Казвам се Елисавета, на 41.

Майка на три деца и съосновател на Майко Мила!

Цял живот съм вярвала в системата, в системността, разума, логиката и най-вече познанието и науката, защото познанието и науката са това, което ще ни спаси, когато нищо друго не е останало.

Аз съм онази майка, която е родила три пъти секцио по медицински причини. Тази, която и е успявала, и не е успявала да кърми. Нито шишетата адаптирано мляко, нито интимните и сладки моменти на кърменето са ми чужди.

Аз съм онази майка, която винаги безпрекословно е вярвала в медицината, лекарствата и никога не успя да припознае за свой начин на живот самолечението, алтернативната медицина и хомеопатията.

Аз съм онази майка, чийто календар с ваксини на децата е безупречно попълнен и когато има медицински проблем, единственият ход е да звънне на педиатър или сама да отиде на лекар.

И днес, с цялата ми убеденост в рационалното, искам да кажа нещо на всички жени, които ще прочетат този текст, независимо дали водят моя начин на живот или изповядват друга житейска философия:

Вашият живот, вашето достойнство, здраве, щастие и самочувствие са най-важното нещо, за да бъдете вие и семейството ви здрави и щастливи. Майката е в центъра на всяка родилна грижа по света и има защо.

Майката. Тя е най-важното същество.

Вие сте най-важното същество в процеса на раждане и е време да започнете да мислите за себе си като за такова. Не единственото важно, но най-важното.

И преди да ми обуете хипарските сандали и да ме пратите да раждам в плевнята, както много се опитаха в последните дни, ще спомена следното: според ежегодния доклад на ООН за световното щастие, е доказано, че най-важният фактор за отглеждане на щастливи, здрави деца, с амбиции и шансове за развитие, се оказва не доброто образование, социалния статус или походите в природата, а ПСИХИЧЕСКОТО ЗДРАВЕ НА МАЙКАТА.

Да, точно така.

Уравновесената, спокойна майка носи на децата си това, което нито парите, нито био вафлите, нито уроците по икебана могат да дадат. Увереността ви, че сте важна и че светът ви дължи уважение, както и вие на него, е това, което ще помогне на децата ви да станат тези, за които нощем се молите, докато не можете да заспите, защото няма майка на света, която не е лежала нощем, мислейки с тревога за децата си.

Не се отказвайте от себе си

Но това няма как да стане, ако се отказвате от себе си. Ако приемате унижение, обиди, лошо отношение и го завирате нейде дълбоко в себе си. Ако пристъпвате боязливо напред с убеждението, че нямате право на нищо, освен да навеждате глава и да мълчите, стига детето да се роди здраво и да си го приберете у дома, защото там вече нещата са различни.

Вие имате право да бъдете щастлива по време на един от най-важните моменти в живота ви. Да, той боли, понякога нетърпимо, но проведен с внимание, любов и загриженост, може да остане в спомените ви като един от най-щастливите.

Преди да види първото си дете, жената няма представа какво ще я връхлети. То може да не я връхлети на секундата, може да стане след месец, но тази любов променя живота на жената завинаги. Изцяло. Необратимо.

До сърцето ѝ се появява друго сърце – на нейното дете, и завинаги остава в гърдите ѝ. Всяка майка заслужава да отпразнува мига, в който става майка. С екипа, който ѝ помага. С детето си. С партньора си, с близки.

Всяка майка трябва да ражда с упование в себе си. С внушение, че е силна и дава живот.

Че това е нейната свръх сила, защото това е самата истина.

И всички, които участват в този процес, трябва да ѝ помагат в това ѝ начинание.

Не да я обиждат. Защото обидите в този тъй крехък момент остават завинаги. Ужасните думи, иронията, сарказмът и агресията се отпечатват по кожата ви.

„Аз ли да напъвам вместо теб?“

"Омръзна ми да ви раждам децата!"

„Айде, изсери го това дете“

„Като го правеше, не се оплакваше, а?“

„Лигла“

Няма жена на този свят, която да е заслужила, в който и да е момент от живота си, такова отношение. И ако някой успее да ви внуши, че сте виновна, затова че някой е бил агресивен с вас – не му вярвайте. Това е алибито на насилника.

Не вярвайте в мантрата „Забравя се“.

Ще я чуете сто пъти поне в разговори за раждане.

Не, не се забравя. Ще забравите с какво сте нахранили детето си в 4-я месец, кога за пръв път сте му дали жълтък или броколи, но никога няма да забравите как сте го родили. Никога. И не трябва да забравяте, защото това е вашата среща с детето, което ще ви обича такава, каквато сте – ниска, висока, пълна или слаба. С червило, без червило. Разрошена или сресана.

То ще ви обича винаги, при всички обстоятелства, а вие ще сте готова да дадете душата си то да е добре. Това е велика среща и вие двамата заслужавате да се срещнете за пръв път в смях, радост и щастие, доколкото това е възможно, разбира се.

Не се забравя и Слава Богу. Още си спомням объркването през мъглата, когато видях първото си дете. Сладостта от появата на второто ми, огромно бебе и облекчението и сълзите, когато видях третото. Никога няма да забравя. Беше страхотно. Борете се за тези спомени, борете се да бъдете уважавана, обгрижена топло и с обич, за да не забравите никога.

Достойнството на майката и неприкосновеността на нейното тяло и душа са в центъра на родилната грижа

и всеки, който ви каже друго, ви подвежда.

Да искате уважение и грижа не е да искате да родите в плевнята или да сте безмозъчна, ирационална особа с претенции. Не се оставяйте да бъдете манипулирани. Аз не само не съм раждала в плевня, ами не мисля, че някога съм стъпвала в плевня. И село нямам дори, на което да ида, за да видя дали случайно няма да ми хареса.

Аз съм майка на три деца. И съм важна. Достойнството ми, тялото ми, душата ми са важни. Най-важни. Трябваха ми много години, за да се науча да го казвам, но се научих. Сигурна съм, че и вие можете.

Ако терминът ви наближава или планирате да раждате някога в тоя живот, моля, прочетете този текст. Трябва да сте подготвена, в случай, че ще раждате с наличен мъж до себе си и докато напъвате (ако раждате естествено) или гледате в тавана (ако раждате със секцио), и се ослушвате за първия бебешки плач, трябва да знаете, че до/около/зад вас има мъж (или четирима!), който не знае какво да прави, докато този процес приключи, и затова прави глупости.

Ние, в Майко Мила, вече сме чували това-онова за мъжките идиотщини, докато жената се трепе да ражда. Лично култовият Самуил Петканов ни описа своите изживявания в този сюблимен момент в текст, озаглавен Как жена ни ще роди, докато ние сме паникьосани наоколо, след това любимият ни Пътник О'Свиден дооформи картинката в текста Четирима мъже в родилното и накрая Зорница Колевски изби рибата с разказа Ще се изпотя!.

У нас не е чак толкова разпространено мъжете да присъстват на раждането, защото все още твърде много жени смятат, че вагината им е нещо като изложбена зала, която ако не е подредена красиво, няма да привлече мъж, който да иска да я посети отново, а раждането обикновено прилича на нахлуване с взлом на специалните части в китайски магазин.

След щателно търсене в интернет и изчитане на десетки лични истории на клети майчици, ни идва само един въпрос: „Кое точно във фразата „10 сантиметра разкритие“ кара един мъж да зареже нероденото си дете, за да отиде да пуши или да си купи кафе например?

Някои случки са много смешни, други изглеждат като цитирани в молба за развод, трети ни се иска да не са истина, но все пак ще ви ги представим. И така, започваме - седнете някъде, защото има попадения, от които може да се сринете от смях.

**************************

"Анестезиологът ме пита колко ме боли, да посоча от 1 до 10, аз казах 8 и съпругът ми каза: „Ох, моля ти се, не се превземай!“

"Имах насрочено секцио за един петък, но мъжът ми каза, че ще дойде, след като купи PS4 на промоция – беше Черен петък в един мол. Дойде, след като бебето се беше родило. Но пък беше успял да купи плейстейшън."

"През цялото раждане мъжът ми обсъждаше с гинеколога футболния мач от снощи. Аз напъвах. Дано не съм ги прекъснала с виковете си."

"След близо 19-часово раждане мъжът ми каза, че това не било „истинско раждане“, защото контракциите не били на равен интервал, както „пишело в книгата“."

"Мъжът ми отиде с ловната си компания на риболов. Забравил да си зареди телефона. Водите ми изтекоха и започнах да раждам, докато той е седял на лодка в язовир и е гледал залеза. Прибрал се, видял, че ме няма и решил, че съм излязла с приятелки или до магазина, затова си легнал да поспи. Понеже нямаше как да се свържа с него, най-накрая баща ми се обадил на съседите, които трябвало да блъскат по вратата, за да събудят малоумния ми съпруг."

"Аз бях приготвила всичко за раждането, дрехите, принадлежностите, нещата за бебето, всичко. Мъжът ми имаше само една задача – ЕДНА – да намери най-прекия маршрут към болницата. Посред нощ ми изтекоха водите и още като се качих в колата, осъзнах, че той е в паника и не знае къде отива и защо. Подкара с бясна скорост по грешната улица, докато търсеше в Гугъл адреса на болницата, за да го въведе в навигатора. Изкрещях му, че ако закъснеем и няма време за епидурална упойка, ще го упоя него в съня му. Той също ми се разкрещя, че никоя нормална жена не раждала посред нощ като някакъв вампир. Понеже бяхме заети да си крещим, никой не внимаваше накъде кара и се оказахме извън града в някакво гето. Заплаших го с развод и той накрая се обади в болницата да го упътят. Успяхме да стигнем, докато все още бях бременна."

"Малко след като синът ни се роди (след близо 10-часово раждане), мъжът ми каза, че ще се прибере за малко да си почине, защото „бил изтощен“."

"Приеха ме по спешност в болницата заради силни контракции. Цяла нощ имах контракции, които обаче не бяха достатъчно чести за раждане и нямах разкритие, а държах да раждам естествено. Мъжът ми спа до мен, на един фотьойл. Сутринта вече не издържах и се съгласих на секцио, само и само да извадят бебето и да спре болката. Точно ме извеждаха към операционната, мъжът ми дръпна сестрата за ръка и помоли да му дадат обезболяващо, защото му се е схванал крака и го боли."

"Докато чаках да ме приемат в родилното, мъжът ми отиде да търси контакт, за да си зареди телефона и да се обади на майка си. Междувременно ме приеха в отделението. Той се качи след около час и каза, че телефонът му се ъпдейтвал и трябвало да завърши инсталацията."

"В операционната, докато мен ме подготвяха за секцио, мъжът ми изпадна в хипогликемичен шок, защото не е закусвал. Моят лекарски екип трябваше да спасява него, вместо да изражда бебето."

"Точно преди да започне раждането, мъжът ми си направи толкова много снимки с лекарската маска и облекло, на фона на магарето, със стетоскоп в ръка и още куп подобни, че когато бебето се роди, телефонът нямаше батерия и изгасна и не можахме да го снимаме. В албума от раждането на детето то самото не присъства!" (НА ТОВА МАЙКО МИЛА СЕ СМЯ МНОГО ДЪЛГО!!!)

"Имах пълно разкритие, а мъжът ми ме попита дали мисля, че мога да задържа няколко минути, да скочи до лафката за кафе, да си има за после."

"Моят ме свали от колата с чантата за родилното и ме остави сама да се оправям и отиде да търси удобно място за паркиране!"

"Бяхме на кино, когато ми изтекоха водите и започнаха контракции. Понеже домът ни беше на път към болницата, минахме да си взема чантата за родилното. Чаках в колата мъжът ми да я вземе и да продължим. Чаках 5...10...15 минути и вече тъкмо смятах да му причиня физическа болка, той се появи и обясни, че между зъбите му е влязла храна и досега се е мъчил да я извади с конец за зъби."

"Имах супер силни контракции на всеки 5 минути и болки, бях в 34 гестационна седмица. Мъжът ми каза да се успокоя малко и да полегна, щяло да ми мине."

"Приеха ме по спешност да раждам и не си бях подготвила багаж за болницата. Помолих мъжа ми да ми донесе бельо. Той се върна с прашки."

"Бебето тръгна да се ражда 4 седмици преждевременно. Понеже мъжът ми няма шофьорска книжка, а живеем извън града и той каза, че такси ще ни излезе адски скъпо, а не искаше да чакаме за линейка, се наложи аз да шофирам 30 минути до болницата, докато бях с контракции."