дадена компания добро, приятно, забавно и удовлетворяващо. От кандидатстването на служителя през развитието в компанията до неговото излизане от нея. С това на практика се занимава всеки HR, разликата с Happiness Manager e подходът.

Всяка компания изповядва различни ценности, има различни служителите, а те са различни хора – стратегията на Happiness Manager е различна спрямо всеки от тях. Изключително важно качество на Happiness Manager е да умее да се сближава с хората, да ги познава и да изгради доверие – той е част от екипа и винаги е там за тях.

В професионалния си път съм заемала тази роля само в една компания и в сфера, в която познавам добре както хората, така и бизнеса – нещо, което е изключително важно. Личното ми мнение е, че всяка една организация има своя Happiness Manager, просто трябва да се огледате. В компанията, в която работех, бяхме смели и обявихме тази позиция.

Работили сте 13 години в рекламната индустрия. Какво си взехте от нея в настоящата си работа и какво се радвате, че си остава само там, в онези 13 години?

За тези години получих много, много знание. Това, което безспорно взех от рекламната индустрия, е доброто умение за водене на комуникация, познания за различни бизнеси, екипна работа, структурирането и менажирането на различни процеси, познаването на хората. 

Може би единственото, което не съм взела от рекламата е това да се приемаш на сериозно – не ми и липсва.

Немалка част от предишния ви професионален опит е свързана с организиране и менажиране на различни образователни инициативи. Кое е най-удовлетворяващото в подобна работа?

В ролята си на Happiness Manager съм отговаряла за различни инциативи, образователни формати, част от които насочени към служителите в компанията, както и такива за хора извън нея.

Хората, емоциите им, успехите, развитието им – това ме вдъхновява.
Най-голямото удовлетворение, което получаваш, е резултатът – аз го наричам “магия”. Усещането, че твоите действия носят радост, помагат в развитието, постигат нечии професионални цели и успехи, а ти си част от това и си помогнал по този път. 

В момента сте директор Развитие на студенти в ARC Academy. Ще ни разкажете ли какво ви доведе до тази позиция?

Бях поканена да се присъединя към екипа на ARC Academy с фокус грижа за студентите на база опита, който вече имах покрай различните образователни инициативи в предишната компания. В ARC Academy имам удоволствието да работя с невероятни професионалисти, част от които познаваха работата ми от по-рано, както и аз тяхната. Останалото е химия и общи цели – да развиваме образователната среда в България.

Какво е естеството на работата ви; кое е най-интересното в нея?

В основата си работата ми е свързана с преживяването на студентите ни в ARC Academy. От подаването на кандидатурата им през одобрението и записването им в академията, цялостното преживяване по време на обучението им до тяхното завършване и старт на кариерата им. 

Какъв е профилът на студентите в ARC Academy и за какви хора е академията?

Ако мога да го опиша с една дума: цветен. ARC Academy e място за талантливи и мотивирани хора, които имат желание да се развиват в областта на гейм индустрията и дигиталното изкуство. Хора, които искат да развият креативността си. Те могат да бъдат с художествен опит или technical art, или просто да са добри в създаването на истории и сюжети.

Какво представлява процесът по кандидатстване; какви са различните етапи и какво е важно за всеки от тях?

Първият етап е подаването на кандидатура през платформа на нашия уебсайт. Тя е кратко представяне на кандидата под формата на свободен текст, портфолио или просто творби, които показват уменията му, и контакт за връзка с него.

Вторият етап от процеса е покана от нашия екип, за да се запознаем с кандидата, с неговата мотивация и желание за развитие.

И третият етап всъщност е обратната връзка, която човекът получава от нас относно кандидатурата си в рамките на 7 дни. Още на този етап ние консултираме кандидатите относно ролята в гейм индустрията, която е подходяща за тях и в която искат да се развиват. Често работим със студентите си през оставащото време до старта на Академията, за да развиваме различни умения, които ще им бъдат от полза по време на обучението.

Какви съвети можете да дадете на хората, решили да кандидатсват в ARC Academy?

Най-важният съвет, който бих дала, е да вярват в себе си и в уменията си и да преследват мечтите и целите си. Често креативните хора подценяват таланта си, нуждаят се от подкрепа и от това някой друг да им покаже посоката. 

В ARC Academy работят и преподават изключителни професионалисти, винаги отворени към разговор. Независимо дали сте взели решение да кандидатствате или не, винаги може да се свържете с нашия екип, за да поговорим и проведем консултация напълно безплатно.

Говорили сме как да отгледаме малки книжни плъхчета в дигиталната ера, както и колко е важно да започнем да четем на децата от първия миг.

Днес Деси Алексиева е отново тук, за да ни сподели цели 11 начина как четенето да стане част от живота и на деца, и на родители по лесен, приятен и забавен начин. Приятно четене, както се казва!

Като човек, който "професионално” се занимава с четене на деца (0-3 г. и 4-10 г.), мога да споделя някои наблюдения и техники за стимулиране на ранното четене. Слагам “професионално” в кавички, защото, когато стартирахме Fox Book Cafe, създадохме и първите в България групи за интерактивно четене за най-малките деца (от 0 до 3 г.) и техните родители и наблюдавам ежедневно кои начини работят и кое помага на децата и родителите да са ангажирани и да се забавляват. Вярвам, че опитът ми ще помогне и на вас, за да помогнете пък вие на децата да заобичат книгите.

1. Направете четенето ритуал

Четете по едно и също време (например преди заспиване). Това създава на децата усещане за сигурност и очакване. Спомняте ли си лисицата от „Малкият принц“, която иска той винаги да идва по едно и също време?

Тя казва на Малкия принц: „Ако дохождаш например в четири часа следобед, аз още от три часа ще почна да се чувствам щастлива. Колкото по наближава времето, толкова по-щастлива ще се чувствувам. В четири часа вече ще се вълнувам и безпокоя; аз ще узная цената на щастието! Но ако дохождаш в различно време, никога не ще зная за кое време да приготвя сърцето си…".

Необходими са обреди. Децата имат нужда също да подготвят сърцето си (и ума си).

2. Четете една и съща книга много пъти

Повторението е важен елемент от развитието на когнитивните умения. То създава трайни невронни връзки, трайни умения за учене и създава усещане за сигурност и компетентност у децата – те знаят какво ще се случи и могат да покажат какво са научили.

Това им дава възможност да съпреживеят отново историята, да открият нови неща в нея, да се включват и да довършват изреченията, да разказват. Когато четенето на една и съща книга ви е омръзнало и сте прочели 10 книги или 10 пъти една и съща книга, можете да включите в четенето аудиокниги или подкаст за деца. 

Подкастът „Лисиците четат“ е специално създаден да стимулира активното слушане у децата, а то от своя страна стимулира въображението и когнитивните умения.

3. Четете самите вие

Децата учат с подражание и нашето поведение е това, което им създава модели и интерес. Когато наблюдават, че вие четете, те ще знаят, че това е нещо важно и интересно за вас и ще започнат да ви подражават в по-късна възраст.

Не приемайте това като задължение, просто не забравяйте да се грижите за себе си и ако обичате книгите, просто си доставяйте удоволствието от четенето, без да се притеснявате, че в този момент не четете на децата си.

4. Четете като променяте интонацията на гласа си

Това поддържа по-дълго интереса и вниманието на децата от най-ранна възраст. Сменяйте динамиката – четете бързо, когато героят, например, тича, а бавно, когато искате да създадете очакване, че нещо ще се случи.

Издавайте смешни звуци, това кара децата да се забавляват. Четете с нисък тембър репликите на герои като мечки, лъвове, слонове и с висок тембър репликите на пиленца, малки животни и т.н.

5. Избирайте книги с хубави илюстрации

Важно е да можете да си “вземете” максимално неща, които да стимулират взаимодействие с книгата. Хубавите илюстрации не са визуално претоварващи, те допълват основната история и „разказват“ допълнителна история.

Изследвайте заедно с детето илюстрациите, откривайте скритите закачки, които добрите детски илюстратори са се постарали да нарисуват за вас и за децата.

Много често си говорим с родителите на малки деца, че добрата детска книга не е само текст. Тя създава представи с илюстрациите, размера си, с това, че може да ни запознае със светове, до които няма как да достигнем по друг начин.

6. Вземайте максимално от книжката

Използвайте максимално текста и илюстрациите..

Стимулирайте въображението на детето, като го карате да “взема” плодове от илюстрациите, пука балони, гали и гъделичка животните, реше косите на децата, показва частите на тялото. Играта наужким е изключително важна за развитието на въображението, а то е в основата на всеки творчески процес и на развитието на езиковите умения.

Назовавайте всеки цвят, животно, предмет – така разширявате познавателния хоризонт на децата и създавате трайни умения за учене, връзка между образ и звук, а в по-късен етап от четенето – и връзка между написаната дума и нейното звучене.

Имитирайте звуците на животните, превозните средства, звуците на музикалните инструменти – това прави четенето забавно за децата и развива умението им да подражават на звуци – изключително важно за развитието на говора.

Превръщайте се в нещотърсачи и откривайте и малките детайли, които се крият в книгата – освен че ще се забавляват, децата ще развиват своето устойчиво внимание и наблюдателност, както и визуалната памет.

7. Четете текстове в мерена реч

Мерената реч е чудесен начин за дълготрайно запаметяване на големи масиви от текст (справка – епосите и древногръцките трагедии). Мерената реч обучава децата на принципите и ритъма на езика, учи ги как взаимодействат звуците в думата.

Децата се учат да очакват и отгатват думата, която се римува с края на предишната строфа. Това им позволява в бъдеще да отгатват какви са следващите думи, които ще прочетат. Това е важно умение за четене, защото ние четем думите в контекст.

Римите помагат в дългосрочен план и за развиване на умения за писане – децата научават, че думите, които се римуват и звучат подобно, имат и общи букви.

8. Свързвайте текст с движения

Свързвайте текст с движения, развиващи грубата и фината моторика – имитирайте летене със самолет, плетене с пръсти. Когато са стимулирани повече сетива, ученето е по-интересно и дълготрайно.

9. Редувайте активно четене и тихо четене

Редувайте активно четене (с движения) и тихо четене със стимулиране на активното слушане. Това помага на децата да развият концентрацията си и постепенно да могат да възприемат по-дълги откъси. Под тихо четене тук имам предвид четене подобно на това за приспиване – с равен и тих глас, без промяна на интонацията.

10. Дръжте книгите на достъпно за детето място

Поставете книгите на достъпно за детето място и му давайте възможност да избира само книгите, които да четете. Така го стимулирате да развива собствен вкус за четене и можете да откривате какви са неговите интереси и да ги развивате.

11. Забавлявайте се по време на четене

Децата четат нашите емоции по-добре, отколкото предполагаме. Времето за четене е различен начин за общуване. Мислете за дългосрочните ползи от него – развитие на концентрация, когнитивни умения, дългосрочно положително влияние върху академичните успехи, развитие на фината и груба моторика, умения за общуване.

И не забравяйте, когато избирате книги за децата, бъдете готови да ги четете по 1000 пъти.

Знаем, че четенето е от първостепенна важност за развитието на децата. Но колко рано трябва да почне то? Научните изследвания доказват, че от него има съществена полза още от най-ранна детска възраст – на практика още от раждането.

Тъкмо за четенето в периода от 0 до 3 години днес ни разказва Деси Алексиева от FOX book café, която освен собственик на разкошна книжарница, филолог и един от любимите ни хора от света на книгите, е и майка на пет деца, така че със сигурност знае какво говори.

Ако ви е чудно как се случва на практика четенето на толкова малки деца, които трудно биха задържали вниманието си, можете да посетите някое от интерактивните четения, които се организират във FOX book café за най-малките (0-3 години). Те абсолютно безценни за всеки родител, който има нужда да получи идеи как да запали малките по четенето. Състоят се в групи от по 5 деца, за да е безопасно и комфортно за всички.

Всички запалени читатели и "лисици" от FOX book café са направили и фондация, която подкрепя създаването на групи за четения за най-малките в библиотеките в страната. До момента в рамките на проекта 100 деца от Смолян на възраст до 1 години са получили комплекти с по 6 книги, с които да навлязат в магическия свят на четенето.

А извън организираните четения и инициативи, с които се занимава, Деси подкрепя всеки родител, влязъл в книжарницата ѝ, със съвети какви книги да избере за детето си спрямо възрастта му, като това може да се случи и доста удобно през онлайн магазина.

Ето защо е добре да започнем да четем на децата, още докато са съвсем малки. Ценна информация от първа ръка.

Трябва ли наистина да се чете на новородените? На пръв поглед те не разбират нашите думи. Независимо от това четенето е полезно за новородените – колкото по-рано започне то, толкова по-добре.

АКАДЕМИЧНИ И КАРИЕРНИ УСПЕХИ

Макар училището и бъдещата кариера да изглеждат далечни, четенето в бебешка възраст има пряка връзка с по-добрите академични резултати и по-доброто кариерно развитие. В изследване на OECD e доказано, че четенето на глас на най-малките води до по-добро представяне в гимназията.

Това и подобни изследвания показват нуждата от създаване на условия родителите да четат повече на децата си особено във възрастта от 0 до 3 години, когато се формират основните езикови умения

РАЗВИТИЕ НА МОЗЪКА

Четенето на книги и слушането на истории помага за създаването на трайни невронни връзки в мозъка. Представете си, че мозъкът на детето е зелена поляна. Ако минете по поляната веднъж, няма да се случи нищо, но ако многократно минавате през едно и също място, ще се получи пътека.

Това се случва и с нашия мозък особено в ранна възраст – ако стимулираме невронните връзки чрез четене, те стават "силни" и това има положително влияние върху по-нататъшните ни способности за учене и четене с разбиране. Стимулирането на невронните връзки в ранна детска възраст е солидна основа за бъдещо развитие и успех във всяка област от живота.

СЪЗДАВАНЕ НА ПОЛОЖИТЕЛНА ВРЪЗКА С РОДИТЕЛИТЕ

Четенето подпомага създаването на положителна връзка между родител и дете по няколко начина. То окуражава физическата близост, гушкането и създаването на положителни емоции. Бебетата обичат да чуват (и разпознават безпогрешно от момента на раждането) гласа на своите родители и той ги успокоява. Четенето дава прекрасна възможност бебетата да слушат дълго този глас.

РАЗВИТИЕ НА ЕЗИКОВИТЕ УМЕНИЯ

Благодарение на редица изследвания знаем, че придобиването на езикови умения започва още вътре в утробата и бебетата разпознават майчиния си език. Когато четете на децата си, процесът на динамично усвояване на език продължава: те научават езиковите форми, фонетичния състав, усвояват ритъма и мелодията на езика.

Проучванията показват още, че бебетата се раждат “граждани на света” и чуват и разпознават всички 850 фонеми, които се говорят по целия свят – между 8 и 10 месец тази способност закърнява и те възприемат само тези фонеми, които се изговарят от хората около тях.

Бебетата, на които им се чете, чуват много повече думи, а това им помага да имат по-добри езикови умения и впоследствие по-добри академични резултати. Говорете на бебето си от раждането, а четенето е чудесен начин за обогатяване на речника.

В книгите можете да срещнете думи, които не се употребяват или се употребяват рядко в ежедневието. Това е начин детето ви да има по-богат речник както активен – думите, които използва, така и пасивен – думите, които разбира. Четенето на книги с илюстрации е чудесен начин за обогатяване на речника, тъй като вие назовавате обектите, които детето ви вижда в книгата, и така неговите представи за света се обогатяват.

РАЗВИТИЕ НА СОЦИАЛНИТЕ УМЕНИЯ И ЕМОЦИОНАЛНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

При четенето на глас родителите използват различна интонация в зависимост от това какво четат и различните ситуации в книгата, а децата се научават да разпознават различните емоции.

Децата усвояват и социални умения чрез книгите, защото времето за четене е време за общуване. В книгите, особено тези, които са предназначение за възраст над една година, става дума за различни социални ситуации. Когато децата се запознават с тях, след това могат да ги разпознават в действителност и често имат вече известни начини за справяне с тях.

ФИНА МОТОРИКА

Времето за четене, и особено римушките и залъгалките, предоставят чудесна възможност децата да развиват своята фина моторика и да изразяват желанията си със знаци (често изразяването с езика на знаците предхожда говоренето).

Четенето предоставя възможност за сочене, прелистване на страниците, проследяване на предмети, а всички тези умения са важни за дългосрочното развитие на фината моторика, която е в основата на умението за писане.

Когато Кенли Гупта е съвсем мъничка, майка ѝ умира и тогава момиченцето спира да говори за известно време. Години след като се е възстановила от мутизма, както се нарича това състояние, Кенли отново спира да говори през март, когато е на 8 години, пише npr.

Промяната настъпила малко след като училището ѝ затваря. Кенли била в шок.

“Бях много тъжна, че не мога да виждам приятелите си”, казва тя. 

Кенли е силно социална и добра ученичка, но след като училището ѝ минава на изцяло дистанционно обучение, момиченцето често се свивало на топка, криейки се под одеялото. Гушкала любимата си плюшена играчка и през по-голямата част от времето отказвала да говори. Малкото думи, които изговаряла, били с престорен глас от името на плюшената играчка. 

Вместо да влиза в Zoom за уроците си, тя прекарвала по-голямата част от деня в играене на игри, залепена за таблета си. Освен това спряла да рисува и започнала да яде повече.

“Имаше някакво компулсивно ядене, което не съм виждал никога преди”, казва баща ѝ Джей Гупта.

Като самотен родител той също изпитва известни затруднения. Гупта се опитва да жонглира с работата си като професор по философия в местния колеж и грижите за Кенли и брат ѝ близнак Анакин, който също не харесвал дистанционното обучение.

“Повече ми харесва истинското училище, защото съм по-енергично момче”, казва той. “В училището вкъщи просто си седя на дивана.”

Психическото здраве на Анакин не е разклатено по време на локдауна, но пък 8-годишното момче изостава доста с училището през изминалите месеци.

“Имах чувството, че съм в открито море”, казва баща им. “И в някакъв момент просто се предадох.”

Обезпокоителни тенденции

Дори преди да удари коронавирусът, проблемите с психичното здраве като депресии и тревожност отбелязваха ръст при деца на възраст от 6 до 17 години според американцкия Център за контрол и превенция на заболяванията. Изследванията показват, че социалната изолация влошава тези симптоми.

Национално представително проучване, проведено през пролетта в САЩ сред 3 300 гимназисти, открива, че близо една трета от тях са нещастни и депресирани “повече от обикновено”. 51% заявяват, че се чувстват много по-несигурни за бъдещето.

В Европа от изследване, проведено сред 1143 родители, проучващо ефектите от локдауна в Италия и Испания, става ясно, че 86% от респондентите са забелязали промени в децата си като трудна концентрация, повече време онлайн или в сън, по-малко физически занимания.

Изследване сред 2300 ученици в Китай открива, че случаите на тревожност и депресия са се покачили.

Сериозна вреда

Съвсем ново проучване на Кеймбридж свидетелства за “значителна вреда върху детското психично здраве” вследствие на локдауна, пише Foundation for Economic Education.

В изследването са проследени 168 деца на възраст между 7 и половина и 11 и половина, а заключението на учените е следното: “По време на локдауна във Великобритания депресивните симптоми сред децата са се покачили значително в сравнение с времето преди това. Мащабът на този ефект има директна връзка с продължителността на различните елементи на социалната изолация като пълното или частичното затваряне на училищата”.

Учените потвърждават, че се наблюдава статистически значимо покачване на депресиите със среден до голям ефект. “Нашите открития обръщат внимание на нуждата да се мисли за потенциалното влияние на локдауна върху детското психично здраве, когато се планират следващите стъпки в отговор на пандемията, както и тези за излизане от нея.”

Децата на Covid-19

Статия в New York Times говори за самотата, която изпитват децата през тази година, разказвайки историята на едно двегодишно момиченце. Алис Макгроу се разхождала с родителите си покрай езерото Тахо през лятото, когато срещнали друго семейство. Малката възкликнала: “О-оу, хора!”. 

Много малки деца (между 1 и 2 години) не са виждали връстници или други деца, защото живеят в пандемичен балон. Няма детска градина, няма срещи за игра, няма рождени дни.

В подкрепа на твърдението, че ограничаването на децата ще има по-голяма вреда в бъдеще се изказва Елън Таунсенд, професор по психология в Университета на Нотингам.

“Силно обезпокоена съм какво ще е дългосрочното влияние върху децата и младите хора от локдауните и масовото тестване”, казва тя. “Общуването лице в лице и играта са жизнено важни за здравословното развитие на децата от всички възрасти. Животът в постоянен страх ще окаже влияние върху психичното им здраве и развитие. Мисля, че масовото тестване ще влоши този страх, тъй като ще продължи рестриктивните мерки.”

В Оле Мале не можем да си намерим място от радост! Търговска верига ФАНТАСТИКО реши за втори път да подкрепи нашата кауза и организира дарителска кампания в полза на социалното ни предприятие. До 6 януари всеки желаещ може да дари 1 лев на касите във всички магазини ФАНТАСТИКО, а за какво ще бъдат използвани средствата - ще разберете от видеото. Дарението не е обвързано с покупка, тоест може да влезете в магазина само за да дарите. Благодарим на всички от сърце Бъдете здрави, пожелаваме ви весели и топли празници!

Kогато вали, те болят капачките на коленете, a при тежка криза, каквато със сигурност е пандемията, се обаждат някои стари (или пък нови!) душевни “болежки”, които в друга ситуация надали биха дали глас.

Изолацията и преобръщането на начина ни на живот сякаш създадоха възможност да се заговори повече и по-сериозно за понятия като тревожност и стрес.

Затова именно в този контекст е много интересно проучването на платформата за психично здраве КОЖА, което излиза в навечерието на Деня на психичното здраве – 10 октомври.

Това е национално представително за населението на страната на възраст 18+ години изследване, проведено от Gallup, като 1% от извадката отговаря приблизително на 55 хил. души.

Сред основните изводи от проучването са, че поне двама на всеки петима са се срещали с депресия, хранителни разстройства и други психични проблеми. 

Повечето от участниците са толерантни към живеещите с психични проблеми, но в същото време почти половината от запитаните отговарят, че обществото отбягва хората с подобни състояния.

Как стоят нещата с детското психично здраве?

45% биха завели детето си при логопед, психолог или психиатър, ако преценят, че има забавяне в развитието. 

12% пък казват, че биха се консултирали с други родители и ако и техните деца имат подобни проблеми, биха спрели да се притесняват. 

Още 18% пък смятат, че детето им най-вероятно ще надрасне тези проблеми, което означава, че едни общо 30% предпочитат да пропуснат специализираната помощ, дори и да подозират, че такава се налага.

На този фон не е изненадващо, че 65% от всички запитани хора не са запознати с инструментите за оценка на детското развитие, като такъв отговор дават и 57% от респондентите с деца до 18 години. 

Според 21% психологическите тестове за оценка на детското развитие няма как да помогнат, защото всяко дете е различно. Това са отговорите на участници в изследването с деца до 18 години. 39% изобщо не са започнати с тях.

Някои други основни изводи 

Според 37% от запитаните зависимостите са предимно в резултат от липсваща воля, а за 12-13% посещението на психолог/ психиатър е по-скоро каприз. 

65% приемат, че при психичен или емоционален проблем е най-добре да се потърси помощ от специалист. Звучи добре на първо четене, но в подобни отговори се разчита голяма доза декларативност, както тълкуват изследването от Gallup.

21% пък предпочитат да намират опора в близки и приятели. 

Като основен извод се налага и този, че отношението към психичното здраве до голяма степен зависи от социалния статус: колкото по-добър е стандартът на живот, толкова по-внимателни са хората към психическото си състояние.

Според ново проучване децата, които играят активно с бащите си, от много ранна възраст могат по-лесно да контролират поведението и емоциите си, пише The Guardian. Това има благоприятно влияние, когато порастват и тръгват на училище.

Изследването, проведено от Факултета по образование на университета в Кембридж и фондация LEGO, се фокусира върху деца от 0 до 3 г. и начина, по който играят с тях майките и бащите им, изследвайки как това засяга детското развитие.

Макар игрите на двамата родители да си приличат, се оказва, че бащите инициират повече гъделичкане, гонене, носене на конче, което според учените помага на децата да контролират чувствата си.

Данните, на които се основава изследването, са събрани от 78 други проучвания, провеждани между 1977 г. и 2017 г. в САЩ и в Европа, и сочат абсолютно твърда връзка между играта баща-дете и детската способност по-късно да властва над емоциите си.

Изследователите установили, че в голяма част от случаите повечето бащи играят с децата си всеки ден, но дори и с най-мъничките деца игрите им са по-физически, а с по-големите вече са и доста по-"момчешки".

Децата, прекарали достатъчно време в игра с бащите си, в по-малка степен са проявявали състояние като хиперактивност, емоционални или поведенчески затруднения. Освен това успешно контролират агресията си и много по-рядко се нахвърлят върху други деца по време на училищни спречквания.

Пол Рамчандани, професор в Кембридж и един от авторите на изследването, казва: "Физическата игра създава весели, вълнуващи ситуации, в които децата трябва да упражняват самоконтрол. Може да ти се наложи да контролираш силата си, да се научиш кога нещата са отишли прекалено далеч или може баща ти, без да иска да те настъпи по пръста и това да те ядоса. Това е защитена среда, в която децата може да практикуват своя отговор на подобни ситуации. Ако реагират грешно, може и да им се скарат, но не е краят на света и следващия път вече ще знаят, че трябва да се държат различно."

Не трябва да се смята, че децата, които живеят само с майките си, търпят вреда в това отношение, защото всяка игра в ранните години е от особена важност за когнитивното и социо-емоционалното развитие на децата, казват учените.

"Едно от нещата, които потвърждава и изтъква изследването ни, е, че децата трябва да имат достъп до всякакви игри, и майките също могат да осигурят по-физически занимания", казва Рамчандани.

Както вече ви разказахме, в София Тех Парк тече страхотната инициатива Базар на професиите, която запалва децата на възраст между 8 и 16 години да си изберат професионална пътека и да започнат да я следват. Днес е денят за посещения на организирани ученически групи, но утре е ред за такива като нас - родители с подопечните им деца, които искат заедно да получат малко ориентация и вдъхновение за бъдещето.

Нашите приятели от Българската мрежа на глобалния договор на ООН, които са организатори на събитието, ни дадоха едно рамо с акценти от утрешната програма, а ние сме искрено благодарни, защото с толкова богат лекционен панел не може да се смогне без организация.

Вече писахме как е организиран базарът, но за задните редове казваме пак: щандове, на които специалисти от близо 20 компании ще представят своята работа, и презентации на над 40 професионалисти от най-разнообразни области на кариерното развитие, които ще ни подкокоросват през половин час какви да станем, като пораснем. Уточняваме, че ще е през половин час, защото времето, отделено на всеки лектор е толкова - да няма неразбрали.

Щандовете отварят в 10:00 и ако сме навреме, можем да направим едно бързо кръгче, преди да влезем на лекцията на Марин Трошанов в 10:30. Марин е автор на трилогията романи „ЛАМЯ ЕООД“ и ИТ специалист. Той ще ни разкрием как се плува в бурните води на информационните технологии, докато създаваш мрачни фентъзи трилъри. Бива го с децата и това го знаем още от 2017-2018 година, когато стана един от най-популярните участници в програмата “Писател назаем” на “Аз чета”, която срещна гимназисти със съвременни български писатели.

Даваме си половин час почивка и в 11:30 отиваме да слушаме Ганчо Ганчев, професионален астроном, астрофизик и фотограф, който ще ни смае с мащабите на работното си място - Космоса, и ще ни изстреля сред звездите, където е вперен погледът му по цял ден.

С голям интерес бихме чули и презентацията на лейтенант Иванка Димитрова, която очакваме да ни покаже, че военната служба не е запазена територия само за мъже, а пък Людмила Павлова и Кристина Канинова ще говорят за медиацията като професия.

С лекцията на Елена Анастасова от Parentrain.me "Разбира ли ме тийнейджърът? А аз разбирам ли го?" ще отметнем и полезното за нас като родители, надявайки се да имаме една идея повече представа как да подобрим или скрепим отношенията си с децата, за да сме по-добри майки и бащи, а не просто дуднещи глави.

Мария Янкова, програмен директор Образование в Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), ще разкаже какво означава да си защитник на правата на детето. Нейната мисия е всяко дете да познава и отстоява своите права. Изключително важна професия и много благороден избор за кариерно развитие - заслужава си да я чуем, ако можем.

Хората с една от най-готините професии - летенето, ще бъдат представени от Йордан Колев, професионален пилот на Боинг и Еърбъс, но и писател, който ще открехне малко вратата към пилотската кабина, за да видим какво става и в предната част на самолета. Неговата презентация е от 15:30.

Вдъхновяваща с таланта и отдадеността си на работата е и композиторът и пианист Мария Каракушева, която ще ни вземе от залата и със силата на музиката ще ни метне на петолинието, за да видим света през нейните очи на музикант. Винаги е ценно да разберем как се култивира талантът.

Та така, светлото бъдеще не е пред нас, както казват, а е до нас и го държим за ръка - остава само да го запалим по нещо интересно, за да грейне, а Базарът на професиите е идеално място да направим тъкмо това.